Висшият Аз

[Венцислав_]

Господа, много ми е безинтересно да споря с вас, отдавна. Просто съвсем различни неща ни движат.

Смисъл никъде не съм променял, а формата няма как да не бъде променена, поради простата причина, че изосновно преводът е адаптация на форма.

Аз цитирах Блаватска, направих бърз превод и както сте полузабелязали, дадох линк към текста, който използвах като източник, точно за да види някой, който се интересува какво пише. За да се адаптират добре подобни текстове, са нужни както добри познания по английски (които аз много нямам), така и превъзходни по български и разбира се, по темата и терминологията на самия текст. Например, за да се разбере какво точно отношение може да има колесницата на Джаганната към хората, най-малкото трябва да се знае какво представлява. Даже съм учуден, че в буквалния си превод Бо използва тази дума, понеже на английски е просто "car". Допускам, че ако не бе го видял вече веднъж преведено, щеше да реши, че трябва да е нещо друго. И не, че е кой знае какво, но аз имам все някакъв опит в превеждане на езотерични статии от английски на български за специализирано списание и продължавам да се занимавам с това. Признах, че смисълът и формата на последното просто изречение при мен не са съвсем точни (макар, че за смисъла определно можем да поспорим), а вие на какво точно искате да ни научите?

И точно тук е мястото да си поговорим за Луцифер, който в голяма степен е Висшия Аз. Но коментирайте си го сами, че във вашата компания определено не ми се престоява (говоря специално за вас двамата, а не за съфорумците въобще). Аман от глупости.

[Багира]

Интересно нещо е спорът. Дали може да отведе някого до истина? Може ли общуване, разтеглено във времето, да доведе до ефекта на мозъчната атака? не съм убедена, но съм любопитна да научя, все пак.

Да се върнем на въпроса за висшия аз. Какво знаем до тук? Човешкото същество изглежда е съставено от смъртна част, с някакво азово съзнание, и от безсмъртна част, която пази опитностите и спомените на смъртните обитателиДо това горе- долу сме в близост. При по- детаилно вглеждане се установява, че в безсмъртната част, тази, която си остава неизменна в преражданията, може да се открият две съставки - едната - с азово съзнание, може да я наречем висш аз , активна в битието на всички смъртни обитатели на едно човешко същество (някои съвсем основателно го наричат и микрокосмос, но това някак не е общоприет термин, затова, макар и много удобен и точен, няма да го използвам) и друга, с индивидуалност, но без азовост носеща спомена за Създателя, но неактивна. Сега, големият спор е дали има изобщо такава част. Почти няма спор по отношение на това, че човек трябва да се свърже с нещо. (това косвено означава признание, че всъщност не е свързан с каквото трябва в настоящия момент). И с какво да се свърже, човекът? Ако наистина всъщност има две безсмъртни съставки, и те са твърде различни, ако не прецизираме нещата, много лесно може да се свържем с частта, която е активна. ( всъщност няма как да се свържем с частта, която е пасивна. Даже няма и да подозираме за нея, именно защото е толкова пасивна) Човекът, който успее да постигне това, ще усети една огромност, разтваряне, свързаност с нещо огромно и могъщо. Ще получи някои нови възможности и умения.(Но всъщност, никога няма да получи всичките) Ще се радва с огромна, непредаваема радост ... При известно вглеждане ще открием, обаче и други неща. Този човек ще счита, че знае всичко за всичко. Той не би могло да има предвид нечие чуждо мнение, различно от неговото, тъй като ще счита, че неговото мнение е самодостатъчно. Той няма да се съобразава с нищо и с никого, тъй като ще счита, че всичко, което прави, е съгласуваво с каквото трябва. Напразни ще бъдат усилията на околните да достигнет с каквато и да било информация до съзнанието му - той знае най- добре за себе си и за тях. Е, резултатите няма да показват това, но той ще ги игнорира, тъй като кой му ги показва- някакви, които не са се свързали със своя висш аз. Ами ако са се свързали? Би трябвало да стигат до едни и същи изводи и действия, тъй като светът е единен в основата си.О, каква сила би било това!

Сила е. Но сама за себе си. И следователно по нищо не се отличава от мъничката силица на смъртния, съвсем не толкова можещ аз. Проследено във времето ... такава могъща сила ... просто колапсира в своето могъщество и се самозатваря.

Сещам се, че подобно нещо е описано във великолепния роман на братя Стругацки "Понеделник започва в събота". Там един такъв, можещ абсолютно всичко, в края на краищата се опита да колапсира сам в себе си ... Ами ... добро предупреждение.

Тук само ще вметна, че бих искала да не съм виждала такъв "свързан" Обаче ... видях. Много отблизо. Само се чудех, защо хубавата теория за духовните резултати на свързаността с висшия аз нямаха нищо общо с това, което наблюдавах. Но това е моята опитност. Всеки има право инеобходимост от ... своя си. Стига светът да ни отпусне времето за трупане на експериментални данни.

Редактирано Август 26, 2010 от Багира

[B__]

Господа, много ми е безинтересно да споря с вас, отдавна. Просто съвсем различни неща ни движат.

Смисъл никъде не съм променял, а формата няма как да не бъде променена, поради простата причина, че изосновно преводът е адаптация на форма.

Аз цитирах Блаватска, направих бърз превод и както сте полузабелязали, дадох линк към текста, който използвах като източник, точно за да види някой, който се интересува какво пише. За да се адаптират добре подобни текстове, са нужни както добри познания по английски (които аз много нямам), така и превъзходни по български и разбира се, по темата и терминологията на самия текст. Например, за да се разбере какво точно отношение може да има колесницата на Джаганната към хората, най-малкото трябва да се знае какво представлява. Даже съм учуден, че в буквалния си превод Бо използва тази дума, понеже на английски е просто "car". Допускам, че ако не бе го видял вече веднъж преведено, щеше да реши, че трябва да е нещо друго. И не, че е кой знае какво, но аз имам все някакъв опит в превеждане на езотерични статии от английски на български за специализирано списание и продължавам да се занимавам с това. Признах, че смисълът и формата на последното просто изречение при мен не са съвсем точни (макар, че за смисъла определно можем да поспорим), а вие на какво точно искате да ни научите?

И точно тук е мястото да си поговорим за Луцифер, който в голяма степен е Висшия Аз. Но коментирайте си го сами, че във вашата компания определено не ми се престоява (говоря специално за вас двамата, а не за съфорумците въобще). Аман от глупости.

Аман от глупости да. Не стига дето ръся глупости, ами съм и абсолютен глупостар.

Все пак гледам да не се хваля с това, което не правя и гледам да не видоизменям съзнателно или несъзнателно фактите, така че да паснат на някоя религия.

Горко на читателите на това списание.

