Станимир Добавено Август 2, 2008 Доклад Share Добавено Август 2, 2008 Нещо за размисъл/медитация: "Животът е това, което преодолява себе си, за да продължи съществуването си в нова форма" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Август 3, 2008 Доклад Share Добавено Август 3, 2008 Моето разбиране за "действително-недействително" малко се различава. Можем ли да говорим за абсолютна непроявеност? Абсолютно проявено е това, което съществува на всички възможни планове на битието, а техния брой е безкраен. В противен случай поставяме ограничение. Това което за нас изглежда като непроявено, от своя собствен план на съзнание е проявено. Парабраман е просто условно понятие, необходимо за да се изрази началото на една безкрайна йерархична (причинно-следствена от друга гледна точка) верига. Може би, но именно един план, който ние не долавяме, за нас е непроявен. Ограничение според мен е по-скоро това да се постулира, че всичко е проявено и няма нищо извън проявеното. Плановете на битието не е задължително да са безбройни, достатъчно е да са безгранични по съдържание вътрешно. Макар че не може строго да ни бъде доказано, древните духовни учения все пак твърдят, че има периодично пълно изчезване на проявлението (съотворението). Такива хипотези издига и съвременната наука. Освен това всяко твърдение е ограничение, наистина. Затова употребявам термина "неизразимост". Сравнително лесно можем да си представим какво им е било на слепците, докоснали различни части на слон. Колко "добре" са разбрали какво докосват... А ние докосваме живота, който е повече от един слон, още по- слепи от онези слепци. Единството и борбата на противоположностите не може да се обясни по по- добър начин от този- да се предположи, че това, което виждаме като неразделими противоположности са прояви на нещо друго, от по- висок ранг, което не виждаме. Така и нашият живот явно е проява на нещо Друго, за което нямаме сетива. Но то ни прониква, има го в нас, нещо от нас недвусмислено знае, че Го има. Тези, които го признават, е ясно защо го признават. А тези, които го отричат, го отричат обикновено много по- енергично отколкото е необходимо да се отрича нещо, което го няма. Значи и те зная, че го има... Дали това Друго е непроявеното, или е проявено, но на по- високо от нашето ниво- не зная. Може и да няма значение, защото все едно нашето ниво излиза, че не е така самостойно, както си представяме. Чудя се, дали един достатъчно сложен компютър един ден няма да се замисли: Аз сам ли работя? Или някой работи чрез мен? Казват, че имало мрежа? Че някои компютри дори са свързани с нея? И могат много повече, когато са свързани към мрежата? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 9, 2008 Доклад Share Добавено Септември 9, 2008 305. Урусвати знае какво Наричаме живот. Животът е служене на еволюцията. Може би някой ще сметне, че е по-просто да се каже: животът е еволюция. Ние обаче преднамерено Изтъкваме думата служене. Разбира се, всичко се намира в процес на еволюция, но това все още не дава на живота пълнота. Тя се получава само при осъзнато и напълно доброволно служене. Доброволното служене е неотменен признак на правилния път. Хората не обичат да служат и мечтаят единствено за времето извън служенето. Ако им се каже, че целият живот трябва да бъде едно непрекъснато служене, ще се разбягат като от ужасен призрак. Те обаче постоянно искат информация за Нас - какво работим, на какво се радваме. За какво непрекъснато служене става дума, ще кажат, щом в Братството се разнасят песнопения? Как да им обясним, че пеенето не е просто начин за приятно прекарване на времето, а за съгласуване на хармонията. Хората трудно схващат, че изкуството е най-изтънченият път за еволюиране. Когато даваме съвет за овладяване на майсторски умения в която и да е област, Ние имаме предвид, че това най-бързо приближава човека към служенето. Онзи, който се е отдал на даден вид дейност по собствено желание, лесно ще се съгласи да служи постоянно под формата на усъвършенстване. Само майсторът не брои часовете, когато се труди. Нашият живот е неограничено във времето доброволно прилагане на майсторски умения. На Земята съще е възможно човек почти да забрави за времето - такова служене е истинска радост. Твърдя, че подготовката за такова сътрудничество с Нашето служене може да започне във всяко състояние. Не е необходимо да си мъдрец, за да признаеш важността и отговорността на живота. Съществуват примери за това, как дори обикновени земеделци са пазели близко до сърцето си понятието служене. Загубата на това понятие превърна земното битие в робство и безумие. Приближава времето, когато хората неволно ще започнат да търсят смисъла на живота. Отначало те ще започнат да изтъкват научните тези за еволюцията, но след това ще разберат, че трябва да възприемат живота като служене. Мислителя учел, че отговорът на въпроса за задачата на живота е в понятието служене. Агни Йога - Надземното Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Росица П Добавено Септември 17, 2008 Доклад Share Добавено Септември 17, 2008 Що е животът? Необятна тема. Божи дар , пратен от Небето ,даден на всяка жива душа, да го изживее по Божиите закони , да не се отклонява от лъча по който е пратен на земята и да работи за слава Божия и за идването Царството Божие на земята ! Живей по Божия закон!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Септември 17, 2008 Доклад Share Добавено Септември 17, 2008 (edited) Желанието да дефинираме живота в своята същност е желание да го умъртвим. Редактирано Септември 17, 2008 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 17, 2008 Доклад Share Добавено Септември 17, 2008 Не се чувствам длъжна да дефинирам каквото и да било - наистина означава умъртвяване... Но защо да не сподели всеки своите различни усещания и опит - така от умъртвена дефиниция една тема се превръща в.... живота такъв какъвто Е. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 17, 2008 Доклад Share Добавено Септември 17, 2008 Гледните точки не са дефиниции. Те изразяват някакъв аспект от живота без да си поставят за цел да опишат цялото му разнообразие и в цялата му пълнота. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Септември 19, 2008 Доклад Share Добавено Септември 19, 2008 В книгата на Никола Гигов "Тайната на Орфей" има едно сравнение на човешкия живот с космическото време. Мен лично ме впечатли, затова ви го поднасям и на вас. Не намерих по-подходяща тема във форума, но ако има такава, моля модераторите да го преместят. Да разплетем думата време. В близкия космос времето се върти 5-6 пъти по-бавно в сравнение със земното, а в дълбокия космос то се движи още по-бавно- там 1 космически ден е равен на 72 земни години. Един човешки живот е равен на един космически ден. Ние сме еднодневки. Гениалният Есхил в Прикованият Прометей изрича за хората:"О, вие еднодневки!" Никола Гигов- "Тайната на Орфей";изд. Хелиопол;2006г. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.