Осъзнати сънища - споделете ги

[Ягода]

Хората / мои приятели/, които участват в моя  осъзнат сън сънуват ли същото като мен?

[Sorsi]

Не

[anubis]

Преди време се занимавах с осъзнатото сънуване. Без особен резултат, за съжаление.

Но преди два дни имах осъзнат сън и реших да опитам отново. Предният път не си записвах сънищата, съответно не помнех почти никой от тях. Сега записах 3 за тези два дни. И за трите със събуждането не помнех почти нищо, но докато записвах, спомените ми "потичаха" и си писах по страница - страница и половина. Та днес стана нещо доста интересно.

Написал съм си едно "С" на ръката и като се сетя правя проверки на реалността. Питам се какво съм правил преди малко, оглеждам се за надписи, цифри и т.н. И за мое голямо очудване още на втория сън, откакто започнах техниката, си погледнах ръката и се запитах дали сънувам. Гледах я няколко секунди, огледах се наоколо и си казах, че не сънувам. Нямаше никакви надписи наоколо или нещо странно, по което да разбера, че сънувам и в крайна сметка се заблудих сам. Яд ме е, че изпуснах възможност, но същевременно съм доволен от постигнатото за толкова кратко време. Ще продължавам с техниката и дано да се получи пак скоро.

 

П.п. Изтеглих си и една програмка за андроид. Записва мозъчната активност и при самото навлизане в REM пуска някакъв звуков сигнал, който трябва да ми даде знак в съня. Някой пробвал ли е нещо такова и работи ли? Аз се съмнявам да даде някакъв резултат, най-много да ме събуди, но все пак реших да пробвам, нищо не губя.

[vorfax]

Интересна тема. Наскоро имах осъзнат сън. Бях в присъствието на известни личности от ТВ шоу, но осъзнах, че аз не участвам там и няма начин те да ми обръщат внимание и ми говорят. Несъмнено осъзнатия ми сън беше следствие на интереса ми към тези хора и това, че си мислех за тях преди да заспя.

Съсредоточаването в тема преди заспиване е най-лесният начин да провокираш подсъзнанието си да развие темата в сънища, а за да си ги спомняте трябва да се будите често. Самият сън е на пресекулки, така че подминаването на обичайният час за ставане съпътствано с нервното събуждане и сладко унасяне ще ви позволи да си спомните няколко епизода от сериала (:

[anubis]

Шести ден, откакто започнах да се занимавам с осъзнатото сънуване, осми записан сън. И най-накрая! Осъзнат!

Не се получи с някоя от техниките, които опитвам, а понеже преди време постоянно ми се повтаряше един сън. Сега отново го сънувах и моментално разбрах, че съм в сън.

Обаче не успях да направя нищо. Прииска ми се да разбия стената с юмрук, но не се получи. Събудих се след малко слизане по стълби. И все пак ми е кеф, че успях. 

Това е най-краткият от записаните сънища (продължи около минута), но помня перфектно всеки детайл и писах три пъти повече, отколкото за предишните. Надявам се това да ми даде известна мотивация и да започна да навлизам в всета на осъзнатото сънуване.

[qnko]

ll

[qnko]

Чел съм доста коментари в които имаше един интересен, където този човек в съня си се опитвал да се самоубие за да се събуди - и при мен се е случвало, но по подобен начин аз разбирам  че сънувам ... незнам дали друг е опитвал ( проверка на реалността ) , в която си причиняваш лека физическа болка независимо къде  за да разбереш дали сънуваш. При мен се получава винаги . Например когато незнам че сънувам,  и  си одаря главата,  и не ме заболи осъзнавам на 100 % че сънувам и спед това правя каквото си искам . Някой друг имал ли е подобен случей ? споделете Благодаря

[San D]

Здравейте. Аз точно осъзнати сънища, в които да съм омнипотентен, не съм имал, но съм имал няколко сънища, в които да знам, че сънувам. Последният ми такъв беше следното:

 

Стоя в вкъщи в хола с майка ми. Тя ми говори нещо. Аз и отговарям:

- Знам много добре, че сънувам. Ти не си майка ми, ти си моята Анима.

