braman Добавено Октомври 22, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 22, 2010 (edited) "Обаче всяка критика, всяка осъждаща мисъл прогонва душевната сила, необходима за висшето познание." П.П. Може би най-важната извадка от Щайнер в поста на Вили. Редактирано Октомври 22, 2010 от braman Слънчева, Велина Василева, цветна дъга и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Октомври 22, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 22, 2010 "Да бъдете слепи и глухи за укорите и похвалите, които се отправят към вас; да бъдете слепи и глухи за погрешките на хората. Щом критикувате другите хора, връзките ви с Бога са скъсани и тогава никакво растене няма." Учителят,"Окултният ученик" Пламъче, Слънчева, stanislava63 и 3 others 6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Октомври 22, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 22, 2010 Смирението е да превърнеш живота си в молитва. braman и цветна дъга 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
solej Добавено Октомври 22, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 22, 2010 Основният проблем е дали не се бърка смирение с примирение.Защото смирението съдържа сила ,воля и разумно подчинение от нас ,но не на други хора ,а на Бога.Много често околните ни манипулурат затова,че като духовни хора, трябва да бъдем смирени.Но за тях това означава да бъдем отстъпчиви и да им помагаме да реализират желанията си. Понякога и липсата на всякакви положителни амбиции се крие зад етикета'''аз съм смирен''. Без духовна връзка между нас и Учителя /или/и Бога / няма как да се направи точна преценка кога даден човек е наистина смирен.Защото понякога зад едно привидно смирено поведение се крият много неудовлетворени желания и амбиции,които чакат ''своите условия'',за да се реализират. Не е случайно ,че Учителят много често е напомнял ,че е необходимо да изследваме дадени явления поне на три места. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
цветна дъга Добавено Октомври 22, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 22, 2010 Тези дни си мислих колко е трудно понякога да приема смирението и колко много ми се иска да има изпитание, ама ако може да е малко и ако може все пак да придобия някаква добродетел ...обаче то не става, както обикновения ми ум мисли и се сетих за думите на Учителя през какъв път изминава скромното житно зрънце: засаждане в мрачната земя, където трябва да се справи със студа, мрака, гниенето и където усеща ласката на слънчевите лъчи и след дългия път успява да пробие и да се покаже свежото зелено кълнче; но и до тук не свършват мъките и страданията за скромното житно зрънце - то трябва да издържи на студа, вятъра, бурите, огнените палещи слънчеви лъчи, на множеството насекоми и гладни птичета; и после - когато узрее - мислим, че е свършило страданието; но не - идва сърпът, ножът, и то пада на ожънатите ниви; вече мислим - край - няма повече страдание за житното зрънце; но уви - започва меленето; когато бъде смляно...; отново мислим - стига - край - но не - започва голямото месене и втасване; вече почти убедени смятаме, че всичко е приключило; но не - слагат го в пещта, в огъня. Край. Страданието приключи. Но - не. Започва човекът да го яде. И ето - животът на жертвата на житното зрънце се приема от милярдите хора чрез хляба. "Когато житното зърно, което е живо същество, се посади в земята, между мъртвите същества, то започва да страда. То побутне едно от тия същества, побутне второ, но никое от тях не му отговаря. Оттук поиска помощ, оттам поиска помощ, никой не му се отзовава. Като види, че никой не му обръща внимание, че никой не му отговаря, житното зърно се вглъбява в себе си и започва да работи отвътре. Първият процес, който става с житното зърно в земята, е процес на пропукване на външната обвивка. След това настъпва разлагане. Когато частиците на житното зърно забележат, че за тях настъпва смърт, те веднага се обединяват в задружна работа: започват да правят канализация нагоре, да пробиват земята, да излязат на бял свят. Щом пробият земята, от житното зрънце нагоре се подава едно малко стръкче. Те наричат този процес прорастване, покълване или растене на житното зърно. Житното зърно нарича този процес спасение, освобождаване от