109.Законът и пророците

[Розалина]

Молитвен наряд за начало

В началото бе Словото

Добрата молитва

Псалом 61

Законът и пророците -Беседа от Учителя, държана на 28 март, 1920 г. София.

Молитвен наряд за край

Молитва на триединния Бог

"Да имаш вяра"-песен

]И тъй, дръжте в ума си мисълта, че кога и да е, Божественото трябва да дойде във вас. Това е реална мисъл, защото с нея може да правите опити всеки момент. В Божественото няма нито промяна, нито измяна, а в реалното има промяна, но няма измяна. В реалността има еволюция. В реалността няма сенки, но вън от нея сенките съществуват като нещо несъществено и неосезаемо. Идеалното, т. е. Божественото се основава на реалното, а реалното – на сенките. Реалното всякога може да създаде една сянка, а идеалното – една реалност. Отношението между идеалното, реалното и сенките на живота е различно. Идеалното, като форма на живота, е вътрешното начало във вас, което възприемате чрез душата си. То е основа на душата. Реалното е проява на външния, обективния свят, който не се променя, но се изменя. Така човешкият дух и човешката душа се усъвършенствуват.

Сегашните хора гледат на смъртта, на страданията и мъченията като на големи нещастия. Според мене, те са най-голямото благо в човешкия живот. В бъдеще, като свършим развитието си на земята, мъчението ще те срещне и ще те пита: Познаваш ли ме? – Не те познавам. – Аз съм те посещавал много пъти, но ти всякога си бил недоволен от мене. След това, ще срещнеш страданието, което също ще те пита: Познаваш ли ме? – Не те познавам, не съм виждал такова лице. – Колко пъти сме се срещали! Колко сме се разговаряли. Аз познавам целия ти род, но всички сте се оплаквали от мене, защото не сте ме разбирали. Казвам: Хората са дошли до сегашното си развитие, благодарение на мъчението и страданието. Бог се проявява чрез тях. Те приготвят човека за обичта и любовта. Те му донасят истинските блага на живота.

„Царството Божие се благовествува." - Чрез какво? – Чрез страданията. Аз изнасям тази велика истина пред вас - пробудените души. Тя не е за всички хора. — Как можем да намерим пътя на спасението? – Като разберете смисъла на страданието. Питам: Де беше дяволът на мъчението и страданието преди създаването на света? Според мене, той съществуваше като възможност в самото Битие

"Царството Божие се благовествува, и всеки се нуди да влезе в Него." Това значи: ние трябва да се стремим да разберем смисъла на онова, което Бог е създал и да приемем Божествените мисли. Приемете ли Божествените мисли, вие сте на прав път и колкото повече страдания и мъчения имате, толкова на по-прав път сте.

И тъй, който влиза в пътя на Новото учение, трябва да бъде смел в постъпките си. Щом изучавате това изкуство, трябва да го изучавате изцяло, а не наполовина. Бог не обича прекъсванията.

Помни: Новото учение изисква две неща – да издържаме, от една страна, на страданията и мъченията, а на любовта и обичта, от друга, и то - във всичките им форми. В някои случаи, любовта предизвиква зло в света.

[Розалина]

Как можем да намерим пътя на спасението? – Като разберете смисъла на страданието.

Законът и пророците

В спомените на Мария Тодорова,записани от Вергилий Кръстев и публикувани в т.1 на „Изгревът” стр.228-231 е споделена една история.Това е историята на едно човешко страдание,което е послужило да се родят две от песните,които и днес се пеят и слушат .Това са песните „Буря”и „Да имаш вяра”.Аз ще преразкажа тук този спомен,защото ми помогна да разбера едно от посланията на днешната неделна беседа.

Законът и пророците

Историята е за сестра-Катя Грива ,която живее на Изгрева и е ученик в Школата.Тя се влюбва.Любовта е споделена .Следва официален годеж ,Купена е сватбена рокля,определена е дата на бракосъчетанието.Но един хубав ден ,бъдещият младоженец пристига и заявява,че не може да се ожени.Той си е харесал друга.Връща годежния пръстен и си заминава така,както е дошъл.Това е толкова неочаквано,внезапно и тежко,че Катя е като залята с вряла вода.Стои,не мърда,не шава.Няма сили да плаче,няма сили да проговори.Среща я една сестра,повдига я и я завежда в своята барака.Там научава всичко и веднага отива при Учителя.Учителят слуша,мълчи и нищо не казва.Постепенно Катя се съвзема,но в нея се задават чувства,които като вулкан започват да изригват.Тя става неспокойна.В нея всичко бушува,ври и кипи.Тези чувства се сливат с обидата,с лъжата,с измяната и огорчението.По това време Учителят е в стаичката си .Той взема цигулката и започва да свири .

