Васил Иванов - живот и творчество: Символика на цветовете

[Ани]

За семинара:

Васил Иванов, живот и творчество: Символика на цветовете

организатор и лектор Ива Владимирова

проведен на 03.12.2009 год.

На втория етаж на галерията на ул. ”Шипка” 6

Васил Иванов (1909 – 1975), биография

Семинарът имаше за цел покаже личността и творчеството на големия български художник Васил Иванов през призмата на различни гледни точки към художника и неговото изкуство. Гледните точки на самият автор, на близкия човек - неговата съпруга, на теорията на Кандински за цвета и неговата символика представена от Ива Владимирова, на всеки един от студенти и неговото субективно възприятие. За радост на организатора на семинара и присъстващите, сред посетителите се оказа професор Мони Алмалех и по този начин беше прибавена още една гледна точка, тази на експерта и изследователя на цвета.

Ива Владимирова откри семинара с размишленията на гениалния композитор Рихард Вагнер за художественото произведение на бъдещето, което според него , трябва да бъде проява на цялостния човек, на всичките му духовни качества за разлика от облика на тогавашния представител на общество, човекът, който е разпокъсани и изолиран от колектива, човека-атом, човекът-индивиндуалист и егоист. Според Вагнер всяко изкуството развива до известна степен своите възможности докато не стигне до тяхната граница и тогава „разпознава стремежът да протегне ръка на другия сроден вид, имащ оттук нататък единствен възможности”

Тези идеи на Вагнер в духа на интерпретацията на Димитър Аврамов, изкуствовед и изследовател на модерното изкуство, бяха споменати от Ива Владимирова във връзка единната духовна природа на Васил Иванов и музикалното внушение на неговата живопис. Художникът е владеел и майсторството да свири на цигулка и изпълнявайки понякога е изпълнявал своите живописни композиции подобно на музикална пиеса, устремено и с вдъхновение, във висока степен на концентрация без излишно прекъсване на процеса на рисуване.

Самият той е бил сложна личност и е съчетавал в себе си, не само художествена и музикална дарба, но и е практикувал йога, бил е страстен планинар както е имал и кулинарни умения.

За езика на цветовете и тяхната символика според теорията на Кандински говори Ива Владимирова. За устремената енергия на червеното, за импулсивността и мощта на жълтото , за възможностите на синьото и неговата „свръхземнна дълбочинност”, за спокойствието на абсолютно зеленото и различието в мълчанието на бялото и черното. За Кандински в белия цвят мълчанието e „пълно с възможности” в черния е като „вечно мълчание без бъдеще и надежда”.

Проф. Алмалех направи задълбочено изказване свързано с многопластовите изследванията на цвета в света на неговата символика.

Госпожа Елка Константинова, съпруга и спътница на художника, разказа за него в живо слово и с осезаемо чувство. Усещането за нейният красив и ефирен образ присъстваше и на фотографиите и сякаш в пространството на картините от изложбената зала. Разпознаването и като муза на художника идваше лесно, не само от нейната бивша професия на балерина, а и от нежността и грацията в разказаните спомени и красотата в отношението към нейния съпруг. Преподавател и студенти имаха възможност да зададат въпроси към възникналата вълнуваща тематика. Имаше и описания, които събудиха чувството за хумор и породиха искрен смях. Например, историята за присъствието на котарака на Васил Иванов на неговите йогически упражнения, както и активното му включването като изпълнител на сложните пози Вследствие котарака заякнал в своята мускулатурата.

След спонтанния и оживен разговор, Ива Владимирова даде ход на привидно тихата дискусия посветена на субективни възприятия на студентите и техния анализ към картините на Васил Иванов.

Учебната задача беше опит да разберат неговия изобразителен език провеждайки чрез рисуването изобразителен диалог с най-въздействащата им и избрана от тях картина. Диалогът между студента и харесаното, избрано от самия него художествено произведение, от експонираните картини. Вече можеха да се възползват от донесените неслучайно изобразителни материали, бои и хартия. Имаха възможност да потърсят себе си в харесано от тях произведение и да анализират изобразителната форма на автора. Някои се насочиха към картините върху черен картон и бяла креда от неговия „Космически цикъл” впечатляващи с изчистената геометрия на рисунъка, осезаема архитектура на формата и съвършенството като резултат в чувството му за ритъм и хармония. Други от студентите избраха живописните платна пресъздаващи живота в природния пейзаж, експресивни по форма, носещи импресията на светлината и сянката в уловения миг.

Заедно със своя преподавател студентите експонираха изложба от своите творби на територията на изложбената зала. В нейното откриване се включиха преподавател, участници, госпожа Елка Йосифова, усмихнатите и оживени посетители на изложбата, дошли да видят картините на Васил Иванов, но имащи шанса да видят и творбите на неговите вдъхновени интерпретатори или отражението на неговия творческия дух там. Така завърши този забележителен семинар, който и впоследствие, вълнуващо и ефикасно рефлектира в художествените резултати и експерименти на студентите участници в тяхната учебно-творческа дейност.

2009/12/23

Ива Владимирова

* Текстът е любезно предоставен за публикуване в портала от организатора

[Guest pavletA]

Ани, гледах филм на БНТ за художника Васил Иванов беше преди месеци и много ми хареса.Творбите му са своеобразни и ценни.Възхитих се и на мирогледа на художника.

[Ани]

Здравей, pavletA

За съжаление не съм гледала това предаване по БНТ и не можах да го открия в сайта им. Но Васил Иванов го харесвам. И като творец, и като личност.

Миналата година в галерията на „Шипка“ 6 – 2 етаж, е имало изложба на художника: „Скитникът между звездите” от 17 ноември – 12 декември по случай 100 годишнината от рождението му. За това събитие може да се прочете на този линк.

Ето нещо от което може да се прочете в тази статия:

И все пак Васил Иванов си отива самотен и неудовлетворен. Защо, след като той е близък до „Новите художници”, до бараците, до повечето странници в българското изкуство. Защото този художник, който е и дъновист, демократ, музикант и т.н. исконно носи в себе си стремежа към драма. Той не се задоволява с първоначалните си успехи. Той не се задоволява и с нетрайните признания. Той търси „безпределността на битието”, чрез изкуството и достига до метафорите на космоса. Именно тук според мен се крие драмата му – космическата безпределност е изкушение по-силно от изкушенията на живота. А те не са му чужди. Васил Иванов е влюбчив, топъл, чувствителен, очарователен, привързан към земното човек. Мистиката го разкъсва и затова, той, който е дъновист се чувства и войник, който е самотник, иска да бъде в общество.

Димитър Грозданов

Характерно за творчеството на Васил Иванов е ефирната поетичност, духовната наситеност и емоционалната зареденост на работите му. В тях се усеща емоцията на романтичната душа, смята още той. Като истински виртуоз художникът рисувал бързо, с измамна лекота.

МАРИАНА ПЪРВАНОВА

Някои произведения на художника и негови снимки:

Снимка на художника Васил Иванов и съпругата му - балерината Елисавета Йосифова. фотограф - не е отберязан, място и дата на снимката - неустановени.

Редактирано Юли 30, 2010 от Ани

[Иво]

Съпругата на Васил Иванов - Елка Йосифова, изказва благодарност и радост за публикувания материал.

Това сподели организаторката - Ива.