мъртвите и заспали същества в земята. Същевременно житното зърно пуска малки коренчета, чрез които дава живот на някои от мъртвите, заспали същества в земята. Стръкчето пък нагоре развива своите разклонения. Значи задачата на житното зърно не е само в неговото лично размножаване, но и в спасяване на някои свои мъртви или заспали съседи. – Как ги спасява? – Като пробужда живота им. Размножаването на житното зърно не е нищо друго, освен събуждане живота на няколко умрели или заспали клетки. Когато се казва, че едно житно зърно родило 30, друго – 60, а трето – 100 житни зрънца, това показва броя на пробудените клетки. Ако земеделецът разгледа с микроскоп тия житни зрънца, ще види, че те се различават едно от друго по елементите, които са придобили от почвата, от условията, при които са се развивали.Следователно, каквото е положението на житното зърно в земята, такова е положението на някои хора между техните окръжаващи. Те се движат в среда на мъртви хора. Като срещнат някои от тях, те започват да им проповядват своя велик идеал, но остават неразбрани. Тук се обърнат, там се обърнат, никой не им отговаря. – Защо? – Спят хората, почиват си. Някои от живите хора, на които съзнанието е пробудено, вземе цигулката си и отива да свири някъде. " Много знания braman, Диана Илиева, Велина Василева и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Октомври 22, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 22, 2010 "В христянството смирението е основната добродетел и най-важното средство, което може да ни отведе до Мъдростта. Нещо повече – там се говори за кротост и любов към враговете като за нещо възвишено, към което трябва да се стремим. В Църковните предания срещаме многобройни истории за мъченици, които смирено понасяли хули, клевети, изтезания и т. н., молели се за враговете си и ги приемали като благодетели. Исус призовава към смирение с думите: „Ако те ударят по едната буза, обърни другата!“ Но докато обръщението – „Нека бъде волята ти, Господи“ в молитвите, сме склонни да приемем, то към поученията за любов към враговете и тези, които ни нараняват, изпитваме съпротива. Как бихме могли да обичаме тези, които ни тъпчат, подиграват се с нас или дори измъчват физически? Бихме ли могли да обичаме убийците, престъпниците, които се гаврят с деца? И как, когато са ни ударили една страна и ние изпитваме омраза и желание за отмъщение, да обърнем и другата? Това ли би искал Бог? Това не е ли жалко примирение, липса на воля, малодушие, страх, мазохизъм? Разбира се, в посланията на Библията има много Мъдрост и тя съвсем не е това, което си представяме при смирението. Проблемът идва от погрешното тълкуване на посланията и акцентирането върху подчинението и кротостта(може би необходимо за властващите). Тези послания са символични и не бива да се приемат буквално. По принцип всяко едно духовно учение се предава чрез притчи и смисълът се крие в дълбок символизъм. Техните идеи са отвъд обикновеното разбиране. Плесницата примерно символизира оскърбление, морално посегателство. И ако някой ти „удари плесница“, значи ти посочва твой недостатък или уязвимост, област, върху която трябва да работиш. Смисълът на обръщането на другата буза е, че ако някой ти посочи твой недостатък или слаба страна, то трябва да си му благодарен и да го попиташ какво още вижда в теб. Защото хората около нас са огледало на вътрешния ни свят. Смирението не е примирение, не е съгласие с насилието, не е пасивност и малодушие. То не означава да не правиш нищо. Смирението е да видиш истината такава, каквато е и да я приемеш. Смирението е ПРИЕМАНЕ. Да се научиш да приемаш, означава да достигнеш до Мъдростта." източник цветна дъга 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
