selsal Добавено Декември 29, 2007 Доклад Share Добавено Декември 29, 2007 Шумотевица ли? Така ли гледаш на онова, което говорихме, докато ти не писа? ---- А къде казах - или намекнах, - че ти, Borislavil, говориш изобличително? Направил си съм наистина нещо такова? Всъщност ти защо така и не посочваш тия симптоми, за които говориш. Нека да ги обсъдим, да ги огледаме, ти ще кажеш нещо по тях, аз също ще кажа, всеки, който пожелае ще го направи? Или това ти се струва шумотевица? Истината е, май-май, че мнението на Силвия оказа много по-голямо влияние върху теб, отколкото върху мен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Декември 29, 2007 Доклад Share Добавено Декември 29, 2007 Изгубих надежда, че някога ще се смиря, затуй в тази тема нямам право да пиша нищо. Лъжеш ............. себе си ..................... бягаш ....................................................... ... от страх Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ла Горда Добавено Декември 29, 2007 Доклад Share Добавено Декември 29, 2007 Най-силния човек, това е смиреният човек, защото той е осъзнал, че нищо не може да съществува извън Бог (извън не съществува) и е станал възприемчив, за Божественото т.е.- напълно отдаден. Видях темата за смирението и се чудех дали въобще съм писала нещо в нея, и... За съжаление не съм чела следващите мнения, но стоя твърдо зад думите си от 17 август Мисля, че няма какво друго да добавя Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Декември 29, 2007 Доклад Share Добавено Декември 29, 2007 Аз да бягам?! Приятел, а не ме познава! Мен от тук знаеш ли колко пъти ме канят любезно да си ходя. А виж как се натискам. Но не съм смирена, затова казах - няма нищо да пиша в тази тема и на думата си ме пробваш дали удържам. А ти виж и съседни. Ще пиша две думи и в тази тогава последно: Мнението, което отправих към selsal е плод на искрена почуда от това, което прави и още повече как качествено го прави, защото хора със субстрат и пълнеж като неговия могат само много да дават с присъствието си тук, точно тук - в този сайт за съзнателен живот и той изпъква именно с това. Не се предава и умее да обича хората. Истински! Много ценя това качество. Ако сега е пред мен, ще му се поклоня до земята! Възхищавам ти се, selsal! И на теб и на красотата, която излиза с всеки твой пост. И отлично знаех, че няма опасност да се възгордееш, затова и си позволих да го кажа и то публично. Диамантите нищо не може да ги сломи. Ти си диамант. Но публиката е нещо различно. А, че това мнение ще произведе много и най-различни реакции, според разните измерения и личностни пречупвания, предварително знаех. За ревността - нищо ново - показател само за това как не умеем да се порадваме на "чужда" радост, което ни бута някак всячески да я сгорчим - характерен белег за липса на любов, не ми се пише, но да попитам ли или не borislavil кого точно изревнува - мен от selsal или selsal от мен, че това не ми стана много ясно, или талантите му, или просто ей така да се покаже малко любов трябваше... Няма да го питам - той си знае, нали е сложил в ника il след името си - за мен това е твърде показателно - той си е самодостатъчен и няма значение дали някой ще го чуе във висотата, от която ни наблюдава. Ще го оставя да си пребивава там, но не мога да обещая, че случайно с нещо, ненасочено към него, няма отново да го смутя. Щото още съм жива. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 29, 2007 Доклад Share Добавено Декември 29, 2007 Доста неща се казаха за смирението... И все пак кое и пред какво трябва да смирим? Да кажеш "трябва да се смирим" е твърде общо. Смирението е само към висшето. Кое е висшето и дали не грешим в определянето му е друга тема. Пред нисшето не трябва да се смирява човек. "Смирението е напред, а заповедта е назад". Това не означава някаква дискриминация. Всичко съществуващо има своя нисша и висша природа - дискриминация е ако не признаем това. За да се смири човек, трябва първо да съзре висшето, пътищата по които се проявява и да го обикне. Когато висшето се прояви в живота на човека, нисшата му природа постепенно се причиства. Ако се смирим пред нисшата си природа, това би означавало да я следваме. Или някой си мисли, че ако не следваме вътрешно това пред което сме се смирили, това смирение е истинско? