Какви са причините и начините да правим добро?

[smehy]

Като дете една от любимите ми книжки беше "Приключенията на Незнайко в Слънчевият град" от Носов. В нея Незнайко трябваше да извърши три добри дела, но безкористно!

Това за мен е е в основата на доброто. Считам, че трябва да бъдем добри. Доброто не е задължително да бъде забележимо или натрапващо се, доброто има безброй измерения. Доброто може да бъде събрано и в един жест, дума, поглед, мимика към другия/ другите. И трябва да го правим без да се замисляме, защото замислиме ли се "Ето, аз сега ще направя или направих добро", за мен това опорочава до известна степен нещата. Истинският добрият човек прави добро, защото му идва отвътре, защото за съжаление на този свят съществуват и мнозина псевдо добри хора, които парадират с "добрината си".

Когато извършваш добро към някой не очаквай похвала. За това ли си направил добрината? Един ден може би той ще оцени жеста ти, а може би не. Има ли значение това?

Лично за мен това означава истинско добро - да го правиш без да очакваш нещо в замяна.

[Латина]

Въпросите от темата би могъл да си зададе почти всеки човек, който има стремеж да се развива към добро, по-точно да изчиства от себе си наслояванията и заблудите, които пречат на божествената му същност да се изявява.

Аз често осъзнавам постфактум, че не съм постъпила добре в някоя ситуация.

За мене ценен е и чуждият опит, защото не съм толкова умна, че да стигна до всички отговори сама. А отговорите може би са безброй...

Нечии постижения, дори и малки, биха дали добър пример и мотивация на останалите. Дори самото замисляне по тези въпроси е една малка крачка напред, малка, но тя може да промени живота на много хора.

Това е идеята на темата - да се заразим с добри идеи, с добри примери и може би да практикуваме повече в живота правене на добри неща.

[smehy]

Kuki, аз приветствам тази тема! Аз съм за това да се акцентира върху позитивното, върху доброто, върху добродетелите и т.н.

Но когато аз правя добро не се замислям, просто действам импулсивно. Когато усетя, че някой се нуждае от помощ аз действам и се оставям на порива. Може и да не е правилно, но го правя. Патила съм си от това, но не съжалявам за постъпките си. Стремя се да не събирам горчивина от това. Ако съм помагала на някой съм го правила без да очаквам каквото и да е в замяна. Може би това е наивност от моя страна, не зная.

Когато усетя, че някой се чувства зле и се нуждае от подкрепа, аз го подкрепям както мога. Признавам, опитвала съм се да игнорирам сензитивността си, да съхраня себе си, но в тези случаи хабя повече енергия да се капсулирам и да се затворя в себе си, отколкото ако просто помогна.

Всъщност така е при мен. Не съм идеална, изтъкана съм от грешки, не се самоопределям като добър човек, а просто като човек със своите плюсове и повече минуси.

А за добротата - мога да дам свои примери, напр. спасявала съм човек от самоубийство, връщала съм надеждата в загубили я хора, подкрепяла съм сломени от безбройните препятствия на живота хора и т.н. и знам, че в точният момент дори една добра дума и жест правят чудеса.

[цветна дъга]

"Един познат ми разправяше следната своя опитност. Дошъл при него един съсед и му поискал известна сума назаем, с условие, че скоро ще му ги върне. Той му дал, колкото иска. Така съседът взимал десет пъти наред пари, без да му ги върне. Нашият познат все му вярвал и му давал пари. Един ден съседът му пак дошъл, 11 път вече, и казал: Десет пъти ви излъгах, не можах да си изплатя дълга. Сега работите ми се уредиха, и аз дойдох да си платя дълга.

Казвам: Ето една добра черта – вярва човекът.

Вярвайте и вие, колкото пъти и да ви лъжат.

Важно е, човек да има търпение, да постоянства. "

Ново съзнание

Благодаря, Вили!

Точно това е Добро - в което има пълна безкористност и вяра въпреки видимите факти. Тези дни срещнах една мисъл от Учителя, че "фактите не са Истина". Когато се замислих, осъзнах дълбочината.

Истината е, че всеки ще се събуди. Доброто обаче не се буди с заявления, с декларации и обещания, дълги обяснения. В него няма глаголната форма "трябва да..." То просто се проявява без претенция за значимостта си. Мястото, което заема и количеството му са измерими в друг свят - като във финала на приказката на Оскар Уайлд "Щастливия принц".

Редактирано Ноември 24, 2010 от цветна дъга

[цветна дъга]

Щастливият принц

[miroSlava18]

Привет!

