Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Паневритмия - реалност и мечти


solej

Recommended Posts

Нормално е във време на криза по-духовните и волеви хора да търсят спасение за себе си и близките си. А и почти всеки от нас има изграден защитен механизъм. Остава само да пожелае да го използва.Радостно е ,че вече много повече българи и чужденци играят паневритмия. Но...трудно може да се каже доколко количеството е довело до качество. За мен е достатъчно да видя лицата на хората ,които са играли преди 15-20 минути, да се опитам да анализирам поведението и разговорите им, за да кажа доколко те са искрени както в писането в нета ,така и в неформалните коментари.Част от излъчването на танцуващите може всеки да ''засече ' 'дори в учебните филми /за Паневритмия/. Макар че във видимото поведение има известна доза театралност.

Нека се задълбочим в същността на Паневритмията, да се разтоварим от ежедневните проблемите ,когато я играем /да не говорим за това ,което трябва да свършим; да не се дразним и не подвикваме на околните/. Има още какво да се желае както по отношение на правилното дишане, така и на визуализирането и концентрацията. За част от танцуващите има и някои ''спорни'' упражнения, които не са достатъчно добре аргументирани като следствие от принципи на Учението / Например: Първо се дава ,а после се взема; първо похлопваш ,а после ти отварят.../. В момента начинът им на игра е продукт на прочетено или казано за тях.

Паневритмичният световен ''пояс'' /използвам наименованието на Никола/ е все още една далечна мечта.Защото трябва да се играе Паневритмия поне в 40-50 страни и то на петте континента.За тази цел се изисква огромна предварителна работа. И духовна,и физическа. Нека не мислим ,че нашето малко духовно общество / в сравнение със световните религии и някои други духовни общества/,ще може в момента да има изключителен духовен принос за човечеството.Ако влезете в една голяма книжарница за окултна литература /в някоя по-голяма столица или град по света/ ,ще намерите доста книги със заявени от авторите им подобни претенции.

Но не е необходимо дори да влизате в книжарница.Трябва само да се задълбочите в тълкуването на Пентаграма.И да си отговорите на въпроса къде в духовната еволюция се намира всеки от нас.

Прекрасно е да се играе паневритмия. Аз съм го осъзнал още преди 1989 година.Преживял съм частица от физическото и космическо сливане.То се случва много рядко/ поради различни причини/.Но в теб ''нахлува'' такава радост ,която помниш цял живот.По това се различават гимнастиката и духовният танц.

Но нека бъдем реалисти и да започнем подготовката за изграждането на световния паневритмичен ''пояс ''от времевия синхрон /като начало на Паневритмията/ между групите в България. После да се включат познати и достатъчно сериозни и отговорни групи от чужбина.Защото Паневритмията не е хоро ,на което можеш да се хванеш и да играеш на куц крак, мислейки и за това,което трябва да свършиш,след като се прибереш вкъщи. Тя е духовна отговорност първо към тези ,с които играеш, и после -към другите същества / видими и невидими/,с които влизаш във връзка .

Модераторска бележка: Мненията са преместени от темата

Паневритмична вълна на 11 юли. Включете се и вие

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

" Нека не мислим ,че нашето малко духовно общество / в сравнение със световните религии и някои други духовни общества/,ще може в момента да има изключителен духовен принос за човечеството." Е, вече малко прекали. Защо пък да няма. Имаше една мисъл, че човек е голям колкото мечтите си.

Даже две, три групи по света ако играят памевритмия и имат хубави мисли и чуства, обичат се, знаят че приятелите им на другия край на света също играят, това вече е обмяна на духовни енергии, трафик на светлина. Това според мен е пояс, който укрепва, пази, храни цялята земна ноосфера. Не трябва да се съмняваме в духовните си заложби, иначе те никога няма да се проявят.

И нашето духовно общество въобще не е малко! Нали Учителя е говорил, че цялото небе ни идва на помощ. Физическа количествена сметка?! Един самосвал с чакъл повече ли е от малко парче злато?