Ето един цитат за Аз-а на Щайнер:

"...Ако обаче някой поиска да сравни двата светогледа, застъпени в Бхагавад Гита и Посланията на апостол Павел, той трябва да постави следния въпрос: За какво всъщност става дума тук? Тук става дума за това, че ако притегнем до един исторически обзор на двата светогледа ние сме изправени пред навлизането на Аза в еволюцията на човечеството. Проследявайки участието на Аза в еволюцията на човечеството, ние стигаме до следните избоди: В предхристиянските епохи този Аз беше несамостоятелен, спотаен в невидимите, скритите дълбини на душата, без да разполага с никакви възможности да разгърне своите собствени сили. Самостоятелното развитие на Аза може да се осъществи само благодарение на факта, че в този Аз беше вложен онзи импулс, който ние обозначаваме с името Христов Импулс. Всичко онова, което след Мистерията на Голгота можа да покълне в човешкия Аз, и което откриваме в думите на апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен", по- рано беше невъзможно да бъде намерено в Аза..."

От "БХАГАВАТ ГИТА И ПОСЛАНИЯТА Н А АПОСТОЛ ПАВЕЛ"

Редактирано Август 26, 2010 от БожидарЗим

[не...]

Божидаре, в Аза е вложен импулса но е недействащ. Аз-а е базата върху която ще се гради нещо не-азово, Христово.

Пак ще те върна към подписа ти: "Истината не е на страната на никого". Аз-а е някой.

Каква Голгота иначе в Аз-а, кой Аз може да премести планина и да тръгне по вода. Що за смешки. Къде се слагаме и ние, не се ли виждаме какво сме... Ако бяхме ангелчета Азови, защо живеем в самия Ад тогава. Стига сте го превъзнасяли това чудо Аз, че само го уголемявате.

Няма оправия за човека. Като стане не-човек, тогава. Като самия Христос.

Блаватска или Щайнер или който и да е са си намерили истината за тях. Ние да си търсим нашата, не тяхната....

Редактирано Август 26, 2010 от не...

[B__]

Божидаре, в Аза е вложен импулса но е недействащ. Аз-а е базата върху която ще се гради нещо не-азово, Христово.

Пак ще те върна към подписа ти: "Истината не е на страната на никого". Аз-а е някой.

Каква Голгота иначе в Аз-а, кой Аз може да премести планина и да тръгне по вода. Що за смешки. Къде се слагаме и ние, не се ли виждаме какво сме... Ако бяхме ангелчета Азови, защо живеем в самия Ад тогава. Стига сте го превъзнасяли това чудо Аз, че само го уголемявате.

Няма оправия за човека. Като стане не-човек, тогава. Като самия Христос.

не..., сега разбирам ника ти

Как мислиш, кой Аз е по-овладян?

Моят, който приема, че съм глупак или този на Венци, който ме нарича глупак?

Отговори си честно.

Ето нещо от Римляни 14:

⁷Защото никой от нас не живее за себе си, и никой не умира за себе си.

⁸Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме: и тъй живеем ли, умираме ли, Господни сме.

П.С. Ех, пак пиша тук, за да не разводняваме.

Да в Христа. Никой не отрича. Светия Дух или Силата е едната колона, Христовото Съзнание е другата, а какво е средната колона???

Редактирано Август 26, 2010 от БожидарЗим

[не...]

Божидаре, в Аза е вложен импулса но е недействащ. Аз-а е базата върху която ще се гради нещо не-азово, Христово.

Пак ще те върна към подписа ти: "Истината не е на страната на никого". Аз-а е някой.

Каква Голгота иначе в Аз-а, кой Аз може да премести планина и да тръгне по вода. Що за смешки. Къде се слагаме и ние, не се ли виждаме какво сме... Ако бяхме ангелчета Азови, защо живеем в самия Ад тогава. Стига сте го превъзнасяли това чудо Аз, че само го уголемявате.

Няма оправия за човека. Като стане не-човек, тогава. Като самия Христос.

не..., сега разбирам ника ти

Как мислиш, кой Аз е по-овладян?

Моят, който приема, че съм глупак или този на Венци, който ме нарича глупак?

Отговори си честно.

Ето нещо от Римляни 14:

⁷Защото никой от нас не живее за себе си, и никой не умира за себе си.

⁸Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме: и тъй живеем ли, умираме ли, Господни сме.

Не мога да решавам кой Аз е по-овладян, моята пътечка ме учи че праведен ни един няма.

Не бива и да съдим, хайде уморена съм, не искам да ровя за цитати библейски, толкова много са подходящи за тук. Библията го казва - не можеш, ти не можеш, можеш само в Христа.

Е защо не е с думите на Христа а е в Христа?

А ние си живеем и си умираме все за Аза и в Аза, и с Аза, висшия. Той ни е и бога и земята и небето... и създадетя и съзидателя. Затова и все тук се въртим в този свят, в много прераждания.

Не проумявам, толкова ли е неясно...

п.п. Когато Аз-а казва "глупак съм" е култивиране. И ако не мислех че го разбираш, нямаше да го говоря на тебе...

Ника ми... някакъв опит за отричане на собствената ми действителност, но и с отричане не става...

Та аз съм в многоточието му повече сякаш.

Редактирано Август 26, 2010 от не...

[Диана Илиева]

Божидаре, в Аза е вложен импулса но е недействащ. Аз-а е базата върху която ще се гради нещо не-азово, Христово.

Пак ще те върна към подписа ти: "Истината не е на страната на никого". Аз-а е някой.

Каква Голгота иначе в Аз-а, кой Аз може да премести планина и да тръгне по вода. Що за смешки. Къде се слагаме и ние, не се ли виждаме какво сме... Ако бяхме ангелчета Азови, защо живеем в самия Ад тогава. Стига сте го превъзнасяли това чудо Аз, че само го уголемявате.

Няма оправия за човека. Като стане не-човек, тогава. Като самия Христос.

Блаватска или Щайнер или който и да е са си намерили истината за тях. Ние да си търсим нашата, не тяхната....

Хм, защо така?

Какви смешки?!

Какво сме наистина? И защо да няма оправия?

Ами то ако една гъсеница разсъждаваше по този начин, тя щеше да се вайка къде е попаднала и на какво е заприличала, щеше да се отвръща гнусливо от хрупкавите зелени листенца и ... никога нямаше да се превърне в пеперуда.

А това за ада и то с главна буква вече е прекалено. Свикнах с блатото, кочината и какво ли не, ама чак пък Ад?!?

Започвам да се чудя, на кой би му харесвало да се чувства по този начин - струва ми се, че привържениците на такива идеи имат сходен, специфичен психологичен портрет.

Уголемявали сме били аза. Да, и това е нормално. Такъв е пътят ни. На всички. Независимо кой какви ги приказва. Все едно пеперудата да каже - аз не искам да бъда първо гъсеница и чак след това да ставам пеперуда. А какво й е на гъсеницата? Защо много хора ги намират за низши, гнусни твари? Аз ги харесвам толкова, колкото и пеперудите. Красиви са, всяка има много характерни шарки и багри, а някои чак имат кристалчета (предполагам роса) в снопчетата власинки на гърба си. Не могат да летят като пеперудите, но могат повече неща от тях - в състояние са да направят перфектен пашкул примерно, да не говорим, че именно и само те знаят тайната на трансформацията.

[не...]

Все едно пеперудата да каже - аз не искам да бъда първо гъсеница и чак след това да ставам пеперуда.

Или маймунката на Дарвин - що да не бъда човек... ли...

