Що е разумност?

Иво · Ноември 20, 2005

Понякога ние говорим, че еди си коя постъпка не е много разумна или че еди си коя идея е разумна и оправдана. Но замисляли ли сме се какво всъщност е разумна постъпка? Какво е разумност? Кой човек е разумен? И въобще що е разум?

Благост · Ноември 21, 2005

:v: Разумността е Светлина + Сила + Мекота + Свобода !

Малко от словото на Учителя от безценната книга "В царството на Живата Природа"

1.от лекцията "Разумните сили в живата природа. Разумността, проявена в устройството на организмите – свещеният закон"

„Живата природа в своята целокупност е проявление на РАЗУМНИ сили от разни градации, които сили живеят в пълна хармония, общение и единение. Всички те имат една висша цел, която ние наричаме природа, закон, Бог, РАЗУМНОСТ, т.е. безграничното, безначалното, в което всичко се движи, съществува и се развива. Животът в сегашното си проявление тоже спада към същата категория – разбира се, не земният живот, облечен в своите земни желания и стремежи, а животът на духовния човек, в душата на когото блика нещо Божествено и велико. Че у човека съществува великото, за това говорят всички поети, философи и писатели. Тия поети и философи съзнават, че зад сегашното видимо се простира нещо РАЗУМНО, закономерно, в което всички действия са точно измерени, без никакви изключения.”
„РАЗУМНОСТТА в живата природа ясно се очертава навсякъде. Да вземем който и да е организъм, което и да е растение или животно, а най-после и човека. Като проучаваме тяхното устройство, ние забелязваме тая РАЗУМНА проява и закономерност в устройството и функциите на живите организми. Разбира се, за тая цел се изисква отличен ум, прозорлив интелект, силни способности и наблюдения, за да се схванат тънкостите на РАЗУМНОТО, което се проявява в природата.
Запример, вземете дихателната система в човека и нейното устройство: процесите, които стават в нея, имат за цел пречистването на човешката кръв; вземете храносмилателната система – стомаха с неговото устройство, и ще видите, че той изпълнява своята работа тъй РАЗУМНО, тъй щастливо и отлично, както и най-добрият химик не би могъл да я извърши; вземете предвид кръвообръщението на човека с неговата артериална и венозна системи; вземете устройството на неговото око, на неговото ухо, устройството на неговия език; най-после, вземете човешкия мозък с неговата отлична организация, тъй идеална и практична.
От всичко това човек всякога се замисля за онова РАЗУМНОТО, което седи скрито зад проявеното, зад видимото.
Всички ония органи, центрове и сетива, необходими за проявление на разумното, са вложени в човешкия мозък, разпределени и наредени по неговата повърхност, в разните области, наречени от съвременната анатомия и физиология „лобове“, в неговото дясно и ляво полушарие, в предната и задната част на мозъка, в страничните му области и в коронната част на главата. Всички тия области са снабдени с ред жички, които излизат от центъра на мозъка и чрез които се предава двигателната и РАЗУМНА сила на клетките, които се занимават с функциите на висшия РАЗУМЕН живот на човека. Даже с математическа точност можем да определим, с каква енергия е снабдена всяка от тия области за своята временна служба.”

2. от лекцията "Разумният живот. Не се противи на злото – Законът на Любовта"

„РАЗУМНИЯТ живот се проявява само при най-малката съпротива и в най-хармоничната среда.
Този е един от основните и велики закони на живата природа: върху него е съграден целият космос и върху него почива сигурността и развитието на всички РАЗУМНИ същества – племена, народи, общества и индивиди”
„И наистина, ако съвременните народи са камъни, нека се употреби чукът против тях, но ако те са духовно мъртви, като Лазара, заровени четири дни в гроба, с какво трябва да ги посетим? – Разбира се, с живото слово, със закона на най-малката съпротива, на РАЗУМНИЯ живот.
А законът на най-малката съпротива и на РАЗУМНИЯ живот създава условия за проявата на Божествената Любов.”
„И тъй, от горното ние изваждаме заключението: единствената най-голяма сила, която може да извърши чудеса, да възкреси народите, да внесе ред и порядък, да извика на работа РАЗУМНИТЕ бащи и майки, да събере любвеобилните братя и сестри, да обедини и сплоти всички и да отдаде правото всекиму, като внесе истинско благоденствие – това е ЛЮБОВТА, която иде в съгласие с Разумния живот, проявен при най-малката съпротива. Само тая най-велика сила може да направи човека достоен да носи това име.”

