Висшият Аз

[Станимир]

...

както се досещате" тайната доктрина" не е написана самостоятелно от Блаватская, смята се че съавтори на книгата са Джуал Кхуул и Кут Хуми.

Последният – да, първият – не.

/един познат твърдеше ,че за да пише човек тук ,е необходимо да чете само и единствено БЕИНСА , ако този коментар бъде редактиран значи той се е оказал прав.../

всичко добро.

Не значи. Ако ти изтрия мнението това означава единствено, че съм преценил, че то нарушава правилата на форума. Обратното не е вярно: ако не ти изтрия мнението, не означава, че то не нарушава правилата на форума.

[Станимир]

Според мене, това пак се отнася до нисшия аз и нашите илюзии, навици и зависимости, т.е. до егоистичните ни желания. Това е т.нар. пазач на прага.

Да, донякъде това има нещо общо с пазача на прага. Малкия...

А пред големия ти предлагаш да се поклоним, когато той ни казва, че целия свят ще ни предостави в краката. Не знам кой би могъл да определеи това като липса на егоцентризъм, както и желанието да придобиваме качества, особено благородни, както и най-вече стремежът към единение с Бога. Това е върховен егоцентризъм, който ни прави съвсем непробиваеми за онази Светлина, която свети (защо ли) в мрака.

...

Прочетох само това. Останалото засега го прескочих, защото сметнах за по-удачно да премина на следващите мнения. Но утре сутринта ще се прочета и него.

Ами приписваш ми нещо, което е изцяло плод на твоето въображение (червеното).

Колкото до това, което съм маркирал в оранжево: вчера и ли по-предния ден споменах нещо подобно – че мисълта, че можем да постигнем пълното съвършенство на абсолюта е проява на егоцентризъм. Не е съвсем същото като това, което ти си написал, но има и нещо общо.

[Guest Мона]

Всеки има своята истина, ала нека нека не заставаме на знамената не езотериката :-)

Нито ти, нито друг ще ми каже за истината на висшия аз, нито на низшия, въпреки поредицата от словесни еквилибристики. Още повече, че осъществяването на аз-а не е теория, а изживявяне и то метаформоза за личността. Тук думите са без значение.

Защо умните хора не намерят друго поприще, поне за 5 години поне ....

[Роси Б.]

Би било добре преди да се чете Антропогенезис, да се прочете и Космогенезис, пак от тайната Доктрина, само че моите томове са 9, а не 3 ...

.......................... Когато цитираме, нека бъдем точни.

Когато цитирам съм много точна. Не съм си позволила да променя нито дума от текста. Давам и мястото на цитата, ако искаш мога да цитирам и страницата от книгата.

Колкото до заглавията на томовете:

-том1- Космогенезис;

-том2- Антропогенезис;

-том3- Езотерика.

Колкото до това, дали съм ги чела в последователност, мисля, че е логично да се предположи. Нямам претенции за това, че всичко съм разбрала, но това вече го споменах, да не се повтарям.

[Станимир]

...

Защото ние, ама много ясно, опитваме да се самосътворим здрави, завършени, гладки... А Светлината, което също е ясно, се движи в пространството, а не във формите, и най-много да успее да проникне през пукнатините ни.

Десетки пъти съм писал във форума, че ние проявяваме това, което вече е в нас (в божествената ни същност) в потенциално състояние. Външното „сътворение“ го извършваме в живота си чрез нашите действия и мисли. Но и теб ще посъветвам да включиш и материята в разсъжденията си.

Светлината се движи в пространството, само че празно пространство не съществува. Това е добре, защото всяко движение се нуждае от посредник, от материална среда в която да се извършва. Нека не се забравя, че материята и духа са наименованията на два полюса, между които има безкрайна градация от степени.

Висшият аз е носителя на светлина (Luciferus), който употреби новопридобитата си свободна воля именно за свобода - отделяне от Твореца. Той отразяваше светлината му, а пожела сам да излъчва.

„Свобода“ и „отделяне от Твореца“ не са синоними, ама никак. За да говорим за свободна воля, това означава, че висшият аз вече е притежавал отделна индивидуалност. Кой е създал висшия аз?

И ето, че ние, макар и само продукти на този висш аз, все още искаме това, да излъчваме.

Ами това е заложено в природата ни (божествената). Ако не искахме да го правим, тогава щяхме наистина да сме откъснати от Бога. Има два стремежа – да даваш и да получаваш. И двете можем да проявим насилствено и тогава ще имаме егоизъм. Но те могат да се проявят и ненасилствено, в съгласие с божествените закони. Ако нито даваш, нито получаваш, ... ами не знам дали можеш да се наречеш жив в този случай.

[Guest Мона]

Би било добре преди да се чете Антропогенезис, да се прочете и Космогенезис, пак от тайната Доктрина, само че моите томове са 9, а не 3 ...

.......................... Когато цитираме, нека бъдем точни.

Колкото до заглавията на томовете:

-том1- Космогенезис;

-том2- Антропогенезис;

-том3- Езотерика.

Да, това е новата версия на Тайната Доктрина (обобщена), а всъщност томовете са 9; просто уточнение.

[Мария-София]

От задружното действие на Петър и Йоан трябва да израсне общността на Съзнателната Душа - на Сина Человечески, който чрез новораждането да приеме Сина Божий (Висшия Аз). Това ще го постигне онзи, който носи не само своя кръст към Голгота, а започне постепенно да поема и кръста на цялото човечество, за да влезе смело заедно с Христос в най-тъмното - в смъртта на Кръста. Напред води не състраданието към този или онзи, пък бил той и самият Христос, а състраданието към човечеството, страданието ЗАЕДНО с Христос. Само така християнството - БЕЗ ДА ИЗГУБИ ЛИЧНОТО, ще израсне нагоре в космическото и духовното, за да вижда в събитията на Голгота пророчески образи за бъдещето на човечеството. Учителя е категоричен: "Всеки, който идва в света да носи Божественото учение, трябва да държи в ума си, че това е Христос вътре в нас". Но ни предупреждава: "Само чисти и благородни души могат да възприемат Божествените мисли, без да накърняват тяхната ЧИСТОТА и СИЛА."...