Диана, такова е моето мислене. Не споря. Божидар ме разбира, убедена съм, но и да не ме... засега съм на това стъпалце, за нататък не зная...

(:

[Станимир]

... При по- детаилно вглеждане се установява, че в безсмъртната част, тази, която си остава неизменна в преражданията, може да се открият две съставки - едната - с азово съзнание, може да я наречем висш аз , активна в битието на всички смъртни обитатели на едно човешко същество (някои съвсем основателно го наричат и микрокосмос, но това някак не е общоприет термин, затова, макар и много удобен и точен, няма да го използвам) и друга, с индивидуалност, но без азовост носеща спомена за Създателя, но неактивна. ...

Не бих казал, че тази втора част сама по себе си има индивидуалност. По-скоро тя е една, обща за всичко съществуващо. Тази част е самият Създател (използвам думата, въпреки че не я намирам за точна). Тя е безкрайността, абсолюта, съвършенството, потенциала, който индивидуалността може да разгърне съзнателно в живота си. Не бих я нарекъл неактивна.

Ако наистина всъщност има две безсмъртни съставки, и те са твърде различни, ако не прецизираме нещата, много лесно може да се свържем с частта, която е активна. ( всъщност няма как да се свържем с частта, която е пасивна. Даже няма и да подозираме за нея, именно защото е толкова пасивна) Човекът, който успее да постигне това, ще усети една огромност, разтваряне, свързаност с нещо огромно и могъщо. Ще получи някои нови възможности и умения.(Но всъщност, никога няма да получи всичките) Ще се радва с огромна, непредаваема радост ... При известно вглеждане ще открием, обаче и други неща. Този човек ще счита, че знае всичко за всичко. Той не би могло да има предвид нечие чуждо мнение, различно от неговото, тъй като ще счита, че неговото мнение е самодостатъчно. Той няма да се съобразава с нищо и с никого, тъй като ще счита, че всичко, което прави, е съгласуваво с каквото трябва. Напразни ще бъдат усилията на околните да достигнет с каквато и да било информация до съзнанието му - той знае най- добре за себе си и за тях. Е, резултатите няма да показват това, но той ще ги игнорира, тъй като кой му ги показва- някакви, които не са се свързали със своя висш аз.

С това абсолютно не съм съгласен. Подобни илюзии, които описваш не съществуват на нивото на висшия аз. Първо не ми е ясно защо разглеждаш нещата от гледна точка свързване с висшия аз. Човек е висшия аз. Няма свързване, а отърсване от един изграждан в течение на дълги години навик да се отъждествяваме с това, което не сме (желанията си, мислите си, зависимостите си и др.) с външното, с това, което сме в състояние да възприемем в момента. Именно разбирането за висшия свят ти дава възможност да разбереш, че в основата на всичко живо има една безкрайност, която да опознаваш и че всъщност никога няма да успееш да опознаеш тази безкрайност изцяло (и това е най-прекрасното от всичко, защото осъзнаваш вечността и необятността на пътя пред себе си). „Знам много“ и „знам малко“ са относителни възгледи. Истински знаещият не си прави илюзията, че може да обхване безкрайността. Няма нужда да оценяваме това, което знаем. Това с нищо не би увеличило самото знание. Нека не приписваме на висшия аз илюзии, които дори и за средния човек са преодолими.

Редактирано Август 27, 2010 от Станимир

[B__]

Виждам, че Диана е коментирала, че привържениците на такива идеи имат сходен, специфичен психологичен портрет.

Първо искам да кажа, че в лицето на Венци и Вальо получавам чудесна възможност за себеосъзнаване. Ако не си приличахме, нямаше така да се заиграваме.

Все пак увереност да напиша този пост ми даде факта, че бях в известна степен "воден" към цитатите, които ще използвам.

Говорил съм за психични структури на човека. Трябва твърдо да подчертая и да наблегна, че нямам предви психични отклонения. Разбира се, човек, който е срещал израза психички структури по-често в контекст свързан с психични заболявания, е нормално да направи тази асоциация, но сама по себе си психичната структура е само структура и нищо повече. Това е еквивалента или част от понятията група програми на човека, енергийни структури, специфика и характеристики на телата на човека, модел на мислене и модел на чувстване.

Относно модела на мислене в темата за Постоянното Несъзнавано Настроение говорих за това, че човек изгражда мирогледа си на базата на минали чувства и убеждения и това поддържа в него постоянен чувствен фон - ПНН. В тази връзка ви предлагам един цитата от сборника на Блаватска "Окултни Изследвания":

"...пластичната сила на въоб­ражението при някои хора е много по-силна, отколко­то при други. По своите възможности съзнанието е двойствено: то е физично и метафизично. Неговата по-висша сфера е свързана с духовната душа или будхи, a no-низшата с животинската душа — принципа кама. Има хора, които никога не използват no-висшите спо­собности на ума си; другите, които правят това, са мал­цинство и по този начин, ако не над, те са някъде от­въд средния човек. Мислите им са в един по-висш план, дори за обикновените неща. Индивидуалната особеност на личността определя мисловния „модел" на мисле­нето, както и способностите от предишния живот, а по­някога и унаследяването на физическия елемент. Ето откъде идва голямата трудност за материалиста — чия­то метафизична част от мозъка е почти атрофирала — да се издигне над материалното, и трудността за онзи, чийто мозък е естествено предразположен към духов­ното да се снизи до нивото на прозаичната и вулгарна мисъл. Оптимизмът и песимизмът до голяма степен също зависят от това..."

От една страна има хора, които използват различни нива на ума си при своето мислене, а от друга от това зависи оптимизма и песимизма. Нещо подобно на ПНН. Но нещата не свършват тук. Ето и още по-интересния цитат:

"В: Но навикът да се мисли с по-висшето съзнание може да бъде придобит.........

Е. П. Б: С огромна трудност, твърда решимост и много саможертви той със сигурност може да бъде при­добит. Но в същото време за онези, които са родени с талант, е сравнително лесно. Защо става така, че едни съзират поезия в зелето и в свинята с нейните малки, докато други в най-висшите неща виждат само тяхна­та най-низша и материална страна, защо те се смеят на „музиката на сферите" и защо се подиграват с най-възвишените схващания и философии? Това различие зависи просто от вродената способност на ума да мис­ли на no-висше или no-низше ниво, или с други думи да мисли с астралния (в онзи смисъл на думата, даден и от Св. Мартин) или физическия ум. Големите интелек­туални способности често не са доказателство, а пре­пятствие по пътя към духовните и правилни схващания; вижте например по-голямата част от значителните фи­гури в науката. Ние трябва no-скоро да ги съжаляваме, отколкото да ги обвиняваме."

Дали нашият свят е красив или грозен?! Блаватска казва, че едни съзират поезия в "зелето и свинята с нейните малки", а други се смеят и подиграват на най-възвишените схващания и философии. Каквото виждаме и в тази тема: смях относно любовта, отхвърляне на любовта, смях и подигравки относно развитието на човека и неговото его, смях и подигравки към целия свят, отхвърляне на всичко, което поколенията и учителите смятат за духовно.

