Ако не правиш добро си беден и нещастен

[Ради]

Какво мислите за заглавието, дали това е така?

Като правиш добро - ти даваш, с желание и безкористно. А знаем, че природата е далеч по-умна и справедлива от нас, дори да не искаме - тя ще ни благодари.

Иначе казано - ще ни даде.

Според мен душата диша през доброто, и както тялото ни се радва на кристалния планински въздух, така тя е истински щастлива, когато и са даде възможност да стори добро.

Истинското богатство е във възможността, която ни се дава, да сторим добро.

[Alexander]

Абсолютно! Дори и доста милионери са го разбрали...

Аз дори и да не съм в настроение, щом започна интервюто с човека, на който ще помогна, неусетно минавам в друга вибрация, Позитивна вибрация и ми става леко и хубаво.

[Ради]

Аз дори и да не съм в настроение, щом започна интервюто с човека, на който ще помогна, неусетно минавам в друга вибрация, Позитивна вибрация и ми става леко и хубаво.

А това един неоспорим критерий

[Пламъче]

Да направят добро умеят само духовно извисени хора.Самото правене на това добро ги прави богати и щастливи,защото те го правят безкористно.Ако човек не умее да прави добро,той наистина е беден и нещастен - духовната нищета е нещастие.

Редактирано Юли 9, 2010 от granat1

[Креми (късметче)]

A aко не правим добро, какво правим тогава?

П.П. Изразих се неточно.

Ако не действаме с идеята да са да се случи нещо добро, то значи правим преднамерено зло.

( А знайно е, че крайният ефект много често е различен от планирания, но това е друга тема.)

Редактирано Юли 9, 2010 от късметче

[Диана Илиева]

A, не е задължително да е преднамерено зло.

Като наблюдавам хората, най-често виждам това: правя така, защото е добре/полезно/подходящо за мен, а как се отразява на другите хора - не знам/не съм съвсем сигурен, най-вероятно не ги ощетявам или поне не съществено.

Вярно, понякога по принцип е трудно да се прецени, как ще повлияе конкр. постъпка върху другите; а понякога на хората не им се ще да се задълбочават много-много в това отношение. Пък има и хора, които толкова естествено и непринудено постъпват свръхегоистично, нон-стоп, във всяко едно отношение, а когато някой им обясни какво именно правят, са изумени, като малки деца, дори може да се коригират за момент и в следващия са пак на същата вълна.

Аз по-скоро съм съгласна с granat1 - а мисля говорихме и в друга тема - истинско добро и то съзнателно извършено могат да направят много макък брой хора. Останалите просто правим/даваме каквото можем и каквото считаме за добро. И въпреки това, често и това е съвсем достатъчно.

Затова на въпроса какво мисля за заглавието на темата, отговарям така - бих я преформулира: Ако не даваш с удоволствие това, което имаш/знаеш/можеш на другите, си беден и нещастен. И е много логично това. Щом не даваш, значи няма какво да дадеш, а ако даваш, но с неудоволствие, значи ти самия си в недоимък или всеки момент очакваш да изпаднеш в такъв.

Сега някой може да каже - Е, аз може да имам много от определено нещо, ама защо да го давам на другите?! Ами защото, ако наистина имаш много, то има опасност това нещо да те затрупа, да те удави - буквално и преносно

[Донка]

Ако се чувствам бедна и нещастна, значи това, което правя, не е добро. Редактирано Юли 9, 2010 от Донка

[Пламъче]

A, не е задължително да е преднамерено зло.

Като наблюдавам хората, най-често виждам това: правя така, защото е добре/полезно/подходящо за мен, а как се отразява на другите хора - не знам/не съм съвсем сигурен, най-вероятно не ги ощетявам или поне не съществено.

Вярно, понякога по принцип е трудно да се прецени, как ще повлияе конкр. постъпка върху другите; а понякога на хората не им се ще да се задълбочават много-много в това отношение. Пък има и хора, които толкова естествено и непринудено постъпват свръхегоистично, нон-стоп, във всяко едно отношение, а когато някой им обясни какво именно правят, са изумени, като малки деца, дори може да се коригират за момент и в следващия са пак на същата вълна.