цветна дъга Добавено Октомври 22, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 22, 2010 (edited) "Защо проповядвам аз? Като изучавах тая философия, казах си: Искам да видя хората, които Бог обича. – Кои са тия хора? – Грешниците. Като ги обикнах, аз разбрах, че в тях се крият добри заложби. Оная грешница, която се крие от лицето на Господа от срам и от страх, е по-голяма светица от тая, която се мисли за праведна и свободно се явява пред лицето на Господа. Положението на сиромаха е по-добро от положението на богатия, защото по-лесно ще влезе в Царството Божие." Господ му рече П.П. Реших да споделя тези редове, които сутринта останаха в мен. Редактирано Октомври 22, 2010 от цветна дъга Велина Василева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Октомври 23, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 23, 2010 (edited) По някой път ти искаш да измениш себе си, да бъдеш кротък и смирен, да бъдеш тъй – образец. Но като дойде животът, веднага ще се покажеш такъв, какъвто си. Верен в малкото Сега, ако искате вие, като ученици, да се развивате правилно, трябва да разбирате живота в неговите съотношения, тъй както Бог го е наредил. Вие всеки ден сте ноти и при всяко лягане и ставане не сте в същата гама. За пример, аз, като ваш учител и вие като мои ученици, няма да бъдете утре при мене тъй, както сте днес. Вие мислите, че ще бъде същото. Но, отношенията ще бъдат съвсем други. Има друга една вътрешна сила, която урежда живота, не зависи от вашето желание, не зависи от нотата, де да се постави тя, а зависи от самия Музикант. И вие нямате право да казвате, защо съм турен долу или горе – навсякъде трябва да изпълните ролята си. Долу или горе, на високо или низко, като цяла или половина нота, като осмина или шестнадесетина, като тридесет и втора или шестдесет и четвърта нота, като у барабана или в друг инструмент, вие трябва да се сливате в едно, да се не чуват ударите ви – безразлично е това. Защото, в туй съзнание, за което ви говоря, има друго съзнание, Божественото, на което вашето съзнание трябва да стане отглас. Не сте вие целта в света; светът не е създаден зарад вас. Този свят е създаден за едно развлечение на Бога, а игралките на туй развлечение са хората. Следователно, вие сте играчки в туй развлечение на Бога. Сега, вие казвате: „Ние в туй самоусъвършенствуване“… В какво се състои туй самоусъвършенствуване? – В познаване Бога. ...Не е важно какво вършат хората, а как е нареден светът. Божественият Дух, който прави тези промени, раздава на всички хора, както намери за добре. Вие гледайте да разберете Божествения Дух, а не тези малки духове. Проучвайте този дух, който просвещава, който раздава нещата, който е извор на Божествената Любов, носител на Божията Мъдрост, носител на Божията Истина, Правда, Добродетел. Този Великия Дух, Него трябва да слушате. И ако вие бихте Го слушали, никакъв спор нямаше да има. Всички тия спорове, които сега стават, лесно биха се уредили. Аз онзи ден говорих на първия клас за превръщане на енергиите. Представете си, че дойде някой ваш приятел и кръвно ви обиди – един изпит. Наблюдавайте в един месец време, за колко минути, дни или седмици ще можете да превърнете тази обида или каква и да е друга обида и то не само че да не остане никаква следа от тази обида, но като чуеш отново да се произнесе тази обида, да се радваш, да ти стане приятно. Наблюдавайте след колко време може да превърнете тази обида в приятно чувство. Това е пак до силата на съзнанието ви. Ако до един месец не можете да я превърнете, вие сте далеч. Тогава минават месец, два, три, година, две и повече, и по закона на кармата, след много време, всичко минава, заличава Господ този спомен и вие казвате: „Свърши се“. Да, но това не е ученик, никакъв урок той не е научил. Добре сте научили урока си, ако след като ви обиди някой, в един час отгоре заличите тази обида. Не само да я заличите, но да обикнете тази дума. Вие имате тази наука. Това е един ученик, който разбира законите. Вие може ли да го направите? – Можем. Христос като казва „любете враговете си“, това значи, че обида, казана от врага ти, да можеш да я превърнеш, защото той, като враг, като ти е казал тази обида, избавил те от едно голямо зло. Ще се стремите всички да очистите съзнанието си. Сега, на религиозен език ще ви кажа същото: Ще се молите на Господа, ще викате Светия Дух, да приложите Божествения Дух. Ако в един месец една обида не можете с вашата любов да я превърнете, вие не сте ученик, вашата любов е слаба, не е Божествена Любов. В Божествената Любов, която имате, в този огън трябва да се топят всички елементи. Сега, някой може да въздишат. Ученикът не може да въздиша. Той ще въздиша, но ще каже: „Ох, ох“. Не, не, ще въздиша, ще каже: „Ох, ох!