Критичноста е като солта. Прекали ли се с нея, яденето просто се изхвърля.

Линк към коментар
Share on other sites

И метафоричното мислене е субективно.Важно е къде сме се поставили -при златото или чакъла.

Големият проблем в духовното ни ежедневие е нашето надценяване..Няма да давам примери за ''блестяща'' духовна работа на Рила или на други събори и за последствията от нея..Мисълта за ''богоизбран ''народ винаги е пречила.Поне на тези ,които имат силно ЕГО и по-малко духовни качества.Нека забравим за ''новия Ерусалим ''и за ''великите ''си дела и да се опитваме да си вършим професионално духовната и физическата работа.

Нямам намерение да корегирам Учителя за възможните връзки с невидимия свят..Имам и доказателства за себе си.Но все пак ние сме и антени за приемане на духовното.А дали всички са настроени и са с достатъчен обхват? Никой не ни пречи да мислим позитивно.Но докъде достига мисълта ни? Откъде сте сигурни ,че е надхвърлила... носа на някои? Подобно на някои молитви.Вие поемате ли гаранцията ,че сме огромна духовна сила ,която е във връзка с духовните светове?Аз не.Просто сме едно духовно кандило в огромния космос .Прекрасно е ,че го има и че сме част от него.

Прочетох написаното от Светла за това ,което се случва извън пределите на страната ни.Но на много малка част от текста мога само да се усмихна.Защото реалностите са други.

И да не ме харесват някои ,просто учението на Учителя ме е научило да казвам Истината.А тя е много проста.Понякога с духовната си работа ние дори трудно влияем на живота си или на времето около нас.Нека не се залъгваме ,че сме много напред в духовния си път и непрекъснато сме в някаква невидима връзка със същества от други светове.Понякога не сме във връзка и с партньора пред или до себе си по време на Паневритмията.Ако попитате някой ясновидец,той ще потвърди думите ми .

Наслаждавайте се на изиграната Паневритмия и не мислете за велики дела.Хармонията се постига бавно,с много усилия и търпение.Ние сме още в началото на пътя.Днес пуснахме малката снежна топка ,която тръгна по дългия път надолу.Необходими са години ,за да порастне..

А за изхвърлянето на пресолената супа....много сме малки да решаваме къде има сол и къде не.

Нека не търсим хармония както в едно отминало общество.След време разбрахме ,че е била само привидна. .

.Приемете .че сме направили първата голяма крачка по верния път.Това за днешния ден,според мен ,е достатъчно.И е повод да сме удовлетворени..

Линк към коментар
Share on other sites

Орлине,никой не спори ,че Паневритмия се играе в много страни по света.А Учителят се чете в още повече.Аз знам около 100 .Но идеята беше за единен час,в който да се играе Паневритмия, за да се увеличи силата на вълната.И нека не спекулираме с името Бяло Братство.Защото зад него стоят всички добри същества..

Много добре знаеш колко са последователите на Учителя и на Омраам Михаил Иванов /за тези ,които го признават/.Поне на тези ,които се показват открито..

Хубаво е да отчетем добри резултати по света ,но ,за съжаление ,те още липсват.Има места, където играят по-малко от 10 човека /дори и двама./За мен това не е хармонична паневритмия.Затова се ''поусмихнах ''на Светла.Просто знаех някои неща преди нея.

Може би една от сериозните групи ще е в Русия.Но не познавам добре обстановката там. За страните от ЕС и Америка -трудно може да се даде гаранция.

За един ден -да.Но за повече -трудно.Има традиции,умора,ангажименти...Нормално е да липсва нашият ентусиазъм.

Нека започнем с няколко сериозни групи по света.По-нататък навярно ще станат повече.

Линк към коментар
Share on other sites

А, съвсем не съм съгласна с това какво означава сериозна група. Играли сме трима само с невероятна хармония! Играла съм и в големи кръгове - не мисля, че количеството прави качеството. Подкрепям изцяло браман:

Имаше една мисъл, че човек е голям колкото мечтите си.