Изчетох доста от написаното тук и ще споделя моите разсъждения по тази тема. Но преди това искам да ви кажа, че доста книги прочетох, докато попаднах на П.Дънов и най-вече - Книга за здравето-. Разбрах, че той е моят автор и тази книга стана моя настолна библия. Винаги, когато се чувствах притеснена, обезкуражена, се усамотявах, отварях самата Библия или въпросната книга и винаги намирах отговор. С годините се постарах написаното и прочетеното от Дънов да стане моя философия на живот. Обичам не само да чета, а да анализирам моите и на другите постъпките и да търся отговора във философията на Дънов. И се оказваше, че вслушвайки се в неговите съвети, постъпвам правилно или просто съм се научила да "чета" правилно нещата.

По повод даването на пари, ако някой те помоли за известна сума и ти имаш тези пари, макар да са ти последните, е по-добре да ги дадеш. Не мисли, че ще останеш без пари. Светлите същества веднага ще намерят начин да ти помогнат. Ако имаш и не ги дадеш изтъквайки причина, че тези пари са ти определени за нещо, бъдете сигурни, че това за което сте ги определили, няма да се случи. Със сигурност ще загубите. Когато дадете пари на някой назаем, нямате право да си ги искате обратно или да го притискате да ги върне. Ако постъпите по този начин, вие самите ще изпаднете в същата ситуация и вас ще ви притиснат по начина , по който вие сте притиснали съответния човек. Ако наистина не си получите парите от този човек, бъдете сигурни, че същата сума ще ви дойде от друго място, ако тя е истински ваша. Забелязала съм, че човек не губи това, което е негово. Губиш само това, което ти самият по-някакъв начин си присвоил неправилно. Това, което е ваше е ваше и никой не може да ви го отнеме.

Другото, което съм забелязала и уж се стремя да прилагам и признавам, че го правя от егоистична гледна точка, т.е да предпазя себе си. Тук мисля, че става въпрос за свободата на избора, кой от двата пътя да изберем, този на доброто или злото. Когато човек прояви търпение и смирение, в момента в дадена ситуация може да му изглежда, че е губещ, но не минава много време и Съдбата го възнаграждава за търпението и обратното. Та за какво става въпрос , ще дам няколко примера - ако някой ви сподели някаква своя тайна и след време вие не издържите и я споделите с някой друг, моментално ще ви се случи нещо, което по сила ще бъде като това, което вие сами причинявате с разкриването на тази тайна. Трудно е да се въздържа човек, но трябва да избира - можеш да мълчиш, нищо лошо не ти се случва, проговаряш - трябва да търпиш последствията си.

Не знам дали някои от вас си спомнят човека в - Стани богат- , който спечели 100.000 лв. Непосредствено след тази печалба в интервю по Дарик радио при Ники Кънчев беше Стефан Вълдобрев и той изведнъж заяви, че спечелилият 100 х. лв. е баща на Искра Ангелова, която в този период работеше в Нова телевизия и оттам възниква и отнемането на тези пари от спечелилият Ангелов. Тъй като слушах интервюто, в момента на изказването на Ст. Вълдобрев, възклихнах спонтанно, защото знаех какво ще последва за самия него и по-късно времето потвърди, че съм била права. След изнасянето на тази информация, независимо, че е казал истината, Вълдобрев , който в момента беше "навсякаде търсен, навсякаде приет" изпадна в забрава и това продължи дълъг период. Ако не се лъжа преди известно време чух да се говори по някаква медия за него, но дотам. Мисълта ми е, че той ще пропусне във времето сключване на договори , получаване на хонорари на същата тази сума - 100,000 лв. и когато "изплати" сумата тогава ще дойде отново неговият звезден час.

Аз самата се опитвам да постъпвам правилно единствено затова, че имам страх от Бога и придържайки се към неговите правила се опитвам да предпазя себе си от злини. Уверила съм се, че животът ни е като един компютър, една програма - натискаш верния клавиш и вървиш напред спокойно, натискаш грешния и той те връща там където си сгрешил. Понякога се питам дали още с раждането ни, ние сами не определяме съдбата си или за допуснатите грешки е по-лесно да търсим обяснение в кармата. Наблюдавайки се и в стремежа си да не правя планове за утрешншя ден, да не роптая срещу това, което ми поднася живота, той минава по-безпроблемно и обратното. Защитавайки дадена позиция по един коректен и толерантен начин, човек печели. Когато сме лоши, агресивни, получаваме същото в замяна.

Но колкото и да се стремим да постъпваме правилно, ние сме хора, а не светци и е нормално да допускаме грешки. Вероятно грешките не са случайни, а са с цел да ни научат на нещо.

Редактирано Декември 10, 2010 от miroSlava18