“ Не, не, ще работиш. Днес, „ох“, утре „ох“ и най-после ще каже: „А разбрах сега, няма повече „ох“, задачата е решена“. Аз не се сърдя, че някой път казвате „ох“, но гледам, като казвате „ох“ работите ли. Като казвате: „Ох“ и не работите, казвам: Тази работа с „ох“ няма да се разреши. Ако не вземете този метод, който ви давам тази вечер, ще губите времето си, т.е. може да свършите по-късно школата си, защото има при мене някои ученици, които от 15 години повтарят този клас и казват: „Учителю, кажи ни нещо повече!“ Като им дам по-сложна задача, те казват: „Не е по силите ни“. Тогава как искате да минете в по-горен клас? Сега, не казвам, че аз искам това, но казвам, че в тази школа всичко е определено, необходимо е. Да любиш, това не е една привилегия, това е една необходимост. Да бъдеш мъдър, това не е една привилегия, това е една необходимост. Да бъдеш истинолюбив, това не е една привилегия, това е една необходимост. Да бъдеш милостив, това не е една привилегия, това е една необходимост. Няма да кажеш: „Не мога“. Не, не, ще се подчиниш и нищо повече. Това е една необходимост. Не се ли подчиниш на тази необходимост, очаква те смърт. Ама защо трябва да любиш? Не любиш ли, няма живот. Ако любиш, има живот; ако не любиш, няма живот. Ако не придобиеш тази мъдрост, условията на този живот няма да се проявят. Тъй щото, като говорим за Любовта, като говорим за Мъдростта, за Правдата, за Истината, ние подразбираме необходимостта на Божествения живот. Няма да казваш „защо“, но ще кажеш: „Аз трябва да любя, аз трябва да бъда умен, правдив, истинолюбив, това е необходимост, това е Божествено, наложено ни е, няма изключения“. Тъй трябва да мислите. Казва някой: „Защо трябва да любим“. Необходимо е да любиш. Ама защо да го любим, лош е? Необходимо е. „Ама той е такъв“. Необходимо е. Разбирате ли? Волята Божия е такава. Разбирате ли какво е Волята Божия? Ако не ѝ се подчиниш, тя помита всичко; ако ѝ се подчиниш, спира. Бог няма да се подчини на едни детински своеволия, няма да ти дава отговор за какво и защо – ни най-малко! Трябва да знаеш необходимо е. Защо трябва да любя? – Необходимо е. Защо трябва да бъда умен? – Необходимо е. Тъй трябва да мислите. И в вашето съзнание трябва да легнат веднъж за винаги тези неща, и то не само у вас, но тъй ще проповядвате и на другите. Ами какво учите вие? Ще кажете: „Необходимо е да любиш.“ Какво учите друго? – Необходимо е да имаш мъдрост. Друго? – Да не правиш глупави работи. Друго какво учите? – Необходимо е да учиш истината. Това е нашето учение! Необходимо е значи! Но няма да кажете: „Може, но когато имате разположение“. Не, ще любиш и нищо повече. Никакво разположение, но по заповед. Необходимо е и нищо повече. Ще се подчиниш. Откажеш ли, всичко е свършено. И сега, всичките страдания в света не са нищо друго, освен това, че невидимият всят иска да вразуми хората, че много неща са необходими. Туй сега е разумната страна на въпроса, как стои той от окултното гледище. Щом всичко това е необходимо от Божествено гледище, необходимите неща най-лесно се изпълняват. Развитие на съзнанието Редактирано Октомври 23, 2010 от velinavasileva цветна дъга, Пламъче и Роси Б. 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
цветна дъга Добавено Октомври 23, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 23, 2010 " Страданията, които хората преживяват, носят големи блага за тях. Покажете ми един човек, който е минал само през радости, да е станал добър. Който е минал само през радости, не може да бъде доволен. " Господ му рече П.П. . И търпението, и съзнателното понасяне на несгодите, и любовта, и всяка добродетел е постигната и се съдържа в смирението. Поне така разтълкувам за себе си мислите, които чета. Ето нещо удивително: "Питам: Колцина от вас имат търпението на знаменития гръцки философ, Епиктет, който бил зле третиран от своя господар? Господарят му често се сърдил, карал му се, като при това го натискал силно по крака. Той особено се дразнел, когато виждал как Епиктет понасял спокойно, с пълно самообладание и търпение всички негови хули. Епиктет от време на време само му казвал: „Господарю, ти можеш да се отнасяш с мене, както искаш, но не натискай крака ми така силно, защото може да се счупи и после ти сам ще съжаляваш, че не ще мога да ти служа, както трябва“. Обаче господарят му продължавал да се отнася с него, както и по-рано. Един ден, както бил разгневен, така силно натиснал крака на Епиктет, че го счупил. Пак тъй спокойно, с пълно самообладание, Епиктет му казал: „Нали те предупреждавах, че ще ми счупиш крака?