Ето как описва тоя момент Мария Тодорова:

„Минават минути,минава час,минават два.Накрая звуците,долитащи до ушите ни се оформят в някакъв мотив.Бурята,която се надига в душата на Катя ,се поема от този мотив.Той я укротява,насочва я нагоре към Онзи,Който управлява всичко.Учителят я извиква и и изсвирва песента.После я изпява.Накрая казва:”Благодарение на твоето състояние,днес се роди песента „Бурята”.Катя плаче,а в нея бурята е затихнала ,но не я е напуснала.Останал е един спомен и една булчинска рокля,която не бе облякла.Катя научава лично от Учителя как се изпълнява тази песен и запаметява думите:”Тъжна ми е душата.Скръб и печал ме обземат.Силна буря в мен се повдига,но никого не обвинявам.Бурята е буря,но в мен е Той.Бурята мен не разбира,но аз я разбирам.Бурята ме разтърсва,но има нещо в мен!”

Всички са възмутени от постъпката и очакват да чуят какво ще каже Учителят.Той казва само: „Бурята се задвижва от сили,които не са подвластни на хората.”

Малко по-надолу Мария Тодорова пише:

„Когато издавахме Песнарката,помолих Катя и тя написа следното тълкувание за песента:”БУРЯ.Дадена на 15.XII.1935 год.Тази песен напомня,че има в човека една Божествена Сила,която го крепи.Ако се вслуша в разумния глас на тази Сила,той ще разбира значението на всички скърби,мъки бури,които го разтърсват и ще може да издържа на техните удари.””

Песента "Да имаш вяра" е дадена на Седемте езера в Рила на; 9.X.1936 год.

[Слънчева]

Клаудия, благодаря ти! Разплака ме, защото преди време песента "Буря" ми повлия точно така-разтърсващо. И издигна в мен неподозирана сила, когато бях сама и изоставана /не такъв случай, като на Катя Грива, /бях съвсем сама.../

Бурята е буря, но в мен е Той...

Бурята ме разтърсва за доброто що е в мен.

Другата ми любима песен е "В начало бе Словото"

Христос казва: „Законът и пророците до Йоана бяха." Това не значи, че след Йоана няма да има пророци. И след Йоана ще има пророци, но те ще проповядват друго учение. Човешките идеи и учения се менят като модата. Отворете кой и да е моден журнал, ще видите, че се пише само за моди, които се рекламират пред целия свят. Не минава много време, журналите се пълнят с нови моди. Старите се заместват с нови. Всяка жена е доволна, че е облечена по последната мода, Едно време жените носеха турнюри, които изглеждаха като седла. Това беше търпимо за окото, защото беше мода. Ако днес срещнете жена с турнюр, ще ви се види смешно и грозно. Всяко нещо е добро за своето време. Същото се отнася и до идеите. Всяка стара идея е турнюр; всяко старо пророчество е също турнюр. Не са лоши старите идеи, форми и материали, но те са турнюри, които, според закона на еволюцията, трябва да претърпят промяна. Новото време изисква нови форми, нови идеи. Стремежът на човека се заключава именно в това, да преработи старите форми, да създаде от тях нещо ново. Ето защо, когато говоря за новото учение, разбирам изкуство за превръщане на материята, изкуство за превръщане на силите в природата. Само така, тези сили могат да работят за нашия организъм. Остаряването на човека се дължи, именно, на това, че старите форми не се менят. Това е преходна фаза в човешкото развитие. Иде ден, когато старото ще се преобрази, ще вземе нова форма и ще дойде в услуга на човечеството.