С идването на Учителя в 20-ти век бе отправен мощен импулс преди всичко към сърцето, към чувството на човека, а Рудолф Щайнер ни откри езотеричното християнство, което е Йоановото християнство. Когато Петър и Йоан се съединят, когато Беинса Дуно и Рудолф Щайнер изпълнят нашето чувство и мисъл, ТОГАВА Съзнателната Душа е изградена и може да приеме Висшия Аз и откровения на Духа. Ето защо можем да кажем, че при съединяването на двата импулса се ражда ПЪЛНОТО ЕЗОТЕРИЧНО ХРИСТИЯНСТВО, подходящо за нашето време, правещо ни Човеци!!! И ако идващото от санскритски название на човека - Ману, е имало в предвид преди всичко духовното - но без Аз-ово - в него; гръцкото антропос - душевното, а латинското хомо - физическото, то името на бъдещия АЗ-ОВ "човек на Духа" ще бъде БЪЛГАРИН! Съзнаваме ли това?!...

Времето за външна изява на тези братя во Христе наближава. Те ще са извървели своя път към Голгота и ще са стигнали до извора с живата вода, до Дървото на Живота. Учителя ни обещава: "Пред твоя поглед ще се разкрият широки гледки, невиждани дотогава. На тази планина, дето блика живият извор, ти ще чуеш гласа на Бога". Но както Спасителят не се върна след Възнесението Си в Небесното Царство, а се спусна в ада на човечеството, така и новороденият Човек ще се вслуша в Христовото Слово, изречено от Бодхисатвата: "Не пожелавай да останеш там, а слез долу при своите братя. Слез долу и приложи като ученик, като брат и като служител живото Слово на твоя Небесен Баща, Който те е привлякъл с нишките на своята Любов. ТИЯ НИШКИ СА В РЪЦЕТЕ НА ХРИСТА, ИЗЯВЕНИЯТ БОГ НА ЛЮБОВТА"!

Д.Мангуров

http://liternet.bg/publish5/dmangurov/prehodyt.htm

[Guest Кристиян]

...

Защото ние, ама много ясно, опитваме да се самосътворим здрави, завършени, гладки... А Светлината, което също е ясно, се движи в пространството, а не във формите, и най-много да успее да проникне през пукнатините ни.

Десетки пъти съм писал във форума, че ние проявяваме това, което вече е в нас (в божествената ни същност) в потенциално състояние. Външното „сътворение“ го извършваме в живота си чрез нашите действия и мисли. Но и теб ще посъветвам да включиш и материята в разсъжденията си.

Светлината се движи в пространството, само че празно пространство не съществува. Това е добре, защото всяко движение се нуждае от посредник, от материална среда в която да се извършва. Нека не се забравя, че материята и духа са наименованията на два полюса, между които има безкрайна градация от степени.

Висшият аз е носителя на светлина (Luciferus), който употреби новопридобитата си свободна воля именно за свобода - отделяне от Твореца. Той отразяваше светлината му, а пожела сам да излъчва.

„Свобода“ и „отделяне от Твореца“ не са синоними, ама никак. За да говорим за свободна воля, това означава, че висшият аз вече е притежавал отделна индивидуалност. Кой е създал висшия аз?

И ето, че ние, макар и само продукти на този висш аз, все още искаме това, да излъчваме.

Ами това е заложено в природата ни (божествената). Ако не искахме да го правим, тогава щяхме наистина да сме откъснати от Бога. Има два стремежа – да даваш и да получаваш. И двете можем да проявим насилствено и тогава ще имаме егоизъм. Но те могат да се проявят и ненасилствено, в съгласие с божествените закони. Ако нито даваш, нито получаваш, ... ами не знам дали можеш да се наречеш жив в този случай.

Станимире, ако у нас хората имаше някаква божествена същност, нямаше да бъде нужно да се раждаме в диалектическото битие, да растем, стареем и да умираме, прибавяйки по един оборот на физическо пребиваване на колелото на раждане и смърт, което се върти и върти и върти, и всъщност, без да му пука за каквато и да е божественост...

Няма по-човешко желание и стремеж от това, да се превърне в бог, но, ако сериозно изследваме човека, ще установим освен пълната липса на всякаква божественост, такива неща, които поставят човека такъв какъвто е на неговото адекватно място, а именно- най-животното сред животните на планетата, различавайки се от останалите животни единствено и само с хуманните черти, сред които най-ярко изпъкващата е лицемерието...Което и да е животно да хванем, в него лицемерие няма да намерим, НО- който и човек да хванем, няма да намерим такъв, без лицемерието да размътва водата...чак до 9-тото избелване...На 10-тото избелване дрехата се къса...

По друг по-прост начин не бих могъл да ти го кажа- Човек не е Бог, а и Бог не е като тези, които е създал...Човек е лика-прилика със своите родители- баща и майка (Адамас и Ева- две змии, огнена и медна, два пропаднали в греха душевни принципа), които родители обаче твърде рано изоставя, за да се прилепи към жена си (егоистичното съзнание), което в наши дни си е намерило ново хоби- "духовно развитие"...

Просто е за разбиране, но разбирам, че е невероятно трудно за приемане. Кое его би било в състояние да събори кулата, строена с толкова труд, пот, грижи, усилия и...преди всичко напълно безполезни страдания?

Не познавам Венци що за човек е. Нито съм го виждал, нито съм го чувал, но от това, което не само в тази тема се опитва да ти предложи чрез мнението си, няма нещо, което да не разбирам и което да не мога да приема.

Но, както Венци, така и аз, вероятно пътищата, които са ни довели до това общо разбиране, са били различни. Но самия факт, че има общо разбиране по някакъв въпрос, показва че независимо дали ни харесва или не, вървим по един общ Път- Единствения Път бих казал...стига на човек да му стиска да го извърви до края- в това е проблема за повечето хора...

Ето какво ти е писал Венци:

Светлината се движи в пространството, само че празно пространство не съществува. Това е добре, защото всяко движение се нуждае от посредник, от материална среда в която да се извършва. Нека не се забравя, че материята и духа са наименованията на два полюса, между които има безкрайна градация от степени.