Даже две, три групи по света ако играят памевритмия и имат хубави мисли и чуства, обичат се, знаят че приятелите им на другия край на света също играят, това вече е обмяна на духовни енергии, трафик на светлина. Това според мен е пояс, който укрепва, пази, храни цялята земна ноосфера. Не трябва да се съмняваме в духовните си заложби, иначе те никога няма да се проявят.

И нашето духовно общество въобще не е малко! Нали Учителя е говорил, че цялото небе ни идва на помощ. Физическа количествена сметка?! Един самосвал с чакъл повече ли е от малко парче злато?

Помня веднъж бяхме 15 - един пентаграм и половина. Имаше гласове, които се опитаха да спрат образуванто на втория - за отрицателни енергии се говореше. Е да - те бяха в намерението да ни спрат. Та тези същите спиратели и критици играха в "истинския" пентаграм и.... го объркаха, и започнаха да правят забележки на тези, които играеха вярно всъщност и "истинският" пентаграм стана дисхармоничен. нашият - половината - сякаш летеше и сам си се движеше и пулсираше и усещахме всички как с нас играят още 5... не точно хора...

Линк към коментар
Share on other sites

Донке ,никого не искам да спирам .Всеки играе така ,както се чувства най-добре. Но за мен цялостната паневритмия е от 12 човека/ поне/.Не съм привърженик на играта с '''липсващ'' партньор. И искрено се възхищавам на тези ,които могат да го правят.За мен всяко духовно действие си изисква условията .Тогава много по-лесно се постига хармонията и останалите цели..Естествено ,това са само основните условия.Разбира се ,че съм правил и компромиси.Но те са били с учебна цел.

Линк към коментар
Share on other sites

В т.1 на Изгревът, стр.367,в спомените на Мария Златева ,има много интересен пасаж ,който свидетелствува за това,как е започвал неделният ден на Изгрева в епохата на Всемировия Учител Беинса Дуно и Школата ,създадена и ръководена от него.Едно от изреченията в този пасаж ,мисля дава отговор на въпроса,който се повдигна тук, за началния час на паневритмия:

В неделя беседата започваше сутрин в пет часа,като ние бяхме половин час преди това в салона и се разпявахме с песните на Учителя.На пианото обикновено беше Мария Тодорова.Песните създаваха съответна аура и психическа нагласа у нас.Учителят идваше,ние ставахме на крака,започваше молитва,след което изпявахме някоя песен,която Той посочваше и започваше беседа.Беседата завършваше също с молитва и песен.Паневритмията започваше в 7.30 ч,сутринта.През време на Паневритмията ,ние музикантите свирехме на два гласа.Беше съставена една група от дванадесет души.Сестрите бяха облечени с рокли ,чиито кройки бе дал Учителят- с дълги и широки ръкави и поли с шнур и свободно пуснати до глезените.Братята бяха с бели панталони и бели ризи.Тази група бе научила най-добре Паневритмията.Ние гледахме от тях и се учехме."

В този спомен за себе си намерих отговор и на още един въпрос,върху който тук сме умували.Дали е допустимо човек ,който има желание да застане в кръга и да се учи там.Според мен щом за това е било помислено още в Школата,не би следвало нас сега да ни смущава също,ако някой дойде и пожелае да влезе в кръга ,за да се научи.Просто е добре в този кръг да има ядро,което добре знае упражненията.

Светла седмица на всички .

Редактирано от Klaudia
Линк към коментар
Share on other sites

С риск отново някой да не ме хареса,ще споделя ,че е правилно да се цитират само томчетата ,издадени по време на Учителя и проверени от него.Виждал съм текстове на някои беседи ,които предстои да се издадат.Те са с доста редакции.За мен Изгревът е ценен най-вече с някои от документите, които можем да открием на страниците му.Има и много добри примери ,свързани с братския живот.Но част от събитията са разкрити доста противоречиво /разказите на очевидците си прочиворечат/.Може би след време ,ако решим да разказваме за началото на Паневритмията край Бъбрека /на 19 август/ ,някои ще посочат 10 часа ,а други -10 ч.30 мин.