Христос казва: „Царството Божие се благовествува." – Какъв е смисълът на Царството Божие? – То учи хората, как да се освобождават от ноктите на лъва и от зъбите на вълка. То представя великата наука на живота, която можете да придобиете в един ден. Достатъчно е да пожелае човек, за да я придобие. Като изучавам човека, виждам, че една от големите спънки за успеха му е съмнението. Казваш: Аз оставам на особено мнение. – На особено мнение оставаш, а искаш да се спасиш. – Пътят за спасението е мъчен. Днес всички хора стоят пред различни врати, дано попаднат пред вратата на спасението. На всички врати има надписи, да знае човек, де влиза. Обаче, на вратата на спасението стоят дяволи, дебнат човека. Като видят дяволите, хората бягат. Не бягайте от тази врата, но спрете се пред нея и чакайте да ви се отвори. Докато не отидете при дявола, и при Бога няма да отидете. Дяволът взима участие в съвета на Бога. Често Бог се разговаря с него. Един ден Бог го запитал: Обърнал ли си внимание на моя верен раб Йов? Няма подобен на него между хората. – Аз имам особено мнение за него. Остави го на мене, аз да го опитам. Той е праведен и верен, защото е богат, има на разположение всичко. Аз ще му отнема богатството, децата, ще засегна и здравето му, след това ще видиш, какъв е той. – Направи опита, но внимавай да не му отнемеш живота. Сега и вие искате, да има Бог добро мнение за вас. – И това може, но веднага ще дойде дяволът да ви изпита. Достатъчно е да каже Бог за някого, че няма подобен ученик в София, за да дойде дяволът и да остане на особено мнение. Той ще каже: Остави го на мене, аз да го изпитам. Господ ви остави в ръцете на дявола. Казвате: Какъв е този Господ, Който дава свобода на дявола да изпитва? Ние очакваме, Той да ни обича, а не да ни изпитва. Значи, вие искате косъм да не падне от главата ви. Вие искате богатство от Господа, както за себе си, така и за целия си дом, без да направите най-малката жертва за Господа. Вие искате да бъдете господари, а Бог – ваш слуга. И това ще стане, но първо ще минете, през дявола, да забие ноктите си във вашето тяло. Когато струпеи покрият кожата ви, когато вземат всичкото ви богатство, тогава вашият Бог ще се прояви. Това е новото учение. Щом разберете тези велики неща, вие ще се домогнете до алхимията, според която нещата се постигат моментално, по магически начин. Алхимията подразбира превръщане на материята от нисше в по-висше състояние.

Изпитанията са благословия и съм доволна, че ги има. Та без тях, какво е живота? И наистина на дявола трябва да тропнеш с крак, да му покажеш, че нямаш страх, тогава се отдръпва.

„Царството Божие се благовествува, и всеки се нуди да влезе в Него." Това значи: ние трябва да се стремим да разберем смисъла на онова, което Бог е създал и да приемем Божествените мисли. Приемете ли Божествените мисли, вие сте на прав път и колкото повече страдания и мъчения имате, толкова на по-прав път сте. Първият признак за познаване бременната жена, е страданието. Която не е бременна, няма никакви страдания. Тя няма страдания, но не може и да роди. Същият закон работи и в духовния свят. Преди да се ожени, младата мома казва: Ще живея като царица. Като се ожени, казва: Едно мислех, друго излезе. – Какво мислеше? Да живееш у царски палати и да не падне прах върху тебе. Женитбата показва пътя на Божествените тайни. Божественото в човека ги разкрива. Новото учение има също отношение към хората, затова те трябва да бъдат смели и решителни. Когато някой те бие, кажи му: Бий ме по всички правила на Новото Учение.

И тъй, който влиза в пътя на Новото учение, трябва да бъде смел в постъпките си. Щом изучавате това изкуство, трябва да го изучавате изцяло, а не наполовина. Бог не обича прекъсванията. Често казвате: „Боже, запази ни!" Това е човешко учение. Кажи: Господи, научи ме как да удрям. Кажеш ли така, Господ ще те науча на всичко. Дали правиш добро, или зло, направи го по всички правила на изкуството. Който прави добро, знае да прави и зло. Казвате: Не съм лош човек. – Но и добър не си. Ако си много лош, ще бъдеш и много добър; ако си много добър, ще бъдеш и много лош. Това е положителната страна на Новото учение. Не си правете илюзии да мислите, че само доброто съществува. Казваш: Да живеем в мир и съгласие. – Не, понякога и юмрук ще показвате. Как трябва да живеем? - Може да живеете по два начина. Как ще живееш с лъва? - По лъвски. – С овцата? - По нейния начин. Каквото и да правят, вълкът и овцата не могат да живеят по братски. – Ама вълкът изял овца! – Разбира се, че ще я изяде. Вълкът казва: Никакви баби не искам при себе си. Овцата не трябва да търси братство от вълка, но да бъде пъргава и бдителна: да плюе на краката си и да бяга. Пъргавината, както и подвижността на човека се дължи на вълка, който като се движи между хората, станал причина за пробуждане на съзнанието им. Когато птичката се озърта на една, на друга страна, питам я: Защо се озърташ толкова? Тя казва: Опитвал ли си ноктите па сокола? Понеже съм ги опитала, сега още отдалеч бягам, да не го срещна.