След което се разплаквам и се събуждам.

[sony]

Здравейте, сънят е осъзнат, разтълкувала съм го за себе си, но все пак може да има и други нюанси:

 

Сънувам, че съм в училище – средното или основното. В междучасие сме и около мен има много непознати съученици. Повечето стоим на чиновете си и чакаме новия час. По едно време, разбирам, че в стаята зад мен е влязл човек на когото много се визхищавам. Притихвам от вълнение, не смея да се обърна назад и да го видя. Казвам си: Ето го човека на моите мечти, за когото толкова дълго съм мечтала, най – после тук.” Не се обръщам,  не смея  да се обърна за да го видя, но знам, че е там. Часът започва. Някаква учителка е отпред, с чена коса, малка на ръст. Аз се озъртам да видя другите съученици. По едно време човекът на моите възхищения отива отпред и започва да говори нещо. Аз се учудвам как изглежда. Струва ми се малко странен как изглежда, но си казвам колко смело и честно сърце има. Поглеждам към другите съученици и погледа ми търси други хора, в които започвам да търся красиви черти. Ясно осъзнавам в съня си, че търся външни белези у другите около мен, на които да се възхитя. Изведнъж в стаята влиза един луд човек. Започва да ходи по редицата, на която е моят чин. Човека е по голям от нас на възраст, почти "чичко". Носи синя престилка, с едната си ръка държи лицето си и нещо си говори. Всички притихваме от страх, че той е ненормален и може ей сега да ни навреди. Страхувам се ужасно в съня си, не искам той да ме забележи, не искам да ме заговаря. Като че ли сяда на един от чиновете. Изведнъж учителката му казва, че може да заповяда на нашено парти. В този момент, човека става силно обезпокоен, отказва категорично, започва да повтаря, не, не и си тръгва от стаята. Доктато се случва това, аз ликувам в себе си, казвам си: Ах как хубаво го изиграхме, как измислихме начин да го изхитрим и той да се махне. Почти моментално след като си мисля така, че това е бил преднамерен номер, с който да го разкараме, виждам лицето на учителката. Лицето и е силно загрижено и натъжено, жената гледа виновно и загрижено, сажалява за начина, по който е постъпила и и е жал, че човека реагира така. Учителката е разбрала, че този човек го е страх от празненства, от веселби, че не може да живее по друг начин  и затова и става мъчно. Аз разбирам, че това не е номер и че тя е говорела искрено като го е канела да дойде.

[punfumk]

Здравейте, аз преди малко се регистрирах във форума и попринцип не пиша по форуми, но сега просто няма как.

Пиша ви, защото очевидно и вие имате особени сънища. Разказвала съм на всякакви приятели и познати за моите сънища и никой от тях не разбира за какво му говоря и какво се опитвам да обясня.

Сънищата, които имам, са цветни, ярки, наситени със символи (предмети в съня, за които още докато сънувам, знам че означават нещо - маймуна, зъби, пари, греда, стълбове и т.н.). Такива сънища имам от дете. Всички ги помня с много големи подробности. Имах голям период, в който съня ми започваше със събуждане или сънувах, че сънувам и че се събуждам от втория си под-сън и продължавам да сънувам. Обикновено в такава ситуация първия сън не го помня. Друга особеност, която съм забелязала е, че те много рядко са светли (слънчеви) и щастливи, в повечето случай са по-мрачни и с бледи цветове, само символите се открояват. При по-мрачните си сънища, почти винаги усещам нечие присъствие, което винаги знам, че е с мен. Понякога ми казва неща без думи ( искам да кажа, че разбирам неща без гласове или нещо такова), понякога ме следва в съня, а понякога присъствието е толкова силно и недобронамерено и изобщо не се чувствам комфортно. Друга особеност е, че почти винаги съм наясно, че сънувам. Аз прочетох това, което сте написали за вашите сънища, но при мен ситуацията е по-сложна. Аз почти никога не мога да управлявам сънищата, защото това, което изпитвам, докато сънувам, е че аз съм мълчалив наблюдател на неща, които се случват около мен. Понякога, докато съм в сън, се случва нещо върху мен, без аз да съм го искала, предизвикала или да съм очаквала, че ще стане. Насън, когато нещо се случва, често мястото, в което се намирам се разрушава към края на съня (или цялото, или част от него) и изглежда, че самото място не ме иска. Все едно се опитва да ме убие или нарани, да ме накара да се махна. Аз винаги успявам да избягна препяствието и веднага след това се будя.