Изводът й е интересен: тези, които се подиграват на духовното в този свят (а в нашия случай директно го отричат) мислят с астралния или физическия ум. Тоест, тяхното ниво на мислене е само на ниво его, което развива едно хубавичко, голямшко его. Сега разбираме и гордостта, че този свят не е за нас, ние сме повече от него и трябва да избягаме от него. Това е просто его. Тук хубаво място има едно мое писание Усилията за премахване на егото водят до засилване на егото . То показва моите усещания, че отхвърлянето на егото си е точно его-номер, каквито явно са и усещанията на Блаватска по темата, че отхвърлянето на прекрасните неща в този свят са си дело на егото.

Има още нещо относно превода на онова злополучно изречение "... for the car of Jaggennath to crush them individually for the good of all"

Питах един чужденец, който от 14 години се занимава с тези неща и да видим. Все пак може да съм сгрешил.

Тук, обаче, може да играе и за мен, и за вас една его заблуда, че "целия свят е познаваем", която не съм публикувал, но близка е Вкарай света в Азбучник.

Смисълът е, че егото ни казва, че наистина познаваме света. Това кара нашето его да превежда неразбираемите за нас неща в разбираеми. Така превода на каквото и да е изречение се свежда до сътворяване на разбираем за нас текст. Това е и окрупняване, обобщаване на виждането ни за света. Убеждения от типа "този свят смърди", "мъжете са гадове", "политиците крадат" и т.н. попадат и в тази его заблуда. Това е подобно на далтонизма. Далтонистът не различава нещата в света и не иска да ги различава. Ако му дадат една фигура от розови и сини точки, той ще каже, че нищо не вижда, докато цветно-виждашият ще види число.

Нека виждаме цветно

Пак се извинявам за този пост. Надявам се да ми простите и благодаря за това. Надявам се да е взаимно полезен.

[Багира]

По-скоро тя е една, обща за всичко съществуващо. Тази част е самият Създател (използвам думата, въпреки че не я намирам за точна). Тя е безкрайността, абсолюта, съвършенството, потенциала, който индивидуалността може да разгърне съзнателно в живота си. Не бих я нарекъл неактивна.

Можем дая наричаме всякак, но от това няма да стане по- активна. Това е Спящата красавица, преди да я целуне принцът. Не прилича на актина, нали? Има я, все пак, наистина. Но спи непробуден сън. Може да се пробуди и то по един единствен начин.

С това абсолютно не съм съгласен. Подобни илюзии, които описваш не съществуват на нивото на висшия аз. Първо не ми е ясно защо разглеждаш нещата от гледна точка свързване с висшия аз. Човек е висшия аз.

Това са концептуални различия. по принцип няма вярни теории. Избираме си някакви и действаме според тях. Когато се окажат несъстоятелни (това рано или късно се случва) е благословия своевременно да видим заблудата си и да се отърсим от нея. Учителя недвусмислено е казал, че съвременния човек няма нищо общо с първоначалния човек. Не е задълбал в размишления в какво се състоят и в каква посока са разликите. Все пак и учениците трябва да свършат нещо. Дали Човек е висшия аз евъпрос на дефиниция. Но ако реша, че в това, което сега пише тук на клавиатурата, е висше ... това би било съвсем весело, ако всъщност не беше много тъжно.

Истински знаещият не си прави илюзията, че може да обхване безкрайността. Няма нужда да оценяваме това, което знаем. Това с нищо не би увеличило самото знание. Нека не приписваме на висшия аз илюзии, които дори и за средния човек са преодолими.

Съобщих за експериментални резултати. Е, нямам сертификат от оторизирана фирма ... Всъщност имам, но ти не го признаваш, казваш, няма такова нещо.

Когато попитали, Лаплас, къде в неговата представа за света е мястото на Бога, той отговорил, че не вижда необходимост от такава хипотеза.

Добре, нека допуснем, че човек всичко на всичко не подозира колко е висш.Къде има място за "хипотезата" Иисус Христос? И за неговото учение?

Или това е една история, която се е случила преди 2000 г.? И най- много да я честваме 10-на пъти в годината?

Редактирано Август 27, 2010 от Багира

[Венцислав_]

това, което сме в състояние да възприемем в момента.

Ние не сме в състояние да възприемаме каквото и да е в момента и това е един от основните човешки проблеми.

Ние само проектираме, пренасяме и пречупваме всичко през миналото си, с което се идентифицираме.

А Висшият Аз, повярвай, има огромно минало и прави съвсем същото нещо, само в непредставими за нас мащаби.

Всъщност, и как би могло да бъде иначе, нисшия аз си е само проекция в една по-плитка действителност на Висшия.

След като Висшия Аз бил божественото, просто е абсолютно неасимилаемо как това божествено решава да си създава нисши азове, че да му събират опитности и да му пречат да осъзнава самото себе си. На всичкото отгоре, това божествено до голяма степен е без реален избор, защото той се определя от електромагнитните му фокуси, които са именно резултат на миналото му.

Вярно бог е. Ама на този свят, който е един авариен порядък за една група объркали пътя...

Администраторска бележка: Светогледа изразен в това мнение е почерпен от розенкройцеската космогония (по холандска линия). Моля винаги посочвайте източника.

[Станимир]

Това не го ли повтори вече стотина пъти? Омръзна ми да ти отговарям. Вместо това прочети пак мненията от темата.

[Станимир]

По-скоро тя е една, обща за всичко съществуващо. Тази част е самият Създател (използвам думата, въпреки че не я намирам за точна). Тя е безкрайността, абсолюта, съвършенството, потенциала, който индивидуалността може да разгърне съзнателно в живота си. Не бих я нарекъл неактивна.

Можем дая наричаме всякак, но от това няма да стане по- активна. Това е Спящата красавица, преди да я целуне принцът. Не прилича на актина, нали? Има я, все пак, наистина. Но спи непробуден сън. Може да се пробуди и то по един единствен начин.

Въобще не мисля, че можем да говорим за активност и пасивност, що се отнася до тази „част от човека“. Потенциалът „се събужда“ котаго бъде проявен.

С това абсолютно не съм съгласен. Подобни илюзии, които описваш не съществуват на нивото на висшия аз. Първо не ми е ясно защо разглеждаш нещата от гледна точка свързване с висшия аз. Човек е висшия аз.

Това са концептуални различия. по принцип няма вярни теории. Избираме си някакви и действаме според тях. Когато се окажат несъстоятелни (това рано или късно се случва) е благословия своевременно да видим заблудата си и да се отърсим от нея.

Има истина и човек може да я опознае. Аз не си избирам теории. Изграждам си собствен светоглед, а различните теории само ми помагат за това. Някои възгледи могат да се окажат несъстоятелни, но да се допуска това за всички възгледи е абсурдно. Наистина старите възгледи търпят разширение, но това не ги прави несъстоятелни.

Учителя недвусмислено е казал, че съвременния човек няма нищо общо с първоначалния човек. Не е задълбал в размишления в какво се състоят и в каква посока са разликите. Все пак и учениците трябва да свършат нещо. Дали Човек е висшия аз евъпрос на дефиниция. Но ако реша, че в това, което сега пише тук на клавиатурата, е висше ... това би било съвсем весело, ако всъщност не беше много тъжно.

