Велина Василева Добавено Август 29, 2010 Доклад Share Добавено Август 29, 2010 В световете над физическия свят стават ред промени, които вие по никой начин не можете да си ги представите. Как можете да си представите промените на четириизмерния свят? Каква е разликата между триизмерния и четириизмерния свят? Който живее в триизмерния свят, той вижда нещата главно отпред, под ъгъл от 180 градуса. Когато влезе в четириизмерното пространство, той вижда нещата под ъгъл от 360 градуса, т.е. отдолу и отгоре, отпред и отзад, отдясно и отляво. В триизмерното пространство предметите са вън от човека, в четириизмерното пространство предметите са вътре в човека. В четириизмерното пространство предметът е ограден отвсякъде и живее в самия човек. И затова, когато казвате, че някой човек живее в сърцето ви, това показва, че вие живеете в четириизмерното пространство. Казвате: „Този човек е оживял в сърцето ми.“ Защо? Защото си го обхванал отвсякъде Той живее в тебе, затова виждаш всичко. Ако го виждаш само отвън, ти живееш в триизмерния свят, на физическото поле. За да разберете какво значи отвътре, вие трябва да имате ясна, геометрическа представа за нещата. Да виждате нещата отвътре, това подразбира да ги виждате отвътре, отвсякъде: отпред, отзад, отгоре, отдолу, да няма страна, от която да не си ги видял. Щом не виждаш нещата от всички страни, по-добре не говори за тях. Вие говорите за Бога, но не Го познавате. Ако идеята за Бога е права във вас, ще знаете, че Той живее във висшия свят, и виждате нещата отвсякъде. Ако Го търсите горе някъде на небето, там никога няма да Го намерите. Да мислите, че Бог е само горе, това говори за една прозаична идея, тази идея е от трето измерение. Човек живее и се движи в Бога, Който вижда отвсякъде, чрез всички хора. В този смисъл в Него няма нищо скрито-покрито. Като стъпиш на земята, казваш: „Тук е Господ!“, като пиеш вода, казваш: „Тук е Господ!“ Дишаш въздух, казваш: „Тук е Господ!“ Той е навсякъде. Така трябва да се мисли. „Роденото от плътта плът е.“ Нека остане в умовете ви идеята за плътта и мислете върху нея. Докато живеете само в плътта, вие никога не можете да разберете какво нещо е Бог. Докато съзнателно не почнете да учите, вие никога няма да разберете какво нещо е Бог, какво нещо представя Любовта, Мъдростта, Истината. Като наблюдавам религиозните хора, виждам колко прости са много от тях. Те говорят за отношения, за проекции, но математиката не разбират, геометрия не знаят. Говорят за рая, а не го познават. С думи само раят не се обяснява. Ще кажете, че Данте е описал рая и ада. Данте не е описал ада както е всъщност. Адът е по-страшен, отколкото Данте го е описал. Раят, който Милтон е описал, не е истинският рай. Хората си представят рая такъв, какъвто не е в действителност. Те казват, че раят е пълен с ангели, със същества с криле, облечени в бели дрехи. Това не е рай. Да влезете в рая, това значи да почувствувате, че всички хора, всички живи същества живеят във вас и вие в тях. По този начин вие ще ги обичате и те ще ви обичат. Това състояние, при което хората чувствуват всички живи същества в себе си и те в тях, разбират и са разбирани от тях, обичат и са обичани от тях, радват се на техните постижения като на свои, това е истински рай в духовно отношение, който хората се стремят да постигнат. Външният рай, какъвто хората разбират, не съществува. Един ден всички хора ще разберете това. От всички хора се изисква съзнателна работа, да развият в себе си това, което природата е вложила в тях. Роденото от плътта Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо6 Добавено Август 29, 2010 Доклад Share Добавено Август 29, 2010 Бог нищо не направлява съзнателно. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Август 29, 2010 Доклад Share Добавено Август 29, 2010 Не можем да схванем идеята, че всички сме Бог - защото обвързваме себе си с третото измерение - физическия свят, който е свят на разделението... А ние сме многоизмерни Същества...