Guest Fut Добавено Август 8, 2009 Доклад Share Добавено Август 8, 2009 Вчера четох нещо от една книга, ще си позволя да изнеса от нея само същественото без да споменавам нищо повече. Правя го за да не си присвоявам "чужди" думи към които и без това няма какво да добавя, но за мен това не е само прочит и цитат. Както и да е: 'Смирението е изчезване навътре. Смирението позволява да проникнеш в себе си. Смирението прави така, че да разбираш и опознаваш все повече своята собствена тайна.' Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Светлата Добавено Август 8, 2009 Доклад Share Добавено Август 8, 2009 И най-смирени са онези, които нямат какво да губят ... вече. Тогава смирението е естествено състояние на духа. Да не искаш нищо. Да не молиш за нищо. Да си ничий. Това повече ми прилича на примирение, не на смирение. За мен смирението е следствие на безграничната възхита пред божествената сила, не страх , а възхита и любов към това, което те превъзхожда. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Август 8, 2009 Доклад Share Добавено Август 8, 2009 ... За мен смирението е следствие на безграничната възхита пред божествената сила, не страх , а възхита и любов към това, което те превъзхожда. да се почувстваш малък, като песъчинка ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Август 8, 2009 Доклад Share Добавено Август 8, 2009 Смирението е да станеш бял лист, та Господ да може свободно да напише каквото иска. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 8, 2009 Доклад Share Добавено Август 8, 2009 И най-смирени са онези, които нямат какво да губят Това ми хареса особено много. Всъщност ние нямаме какво да губим, но някак не успяваме да го осъзнаем. Смирение е да не се опитваш да бъдеш това, което не си, а да бъдеш себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Impulsa Добавено Август 9, 2009 Доклад Share Добавено Август 9, 2009 Смирението е гранично състояние. То е аналогично на притихване - тревата след дъжда. И най-смирени са онези, които нямат какво да губят ... вече. Тогава смирението е естествено състояние на духа. Да не искаш нищо. Да не молиш за нищо. Да си ничий. Прекрасно казано.Това е и моето усещане. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Август 9, 2009 Доклад Share Добавено Август 9, 2009 "Да не искаш нищо. Да не молиш за нищо. Да си Нечий." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shining_star Добавено Ноември 19, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 19, 2009 Често се говори, че смирението е голяма добродетел? Но дали го разбираме правилно? И дали в съвременния свят наистина знаем как и кога да бъдем смирени? Що е смирение според вас? Ето една възможна отправна точка за размисъл: "Писанието казва: "Бог не е само на Небето; Той живее в сърцата на смирените". Следователно, първото качество, което трябва да придобиете, за да може Той да заживее във вас, е смирението. Но това смирение не е като смирението на една овца: като ви набият или счупят краката, да кажете "няма какво да се прави!" Не е смирение, когато ви вземат всичкото богатство, да кажете "ние се смирихме." Смирение е, когато имате всички богатства, сила, знания, доброта, да съзнаете и да кажете: "Господи, Ти разполагаш с всичко, каквото имам."" (източник) Лесно е външно да подражаваш на добрия човек. Подражаването е мимика. Казваш: Този е смирен, кротък човек – божа кравичка. Ако външно е такъв, това е друг въпрос. Истински смиреният е най-силният човек. Той заема последното място и оттам наблюдава всичко, без възмущение. Той вижда всичко, а него никой не го вижда. Докато хората те гледат, ти не можеш да бъдеш смирен; докато хората те гледат, ти не можеш да бъдеш набожен. Обръщай внимание не на художника, но на неговите картини. Художникът трябва да бъде в сянка, а картините му – в светлина. Така трябва да разбирате живота. Започнат ли да ти обръщат внимание, ти си загубен. Из „Отношение между нещата“ – ООК, 19 юли 1933 г. Смирения човек няма нужда от оценката на другите. Той е уверен в себе си и затова не търси публичността в делата си. Той просто ги