Ти май от всичко прочетено от Учителя си запомнила няколко фрази, които са ти удобни, защото се връзват със светогледа ти. А написаното от тебе би могло да е висше, ако не беше пречупено през заблудите на нисшето ти аз.

Истински знаещият не си прави илюзията, че може да обхване безкрайността. Няма нужда да оценяваме това, което знаем. Това с нищо не би увеличило самото знание. Нека не приписваме на висшия аз илюзии, които дори и за средния човек са преодолими.

Съобщих за експериментални резултати. Е, нямам сертификат от оторизирана фирма ... Всъщност имам, но ти не го признаваш, казваш, няма такова нещо.

Когато попитали, Лаплас, къде в неговата представа за света е мястото на Бога, той отговорил, че не вижда необходимост от такава хипотеза.

Добре, нека допуснем, че човек всичко на всичко не подозира колко е висш.Къде има място за "хипотезата" Иисус Христос? И за неговото учение?

Или това е една история, която се е случила преди 2000 г.? И най- много да я честваме 10-на пъти в годината?

Христос си е съвсем на мястото, а най-сигурният начин да го „убиеш“ е като поставиш непреодолима пропаст между Него и човека. Всичко съществуващо или е било, или е, или ще бъде човек в някой от безбройните космически цикли. Христос не прави изключение. Той е достижим и като индивидуалност изпълняваща определена роля в духовното развитие на хората, и като принцип съществуваш във всеки отделен човек, на който въпросната индивидуалност е израз.

[Венцислав_]

Администраторска бележка: Светогледа изразен в това мнение е почерпен от розенкройцеската космогония (по холандска линия). Моля винаги посочвайте източника.

Това не го ли повтори вече стотина пъти? Омръзна ми да ти отговарям. Вместо това прочети пак мненията от темата.

Почерпен ли съм? На две бутилки...

И през мен май се проявяват разни елементалчета, тип "Пако Рабан".

Хайде, всичко друго по тази тема сега ще спестя, че имам достатъчно собствени рамки, не ми трябва да се напъхвам във вашите.

Стан, не знам дали ти е ясно, но сигурно четем или сме чели еднакви или подобни книги. Вярно е, че от доста време вече не чета толкова много, колкото преди, някак не виждам смисъл. Но искам теб да попитам...

Ти наблюдаваш ли се? Аз много добре знам какво пише по книгите, но знам, че човек и съществуването му не са нечия чужда форма.

А ти, себе си, наблюдаваш ли се истински? Да проследяваш поводите и причините на действията си, да проникваш колкото е възможно по-дълбоко, но не проектирайки някакви доктрини, а просто с чист поглед? Ясно ми е какво ще пожелаеш да отговориш, но без особено много да се замислиш и без да разбереш добре какво точно те питам и какво точно съм написал (както друг път). И все пак, аз питам, но не толкова за да получа отговор за себе си, а за да раздвижа въпроса у теб.

И тъй, какво виждаш? Но остави заученото наизуст, а просто гледай...

И ела после да определяш доктрини.

Потенциалът се събужда когато бъде проявен

Кажи ми честно, това дали можеш наистина да си го представиш.

Значи, въпросът е ясен. Говорим за потенциал - сомнамбул.

Потенциалът, изведен на повърхността вече не е потенциал по две основни причини, но слети. Самата повърхност, естествено... Външното е форма. А изявата е втвърдяване на една възможност, потискаща всички останали непроявени възможности. Това е умъртвяване на потенциал.

Същността определено служи за друго. Нека гледаме...

Има истина и човек може да я опознае. Аз не си избирам теории. Изграждам си собствен светоглед, а различните теории само ми помагат за това. Някои възгледи могат да се окажат несъстоятелни, но да се допуска това за всички възгледи е абсурдно. Наистина старите възгледи търпят разширение, но това не ги прави несъстоятелни.

Това е усилен труд, уважителен. Да трупаш, анализираш, синтезиращ, избираш и подчиняваш на избраните възгледи. Нека не мислим, че всички правят това.

Както и да жонглираме с нечии възгледи, най-сигурния резултат (а и причина) от това е само, че явно ние нямаме способност да виждаме.

Ясно е, че ще си изберем посоките, които ни обещават порасване. Но макар и безумно егоцентични, нека гледаме...

Ти май от всичко прочетено от Учителя си запомнила няколко фрази, които са ти удобни, защото се връзват със светогледа ти. А написаното от тебе би могло да е висше, ако не беше пречупено през заблудите на нисшето ти аз.

Да помнят фрази умеят най вече онези, с трупането на възгледите. Да разбират могат само онези, които нямат възгледи. Като изключим настрана отношението ти към онова, което не успяваш да разбереш... Нека гледаме...

Всичко съществуващо или е било, или е, или ще бъде човек в някой от безбройните космически цикли.

Така казват, нали? И аз съм ги чел. Но кой какво е разбрал...

За всичко обектинво съществуващо ли говорим? Онова, което щеше да съществува, ако ни нямаше нас, които да му забодем въпросното "съществуване".

Размислям се и се сещам, че има едно такова нещо, което е Бог - Отец и убедено заявявам, че нито е бил, нито ще бъде човек, в обективния план, от който изходихме.

А субективно как стоят нещата? Всичко съществуващо е човек, разбира се, поради простата причина, че е негово отражение. И аз много пъти обяснявах как се раждат формите в този природен порядък (на формите), ама... За жалост, това е нещо, което с думи може да бъде изразено много малометражно, сравнително и изобразено в ограничен ъгъл. Нито може да се научи. Може само да се види. Нека гледаме...

[Велина Василева]

Може много неща да се кажат и да се изпишат за Висшия Аз и в този смисъл - дали ще го определим като Христос в нас, дали ще гледаме на Него като на висшия Манас и в този смисъл - да ни се струва, че той е аспект на Нещо Друго; дали друга някаква философия ще приемем - напр. - че Човекът е Висшият Аз - това, според мен - няма съществено значение... От известна гледна точка - всяко становище си има своите основания... И дори диаметрално противоположните становища са валидни, защото - зависи - през какъв филтър ги преценява Наблюдателят...

Обаче - дефиницията на Висшия Аз ли е толкова важна, или изпълнението на Волята Божия, ерго - и на Висшия Аз, както и да го определим и каквото и да теоретизираме за него?... Не бива да забравяме едно - че живеем в Закона на ограничението... Това значи, че каквото и да измъдруваме - то, по презумпция ще бъде ограничено и непълно...

Затова - за да се ориентираме в лабиринта на личните си мисли и чувства, естествено подвластни на объркване - май е по-разумно да погледнем приложната страна на въпроса - като съществена, върху която следва да се концентрираме ...Чудех се дали в тази тема да ви предложа следващия цитат, или в друга някоя... Обаче - вече съм убедена, че точно тук му е мястото и дано думите на Учителя да послужат като катализатор на хармонията между нас, която е по-важна от всяко изясняване на личната ни позиция, колкото и перфектна да ни изглежда тя - в нашите собствени очи...