Мисля ,че ако следваме препоръките на Учителя да откриваме принципите на Учението и да търсим явленията или събитията поне на три места ,за да можем да твърдим ,че са истина,ще е много по-добре за нашето духовно развитие.В противен случай рискуваме да влезем в противоречия ,подобни на тези ,свързани с някои движения в Паневритмията или с популярните физически упражнения.

Редактирано от solej
Линк към коментар
Share on other sites

Вие поемате ли гаранцията ,че сме огромна духовна сила ,която е във връзка с духовните светове?Аз не.

Просто сме едно духовно кандило в огромния космос .

Прекрасно е ,че го има и че сме част от него.

Наслаждавайте се на изиграната Паневритмия и не мислете за велики дела.

Хармонията се постига бавно, с много усилия и търпение.

Ние сме още в началото на пътя.

Напълно си прав.

Ако бяхме голяма духовна сила лифтът може би нямаше да бъде построен,

нямаше да се секат клековете до Бъбрека за огън за барбекю (има такива снимки в пресата)...

Колкото си мислим, че сме по-велики, толкова сме по-малки.

Щом Учителят е казал, че "...свърши една малка работа...",

то ние какво ли да кажем?

Линк към коментар
Share on other sites

Прочетох още няколко пъти много внимателно текста на Мария Златева.Опитах се да си представя отделните събития и тяхното времетраене.Имало е беседа.Учителят сигурно е знаел ,че тя трябва да продължи около час ,за да може да се задържи вниманиео на слушащите ./Днес учените са достигнали до извода ,че тя трябва да е до 50 мин/.Имало е и песни,и молитви.Те навярно са продължавали най-много около 30-40 мин.Какво са правили братята и сестрите праз останалото време?.Навярно са играли и някакви физически упражнения около 20 мин.Тогава закуска преди паневритмията е нямало. И на мен ми звучи абсурдно да се играе Паневритмия на пълен стомах ,както често правим ние ,когато лагеруваме край Седемте рилски езера.

Според моите изчисления по-вероятно е началният час да е бил седем ,а не 7 ч,30 мин.Защото Учителят трудно би разрешил пауза от около половин час за '''сладки '' приказки.Естествено ,необходими са били и около десет минути за обличане на белите дрехи..

Линк към коментар
Share on other sites

solej,напълно подкрепям идеята,да се опитаме да правим нещата по съдържание ,а не по форма.Не ме е смутило това,което ти писа тук.То само ме накара да размишлявам.Така,че благодарна съм за твоето споделено мнение.Да,четох в едни други спомени,че на езерата се е играла паневритмия и в 10 часа,което е свързано с придвижване от мястото,където Школата е посрещала изгрева ,до мястото за игра,което не е било винаги едно и също.Но това само доказва,че не следва да се хващаме за формата.Съдържанието е това,което трябва да търсим във всичките си действия.Освен това идеята за тази вълна беше да се отбележи заедно празника на вчерашния светъл ден.Аз не се наемам да коментирам верността на източниците на инфо.Всеки човек си има място.Моето място съм го определила така- да се уча да играя паневритмия все по-добре ,да се науча да пея песните по правилния начин,а не по мое усмотрение и да чета беседите.Слово+Музика+Паневритмия,щом съм решила ,че искам да се уча.Всичко друго извън това за мен е форма на нещата.И понеже ти не възрази ,а се усъмни в часа,аз като срещнах тоя спомен с най-добро чувство,а не с нападка, го споделих за общо информиране.Това е накратко.Всичко друго са наши предположения и приемане на нещата лично според мен..Поздрави и най-светли мисли .Няма нужда от спорове .Важното е ,че вчера се игра и не само на обичайните места,но на Мусала и на езерата в Рила.Това ме прави радостна.

