Силвия СД Добавено Август 9, 2007 Доклад Share Добавено Август 9, 2007 Ако трябваше да опиша живота с една дума, бих си избрал думичката "действителност". А аз - ОГЪН (за разлика от Екзюпери ). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Лагорда Добавено Август 10, 2007 Доклад Share Добавено Август 10, 2007 Няма достатъчно данни за смислен отговор. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Август 10, 2007 Доклад Share Добавено Август 10, 2007 Подарък, на който истински се радвам. Всичко има в него. С любов искам да го изживея. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 10, 2007 Доклад Share Добавено Август 10, 2007 Ако трябваше да опиша живота с една дума, бих си избрал думичката "действителност". А аз не мога с по-малко от две - действителност+неизразимост. Защото според всички обичайни хорски стандарти неизявеното е недействително; но и учените, и мистиците знаят, че без неизявеното така наречената действителност би била съвсем невъзможна... Моето разбиране за "действително-недействително" малко се различава. Можем ли да говорим за абсолютна непроявеност? Абсолютно проявено е това, което съществува на всички възможни планове на битието, а техния брой е безкраен. В противен случай поставяме ограничение. Това което за нас изглежда като непроявено, от своя собствен план на съзнание е проявено. Парабраман е просто условно понятие, необходимо за да се изрази началото на една безкрайна йерархична (причинно-следствена от друга гледна точка) верига. Това също е ограничаване. Същността е скрита от очите ни, но тя все пак съществува. Това е единственото, което мога да изразя по-въпроса с думи. Дано бъда разбран правилно. По отношение на живота: Пространството и живота, който го оживотворява са едно неделимо цяло. Водата съдържа огъня (живота, кислорода) в себе си. Тя е негов носител. Живота винаги е проявен. На него може да се гледа и като на вибрация или ритъм (който също е вибрация, но с по-голяма амплитуда). Цялото проявление е една звучаща симфония. Музиката на сферите е съвсем реален факт. В изразът "вълна на живота" също може да се търси определен смисъл. Сравнението с водовъртеж също е удачно, но посоката може да се тълкува двузначно. Зад тези две явления стои символът на спиралата, т.е. разума, а живота е движещата сила. Спиралата подобно на живота няма нито начало, нито край, а представя безкрайното движение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Август 10, 2007 Доклад Share Добавено Август 10, 2007 Колкото и сполучливи определения да се опитваме да дадем на живота, все пак, чрез тях го ограничаваме. А животът, като една безкрайност, както споменава по-горе Станимир, не се вмъква в свършености, не му приляга дефиниране... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Лагорда Добавено Август 10, 2007 Доклад Share Добавено Август 10, 2007 (edited) Георги Христов Вървиме през мъглата на живота, усещайки и радост и тъга. Вървиме и се питаме защо ли, защо сме тук и дишаме сега?! А всичко просто е и обяснимо, библейски казано - съдба! На този свят сме само гости, не знае никой докога. Припев: Живота ни е даден да го изживеем, за някой е добър, за друг е лош. Животът ни е даден, трябва да живеем, за да възкръснем, както казва Бог. Животът кратък миг от вечността е и трябва да забравим алчността. Не можем нища от света да вземем и с нас да занесем във вечността. Живота ни е даден да вървим по пътя, кръста си да носим и да даряваме любов. Редактирано Август 10, 2007 от Лагорда Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Август 11, 2007 Доклад Share Добавено Август 11, 2007 Моето разбиране за "действително-недействително" малко се различава. Можем ли да говорим за абсолютна непроявеност? Абсолютно проявено е това, което съществува на всички възможни планове на битието, а техния брой е безкраен. В противен случай поставяме ограничение. Това което за нас изглежда като непроявено, от своя собствен план на съзнание е проявено. Парабраман е просто условно понятие, необходимо за да се изрази началото на една безкрайна йерархична (причинно-следствена от друга гледна точка) верига. Може би, но именно един план, който ние не долавяме, за нас е непроявен. Ограничение според мен е по-скоро това да се постулира, че всичко е проявено и няма нищо извън проявеното. Плановете на битието не е задължително да са безбройни, достатъчно е да са безгранични по съдържание вътрешно. Макар че не може строго да ни бъде доказано, древните духовни учения все пак твърдят, че има периодично пълно изчезване на проявлението (съотворението). Такива хипотези издига и съвременната наука. Освен това всяко твърдение е ограничение, наистина. Затова употребявам термина "неизразимост". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 11, 2007 Доклад Share Добавено Август 11, 2007 (edited) Запознат съм с такива учения и най-вече с това на адвайта веданта. За мене Шанкара е един от най-великите Учители на всички времена. Все пак разбиранията ми малко се различават от неговото учение. Но това не е от съществено значение. В крайна сметка, както моето разбиране, така и ученията които се дават на хората подлежат на развитие. Сега една забавна аналогия по темата: спирала (съзнание) + електричество (живот, огън, любов) = магнитно поле (привличане, проявление на любовта, гравитация) С нарастването на живота който е в състояние да премине през нашето съзнание, нараства и полето което се образува като резултат. Редактирано Август 11, 2007 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Август 12, 2007 Доклад Share Добавено Август 12, 2007 Животът е като тангото - две напред, едно назад. И все пак - едно по-напред. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Виктор Добавено Август 12, 2007 Доклад Share Добавено Август 12, 2007 Животът се възобновява, когато се свържеш със Светлината и започнеш да работиш да се случи същото и на другите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Август 16, 2007 Доклад Share Добавено Август 16, 2007 Живота тук е път...който води до главния път. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Август 16, 2007 Доклад Share Добавено Август 16, 2007 (edited) Живота тук е път...който води до главния път. Highway star ... Nobody gonna beat my car It's gonna break the speed of sound ... Nobody gonna take my head I got speed inside my brain Nobody gonna steal my head Now that I'm on the road again Oooh I'm in heaven again I've got everything Like a moving ground an open road and everything ... Редактирано Август 16, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Август 16, 2007 Доклад Share Добавено Август 16, 2007 И ние определяме дали да караме по правилата вървейки по този път. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Август 18, 2007 Доклад Share Добавено Август 18, 2007 Животът изключва всякакви правила, рамки и закони, както и определения. И това му е най-хубавото. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ла Горда Добавено Ноември 5, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 5, 2007 Това, че съществувам, е не свършващата изненада, която е живот. - ЗАЛУТАНИ ПТИЦИ Робиндранат Тагор Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Декември 20, 2007 Доклад Share Добавено Декември 20, 2007 Имало едно време един Син, новороден, неопетнен, всецял - наречен Логос. Той бил роден от себе си, но предрождената му същност се наричала Баща на всички неща. В същото време той бил и самото раждане. Отец бил абсолютно непроявен Абсолют (тоест по-нищо от нищото във физически план), но при самоосъзнаването си е излъчил своята ментална (спрямо него) енергия, която по неволя трябвало да бъде също абсолютна. Самата тази енергия вече е била форма на материалност - примаматерия. Логосът пък бил духовен (не и пространствен) център на поникналия макрокосмос. Имайки вече две първоначални полярности, светът е бил роден във всичките си степени на проявеност, познавайки утроба и семе... Там някъде се намира Животът. Там никъде не се намира умопостигаемост. Човекът бе носител на живот, сега човекът е само носител. Животът е съвършенство. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 4, 2008 Доклад Share Добавено Април 4, 2008 Животът се проявява напълно в любовта. Това, което сега хората наричат любов, не е любов. Това, което хората сега наричат живот, не е живот. Те се стремят към земно имание и затова животът им губи смисъл. Животът е движение. Всичко, което се движи, крие в себе си начало на живот. Началото на движението е първата стъпка на живота. Когато този живот начене да се съзнава, имаме втората стъпка. После настъпва усещание на живота, това е третата стъпка. След чувствуванието идва радост. Радостта е четвърта стъпка. А петата стъпка е използуването на радостта за растеж. В четири посоки се проявява животът: ум, сърце, воля и душа, а центърът им е Духът. Живата природа – това е Божието тяло. Бог е най-великият автор. Първоначален език Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Април 4, 2008 Доклад Share Добавено Април 4, 2008 Приемам, че в началото е бил Бога, или някаква сила. Приемам, че той е създал цялата Вселена и живота в нея. Обаче откъде се взел самия той, кое го е породило? Нещо не може да възникне от нищото. Ние разсъждаваме за появата на човека, от маймуни, от извънземни или случайно стечение на обстоятелства. Като че ли най-лесно е обяснението с Бога. Учените говорят за Големия Взрив, от който е започнало всичко. Какво е Големия Взрив.? Имало една точка, със съсредоточена в нея огромна енергия. Толкова огромна, че като се освободила, се образувала Вселената, или по-точно започнала да се образува. Добре, но откъде се е взела тази точка? Пак същия въпрос. Начална точка, или Бог, откъде са дошли те? Въпроси, въпроси, човеците си блъскат главите над тях...