А аз бих допълнил, че няма нито пространство, нито време. Времето и пространстовот са илюзия. Всъщност, времето е разстоянието между причината и следствието, а причината преминавайки в следствие изявява пространството.

Та, от това което сме, кое от нас не е подвластно на времето и пространството? Всичко, което сме е следствие на причини, които също са следствие на други причини и т.н. назад във времето ип ространството можем да проследим причинно-следствената връзка чак до прародителите ни Адам и Ева, и никъде по тази верига няма да намерим нищо Божествено.

Просто защото Бог е извън времето и пространството, не се променя, статичен е по отношение на всичко що се движи в диалектическото ни Битие. Единствената проява на Божественото в диалектическото битие е известна като Божия Син (според някои не бил син, а зелен, но това по-скоро е свързано със субективността в сетивните възприятия, поради което е невъзможно да съществува нищо обективно), Който в писанието е наречен Господ Бог, а в новозаветните публикации го наричат Спасител- Христос.

Само Христос е познал Отца и само чрез Спасителя Бог може да привлече човек към Себе Си. Човек по своя инициатива няма достъп, освен до атракции от типа на Дисниленд...но в по-мистично езотерична отразена) светлина...Мнозина са склонни да купуват билети за представление с много огледала и отразена светлина, защото по този начин си запълват времето и пространството с преживявания...всекиму според възможностите- емоционални, ментални, смесени в различни пропорции...и това се оказва напълно достатъчно за едно опиянение...

[val68z]

понякога ми убягва , каква е основната цел на този сайт, може би да популяризира и опази учението на БЕИНСА - чисто ...

това добре, но  този сайт изначално си е пространство на последователите на БЕИНСА., 

най- вероятно би могъл да стане общ портал за търсещите истините в езотериката, но тази цел бе подмината , може би логично...някои от нас са събирали своята истина късче по късче , подлагайки повечето от нещата на съмнение , други прегръщат идеи безрезервно ....и двете позиции не са лоши.

...аз не съм нито от най- знаещите , нито от най- праведните, но все пак понятия като самоконтрол , самодисциплина и автоцензура не са ми непознати. 

 и обикновено говоря това ,което мисля пред хора ,които могат да разберат за какво иде реч., но все пак ако цената да се опази това учение чисто ,е да филтрирам,

за мен не е проблем да филтрирам информацията, до която съм достигнал.

има една друга подробност, който търси и се стреми към нещо ,той рано или късно ще си го открие.

не разбирам нещо все пак - как може да търсиш непознаваемото, като поставяш  рамки пред всичко, което излиза извън твоят светоглед ,мисля че не е редно всичката ченелинг литература да бъде поставяна под общ знаменател.

повечето тук цитират Блаватская , а неиното произведение е писано под диктовка ,и мисля че това е нормално за такъв колосален труд.   смятам че най - меродавно ,по темата може да бъде мнението на човек ,постигнал нирвана , а такъв сред пишещите тук едва ли има...а ако имаше, нямаше да си губи времето с писане, важно е не какво знаеш, а какво си приложил или прилагаш 

Редактирано Юли 7, 2010 от val68z

[Мария-София]

понякога ми убягва , каква е основната цел на този сайт, може би да популяризира и опази учението на БЕИНСА - чисто ...

това добре, но този сайт изначално си е пространство на последователите на БЕИНСА.,

най- вероятно би могъл да стане общ портал за търсещите истините в езотериката, но тази цел бе подмината , може би логично...някои от нас са събирали своята истина късче по късче , подлагайки повечето от нещата на съмнение , други прегръщат идеи безрезервно ....и двете позиции не са лоши.

...аз не съм нито от най- знаещите , нито от най- праведните, но все пак понятия като самоконтрол , самодисциплина и автоцензура не са ми непознати.

и обикновено говоря това ,което мисля пред хора ,които могат да разберат за какво иде реч., но все пак ако цената да се опази това учение чисто ,е да филтрирам,

за мен не е проблем да филтрирам информацията, до която съм достигнал.

има една друга подробност, който търси и се стреми към нещо ,той рано или късно ще си го открие.

не разбирам нещо все пак - как може да търсиш непознаваемото, като поставяш рамки пред всичко, което излиза извън твоят светоглед ,мисля че не е редно всичката ченелинг литература да бъде поставяна под общ знаменател.

повечето тук цитират Блаватская , а неиното произведение е писано под диктовка ,и мисля че това е нормално за такъв колосален труд. смятам че най - меродавно ,по темата може да бъде мнението на човек ,постигнал нирвана , а такъв сред пишещите тук едва ли има...а ако имаше, нямаше да си губи времето с писане, важно е не какво знаеш, а какво си приложил или прилагаш

Вал,аз съм последователка на Учителя,но съм тръгнала от Буда и също съм си събирала късчетата.Сега и антропософията влиза в приоритетите ми.

Знанията просто се допълват и преливат.Защо и от какво си афектиран?

[Велина Василева]

Учителят, в "Рождението":

Когато мислите, че имате много идеи, вие сте в закона на прераждането.

Нали най-напред са създадени по-низшите животни – бърбъзанци, мушици и прочие.

Многобройните ваши мисли толкова струват,

че не можете да ги впрегнете да свършат една свястна работа; те не могат да усъвършенстват вашия живот.

Обаче, когато дойде онази основна Божествена мисъл,

тя ще бъде жива и едно с вас; ще се развива като новородено дете.

Туй, което християнството нарича „идване на Духа“,

то е тази Божествена мисъл,

която едни наричат „подсъзнание“,

други – „съзнание“, трети – „свръхсъзнание“;

теософите я наричат „събуждане на висшето Его“;

окултистите – „появяване на сюблимното“ и прочие.

Когато дойде във вас това положение,

вие ще усетите мир, постоянна радост, която не се мени.

Някой ще каже: „Аз имам тази радост“,

не се минава половин час и гледаш тази негова „радост“ изветряла!

Тази радост е преходна, несъобразена със Закона.

Как може един скъпоценен камък да изчезне?