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 29, 2007 Доклад Share Добавено Декември 29, 2007 (edited) Не бях го виждала от този аспект - нисшата и висшата природа. Когато висшето се прояви в живота на човека, нисшата му природа постепенно се причиства. Ако се смирим пред нисшата си природа, това би означавало да я следваме. А може би смирението е точно смиряването на нисшата ни природа пред висшето? И може би това е начинът, по който приемаме с любов своята нисша природа, защото тя е неизменна част от нас? Струва ми се, обаче, нужно е терминологично уточнение - кое наричаме своя нисша и кое висша природа. За мен нисшата природа е стремежът на човешкия ни ум да оценя и дели света в себе си и около себе си на добро и зло. Висшата природа я усещам като безусловната любов. Остава ми въпрос за размисъл - как нисшата природа се смирява пред висшата - и абстрактно и като конкретно поведение и отношение. Редактирано Декември 29, 2007 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 29, 2007 Доклад Share Добавено Декември 29, 2007 (edited) "Във всеки човек живее по един ангел и един дявол". Човекът е и двете, но все пак между тях. Висше - нисше; минало - бъдеще; добро - зло; все относителни понятия, а отправната точка е нашато съзнание (в този контекст висшето може да се отнесе към свръхсъзнанието, а нисшето към подсъзнанието). За висше може да се приеме душата, а за нисше личността (т.е. егоистичните ни мисли, чувства и желания). Нисше е това което сме надраснали и което възпира по-нататъшната ни еволюция. Висшето е това към което следва да са насочени нашите стремежи. Любов към нисшето - да, може да се приеме от известна гледна точка (ако това предполага неговото сублимиране), също разбиране и приемане, че това нисше е част от нас. Нещо повече, необходима и полезна част, когато е подчинена на висшата ни природа. Редактирано Декември 29, 2007 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Януари 2, 2008 Доклад Share Добавено Януари 2, 2008 Нека изясним нещо, за да няма недоразумения! Първо – поемам вината за гневните реакции, тъй като явно съм ги предизвикал с подхода си. Извинявам се на Силвия и Selsal! Радвам се за Selsal, че не е подвластна на това, за което се опитах просто да я предупредя, изхождайки от личния си опит. Дълбоко ви уважавам за това, което сте, за да си позволя лукса да развалям отношенията си с вас. Не мислете, че съм сляп за качествата ви – те са очевидни! Понякога се получават недоразумения, тъй като ние сме хора с различни съзнания и когато едно съзнание прави превод на друго съзнание, често се случва този превод да не е достатъчно сполучлив и трябва да подхождаме с разбиране към този факт! Второ – Любовта е необикновено явление. Тя не е емоция, нито страст. Не е нещо, което може да бъде обяснено с думи. Когато човек е направил това разкритие, той всъщност е направил разкритие на Себе Си и нищо, и никой не е в състояние да го отклони от закона на Любовта! Визирайки точно този тип Човек, бях написал преди време в стихотворението си „Спасителят”: И въпреки всичко… И въпреки всички кръстове специално приготвени от нас за Теб… И въпреки всички Голготи и трънни венци, Ти все ще идваш и ще идваш със надеждата, че нещо ще се промени, че поне един няма да отвори уста, за да те похули, че поне един няма да вдигне ръката си, за да хвърли камък по Теб, че поне един ще те помилва… Помилвай ни, Господи! Трето – всеки е свободен да ме възприема, както намери и сметне за добре. Няма никакви проблеми! Възприятието, на когото и да било, не ме прави нито по – добър, нито по – лош, отколкото съм. То е по – важно за този, който ме възприема по определен начин, отколкото за мен самия. Тези, които не изпитват любов към мен, тези, за които не съм авторитет, тези, за които съм фалшив – няма смисъл да отдават такова внимание на това, което съм казал… Ако изворът е замърсен, най- добре да не пием от него. Така че в това отношение всеки е свободен да си преценява и никой на никого няма основания да се сърди! Аз запазвам топлите си чувства към Силвия и Selsal, без да ме интересува и притеснява толкова тяхното отношение към мен. Отговорен съм преди всичко за това, което аз изпитвам. То е в моя власт! Другото е липса на с-мир-ение. От моя гледна точка, за да придобие човек смирение, е необходимо първо да придобие душевен мир, да съумее да превърне в хармония всичките си противоречия. За да се случи обаче това, трябва да е надмогнал животинското си естество и да не позволява на страстите си да ръководят живота му. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Януари 2, 2008 Доклад Share Добавено Януари 2, 2008 Нека изясним нещо, за да няма недоразумения! Първо – поемам вината за гневните реакции, тъй като явно съм ги предизвикал с подхода си. Извинявам се на Силвия и Selsal! Радвам се за Selsal, че не е подвластна на това, за което се опитах просто да я предупредя, изхождайки от личния си опит. Дълбоко ви уважавам за това, което сте, за да си позволя лукса да развалям отношенията си с вас. Не мислете, че съм сляп за качествата ви – те са очевидни! Понякога се получават недоразумения, тъй като ние сме хора с различни съзнания и когато едно съзнание прави превод на друго съзнание, често се случва този превод да не е достатъчно сполучлив и трябва да подхождаме с разбиране към този факт! Второ – Любовта е необикновено явление. Тя не е емоция, нито страст. Не е нещо, което може да бъде обяснено с думи. Когато човек е направил това разкритие, той всъщност е направил разкритие на Себе Си и нищо, и никой не е в състояние да го отклони от закона на Любовта! Визирайки точно този тип Човек, бях написал преди време в стихотворението си „Спасителят”: И въпреки всичко… И въпреки всички кръстове специално приготвени от нас за Теб… И въпреки всички Голготи и трънни венци, Ти все ще идваш и ще идваш със надеждата, че нещо ще се промени, че поне един няма да отвори уста, за да те похули, че поне един няма да вдигне ръката си, за да хвърли камък по Теб, че поне един ще те помилва… Помилвай ни, Господи! Трето – всеки е свободен да ме възприема, както намери и сметне за добре. Няма никакви проблеми! Възприятието, на когото и да било, не ме прави нито по – добър, нито по – лош, отколкото съм. То е по – важно за този, който ме възприема по определен начин, отколкото за мен самия. Тези, които не изпитват любов към мен, тези, за които не съм авторитет, тези, за които съм фалшив – няма смисъл да отдават такова внимание на това, което съм казал… Ако изворът е замърсен, най- добре да не пием от него. Така че в това отношение всеки е свободен да си преценява и никой на никого няма основания да се сърди! Аз запазвам топлите си чувства към Силвия и Selsal, без да ме интересува и притеснява толкова тяхното отношение към мен. Отговорен съм преди всичко за това, което аз изпитвам. То е в моя власт! Другото е липса на с-мир-ение. От моя гледна точка, за да придобие човек смирение, е необходимо първо да придобие душевен мир, да съумее да превърне в хармония всичките си противоречия. За да се случи обаче това, трябва да е надмогнал животинското си естество и да не позволява на страстите си да ръководят живота му. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Януари 3, 2008 Доклад Share Добавено Януари 3, 2008 Нека изясним тогава нещо - ти явно не четеш на другите постовете, защото ако беше така, щеше да видиш, че аз се обръщам към selsal като използвам второ лице, единствено число, мъжки род... Повтарям поради опасности от пропуски - мъжки род! И друго да изясним - аз нямам никакво отношение към теб, защото никакъв не те виждам, скрит някъде в смирението си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Януари 3, 2008 Доклад Share Добавено Януари 3, 2008 Нямам идея какво е смирение и можеби не ми е нужно, чувствам се жив. Чета емоционалните постовете виждам че и тези които си мислят че са смирени са подвласни на страстите . За да се случи обаче това, трябва да е надмогнал животинското си естество и да не позволява на страстите си да ръководят живота му. Явно трудно нещо е смирението. От ТОЗИ пост разбирам, че наистина е така. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selsal Добавено Януари 3, 2008 Доклад Share Добавено Януари 3, 2008 Смирението няма нищо общо с доброжелателното отношение, с проявата на уважение и любов, смирението не е емоционален контрол. А това е така, защото смирението няма социална същност и не се обуславя от социални взаимоотношения. Смирението не е мир между хората. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ла Горда Добавено Януари 3, 2008 Доклад Share Добавено Януари 3, 2008 Смирението не е мир между хората. Да, защото смирението е мир с Бога или с други думи казано, да позволиш на Дао да протича свободно в теб. И Филипяни 4:7 и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Януари 3, 2008 Доклад Share Добавено Януари 3, 2008 Приятели, моят скромен опит ми подсказва, че когато човек е в мир със себе си, а значи и с Бога, му идва да прегърне целия свят. И никой, и нищо не е в състояние да го застави да воюва с когото и да било, за каквото и да било! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Януари 3, 2008 Доклад Share Добавено Януари 3, 2008 Смирението не е мир между хората. Да, защото смирението е мир с Бога или с други думи казано, да позволиш на Дао да протича свободно в теб. И Филипяни 4:7 и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса. Павел е представител на окото на вярата. Папа Иоан Павел II има една енциклика, озаглавена Fides et ratio. Богът на Вярата е един абсолютен фундамент на всички видими и невидими неща. Божият мир е немислим, онова, което човек не може да промисли в повече. Но голата вяра е много едностранчива, бог не е само пътят, а този, който разкрива своята същност чрез включването на Разума. Вярата не толкова замества познанието, колкото го опосредява един вид. А чрез включването на Разума се дава възможност за излъчването на същността на бог, разкривайки вратите на истинското значение на тайните. Сама по себе си вярата довежда до фанатизъм, а рациото само по себе си има опасност да се изроди в технокрация. Вяра и Разум са двете крила на Духа. С едно крило никой не лети, а само си прави вятър. Смирението не е мир между хората, а мир вътре в човека. Мир, който прави излишни всякакви извинения. Най-голям комплимент ще ми направи този, който ме нарече безсрамница. Смирението за мен е равносилно на това да няма от какво да се срамуваш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Януари 3, 2008 Доклад Share Добавено Януари 3, 2008 А човек който е постигнал вътрешен мир прави ли война с хората? Форумно толерантен ли е? ... с-мир-ен човек е този който: - има душевен покой в себе си - е търпелив, толерантен - е уравновесен, тих, спокоен - е справедлив, правдив... Според мен напълно смирени хора няма. Някой да е постигнал пълен вътрешен мир(смирение) ? Съществува стремеж към постигане. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Януари 3, 2008 Доклад Share Добавено Януари 3, 2008 Здравейте приятели, Честита Нова година-2008 Бъдете Здрави, Добри, Търпеливи, Мъдри и Щастливи. Пожелавам на всички мнооооооооооооооооооооооого Любов! Според мен Смирението е вратата към Любовта :sorcerer: Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 3, 2008 Доклад Share Добавено Януари 3, 2008 А скромността? Трябва ли да притежаваш скромност за да бъдеш смирен? Или може да си смирен и потънал в излишества, т.е. неща които не са необходими? А уважението и разбирането - можеш ли де се смириш пред нещо, което не уважаваш и не разбираш? Да бъде смирен човек "по принцип", означава ли да бъде смирен винаги и пред всичко? Според мене: не. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Януари 3, 2008 Доклад Share Добавено Януари 3, 2008 Помислих си, че става въпрос за Смирение, а не за смирение Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Януари 3, 2008 Доклад Share Добавено Януари 3, 2008 А човек който е постигнал вътрешен мир прави ли война с хората? Форумно толерантен ли е? ... с-мир-ен човек е този който: - има душевен покой в себе си - е търпелив, толерантен - е уравновесен, тих, спокоен - е справедлив, правдив... На един смирен биха ли се привиждали войни? Толерансът означава вид приспособимост, но с граници, допускане. Смирението не е толериране и пускане само донякъде. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selsal Добавено Януари 3, 2008 Доклад Share Добавено Януари 3, 2008 "Да не мислите, че дойдох да поставя мир на земята; не дойдох да поставя мир, а нож. Защото дойдох да настроя човек против баща му, дъщеря против майка й, и снаха против свекърва й; и неприятели на човека ще бъдат домашните му. Който люби баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който люби син или дъщеря повече от Мене; не е достоен за Мене. И който не вземе кръста си, и не върви след Мене, не е достоен за Мене." - Матея 10:34-38 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ла Горда Добавено Януари 3, 2008 Доклад Share Добавено Януари 3, 2008 "Да не мислите, че дойдох да поставя мир на земята; не дойдох да поставя мир, а нож. Защото дойдох да настроя човек против баща му, дъщеря против майка й, и снаха против свекърва й; и неприятели на човека ще бъдат домашните му. Който люби баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който люби син или дъщеря повече от Мене; не е достоен за Мене. И който не вземе кръста си, и не върви след Мене, не е достоен за Мене." - Матея 10:34-38 Когато един човек повярва и предаде сърцето си на Бога, веднага започват атаки и гонения и то от страна на най-близките хора първо. Това е допуснато от Бог, за духовно израстване, уроци и т.