Висшият Аз

[не...]

А пък и вашата школа съществува от 40-50 години. Една от десетината съвременни подобни. Да се чудиш, коя е верната

"Истината не е на страната на никого"

[Виктор]

По време на инволюцията нищо особено не става със съзнанието на човека.

Ако по време на инволюцията нищо не става със съзнанието на човека - означава, че имаме същото такова от преди инволюцията. От което следва, че с това съзнание, може да се осъзнават световете, в които е бил човека преди да инволюира.

Така че "падайки" от Рая ние сме се сдобили с още повече съзнание, което е и целта на еволюцията. Това се компенсира с "падането" - живеенето във физическия свят.

Според Кабала идеята е същата еволюцията върви в посока на осъзнаването.

Според мен инволюцията и еволюцията са принципи. Ако има съответствие с микрокосмичните дадености на един човек с принципа инволюция, той се подлага на такава, ако има съответствие на принципа еволюция той се включва и в нея. Но тук има проблем, че тези твърдения за инволюцията и еволюцията са теория, която няма как да се установи дали е вярна. Аз съм склонен да се доверя на становището, че има Универсално учение, касаещо духовното развитие на земното човечество, което се отнася за един род от него и само той е в състояние да го разбере, усвои и приложи на практика. Има обаче друг род от земното човечество, който четейки и слушайки части от Универсалното учение го пригажда и фалшифицира, тъй като не може да го разбере, защото му липсва спомена от преди инволюцията. Двата рода са братя, но са различни.

Висшият Аз е с Божествен произход. Божествена съшност или Божествена сила.

Според мен Този когото не познаваме няма Аз, а е над него, ако ни е създал по свой образ и подобие, означава, че и ние трябва да сме без аз.

2.2. Стремежът към освобождение си е чисто човешки. Няма нищо Божествено в него

Когато човек е свободен, значи е Божествен, когато иска да се освободи от нещо, означава, че това нещо не е божествено, то му пречи, и сътветно човека не е божествен и е попаднал в небожествено нещо.

Едно е да искаш да се освободиш от илюзиите на този свят, а друго е да искаш да се освободиш от света.

Свободата е човешко понятие. Пак гордост и неприемане на Божествения план.

Има два типа хора: просветлени и други. В просветленият човек има осъзната духовна дейност за която този свят е илюзия. В непросветления човек липсва такава дейност, поради което този свят е единствената възможна реалност и той не е илюзия. Причината просветлените да искат да помогнат на непросветлените е тази - да ги освободят от илюзията.

Отказа от натрупването на опит и еволюцията е пак гордост ("Аз знам по-добре") и чист мързел

Отказването просто така е грешка. Отхвърлянето на нещо несъответстващо на вътрешната действителност е възможно ако има пробудена пинеална жлеза. Чрез обикновената диалектична воля се задвижва аурата на пинеалиса, чрез което се отхвърля нещо. За отбелязване е, че не може да се подбира кое да се отхвърля, тоест - това е добро, а това е лошо. Или двете или нищо. Което според мен и двете полярности са от един и същ произход.

2.4. Да обърнем всички в правата вяра си е обикновено дуално мислене

Фанатизма е плод на желанието да се приложи нещо духовно чрез аза. Няма значение висши или нисш

3. Любовта и еволюцията

Еволюцията е принцип, подходящ за развитие на един човешки род. Аз не знам обаче дали съм от този или от някой друг.

[Ники_]

[Багира]

Предлагам да си припомним идеята за холографския характер на вселената. Според която всяко късче от плаката носи цялата информация за образа. Тогава както и да се завърти темата, тя все ще носи информация и за висшия аз. Сещам се и за една друга причина, например- азът все за себе си може да говори. Което не е лошо, защото може по някое време все пак да се замисли.

2.1. Аз съм по-висш от Висшия Аз

Висшият Аз е с Божествен произход. Божествена съшност или Божествена сила.

Чисто човешка гордост е да се мисли, че сме по-висши от него в разбиранията си за това какъв трябва да бъде света.

Това твърдение е много смешно! Но считам, че е твое собствено изобретение. Не виждам някой друг да го твърди. Ще приемем странното ти чувство за хумор, не може начумерено целеустремени да сме, все нещо трябва и да ни разведрява!!