Ти се заблуждаваш: то не е радост, а е мушичка еднодневка,

която умира и ти почваш да плачеш. Някой казва:

„Аз имам мир, спокоен съм“; утре му дойде някое вълнение,

веднага започва да бръчка мускулите на очите си; къде е тогава мирът?

Не го напуска, но той не е бил действителен мир.

„Аз съм християнин, 10 години се подвизавам, чел съм еди-кои си писатели – Спенсер, Спържи, Апостол Павел“.

Всички те много хубаво казват, ами ти какво казваш?

Защото, като отидеш при Господ,

няма да те пита, какво е казал Апостпол Павел и

какво е направил Спенсер,

а какво ти си направил.

Няма да занесеш там Апостол Павел, нито Спенсер:

те сами ще отидат при Господ,

но ти с кого ще отидеш?

И така, тази е основната идея, върху която днес трябва да мислим.

[Багира]

...

Това, което е същественото в човешкото същество, е безсмъртната част. То има задача, то има мисия, която се разгръща във времената и през многобройните инкарнации. Няма никакъв спор, че смъртната част е егоцентрична. И понеже по плодовете ще ги познаем, ясно е, че щом творението на тази безсмъртна част е егоцентрично, то значи тя това може да сътвори. Не може да сътвори друго. Почти е излишно да се питаме защо. Ако можеше да направи нещо друго, неегоцентрично, със сигурност щеше да го направи. ...

Висшият аз не създава нисшия аз, поне не така, както си го представяш. Включи и материята с нейните свойства в разсъжденията си. Все пак всичко се проявява чрез материята.

Ама ... аз не съм казала как висшия аз създава низшия. тогава какво е "не така" ? Мисля, че е достатъчно това, че низшият е принуден да живее в рамките на кармата, която се съхранява във висшия аз. По този пункт, обаче, не забелязах да имаме различия. То и това са факти, които няма как да се отхвърлят. И в цялото това творение нито за миг не е изключена материята. Това са съвсем материални явления.

Но наистина, как можем да твърдим, че нещо, което е смъртно, е Божествено? На всичкото отгоре се оказва, че има и безсмъртни неща, които не са Божествени. Например - висшият аз. Носи се през времето и пространството, като изгубил управление космически кораб ... Отлично направен, но изгубил управление ... Пак ще кажа: Изправете се пред децата си, или пред някакви деца, като тези, които имат смелостта да се изправят пред представители на много страни на международен форум, и ги питат, защо светът, в който живеем, е такъв, какъвто е, защо ги ограбваме, като ги принуждаваме да живеят в такъв свят. И пак им кажете, гледайки ги в очите, че този свят е божествен. Та тяхната памет не е ... толкова ... погребана под камарите илюзии на възрастните ...

[Роси Б.]

.......

Обаче, когато дойде онази основна Божествена мисъл,

тя ще бъде жива и едно с вас; ще се развива като новородено дете.

Туй, което християнството нарича „идване на Духа“,

то е тази Божествена мисъл,

която едни наричат „подсъзнание“,

други – „съзнание“, трети – „свръхсъзнание“;

теософите я наричат „събуждане на висшето Его“;

окултистите – „появяване на сюблимното“ и прочие.

Когато дойде във вас това положение,

вие ще усетите мир, постоянна радост, която не се мени.

..........

Благодаря на Вили за хубавия цитат от Учителя!

Ето нещо, което съм цитирала от втори том на Блаватска (стр.109) преди време. Мисля, че е по темата.

"Между човека и животното, чиито Монади и Дживи са в основата си тъждествени, съществува непроходимата бездна на разумността и самосъзнанието. Какво е човешкият разум в неговия висш аспект, откъде е той, ако не е част от естеството - и в някои редки случаи на въплъщение, самоестеството - на Висшето Същество, Същество, принадлежащо на по-висок и Божествен план? Може ли човек - бог в животинска форма - да бъде продукт на материалната Природа само по силата на еволюцията, също както и животното, което се различава от човека по външната си форма, но в никакъв случай не и по материалите на своите физически тъкани и е одушевено от същата, макар и неразвита Монада; възможно ли е това, когато виждаме, че мисловните потенциали на двете се различават както слънцето от светулката? Какво е онова, което създава такава разлика, ако човек не е животно плюс жив Бог вътре в своята физическа обвивка?"

От тук

[Роси Б.]

.............. човек ,постигнал нирвана , а такъв сред пишещите тук едва ли има...

А сега специално за Вал един цитат, понеже ми стана забавно от израза му.

"Човешкото Его не е нито Атман, нито Буддхи, а Висш Манас:плод на разума и разцвет на разумния самосъзнателен еготизъм (моля да не се бърка думата с егоизъм)- във висш духовен смисъл. Древните трудове го споменават като Карана Шарира на плана на Сутратма, като "златната нишка", на която подобно на гердан са нанизани различните личности на това висше Его. Ако се каже на читателя, както това е представено в полуезотеричните алегории, че тези същества са били завръщащи се нирвани от предишни Маха- Мантавари- векове с неизчислима продължителност, които се гмурнали във Вечността преди още по- неизчислимо време, ако се каже това, едва ли някой ще го разбере; докато някои ведантисти могат да възразят:"Това не е така, Нирваните никога не могат да се върнат", което е вярно в течение на манвантарата, към която той принадлежи, и не е вярно, когато се отнася за вечността. Тъй като в съкровените стихове е казано:

"Нишката на лъчезарността, която е нерушима и се разтваря само в Нирвана, възниква от нея в своята цялост в деня, когато Великия Закон призовава всичко съществуващо назад към действие"."

Елена Блаватска- "Тайната доктрина";том 2-"Антропогенезис";стр107.

Според този цитат, Вал, не се знае дали не сме нирвани от предишни манвантари.

[Станимир]

...

Станимире, ако у нас хората имаше някаква божествена същност, нямаше да бъде нужно да се раждаме в диалектическото битие, да растем, стареем и да умираме, прибавяйки по един оборот на физическо пребиваване на колелото на раждане и смърт, което се върти и върти и върти, и всъщност, без да му пука за каквато и да е божественост...

