Лиула Добавено Декември 6, 2014 Доклад Share Добавено Декември 6, 2014 (edited) Скъпи мой, Макомбо, живея в свят на примати и сред тези примати аз търся и Бога. Направи така, че от онова дърво да потече живителен сок, а невярващите да се обърнат към своя Господ ... А мене - ме освободи от отговорносттта да го казвам. Предпочитам бега на черните пантери в саваната и виещата се мътна река, която всеки миг те дебне, пред сигурността на живота. Предпочитам свистенето на вятъра, идващ откъм племената, искам да видя този миг - вие - отдалечващи се от брега, а аз връщаща се в света на живите. Не, на мъртвите. Ако обичахме този свят, щяхме да му дадем място за битие. Виновно е битието ни. Виновни и оправданията. Унищожаваме света, той убива нас. Идва. Редактирано Декември 6, 2014 от Лиула Йордан Анов 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Декември 6, 2014 Доклад Share Добавено Декември 6, 2014 (edited) Може би не е тук мястото, а може и да е - има още места в групата, но пътуването е индивидуално. Основният пакет е 5000 лв. Част ще останат в Мексико - където им е и дестинацията, но ние говорим за Колумбия. Ако някой прояви интерес, има още време - до 12-ти декември. Индивидуалният пакет е различен. Ако някой иска, да ми пише до следващия четвъртък, Визирам Колумбия, това отклонява всеки маршрут, щото такъв няма. И няма агенция, която да го осигури. Аз летя на 23-ти. Ще се радвам на ентусиасти Редактирано Декември 6, 2014 от Лиула Ashtoning 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Декември 6, 2014 Доклад Share Добавено Декември 6, 2014 (edited) За Любовта и други демони . Велик роман. На испански звучи всичко различно. Пък и онези, които говорят испански - много говорят, крещят, обичат и мразят. Лицемерието е равно на убийство, а липсата на чест - на липса на съвест. Други хора, не ние, ние сме умрели от страх Редактирано Декември 6, 2014 от Лиула Ashtoning и Йордан Анов 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Декември 7, 2014 Доклад Share Добавено Декември 7, 2014 След 1000 години ние унищожихме вашите праезици, които, за лесна смилаемост, решихме, че са претопени - отвъд 49 паралел, както е споразумението от 1489 година между Португалия и Испания - сте незнаели, е вашият свят, е вече разпределен ... Вие не бяхте изолирани на остров, както бяха англите, саксите и готите, норманите и пиктите. Великата Испанска империя, преди да знае вашето битие, вече е била порционирала парчетата земя, та днес цяла Южна Америка говори испански език, а само малко част от нея - португалски. Отвъд 49 паралел - всичко било разпределено 100 години по-рано. Кой мисли за ацтеките, за маите - той Писаро се е справил добре - отмъква тонове злато и прави така, че цяла днешна Латинска Америка да потъне в кръв. И после - в блага администрация от вицекрале и губернатори ... Защо припомням всичко това? Просто е - не мога, като други изследователи да оставям всичко на националните държави, които имат централизирана власт - помним Египет - 3000 години власт с една езикова система, а сега какво се случва там ... Убивайки и заличавайки ностратическия праезик на дадена езикова система, намесвайки се и променяйки веларния фрикатив, създаваме чудовища. Йордан Анов 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Декември 7, 2014 Доклад Share Добавено Декември 7, 2014 "И двамата тогава възпоменаваха като пречка лудешките веселби, пищното богатство и необузданото безпътство и се вайкаха колко много живот им беше струвало, за да намерят рая на споделената самота." "Откриха, че там винаги е март и винаги е понеделник и тогава разбраха, че (...) и времето понася препъвания и злополуки и затова може да се ломи и да остави в някоя стая една увековечена частица." "Преди години, когато навърши сто четирийсет и осемте, тя се бе отказала от пагубния навик да води сметка на възрастта си и продължаваше да живее в неподвижното и извънмерно време на спомените, в едно напълно разкрито и установено бъдеще, отвъд бъднините, смущавани от причакванията и дебнещите предположения на картите." "Без да й е разкрил, че плаче от любов, (тя) веднага разпозна най-древния плач в историята на човека." "Най- много ме боли (смееше се тя), че толкова време сме изгубили." из 100 години самота Ashtoning и Йордан Анов 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Декември 8, 2014 Доклад Share Добавено Декември 8, 2014 Dolor Йордан Анов 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Декември 14, 2014 Доклад Share Добавено Декември 14, 2014 (edited) Затова в литературата много по-силно в сравнение с другите изкуства има един бунт против историческото време; едно желание за достигане на темпорална ритмичност, която се отличава от обичайния ритъм, в който сме принудени да живеем и работим. Човекът, който се усеща разпънат между Небе и Земя, между богове и сили, има различно значение от индивида, окопал се здраво в системата на социалното осигуряване. Изразеното от Елиаде впечатление се засилва, когато един роман предприеме адаптиране на определeни мотиви, надхвърлящи обичайните митологични заемки, и се превърне в своебразна тъкан (Габриел Гарсиа Маркес), за която литературните учени и изследователи след публикувания през 1947 година роман на Х. Казах, Градът зад реката, употребяват термина магически реализъм. Параболата и парадигмата, това някогашно в сегашното на мита, тук не изглеждат нито престорени, нито грубо преднамерени. Реалната история и митично време се смесват, хронологичната последователност съотетветства