Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Що е смирение?


Иво

Recommended Posts

Имаше време, когато и аз разбирах смирението като осъзнаване на моята нищожност и безсилие да променя себе си, събитията, съдбата си, съдбите на другите и тях самите към някакво измислено от някого добро.

Сега го разбирам като с-мир-ение - т.е.

да приемам с мир (а това за мен означава разбиране и любов) това, което не искам да бъда и имам (а съм и имам) и това, което искам да бъда и имам ( а не съм и нямам ) - само тогава мога да постигна с ума си причините и после да променя или желанията и нежеланията си, или себе си;

да приемам с мир последствията от моите евентуални действия, отношение и избор , без да се опитвам да ги променям - това ми дава ясна представя каква съдба си определям с моя избор в определен момент... ;

да приемам с мир събитията, хората и техните съдби - да виждам положителното в тях и да им давам свободата да бъдат такива каквито са.

Мисля, че това наистина е силата, която носим в себе си, но често подценяваме, подчинявайки се на някакъв пра-инстинкт, тласкащ ни към борбата и възхищението от "победата и победителя"...?

Линк към коментар
Share on other sites

принадлежи само на САМИЯ НЕГО

Хайде бе! Смирението е личностно ли, привързващо към силата и сило-центрично ли?

Или нов вид акумулатор.

А стремежът пък не е толкова продукт на смирение. Стремежът е активност, а смирението - затишие пред подобни активности. То е утробата на Новия живот, чиито активности грешно биха били назовани стремежи. По мое мнение нали.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Кристиян

"Смирението е показател, че човек е осъзнал простичкото нещо- силата, която има и е в него, принадлежи само на САМИЯ НЕГО- тя не се отдава нито на аури, нито на разни вътрешни деца, под/над-съэзднания, обикновени или възвишени учители, на други хора и прочие- тази сила е единствнения инструмент за духовното извисяване на човек- този инструмент човек използва за своето духовно извисяване, както и за съзнателното общуване с Бог"

Никакъв стремеж няма тук, напротив- точно това се опитвам да изразя, че всяко проявление и отдаване на Силата в каквато и да е посока, е активно действие, а то отдалечава, вместо да осигурява онова състояние, в което човек пребивава в себе си.

Не съм употребил "стремеж"- освен това, точно затова избрах солта за пример- тя не взаимодейства, не променя състава си, може само да се разтваря, но и в разтвора пребивава като вещество, което не променя състава си, и не взаимодейства...От страна на смирения, няма никакво активно действие, нито пък активно бездействие...

Освен това, силата и смирението според мен са едно и също нещо- солта е пример за сила- никакви външни обстоятелстват не могат да намерят слабост, чрез предизвикване на силата да се прояви- проявената сила е нещо, коет осе изразходва, и в крайна сметка Силата като активнос и действие не може да бъде сила, в смисъла, чрез който я свързвам със смирението, т.е. сила и смирание следва да серазбират като синоними, поне в мнението, което изразявам.

Линк към коментар
Share on other sites

Човек се стреми да живее там, където може да бъде щастлив, свободен и отговорен.

И в това няма нищо лично.

и нищо ужасяващо.

Нека не бъдем така крайни и категорични.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

При дълбока медитация на 8 август 1989 година за пръв път се сблъсках с този феномен. Станах свидетел на фрагмент от живота на Учителя. Той беше с бял костюм, с бяло бомбе, с бяла брада и блага усмивка, излъчващ светлина като самия слънчев ден. Проявяваше жив интерес и загриженост към децата, проявяваше чувство за хумор. Беше заобиколен от хора, дошли да слушат Словото Му. (Пропускам част!)... Най - силно впечатление ми направи усмивката на Учителя - блага и добра, сдържана, скромна, дори свенлива. Тя изразяваше нежността на душата Му. По никакъв начин Той не желаеше да изпъква спрямо другите, не искаше да си придава важност и нищо от поведението Му не издаваше желание да доказва някакво превъзходство над другите, въпреки че бе в центъра на вниманието. Беше чист и простодушен като дете и много, много естествен, без никаква поза. Беше като равен... Не! - Беше равен с другите, но това ставаше без Той да го желае, без някакво външно или вътрешно усилие - това смирение, което те кара не само да се чувстваш, а и да бъдеш равен с тревичката, произтичаше от самото Му Естество. Тогава разбрах, че смирението не се постига по външен път, чрез усилие на мисълта и волята, или чрез самовнушение. Не можеш да повтаряш постоянно: "Аз съм смирен!" и един ден да станеш наистина смирен, защото смирението не може да дойде отвън. То не е нещо, което се придобива, а нещо, което е вътрешно присъщо. За да бъде човек смирен, трябва да е достигнал дълбините на своето същество - там, където всичко е едно - и тревичката, и мравката, и птицата, и човекът...