Защо? Стареенето, растенето и умирането са просто илюзия в която се учим да проявяваме съзнателно иначе несъзнателната си божествена същност. При Абсолютът липсва самосъзнание. Това изглежда е най-трудното за разбиране нещо от повечето хора (особено християните).

Няма по-човешко желание и стремеж от това, да се превърне в бог, но, ако сериозно изследваме човека, ще установим освен пълната липса на всякаква божественост, такива неща, които поставят човека такъв какъвто е на неговото адекватно място, а именно- най-животното сред животните на планетата, различавайки се от останалите животни единствено и само с хуманните черти, сред които най-ярко изпъкващата е лицемерието...Което и да е животно да хванем, в него лицемерие няма да намерим, НО- който и човек да хванем, няма да намерим такъв, без лицемерието да размътва водата...чак до 9-тото избелване...На 10-тото избелване дрехата се къса...

Че кой се стреми да се превърне в Бог. Аз знам, че в себе си притежавам безграничен потенциал за развитие. Единственото към което се стремя е да се науча да го проявявам във все по-пълна степен в живота си, доколкото настоящите ми възможности позволяват (а с времето – с търпение и постоянство и това се променя). Винаги, във всичките си мнения, утвърждавам вечното, безгранично развитие, а не постигане на съвършенство в определен момент, в резултат от духовни стремежи и практики.

Колкото до животните, разбира се, че не си прав. Животното не може да избере дали да прояви лицемерие или не. Не всички хора са лицемери и това е свидетелство, че хората могат да използват потенциала си истински разумно. Но ако ти виждаш лицемерие навсякъде, не мога да ти помогна.

По друг по-прост начин не бих могъл да ти го кажа- Човек не е Бог, а и Бог не е като тези, които е създал...

Прекрасно разбирам какво искаш да ми кажеш (а и преди си го казвал), но няма как да приема такова твърдение. Разбиранията ми за Бог са доста различни. Споделял съм част от тях тук във форума и не виждам смисъл да се повтарям.

[Станимир]

...

повечето тук цитират Блаватская , а неиното произведение е писано под диктовка ,и мисля че това е нормално за такъв колосален труд. смятам че най - меродавно ,по темата може да бъде мнението на човек ,постигнал нирвана , а такъв сред пишещите тук едва ли има...а ако имаше, нямаше да си губи времето с писане, важно е не какво знаеш, а какво си приложил или прилагаш

В трудовете на Блаватска никъде не се споменава, че те са писани под диктовка за разлика от т.нар. ченълинг. Освен това когато пише книгите си, имената на нейните Учители са неизвестни на хората. Тя не се стреми да придаде тежест на написаното покрай тяхната известност (защото такава е липсвала), за разлика от съвременните най-причудливи претенции на авторите на „езотерична“ литература.

[Станимир]

.............. човек ,постигнал нирвана , а такъв сред пишещите тук едва ли има...

А сега специално за Вал един цитат, понеже ми стана забавно от израза му.

"Човешкото Его не е нито Атман, нито Буддхи, а Висш Манас:плод на разума и разцвет на разумния самосъзнателен еготизъм (моля да не се бърка думата с егоизъм)- във висш духовен смисъл. Древните трудове го споменават като Карана Шарира на плана на Сутратма, като "златната нишка", на която подобно на гердан са нанизани различните личности на това висше Его. Ако се каже на читателя, както това е представено в полуезотеричните алегории, че тези същества са били завръщащи се нирвани от предишни Маха- Мантавари- векове с неизчислима продължителност, които се гмурнали във Вечността преди още по- неизчислимо време, ако се каже това, едва ли някой ще го разбере; докато някои ведантисти могат да възразят:"Това не е така, Нирваните никога не могат да се върнат", което е вярно в течение на манвантарата, към която той принадлежи, и не е вярно, когато се отнася за вечността. Тъй като в съкровените стихове е казано:

"Нишката на лъчезарността, която е нерушима и се разтваря само в Нирвана, възниква от нея в своята цялост в деня, когато Великия Закон призовава всичко съществуващо назад към действие"."

Елена Блаватска- "Тайната доктрина";том 2-"Антропогенезис";стр107.

Според този цитат, Вал, не се знае дали не сме нирвани от предишни манвантари.

Сме. Всички, (може би със съвсем редки изключения). Всяка нирвана обаче е относителна. Има нирвана за човешкото царство, за животинското царство и т.н. Тези нирвани настъпват, след като монадата премине заплануваната еволюция в съответното царство за съответния цикъл (а за неуспелите да осъществят заплануваното докрай, в края на съответния цикъл, т.е. в неговата пралая. Доколкото знам има и изключения.).

Редактирано Юли 7, 2010 от Станимир

[Ники_]

Предполагам, че някои хора са запознати с делението на човека на седем принципа:

атма,

будхи,

манас (висш ум),

кама-манас (желания+нисшия ум насочен към задоволяването им),

прана (жизнен принцип),

линга-шарира (етерно тяло),

стхула-шарира (физическо тяло).

Висшият аз на човека е атма+будхи+манас. Т.е. монадата + висшия ум необходим за нейното познаване, самоосъзнаване и проявление...

Седемте принципа са многоименни, сиреч са познати под много имена. Думите са разбира се само форми за предаване на същността.

Ето как изглеждат тези 7 при Ошо:

физическо

етерно

астрално

ментално

духовно

космическо

нирванично

Някои ги виждат така:

1. Ана Мая Коша - физическото тяло

2. Прана Мая Коша - тялото на виталните енергии

3. Мано Мая Коша - менталното тяло на чувствата и емоциите

4. Виджнана Мая Коша - интелекуалното тяло на разума и логическата мисъл

5. Ананда Мая Коша - причинното тяло

Други така:

- физическо

- еторно

- астрално

- душевно (интуитивно)

- кармично (каузално)

- ментално

- духовно

В Будизма се говори за Шест Парамита (шест нива на самсара, на илюзията): http://bg.wikipedia....%B8%D1%82%D0%B0

Първата е свързана с щедростта. Щедростта е обратна на материализма, на скъперничеството, които се базират в първи център/чакра.

Втората е свързана с дисциплината и етиката. Във втори център е взаимоотношението ни с околните - партньор, родители и близки, както и дисциплината, упоритостта и волята.