извършва заради самите дела и не държи да бъде забелязан. Други от своя страна търсят публичността. Така те си изграждат илюзия за сила и значимост. Вдигат шум по-скоро за да привлекат вниманието, без да помислят дали по този начин действията им ще донесат някаква реална полза. Предприетото в мълчание е далеч по-силно от широко коментираното и видимо от всички. Злото расте чрез своята гласност, от оказваното му съпротивление. То отслабва значително когато не се говори за него. В мълчанието на смирението, злото се обезсилва. Тази сила на смирението хората обикновено не могат да осъзнаят, нещо повече – повечето я възприемат като слабост; липсва им нужното търпение, вяра и далновидност за да изчакат и разпознаят резултата. Браво, изцяло съм съгласна с това... само бих добавила, човек който при всички обстоятелства си върши работата и задълженията Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 11, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 11, 2010 Цветето бунтува ли се заради това, в каква – благоприятна или неблагоприятна – почва е попаднало? – Не, то просто извлича необходимите му жизнени сокове и така расте. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Февруари 11, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 11, 2010 Aми сигурно се бунтува, по свой си начин - защото далеч не винаги расте; понякога боледува, а понякога просто умира. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 11, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 11, 2010 Може да се бори, но да се бунтува... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
galgo Добавено Февруари 11, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 11, 2010 Нека и аз добавя едно мнение към всичко което се каза за смирението. Това което според мен е в основата на смирението, това е познанието. Истинско познание имат духовните учители и мъдреци. Тя се смиряват, защото знаят и разбират. Знаят как е устроен светът, какви процеси го движат, имат познанието и волята да примиряват противоречията в живота си. Тяхното познание и мъдрост идва от дълбоката връзка с Разумния свят. Ние, които знаем и разбираме по-малко, трябва да имаме търпението да се учим, за да можем да вкусим от елексира на смирението. Правите ли разлика между смирение и примирение? Примирението се възприема от хората като един вид отстъпление, слабост, мекушавост. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
AriesWildChild Добавено Февруари 12, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2010 (edited) Епа знам ли го, не го познавам Никак не си падам смирена, ама никак Редактирано Февруари 12, 2010 от AriesWildChild Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Април 3, 2010 Доклад Share Добавено Април 3, 2010 Не знам що е смирение, но за мен козунакът е най-надутото нещо на света. И се чудя как може да го ядем изобщо като е толкоз надут. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ирина - Horus - Чебурашка Добавено Април 3, 2010 Доклад Share Добавено Април 3, 2010 (edited) Не знам що е смирение, но за мен козунакът е най-надутото нещо на света. И се чудя как може да го ядем изобщо като е толкоз надут. Амчи, като не го щеш, дай го насам - аз ще го изям! От твоите ръце бих яла и белина със син камък То и на мен така да ми трепериш като над козунака - и аз ще се надуя п.п. А стафидки слагаш ли му? Редактирано Април 3, 2010 от Чебурашка B__ 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Юни 20, 2010 Доклад Share Добавено Юни 20, 2010 Днес се изумих,когато съпругът ми каза да бъда смирена - той е пълен атеист.Какво обаче той разбира под смирение - да търпя агресивното му поведение и да благодаря че го има?!