В сънищата абсолютно винаги изпитвам емоции, но нямам абсолютно никакви физически усещания, като вятър, топлина, допир, болка или подобни.

Разказвам всичко това, защото искам да знам дали някой има подобни силни усещания от сънищата си.

Даже от известно време спрях да сънувам предметите, които значат определени неща и вече не мога да разтълкувам какво ми казват. Ще ви разкажа последните си два , които имах тази седмица.

Първият е от петък срещу събота. Сънувах, че съм в подземна зала, нещо като бална зала с високи тавани и сводове. Залата се намираше в някакъв университет и беше цялата от тухли. В съня си аз се виждах цялата в гръб (в сънищата си не виждам себе си, един път само се сънувах как се оглеждам в огледало, но не се виждах ясно). В този сън се виждах много ярко, не си виждах лицето, но имах абсолютна представа за това как точно изглеждам. Знаех със сигурност, че съм изключително красива(по моите разбирания за красота). Бях абсолютно себе си, т.е. нямах нищо променено във външния си вид, освен дрехите. Сънувах, че имам златна рокля с нормална дължина над коляното. Беше от малки елементи като пайети и отразяваше светлината в златист, леко розов цвят. Имах стегнато тяло, хубави изваяни крака, имах тен, бях на високи токчета, знаех какъв ми е грима, доста премерен. Аз попринцип в реалността съм с черна дълга чуплива коса. В съня ми тя си беше същата само, че дълга до кръста, леките ми къдрици бяха по-изваяни, косата ми имаше жизненост, обем и лъщеше. С една дума изглеждах като холивудска звезда и усещах погледи върху себе си без те да ме притесняват. Чувствах, че доминирам, че съм един вид победител. През цялото време в съня вървях след себе си. Накрая стигнах до едно място в залата, където имаше напречна греда на тавана, която да подпира сводовете. Погледнах нагоре и знаех, че на това място над тавана на залата минава подземното метро и че тази греда удържа тавана да не се срути. Усещаха се вибрациите на приближаващото метро и в този момент си помислих как тази греда е издържала толкова дълго време такова натоварване без да се разруши. Секунда по-късно метрото мина отгоре, гредата започна да поддава и аз усетих, че тя ще падне. Тръгна да се срутва, все едно летеше към мен, аз обаче някакси не се притесних особено, а просто направих една крачка в дясно и гредата се строполи зад гърба ми. Самата греда докато още беше на таван беше диагонално разположена, както и метрото минаваше диагонално. След това се събудих.

 

Вторият ми сън е от вторник срещу сряда. Беше ужасен, защото след това не можах да заспя цяла нощ. Стоя на лампи до сутринта. Легнах си в 12 вечерта, а се събудих в 1:30 и след това изобщо не можах да заспя до 5 вероятно.