Така че - напълно нормално е, докато "живееш" в третото измерение, да не можеш да схванеш нещо, което става явно едва на Равнината на Единството, която е в пето измерение... В петото измерение - тази идея ще бъде "очевидна" - за всички негови обитатели... За да си помогнем сега, от позицията на третото измерение, можем да си послужим с някакъв духовен инструмент ( прибл. аналогично на физическите инструменти микроскоп, или телескоп, които променят визуса, "въоръжавайки окото")... Такъв инструмент е вярата... Вярата е изключително сериозен ментален инструмент - човек трябва да има високоорганизиран ум; умът му да е бръснач, за да може правилно да употреби вярата... Вярата няма нищо общо с традиционното вярване в Бога на масовия поклонник... Определение за вяра : Евреи 11:1 А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, - убеждения за неща, които не се виждат. Значи - отключената интелигентност и разумност (което - по дефиниция - е точно вярата) - няма нужда да си служи с физическите сетива, ерго - с ума и логиката, за да приеме нещата за реални... Тя, вярата, приема нещата за факт (когато хармонията с Божията Воля е налице), преди още умът (т.е. - виждането на очите) да се е произнесъл; т.е. преди "фактите"да са слезли на физическия план (а са все още в по-високите измерения)... Вярата е този инструмент - нашият "телескоп/микроскоп", който ги "сваля" в нашия физически план и ние ги приемаме за действителни... Споделям ти, че отнема време - да се разбере тази идея за вярата, която ще помогне още от трето измерение да разберем, че "Всички сме Бог"(както впрочем и всяка друга Божествена идея) ... Затова - идеята първо се посажда в ума, после се чака да израсне, след това да цъфне и едва след като даде плод - можеш да я ползваш... И това е напълно сериозно... Единственото нещо, което е ценно в човека, това е неговата душа. И ако вие не обръщате внимание на вашата душа, тогава на какво ще обърнете внимание. Ако вие не познавате своята душа, как ще познавате душата на другите хора. Ако вие не можете да обичате душата си, тогава как ще можете да обичате другите хора? Кое можете да обичате в другите хора? – Душата им. ... Законът е: Знанието, което иде от Бога, Божествената светлина да стане достояние на нашите души. Възвишеното в човека В световете над физическия свят стават ред промени, които вие по никой начин не можете да си ги представите. Как можете да си представите промените на четириизмерния свят? Каква е разликата между триизмерния и четириизмерния свят? Който живее в триизмерния свят, той вижда нещата главно отпред, под ъгъл от 180 градуса. Когато влезе в четириизмерното пространство, той вижда нещата под ъгъл от 360 градуса, т.е. отдолу и отгоре, отпред и отзад, отдясно и отляво. В триизмерното пространство предметите са вън от човека, в четириизмерното пространство предметите са вътре в човека. В четириизмерното пространство предметът е ограден отвсякъде и живее в самия човек. И затова, когато казвате, че някой човек живее в сърцето ви, това показва, че вие живеете в четириизмерното пространство. Казвате: „Този човек е оживял в сърцето ми.“ Защо? Защото си го обхванал отвсякъде Той живее в тебе, затова виждаш всичко. Ако го виждаш само отвън, ти живееш в триизмерния свят, на физическото поле. За да разберете какво значи отвътре, вие трябва да имате ясна, геометрическа представа за нещата. Да виждате нещата отвътре, това подразбира да ги виждате отвътре, отвсякъде: отпред, отзад, отгоре, отдолу, да няма страна, от която да не си ги видял. Щом не виждаш нещата от всички страни, по-добре не говори за тях. Вие говорите за Бога, но не Го познавате. Ако идеята за Бога е права във вас, ще знаете, че Той живее във висшия свят, и виждате нещата отвсякъде. Ако Го търсите горе някъде на небето, там никога няма да Го намерите. Да мислите, че Бог е само горе, това говори за една прозаична идея, тази идея е от трето измерение. Човек живее и се движи в Бога, Който вижда отвсякъде, чрез всички хора. В този смисъл в Него няма нищо скрито-покрито. Като стъпиш на земята, казваш: „Тук е Господ!“, като пиеш вода, казваш: „Тук е Господ!“ Дишаш въздух, казваш: „Тук е Господ!“ Той е навсякъде. Така трябва да се мисли. „Роденото от плътта плът е.