Аз по-скоро съм съгласна с granat1 - а мисля говорихме и в друга тема - истинско добро и то съзнателно извършено могат да направят много макък брой хора. Останалите просто правим/даваме каквото можем и каквото считаме за добро. И въпреки това, често и това е съвсем достатъчно.

Затова на въпроса какво мисля за заглавието на темата, отговарям така - бих я преформулира: Ако не даваш с удоволствие това, което имаш/знаеш/можеш на другите, си беден и нещастен. И е много логично това. Щом не даваш, значи няма какво да дадеш, а ако даваш, но с неудоволствие, значи ти самия си в недоимък или всеки момент очакваш да изпаднеш в такъв.

Сега някой може да каже - Е, аз може да имам много от определено нещо, ама защо да го давам на другите?! Ами защото, ако наистина имаш много, то има опасност това нещо да те затрупа, да те удави - буквално и преносно

И на мен така ми допада повече!Досегашната формулировка ми звучи малко заплашително.

Редактирано Юли 9, 2010 от granat1

[braman]

"Ако не правиш добро си беден и нещастен." Каква голяма истина! Защото щастлив си, когато светлината преминава през теб, богат си, кагато можеш да се докоснеш до безкрайната красота и хармония на висшия свят. Всичко друго е ядене на жълъди в агония, която не осъзнаваме поради здравата хипноза, с която са ни въздействали. Илюзия за щастие.

[Alexander]

...други формулировки:

Ако не правиш добро, допускаш злото да си прави злините.

или пък: всеки се бори за индивидуалното си или семейно оцеляване.

Редактирано Юли 9, 2010 от Alexander

[Пламъче]

Най-доброто нещо е Любовта.

Ако искате да сте богати и щастливи - раздавайте Любов!

[Донка]

Гранат!

Тази сутрин една случка ми "пусна" мисълта, че Любов се раздава само с помощта на мира и свободата.

[borislavil]

Духът най - добре може да ни научи как и кому да правим добро. Когато човек живее в Духа, той е изцяло и безусловно отдаден на Божията воля - внимателен, отзивчив, състрадателен, откликващ на чуждите нужди. Затова една от молитвените ми формули за всекидневна употреба гласи: Господи, води ме там, където Ти ме зовеш - там, където някой има нужда от мен!

[Велина Василева]

Учителят, във "Входни врати" , каза:

Някой път искаш да направиш едно добро,

но дойде дяволът около тебе, хлопа на една, на друга врата,

докато му отвориш, и

най-после се отказваш от доброто и

направиш това, което никога не си мислил.

Не ти е приятно, че дяволът те разиграва,

но не си господар на себе си.

Като дойде, дяволът се качва на гърба ти, слага ти гем и цял ден те възсяда.

Вечер те освобождава, и ти се чудиш как си се оставил да те възсяда.

И тъй, приемете новата мисъл, която може да оправи живота ви.

Затова е казано в Евангелието: „Това е живот вечен, да познаем Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил“.

Кое трябва да познаем? – Вечното, възвишеното, идеалното.

Трябва да познаем Бога! Неговата мисъл да бъде обект на нашия живот.

Бог да ни бъде образец и от Него да се учим как да мислим, да чувстваме и да постъпваме.

На земята друг образец, освен Бога, не съществува. Колкото и да обичате един човек, той не може да ви бъде образец. Все ще се натъкнете на нещо неразбрано в неговите постъпки и движения. То ще ви засегне. За да стане образец, човек трябва да е съвършен.

Като ученици на новото учение, вие ще станете съвършени, когато се научите да мислите като Бога.

– „Кога ще мислим като Бога?“ – Когато Го възлюбите. Новото учение носи нови методи на мислене, на чувстване и на постъпване.

...Сам на себе си човек може да си причини добро, може и да си напакости – от него зависи. В това отношение човек е майстор – могъщ е той. Като правиш добро, Бог те обича и приближава към себе си. Като правиш зло, Той те отдалечава от себе си. Питате: „Кога ни обича Бог?“ – Когато правите добро.