3.от лекцията "Умът, сърцето и волята. Влиянието им върху живота – форма, съдържание и смисъл на живота"

„Можем да характеризираме тези три принципа на човешкия живот като три велики сили, които работят за неговото съграждане. Сами по себе си те са невидими и не можем да ги конкретизираме и изпитаме като материални сили, но те се изразяват в трите главни системи на човешкия организъм, от които можем да съдим за тяхната проява и дейност. Принципът на ума или силата на умствения живот се обуславя от мозъчната нервна система, в която главната роля играят мозъкът, нервната система и сетивата на човека. Принципът на сърцето или силата на чувствителността е свързана с неговата дихателна, кръвоносна и храносмилателна системи, в които главната роля играят дробовете, стомахът и кръвоносните съдове; те имат връзка с чувствата на човека.
Волята на човека, която е обусловена от най-висшата му способност – РАЗУМА, е сила, която се проявява чрез тъй наречената двигателна система. Главната роля в нея играят костите, мускулите, лигаментите и краишниците. Човекът е РАЗУМЕН само тогава, когато знае как да употребява разните членове на тялото си. В тях трябва да има хармонична проява.
Когато един организъм действува по този начин, ние казваме, че една висша РАЗУМНА сила се проявява чрез един целесъобразен закон вътре в самата природа. Законосъобразността и целесъобразността се проявяват само в дадения случай: тя действува само в настоящето.”

:thumbsup2: Да бъде Виделина!

:feel happy: Любов + Светлина+Мир+Радост

Невенна · Ноември 22, 2005

Разумно е да пускаш по-кратни постинги, лично мнение, за да си сигурен , че накой ще си направи труд да ги прочете хахаха. :harhar: :thumbsup2:

Иво · Ноември 22, 2005

Също е разумно да пазим хармонията и взаимно да си помагаме, когато изследваме някакъв въпрос.

Сега като си мисля за думата разум ми идват разни аналогии.

Например:

- Ра-Зум. Ра значи светлина, Зум - приемам. Значи ра-зумен е онзи човек, който носи светлина в себе си, който приема светлината и я изявява. И в Паневритмията има едно упражнение "Изгрява Слънцето". В част от него се пее: зум мезум, зум мезум.... Участника събира ръце и после отваря ръце, т.е. приема светлина от Космичното Слънце и предава светлината към хората.

- Раз-ум. От раз имаш ум. Раз-умен е този, който е интуитивен, прозорлив, схватлив.

Не е случайно и че на български думите ум, аум, ом са близки по звучение. И от там раз-ум, този който проявява божественото (ом, аум) във всеки един момент, който го проявява от раз, веднага, тук и сега.

На английски разум се превежда като reason, intelligence, mind, wit(s) . А разумен се превежда като: sensible, reasonable, judi-cious (справка SA Dictionary) . Значи разумния човек е чувствителен, умен, интелигентен т.е. съчетава в себе си доброта (сърце) и интелигентност (ум).

:angel:

Венцислав_ · Ноември 23, 2005

И все пак, разумността като понятие е абстракция и е добре да го поглеждаме необвързано с човешкия и приносител. Не е ли разумно?

То и не човечетата я проявяват. Но със сигурност се обвързва с душевността - определено и задължително. Оттук - живота като цяло не е подвластен на разумност. Веднага се събужда несъгласие, но... Животът е плод и е плод на Духа, който е плод на Отец. Разумността, въпреки ценността си, обезценява Духа, така че това е, тя е присъща на душата. Вероятно и почти задължително, да е на менталното ниво на душата, което определя и либсата на разумност у животните. Обаче изведнъж ми хрумна нещо и ще ви споделя, абе има някакви "изцепки" при животните и да знаете, че има и такива с надастрални съзнания. Може и да няма, ама аз сега реших, че има и ви предоставям подобен избор и на вашата преценка.

