Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Психогенен синдром на дразнимото дебело черво


Recommended Posts

Здравейте,

След доста време реших да пиша пак относно проблема който имаме 

Благодарение на вас почти реших проблема с дразнимото черво поне засега нямам оплаквания от червата, обаче проблема със страха си го пазя до някаква степен, което се появява в неувереност към себе и страх от живота от време на време. И да съм неуверен пак гледам да си върша ежедневните дейности макар изпълнен със страх, обаче понякога гледам да избягвам определени ситуации и да се прибирам най-бързо у дома, че там се чувствам най-комфортно. Та въпроса ми е да продължавам ли със същия дух или да направя някакви промени в начина на живот

Линк към коментар
Share on other sites

Сега, да избягваш чалготеки и сбирщини на пияници заляници, да. Бягаш ли обаче от нормалните житейски ситуации, срахът се поддържа от самото бягане. Виж от какво те е страх, общувай със страха си, обичай го, успокоявай го. Тогава и бягането намалява и живееш по-интензивно, предизикваш се повече. Като цяло, синдромът на дразнимото черво идва от същия страх. Фактът, че е по-добре положението, говори, че вече стапяш сраха. Продълби в тази посока!

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 months later...

Здравейте , 

благодарение на вас реших проблема с дразнимото черво, което почти не се появява

Обаче проблема със самочувствието си стои до някаква степен при познати хора нямам никакви проблеми, но като тръгна да говоря с някой непознат нещо се отдалечавам и не съм самоуверен в себе си та въпроса ми е как  да продължа че да се чувствам по уверен сигурен и спокоен .

Благодаря ви поздрави 

Линк към коментар
Share on other sites

Повтаряй асертивни утвърждения: "Обичам се, вярвам си, ставам, струвам, приемам се безусловно, просто защото дишам, самооценката ми зависи единствено от самооценката ми, пет пари не давам какво ще кажат хората - аз казвам, че съм супер, вярата ми в себе си зависи единствено от вс епо-високата м ивяра в себе си, обичам да се предизвиквам и излизам от зоната на комфорт, докато влизам в зонат ана възможностите при общуване, харесва ми приятнат авъзбуда от адреналина, когато общувам все по-релаксирано и бидейки себе си, заговарям  ипоемам инициатива в разговорите, имам право да не се интересувам от теми, които не са моите и не ме вълнуват, готиният адреналин при общуване ме кара да бъда прекрасно чаровен и мотивиран, кефя се на себе си, харесвам се и затова другите ме харесват, а който не, да е жив и здрав, не мога да се харесам на всички, затова избирам да се харесвам на себе си, гледам в очите и разбирайки себе си, разбирам и другия, харесва ми да стоя в непознатото и неизвестното, докато поемам здрави рискове в комункацията, избирам стойностни приятели, кефя се на живота си!........

Работи с мисленето си - осъзнавай автоматичните мисли в социални ситуации, "хващай" изкривяванията четене на мисли, илюзия за прозрачност, нагаждане на хипотезата, проекция на собствени страхове, субективно повърждение и т.н. в тях и ги преобразувай в дневник, а след няколк омесеца и наум (виж статиите ми за това). Осъзнавай себеотносните си вярвания зад автоматичните мисли (виж падаща стрела статията ми) и ги преработвай с връзка с реалността, но и визуално - прочети ;Пренареждане на матрицата" на Карл Досън, слушай аудио сесиите ми за самоувереност. 

Имай редовна практика на градирано себепредизвикване чрез поведенческо-социални експерименти в голям град, къдео не те познават (виж статиите ми "поведенчески експерименти"). 

Намери начин да ходиш редовно в различн игрупо- по езици, танци, психологически, туризъм и т.н., където да общуваш умишлено пак и пак. Запиши се в клуб/ школа по реторика/ ораторско майсторство/ публична изява, театър, нлп практик... 

Следвай горната пътека и не след дълго ще почувстваш огромна разлика в самооценката си! Действай!

Линк към коментар
Share on other sites

преди 21 часа, ismail_kj каза:

Мерси !

Донякъде се опитвам да влизам в определени ситуации но точно преди да тръгна настъпва някакво вътрешно безпокойство и подтиснатост и продължава докато свърша дейността или разговора след като напусна съответното място се чувствам  пак нормално все едно няма нищо. Мисля че самото притеснение мие проблема, което кара да се чувствам неуверен което ще се опитам да го реша с вашите препоръки

 

 

Линк към коментар
Share on other sites

имам и последно въпросче относно един проблем което се появява отвреме на време имам чести оригвания и тежест в стомаха което се появява след хранене но не зависи от храната която консумирам появява се понякога може ли да е на нервна почва 

благодаря ви

Линк към коментар
Share on other sites

Прилича на лек рефлукс - но нека д-р Първанов каже по-добре, възможно е да бъркам, психолог съм. Ако е това, но дори да не е  - дишай през корема диафрагмено дишане, като се стремиш умът да спре и от сърцето към корема да се спуска водопад от любов - обичай клетките на стомаха, на коремния си мозък. Те са мъдри, имат собствена интуиция и телесен разум. Осъзнай, че сприятелявайки се с тях и стапяйки тревожността им с любов, дълбоко дишане и редовна медитация, ти отвръщат с усещане за все по-дълбока сигурност, а уригването първо, не те притеснява и второ, се случва все по-рядко и безобидно, докато отшуми!