– „Как да правим добро?“ – Това е все едно да питате как се преде.

Намерете една жена, която знае да преде, и тя ще ви научи как да правите нишката.

Не е голямо изкуство да предеш [т.е. да мислиш], но и за това се иска знание.

Сега, целта на моята беседа е да ви науча да мислите по нов начин.

[Станимир]

Учителят, във "Входни врати" , каза:

– „Как да правим добро?“ – Това е все едно да питате как се преде.

Намерете една жена, която знае да преде, и тя ще ви научи как да правите нишката.

Не е голямо изкуство да предеш [т.е. да мислиш], но и за това се иска знание.

Сега, целта на моята беседа е да ви науча да мислите по нов начин.

Тези подчертавания и различни шрифтове са ми малко неприятни. Защо не оставиш всеки сам да реши кое е същественото за него самия в беседите?

Гъвкавата и освободена мисъл е в основата на всяко творчество. Именно мисълта и въображението (което също е мисъл) могат да направят дори и от това да предеш изкуство, а не просто монотонен, автоматичен процес. Трябва да се прави разлика между това просто да се копира и това да създаваме нещо ново използвайки творческите си способности и въображението си. И при двете участва ума, но различни негови аспекти. В приложения цитат Учителя говори за копирането, за автоматичното създаване на нещо по даден шаблон, но точно там участието на ума е минимално (и то на нисшия ум, а висшия – въображението отсъства).

[Станимир]

Какво мислите за заглавието, дали това е така?

Като правиш добро - ти даваш, с желание и безкористно. А знаем, че природата е далеч по-умна и справедлива от нас, дори да не искаме - тя ще ни благодари.

Иначе казано - ще ни даде.

Според мен душата диша през доброто, и както тялото ни се радва на кристалния планински въздух, така тя е истински щастлива, когато и са даде възможност да стори добро.

Истинското богатство е във възможността, която ни се дава, да сторим добро.

Да, душата диша от доброто. Може да се каже още, че душата се храни от доброто (дишането и храненето всъщност са аналогични процеси). От доброто душата расте и се развива. Това преди всичко трябва да се отнесе към нашите мисли и мотивация и чак след това за физическите действия. Мисълта е постоянен процес, а физическите действия са само единични и ограничени нейни проявления. Кое е по-съществено тогава? С това не искам да отрека необходимостта от физически действия, защото чрез тях се материализира мисълта, т.е. реализацията и добива пълнота и завършеност, но водеща е мисълта. Именно в нея е богатството, а не в резултата. Богатството е в нас самите, не отвън. Да правиш добро означава да споделяш това богатство. При това, разбира се, то нараства, а не се губи. Нека обаче не изпадаме в илюзии, че това е лесен и бърз процес. Заглавието на темата е вярно. Трябва да имаш какво да дадеш, за да дадеш. Но тук думите „да правиш добро“ следва да се приемат в по-широк смисъл.

[Велина Василева]

Красиво е да вършите това, което Бог иска, да бъдете винаги добри.

Мнозина от вас сте оставили вашите Добродетели непроявени, т.е. много от вашите семена не са поникнали на нивата ви.

Защо ви доведох на Мусала? Да познаете Господа! Той ви говори отгоре, но вие не разбирате езика Му.

Той ви казва: “Вие трябва да се обичате.” Да обичаш, както хората обичат, това развращава. Вие трябва да обичате така, както Бог обича. Ще обичате и ще прощавате. Ще работите – за кого? Само за Господа. Тая мисъл: “За Бога” да седи всякога в ума ви. Каквото вършите, само за Бога да го вършите.

Ако някой ме запита: “Защо обичаш Господа, защо Му служиш?”, ще кажа: “Защото Бог ме обича.” На Любовта винаги се отговаря със служене, с работа. Любовта работи – това да знаете.

Това е Мусала, високият връх.

Доброто е нещо вътрешно. Човек трябва да бъде добър в сърцето си. Доброто, което Бог е вложил във вас, ще гледате да го развиете, като работите единствено заради Господа.

Ще се борите, докато вашите Добродетели вземат надмощие и кажете: “Мога да служа на Бога през всички времена и при всички условия.”