Третата е свързана с търпението, а то е невъзможно без знание върху същността на нещата. Това знание ни прави разбиращи съществуването на дълбочинната справедливост и на Закона за причината и следствието. Тогава вече знаем, че не бива да реагираме противодействайки, подтиквани от чувство за ощетеност и търсейки реабилитация.

Четвъртата е свързана с медитацията (тук си позволих да разменя местата с петата Парамита) - Пустотата на сърцето, четвърти център.

Петата е свързана с усърдието и радостното усилие - често се казва, че който се издигне до там, започва да отработва своята карма директно. Често е съпътствано от песнопения и служене. Пети център.

Шестата е свързана с мъдростта, но не тази на обикновенния ум, а Божествената мъдрост или тази мъдрост, която Будистите наричат "Мъдростта на Буда", спускаща се от седмия център (Буда природата; Пустотата) към шестия.

В самсара са въвлечени всички същества от шестте сфери (от общо десетте) на йерархизираното митологично пространство:

- нарака (ад, който има няколко равнища и е място на временно пребиваване),

- преталока (свят на претите, вечно гладни духове, които са били алчни в предишни рождения),

- животни,

- хора,

- асури,

- свят на божества

Извън самсара са сферите на небесата,

- шраваките (учениците на Буда),

- пратйекабудите,

- бодхисатвите

- будите

http://religiology.o...ddhism/samsara/

http://ru.wikipedia....%80%D0%BE%D0%B2

Учителят (Беинса Дуно) ги е видял (не без помоща на Духа и Библията) пък така:

- Духът на Любовта

- Духът на Светостта

- Духът на Мъдростта

- Духът на Душата

- Духът на Истината

- Духът на Силата

- Духът на Благодатта

"Които са седемте Духове Божии разпроводени по всичката Земя."

Откровение 1:20

тайната на седемте звезди които виде в десницата ми, и седемте златни светилника. Седемте звезди са ангелите на седемте църкви; и седемте светилника които си видел седемте църкви са.

Та е много важно да се уточно какво се има в предвид под "аз".

Дали е аз, или аз, или аз, или аз, или аз, или пък/пак аз и кое от тези аз-чета считаме и визираме като висше свое?

Според мен, когато си "вън"/"далеч" от Бога, виждаш духът си като "аз", като индивидуалност, т.е. в дуалноста на "аз" и "ти"/Бог си, но когато се случи сливане и единосъщие, то тогава това "аз" не съществува, изчезва.

Вече го пействах следното, но считам, че тук е много подходящо да повторя действието:

Аз - това си ти, ти - това съм аз

Рамачандра (въплъщение на Бога) веднъж попитал великия сподвижник Хануман: - Сине мой, ти как гледаш на мен?

Когато мисля за себе си като за въплътен - отговорил Хануман, - аз съм твой слуга, а ти - моят господар. Когато мисля за себе си като за Джива (т.е. висше "Аз"), аз съм част от теб, а ти - всеобщото цяло. Но когато мисля за себе си като за Атман, тогава ние с теб сме едно. Тогава чувствам, че аз - това си ти, а ти - това съм аз.

Пръстенът (Малкият Небесен Кръг) може да бъде пазен само от едно дете - чист по сърце.

Хобитите от гравството - там е една от трите сили.

Редактирано Юли 7, 2010 от Ники_

[Багира]

Стареенето, растенето и умирането са просто илюзия в която се учим да проявяваме съзнателно иначе несъзнателната си божествена същност. При Абсолютът липсва самосъзнание. Това изглежда е най-трудното за разбиране нещо от повечето хора (особено християните).

Действително е трудно да говорим, да разберем, да си представим неща от по-висш порядък от нас самите. Например- Абсолют. С неабсолютна същност. Обаче това е невъзможно както за мен, така и за всеки друг. С неабсолютна същност. Затова тук най- уместно е мълчанието.

Нещо в нашият свят е илюзорно, наистина. Ако стареенето, растенето и умирането решим, че са илюзия, може да бъдем много неприятно изненадани, когато се окаже, че те не подозират за нашето убеждение. Оказва се, че те се случват, независимо от нашето убеждение, че са илюзия.

Пътят, който Гаутама Буда сочи на хората, започва от констатацията, че има страдание. Не от убеждаването, че страданието го няма. Напротив, има го. В някакъв смисъл обективно. Иначе ... направо си е за чудене защо Буда, когато се "срещнал" с болния, с мъртвия и стария човек не си е рекъл, че това е една илюзия, ами тръгнал да търси незнайни и неизбродени пътища. При това не само за себе си. За всички хора. Да си припомним, че в основата на учението на Буда са 4-те благородни истини. И първата се отнася до страданието. Но не твърди, че е илюзорно. Такова твърдение няма и в останалите истини.

Та в духа на разговора за илюзорността и на темата за висшия аз ми се струва подходящо преди да решим да се свързваме с т.нар. висш аз, да се опитаме обективно и честно да преценим (не да се заровим в море от авторитети, книги и ниформация) а да се взрем в експерименталните данни - какво е състоянието на света и на човека в момента, кои са причините, които го обуславят. Да се опитаме да видим ефективността на моделите за мислене и действие, които виждаме около себе си. Ето, сега е модерно да се правят проекти. Там има съществена част: отчитане на резултатите. Нека да видим резултатите на експеримента "Homo sapiens". Изглежда ми, че в обозримата човешка история има достатъчно експериментален материал.

Оттам нататък да избираме и действаме.

Редактирано Юли 8, 2010 от Багира

[Guest Кристиян]

Проект от такава велича е направен отдавна от Данте Алигери и се нарича "Божествена комедия"

[Роси Б.]

Та в духа на разговора за илюзорността и на темата за висшия аз ми се струва подходящо преди да решим да се свързваме с т.нар. висш аз, да се опитаме обективно и честно да преценим (не да се заровим в море от авторитети, книги и ниформация) а да се взрем в експерименталните данни - какво е състоянието на света и на човека в момента, кои са причините, които го обуславят. Да се опитаме да видим ефективността на моделите за мислене и действие, които виждаме около себе си. Ето, сега е модерно да се правят проекти. Там има съществена част: отчитане на резултатите. Нека да видим резултатите на експеримента "Homo sapiens". Изглежда ми, че в обозримата човешка история има достатъчно експериментален материал.