2.2. Стремежът към освобождение си е чисто човешки. Няма нищо Божествено в него

Едно е да искаш да се освободиш от илюзиите на този свят, а друго е да искаш да се освободиш от света.

Свободата е човешко понятие. Пак гордост и неприемане на Божествения план.

Прав си, цялото човешко същество срада и желае освобождение. На смъртната част и се иска ... приличен климат, добро семейство, прилични доходи, добри отношения, удоволствия. Тя не ги получава в пълна стапен, или не ги получава в никаква степен и започва да се чувства подтисната. Тази част си е обречена и на нея няма какво да и се помогне. Макар че част от страданията и могат да бъдат смечени и е по- добре да се прави това, отколкото нищо, или обратното. Но в човешкото същество има и друга част. Омагьосаната и прокудена Василиса прекрасна. Тя може да бъде спасена. Ако обречената част си свърши чисто човешката работа, в съгласие с .... Наистина, пак стигаме и до Божествения план. Знаем ли какъв е?

[B__]

Хм, белезите ми показват, че неправилно се отнасям с вас....и със себе си.

Затова временно ще ви лиша от присъствието си

И....умната

Редактирано Август 17, 2010 от БожидарЗим

[Велина Василева]

Какво трябва да правим? Не трябва да мислим за бъдещето, а да използваме всички блага, които ни дава днешният ден, за добро; той ни носи всички бъдещи блага. Законът е такъв, че Бог, който е дал условия за този ден, ще ги даде и за другите; няма защо да мислим какво ще стане с нас в бъдеще, а трябва да бъдем спокойни – има известни закони, които регулират отношенията на хората. Че може някой да направи пакост, това не е никак произволно; то ще стане по самия закон. Всяко нещастие обаче ще ви донесе благословение; всяка мъчнотия ще разкрие за вас нов хоризонт. Туй можете да проверите всякога и затова не трябва да се безпокоите за нещастията, които може да ви се случат.

Някои ме питат по политическия живот на България: „Какво ще стане с нея?“ Чудна работа, че какво е станало сега? На България ̀и правят малко разтривка – туй е всичко. Снели са ̀и малко от товара, дали са ̀и нова опитност и задача за разрешение. Ние не седнем да мислим разумно върху законите, които регулират Живота, а търсим виновните. Кой е виновен, кажете? Виновните сега няма да ги намерите. Виновен е индивидуалният живот на човека. Когато човек иска да стане цар на хората, той е виноват; и оня, който иска да свали един цар, и той е виноват. Безразлично е за нас кой е цар – един или друг, трети или четвърти – всички вървят по един и същи път. Не казвам, че човек не трябва да желае да стане цар или царица, но кому? На себе си – на своя ум, на своето сърце, на своята воля. Как са вашите поданици – вашите мисли, чувства и желания, подчинили ли сте ги, турили ли сте ред и порядък в себе си? Вие първи дайте образец на света. Какъв проповедник ще бъда аз, когато се обръщам към хората и казвам: „Бъдете щедри“, а сам съм скъперник; казвам: „Не крадете“, а сам крада; казвам: „Не лъжете“, а сам лъжа? Учител, който учи хората, трябва да бъде модел – сам да дава пример. И Исус, когато слезна да учи хората, пръв им даде модела и ако ние усвоим Неговото учение, светът веднага ще се измени.

В нас е скрита една динамична сила, която не умеем да използваме, защото не знаем как да работим. Един трън се изпречил веднъж на едно шосе и заприщил пътя на хората; минавали пътници, удряли го с криваци, но колкото го удряли, толкова повече той расъл, докато почнали да се прекатурват колите. Намерили се всички в чудо. Но дошъл един с търнокоп и казал: „И аз да покажа своето изкуство“ – и започнал отдалеч-отдалеч да подкопава корените. Трънът отначало почнал да се смее и да си дума: „Толкова хора нищо не можаха да ми направят, та ти ли ще ме уплашиш!“ Но търнокопът копал по-издълбоко и трънът по едно време рекъл: „Този син майчин ми намери слабото място.“ Докато и вие не турите търнокоп да работи във вас, всякога трънът ще ви се смее и ще казва: „Аз ще израсна повече.“ Това е една алегория, която трябва да схванете. Кой е този търнокоп? Мислете и намерете. Ние трябва да бъдем винаги на мястото на съдия. Например в Американската гражданска война довели двама престъпници – единият бил сляп, а другият – без крака. Престъплението им се състояло в следното: ходили да крадат ябълки, градинарят ги хванал и ги докарал пред съдията. Но слепият взел да казва:

– Аз съм сляп, аз не крадох ябълки, но си прострях ръцете и взех някои от земята.