Орлин Баев · Ноември 25, 2005

Да, Разумът не се свежда само до интелекта, до аналогичният аналитичен конкретен ум. Но до това го свежда съвременната наука. Така че според съвременната наука компютърът е най-великият човек... !

Венцислав_ · Ноември 25, 2005

Ко, да не намерихме Оня :king:

Иво · Март 7, 2006

Разумността е свързана с Божественото в човека. И ако човек би попитал как се изразява Божествения живот, мъдрите биха му отговорили: чрез Разумността.

В по-горен постинг споменах че според мен разумността е свързана с толерантността. Не случайно мъдрецът казва:

"Да бъдеш разумен, значи да бъдеш благороден и отстъпчив. Разумният живот изисква взаимни отстъпки: единият отстъпва и другият отстъпва. Например имаме една торба с пари. Поставяме тази торба пред някой разумен човек, той я погледне, замине си и казва: “Сега не ми трябват пари”; мине друг разумен човек покрай нея, казва същото; мине трети разумен човек и той я отминава – всички си отстъпват взаимно. Дойде ли четвърти, комуто са нужни пари, бръква в торбата, взема нужната сума и оставя торбата на мястото. Друг път този човек минава покрай торбата, отваря я и оставя в нея известно количество злато и си заминава. Така постъпват разумните хора. Мине ли някой неразумен човек покрай торбата, веднага се спира, замисля се и казва: “Будали са тия, които са оставили тази торба с парите насред пътя. Я да я задигна аз!” Задига я той и я използва само за себе си. Това е култура на кражбата. Торбата е само един образ, с който искаме да изразим отношенията, които съществуват в Разумния свят... " (МОК4, Преходни състояния на съзнанието)

Май излиза, че истински разумният човек би следвало да е развил голям сбор от качества като толератност, благородсво, досетливост, желание за взаимопомощ, жертвоготовност и т.н. Как мислите?

Таня · Април 1, 2006

Май излиза, че истински разумният човек би следвало да е развил голям сбор от качества като толератност, благородсво, досетливост, желание за взаимопомощ, жертвоготовност и т.н. Как мислите?

Мисля, че разумният човек е прощаващият човек, за да може да придобие горепосочените качества...

Разумен е онзи, който не "прави от мухата слон".

Разумен е онзи, който, когато го ударят по едната буза, подава и другата.

Разумен е онзи, който може да се радва и на най-малкото добро.

Разумен е онзи, който може да използва злото като основа за доброто.

Донка · Април 2, 2006

:thumbsup2: и може би още:

Разумен е онзи, който успява да запази Любовта в душата си при всички обстоятелства.

Венцислав_ · Април 3, 2006

Разумен е онзи, който, когато го ударят по едната буза, подава и другата.

разумен е и онзи, който знае какво ще рече това...

Таня · Април 3, 2006

"Разумен е онзи, който, когато го ударят по едната буза, подава и другата."
Разумен е и онзи, който знае какво ще рече това...

Разумен е и този, който разбере посланията в "Приказка за щастието"

"ПРИКАЗКА ЗА ЩАСТИЕТО

Както мнозина днес, имало един човек някога, който тръгнал да дири щастието. Той знаел само тази мъдрост, че щастието живее там, където се докосват небето и земята...

Огледал се друмникът и видял, че небето свежда своя купол и допира земята, но някъде далеко на хоризонта и натам повел той своя керван.

Дълго пътувал. Пустините го изморили, острите камънаци на планините изподрали нозете му. Оборил глава скиталецът и се замислил, защото все не достигал там, където небето и земята си подават ръка.

Когато и последните сили го напуснали, когато измрели камилите му, скиталецът, дрипав и унил, оборил глава. Сълзи на горест и отчаяние мокрели лицето му. Изведнъж почувствал нечие присъствие. Повдигнал уморено глава и видял пред себе си старец, чийто благ поглед вливал бодрост и успокоение в него

- Защо скърбиш , синко? – попитал старецът.