Линк към коментар
Share on other sites

Сега разбрах ,че вече сме в друг ''коловоз''.Няма значение.Заглавието на темата ми харесва.Кратко е ,но е изпълнено с много съдържание.

За мен началото на Паневритмията зависи от изгрева на Слънцето.Това означава ,че през различните месеци то може да бъде различно.Аз най-хармонична паневритмия съм играл /в града/ ,когато тя е започвала в 6 часа /колкото и да е чудно за някои/ .За тази инициатива / за 11 юли/, съобразявайки се с доста изисквания у нас и най-вече -в чужбина,за мен по-удачното начало е 7 часа.Но моят избор може да е продиктуван от връзката ми с виделината /1-2 часа преди изгрев/ .В съзнанието ми са се запечатали много красиви мигове / от 4 до 6 часа сутринта/ ,свързани с Мадара и Рила.Незабравими ще останат и минутите преди изгревите под паметника на Альоша в Пловдив и пеенето на птичките в парка под него.

Но всеки трябва да опита и да открие ''своя''час.Нищо не пречи на една група да последва нашия ''светъл пример ''от преди около 18 г. и да започне да играе Паневритмия няколко минути след изгрева на Слънцето. Кратък наряд, физическите упражнения и Паневритмията-това беше'' духовното меню''. Моят извод е ,че ако Паневритмията започне до 30 мин след изгрева ,тя е по-различна като усещане и зареждане.За жалост ,оправданията за предвижването до мястото за игра понякога са малко повече.Но който посреща изгрева, няма да има проблем да ''превключи'' и на паневритмична вълна.Достатъчно е да има свои съмишленици.

Редактирано от solej
Линк към коментар
Share on other sites

solej, напълно съм съгласна с вашето последно мнение!

За радост все още има групи, които играят в зависимост от изгрева - групата в Бургас.

Линк към коментар
Share on other sites

Опитвам се да правя заключенията си въз основа на опита и преживяното.Радвам се за групата в Бургас.Тя е с традиции още от онова -по-''трудното''време. Имам добри приятели ,с които навярно играете Паневритмия.Поздрави на всички! Желая ви много духовни преживявания и успехи!

Линк към коментар
Share on other sites

"Паневритмия-реалност и мечти"-Паневритмията като танц, като окултен танц да се изиграе по правилата?- ами има още много да се стараем и да правим опити. Учим се. Но си мисля, че Паневритмията като изучаване е и самия Живот. Символиката на упражненията учим в живота, пак по вътрешен начин. Безспорно ако ние сме съвършени в чувства, мисли, движение, то и това ще разпространим в пространството, но сме само ученици.

Ако разберем окултния смисъл на Пробуждане.., Даване.., Възлизане..,Освобождаване.., Тъкане.., Мисли.., Побеждаване.., Слънчеви лъчи и Пентаграм, то сме разбрали смисъла на Живота, извървели сме Пътя....

Ние, новите, дето не сме били до Учителя и не сме се докоснали дори до по-старите братя и сестри разчитаме само на писмени свидетелства. Някои доста противоречиви. Но си мисля, че ако сме искрени и с Любов към Бога, ще ни се помогне и от невидимия свят. Правим и ще правим грешки, докато се научим и намерим верния път.

За себе си ще кажа, че имам още много да уча, но съм благодарна за всяка малка опитност, преживяна, изпитана и разбрана.:yinyang:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

Това е балет, но не е паневритмия :)

Но нека споделя за своите лични мечти и реалности в паневритмията.

Преди 4 години играехме трима или четирима. Мечтаех си за кръг, за 10 човека, за да направим един пентаграм, за 12 човека, за да направим един лъч....

Ето ни това лято... Мечтите стъпка по стъпка стават реалност. Огромни благодарности на нашата учителка по паневритмия Ваня, на нашата учителка по музика - Галя, на д-р Светла Балтова - патрон на нашия курс, на всички приятели от нашата полянка!

gallery_377_132_34480.jpg

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...