Изглежда го дразни мълчанието ми,не знам... Не съм способна да коментирам,но с удоволствие ще приема коментари! Розалина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 20, 2010 Доклад Share Добавено Юни 20, 2010 (edited) Звучи ми познато. И аз го чувах 20 години... И го изпълнявах. Докато разбрах, че смирението е друго. То не означава да търпя агресивност в името на мира и/или защото нямам друг изход и/или защото разбирам и обичам доброто в човека, който е агресивен. Напротив - точно това е признак на гордост и агресия към близкия, който проявява агресивността. Неговата агресивност беше огледало на моята. Защо? - защото, обичайки доброто в душата му (имаше го и има), аз смятах, че мога да го преобразя и да направя така, че той да проявява добрата си страна. Каква гордост под маската на благородство. Коя съм аз да го преобразявам и да избирам какво от себе си да проявява за негово (а дали за негово?) добро? Смирение означава да се откажа да определям кое е добро и кое не съвсем в човека до себе си. Да се откажа от желанието си да "поправя, подобря" човека и отношенията ни.... В моя случай 20 години ми бяха нужни, за да смиря гордостта си, че аз съм човекът, който може да го направи щастлив и да осмисли живота му и че без мен той ще страда... - защото да играя смирение в името на мира, а в същото време в мен душата ми да плаче и да се чувствам жертва на... всичко за което се сетите - нима това е смирение и мир? Това е една от кардиналните заблуди на повечето хора - приемат, че позицията на жертва е равносилна на смирение, а то е обратното. Агресивността на позицията на жертвата е много по-сериозна от позицията на този, който смята, че другите са длъжни да бъдат негови жертви... По силата на логиката втората категория хора е директно следствие от съществуването на първата. Или ако перифразирам Текери: "ако нямаше жертви, нямаше да има и мъчители". Това е много дълга и сложна тема, обаче... - защото да се 'смиря" в името на някаква материална зависимост съвсем не е смирение, а манипулация с цел лично облагодетелстване. Или хайде да не звуча толкова нападателно (аз на себе си така обяснявах навремето - не си спестявах нищо) - ако няма елемент на материално облагодетелстване, то има липса на вяра в личните сили и прехвърляне на отговорността върху друг човек. С по-горните редове съвсем не давам съвет да се прекрати връзката. Външна промяна не означава нищо, ако не е резултат от кардинална вътрешна. И вътрешната промяна съвсем не води до раздяла. Напротив. Но ще оставя да разкажат за това хората, които имат опит с вътрешна промяна, предотвратила раздялата и променила и двамата. Редактирано Юни 20, 2010 от Донка Валентин Петров, Лъчезарна и Пламъче 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Юни 20, 2010 Доклад Share Добавено Юни 20, 2010 Донка,много си права!Интересното в моя случай е,че агресията на съпруга ми ескалира когато се отказах да го променям,когато го приех такъв,какъвто е и престанах да се дразня от поведението му .И тогава той започна да се държи (меко казано) неадекватно.Избухва без причина,всячески се старае да ме нарани,но всичко минава покрай мен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 20, 2010 Доклад Share Добавено Юни 20, 2010 Възможни са няколко варианта - не познавам подробностите... - сега външно се проявява това, което е държал преди вътре в себе си - изчиства се. Децата понякога така проявяват със закъснение подтискани вътре в тях емоции... - проверява дали наистина има промяна или това е само прикритие на нещо, по-опасно за него. И пак децата проверяват дълго време доклко стабилна е позицията и поведението на родителя/педагога - вътре в себе си той носи същата агресия - да промени теб за ваше общо добро. Досега тя е била подхранвана от твоята, сега и липсва храната и си я търси. В моя случай се успокояваше, когато успееше да ме разплаче. После признаваше, че по сълзите ми разбирал, че още го обичам.Спокойствието означавало безразличие. За съжаление опитът и наблюденията ми показват, че ако отказът от контрол над другия не е взаимен и осъзнат... Разговорът за това и изясняването на позиците е наложителен. Ние с настоящия ми съпруг от самото начало изяснихме личните си позиции към съвместния ни живот. Не знам, нека споделят и други, които имат опит. Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Юни 20, 2010 Доклад Share Добавено Юни 20, 2010 (edited) Здравей grabat1.Никой освен тебе не знае и няма как да налучка верния път.Ще се справиш.