- Търсех щастието, страннико- отговорил скиталецът.

- И къде го търсиш?

- Там, където земята и небето се допират, но те никъде не се срещат.

- Небето навсякъде докосва земята, синко, земята цяла плува в него и щастието е навсякъде, стига окото ти да не бъде сляпо да го види. Вглъби взор в себе си и виж, че то стои в тишината и те чака. Напусни прашните пътища и поеми пътя към самия себе си, и ще видиш, че там, в светлата тишина на твоето Аз живеят заедно Небето и Земята. Но преди това ела с мен. Аз ще ти помогна да стъпиш върху Пътя, който ще те отведе там. И думите, които ще чуеш, ще ти помогнат само ако ги изпълняваш.

Скиталецът седнал при нозете на стареца и се заслушал внимателно.

- Четири са качествата, които трябва да добиеш , сине: различаване, отсъствие на желание, добро поведение и любов.

Първото качество е различаване на реалното от нереалното. В света има само два вида хора – едни, които знаят и други, които не знаят, и само това знание е важно.

Каква религия човек изповядва и към коя раса принадлежи, това са неща несъществени. Истински същественото е това знание – знанието на Божия план за човека. Защото Бог има план и този план е еволюцията.

Между право и криво не е трудно да се направи избор, защото онези, които са пожелали да следват Пътя, вече са решили да се държат о правото. Но тялото и човекът са две различни неща и чавешката воля не винаги е в съгласие с желанията на тялото. Когато тялото ти възжелае нещо, спри се и помисли, дали наистина ти го желаеш, защото ти си Душа и искаш само това, което Душата ти иска. Не влизай в заблуждение да мислиш, че ти си тялото. Ти не си нито физическото , нито астралното, нито умственото тяло. Всяко от тях предявява, че е Азът, за да придобие това, което желае. Но ти трябва да ги познаваш всичките и да се самоосъзнаваш като техен господар.

Тялото е твое добиче – коня, що яздиш. Ти трябва добре да го гледаш, добре да се грижиш за него и да го пазиш от най- малка скверн.

Астралното тяло има своите желания – те са цял куп. Не че желае да ти навреди, но жаднее за силни трептения. Но ти нямаш нужда от това, затова трябва да различаваш твоите нужди от ония на твоето астрално тяло.

Твоето умствено тяло със задоволство се смята за нещо отделно. То те кара да мислиш за всички ония отделни предмети, от които то има нужда. Ти не си ума, но умът е твое сечиво, с което си служиш, затова и тук се иска различаване.

Не прави компромис между добро и зло. Ти трябва да вършиш добро, та каквото ще да става. Ти не трябва да вършиш зло, та каквото ще да каже невежият. Изучи основно скритите закони на природата и нареди живота си според тях, защото, сине, природата забавлява глупавите, умните учи, а на мъдрите разкрива тайните си.

Ти трябва да различаваш не само полезното от безполезното, но и повече полезното от по- малко полезното.

Второто качество, сине, е отсъствието на желание.

Различаването ти е показало вече, че много желаните от повечето хора неща, като богатство, власт, не са необходими. Когато това се почувства наистина, а не само да се казва с думи, всички желания за тях от само себе си ще изчезнат.

Помни, че всяко егоистично желание, колкото и да е възвишен неговият предмет, вързва ръцете ти. Когато всички желания на твоят Аз са изчезнали, все още е възможно да имаш желание да видиш резултата от делата си. Помагаш ли някому, ти искаш да видиш колко си му помогнал, навярно би желал и той да знае това и да ти е благодарен. Но и това е желание..., а също и отсъствие на вяра. Всяко твое усилие се увенчава със сполука, независимо дали ти можеш да видиш това или не.

Не желай психични сили, ти ще ги придобиеш, когато дойде часът.

Пази се също от някои малки желания, присъщи на ежедневния живот. Никога не желай да блестиш, да остроумничиш, не бъди и словоохотлив. Добре е малко да говориш или нищо да не говориш, ако не си уверен, че това, което искаш да кажеш е истинно, добро и полезно.