и отговор няма Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Април 4, 2008 Доклад Share Добавено Април 4, 2008 Приемам, че в началото е бил Бога, или някаква сила. Приемам, че той е създал цялата Вселена и живота в нея. Обаче откъде се взел самия той, кое го е породило? Нещо не може да възникне от нищото. Ние разсъждаваме за появата на човека, от маймуни, от извънземни или случайно стечение на обстоятелства. Като че ли най-лесно е обяснението с Бога. Учените говорят за Големия Взрив, от който е започнало всичко. Какво е Големия Взрив.? Имало една точка, със съсредоточена в нея огромна енергия. Толкова огромна, че като се освободила, се образувала Вселената, или по-точно започнала да се образува. Добре, но откъде се е взела тази точка? Пак същия въпрос. Начална точка, или Бог, откъде са дошли те? Въпроси, въпроси, човеците си блъскат главите над тях...и отговор няма А нима всичко е възможно и постижимо за ограничения все пак човешки разум? Творението не може да обхване Твореца. Мисля, че ние трябва да се стремим към Бога, но с физическия си разум трудно ще го разберем. А може би това не е нашата задача в Божествения план? И все пак човекът е единственото същество, което си задава подобен въпрос. Може би защото е създаден като Божие подобие? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 4, 2008 Доклад Share Добавено Април 4, 2008 (edited) Приемам, че в началото е бил Бога, или някаква сила. Приемам, че той е създал цялата Вселена и живота в нея. Обаче откъде се взел самия той, кое го е породило? Нещо не може да възникне от нищото. Ние разсъждаваме за появата на човека, от маймуни, от извънземни или случайно стечение на обстоятелства. Като че ли най-лесно е обяснението с Бога. Има един проблем в разбирането за Бога. Няма такова нещо като абсолютно начало. Бог винаги е съществувал, Космосът винаги е съществувал, материята винаги е съществувала и божествената същност в човека - човешкия дух винаги е съществувал, животът също е съществувал винаги. Това което хората наричат "нищо" не съществува и никога не е съществувало. Хаосът е нещо различно, той е неорганизираност, като противоположност на реда, закоността, на Космоса. Всички начала са относителни, те са следствие от проявите на живота от предишни периоди. Какво става с живота в периодите на покой или ако използвам източния термин пралая, засега е извън човешките възможности да разберат. Но то не е свързано с това което се нарича "нищо", а просто с временното възвръщане на единството между духа и материята. Редактирано Април 4, 2008 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Rihanna Добавено Април 4, 2008 Доклад Share Добавено Април 4, 2008 (edited) Ето две любими ми мисли.... “Животът не е сложен.Ние сме сложните.Животът е прост и простите неща са правилните.” “Животът е това, което се случва докато кроим други планове.” И нещо от мен: "Животът е подарен миг от вечността, който трябва да изживееш както ти се иска!" Редактирано Април 4, 2008 от Rihanna Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 14, 2008 Доклад Share Добавено Април 14, 2008 Основната характеристика на живота според мене е движението. Животът е движение, промяна. В действителност всичко се движи, дори това да не е видимо за човешкото око. Животът е единен и неделим. "Моят живот" означава просто способността ни да пропуснем през себе си този единен Живот, да Го осъзнаем. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Април 15, 2008 Доклад Share Добавено Април 15, 2008 Животът е това, което ни се случва, докато кроим планове... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Април 15, 2008 Доклад Share Добавено Април 15, 2008 (edited) "... Каква беше тази лекция? Първа по рода си я нарекох аз, защото се изля във форма на въпроси, на които нито ние, нито Учителя даваше отговори. Първия въпрос го помня като днес. Учителя запита: „Какво представлява живота?” Никой от учениците не отговори, но всеки си е помислил нещо в себе си и то това, което знае или е чувал от другите хора. Но кой каквото и да си е помислил, това са все шаблонни отговори, никой не знае всъщност какво е Живота... Например Животът не е нито борба, нито движение, а какво е? Той е наистина сила необятна, необхваната, която не може да се предаде с думи. За големите неща няма думи за описване. Лека, здрава мисъл е Божествената мисъл за нещата, лек е животът, ако се гледа от Божествено гледище." Из спомените на Паша Тодорова, Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство" Редактирано Април 15, 2008 от Ася_И Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 15, 2008 Доклад Share Добавено Април 15, 2008 Ами да, самият Живот ще си остане една вечна мистерия, но в същото време и ние ще започнем да го разбираме/чувстваме във все по-голяма степен. Може и да сме неспособни да го схванем в неговата цялостност, но проявленията му са навсякъде и отделни аспекти и характеристики на Живота могат да бъдат частично разбрани и изживяни (не знам как по-точно да се изразя) от хората. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.