“ За неговото голямо самообладание господарят му го освободил от служба. Оттам насетне Епиктет се прочул като знаменит философ. Казвам: Съществата от невидимия свят постоянно ви наблюдават. Те имат хиляди и милиони очи, с които следят всички ваши действия." Здравословни условия Пламъче и Велина Василева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 23, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 23, 2010 Ако човек не познава Бога, как може божественото съзнание и воля да се изявяват чрез него. Как може да различи, кое е от Бога и кое само си мислим, че е от Бога ? Смирението е необходимо да бъде съпроводено със знание и с разбиране. Да, материалното трябва да се подчини на духовното, но ако не можем да различим едното от другото, как ще го осъществим? Как ще утвърдим водещата роля на божествената воля, ако не умеем да различаваме божественото? Любовта е избор, смирението е избор, служенето е избор – осъзнат, осветен с вътрешната светлина на разбирането. Ако липсва разбиране, не може да има нито любов, нито смирение, нито служене. Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Октомври 23, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 23, 2010 (edited) За да няма двусмислие какъв е Бога, в Библията е написано: Христос е Сияние на Неговата Слава и Образ на Неговото Същество, и държи всичко със Силата на своето Слово. Евр.1:3 Една от най-хубавите молитви е "Господи Иисусе Христе, помилуй ме!", именно защото Христос е Образ на Бога, и олицетворява раздаването на Божията благодат. Последната е включена в "помилуй ме". Така че, всяка дума от молитвата има своя дълбок и тайнствен смисъл. Без смирение не получаваш благодат и това е критерият да разбереш какво е да бъдеш смирен. Tвърде егоистично е да се молиш само за себе си, така че в "помилуй ме" е включена Църквата. Това са всички хора, а Глава на Църквата е Христос. Редактирано Октомври 23, 2010 от mecholari Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Гог Добавено Юни 14, 2015 Доклад Share Добавено Юни 14, 2015 (edited) Моето осъзнаване на смирението: То е на първо място да приемеш, че ти допускаш грешки, че има неща, които не знаеш и не разбираш, че ти не си всичко, което е. След това да приемеш, че навсякъде около теб има отговори и че ти трябва да потърсиш и да се вслушаш, за да откриеш и разбереш. Смирението е първата стъпка към божествената мъдрост, която Бог ни обещава и иска да ни даде.Алтернативи на смирението са игнориране, омаловажаване, отрицание.Искам да споделя още нещо. За себе си съм открил, че е изключително важно за да разбера нещо първо да се опитам да го формулирам по-възможно най-простия и изчистен начин. Това не само улеснява работата с проблема в личен план, но и когато се търси дискусия улеснява комуникирането му с други, каквото между другото правим всички тук. Редактирано Юни 14, 2015 от Гог Добавка на нещо важно Иво и Cveta5 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Юни 18, 2015 Доклад Share Добавено Юни 18, 2015 Смирението идва по естествен път чрез спонтанното прозрение за единството. Иво и АлександърТ.А. 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Август 11, 2019 Доклад Share Добавено Август 11, 2019 От моя гледна точка трябва да се разглежда етимологията на думите. В „Смирение“ главната морфема е „мир“, с мир. Това описва вътрешно психично състояние, което предполага липса на смущаващи емоции като гняв, раздразнение, съзнанието е успокоено и възприемащо, отворено за нови знания. Т.