н... Господ казва: "Лука 8:21 А Той в отговор им рече: Майка Моя и братя Мои са тия, които слушат Божието слово и го изпълняват."първо и второ, Господ казва в Марк 10:29-30 - Исус каза: Истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка, или баща, или чада, или ниви, заради Мене и заради благовестието, и да не получи стократно сега, в настоящето време, къщи и братя, и сестри, и майки, и чада, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят вечен живот.Значи, на първо място е важна любовта и следването на Бога и след това всичко останало се подрежда по най-дълбокия, красив и Божествен начин, защото Бог е промислил за всичко. Първата заповед с обещание е: " 1 Деца, покорявайте се на родителите си в Господа; 2 "Почитай баща си и майка си", (което е първата заповед с обещание), 3 "за да ти бъде добре и да живееш много години на земята". 4 И вие, бащи, не дразнете децата си, но възпитавайте ги в учение и наставление Господно. Да почиташ родителите си в Бога, да ги обичаш по Божествен начин, да се вслушваш в съветите им когато те следват и са отдадени на Господа, но ако не са, тогава ги обичаш и почиташ, но въпреки всичко следваш Бога. Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Януари 3, 2008 Доклад Share Добавено Януари 3, 2008 На един смирен биха ли се привиждали войни? Незнам. Предполагам на този въпрос може да ти отговори човек постигнал(стремящ) смирение. А колкото до толерирането съм съгласен че не е смирение а само малка част от вътрешния мир(смирение) на човека. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
solej Добавено Януари 4, 2008 Доклад Share Добавено Януари 4, 2008 Според мен СМИРЕН не означава ПРИМИРЕН.А като чели често по ортодоксално християнски искаме да бъдем,видим или срещнем точно такъв човек. В противен случай човечеството нямаше да се движи напред.В сегашните условия човек много трудно може да бъде смирен.Защото ,за да оцелее ,трябва да има огромна духовна сила.Дори и да не се бунтува открито, той го прави скрито.А това е по-лошо.Този процес на задържане на негативните емоции срива психиката. Всеки от нас има по-малко или повече изразено ЕГО.Този факт не го прави смирен.Но...от нас зависи как да впрегнем егото си. А цитатите или мненията тук...са просто игра на ума.Смирението не се обяснява, а се изразява чрез поведението ни.Дори и показването на много знания е израз на липса на смирение.СМИРЕНИЯТ ЧОВЕК Е НАД ВСЯКАКВИ ДОКАЗАТЕЛСТВА. Но парадоксалното е ,че в духовните среди има най-малко смирени.Повечето от духовните хора се стараят да покажат колко са се приближили до съвършенството.Най-вече чрез много говорене или писане.Или по-просто казано-МНОГО УЧИТЕЛИ, НО МАЛКО ИСТИНСКИ УЧЕНИЦИ.Сигурно и този етап за някои хора е необходим .Но да се говори или пише за смирение за мен е излишно.Това е като да се говори за ЛЮБОВ. Аз не съм смирен.Напротив -аз съм бунтар.Но бунтар за правдата и за съвършенството .Макар че в този мой стремеж има субективно мнение ,а може би понякога и скрита лична изгода. Но ...такова ми е нивото.Останалото е ...лицемерие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Януари 4, 2008 Доклад Share Добавено Януари 4, 2008 А човек който е постигнал вътрешен мир прави ли война с хората? Форумно толерантен ли е? ... с-мир-ен човек е този който: - има душевен покой в себе си - е търпелив, толерантен - е уравновесен, тих, спокоен - е справедлив, правдив... Според мен напълно смирени хора няма. Някой да е постигнал пълен вътрешен мир(смирение) ? Съществува стремеж към постигане. Съгласна съм с bee_bg. Да, един смирен човек не би правил война с хората и би бил форумно толерантен! Но дори и ако даден човек притежава тези две характеристики, то това са само две (от многото) необходими, но не и достатъчни условия, за да го наречем смирен, а и зависи от неговата мотивация - ако например е форумно толерантен поради страх и неувереност в себе си? За мен пример за един ако не напълно, то поне доста смирен човек е сегашния Далай лама! А иначе - както и по всички други теми - всеки би могъл да донесе от 9 извора вода, за да защити своите разбирания по въпроса. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.