Помни: Новото учение изисква две неща – да издържаме, от една страна на страданията и мъченията, а на любовта и обичта от друга, и то - във всичките им форми. В някои случаи, любовта предизвиква зло в света.

Да, опитах завистта и лошотията на хората, които не разбраха как е възможно с да съм щастлива и благодарна, но пък и това беше изпит. Бог да им прощава! Аз благодаря, защото разбрах, че имам неподозирана сила и е по-важно да нося Любовта в себе си. И не се страхувам да отстоя виждането си, да бъда себе си, независимо дали се харесва на другите.

Из Законът и пророците

Редактирано Юли 4, 2010 от Слънчева

[Лъчезарна]

Когато нещо трябва да се случи - то се случва.

Днешната беседа е в синхрон с мои преживявания от няколко дена.

Всички хора се стремят към щастие, но то, защо ли - все не идва...

Щастието е имагинерност в дуалния ни свят.

То е смисленост, само при разбиране на заложеното в теб и при използването му за добро.

А доброто, за нас, е да намерим пътя към себе си.

Пътят към нас самите, е път към Божественото, създало ни и проявило ни...

Пътят към нас самите, е път на себенамиране.

А този път има и лява, и дясна страна.

Без познание и за двете страни, няма как да се центрираме.

И да изминем пътя със съзнание и осмисляне.

Клаудия, Слънчева...

И в други постове, сме коментирали това.

Днешната беседа, е като фокусираща точка.

„Законът и пророците до Йоана бяха." – Кой е Йоан? – Той представя една преходна стадия на живота.

„Оттогава Царството Божие се благовествува".

Няма да разисквам върху дълбокия, мистичния смисъл на това Царство, но казвам,

че то представя разумния, истинския Божествен живот, който изключва мъченията, страданията и смъртта.

Това не значи, че тези неща не съществуват, но в царството Божие тези неща се приемат с радост.

Това е велика истина, която мъчно може да приемете.

Вие не можете да си представите, как това, което причинява страдание, причинява и радост.

За мнозина това е непонятно по причина на техния егоизъм. Понеже те живеят само за себе си,

то когато на тях е добре, и светът е добър. Когато те са щастливи, и окръжаващите са щастливи.

Обаче, истинското щастие се крие в Царството Божие, т. е. в Божествения живот.

Често хората страдат по причина на това, че не дават път на малките Божествени идеи,

които минават през ума им. На малките идеи те не обръщат никакво внимание.

***

Всяко нещо е добро за своето време. Същото се отнася и до идеите.

...Ето защо, когато говоря за новото учение, разбирам изкуство за превръщане на материята,

изкуство за превръщане на силите в природата. Само така, тези сили могат да работят за нашия организъм.

Остаряването на човека се дължи, именно, на това, че старите форми не се менят.

Това е преходна фаза в човешкото развитие.

Иде ден, когато старото ще се преобрази, ще вземе нова форма и ще дойде в услуга на човечеството.

***

Гледайте живото, красиво лице на Господа, което крие в себе си магическа сила. Това лице възкресява и обновява.

Човешкото лице още не е изработило тези качества. Истинската красота е чиста и възвишена. Тя е образ на истината.

Тази красота внася в човека импулс за работа. Тя води към положителната философия на живота,

а не към отвлечената и безформена философия, която някои философи проповядват.

Съществува един безформен свят, както и един неразумен, но трябва да се знае,

че разумният свят не произтича от неразумния, както и неразумният не произтича от разумния.

Неразумното може да бъде в услуга на разумното, т. е. неговите форми могат да станат носители на разумното,

но те не са произлезли от разумното.