е. пъпката разцъфтява пред светлината и топлината на Учителя, Той е като Слънце, което храни съзнанието и чашката на цветето се обръща към Него за да възприема. А кокичето навежда глава за да предаде енергията на възраждащата се земя в жертва да не си вири главата, въпреки че първо се ползва от Светлината. НО сега езикът ми се превърна в метафоричен, а важно е самото Слово като Учител. Очистването на Словото е съществено важно, неговото възприемане и интерпретация. Ако въздействието му е умиротворяващо „с мир“ и вкарва съзнанието в състояние идентично с това на Автора, Учителя, значи преобразованието е извършено, смисълът е схванат, психическото състояние е предадено. От друга гледна точка смирението е ограда, която запазва вътрешното ти състояние незасегнато от външните думи, условия и щения на агресивните, изпълнени с тежки психизми източници на говор, които като плевели се опитват да душат вътрешния ти мир, за да предадат това което излъчват като „себе си“, чувство, емоция мисъл и състояние. Защото не е важно това което се случва, а как го изживяваш. Някои сега ще се хванат и изпълнят „изживяването“ с негативна конотация, защото ще го изиграят на „безпристрасни“, „неемоционални“, но „смирението“ е да позволиш да изпиташ за известно време и смущаващи чувства, емоции но в крайна сметка да се върнеш в централното си основно състояние, „вътрешния мир“. Учителя дава такава формула да си я повтаряш „Аз имам вътрешен мир“. АлександърТ.А., no_self и Донка 1 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Август 12, 2019 Доклад Share Добавено Август 12, 2019 (edited) Красиви думи, прекрасни! И пак това "Огледало", отразяващо вътрешно неприемане, което се проектира "навън" преди 19 часа, mecholari каза: външните думи, условия и щения на агресивните, изпълнени с тежки психизми източници на говор, които като плевели се опитват да душат вътрешния ти мир, за да предадат това което излъчват като „себе си“ Колкото "по-полярно е отражението", толкова по-далеч сме отишли в Светлото! А махалото си се движи! Съчувствам ти, колкото и да ме "товари"! Ти поне си ученик на Дънов, а той казва: „Братко, имаш едно петно около един сантиметър, едва се забелязва, дай да го изтрия.“ Не казвайте, че петното е много голямо и много тъмно – констатирайте нещата тъй, както са си, винаги говорете истината, ни повече, ни по-малко. Ако в окото има сламка – кажете сламка, не я правете греда. Методи за лекуване и отговори на запитвания по тях А позицията, от която давам оценка?! Това ми е дал Бог като "зрение" - това "виждам"! От което не следва, че нямам "трески за дялане". Напротив! Доста повече са от твоите( "на чужд гръб и сто тояги са малко"), а може и да не са, но поне агресията до някъде съм я овладял. А това стана като започнах смирено да приемам Сянката си. Редактирано Август 12, 2019 от kipenzov Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Август 22, 2019 Доклад Share Добавено Август 22, 2019 Ако давате внимание на думите на хората, вие лесно можете да остареете. Ще мине някой покрай вас и ще ви каже, че сте прост, глупав човек. Друг ще мине и ще ви каже, че от вас човек не може да стане. Поддадете ли се на тези думи, вие ще изгубите и това, което имате. Не, вие трябва да знаете, че сте разумни хора и като такива можете да постигнете всичко, каквото желаете. http://beinsa.bg/beseda_s.php?s_type=plus&id=1008&status=1&high=прост, глупав човек#result_451821 Някой казал нещо заради мене. Ако му кажа нещо, ще си наруша моя мир. Моят мир струва повече от онова, което той е казал. Това, което той е казал, е за негова сметка. Ако е казал нещо добро или лошо, то е заради него. Ако той мисли лошо за мене и аз съм добър, лошото е за него. Ако той мисли добре, то е заради него. Лошото, което мисля, е лошо заради мене. Създавайте си правилни мисли за хората, за да не спрете вашата еволюция. Мисли за хората така, както Бог мисли за тях! Съдействувай за онова, което Бог е предначертал. Съдействувай за тяхното повдигане. Така ти повдигаш себе си. http://beinsa.bg/beseda_s.php?s_type=plus&id=3145&status=1&high=е за негова сметка#result_1422692 АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 8, 2020 Доклад Share Добавено Август 8, 2020 Смирението за мен означава да мога да преценя възможното в момента и възможното в бъдеще и търпеливо да изчакам, когато не виждам възможности в настоящето. Също ако нещо не е възможно за мен, да го оставя на друг, за когото то е по-силите. То е вяра в доброто.Също така, то е приемане на всичко нехармонично и несъвършено около и в човека като етап. Когато човек вярва, възможностите идват. И когато е налице вътрешно спокойствие, независимо от случващото се, вяроятността да ги забележи и оползотвори е много по-голяма. АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.