Според мене ние не можем да променяме другите.Можем да променяме само и единствено себе си.С това изобщо не ти вменявам вина.Споделям извод от собствения си извървян до тук път. Докато да разбереш себе си в тая нова за тебе ситуация,мога да ти предложа нещо,което съм изпитвала.Веднъж ми предстоеше среща с много близък човек,която по всичко личеше,че ще е трудна.Човекът беше склонен към вербална агресия,с която ме предизвикваше.Познавах го много добре.Страхувах се много,не от физическа заплаха някаква,а точно от нападението на думите ,на които знаех,че може да е способен ,когато е раздразнен.Докато го чаках трябваше да направя нещо ,за да се успокоя.Спонтанно взех един молитвеник,единствения който имах у дома ,на Петър Димков.Не умеех да се моля.Никога не го бях правила.Започнах да чета.Отначало нищо не разбирах от прочетеното.Постепенно обаче се успокоих и по някакъв начин смирих.Когато този много близък човек влезе у дома,свъсен и готов за бой,забелязах как се смути и нищо от очакваното не се състоя.Тогава мисля разбрах,колко е важно да се молим,да се балансираме и така да се оградим и защитим. Сега от позиция на миналото време си мисля,че ако съм разбирала,това което днес разбирам и бях приложила безусловната любов,за която Учителят ни говори,а на някои се струва нещо отвлечено и нямащо отношение към реалния живот,можех да повдигна себе си и така да помогна и на моя близък.Аз подобно на тебе се оттеглих в мълчание и външно приемане. Всички идваме тук да се научим да обичаме. Поздрави. Редактирано Юни 20, 2010 от Klaudia Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Юни 21, 2010 Доклад Share Добавено Юни 21, 2010 Благодаря,Klaudia!Човек наистина не бива да се заблуждава,че може да промени другите.И аз като повечето хора някога съм се надявала че това е възможно и съм полагала огромни усилия,с които съм си причинявала само вреда. Когато преди години започнах да се интересувам от Учението,срещнах огромна съпротива от страна на свекърва ми,която успя да убеди съпруга ми че се занимавам със "сектантски" работи вместо да си гледам "женските задължения".Вината си е само моя - споделих с хора,които не ме обичат.Преживях много огорчения и унижения,но явно е трябвало да мина през тях,за да осъзная някои неща.Винаги съм приемала всички хора с открито сърце и съм ги смятала за приятели,а е трябвало да съм по-предпазлива и да прекъсвам по подходящ начин и навреме отношенията с лошите приятели,а не да ги оправдавам и да си внушавам че някои неща са станали съвсем случайно и няма да се повторят. Надявам се да се справя със ситуацията! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 21, 2010 Доклад Share Добавено Юни 21, 2010 (edited) Донка,много си права!Интересното в моя случай е,че агресията на съпруга ми ескалира когато се отказах да го променям,когато го приех такъв,какъвто е и престанах да се дразня от поведението му .И тогава той започна да се държи (меко казано) неадекватно.Избухва без причина,всячески се старае да ме нарани,но всичко минава покрай мен. Направи ми впечатление това изречение на Klaudia: Аз подобно на тебе се оттеглих в мълчание и външно приемане. Не ви познавам и двамата, но може би точно там (удебелението е мое) е ключа на палатката. И нещо в по-общ план - агресията на физическо ниво ни изглежда най-реална и най-страшна, но на практика е обратно. Колкото на по-фини нива се качва агресията, толкова е по-разрушителна. Дори и когато хората, към които е отправена такава по-фина агресия, не успяват съзнателно да си дадат сметка за това, те все пак я чувстват/усещат и ... се бранят; както могат; който е свикнал да действа на физическо ниво - там, който обичайно реагира на емоционално ниво - там и т.н. В този смисъл мога да направя връзка с темата на Божидар за неприемането. Неприемането наистина означава отхвърляне и желание за унищожение и е най-мощната от всички видове агресии на по-ниски нива от менталното. Буквално. В този аспект могат да се изкоментират ред случаи, в които жената е систематично бита в продължение на години от съпруга си, но този съпруг като правило го сполетява нещо - болест, пиянство или др.