Сънувах как си лежа, в моето легло, в моята стая. Всичко си беше същото, само леглото се намираше на друго място в стаята. Беше нощ и се опитвах да заспя, но не можех, защото нещо се случваше. Имаше светлина, която идваше откъм прозореца. Не беше силна, просто светлина. В стаята обаче усещах и че има и други хора ( обикновени). Нещо странно се случваше с материята на стаята, като че ли имаше промяна в полето или и аз не знам какво точно, но никой не забелязваше нищо особено, само аз. Не можех да разбера, защото само аз знам, че нещо се случва и че има нещо странно. През цялото време лежах и изобщо не можех да помръдна, исках, но някой не ми позволяваше. Опитах се да кажа на другите хора че нещо се случва, да ги предупредя, но отново някой не ми позволяваше да говоря. Все едно имах нещо на гърлото. Усещах, че съм под нечий контрол. Контрола идваше от светлината навън. В един момент успях да се освободя и тръгнах към терасата, за да видя какво се случва навън и кой е там. Терасата на моята стая попринцип е с две врати едната към моята стая и една към съседната. Не знам защо в съня ми тръгнах да излизам на терасата през съседната стая. Така ми се удължава пътя и е доста нелогично, но така се случи. Точно преди да изляза на терасата, силата ме вдигна във въздуха. Бях в абсолютна безтегловност с тяло успоредно над земята, но гледах към земята. Почувствах се много паникьосана. Силата започна да ме притегля към себе си. Аз започнах да се бунтувам и да си променям позицията на тялото, така успях на си видя краката, т.е. бедрата и да видя как съм над земята. Докато това се случваше, темпото на притегляне към силата се ускоряваше и скоростта нарастваше бързо. Преди да успее да ме притегли, аз започнах да казвам "не, не, не" и за секунди се озовах в собствения си креват. Вече будна и седнала в леглото като имах усещането, че съм видяла самото си пренасяне от съня в позицията, в която бях в леглото. Бях толкова изплашена, объркана, толкова силни емоции изпитвах. Бях абсолютно будна, изобщо не ми се спеше. Съня беше толкова реален, че не бях сигурна дали наистина съм го сънувала. Честно казано изобщо не си спомням как съм запалила лампата. Знам, че станах да видя колко е часа и не можех изобщо да се успокоя. Пуснах си лаптопа с надеждата да не мисля за това, но беше много трудно. Изобщо не разбрах как е станало 3:30. След това реших да си легна на запалени лампи без да затварям очи за дълго, а постепенно да се унеса, защото паниката ми беше много голяма. Доста дълго време лежах.

 

Ами това е засега. Имам адски много сънища, които мога да ви разкажа. Ако имате някаква информация относно това, което сънувам, защо го сънувам и дали някой сънува такива сънища с толкова много детайли и усещания ще се радвам да ги сподели.

[vqra_lubov]

И аз искам да споделя един мой реален сън който последвах точно както го сънувах.Един приятел почина на 29.12.2011г. На погребението му не можах да отида,защото негови близки ме спряха.Точно на 31-ви срещу 1-ви януари 2012г го сънувах съвсем реално да ми казва-Ела на гроба ми ще ме намериш.Запали ми свещ.Поднеси ми цветя.Така през цялата нощ този сън се повтаряше.На 1 януари 2012 г като се събудих ми се виеше свят.Бях вдигнала високо кръвно.Съня си го последвах и отидох да търся къде е гробът му.След лутане от гроб на гроб го открих.Запалих му свещ и му оставих цветя.Опя го и поп,защото се оказа ,че не е бил опят на погребението.След това кръвното ми се нормализира и се успокоих.

Редактирано Март 1, 2015 от vqra_lubov

[qnko]

Здравейте, аз преди малко се регистрирах във форума и попринцип не пиша по форуми, но сега просто няма как.

Пиша ви, защото очевидно и вие имате особени сънища. Разказвала съм на всякакви приятели и познати за моите сънища и никой от тях не разбира за какво му говоря и какво се опитвам да обясня.