Затова и Джиду Кришнамурти в "Основи на йогата", говорейки за смирението като основа на добродетелта, казва, че то се ражда без усилие:"Самите вие не можете да го създадете. То се появява неочаквано, без да го търсим. След това конфликтът изчезва, тъй като смирението не се стреми да се издигне. То никога нищо не желае."

Линк към коментар
Share on other sites

Най-силния човек, това е смиреният човек, защото той е осъзнал, че нищо не може да съществува извън Бог (извън не съществува) и е станал възприемчив, за Божественото т.е.- напълно отдаден.

Линк към коментар
Share on other sites

Най-силния човек, това е смиреният човек, защото той е осъзнал, че нищо не може да съществува извън Бог (извън не съществува) и е станал възприемчив, за Божественото т.е.- напълно отдаден.

:thumbsup: :thumbsup:

"Бог живее в сърцата на смирените" Свети Апостол Павел

"Едно дете като завърши първо отделение, мисли че знае като учителя си. Завършва и второ отделение и пак мисли така. То не знае че невежеството му е много голямо. Някой мисли че напълно е завършил. Трябва да не мисли така. Например един виртоуз какви работи има още да изучи в музиката!

Естественото положение е смирение, а щом човек е тщестлавен, горделив, честолюбив, той е болен.

Това което причинява най-голямо страдание в чонечеството, най-голямо разногласие между обществата и народите, то е желанието за първенство... За да бъдем ръководени, вдъхновявани, нашият живот трябва да бъде ценен пред Бога - да бъдем полезни...Когато човек проявява знания, способности, идеи той е имал съдействието на Небето, той трябва да отдава всичко това на Бога...Остави на хората да казват че ти говориш, а на себе си казвай : "Господ говори!"

Всеки който иска да има слава е на крив път...

Тщестлавието е гроб на мисълта...

Смирение означава растеж. :thumbsup2: :thumbsup2: :feel happy:

Всяка сутрин ученикът трябва да декларира че е ученик. :feel happy: :feel happy: icon12.gif"

Учителят, Акордиране на човешката душа, Архив на Боян Боев

Редактирано от Валентин Петров
Линк към коментар
Share on other sites

На базата на горните разсъждения мога да предположа, че с-мир-ен човек е този който:

- има душевен покой в себе си

- е търпелив, толерантен

- е уравновесен, тих, спокоен

.....

- е мъдър

- разбира хората и хората го разбират

.....

- има мир в своя дом, носи мир във всеки дом, който посещава

- завършва работата си с мир, завършва денят си в хармония със себе си и околните

.......

- който е в съгласие с Бога

- смирен човек е този, който е минал през война, т.е. през външни и/или вътрешни изпитания

- смирен човек е този, който пази вътрешният си мир... а може би и външния.

Преди да мине през изпитанието човек е негативен т.е. подготвя се да приеме, подготвя се да се с-мири, да се изпълни с мир.

След като е преминал - е позитивен, т.е. даващ. Задържа, осмисля, развива, проявява това, което е научил. Вече е с-мирен.

Човекът, който успява да запази вътрешния си мир, минавайки през различни житейски ситуации, няма как да не го покаже и навън във вид на смирение.Вътрешният мир е едно от нещата, които човек постига сам и понякога не твърде лесно.Но е един от най-големите подаръци, които може да си направи.

Линк към коментар
Share on other sites

Човекът, който успява да запази вътрешния си мир, минавайки през различни житейски ситуации, няма как да не го покаже и навън във вид на смирение.Вътрешният мир е едно от нещата, които човек постига сам и понякога не твърде лесно.Но е един от най-големите подаръци, които може да си направи

Роси Б., ще си позволя едно бунтарско твърдение/отговор по темата твоя: Докато човек не е разбрал откъде е излязъл и за какво му е дарен живота, той не би могъл да успее да си отговори защо и как живее. Това важи и за проститутките, и за нобелистите. Дотолкова, доколкото Свободата е наш избор и изначален личен дар от Твореца - за всичките Негови деца - като много по-важен и съществен изпъква въпросът: но, толерантен/толерантна ли съм аз и вярвам ли в себе си? Защото, ако аз не открия своя Бог в мен, какво правя и как живея? Отдавна вече въпросът не е да бъдеш, или да не бъдеш? Въпросът е - как аз да бъда, да съществувам, тук и сега! Току-що редактирах Шеикспир, значи.