Друго желание, което строго трябва да задушаваш, е желанието да се бъркаш в чужди работи. Какво някой прави, казва или вярва, не е твоя работа и ти трябва да го оставяш свободен в мисли, думи и дела, докато не бърка другиму.

Ето, сине, шесте особено важни страни на доброто поведение:

Самообладание в мислите – контрол върху ума, така, че мисълта ти да бъде винаги спокойна и ясна. Спокоен ум значи мъжество да посрещаш спокойно изпитите и трудностите. Контролирай мисълта си, не оставяй ума си празен, винаги пази в дъното на душата си благородни мисли, готови да изпъкнат в ума ти, щом той остане свободен.Самообладание в дела. Ако мисълта ти е права, тя безпрепятствено ще се осъществи. И пак помни, че истинска полза се принася на човечеството само тогава, когато мисълта се превръща в дело. Изпълнявай само длъжността си и не се бъркай в работите на друг, освен с негово позволение. Бъди готов винаги да помогнеш, когато е нужно, но никога не се натрапвай.

Толерантност. Имай пълна толерантност към всички и се отнасяй със сърдечен интерес към вярванията на хора от други религии и идеи, с каквато сърдечност се отнасяш към своите едноверци. Защото и техните убеждения, както и твоите са път, който води към съвършенство. Но за да постигнеш тази пълна толерантност първо трябва да се освободиш от всякакъв фанатизъм и прадразсъдъци. Може би някои от старите вярвания и обреди ще ти се сторят безсмислени, може би наистина да са такива, но все пак зачитай ги от любов към онези добри души, които все още им придават значение. Те приличат на онези двойни линии, които са ти помагали да пишеш право и равно. Така, че гледай на всички хора с благост и толерантност, отнасяй се към всички еднакво, каквито и да бъдат те – християни или мохамедани, будисти или индуисти, джаийнисти или евреи.

Бъди винаги жизнирадостен , сине. Каквато и да бъде твоята карма, понасяй я с търпение и благодари, че не е по- тежка.

Едноцелност значи, че нищо не трябва да те отбива дори за минута от Пътя, по който си тръгнал – никакви изкушения, никакви светски удоволствия. Той трябва да стане твоя собствена природа.

Ти трябва да имаш доверие, вяра в себе си. Ти казваш, че познаваш себе си много добре. Ако така чувстваш, ти не се познаваш. Ти познаваш само своята външна обвивка, която често е падала в тинята. Но ти си искра от Божествения пламък, която те прави силен и няма нищо, което да не можеш да постигнеш, стига да го пожелаеш. Защото твоята воля трябва да бъде като закалена стомана, ако искаш да стъпиш в Пътя.

От всички качества Любовта е най- важна, защото ако тя бъде достатъчно силна у човека, той ще придобие всички други, а без нея те не биха били достатъчни.

В ежедневния живот значението на Любовта е двойно: първо да внимаваш добре , щото да не причиняваш вреда и страдание на никое живо същество; второ – да дебнеш всеки благоприятен случай , за да помогнеш с нещо, когато можеш.Преди всичко – не причинявай страдания!

Има три гряха, които причиняват повече зло от всичко друго в света: одумване, жестокост и суеверие, защото те са престъпления против любовта.

Когато мислиш за злото у другия ти вършиш едновременно три лоши неща:

Изпълваш околната среда със зли мисли, вместо с добри и по този начин допринасяш за увеличаването на страданието в света.

Ако мислиш за злото у другия, ти храниш това зло, усилваш го и така правиш своя близък по- лош, вместо по- добър.

Ти изпълаш своя собствен ум със зли мисли. Така ти спъваш своето растене.

Сега за жестокостта. Тя е два вида: умишлена или неволна. Умишлената жестокост преднамерено причинява болка на друго живо същество. Това е най- големият от всички грехове – дело по- скоро на дявол, отколкото на човек.

Всички хора се опитват да извинят своята грубост, казвайки, че това е обичай, но едно престъпление не престава да бъде такова само за това, че мнозина го вършат.

Кармата не държи сметка за обичая, и кармата за жестокостта е най- тежка от всички. Аз зная, че ти няма да вършиш това, сине, но има жестокост в думи, тъй също както и в дела.