на една вътрешна едновременност, а рационалността и чувствеността именно тук не се намират в противоречие. Това е в крайна сметка онази освобождащава митология - своего рода песимистичен реализъм, свързан с един очевидно религиозен символизъм. (Октавио Пас) Усещането ми е, че зад всичко това, виси между Небето и Земята един Deus emeritus (изхабен, негоден господ), които дори човешките дни, не може да отброи и сам със себе си е в противоречие - имайки предвид историята на Лудлул (Месопотамия), който в по-късните библейски времена се персонифицира с Йов и сам Господ става опозиция на самия себе си. Митовете на магическия реализъм, не желаят да обясняват Космоса и Реда с помощта на рационални понятия - те принадлежат на надисторическото време, защото фактическото съществуване на света е предходено от митологичното и е creatio continua. Редактирано Декември 14, 2014 от Лиула Йордан Анов 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Януари 7, 2015 Доклад Share Добавено Януари 7, 2015 Deus emeritus или изхабеният господ имаше ужда от много пчели, каквито напоследък нападнаха Колумбия. Но не само това. Една нормална жена има нужда и от много мъже също. Препоръчвам на всички жени да отидат до Колумбия, за да не забравят, че са и жени. Ше видят защо ... А за онези, които ще ме разберат, има още живи макумбо и благодарение на Габо, аз научих за тях. И разбрах още много неща, а именно: когато искаш нещо, не очакваш да те питат защо го искаш, когато посочваш с пръст, не те питат за какво и когато се усмихваш, някой мисли, че си тъжна. И иска нов свят да създаде. И иска да си щастлива. “Human beings are not born once and for all on the day their mothers give birth to them, but ... life obliges them over and over again to give birth to themselves.” Така е. Йордан Анов 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Януари 29, 2015 Доклад Share Добавено Януари 29, 2015 Затова в литературата много по-силно в сравнение с другите изкуства има един бунт против историческото време; едно желание за достигане на темпорална ритмичност, която се отличава от обичайния ритъм, в който сме принудени да живеем и работим. Човекът, който се усеща разпънат между Небе и Земя, между богове и сили, има различно значение от индивида, окопал се здраво в системата на социалното осигуряване. Изразеното от Елиаде впечатление се засилва, когато един роман предприеме адаптиране на определeни мотиви, надхвърлящи обичайните митологични заемки, и се превърне в своебразна тъкан (Габриел Гарсиа Маркес), за която литературните учени и изследователи след публикувания през 1947 година роман на Х. Казах, Градът зад реката, употребяват термина магически реализъм. Параболата и парадигмата, това някогашно в сегашното на мита, тук не изглеждат нито престорени, нито грубо преднамерени. Реалната история и митично време се смесват, хронологичната последователност съотетветства на една вътрешна едновременност, а рационалността и чувствеността именно тук не се намират в противоречие. Това е в крайна сметка онази освобождащава митология - своего рода песимистичен реализъм, свързан с един очевидно религиозен символизъм. (Октавио Пас) Усещането ми е, че зад всичко това, виси между Небето и Земята един Deus emeritus (изхабен, негоден господ), които дори човешките дни, не може да отброи и сам със себе си е в противоречие - имайки предвид историята на Лудлул (Месопотамия), който в по-късните библейски времена се персонифицира с Йов и сам Господ става опозиция на самия себе си. Митовете на магическия реализъм, не желаят да обясняват Космоса и Реда с помощта на рационални понятия - те принадлежат на надисторическото време, защото фактическото съществуване на света е предходено от митологичното и е creatio continua. Преди се смеех на фразата, че основна тема в романите на Маркес е "самотата". След пътуването ми до Колумбия, до Аракатака, осъзнах, че е така. Защото, това е най-естетственото човешко състояние и че отвъд него, всичко е пожелание за бягство. А "магическият реализъм" на Габо е просто реализъм през очите на умни хора, за които камъкът не е камък, а говорещо каменно цвете. Има разлика. И, ако това е ползата от пътуването, то си заслужава. Йордан Анов 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Февруари 17, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 17, 2015 (edited) Радвам се, вдъхнових една колежка за същото. Тя сега пътува към Аржентина, а утре късно ще е в Сянтаго де Чили и после ще стигне до Патагония, аз не успях да ида до там ...А после ще се скочи до Боливия .... до Наска, въпреки, че струва само полета 600 евро. Деси, с теб сме и браво на теб, момиче. Сега летя с теб. Редактирано Февруари 17, 2015 от Лиула Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Февруари 17, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 17, 2015 Радвам се, че познавам такива хора Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Февруари 20, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 20, 2015 (edited) Desi, поздрави за теб, въпреки гадния хостел, въпреки всичко. Искам да ти пожелая добро кацане в Сантяго и после още по-лесно отиване в Патагония. Ние сме с теб, ебидтата ни е добра, не се тревожи, поздрави на късното западно и южно Слънце! Редактирано Февруари 20, 2015 от Лиула Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Февруари 20, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 20, 2015 Ти пак ще се върнеш на най-големия булевард на света, нали Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.