Китай

[Guest pavletA]

Известен факт е че Китай е една от най- гъсто населените държави с население милиард и триста хиляди души.Напоследък се наблюдава ръст на нейната икономика, прогресивно нарастване в производителността, нарастващи инвестиции.Свързваме го с назряващите глобални и регионални проблеми в обкръжаващия свят на човека изисква се нов подход към тяхното решаване.Именно това е доктрината за устойчиво развитие.Ето мнението на папа Йоан Павел II"Измерението на мъдростта днес е толкова по- наложително, защото огромния ръст в техническия потенциал на човечеството му диктува наново и с цялата острота да осъзнае най- висшите ценности.Ако тези технически средства не бъдат подчинени на някаква цел, която отива по- далеч от логиката на чистия утилитаризъм, бързо могат да разкрият своя античовешки характер и дори да се преобразят в потенциални инструменти за унищожаване на човешкия род...Философия, която която отрича възможността за съществуването на краен и цялостен смисъл, би била не само непрактична, но и погрешна"Устойчивото развитие представлява програма на процеса за преструктуриране на икономическите, социалните и технически отношения с цел запазване на природната и човешката среда за настоящите и бъдещите поколения и с пълно признаване на неповторимата стойност на самата природа.Това включва:

• устойчиво използване на природните ресурси
• възстановяване и поддържане на целостта на екологичните процеси и екосистеми
• Защита на генетичното разнообразие и опазване на природата в най- общ смисъл
• защита и подобряване на човешкото здраве, сигурност, икономическо и социално благосъстояние
• равнопоставеност между поколенията

Основните измерения на устойчивото развитие са три взаимносвързани елемента:икономически, социален, екологически.Проблемът е планетарен и безпрецедентен по своите мащаби и форми на проявление.Той обаче е нерешим без без регионални  и национални цели и стратегии за неговото осъществяване."Устойчивото развитие  е прагматична потребност на бъдещото развитие на планетата.Това е императив, който няма никакви политически алтернативи.

[Guest pavletA]

Китай е държава, от която тръгва стратегията за устойчивото развитие.Един от факторите да се получат нещата на тази географска ширина е може би гъстотата на населението.Мисля си, че САЩ като страна с най-развита икономика чувства реална заплаха за разселването на жълтата раса.Знаем за Чайна таун в Ню Йорк, и в другите големи щати.Една от причините, за да се инвестира в тяхната икономика е да се осигури заетост за местното население, както е и крачка да се спре емиграцията.Вторият момент е пословичното трудолюбие на азиатците.Правени са проучвания за интелигентността на децата с американски произход и на такива с китайски произход.Оказва се, че ако едно американче влага в потготовката на уроците си 3 или 4 часа, то азиатското дете полага допълнително усилие и увеличава времето си с2-3 часа.Независимо дали ще свири, ще подгатвя уроци, ще заучава нещо ново.Данните от икономическите анализи сочат, че китайската икономика в условия на криза бележи ръст на икономическия растеж в двуцифрено число, като база за сравнение -икономическия растеж на Европейския съюз за периода на Януари-Юни тази година е 3%.Брутния вътрешен продукт расте, независимо от ръста на вътрешното им потребление.Износа внася приходи за страната, независимо от обстоятелствата.

[Станимир]

Икономическото развитие в Китай през последните години разбира се си има своите причини. Те обаче са външни за Китай. Това е наложеното свръхпроизводство и свръхпотребление в световен мащаб. Очевидно е, че свръхпроизводство не може да се осъществява при високо качество на произвежданата продукция. Очевидно е и, че свръхпроизводството изисква евтина продукция, която също не може да е с необходимото качество. В тази връзка Китай просто се оказа доста удобен за европейските, американски и японски производители, да реализират голямо по-обем производство на ниска себестойност. В това някой може да вижда нещо положително, но истината е, че това статукво едва ли ще се запази дълго. И двете – свръхпроизводство и свръхпотребление са съпътствани от нарастване на банковата задлъжнялост на потребителите и фирмите. В самите банки пък нараства броя на лошите кредити. Много се коментира последната икономическа криза, като преобладават мненията, че тя е изкуствено предизвикана, но според мен тя е очаквана и няма да бъде последната, нито най-тежката. Очаквано беше и това, че Китай не се повлия от кризата – даже напротив. Китай (и някои други азиатски страни) просто е последната възможност на европейските и американски компании да поддържат висок обем на производство и в условията на криза тези компании не само, че няма да се откажат от производството си там, но и ще пренасочат повече средства в тази посока. В крайна сметка обаче кризите няма как да не засегнат Китай, защото съществуващата в момента икономическа система нуждаеща се от свръхпроизводство, свръхпотребление и банкови кредити, които да ги поддържат е обречена. Към това може да се добави и ограничеността на ресурсите и нарушаването на екологичното равновесие, което е резултат от свръхпроизводството. Населението не може да обеднява безгранично*, без това в един момент да се отрази на неговото потребление, пък било то и потребление на ниско-качествени стоки. Така големите световни производители и банки просто ще си вкарат автогол, защото те имат нужда от свръхпотребление за да съществуват и никакви сливания, прехвърляне на дялове или държавни (или наддържавни) помощи няма да им помогнат. Изходът от цялата тази ситуация не може да стане с традиционните досегашни мерки, просто защото такива мерки просто са насочени към запазване на съществуващия икономически модел, а той е невъзможно да бъде запазен. Манталитета на потребителите ще се промени и то вероятно по доста болезнен начин, но може би така трябва – кризата да достигне връхната си точка за да станат очевидни слабостите на съвременната икономическа система и на западния светоглед.