Линк към коментар
Share on other sites

Ето още една редакция: да живея ли главно според уроците на самия Живот, или да вярвам в концепции за него, не съответстващи на моя собствен опит? :dancing yes:

Редактирано от Добромир
Линк към коментар
Share on other sites

Ето още една редакция: да живея ли главно според уроците на самия Живот, или да вярвам в концепции за него, не съответстващи на моя собствен опит? :dancing yes:

Няма нищо по - ценно от собствения опит, приятелю! Концепциите не ни вършат работа! И две стотинки не давам за дадена концепция, колкото и авторитетна да е, ако тя не е в съответствие с моя вътрешен опит! Затова и не обичам да теоретизирам и да цитирам - какво казал тоз, какво казал оня... Просто споделям неща, опитности от съкровищницата на моето сърце. А ако на някого му вършат работа - чудесно!

Линк към коментар
Share on other sites

Да се самоунижи човек е едно нещо, а да се смири е друго нещо. Смирението подразбира съзнаване, разбиране , виждане на нещата тъй както са в действителност. Смиреният човек знае какво представлява от себе си за всеки даден момент: той не се мисли нито повече, нито по-малко от това, което е.

Петър Дънов

Днес, както си четях :thumbsup: , случайно :rolleyes: , намерих този цитат. :thumbsup2:

Линк към коментар
Share on other sites

:dancing yes: преди да скочиш + вече си решил + си се примирил + концентриран си :whistling: освен ако не са те бутнали неочаквано + то и това си е преживяване + Смирението е осъзнато дълбоко вътрешно състояние :hypocrite:

Смирение - пътят на духа , с душата

Кротост - пътят на духа , с Духа

Електричество - пътят на душата, с мозъка

Магнетизъм /пътят на душата, със симпатичната нервна система

Мъчение - пътят на тялото – скръбта , с всичките разни опитности

Син – кротостта, електричеството, мъчението

Дъщеря – смирението, магнетизма, скръбта

Ф1 : Мъчение/слизане, Надежда,Спасение

Ф2 : Труд/възлизане, Вяра, Въздигане

:v: Любов + Светлина + Мир + Радост

Редактирано от Благост
Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 months later...

Ценна мисъл за деня:

Когато поток стигне до камъни по своя път, той не се бори да ги премести и не се бие с тях, и не мисли за тях. Той просто ги заобикаля. И докато заобикаля, пее. Водата отговаря на това, което е, с ненапрегнато действие. (Бенджамин Хоф)

:feel happy::thumbsup2:

Може би смирението е песента, която пеем, докато заобикаляме камъните на препятствията и ударите, отговаряйки им с "ненапрегнато действие"...

Линк към коментар
Share on other sites

Да заобиколи камъните ли?

Аз мисля, че те няма да ни оставят да ги заобиколим.

По-скоро ще трябва да ги преместим, каквото и да ни струва.

Смирението го изисква.

И упоритостта.

Линк към коментар
Share on other sites

Тези изречения, които включват израза "каквото и да ни струва" винаги са ми звучали много революционно :rolleyes:

Линк към коментар
Share on other sites

За смирението из книгата „Лествица” на Свети Йоан Лествичник

Стъпало 25

…смирението е постоянно забравяне на своите успехи.

…смирението се състои в това, да считаш себе си за най – последен и най – грешен от всички.

…смирението е съзнаване чрез ума на своята немощ и безсилие.

…признак на смирението е това, при случай на оскърбление, да изпреваряме ближния с примирение и чрез това да разрушаваме съществуващата вражда.

…смирението е познаване на Божията благодат и милосърдие.

…смирението е чувство на съкрушената душа и отричане от своята воля.

…смирението е безименна благодат на душата, чието име е известно само на ония, които са я познали от свой собствен опит. То е неизказано богатство, Божие наименование и Божие богатство, защото Господ казва: научете се не от Ангел, не от човек, не от книги, но от Мене, т.е. от Моето пребиваване, осияване и действие във вас, че съм кротък и смирен на сърце и мисли и ще намерите покой за вашите души (Мат. 11:29) от борбите и облекчение от изкусителните помисли.

…чрез истинското покаяние душата се съкрушава и изтънява, съединява се по някакъв начин и, така да се каже, се смесва с Бога чрез сълзите на истинския плач. А когато от него се разпали Господният огън, тогава се изпича и утвърждава блаженото смирение, без кваса на надменността.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...