“ Нека остане в умовете ви идеята за плътта и мислете върху нея. Докато живеете само в плътта, вие никога не можете да разберете какво нещо е Бог. Докато съзнателно не почнете да учите, вие никога няма да разберете какво нещо е Бог, какво нещо представя Любовта, Мъдростта, Истината. Като наблюдавам религиозните хора, виждам колко прости са много от тях. Те говорят за отношения, за проекции, но математиката не разбират, геометрия не знаят. Говорят за рая, а не го познават. С думи само раят не се обяснява. Ще кажете, че Данте е описал рая и ада. Данте не е описал ада както е всъщност. Адът е по-страшен, отколкото Данте го е описал. Раят, който Милтон е описал, не е истинският рай. Хората си представят рая такъв, какъвто не е в действителност. Те казват, че раят е пълен с ангели, със същества с криле, облечени в бели дрехи. Това не е рай. Да влезете в рая, това значи да почувствувате, че всички хора, всички живи същества живеят във вас и вие в тях. По този начин вие ще ги обичате и те ще ви обичат. Това състояние, при което хората чувствуват всички живи същества в себе си и те в тях, разбират и са разбирани от тях, обичат и са обичани от тях, радват се на техните постижения като на свои, това е истински рай в духовно отношение, който хората се стремят да постигнат. Външният рай, какъвто хората разбират, не съществува. Един ден всички хора ще разберете това. От всички хора се изисква съзнателна работа, да развият в себе си това, което природата е вложила в тях. Роденото от плътта На тези братя и сестри, които споделят идеята, че човек трябва да стигне до избора съзнателно да служи на Бога (като алтернатива на това - да Го проповядва, която е ДОБРА за по-ранните етапи на поклонение) - предлагам да се върнем към ИДЕЯТА ЗА ВЯРАТА... Много малко хора наистина разбират - какво нещо е ВЯРАТА, а пък още по-малко се сещат, че само чрез ВЯРА и в прилагането ѝ - като духовен инструмент за служене на Бога - ние можем да стоим право пред Него и да вършим Волята Му... Това е Божията Воля - да живеем "чрез вяра", като праведни хора...В противен случай - се отклоняваме от целта си и лабиринтът на мислите и чувствата ни - ни поглъща в тотално объркване... Многото думи, изречени от бърборещия ни ум - няма да доведе нито един от нас до просветление... Това е безусловно... Причината е, че умът обработва само идеи от трето измерение... Той не познава и няма капацитета за по-висшите измерения, които "се изпитват духовно", без да се обясняват... Не могат да се обяснят; това е... Учителят казва - "все едно е - един вол да обясни на другите волове - какво е това - пиано; какво е музика и какво са диези и бемоли"... И ние сме в същото положение, когато употребяваме ума си за "неизповедими неща"... Но - да се върнем към ВЯРАТА... Марко, 11 глава 22 А Исус в отговор им каза: Имайте вяра в Бога. 23 Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане. 24 Затова ви казвам: Всичко каквото поискате в молитва вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне. Римляни 4:3 Понеже какво казва писанието: "Авраам повярва в Бога, и това му се вмени за правда". Евреи 11:6 А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят. Убедена съм, че ние всички подценяваме ВЯРАТА, защото не я разбираме, тъй като не сме я поставили на фокус за нужното технологично време за усвояването и прилагането ѝ... А само тя, вярата, е тази институция, която ще ни свърже с душата ни и ние реално ще почувстваме духовния напредък в живота си... Само чрез вяра ще разберем духовните истини, от по-високите измерения... Те не се обясняват и разказват; те се "изпитват"; няма думи за тях - затова идва вярата - като инструмент за връзка с по-високи - от менталното - нива... Само чрез вяра, ще изпълним Божия Закон... А той, "Законът е: Знанието, което иде от Бога, Божествената светлина да стане достояние на нашите души. " По-добре е да прилагаме малкото и скромното и да имаме успех, отколкото да се хвърляме на сложни и загадъчни твърдения и предположения, инспирирани от ума ни, които само още повече наливат вода в мелницата на объркването... Защото - само чрез институцията на вярата, човек лично може да усвои и да приложи една идея - да я разбере и тя да стане част от него... А само лично усвоените и така приложените идеи - съставляват капитала на човека, по който той ще бъде "премерен, претеглен и преценен", в края на времето... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо6 Добавено Август 29, 2010 Доклад Share Добавено Август 29, 2010 Станимире, целият този сложен и велик живот, от несъзнателна сила ли се е зародил, как така Бог да е несъзнателен... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Август 29, 2010 Доклад Share Добавено Август 29, 2010 A, Велинче, ето че си разбрала каква е разликата в доктрината, обяснявана от Венци, Вальо и др. А с това, не съм съгласна - оцветеното в синьо: Стан, Единствената възможност да се отласнем напред е, разбира се, ако стъпим здраво върху реалността. Споделеното от теб показва, че няма начин да достигнем до нея, защото се идентифицираме с това, което искаме да бъдем или някак сме си втълпили, че трябва. Говориш за стремежи, произлизащи от страхът ни да разберем това, което е. Не можем да достигнем до същината на това, което е, защото искаме то да е друго. Е, съвсем сигурно е, че няма как да променим нещо, което не познаваме и още повече, отказваме да приемем реалността му. Говорим за себепознание уж, а го отричаме и заменяме със себеразрастване. Не съществува такова нещо като преодоляване на ограниченията, защото няма как препятствията сами себе си да прескачат. Но съществува възможността за разтварянето им, тъй като те отпадат сами след пълното им опознаване и приемане. Чак след това вече можем да говорим за потенциали и възможности, когато липсва азовия стремеж да ги управлява. Разбира се, че те са неограничени, сами по себе си и нека спрем да ги ограничаваме със себе си, не позволявайки на Бог да действа чрез нас свободно. Ако ме има мен, който си мисля, че съм проводник на Божията воля, значи със сигурност нея я няма тук, защото тя се разлива като безкрайна мекота в Абсолюта и разтваря всички останали центрове на твърдост и идентификация, които не са толкова упорити като нашите азове. Според мен Стан съвсем ясно поясни, че първо е осъзнал определени свои черти (т.е опознал е поне част от себе си) и чак след това е започнал да се стреми и да се опитва да ги промени. Не забелязах нито отричане на себепознанието, нито страх да разберем това, което е. Това, че искаме нещата да са други - ами няма как да го поискаме, ако не знаем какви са в момента. Също не препятствията се прескачат сами ... А последното изречение е ново и слава Богу по-конкретно нещо - значи Божията воля я има навсякъде, където няма плътна материя ли? Ако е вярно , значи самият Бог е ограничен Нещо повече - щом аз успешно не позволявам на Бог да действа чрез мен свободно, то значи аз съм по някакъв начин по-силна от Бог така ли? (е, сега вече си напомпих Аз-а ). Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Август 29, 2010 Доклад Share Добавено Август 29, 2010 (edited) Христос си е съвсем на мястото, а най-сигурният начин да го „убиеш“ е като поставиш непреодолима пропаст между Него и човека. С това съм съгласна. Е, не може да бъде "убит", но може да не се позволи да бъде "роден". Въпросът е наистина как да не поставяме такива абсурдни прегради. Една много коварна преграда е да си мислим, че Христос вече си е в нас, обаче това изобщо да не е така. Защото с тази илюзия дори няма да се замисляме какво да направим, за да се "роди " Христос във всеки от нас. Една голяма заблуда е, че "раждането" на Христос се случва от самосебе си. Друга голяма заблуда е, че се случва с огромно усилие на волята. Има и още, и все големи заблуди, огромна част сме изпробвали. Докато не се е "родил", явно все си нацелваме подходящи заблуди. Всичко съществуващо или е било, или е, или ще бъде човек в някой от безбройните космически цикли. Христос не прави изключение. Той е достижим и като индивидуалност изпълняваща определена роля в духовното развитие на хората, и като принцип съществуваш във всеки отделен човек, на който въпросната индивидуалност е израз. И с това съм напълно съгласна. Напълно е достижим. И е принцип. Остава да уточним условията, при които това се случва. Ето и едно от изреченията, които съм запомнила и "тълкувам в полза на тезата си" Йоан 12:25 Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот. Как ли пък да го разтълкуваме ... Редактирано Август 29, 2010 от Багира не... 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Август 29, 2010 Доклад Share Добавено Август 29, 2010 Мисля, че в предната администраторска бележка в тази тема бях съвсем ясен. valentinus, в този форум не е разрешено да правиш реклама на онлайн магазин! Няколко пъти вече линкове към него бяха премахнати от твои постове. Венцислав, Багира и valentinus, участието ви в този форум под тази форма и в този стил вече не е възможно. Моля насочете се към специализиран форум на идейното течение, на което силно симпатизирате или към други форуми. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts