eli_91 Добавено Юли 4, 2010 Доклад Share Добавено Юли 4, 2010 Здравейте , аз също имам голям проблем незнам как точно се нарича моята болест, но определено я има..Ходих каде ли не и нищо, пих хапчета ходих на сеанси малко подобрение имаше и сега пак същото.Та да си кажа все пак какво точно ми е ... Значи проблема ми е от преди около година може и малко по-вече,изразява се в това ,че немога да излеза никаде,защото се притеснявам да не ми се доходи до тоалетната(по голяма нужда) незнам дали отстрани погледнато е смешно ,но аз наистина вече не издържам.Немога да патувам никаде , нито с автобус,влак,кола....с нищо единствено ако съм сама аз да шофирам.Немога да излизам с приятели все пак съм на 19 години , а немога да отида никаде на кафе,на дискотека,на разходка по магазините...абсолютно никаде!Да не говорим , че съм и кандидат-студентка...незнам как ще отида на изпита...Просто като излеза и седна някаде на кафе примерно и започвам да трепера да се потя да ми причернява дори и имам чувството че ще ми се доходи до тоалетна и се прибирам веднага,дори в повечето случаи предпочитам и да не излизам въобще,защото много пъти се опитвах да го преодолея това и да се уберя че нищо няма да ми стане като излеза,но уви!Излизам и всичко по същия начин...Много ще съм благодарна ако ми дадете някой съвет как да постъпя какво да направя за да преодолея това.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юли 5, 2010 Доклад Share Добавено Юли 5, 2010 Здравейте! Както вероятно се досещате, позивите за дефекация се причиняват от повишената ви обща тревожност и вероятно леки паник атаки. Вероятно по-скоро си мислите, че ще се изпуснете, отколкото да се случи наистина. Все пак имате сфинктерни мускули, които дори можете да поупражните. Когато имаме генерализирана тревожност, вегетативната нервна система се задейства силно - стомахът е силно инервиран, има си т.н. стомашен "мозък". Повишената тревожност задейства нервните окончания и се получават позивите за дефекация. Добавя се страхът от мнението на другите, от излагане, тоест социална тревожност. Вероятно по характер сте доста себеизискваща, напрегната, нащрек - а е нужно да работите по развиване на толерантността си, гъвкавостта си, безусловната любов към себе си, света и хората. Разбира се, с терапевт ще изследвате психиката си дълбоко и широко, ще осъзнаете психодинамиката си и в такъв контекст на самопознание ще намерите заедно решенията по неутрализиране на страховете ви! Тук, в това виртуално прстранство мога да ви дам само общи насоки. - Намерете терапевт, не се бавете - с него ще анализирате психиката ви, ще видите ясно ставащото във вас. С терапевта ще работите върху неутрализирането на тревожността ви и развиване на спокойна смелост, самоувереността и щастието ви! Чрез промяна на мисленето, чрез осъзнаване връзката между чувства и тяло, нлп техники, които променят невралните пътища, чрез по-дълбока хипноза, която ви учи на нова настройка към ставащото, чрез усвояване и поддържане на релаксацият ав ежедневието ви, чрез дишане, десензитизация, рефрейминг, мотивиране, логика, връзка с реалността, поставяне на малки поведенчески задачи - стъпки, които ще започнете да изпълнявате и т.н. и т.н. Сама можете да прочетете другите теми тук, статиите за самопомощ... - Започнете активен спорт - ако ви е трудно в зала, засега във вас, като гледате диск със спортна аеробика или друго - но активно мускулно натоварване, при което се изпотявате и дишате интензивно до задъхване, 45 мин. до час веднъж и доридва пъти на ден. По-добре е в зала или тичане - отново около час, поне четири пъти седмично. натоварването изгаря адреналина, а той в биохимичната база на тревожноста! Надбъбречните жлези имат депа, които не са безкрайни и редовното горене на адреналина силно и директно снижава тревожността. Отделят се и ендогеннте опиати на енкефалина и ендорфина, балансира се допаминовата напрегнатост, уравновесява се серотонина. - Купете си продукта "Супернагнезий" на фирма "Веридия" - препоръчвам ви г, защото наистина действа, снижава качествено, бурзо и безвредно общата тревожност. Купете си и "ремотив" и го приемайте по две таблетки на ден, сутрин и вечер по една - това е билков екстракт от жълт кантарион. Разбира се, тези неща ги приемате ако ако не вземате антидепресанти. В случая ви антидепресантите и транквилантите само биха попречили на истинското ви справяне и биха се превърнали в патерици - не мисля, че имате нужда от тях! ... Ако имате въпроси, питайте! Вие можете и промяната е във вашите ръце! Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юли 5, 2010 Доклад Share Добавено Юли 5, 2010 (edited) /Отговора ми бе написан сутринта, но поради проблем с нета го пускам сега.Той просто допълва това което е писал Орлин/ Разбирам те напълно, проблема е много неприятен и сериозен-виждал съм както студенти, загубили права само защото не могат да се явят на изпит от страх ,че ще се изпуснат, така и хора на средна възраст не реализирали потенциала си поради тази причина. Ще ти поясня за какво става дума: Чувала си израза ,,Напълнил гащите от страх''. Този израз наистина е изведен от практиката и страхът благодарение на хормона адреналин, който стои зад него, наистина предизвиква изпускане на тазовите резервоари и разстройство. Как всъщност се получават оплаквания като твоето? Те са характерни за по-притеснителни и емоционални хора, които са склонни да се поддават на стрес. Стресовата реакция се прави точно от адреналина и той променя физиологията на целия организъм, давайки различно изразени оплаквания. При част от хората основното оплакване е точно това, страх и то напълно реален, че ще се изпуснат в гащите и то пред хора. Страхът е основателен, защото адреналина предизвиква наистина позиви за дефекация, които понякога не могат да бъдат удържани. Причината за това се знае наистина от скоро. До преди 2 години се смяташе, че позива се предизвиква по чисто механичен път – адреналинът свива коремните мускули и червата и всичко, което е в стомаха и червата трябва да излезе навън. За това част от хората имат позив за повръщане, при друга - дефекация и разстройство. Днес се знае,че има и друга причина за оплакването ви -всички бактерии, които са в червата ни имат рецептори за адреналин. Когато той се отдели, размножаването им се стимулира и те втечняват чревното съдържимо. То вече не е много твърдо и по-лесно притискано от свитите мускули и черва, тръгва надолу. Така че страхът е реален и веднъж, когато се появи, се самоподдържа - предполагам, че още преди да излезете където и да е, вие започвате да си мислите, че може да ви се доходи и да се изложите. Адреналинът веднага започва да се отделя и стимулира на чревният проце, което води до реален позив. Парадоксът е, че всичко в стомаха и червата ви е нормално, нямате никви болестни промени. Ако отидете на гастроентеролог, той най-вероятно ще ви каже,че имате синдром на раздразнено дебело черво - всъщност това е процеса, който аз ви описах. Лекарствата, които се дават за лечението му, обаче не неутрализират ефекта на стреса и адреналина за това и лечението му е практически цял живот. На един етап след няколко години се получава един траен спазъм на червата с редуване на разстройство и запек и постоянна тежест в долната част на корема -ляво и дясно. Какво трябва да се направи? Онзи ден участник във форума ме пита за взаимоотношенията, които има с партньора си. Отговорих му, но писах, че макар и по-трудно, той може да се справи сам. Проблемът не е спешен. Тук нещата обаче не са така. Трябва да се пристъпи към решаването им веднага, защото колкото повече се чака, толкова повече те се превръщат в неврологичен рефлекс и стават като навик, без стреса вече да играе водеща роля. Какво може да направиш сама – всичко, което е описано в сайта за справяне със стреса – спортуване, релаксация , промяна в мисленето и т.н..Тъй като нещата са от година съм скептичен, че по този начин може да се реши окончателно проблема. Според мен трябва специфична психотерапевтична помощ. Редактирано Юли 5, 2010 от hip Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юли 5, 2010 Доклад Share Добавено Юли 5, 2010 (edited) Много интересно обяснение и наистина ново. Ама бактерийки, а ... Като се замисля, основната работа в случая може да се свърши с хипнотерапия и нлп. Но от опитен специалист! И наистина не отлагайте, защото както казва хип, се образува праксис, който малко по малко започва да работи все по-самостоятелно... Имах подобен случай на мъж, който беше носил състоянието доста години. Беше станал вейка - не смееше да хапне. Аз се старая и обичам да се справям със случаите си - но не можах да му помогна. А и в периода, в който той ме потърси, не бях н вълна хипнотерапия, не бях учил още нлп и т.