Оттам нататък да избираме и действаме.

Така поставен въпросът ти измества темата и би могла да се оформи друга тема и то доста интересна, според мен. Ето и моя отговор.

В световен мащаб човечеството се променя (даже по-точно е да се каже , че се подменя) и то вече доста осезаемо се чувства с появата на така наречените индигови и кристални деца. Т.е. децата на шестата раса. И ние искаме или не, се налага да сме в контакт с тях, да ги обучаваме и възпитаваме, макар че, ако питат мен, те ни учат на много повече неща. Ето само една причина от многото, която ни заставя и ние да се променяме.

Колкото до това какво виждаме около себе си, аз виждам все повече хора, които мислят по нов, различен от стария начин. И тук говоря не само за хората, които пишат в сайтове като този, но за реални хора от моето обкръжение.

Та си мисля, не е ли време да потърсим духовното, а защо не и божественото в себе си?

Учителят го е казал така:

"Има три свята (животински, човешки и ангелски), които се намират в известно вътрешно съотношение, в известна зависимост, следователно стомахът трябва да бъде в хармония с белите дробове, а белите дробове - с мозъка. Смисълът не е в това да се освободим от животинското, но да го регулираме, да го възпитаме, да подчиним нисшите желания и чувства на висшите."

Книга за здравето

Редактирано Юли 8, 2010 от Роси Б.

[Станимир]

Действително е трудно да говорим, да разберем, да си представим неща от по-висш порядък от нас самите. Например- Абсолют. С неабсолютна същност. Обаче това е невъзможно както за мен, така и за всеки друг. С неабсолютна същност. Затова тук най- уместно е мълчанието.

Ти пък сега. Същността на всичко съществуващо (включително и отделния човек) е една. Всъщност това е единственото нещо, което може да се нарече Бог или Абсолют.

...

Нещо в нашият свят е илюзорно, наистина. Ако стареенето, растенето и умирането решим, че са илюзия, може да бъдем много неприятно изненадани, когато се окаже, че те не подозират за нашето убеждение. Оказва се, че те се случват, независимо от нашето убеждение, че са илюзия.

Илюзия означава, че нещо не е такова, каквото го виждаме, че има нещо отвъд видимостта на нещата, а не, че нещо не съществува.

Пътят, който Гаутама Буда сочи на хората, започва от констатацията, че има страдание. Не от убеждаването, че страданието го няма. Напротив, има го. В някакъв смисъл обективно. Иначе ... направо си е за чудене защо Буда, когато се "срещнал" с болния, с мъртвия и стария човек не си е рекъл, че това е една илюзия, ами тръгнал да търси незнайни и неизбродени пътища. При това не само за себе си. За всички хора. Да си припомним, че в основата на учението на Буда са 4-те благородни истини. И първата се отнася до страданието. Но не твърди, че е илюзорно. Такова твърдение няма и в останалите истини.

Редактирано Юли 8, 2010 от Станимир

[Багира]

Харесва ми, когато нещата са ясно казани! И е ясно общото и различното, разбира се, различното е ... илюзорно ...

Въпросът за същността на всичко съществуващо не е така лесен, както изглежда. И е едно, всичко, и не съвсем. Всичко зависи от гледната точка и от определението. Реално в човешката същност може да се открият две същности. Едната е съвсем едно с всичко, което виждаме около себе си, с целия видим и осезаем свят. Но другата не е. Тя е от друг свят. Така в християнството се говори за Иисус Христос. И са двама, и е един.

Когато човек усеща импулси от частта, която не е от този свят, а се опитва да ги реализира със средствата на този свят, в него стават тягостни неща. Така идва вечното неудовлетворение, вечното търсене без намиране, огромната празнота, която се опитваме да запълним с какво ли не. Но не става. Запълването е успешно за някакъв интервал от време, за да лъсне после липсата с още по- голям блясък.

Висшият аз някога е бил там, в този друг свят. Тогава е бил с друга структура. и е могжело да бъде там. А сега не е - нито с тогавашната структура, нито там. Опитва се "тук" да направи като "там" . Не става. Но не приема, че не става. Опитва отново и отново. Не може лесно да бъде убеден, че принципно не става. Предпочита да измисли разнообразни теории. И отвличащи вниманието действия. Докато един ден не му омръзна да се прави на развиващ се. Тогава прозира бедата си. но в нея не е оставен никога сам ...

Що се отнася до уточнението на Станимир за илюзорността, напълно съм съгласна с него. Възниква въпросът - какво да правим с нея? Къде виждаме границите и?

Ето, тук виждам разликата в концепциите: привърженичка съм на концепцията, че са илюзорни (в смисъл, че сами по себе си не са това, което виждаме на пръв поглед, а зад тях се крие нещо друго, съвсем различно) както раждането, така и развитието и смъртта. Обаче и всичко останало, което осезаваме. Тогава достигането до каквото и да е "висше" ниво си е илюзия. Оставане в рамките на това, отвъд което са истинските неща и развитие.

Струва ми се, че нещо такова е имал предвид Иисус Христос, когато е казвал, че Царството Божие не е от този свят. А висшият аз е нещо, което се опитва да го направи в този свят. И иска да го владее. Ясно е, че това са два съвсем различни пътя. Пътят към Царството Божие означава обръщане на гръб на илюзорните осезаеми неща. Пътят на утвърждаване на висшия аз в този свят е съвсем, съвсем друг. Точно в обратната посока.

С изключение на случая, когато натрипа наистина достатъчно горчиви опитности. И се предаде.

[Велина Василева]

Човек е обезсмислил живота си по единствената причина,

че иска да постигне несъществени неща...

Някой иска да стане учен, но и учението има граници.

Като дойдеш до известен предел, по-нататък спираш. ...Каквото пожелаеш, всичко има граници.

Това е материалното, външното схващане на нещата.

Казват: „Човек се ражда и умира“. Така разсъждават материалистите.