Да не забравяме, все пак, че живеем в условията на илюзия и това, че сме обвързани емоционално с дадена доктрина, учение или каквото и да било друго напътствие - първо - не означава че ние наистина го разбираме едно към едно (дори и то да е от Чист Източник) и второ - не означава, че тези, които четат поста ни, въпреки усилията ни да го поднесем добре - ще го схванат по начина, по който на нас би ни се искало...

По-добре е да търсим това, което служи за мир, защото становищата ни - ако не сега, то - отвъд, непременно ще се уеднаквят , когато му дойде времето...

Христос като казва „любете враговете си“, това значи, че обида, казана от врага ти, да можеш да я превърнеш, защото той, като враг, като ти е казал тази обида, избавил те от едно голямо зло.

Ще се стремите всички да очистите съзнанието си. Сега, на религиозен език ще ви кажа същото: Ще се молите на Господа, ще викате Светия Дух, да приложите Божествения Дух. Ако в един месец една обида не можете с вашата любов да я превърнете, вие не сте ученик, вашата любов е слаба, не е Божествена Любов. В Божествената Любов, която имате, в този огън трябва да се топят всички елементи. Сега, някой може да въздишат. Ученикът не може да въздиша. Той ще въздиша, но ще каже: „Ох, ох“. Не, не, ще въздиша, ще каже: „Ох, ох!“ Не, не, ще работиш. Днес, „ох“, утре „ох“ и най-после ще каже: „А разбрах сега, няма повече „ох“, задачата е решена“. Аз не се сърдя, че някой път казвате „ох“, но гледам, като казвате „ох“ работите ли. Като казвате: „Ох“ и не работите, казвам: Тази работа с „ох“ няма да се разреши.

Ако не вземете този метод, който ви давам тази вечер, ще губите времето си, т.е. може да свършите по-късно школата си, защото има при мене някои ученици, които от 15 години повтарят този клас и казват: „Учителю, кажи ни нещо повече!“ Като им дам по-сложна задача, те казват: „Не е по силите ни“. Тогава как искате да минете в по-горен клас?

Сега, не казвам, че аз искам това, но казвам, че в тази школа всичко е определено, необходимо е.

Да любиш, това не е една привилегия, това е една необходимост. Да бъдеш мъдър, това не е една привилегия, това е една необходимост. Да бъдеш истинолюбив, това не е една привилегия, това е една необходимост. Да бъдеш милостив, това не е една привилегия, това е една необходимост.

Няма да кажеш: „Не мога“. Не, не, ще се подчиниш и нищо повече. Това е една необходимост. Не се ли подчиниш на тази необходимост, очаква те смърт. Ама защо трябва да любиш? Не любиш ли, няма живот. Ако любиш, има живот; ако не любиш, няма живот. Ако не придобиеш тази мъдрост, условията на този живот няма да се проявят.

Тъй щото, като говорим за Любовта, като говорим за Мъдростта, за Правдата, за Истината, ние подразбираме необходимостта на Божествения живот.

Няма да казваш „защо“, но ще кажеш: „Аз трябва да любя, аз трябва да бъда умен, правдив, истинолюбив, това е необходимост, това е Божествено, наложено ни е, няма изключения“. Тъй трябва да мислите.

Казва някой: „Защо трябва да любим“. Необходимо е да любиш. Ама защо да го любим, лош е? Необходимо е. „Ама той е такъв“. Необходимо е. Разбирате ли?

Волята Божия е такава. Разбирате ли какво е Волята Божия?

Ако не ѝ се подчиниш, тя помита всичко; ако ѝ се подчиниш, спира. Бог няма да се подчини на едни детински своеволия, няма да ти дава отговор за какво и защо – ни най-малко! Трябва да знаеш необходимо е. Защо трябва да любя? – Необходимо е. Защо трябва да бъда умен? – Необходимо е. Тъй трябва да мислите.

И в вашето съзнание трябва да легнат веднъж за винаги тези неща, и то не само у вас, но тъй ще проповядвате и на другите.

Ами какво учите вие? Ще кажете: „Необходимо е да любиш.“ Какво учите друго? – Необходимо е да имаш мъдрост. Друго? – Да не правиш глупави работи. Друго какво учите? – Необходимо е да учиш истината. Това е нашето учение! Необходимо е значи!

Но няма да кажете: „Може, но когато имате разположение“. Не, ще любиш и нищо повече. Никакво разположение, но по заповед. Необходимо е и нищо повече. Ще се подчиниш. Откажеш ли, всичко е свършено.

И сега, всичките страдания в света не са нищо друго, освен това, че невидимият всят иска да вразуми хората, че много неща са необходими. Туй сега е разумната страна на въпроса, как стои той от окултното гледище. Щом всичко това е необходимо от Божествено гледище, необходимите неща най-лесно се изпълняват.

Необходимо е да ядеш. Мъчно ли е да ядеш? Не, лесно е. Необходимо е да пиеш вода. Мъчно ли е да пиеш вода? Не, най-лесното е. Глътка по глътка, ще свършиш. Дигни чашата на страна. Тия са най-лесните неща.

Сега, тия спорове, които често произтичат между вас, те произтичат от това, че има други същества в света, които чрез своите мисли затъмняват съзнанието на човека. Често съзнанието на човека потъмнява и той не може да прави разлика между една мисъл и друга, между едно чувство и друго.

Казва: „Аз тъй мисля“. Другият: „А пък аз тъй мисля“.

Да се разберем! Няма какво да се разбираме. В любовта няма противоречия, но необходимо е да любиш.

Ще кажеш: „Ама как, как ще любя?“

Ще ви приведа един пример: Когато се излюпят онези малки юрдеченца, майка им давали им уроци как да плават? Още като се излюпи, то знае как да плава. Майка им учи ли ги как да кълват? – Те знаят как да кълват още щом се излюпят. И на вас казвам: „Вие като излезете от вашето яйце ще знаете как да кълвете и да плавате“. Ако ми кажете, че не знаете, ще ви кажа, че искате да ме забавлявате.

Тъй седи въпроса. Аз ви говоря за една истина, която дълбоко е вложена във вашата душа и вие може да я знаете.

Както пиленцето може да кълве и юрдечето знае да плава още щом се излюпят, така и вие знаете. Юрдечката майка казва: „Клок, клок“. Преведен, този език значи: Ще работиш тъй, както е написано вътре в тебе. Дойде юрдеченцето до водата, и майката казва: „Квак-квак“. То значи: Тъй, както е писано в тази Божествена книга, тъй ще плаваш. Вие ще ме питате как да любим. Аз ще кажа: „Квак-квак – тъй както е писано в Божествената книга“.

Няма никакъв спор. Ще отвориш книгата, ще прочетеш. Спреш ли ме и разсъждаваш философски, няма да влезеш в водата.

И тъй, вложете мисълта, че основните Божествени мисли, идеи са вложени, написани в тази Божествена книга и всеки може да чете от нея, стига да иска да чете, стига да слуша.