Суеверието е друго голямо зло, което е причинило ожасяващи жестокости. Помисли за страшните кръвопролития, които са извършени и се извършват вследствие на суеверието.

Тези три престъпления трябва да се избягват. Те спират съдбоносно всеки напредък, защото са грехове против любовта. Ти винаги трябва да си изпълнен с желание да услужваш – не само на човеците, но и на животните и на растенията. Който вече е в Пътя, той не живее за себе си, а за другите.

Мъдростта, която те прави свободен да помагаш, Волята, която насочва Мъдростта, Любовта, която вдъхновява Волята – ето качествата, които ти трябва да придобиеш.

Воля, Мъдрост и Любов са трите лица на Логоса и ти, който искаш да влезеш в армията на неговите служители, трябва да проявиш тези лица в света."

автор: Мария Майсторова

източник: например тук

Венцислав_ · Април 5, 2006

Амин!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!1

По този повод - Амин - бяхме споменали, че значението му е " Тъй да бъде ", но ако издребнеем за малко повече конкретика, е: " Тъй да е, ни грам повече, ни грам по-малко "! Ако искате, сложете си друга мерна единица :1eye: ! Таня, това е един от най-ползотворните постинги из нашия форум! Благодаря и дано всеки съзре незримото! А то в случая е превърнато в почти осезаемо, в това се крие полезността му...

Благост · Април 6, 2006

:v: :v: :v: Волята+Любовта+Мъдростта :v: :v: :v:

Разумен е и този, който разбере посланията в "Приказка за щастието"

Който ги разбере и осъществи...си е направо блажен :angel:

Мъдростта, която те прави свободен да помагаш, Волята, която насочва Мъдростта, Любовта, която вдъхновява Волята – ето качествата, които ти трябва да придобиеш.

Воля, Мъдрост и Любов са трите лица на Логоса и ти, който искаш да влезеш в армията на неговите служители, трябва да проявиш тези лица в света."

Имам спомен отнякъде, че Еднорогът, Гълъбът и Лъвът символизират Волята, Мъдростта и Любовта!

Най - са ми любими еднорогът - фениксът и делфинчето колекционирам ги във всякакъв вид

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост

Донка · Април 7, 2006

Воля, Мъдрост и Любов са трите лица на Логоса

В моя свят са наредени в обратен ред. В началото на света ни е Любовта.

Любовта е ключът към Мъдростта. Без нея Мъдростта се превръща в мъдруване и генериране на опасни илюзии, с които е пълна историята ни. Любовта е тази, която ни отваря очите за Истината и ни помага да разберем света си, себе си и да БЪДЕМ (не да се стараем да станем или да изглеждаме в собствените и на другите очи).

Любовта и родената от нея Мъдрост са "предпазителите" на Волята. Ако Волята тръгне преди тях, лесно се изражда в агресия - стремеж да "направим" света и себе си правилни, добри, възвишени по нашите стандарти....

Направлявана от Любовта и Мъдростта, Волята само ни помага да не ги губим по Пътя си... според мен :feel happy:

Благост · Април 7, 2006

В основата на триъгълника....е ЛюБОВТА... тя си е изначално свързваща...

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост

Венцислав_ · Април 7, 2006

Тя си е Изначална!

Наскоро мъдрувах относно взаимовръзката между херметичното начало и манихейското двойствено начало и след като се понаредиха нещата и стана ясно, че двойствено полуначало е менталната проявата на твореца. Всичко оттук нататък си пасна и връзката им стана ненаручима ( на манихейството и херметизма ), но на края малко увисна Любовта. Тя не се самоподреди на определено място и трябваше да го издирвам! И относно двойствеността се получа така, че Любовта е измерителя на скалата на Живота. Тази която представя крайностите на Върховния вечен извор и Вечнотемпоралната разруха и преходност. Та, след като може да говорим за степен на притежаване на Живот, то тази степен се измерва именно с Любов! Тя извира от Началото, а Йерархиите и съществата се диференцират по Любовта която могат да усвоят, понеже те не я произвеждат. Крайният извод звучи естествено, но това е поради сляпа вяра в чужди интерпретации, а понастоящем на мен ми звучи по-естествено! Така че, приятели, желая ви на всички Мир и Любов! Мирът е оръжието с което ловуваме Любов!