п., които в крайна сметка го унищожават първо емоционално, а после и физически, а страдалата на физическо ниво и едва оцелявала след побоите съпруга продължава да живее още 10, 20, че и много повече години след смъртта на съпруга и то в сравнително добро ментално, емоционално, че и физическо здраве, защото знаем, че физическото е следствие. Боят на съпругата/партньорката също не започва от 1 ден - започва тогава, когато усещането за менталното неприемане/отхвърляне или направо да кажем желание за унищожение (което може да бъде и подсъзнателно) се натрупа и надхвърли съответния праг на съпруга. На практика повечето партньори воюват помежду си, като всеки употребява такива средства, каквито му се струват най-подходящи, според своите си убеждения, светоглед, възможности и т.н. И така погледнато, партньорът, който е избрал и употребява само физическо насилие, е най-скромния и безобиден/безвреден такъв. Редактирано Юни 21, 2010 от Диана Илиева Донка, B__, Ани и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Юни 21, 2010 Доклад Share Добавено Юни 21, 2010 granat1,мисля,че те разбирам.Мислено те подкрепям и желая да се справиш.Щом е дошло ,е урок,път ,който трябва да извървиш.Щом се интересуваш от Учението,имаш тук много ценна информация по въпроса.Публикуваш в темата за смирението,значи това мислиш,че ти е нужно.Учителят е говорил много за смирението.Аз предпочитам по въпросите,които ме вълнуват да си сверявам часовника с беседите.Всички други четива са полезни и нужни,но първо надниквам в беседите и словата. В Портала има една много полезна и добра опция за тематично търсене.Влизаш в начална страница и в прозореца за търсене написваш ключовата дума,в случая смирение.Преди малко го направих и списъкът с беседи,в които е говорено за смирението е впечатляващ.Аз съм чела "Ето човека" и "Любовта" от неделните беседи,които мога да препоръчам. Поздрави Донка и Пламъче 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юни 21, 2010 Доклад Share Добавено Юни 21, 2010 (edited) Когато се откажем от външното неприемане, ние много често го потискаме в себе си. И то продължава да си действа и е много по-опасно така. Изразяването на неприемането е форма на честност и изваждане на нещата на физическия свят. Когато се обсъдят, излиза наяве абсурдността на неприемането. И това е начина човек да види, че неприемането не е действително и се причинява от илюзии. Когато неприемането е потиснато вътре, то си действа и се усилва, което след време минава в несъзнавана енергийна атака към съответния човек. А съпрузи, които са все заедно и направо могат да се уморя така. И другия усеща нещата и се опитва да се спаси. Въздържането от споделяне на нещата, които ни дразнят и не може да приемем, всъщност май е усилване на самото неприемане: "толко не те приемам, че даже няма и да го обсъждам вече с тебе" Редактирано Юни 21, 2010 от БожидарЗим Диана Илиева, Пламъче и Лъчезарна 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юни 21, 2010 Доклад Share Добавено Юни 21, 2010 (edited) Темата е "Що е смирение?" ... granat1, напълно те разбирам. Поне така си мисля прочитайки и трите ти поста...? Направи ми впечатление още първия: Днес се изумих,когато съпругът ми каза да бъда смирена - той е пълен атеист.Какво обаче той разбира под смирение - да търпя агресивното му поведение и да благодаря че го има?!Изглежда го дразни мълчанието ми,не знам... Не съм способна да коментирам,но с удоволствие ще приема коментари! Зададох си въпроса, а в мълчанието ти има ли смирение или просто стискаш зъби така да се каже. Забелязала съм, че подобно мълчание се усеща от другия и агресията му се увеличава. Съгласна съм с написаното от Диана. Тя го е обяснила на доста високо езотерично ниво. Другите които са отговори, също ти дават добри съвети. Аз ще ти предложа нещо по-простичко - седнете двамата и си поговорете. Може би ще се разберете. Това е моят стил на действие. Понякога има ефект! Редактирано Юни 21, 2010 от Ани B__, Донка, Диана Илиева и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.