н. Та - в името на щастието си, не се бавете и намерете терапевта си! Мъжът, когото споменавасм по-горе, бе именно с диагноза "синдром на дразнимото дебело черво". Там е работата, че медицината наистина почти нищичко не предлага в случая и основната помощ се извърва чрез хипноза, при това колкото може по-рано! Важното е да разберете, че това се случва поради тревогата ви, която причинява останалото. А с тревогата работи именно психотерапията! Редактирано Юли 5, 2010 от Орлин Баев добавка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Рикарда Добавено Август 6, 2014 Доклад Share Добавено Август 6, 2014 Обръщам се с молба към специалистите да ме насочат към терапевтична помощ при описания проблем - неврогенен синдром на дразнимото дебело черво. Страдам почти 20 г. Моля да ми помогнете. Бих искала да се свържа с психотерапевт, който има опит в тази област. Благодаря. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 7, 2014 Доклад Share Добавено Август 7, 2014 Здравейте, Рикарда! В България терапевтите сме относително широко специализирани. Примерно, ако на запад някой е специалист по паниеско разстройство, а друг по обсесивно компулсивно, трети работи основно със социална тревожност и т.н. и т.н., тук не познавам терапевт с толкова тясна специализация. Примерно д-р Първанов и аз се справяме добре с целия спектър от тревожни разстройства, плюс работа с лична проблематика, семейна терапия и т.н. Някой друг се фокусира основно в зависимостите, но за разлика от колегите на запад, не в една, а в целия им диапазон... С това искам да ви кажа, че аз не познавам в България терапевт, който да работи основно и само със синдрома на раздразненото дебело черво. Това не означава обаче, че не може да ви се помогне, напротив. Аз споделям мнението, че терапевтите в България, Русия и въобще изтока, сме далеч по-гъвкави, широкообхватни и работещи от душа и сърце, в сравнение със западните си колеги. Не визирам само пишещите в този форум, а говоря общо. При синдрома на раздразненото дебело черво разговорната психотерапия има мястото си, но само "околовръстно", като част от целостта на себепознанието ви. Това, което истински и ключово работи тук, е хипнотерапията, базираната на медитация психотерапия, нлп, а донякъде втъкани в цялостната работа и методите на краткосрочните психотерапии. А над методите, по-важен е човекът - така че, изберете си психотерапевт, който е вещ в практиката на нлп, хипнотерапия, познава и други методи, умее да работи с тревожните и стресови състояния. Започнете редовна психотерапия. Много важно е да осъзнаете, че посещенията ви при психотерапевта могат да бъдат като "насочващи жалони" по пътечката на личната ви практика на релаксация, визуализация и медитация, активен спорт, йога и дихателни практики. По отношение на този носен от вас две десетилетия синдром, е добре да вникнете в метафората: скокът на костенурката. Тоест, спокойни, но целенасочени и постъпателни усилия, следвана упорито практика, на фона на себепознанието и себеразбирането ви! Нищо не е случайно и това ви преживяване се явява част от пътя на душата в живота ви! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Рикарда Добавено Август 7, 2014 Доклад Share Добавено Август 7, 2014 Искрено Ви благодаря за отговора и най-вече подкрепата. Ще Ви послушам и ще се опитам да бъда една смела костенурка като не отлагам повече във времето и потърся помощ. Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Bettie Добавено Април 1, 2016 Доклад Share Добавено Април 1, 2016 (edited) Здравейте, Виждам, че темата е стара, но аз имам същия проблем. Продължава вече 6 години, като преди имах периоди на подобрение, но от две години съм доста зле. Имам и физиологичен проблем, възникнал вследствие на продължителна употреба на антибиотици и преживян стрес, постепенно обаче се превърна почти изцяло в психически проблем. Имам поставена диагноза синдром на дразнимото черво от гастроентеролог, но никаква диета не ми помага. Той ми обясни, че страховете, които имам са основен симптом при синдрома с преобладаващи диарии. Но това не ме успокоява, защото на моменти съм като в ад. Изпитвам невъобразим страх от излизане, дори и от среща у дома с определени хора, освен ако преди това не съм консумирала храна цял ден, не съм изпила 1-2 кафета, за да ми се изпразни напълно стомаха и червата и не съм изпила поне 4 лопедиума. Когато ми се налага да пътувам извън града с автобус е ад, понякога имам чувството, че ще припадна от пристенение. Дори и да съм изпила шепа затягащи хапчета, ако имам стресова ситуация, а почти всяка навън е такава, получавам мигновена диария ако ям. Не ходя почти никъде и не мога да си намеря работа, просто не смея. Д-р Баев, моля пишете ми дали и кога можете да ме приемете на консултация. Други хора с подобен на моя проблем са ми