Представете си такъв живот, където човек нито се ражда, нито умира; или ражда се, а не умира; или: умира, без да се ражда.

Съществува ли такъв живот?

Смъртта е сянка.

Дървото ли прави сянката, или сянката прави дървото? Дървото прави сянката.

Следователно реалността произвежда сянката.

Често хората се занимават със сенките на живота. Къде е богатството: в сянката, или в реалността?

Богатството е в реалността; то е заровено в човека.

Затова човек трябва да изучава неизчерпаемото богатство в себе си, за което той сам няма ясна представа.

Понякога той поглежда тялото си и мисли за него, без да подозира какво богатство е вложено в него.

...Той иска да бъде учен човек, без да разбира апарата, с който си служи.

Който има радио, може да манипулира с неговите ключове, върти го на една и на друга страна, хваща различни станции – на къси и дълги вълни. Дойде ли до своя апарат – мозъка, нищо не знае.

Казват: „Господ ще нареди всички работи“.

Ние сме против този възглед – стар възглед е той.

Ако това се отнася до Господа, Който е в нас[Висшето Себе, Висшият Аз],

вярно е, че Той ще нареди всичко, но ние трябва да Го слушаме[т.е. егото, малкото себе трябва да се постави под контрола Му].

Що се отнася до Господа вън от нас. Той е наредил света толкова добре, че на нас остава само да го изучаваме. Господ, като направил света, оттеглил се е. Той се радва на света, както го е направил; радва се и на хората, наблюдава всеки човек как живее, как използва богатството, което му е дал.

Животът, в своите прояви, е трояк: физически, който се изразява в движение, хранене и дишане; духовен – в чувстване, мислене и воля; най-после идва Божествения живот – в Любов, Мъдрост, Истина, или живот, светлина и свобода. Различавайте Божественото от човешкото. Това, което не умира, е Любовта. Значи Любовта в човека никога не умира. Това, което не умира, но се променя, е човешката мисъл, човешките чувства и човешките постъпки. Волята не престава, но се мени. ...И в мислите, и в чувствата се иска ритъм. Сменя ли се бързо една мисъл с друга, едно чувство с друго, човек е лишен от ритъм, поради което е недоволен от всичко. За него се казва, че мисли бързо. В какво се заключава бързината на мисълта? Какво придобива касиерът на една банка, който само прехвърля парите през ръцете си и ги брои? Бързо брои, бързо смята, но забогатял ли е той? Брои 200 хиляди, 300 хиляди, милион, два милиона, но нищо не придобива.

Ако и вие постоянно бъркате във вашата каса[съзнанието] и вадите ту една, ту друга мисъл, ту едно или друго чувство, нищо не придобивате. Само пишете 200, 300 хиляди, милион, но не сте доволни. Най-после казвате: „Не си струва човек да живее“. Казваш, че не искаш да живееш, но разбираш ли значението на тези думи? Не искаш да живееш, това значи: Този живот, който сега живееш, не го искаш повече. Много естествено! ...казваш: „Дотегна ми този живот, не искам повече да живея, станах за посмешище“. Какво е положението на затворника?[съвременния човек] Погледне към тавана на своята килия – небе няма. Погледне към изток, никакво слънце не вижда; погледне към запад – също, никакво слънце не вижда. Потърси с поглед някой от своите близки – баща, майка, брат, сестра – никого не вижда. Само стъпките на стражаря чува отвън – стои с пушка и го пази. Ако вашето небе е помрачено, слънцето ви не изгрява и не залязва и не можете да се ориентирате, къде сте тогава? Казвам: В затвор сте. Това са състояния, през които често минавате. Тежки състояния са, но трябва да ги разбирате. Те са инжекции в малка доза, за да усилят вашата дейност. Всяка мъчнотия е пясък под колелото на вашия живот, което се е спряло някъде и не върви. Бог слага пясък на пътя ви, да подеме колелото и да продължи пътя си. Лошата мисъл е остен. Ти си се спрял някъде в пътя си, стоиш, потриваш се, не тръгваш. Опасно е да спираш на железопътна линия, където треновете минават един след друг; опасно е да спираш на пътя, където минават множество коли. Станете всички! ... Въздухът[идеите] е склад на Божествени енергии. Животът е складирал там своите енергии. Въздухът е най-големият склад, в който животът е складирал енергиите си. Ако не дишаш[мислиш] правилно, и храносмилането ти[разбирането ти] не става правилно; ако храносмилането не е правилно, и кръвообращението[чувстването] не е правилно; ако кръвообращението не е правилно, и мисълта не е правилна; ако мисълта не е правилна, и чувството не е правилно. След такива процеси човек казва: „Ще се мре вече“. Да, ще се мре, но за анормалния живот. Ще умреш за анормалния живот, т.е. ще излезеш от него. ...Ако ритъмът на сърцето не е правилен, може да го регулирате с правата мисъл. Мислете правилно, за да регулирате неправилния ритъм на сърцето...

...

Казваш: „Грешен съм, не зная вече какво да правя“. Казвам: Излез от мътната вода[от малкото себе, от егото] и влез в чистото езеро[Голямото Себе, Висшият Аз]; там гърбът ти[помраченото ти съзнание] лесно ще се очисти. Живей при Бога[във Висшия си Аз] и ще бъдеш чист. Ще се възрази, че Бог е огън подяждащ. Наистина, Бог е огън, но същевременно Той е и светлина, и въздух, и вода. Бог се проявява като огън, когато[живеейки в егоизъм] престъпиш Неговия закон. Ако изпълняваш закона Му[т.е. минеш през Кръста,за да се самоотречеш и да поставиш егоизма си под контрола на Висшия Аз], Той е най-чистата вода[мисъл], най-свежият въздух[идея], най-леката и приятна светлина[знание]. По-красив език от езика на Бога никъде не можеш да чуеш.

Правете верни преводи; замествайте нещата едно с друго.

Граници в живота

[catch22]

Според мен връзка има и човек я съзира за първи път когато се влюбва и получи положителен знак от обекта на влюбване. Ако успее да се почувства така когато пожелае, дори и след години, тогава ще може да започне да работи над висшето си Аз.