Сънищата, които имам, са цветни, ярки, наситени със символи (предмети в съня, за които още докато сънувам, знам че означават нещо - маймуна, зъби, пари, греда, стълбове и т.н.). Такива сънища имам от дете. Всички ги помня с много големи подробности. Имах голям период, в който съня ми започваше със събуждане или сънувах, че сънувам и че се събуждам от втория си под-сън и продължавам да сънувам. Обикновено в такава ситуация първия сън не го помня. Друга особеност, която съм забелязала е, че те много рядко са светли (слънчеви) и щастливи, в повечето случай са по-мрачни и с бледи цветове, само символите се открояват. При по-мрачните си сънища, почти винаги усещам нечие присъствие, което винаги знам, че е с мен. Понякога ми казва неща без думи ( искам да кажа, че разбирам неща без гласове или нещо такова), понякога ме следва в съня, а понякога присъствието е толкова силно и недобронамерено и изобщо не се чувствам комфортно. Друга особеност е, че почти винаги съм наясно, че сънувам. Аз прочетох това, което сте написали за вашите сънища, но при мен ситуацията е по-сложна. Аз почти никога не мога да управлявам сънищата, защото това, което изпитвам, докато сънувам, е че аз съм мълчалив наблюдател на неща, които се случват около мен. Понякога, докато съм в сън, се случва нещо върху мен, без аз да съм го искала, предизвикала или да съм очаквала, че ще стане. Насън, когато нещо се случва, често мястото, в което се намирам се разрушава към края на съня (или цялото, или част от него) и изглежда, че самото място не ме иска. Все едно се опитва да ме убие или нарани, да ме накара да се махна. Аз винаги успявам да избягна препяствието и веднага след това се будя.

В сънищата абсолютно винаги изпитвам емоции, но нямам абсолютно никакви физически усещания, като вятър, топлина, допир, болка или подобни.

Разказвам всичко това, защото искам да знам дали някой има подобни силни усещания от сънищата си.

Даже от известно време спрях да сънувам предметите, които значат определени неща и вече не мога да разтълкувам какво ми казват. Ще ви разкажа последните си два , които имах тази седмица.

Първият е от петък срещу събота. Сънувах, че съм в подземна зала, нещо като бална зала с високи тавани и сводове. Залата се намираше в някакъв университет и беше цялата от тухли. В съня си аз се виждах цялата в гръб (в сънищата си не виждам себе си, един път само се сънувах как се оглеждам в огледало, но не се виждах ясно). В този сън се виждах много ярко, не си виждах лицето, но имах абсолютна представа за това как точно изглеждам. Знаех със сигурност, че съм изключително красива(по моите разбирания за красота). Бях абсолютно себе си, т.е. нямах нищо променено във външния си вид, освен дрехите. Сънувах, че имам златна рокля с нормална дължина над коляното. Беше от малки елементи като пайети и отразяваше светлината в златист, леко розов цвят. Имах стегнато тяло, хубави изваяни крака, имах тен, бях на високи токчета, знаех какъв ми е грима, доста премерен. Аз попринцип в реалността съм с черна дълга чуплива коса. В съня ми тя си беше същата само, че дълга до кръста, леките ми къдрици бяха по-изваяни, косата ми имаше жизненост, обем и лъщеше. С една дума изглеждах като холивудска звезда и усещах погледи върху себе си без те да ме притесняват. Чувствах, че доминирам, че съм един вид победител. През цялото време в съня вървях след себе си. Накрая стигнах до едно място в залата, където имаше напречна греда на тавана, която да подпира сводовете. Погледнах нагоре и знаех, че на това място над тавана на залата минава подземното метро и че тази греда удържа тавана да не се срути. Усещаха се вибрациите на приближаващото метро и в този момент си помислих как тази греда е издържала толкова дълго време такова натоварване без да се разруши. Секунда по-късно метрото мина отгоре, гредата започна да поддава и аз усетих, че тя ще падне. Тръгна да се срутва, все едно летеше към мен, аз обаче някакси не се притесних особено, а просто направих една крачка в дясно и гредата се строполи зад гърба ми. Самата греда докато още беше на таван беше диагонално разположена, както и метрото минаваше диагонално. След това се събудих.