споделяли, че антидепресанти много са им помогнали, но при спиране проблемът се завръща с пълна сила и след това или увеличават дозите или започват да търсят нов медикамент, защото старият вече не действа. НЕ искам да пия антидепресанти. Искам да намеря начин да се преборя с този страх, защото въпреки и наличния физиологичен проблем и функционалното нарушение в работата на храносмилателната ми система, осъзнавам, че докато не се преборя с този страх, нищо друго няма да помогне и дори и най-доброто лекарство и най-подходящата диета биха имали нулев ефект. Искам си живота обратно и ще направя всичко, за да стана отново пълноценен човек. Редактирано Април 1, 2016 от Bettie Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Април 2, 2016 Доклад Share Добавено Април 2, 2016 Хапчета не помагат. Проблемът е доста често срещан, за съжаление хората не говорят за него - срамуват се и с това си усложняват състоянието. Напълно разрешим е. Помолих няколко човека, които вече са се справили с този проблем да пишат във форумите, за да дадат обратна връзка, защото тя е важна, но когато човек се освободи от психологичните си проблеми, често не иска да се връща към нищо напомнящо им за тях. Колкото и да се третира самия акт на изхождане ефекта ще е нулев, защото той не е проблемът, той е следствието. Проблемът е мисловния модел, който изпраща сигнала, а зад него пък стои ситуация, преживяване или емоция, които са останали погрешно възприети. Човек се фиксира върху следствието, решава, че това му е проблема и с това още повече обърква потока на мисълта. Целия този хаос трябва да се подреди, след това симптома .... просто изчезва. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Април 2, 2016 Доклад Share Добавено Април 2, 2016 (edited) Благодаря за промоцията. Само магистър съм... Работи се с промяна на мисловната реакция, приемане на провала, развиване на доверие в себе си, включително в посланията на страха, превръщане на страха от страха, в приемаща обич. Синдромът е прекрасен учител по ресвързването ви с автентичността ви. Основно се ползва поведенческа, психотелесна терапия, а още повече и главно, хипнотерапия и медитативно насочена (майндфулнес) психотерапия. Сесиите в кабинета ви насочват към ежедневната самостоятелна практика на дишане, молитва, медитация/ самохипноза, на фона на 4-6 интензивни спортни тренировки седмично. Целта е не "Да се махне гадната дразнимост и страх!", а "Уча си урока от благодетеля на страха си!". Препоръчвам ви на л.с. терапевт от София. Редактирано Април 2, 2016 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Rotor Добавено Май 13, 2016 Доклад Share Добавено Май 13, 2016 Приятели, обръщам се с голяма молба към вас: От години страдам от този синдром. Преди беше по-рядко, но вече си стана едно почти непрекъснато разтройство. Личният ми лекар все ме овещава да бъда по-спокоен, да спортувам, да мисля положително, но аз правя всичко това, че и повече, но без резултат! Казват ми, че съм бил по-емоционален и това се е отразявало на стомаха! Имам много приятели, много хора ме търсят за помощ, за съвет, за подкрепа, когато имат нужда, защото ме имат за много мъдър за мойте 33 години. Все ми казват добри думи, но аз някак не мога да им се зарадам напълно. Аз, обаче, не знам към кого да се обърна за помощ! Чувствам се много сам в тази борба, която не успявам да преборя! Аз съм силен! Но тук съм слаб! Има много хора около мен, но съм някак сам... Моля ви! Ако знаете, посъветвайте ме към кого да се обърна! Благодаря Ви! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Bettie Добавено Май 14, 2016 Доклад Share Добавено Май 14, 2016 Абсолютно същото е при мен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Май 21, 2016 Доклад Share Добавено Май 21, 2016 Хора, по-нагоре в темата е написано решението. Пиша ви, за да скролнете нагоре и съсредоточите вниманието си там. Успех! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Bettie Добавено Май 22, 2016 Доклад Share Добавено Май 22, 2016 (edited) Аз съм го прочела още преди да пиша, просто исках да разбера дали има нещо ново и дали някой от тези, които са писали първи, имат резултати. Освен, че го прочетох, вече от известно време работя по въпроса и се надявам на най-доброто. Благодаря Редактирано Май 22, 2016 от Bettie Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ismail_kj Добавено Юни 28, 2017 Доклад Share Добавено Юни 28, 2017 (edited) Здравейте , и аз да се включа в темата мисля че и аз съм с такъв психогенен синдром защото симптомите се влошават при стрес. понеже страдам от 6 месеца симптомите ту изчезват ту пак се появяват. изписаха ми лечение с спазматолици, хранителни добавки и пробиотици обаче ефекта беше временен. исках да науча от господин Орлин Баев какво може да направя в домашни условия за намаляване на симптомите освен тренировките понеже почнах и да получавам и паник атаки, а не мога да намеря добър психотерапевт в града който да обърне достатъчно внимание за решение на проблема. И да ми дадете някакви координати да се свържа с вас Редактирано Юни 28, 2017 от ismail_kj Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 30, 2017 Доклад Share Добавено Юни 30, 2017 Нужно е да се научиш да бъдеш спокоен, стабилен. Не чрез потискане на страховете, а чрез намаляването им, като на тяхното място живее самообладание. Започни да се учиш на релаксация. Когато външният стрес/ стимули ти въздейства, осъзнай и промени реакцията - спокойно отпуснато, катозаливаш породените страхове с молитва, вяра в Бога, смелост, дълбоко и с обич коремно дишане... Слушай нлп/ хипноза сесиите ми и малко по малко пренеси това спокохствие и мир в новата си, релаксирано смела реакция! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ismail_kj Добавено Юли 1, 2017 Доклад Share Добавено Юли 1, 2017 (edited) Благодаря ви много за отговора Редактирано Юли 1, 2017 от ismail_kj Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ismail_kj Добавено Юли 1, 2017 Доклад Share Добавено Юли 1, 2017 Благодаря ви за отговора От една седмица опитвам се да правя това което сте споделили в домашни условия, да практикувам йога колкото мога, да медитирам по малко, взех спазматолик, хранителни добавки и едни успокоителни на валериана мента глог и като че ли нещата малко се поуспокоиха макар че нощем трудно заспивам и сутрин като станеш е най гадно целия замаен и пълен със страх стомаха свит, но като спреш да мислиш за нещата и се отпуснеш нещата се променят малко за момента. ще продължа да повтарям споделеното от вас и се надявам занапред да се пооправи проблема И да попитам още едно въпросче относно хранителния режим понеже четох че някои храни трябва да се избягват, според вас влияят ли определени храни на този болест че се ограничих от доста храни даже от плодове и зеленчуци в суров вид Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юли 2, 2017 Доклад Share Добавено Юли 2, 2017 За храните може да ти напише подробно Георги Балджиев - той също пише тук и е освен психолог-психотерапевт и диетолог. Това, че се будиш с повишена тревожност, както и трудностите със заспиването, говорят че имаш подсъзнателно поддържани страхове, които е добре да осъзнаеш и да работиш по тях - това се случва с психотерапевт. А релаксацията, самохипнозата с помощта на аудио сесии, спортът остават. Виждай се с добър колега и поработи върху страховете си! ismail_kj 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Юли 3, 2017 Доклад Share Добавено Юли 3, 2017 В 1.07.2017 г. at 22:18, ismail_kj каза: четох че някои храни трябва да се избягват, според вас влияят ли определени храни на този болест че се ограничих от доста храни даже от плодове и зеленчуци в суров вид Здравей, ако беше болест - щеше да е задължително да следваш съветите на лекуващият те гастроентеролог. Но не е болест! Това не означава обаче, че някои храни не са по-дразнещи от други (например бобови). Дори да ограничиш до крайна степен всяка храна, която може да ти причини евентуален дискомфорт, състоянието няма да се подобри кой знае колко ако не поработиш по насоките, които си прочел дотук в темата. В този смисъл - всякакво спазване на диета може да има само временно облекчаващо влияние, но нищо общо с помагането при преодоляването му. Ако трябва да дам съвет по същество, то той би бил да наблегнеш на консумацията на почти изцяло растителна храна. Крайните отдели на храносмилателната система истински се затрудняват при преработването на животински храни (месо, яйца, млечни продукти и производните им). Това е така, защото бактериите, съставляващи нормалната чревна микрофлора, въобще не са в състава и функционалността си, в които трябва да са, поради комбинирания ефект на стреса и естеството на храната. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ismail_kj Добавено Юли 3, 2017 Доклад Share Добавено Юли 3, 2017 Благодаря ви за бързите отговори! Много сте добри. Ще пробвам всичко споделено, а и в краен случай ще се свържа с вас за по конкретно решение на проблема, но за момента просто няма какво да правя освен да се насочвам към самолечението. Като слушам хипнотичните клипове и медитации наистина чувствам облекчение, но има и моменти където се депресираш и почваш да се отчайваш като основно страха го предизвиква това доколкото усещам, но с повече воля мисля че ще се променят нещата до някаква степен. Успех на всички които имат подобни симптоми и повече желание в борбата със себе си Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ismail_kj Добавено Юли 13, 2017 Доклад Share Добавено Юли 13, 2017 Здравейте отново Имах още едно запитване към господин Баев ако има възможност да отговори Понеже почнах да изпълнявам препоръките ви колкото мога,проблема с червата и стомаха доста се поуспокоиха, обаче при слушане на хипнотичните ви сеанси и да се отпусна максимално има моменти в които подскачам и изтръпвам и при изпълнение на дихателните упражнения при по бързо изпълнение ми прилошава, това според вас на страховете които изпитвам ли се дължи? Благодаря ви предварително Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юли 14, 2017 Доклад Share Добавено Юли 14, 2017 (edited) Това дишане сам го прави съвсем за малко - изтръпването при него е безобиден и търсен ефект, но все пак, за по-дълго само под супервизията на терапевт се прави. За подскачането - дължи се на автоматизираната невротична реакция, тласкаща към напрегнат контрол. Това, че става, е добре - когато се случи, осъзнай и се отпусни със спокойно доверие и благодарност в изплувалия страх - тогава той се стапя. Редактирано Юли 15, 2017 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ismail_kj Добавено Август 4, 2017 Доклад Share Добавено Август 4, 2017 Здравейте отново и благодаря за помощта Ви Исках да споделя постигнатото до момента от мен благодарение на Вас Благодарение на препоръките Ви донякъде почнах да осъзнавам паническия страх но все още не мога да го контролирам напълно и ме обхваща паника в определени ситуации където трябва сам да направя нещо, да говоря или да поискам нещо, отделно и усещам напрежение и треперене в някои части на тялото но набера ли малко кураж се справям макар и доста напрегнат с някои неща, отделно и симптомите на дразнимото черво изчезнаха до голяма степен появяват се само като се напрягам повече. Обаче това стягане в мускулите на тялото не натоварва много Интересува ме дали вървя в правилната посока при самолечението или трябва да добавя и помощта от психотерапевт, защото нещата вървят много бавно и има моменти на отчайваме понякога А и при слушане на хипнотичните клипове важно ли е кой клип точно слушам защото съм избрал няколко от тях и слушам само тях Благодаря Ви предварително Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 5, 2017 Доклад Share Добавено Август 5, 2017 (edited) При слушането - ползвай интуицията си кой точно да пуснеш от над 170-тте записа (към август, 2017-та). Стягането, което получаваш, се дължи на страха ти от "какво ще кажат хората". Прочети статиите от блога ми от раздел "социофобия". 1) Прочети на глас на войс рекордера на телефона си асертивните убеждения и си ги слушай често. 2) Чети си речите на Чарли Чаплин и Меръл Стрийп, докато ги запомниш и ползваш като собствени убеждения. 3) Пробвай да поработиш с вътрешния диалог във вид на дневник на автоматичните мисли - носи си дневника (една тетрадка) постоянно със себе си и преобразувай мислите през петте стъпки от статията. В статията има други две с когнитивни изкривявания и защитни механизми (авторска, преводна статии) - научи ги много добре - важна част от преобразуването на мислите са. 4) Прочети трите статии с поведенчески експерименти (1, 2, 3), избери си 20-на, степенувай ги по трудност и започни честичко да ги правиш повторяемо в градация към все по-трудните за теб, да се предизвикваш и стапяш страха си от мнението на хората (правят се в голям град, където не те познават и без ексцесии, внимателно дозирано. Преди и след експериментите се преработват мислите във вътрешния диалог). 5) Продължавай работата с аудиосесиите (плейлист 1 и плейлист 2), 6) Спортувай редовно, 7) Намери групи за реторика, дебат, ораторство, намери начин редовно да говориш пред все повече и все по-често пред хора, 8) След време или по-скоро, започни да си правиш клипчета в ютюб, по теми които те интересуват - говори увлекателно и завладяващо. Целта е да приемеш, че ще бъдеш слушан и гледан и това да ти хареса. Поработи така няколко месеца и тогава пак пиши. Редактирано Август 5, 2017 от Орлин Баев Андрей Филипов и ismail_kj 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.