Линк към коментар
Share on other sites

да рефлукс съм имал откакто се появиха проблемите с дразнимото черво и оттогава насам първоначално това уригване беше почти редовно но откакто намаляха симптомите не се повтаря редовно от време на време но като се получи се появява тежест в стомаха и настъпва някакъв лек страх и ставам напрегнат леко ми се замайва главата  което продължава няколко дни 

Линк към коментар
Share on other sites

Реагирай му с молитва и любов и ще отминава бързичко.

Линк към коментар
Share on other sites

Присъединявам се към Орлин:

"Помнете, че всичко е наш приятел, и изпращайте любов на всичко, което преживявате. Ако чувствате страх, съмнение, негативност, гняв или самосъжаление, изпратете любов на тези мисли и чувства, вместо да ги отхвърляте или да се борите с тях. Приласкайте мислите и чувствата в топлата си прегръдка. Каквото и да изникне, изпратете му любов".

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 months later...

Здравейте,

много се впечатлих от темата, тъй като е актуална за мен. Преди 3 седмици  получих някаква стомашно-чревна криза. Сутринта изядох едно количество студена диня, следобед реших да си направя лимон със сода и вода и малко след като го изпих започнаха едни болки в стомаха, според мен идвайки от жлъчката, едни остри газове с болки и подуване, не можех да си седна на дупето от болки. Тези болки продължиха час-два, след което поотминаха , но така и останаха различни симптоми. Искам да споделя, че това става няколко дни след операция на майка ми от рак и ударът беше двоен, защото освен това трябваше да изживея всичко сама. Приятелят ми беше на път и това ми се отрази още по-зле.Втълпих си, че имам същите симптоми като майка ми и се вкарах в някакъв филм. Започна да ме понаболява анусът, имах и някакви спазми в стомаха. Реших, че нещо не е наред и посетих лекар-хирург. Лекарката ме прегледа и ми обясни, че аз съм по-застрашена заради това , че и майка ми е оперирана. На 39 години съм. Направи ми подробен ехографски преглед, направи ми ректално туширане, не откри проблеми. Каза ми да си направя все пак тест за окултна кръв и ако искам пълна гаранция за това какво ми е -колонскопия. Реших да я послушам и си направих тест за окултна кръв - негативен е. Сега се чудя дали да се подложа и на колонскопия , защото все още имам някакви болки. Не ме е страх от изследването, да, стресиращо е , но може би така ще знам със сигурност какво е. Докторката ми написа Синдром на раздразненото черво. Минах на режим на хранене, имайки предвид че последните 6 години съм вегетарианка, като отскоро проядох и риба. Започнах да пия сок от моркови и цвекло, минах на супи, повече сурови плодове и зеленчуци, разделно хранене, ядкови млека си правя редовно, тиквички, киноа, ориз, картофи, кисело мляко. Пия ензими и пробитоци. ММС също започнах да пия, есенциални мастни киселини и алое. Подуването на корема ми мина, газовете понамаляха, коликите също, но ми остана едно гадно чувство за спазъм към ануса, понякога при газове усещам стрелкащи такива болки и освен това като седна в някои пози , усещам тежест там. Имам чувството, че идва от опашната кост, но не съм сигурна. Сутрин ходя да бягам и след това дълго нямам проблеми със спазми и колики, но все още си ги получавам. Честно казано съм притеснена и най-вероятно ще си мина колонскопията въпреки другите позитивни изследвания, но се замислих, че може би този проблем започна на фона на стрес и там е разковничето. Още повече, че коликите ми се възобновиха след като приятелят ми каза, че ще трябва да остане още 2 седмици на кораба. Прочетох темата и ми стана много интересна. Изслушах медитацията за приемане на симптомите и някак почувствах лекота, още повече, че я комбинирах с коремно дишане. Но не съм сигурна какви точно медитации да ползвам в случая. Бих искала да опитам да се възстановя самостоятелно преди да се подложа на тази процедура.

Линк към коментар
Share on other sites

Не знам, да се смея или да плача. Ако всеки, за твоите оплаквания си правеше колоноскопия ,светът щеше да е много, много по-добър.

 

Линк към коментар
Share on other sites

Sabina78  а някой обясни ли ти, че синдрома на раздразненото дебело черво е често срещана реакция на тялото след преживян стрес или след дълго преминаване през стресова ситуация? 

Линк към коментар
Share on other sites

Сабина,

Често ми се случва да разубеждавам хора, решили да нарушат машинно целостта си отзад. Обикновено тези аргументи ми вършат чудесна работа, пък и се смеем:

https://en.m.wikipedia.org/wiki/Intracolonic_explosion

https://io9.gizmodo.com/5945897/sometimes-people-explode-during-colonoscopies-heres-how-that-happens

 

Линк към коментар
Share on other sites

  1. Благодаря Ви много за съветите. :) Но човек, когато е наплашен е готов да мине през какво ли не. Лекарката каза да изчакаме един месец и ако тогава има проблеми, да направим изследването. Аз установих , че когато дишам коремно, дълбоко и се чувствам по-добре.  Същото чувствам и когато тръгна да бягам. Винаги съм предпочитала холистичния подход и мисля и този път да се възползвам от него. Сутрин бягане, след това фреш от моркови и цвекло, повече положителни емоции и медитации. Ще погледна и книгата на Луиз Хей за психологическите причини за проблеми с дебелото черво и стомаха и ще си казвам утвържденията. 
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...