Станимир · Март 17, 2008

разумявам -> разбирам - още се среща в някои славянски езици.

Това е способността да вникнеш в нещата, да ги опознаеш и разбереш. Казваме, че човек е неразумен когато не осмисля дабре действията си и последствията от тях. Тука трябва да се направи разлика между разума и разсъждението. Първият изключва всякакви умствени спекулации за разлика от второто, без при това да е лишен от логичност. Спекулациите са вид неразбиране, изопачаване на истината, на същността на нещата, а разума е именно способността да не се поддаваш на подобни илюзии и да ги различаваш от действителността. Способността за различаване (вивека) е част от разбирането. За разлика от интелекта, разбирането не може да съществува без любовта. В този смисъл разумен може да бъде само човек проявяващ любовта през себе си. Любовта ни свързва с обекта на разбиране, помага ни да погледнем от най-различни гледни точки, , да почустваме връзката, единството, да се поставим на негово място, да осъзнаем функциите, предназначението на този обект и мястото му в Божествения замисъл. Разума винаги следва посоката на Божествения замисъл. Това е посоката на Любовта и спрем ли да я следваме вече не можем да говорим за разумност, а се връщаме в областта на нисшия ум.

Донка · Юли 5, 2009

Разумност може би означава да усети чвоек кога му е време да върви напред и кога да поспре - и да следва усета си за ситуацията, не планове, правила, изсквания - свои и чужди.

Разумност - да разбирам това, което чувствам в момента - както хубавото, положителното, така и (и дори повече) негативното, недоволството, възмущението.

В тази връзка кое според вас е разумно - да покажем чувствата си и да ги изкажем такива, каквито са дошли, или да ги задържим известно време докато не ги хармонизираме със ситуацията? Определено според мен не е разумно да ги прикриваме под маската на благоразположение, но да продължаваме да ги таим в себе си...

В тази връзка според мен съвсем несправедливо е да лепим етикет лицемерие в случай, че човекът е задържал негативна реакция, за да я обработи и да разбере източника и...

Велина Василева · Юли 5, 2009

На адрес : http://triangle.bg/books/1927-09-04-19.199...7-11-13-19.html , в лекцията "Целесъобразни среди", Учителят казва така:

"Значи над физическия свят има друг, по-висок, който се управлява от Разумността."

И още , в лекцията "Кой ще ви даде вашето":

http://triangle.bg/books/1933-02-19-10.199...3-03-26-10.html

"Животът седи от разумност, която тепърва трябва да се изучава. Засега ние сме достигнали само до границата на страданието. Всичкото знание, което имаме, е толкова, че сме причинили само страдания. От много знания ние сме си причинили много страдания."

На Земята - най-общо казано - сега има два типа Души : нисша астрална Душа, която се управлява от отрицателното его и още - еволюирала висша Душа, която сама е поела управлението над ума... Само еволюиралата висша Душа е разумна...

(Спомнете си притчата за разумните и неразумните девици (Души), в Матей 25 глава:

1 Тогава небесното царство ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците, си и излязоха да посрещнат младоженеца.2 А от тях пет бяха неразумни и пет разумни.3 Защото неразумните, като взеха светилниците, не взеха масло със себе си.4 Но разумните, заедно със светилниците си взеха и масло в съдовете си." и т.н.)

http://biblia.duh-i-istina.net/index.php?k...&s=1&sw

Юли 5, 2009

Мили хора, аз съм неразумна. По начин, описан от един кабалист:

The world is absurd. Ugly absurd.

To repair ugly absurdity, you can't just be normal. You need an alternative absurdity. A beautiful absurdity.

We call it, "holy madness".

Свещена лудост, начи.

(Превод, в случай че някой не разбира:

Светът е абсурден. Грозно абсурден. За да поправиш грозната абсурдност, не може просто да си нормален. Трябва ти алтернативна абсурдност. Една красива абсурдност.