***

Само Божественото спасява човека. Следователно, когато То дойде у нас,

ние трябва да сте готови да направим всичко за Него, да отворим сърцата и умовете си, да Го приемем.

Ние трябва да проникнем в своята душа и да се вглеждаме в нейните прояви.

– Чрез какво се проявява душата? – Чрез тялото.

Без тялото като инструмент, тя не може да се прояви на физическия свят.

Колкото повече се проявява тя, толкова повече се обработва тялото.

***

Някои, като дойдат до духовния свят, казват:

Щом сме стигнали дотук, не се страхуваме, бълха няма да ни ухапе.

Ще ни посрещнат с песни и музика, ще ни дадат добра работа.

Не е така. Като дойдете до този свят очакват ви сполуки и несполуки, щастие и нещастие.

Щом влезете в духовния свят, ще изгубите и най-добрите си приятели.

– Тогава да не се женим. – Не е въпросът в женитбата.

Като влезете в духовния свят, ще разберете смисъла на живота и смъртта, на мъчението и страданието.

***

Да живеете без мъчения и страдания, това значи, да станете по-нещастни, отколкото сте сега.

Влезете ли в свят без страдания, още на другия ден ще кажете: Пратете ни страдания, не можем без тях.

Това не е теория, но факт.

Докато не разбереш смисъла на страданието, всякога ще бъдеш недоволен;

щом го разбереш, ще бъдеш доволен. Ако страданието те посети, ще кажеш:

Благодаря, че ме посети. Какво ми носиш?

... Всички мои опити, всички велики идеи, всички изобретения, до които съм достигнал,

са реализирани при най-големи мъчнотии и страдания.

Като изучавате живота на Христа, ще забележите същото.

Няма друг човек на земята, който да се е мъчил и страдал толкова много, като Христа.

Но няма и друг човек на земята, който да е получил толкова блага, като Христа.

Това показва, че Бог е скрит, както в мъченията и страданията, така и в радостите.

Ако не познаеш Бога в мъчението и страданието, другаде никъде няма да Го познаеш.

Ако не познаеш Бога в опаката страна на живота, т. е. и мъчението,

което, като лъв разкъсва тялото ти и чупи костите ти, накъде няма да Го познаеш.

Като гледа как се гърчиш от страдания, Бог те пита: Юнак ли си да пренесеш тези страдания?

***

Пътят за спасението е мъчен.

Днес всички хора стоят пред различни врати, дано попаднат пред вратата на спасението.

На всички врати има надписи, да знае човек, де влиза.

Обаче, на вратата на спасението стоят дяволи, дебнат човека.

Като видят дяволите, хората бягат. Не бягайте от тази врата, но спрете се пред нея и чакайте да ви се отвори.

Докато не отидете при дявола, и при Бога няма да отидете. Дяволът взима участие в съвета на Бога.

Често Бог се разговаря с него.

Един ден Бог го запитал: Обърнал ли си внимание на моя верен раб Йов? Няма подобен на него между хората.

– Аз имам особено мнение за него. Остави го на мене, аз да го опитам. Той е праведен и верен,

защото е богат, има на разположение всичко. Аз ще му отнема богатството, децата,

ще засегна и здравето му, след това ще видиш, какъв е той.

– Направи опита, но внимавай да не му отнемеш живота.

***

„Царството Божие се благовествува, и всеки се нуди да влезе в Него."

Това значи: ние трябва да се стремим да разберем смисъла на онова, което Бог е създал

и да приемем Божествените мисли. Приемете ли Божествените мисли, вие сте на прав път

и колкото повече страдания и мъчения имате, толкова на по-прав път сте.

***

Сегашните хора парадират с любовта си. Всеки казва: Не знаеш ли, че сърцето ми гори от любов?

Щом минат две-три години, тази любов изчезва. Като няма на какво да се греят, те казват:

Няма любов в света. Обаче, сегашният живот изисква не огън, който изгаря сърцата,

а Божествена топлина, в която сърцата горят, без да изгарят.

Желая ви да придобиете Божествената топлина на вашите сърца, която някога сте изгубили.

Това означават думите: „Царството Божие се благовествува".

"И Духът ще дойде във вас. – Кога? – Когато сърцата ви бъдат готови."

Законът и пророците