 

Вторият ми сън е от вторник срещу сряда. Беше ужасен, защото след това не можах да заспя цяла нощ. Стоя на лампи до сутринта. Легнах си в 12 вечерта, а се събудих в 1:30 и след това изобщо не можах да заспя до 5 вероятно.

Сънувах как си лежа, в моето легло, в моята стая. Всичко си беше същото, само леглото се намираше на друго място в стаята. Беше нощ и се опитвах да заспя, но не можех, защото нещо се случваше. Имаше светлина, която идваше откъм прозореца. Не беше силна, просто светлина. В стаята обаче усещах и че има и други хора ( обикновени). Нещо странно се случваше с материята на стаята, като че ли имаше промяна в полето или и аз не знам какво точно, но никой не забелязваше нищо особено, само аз. Не можех да разбера, защото само аз знам, че нещо се случва и че има нещо странно. През цялото време лежах и изобщо не можех да помръдна, исках, но някой не ми позволяваше. Опитах се да кажа на другите хора че нещо се случва, да ги предупредя, но отново някой не ми позволяваше да говоря. Все едно имах нещо на гърлото. Усещах, че съм под нечий контрол. Контрола идваше от светлината навън. В един момент успях да се освободя и тръгнах към терасата, за да видя какво се случва навън и кой е там. Терасата на моята стая попринцип е с две врати едната към моята стая и една към съседната. Не знам защо в съня ми тръгнах да излизам на терасата през съседната стая. Така ми се удължава пътя и е доста нелогично, но така се случи. Точно преди да изляза на терасата, силата ме вдигна във въздуха. Бях в абсолютна безтегловност с тяло успоредно над земята, но гледах към земята. Почувствах се много паникьосана. Силата започна да ме притегля към себе си. Аз започнах да се бунтувам и да си променям позицията на тялото, така успях на си видя краката, т.е. бедрата и да видя как съм над земята. Докато това се случваше, темпото на притегляне към силата се ускоряваше и скоростта нарастваше бързо. Преди да успее да ме притегли, аз започнах да казвам "не, не, не" и за секунди се озовах в собствения си креват. Вече будна и седнала в леглото като имах усещането, че съм видяла самото си пренасяне от съня в позицията, в която бях в леглото. Бях толкова изплашена, объркана, толкова силни емоции изпитвах. Бях абсолютно будна, изобщо не ми се спеше. Съня беше толкова реален, че не бях сигурна дали наистина съм го сънувала. Честно казано изобщо не си спомням как съм запалила лампата. Знам, че станах да видя колко е часа и не можех изобщо да се успокоя. Пуснах си лаптопа с надеждата да не мисля за това, но беше много трудно. Изобщо не разбрах как е станало 3:30. След това реших да си легна на запалени лампи без да затварям очи за дълго, а постепенно да се унеса, защото паниката ми беше много голяма. Доста дълго време лежах.

 

Ами това е засега. Имам адски много сънища, които мога да ви разкажа. Ако имате някаква информация относно това, което сънувам, защо го сънувам и дали някой сънува такива сънища с толкова много детайли и усещания ще се радвам да ги сподели.

Много не6та знае6 преди да си ги видяла . По4ти вси4ко знае6 каде се намира и какво може да стане и то след това става , това зна4и 4е може6 да променя6 съни6тата си и до някаде да ги контролира6 , много е хубаво 4е по4ти винаги когато санува6 знае6 4е санува6 !!. не6тата котито си мисли6 4е ще станат и те след това стават вси4ко това произлиза  от твоето воображение . Като цяло сини6тата са изградени от твоето воображение опитаи се да си предсави6 не6то или някакво място и след това си помисли как отива6 там ... мисля 4е това 6те помогне успех

[Кон Круз]

В един сън, в който бях в дома на покойната ми баба и осъзнавах, че сънувам казах на моя братовчедка, че това което виждаме не е баба ни, а е илюзия, продукт на моя ум и я помолих да я хване и премести на друго място. Мисля и че на "баба" казах нещо от сорта на "не си истинска".