Донка Добавено Юли 11, 2010 Доклад Share Добавено Юли 11, 2010 (edited) 1. Песента „АУМ“ 2. Формулата „Благодарим Ти, Господи, за голямата благодат, която имаш към нас. Ние Те познаваме, че си всемилостив, всеистинен, всемъдър и всеблаг.“ 3. „Добрата молитва“ 4. Песента „Псалом 91“ 5. Прочит на 15. гл. от Евангелие от Йоана. 6. Молитва на Духа 7. Беседа „Слабото и силното“ – 19 юли 1932 г., Съборно слово от т. “Книгата на Великия живот“. 8. Песента „Кажи ми Ти Истината“. 9. Формулата „ Да се съединят Любовта, Вярата и Надеждата в сърцата ни и да се прослави Господ в душите ни.“ 10. Заветът на Учителя: „Обичай съвършения път на Истината и Живота ... „ 11. Господнята молитва – „ Отче наш ...“ 12. Формулата на Братството: „ Да се прослави Бог в Бялото Братство ...“ (3 пъти) източник Сега да се отговори на втория въпрос: кое е Добро и кое е зло? Всяко нещо, което в началото на своето проявление ограничава, лишава човека от свобода, а в края му дава свобода, е Добро. И наистина, когато човек намисли да направи някакво добро, той не е свободен; щом направи доброто, той вече става свободен. В първо време човек не е свободен, ограничава се, защото постоянно дава. Обаче законът за злото е точно обратен: всяко нещо, което в началото на своето проявление дава на човека свобода, а в края му отнема свободата, е зло. Забелязано е, че в първо време, когато човек намисли да извърши някакво зло, той е свободен; щом извърши злото, той изгубва свободата си. Защо е така? Защото при злото първоначално човек взема, придобива. В края обаче започва да губи, а с това заедно губи и свободата си. Тъй щото всяко нещо, в което човек губи свободата си, е зло; всяко нещо, в което човек придобива свободата си, е Добро. Знае ли човек тия признаци на Доброто и на злото, той ще може лесно да ги различава и в своя живот. Редактирано Юли 11, 2010 от Донка Лъчезарна, Пламъче и Розалина 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Юли 11, 2010 Доклад Share Добавено Юли 11, 2010 (edited) Без правилни разбирания, без положителна вяра, животът на човека представлява канализация, на която главната тръба е запушена. Какъв смисъл има такава канализация, тръбата на която, повече или по-малко, е запушена и водата не може да тече през нея? Всяка тръба на канализацията трябва да бъде абсолютно свободна от всякакви утайки, за да може водата безпрепятствено да тече. Ако тръбите ѝ не са чисти, те непременно трябва да се изчистят. В това отношение човешкият ум представлява една от тръбите на Божествената канализация, вследствие на което той трябва да бъде абсолютно чист, без никакви подпушвания, без никаква кал, без никакви заблуждения. Всяко странично желание, всяка нечиста мисъл, всяка крива постъпка са кал, която запушва ума и сърцето на човека. Те са кал, която същевременно ограничава всички благородни пориви на човешката воля. Следователно първо човек трябва да се освободи от калта, от утайките, които са запушили тръбите на Божествената канализация в самия него. Има само един начин, по който той може да се освободи от тази кал, а именно: той трябва да познае Бога! В какво се състои познаването на Бога? Да познаеш Бога, значи да почувстваш Неговата Любов. Щом почувстваш Божията Любов, едновременно с това и животът ще потече в тебе. Щом животът потече, и пътя ще намериш. Щом намериш пътя, ще се добереш до Истината. И най-после, придобиеш ли Истината, ще влезеш в истинския живот. Ако човек не забелязва този последователен процес в себе си, той не може да дойде до познаването на Бога. И тъй, да познаем Бога, подразбира възприемане на Неговата Любов. Възприемането на Божията Любов подразбира прииждане на живот. Животът пък подразбира растене. Растенето означава път. Където има път, там има движение. Царството Божие представлява цялата Вселена, т.е. всичко, което Бог е създал. Това именно трябва да се търси. С други думи казано: човек трябва да търси Любовта, Мъдростта и Истината, които са носители на живот, знание и свобода. Когато човек изучава Вселената във всички нейни проявления, той ще се освободи и от погрешките на живота. Питам: на какво се дължат погрешките на хората? Погрешките на хората се дължат на тяхното невежество. Например вашият баща ви изпраща пресен, топъл хляб, направен от чиста пшеница, но вие, като не разбирате цената му, оставяте този хляб настрани и се нахвърляте на твърд, мухлясал хляб и с часове го гризете, докато се нахраните. В това отношение грехът не е нищо друго, освен мухлясалият хляб, който ядете. Щом престанете да грешите, вие намирате пресния хляб, изпратен от Баща ви, и започвате да го ядете. Доброто представлява пресния, топъл хляб. Тъй щото искате ли да изчистите ума си от всички утайки в него, сложете на първо място в главата си мисълта: мухлясал хляб няма да ядем, развалени храни и плодове няма да ядем, мътна вода няма да пием, лоши думи няма да говорим и да слушаме! Какво трябва да прави човек? Той трябва да насажда чисти и възвишени мисли и чувства в ума и в сърцето си. Слабото и силното Редактирано Юли 11, 2010 от Klaudia Пламъче, Слънчева и Донка 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.