Пиша всичко това в темата за Китай, защото то обяснява много неща, свързани с т.нар. икономически бум в страната.

* това е факт, въпреки че от поддаваните на населението статистически данни за среден доход и т.н. може и да не си личи. Този статистически показател се поддържа висок от една малка (с тенденцията да става все по-малка) част с високи доходи, за сметка на увеличаващия се дял на хората с ниски (с тенденцията да стават все по-ниски, ако не в паричен израз, то като покупателна способност) доходи. Самото свръхпроизводство има нужда или от голям брой ниско-платена работна ръка и от далеч по-малък брой високо-платени квалифицирани кадри и това се отразява в съществуващото съотношение сред потребителите.

[Guest pavletA]

Много изчерпателно мнение, има много факти, които по принцип считам за верни.За икономическата криза бих добавила, че започна от банковата сфера, поради такива операции като секюритизация.Емитиране на Ценни книжа от банката, въз основа на залог на активи на кредитоискателя.Или продажба на дългови финансови инструменти срещу непогасени кредити.Това е просто непремерен риск.Дори сделки като опции, фючърси или суапи.Тя икономиката е като система.Щом стане някъде срив, видоизменя се равновесието.Една стратегия щом се развива възходящо, то тя устоява.Проблема е в България, защо не се случват икономически така нещата.

[Мария-София]

.Проблема е в България, защо не се случват икономически така нещата.

В България няма производство- нищо не се създава,има само търговия.Единствения бум беше в строителството и той приключи.Пък и Сайза ни е много малък /размера/.

Редактирано Август 10, 2010 от Мария-София

[Станимир]

Ами шансът ни е само в производството на качествени стоки, които да изнасяме. При това обаче не може да се очаква мащабност. Производството на ниско-качествени масови стоки ще си остане само за задоволяване на вътрешното търсене, но поради малкия обем на последното (поради броя на населението) сериозни печалби не могат да се очакват. Остава туризмът, търговията и сферата на услугите. Особено важно е развиването на първия, но все пак за съжаление това в момента става доста непремерено и хаотично и с подчертан стремеж за бърза възвращаемост, което в един по-дълъг период ще породи затруднения.

Редактирано Август 11, 2010 от Станимир

[Мария-София]

Ами шансът ни е само в производството на качествени стоки, които да изнасяме. .

Мисля,че шансът е по-скоро ако се възроди селското стопанство и то екологичното.Търсенето в световен мащаб нараства с голяма скорост.

Дано да не ни залеят с ГМО БОКЛУЦИТЕ преди това да се случи.

[Станимир]

Е, това пак е в групата на качествените стоки.

[Guest Дриада]

Мисля, че качеството на стоките у нас е доста неясно понятие.До 1989 година у нас имаше първо, второ, трето качества.На запад няма такава диференциация, или е качествена стоката или не.Освен това СИВ ни даваше възможност за пласмент на на стоките в страни от организацията.СССР, беше нашия необятен пазар-страна огромная.Сега няма къде да пласираме нашите стоки, сега не са и много.Ставаме просто част от Еврозоната и толкова...Има доза оптимизъм не сме я съвсем закъсали, освен ако пробием на пазара на информационни технологии!?Чувах за студент от СУ, който на конкурс на "Фейсбук" заел първо място.Беше свързано с това да се реши проблем, колко коли минават през кръстовище на червен и зелен светофар.Студента приложил теория на вероятностите и дал отговор.Решението му коствало една вечер и 6-8 часа труд.