Вие казвате: “Да бъдем добри.” За Доброто има три категории. Човек може да бъде добър за себе си, човек може да бъде добър за ближните си. Аз считам, че идеалното състояние е човек да бъде добър за Бога.

Да бъде добър за себе си, човек е научил това изкуство. Да бъде добър за ближните си – също. Отсега нататък трябва да се учим да бъдем добри за Господа.

Вижте малката пчеличка, която изминава големи разстояния да събира прашец и да приготвя мед. За себе си, за своите ближни не е ли тя добра? Добра е. Но пчелата не е научила, не е разбрала великия закон – да бъде добра за Бога. Вземеш ли ̀и малко медец, тя веднага жили. Тя не дава нищо за Бога. За себе си всичко е уредила отлично. Къщата ̀и е хубава, самата тя е чиста, трудолюбива, но не знае закона, че трябва да бъде добра за Господа. И ние сме като пчелите. За къщите си сме много добри хора, за ближните си – също, но дойдем ли до Господа, поиска ли от нас най-малкото нещо, ние Му показваме жилото си.

Отсега нататък ще учите закона да бъдете добри за Господа. То е най-великото нещо.

Когато го научите, целият ви живот ще се осмисли, Живата Природа ще ви заговори и вие ще се учите от нея.

Сега на всички ви ще ви дам по един спомен, по една тревичка. Тя ще бъде за вас емблема. Тази тревица ще бъде за вас образ на идеята – служене на Бога.

Великата наука на Живота – това е служене на Бога.

Когато говоря за служене на Бога, разбирам този свещен момент на нашата душа, когато пристъпяме към Бога с всичката си чистота и съвършенство. Чисти и светли в своите мисли, желания и действия! Само при такова съвършенство на Духа и чистота на душата ще разберем какво изисква Бог от нас.

Ще почнем с най-мъчното – Божествената наука, която ще ни научи на всичко онова, за което душата ни копнее, на всичко онова, към което Духът ни се стреми. Когато отиваме да служим на Бога, трябва ни Божествено знание, Знанието на Живата Природа.

Мусала

Редактирано Август 24, 2010 от velinavasileva

[Guest Мона]

Като правиш добро - ти даваш, с желание и безкористно. А знаем, че природата е далеч по-умна и справедлива от нас, дори да не искаме - тя ще ни благодари.

Иначе казано - ще ни даде.

Това не е ли сделка, пар екселанс?

Убедена съм, има хора, на които не трябва изобщо да се помага, колкото и да страдат. Страданието не е индулгенция за помощ. Всеки сам си прави изборите.

[Диана Илиева]

Като правиш добро - ти даваш, с желание и безкористно. А знаем, че природата е далеч по-умна и справедлива от нас, дори да не искаме - тя ще ни благодари.

Иначе казано - ще ни даде.

Това не е ли сделка, пар екселанс?

...

Може и така да се каже , доколкото по своята същност сделката също е баланс.

А аз се замислям, доколко хората са възприемчиви да вземат това, което им се дава?

По мои наблюдения ние сме склонни по-скоро да не даваме, да се стискаме, отколкото охотно и щедро да даваме и също толкова охотно и щедро да получаваме. И това е основно от липса на вяра, което води до страх. Страх, да не се минем - да дадем без да имаме вяра, че ще получим, както и още по-абсурдния страх да вземем - защото откъде-накъде пък нещо ни дават, това да не е някаква уловка, заслужаваме ли въобще и т.н.

...

Убедена съм, има хора, на които не трябва изобщо да се помага, колкото и да страдат. Страданието не е индулгенция за помощ. Всеки сам си прави изборите.

Така е.

Може да се помогне, само когато човекът търси изход.

Повечето случаи не са такива.

Хората търсят облекчение, промяна, но при запазване на статуквото - как да стане? Други търсят само съчувствие и внимание, те дори си харесват страданието, което води до тези прояви към тях от страна на околните. И пак има връзка с даването и получаването: човекът не иска да пусне това, което му причинява болка да си отиде, а иска нещо друго да дойде - невъзможно е.