Песента "Тъги ,скърби"

[Розалина]

Или имате „Тъги, скърби“. Какво точно е? /Учителят свири и ние пеем „Тъги, скърби“./ Когато учите „до“, всякога в основния тон трябва да турите напрежение. Мисълта трябва да (е) концентрирана. Щом пееш „ре“, започва движение. Имаш в ума си „ре“, трябва да го вземеш в ума си като движение, не покой. Ако е покой, то не е „ре“. А пък „ми“ е моделиране, начин, мекота. „Ми“-то всякога носи мекота, начин да избегнеш противоречията в живота, да нямаш стълкновение, да закривиш. Форма се дава на нещо. В музикално отношение всичките груби работи с „ми“ се уреждат. А при „фа“-то се дава съдържание. Когато ядеш един плод, ти имаш „фа“. Онова, което ти даде, то е вече „сол“. Онова, което приемаш, то е „сол“. Онова, което си взел, то е „сол“. Разположението, което приемаш, то е „ла“. Музикално ако иска човек, може да се ползува от музиката. Може да проучавате музиката механически, ще имате както когато е направена една кола. Може да изучавате музиката както изучавате растенията. Един органически тон мяза на едно дърво, което дава плодове. Та казвам: В музиката като дойдете, не трябва да си служите с външни правила. Във външните неща се изучава само механиката. В механиката нещата са точно определени. Щом дойдете до органическите места, човек трябва да бъде свободен. Ти като останеш сам, започни да пееш, докато си доволен от своето пеене. Някой казва: Аз не мога да пея. Ти искаш да станеш богат човек, ти искаш да станеш силен човек, имаш много желания, как ще ги постигнеш без музика? Как мислиш ти, без да впрегнеш ума си на работа, без да впрегнеш сърцето си на работа, богат човек не може да бъдеш. Защото ако придобиеш богатството, ще го изгубиш, ще добиеш своето нещастие. Навсякъде, ако добиеш едно богатство, ще го изгубиш и ще добиеш своето нещастие. Всякога трябва да добиваш богатства, които ще задържаш. Ако добиеш една отлична мисъл и я изгубиш, ще добиеш страдание. Ако имаш хубаво чувство и го изгубиш, ще добиеш страданието. Следователно, хубавите чувства не трябва да се губят, трябва да се задържат. Хубавите чувства и хубавите мисли трябва да останат в тебе. Само когато нещата остават, тогава имат смисъл. Следователно, когато пеете „до“, както мислиш „до“, трябва да му чуваш гласа, да му знаеш името. Като му знаеш името, той отговаря

Красиви движения

XVIII година.

39 лекция на Младежкия окултен клас,

държана от Учителя на 1 септември 1939 г., петък, 5 ч. с.

София – Изгрев.

и аудио диск тук -16 от албума "Имаше човек" в изпълнение на Симеон Симеонов

Редактирано Юли 5, 2010 от Klaudia