Я наблюдавайте пиленцата, юрдеченцата, като чуят гласа на майка си: Кът-кът – всички пиленца се събират, слушат, подчиняват ѝ се. Като ги повика, всички отиват. Е хубаво, когато Господ ви вика, а вие не слушате, ще изгубите. След като майка ви, която е поставена да ви вика, извиква клок-клок, а вас ви няма, не загубвате ли? Като ви каже кът-кът и вие закъснеете 1–2 минути, всичко е опапано. Казвате: „Има време, за в бъдеще“. Няма време, всичко е определено. Туй пиленце не може да се отдалечи на голямо разстояние от майка си. То може да се отдалечи на разстояние само 1 крачка, две, 10, 15 крачки, но не може да се отдалечи на 100 крачки или повече. Отдалечи ли се повече, то изгубва майка си.

И ние, в нашето съзнание, не може да се отдалечаваме от Бога. Вие казвате: „А аз ще се отдалеча от Бога“. Да, но далеч като отидеш, като каже майка ти „кът-кът“, няма да чуеш.

В нашето съзнание ще бъдем на такава дистанция, на такова разстояние от света, че щом сме при тези Божествени условия, като чуем какво казва Духът, какво казва майка ни, веднага да чуем и изпълним каквото казва , да изпълним волята ѝ. За последствията не мислете, защото в необходимостта всичко е за добро.

Развитие на съзнанието

Душата е тази Божествена Книга, която трябва да разгръщаме, за да четем написаното в нея и да го прилагаме по необходимост, защото живеем в такива условия...

Обаче - преди всичко - трябва да възстановим връзката с Душата си и да се научим да бъдем послушни... А дали точно тази Душа, с която ние сме установили връзка, в качеството си на личност - ще наречем Висш Аз, или няма да я наречем така - не е съществено... Същественото е - когато тя, Душата ни, каже : "Кът... кът..." - ние да я чуем - да я послушаме и да изпълняваме безусловно, защото и Кума Лиса дебне в храстите ...

[Guest Христо6]

Оффф, не мога да я схвана тая идея че Всички сме Бог, че Аз съм Бог и това си му е...Явно като се каже "аз съм Бог" се има предвид, че най - висшата част от мен е божествена искра, която присъства във всичко. Бог има много проявления ...явно има развиващи се съзнания ( като човешкото) и едно единствено божествено съзнание, което направлява еволюцията на другите съзнания ? Оффф...

[Станимир]

...

Ти наблюдаваш ли се? Аз много добре знам какво пише по книгите, но знам, че човек и съществуването му не са нечия чужда форма.

А ти, себе си, наблюдаваш ли се истински? Да проследяваш поводите и причините на действията си, да проникваш колкото е възможно по-дълбоко, но не проектирайки някакви доктрини, а просто с чист поглед? Ясно ми е какво ще пожелаеш да отговориш, но без особено много да се замислиш и без да разбереш добре какво точно те питам и какво точно съм написал (както друг път). И все пак, аз питам, но не толкова за да получа отговор за себе си, а за да раздвижа въпроса у теб.

И тъй, какво виждаш? Но остави заученото наизуст, а просто гледай...

Постоянно. Всъщност не себе си, а мислите, мотивацията, желанията си. Какво виждам? – Различни неща. Не винаги такива, каквито искам. Слабостите си (или поне част от тях) ги забелязвам и не ги отричам. Осъзнавам несъвършенството на проявите си и се стремя да бъда по-близко до духовния си идеал, но разбира се, не е лесно. Понякога (всъщност често) опитите ми са неуспешни, но това не е причина да се отказвам, нито е причина да смятам, че това, към което се стремя, е непосилно или невъзможно за човека. Божественото в човека си съществува, а както е казано: Храмът Божий се изгражда с човешки ръце и крака. Всяка наша мисъл, чувство, стремеж е един камък, който принасяме за строежа на този Храм.

Потенциалът се събужда когато бъде проявен

Кажи ми честно, това дали можеш наистина да си го представиш.

Значи, въпросът е ясен. Говорим за потенциал - сомнамбул.

Потенциалът, изведен на повърхността вече не е потенциал по две основни причини, но слети. Самата повърхност, естествено... Външното е форма. А изявата е втвърдяване на една възможност, потискаща всички останали непроявени възможности. Това е умъртвяване на потенциал.

Същността определено служи за друго. Нека гледаме...

Когато старата форма стане тясна, тя се заменя от нова. Никоя форма не може да изрази Безкрайността, но имаме едно постоянно усъвършенстване, което е неограничено като възможности във времето. Ако искаме да осъзнаем и разберем Безкрайното тук и сега, т.е. такова, каквото То е отвъд покрова на Материята, в Неговото непроявено състояние, ... ами дори и да е възможно ми се струва доста, ама доста далечна задача. Тук може да приложа един цитат, за който се сещам, но в момента нямам време да го намеря. Може би по-късно.

Има истина и човек може да я опознае. Аз не си избирам теории. Изграждам си собствен светоглед, а различните теории само ми помагат за това. Някои възгледи могат да се окажат несъстоятелни, но да се допуска това за всички възгледи е абсурдно. Наистина старите възгледи търпят разширение, но това не ги прави несъстоятелни.

Това е усилен труд, уважителен. Да трупаш, анализираш, синтезиращ, избираш и подчиняваш на избраните възгледи. Нека не мислим, че всички правят това.

Както и да жонглираме с нечии възгледи, най-сигурния резултат (а и причина) от това е само, че явно ние нямаме способност да виждаме.

Ясно е, че ще си изберем посоките, които ни обещават порасване. Но макар и безумно егоцентични, нека гледаме...

Нещата са далеч по-прости. Няма такава планираност и усилие в посоката, която визираш. Всичко си идва на мястото съвсем естествено. Важното е да намериш здрава основа, а тя е искрения стремеж към духовното. Порастването от друга гледна точка е разгръщането на Духа, който тъй или иначе съдържа всички възможности в себе си. Човек трябва да расте, но в съгласие с Духа, т.е. да нарастват именно духовните ни прояви, а не заблудите и зависимостите ни. Различаването им, отделянето на зърното от сламата, разбира се, не е лесно, но е постижимо.

Всичко съществуващо или е било, или е, или ще бъде човек в някой от безбройните космически цикли.

Така казват, нали? И аз съм ги чел. Но кой какво е разбрал...

За всичко обектинво съществуващо ли говорим? Онова, което щеше да съществува, ако ни нямаше нас, които да му забодем въпросното "съществуване".

Размислям се и се сещам, че има едно такова нещо, което е Бог - Отец и убедено заявявам, че нито е бил, нито ще бъде човек, в обективния план, от който изходихме.

А субективно как стоят нещата? Всичко съществуващо е човек, разбира се, поради простата причина, че е негово отражение. И аз много пъти обяснявах как се раждат формите в този природен порядък (на формите), ама... За жалост, това е нещо, което с думи може да бъде изразено много малометражно, сравнително и изобразено в ограничен ъгъл. Нито може да се научи. Може само да се види. Нека гледаме...

Ще го формулирам по друг начин: всяко същество в Космоса или е било, или е, или ще премине през аналогичен на еволюционния етап, през който преминават сега хората. Бог е самият Живот, който се проявява във всяко от неизброимите същества във Вселената.

[Станимир]

Оффф, не мога да я схвана тая идея че Всички сме Бог, че Аз съм Бог и това си му е...Явно като се каже "аз съм Бог" се има предвид, че най - висшата част от мен е божествена искра, която присъства във всичко. Бог има много проявления ...явно има развиващи се съзнания ( като човешкото) и едно единствено божествено съзнание, което направлява еволюцията на другите съзнания ? Оффф...

Ако разглеждаме Бог в абсолютен смисъл, то неговата „видима“ проява са космическите закони, които изразяват Неговата същност и са скелета върху който е изграден проявения свят. Бог нищо не направлява съзнателно.

[Велина Василева]

Оффф, не мога да я схвана тая идея че Всички сме Бог, че Аз съм Бог и това си му е...Явно като се каже "аз съм Бог" се има предвид, че най - висшата част от мен е божествена искра, която присъства във всичко. Бог има много проявления ...явно има развиващи се съзнания ( като човешкото) и едно единствено божествено съзнание, което направлява еволюцията на другите съзнания ? Оффф...

Не можем да схванем идеята, че всички сме Бог - защото обвързваме себе си с третото измерение - физическия свят, който е свят на разделението... А ние сме многоизмерни Същества...Така че - напълно нормално е, докато "живееш" в третото измерение, да не можеш да схванеш нещо, което става явно едва на Равнината на Единството, която е в пето измерение... В петото измерение - тази идея ще бъде "очевидна" - за всички негови обитатели...

За да си помогнем сега, от позицията на третото измерение, можем да си послужим с някакъв духовен инструмент ( прибл. аналогично на физическите инструменти микроскоп, или телескоп, които променят визуса, "въоръжавайки окото")... Такъв инструмент е вярата...

Вярата е изключително сериозен ментален инструмент - човек трябва да има високоорганизиран ум; умът му да е бръснач, за да може правилно да употреби вярата... Вярата няма нищо общо с онова, бабешкото вярване... Ако искаш - прочети във форума темата: "Мисли на Учителя за вярата" - там има много полезни неща, казани за вярата, защото това, масовото схващане за нея - не ни ползва никак...

Виж какво казва Библията за вярата, как я определя :

Евреи 11:1

А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, - убеждения за неща, които не се виждат.

Значи - отключената интелигентност и разумност (което - по дефиниция - е точно вярата) - няма нужда да си служи с физическите сетива, ерго - с логиката и ума, за да приеме нещата за реални... Тя, вярата, приема нещата за факт (когато хармонията с Божията Воля е налице), преди още умът (т.е. - виждането на очите) да се е произнесъл; т.е. преди "фактите"да са слезли на физическия план (а са все още в по-високите измерения)... Вярата е този инструмент - нашият "телескоп/микроскоп", който ги "сваля" в нашия физически план и ние ги приемаме за действителни...

Споделям ти, че отнема време - да се разбере тази идея за вярата, която ще ти помогне още от трето измерение да разбереш, че "Всички сме Бог"(както впрочем и всяка друга Божествена идея) ... Затова - идеята първо се посажда в ума, после се чака да израсне, след това да цъфне и едва след като даде плод - можеш да я ползваш... И това е напълно сериозно...

[Венцислав_]

Стан,

Единствената възможност да се отласнем напред е, разбира се, ако стъпим здраво върху реалността.

Споделеното от теб показва, че няма начин да достигнем до нея, защото се идентифицираме с това, което искаме да бъдем или някак сме си втълпили, че трябва.

Говориш за стремежи, произлизащи от страхът ни да разберем това, което е. Не можем да достигнем до същината на това, което е, защото искаме то да е друго. Е, съвсем сигурно е, че няма как да променим нещо, което не познаваме и още повече, отказваме да приемем реалността му.

Говорим за себепознание уж, а го отричаме и заменяме със себеразрастване. Не съществува такова нещо като преодоляване на ограниченията, защото няма как препятствията сами себе си да прескачат. Но съществува възможността за разтварянето им, тъй като те отпадат сами след пълното им опознаване и приемане. Чак след това вече можем да говорим за потенциали и възможности, когато липсва азовия стремеж да ги управлява. Разбира се, че те са неограничени, сами по себе си и нека спрем да ги ограничаваме със себе си, не позволявайки на Бог да действа чрез нас свободно. Ако ме има мен, който си мисля, че съм проводник на Божията воля, значи със сигурност нея я няма тук, защото тя се разлива като безкрайна мекота в Абсолюта и разтваря всички останали центрове на твърдост и идентификация, които не са толкова упорити като нашите азове.

Редактирано Август 29, 2010 от Венцислав_

[Велина Василева]

За Бога се казва, че Той е възлюбил Истината, която е в човека.

Истината, това представя нашата душа, това което е излязло от Бога.

Тая Божествена частица, това в което не можем да се изменим, него Бог обича в нас,

а пък другите неща, които сме натрупали наоколо, нашите дрехи, нашите къщи, нашето знание, като ги погледне Бог, Той ги гледа като забавление, като наши играчки. Те не важат за Него. Тези играчки Той ги оставя за наша сметка, а пък това което Го интересува, то е душата ни.

Единственото нещо, което е ценно в човека, това е неговата душа.

И ако вие не обръщате внимание на вашата душа, тогава на какво ще обърнете внимание.

Ако вие не познавате своята душа, как ще познавате душата на другите хора.

Ако вие не можете да обичате душата си, тогава как ще можете да обичате другите хора?

Кое можете да обичате в другите хора? – Душата им.

А пък всичко друго, което обичате в човека, вие обичате дрехите му...

... Законът е: Знанието, което иде от Бога, Божествената светлина да стане достояние на нашите души.

Колкото е по-голяма светлината, толкова е по-добре.

Но ние се страхуваме, че ако влезе много светлина, ще изгубим своята обстановка. Толкова светлина трябва да имате, колкото е необходимо за дадения случай.

И в Любовта е същия закон. Някой път вие желаете повече любов, отколкото ви трябва.

И любовта, някой път, може да бъде непоносима. Толкова любов да има, колкото може да ви причинява радост.

А пък, във всеки един момент, Любовта ще приижда и ще оставя пред вас повече от видимия свят.

Възвишеното в човека

Редактирано Август 29, 2010 от velinavasileva

[Guest valentinus]

Вече си мисля, че трябва поне веднъж да превземеш своят Висш Аз, с всичките там последици, та чак тогава...

Намасте!

[Велина Василева]

Вече си мисля, че трябва поне веднъж да превземеш своят Висш Аз, с всичките там последици, та чак тогава...

Намасте!

"...да превземеш своят Висш Аз" ли, или - да "его-капитулираш" пред Него (т.е. - като ум от трето измерение), за да може Той , при това положение - вече да се съЕДИНи с Бога - в пето измерение?

[Guest valentinus]

Вече си мисля, че трябва поне веднъж да превземеш своят Висш Аз, с всичките там последици, та чак тогава...

Намасте!

"...да превземеш своят Висш Аз" ли, или - да "его-капитулираш" пред Него (т.е. - като ум от трето измерение), за да може Той , при това положение - вече да се съЕДИНи с Бога - в пето измерение?

--------------------------

Изразих се точно, за да няма недоразумения.