А онзи, без крака, взел да вика:

– Аз нямам крака и не мога да ходя да крада.

Съдията, след като размислил, рекъл:

– Турете куция върху гърба на слепия!

И добавил:

– Този, който има очи, е намерил ябълката, а онзи, който няма крака, а има ръце, е брал ябълките.

И действително, така са ги хванали.

Такъв е и човекът – всеки отделно се състои от две същества: едното – сляпо, другото – без крака. Когато Господ ги хване на местопрестъплението, всяко от тях вземе да казва: „Не съм брал, не съм пипал, не съм стъпил с крак“; но Господ казва: „Турете единия върху другия“ и така ги съди. Кой е този, без очите? – Човешкият инстинкт. Оня, без краката? – Човешкият ум. И двамата кажат: „Хайде да пооткраднем“, качат се и тръгнат да крадат ябълки. И като ги хванат, единият казва „Защо ме биете?“ и другият казва „Защо ме биете?“, но и двамата са виновни.

Еволюция е потребна за нас. Нас ни очакват по-големи блага, но трябва да станем доста умни, доста добри, да възмъжеем, за да ни се повери това наследство. Тия три неща, които изброих – Добродетел, Правда, Мъдрост, са велики богатства и когато вие ги притежавате, ще бъдете здрави и щастливи.

Но ще кажете: „Как можем да приложим това учение в света?“

Не се изисква от нас ние да оправим света – светът е оправен. В света няма анормалности, всичко върви по определен ред – събитията, естествени или политически, знаем защо идват, няма защо да обръщаме туй течение.

Но едно е необходимо – индивидуалното изправление на личността в света, била тя мъж или жена.

Когато се изправи личността, ще се изправят нейните деца – синове и дъщери, а когато се изправят те, ще се изправят и техните ближни и целият свят сам по себе си. Какъвто е квасът, такова ще бъде и заквасеното – този е принципът, който е положил Христос.

И Христос действа, за да се осъществи той.

И както една какавида се подема и се образува по-нататък, така и светът ще се подеме и ще се измени към по-добре. В този свят има голямо безпокойствие, защото всички ония, които не могат да завият пашкул, се опасяват как ще прекарат зимата, която наближава. Преобразуването следователно трябва да стане в нашия ум, в нашето сърце, в нашата воля и когато стане това преобразуване, ще почувстваме, че у нас има известна вътрешна сила.

Ние тогава ще дойдем в съприкосновение с ония по-висши същества, които са напреднали и които наричаме светии. Като влезем в свръзка с тях, нашият ум ще се просвети, както учениците се просветяват между своите учители. Светиите са учители на човечеството и ние всички трябва да се ръководим от тях – те учат света как трябва да живее. Но ще кажете вие: „Къде са тия учители, на кое място са – ние им виждаме образите в черква.“ Всяко нещо си има сянката и по нея ние можем да намерим предмета. Вашите желания в света са една сянка, вашите стремежи – също.

Вие искате да разберете същността; трябва да вървите по закона: от сърцето – нагоре, към вашия ум, да мислите за Бога.

Как да си представим Бога? Ние можем да си Го представим като най-добър, съвършен Човек, в Когото няма никаква злоба, никаква омраза, Който обича хората, както истински баща обича децата си – такова е отношението на Бога спрямо нас. Как мислите вие, Той слуша ли ни сега, или не? – Той слуша и работи в нашите умове. Разположението, което имаме всеки ден, се дължи Нему. Както Слънцето ни разполага добре всеки ден, когато изгрее, така и щастливите минути в живота се дължат на това вътрешно Слънце, което ни е огряло. И в духовния живот има изгряване и залязване. На зряла възраст Слънцето възхожда – вие сте на пладне; в старост вие залязвате, за да изгреете пак. Господ ще изгрее в сърцата и умовете на мнозина, но и за мнозина пък няма да изгрее. Ония, в които Господ изгрее, ще почувстват Радост и Веселие, а ония, за които няма да изгрее, ще кажат: „За нас животът е нещастие, скръб, страдание.“ Те трябва да почакат; защо? Защото няма у тях условия да изгрее; защото ако изгрее преждевременно, ще бъде нещастие за тях – по-добре е сега да си починат. Не казвам, че ще умрат – ни най-малко; аз ви цитирам един закон.

Когато се говори за залязване, всеки мисли за умиране. Какво нещо е умиране? Това е предположение. Всеки от вас трябва да е умирал, за да може да разправи какво нещо е смърт; а сега само си въобразява.

...Любовта, която е потребна на света, е да обичаме другите и да им помагаме да бъдат щастливи, както ние сме щастливи. И затуй Исус е казал: „Онзи, който вярва в Мен, ще прави това, което Аз правя, и който Мен люби, ще го възлюби и Отец Мой и ще дойде и направи жилище в него.“

Вие казвате: „Какво ще стане с България?“ Аз ви питам какво ще стане с вас. Не знаете, че дяволът е взел всичката ви собственост, продал ви е дори кожата, а питате какво ще стане с България. България – това сте вие. Трябва да се молите да ви помогне Господ да изпъдите този неканен гост из вас, да запазите своята собственост, своя ум и своето сърце. Дяволът е виновник за тия страдания. Не трябва да му се сърдите. Аз го похвалявам само в едно нещо – че е много работлив, не се обезсърчава: ако го изпъдите из една врата, влиза през друга; ако не сполучи по един начин, търси друг, трети, четвърти. Ето една отлична и насърчителна негова черта. И Господ казва: „Вземете пример от него.“ Той е учител на хората, учи ги и ще научи всинца – като ви лъже, лъже, най-сетне вие ще кажете: „Научихме твоите лъжи и не можеш вече ни излъга.“

Един рекъл на един свой приятел: „Моята маймуна не можеш я излъга“; отива приятелят му при маймуната, почва да се преструва, че спи, зажумява и маймуната, а той задига парите. Връща се господарят ̀и и я набива хубаво; втори път маймуната си отваря хубаво очите, не замижава, защото знае, че има дърво. С опитността, която имаме в света след страдания, когато дяволът дойде, ще му кажем: „Моите очи са отворени.“

Когато почнете да страдате, казвайте: „Още не съм минал целия процес на житното зърно.“ И когато вашите мисли и вашето сърце се преобразят и станат прекрасни, тогава ще добиете образа и подобието Божие, тогава Бог ще ви възкреси, тъй както Слънцето съживява посятото житно зърно.

Житното зърно

Еволюция е потребна за нас... Само еволюция, защото Търнокопът работи у всекиго, априори... Необходимо ни е само търпение - а то е - да приемаме нежеланото спокойно, без ропот... Така Духът изработва спасението ни...

И друго - да мислим за Цялото и да бъдем безусловно мили един с друг... Всичко друго е наред... Колкото повече се събуждаме - защото събуждането е продължителен процес, а не е - еднократен акт - толкова повече се уверяваме, че Божественият Промисъл е предвидил всичко за нашата благоприятна и безопасна еволюция... Всичко е уредено - и вътрешно, и външно...

Трябва да изоставим остарелите схващания за грях и вина и да се съсредоточим върху позитивното; да мислим за Любовта на Бога и на Христа към нас и за нашето братолюбие един към друг...

Имаме нужда да приложим на практика правата мисъл... Права мисъл е тази, в която няма никакво съмнение и колебание...

[Диана Илиева]

...

П.С. И си мисля, че може би е хубаво модератора да направи нещо с темата, защото отдавна се отклони, а явно и изчерпа.

------------------------------------------------------------

Нищо няма да се постигне със заключване на темата, уважаеми.

Хилядолетия са ни отлъчвали, гонили, горили.

Поклон пред паметта на нашите братя гностични християни, манихеи, богомили, катари.

Докато ни е дадетно ще носим техния факел през тъмнината на царството на Княза.

Амин

Хе-хе, аз от време на време надничам в тази тема, обаче това тук си е голямо изхвърляне

А може би говоренето в 1 лице, множ. число е просто хитроумен начин постът да бъде в духа на темата, защото едно такова изразяване като руския цар подсеща за едно голямо, направо Огромно (не знам висше или нисше, няма значение) Аз .

Обаче като се замисля, хора, които казват "Ние, ...", ами те направо са (според изразените резерви спрямо обособяването и развитието на личността) един етап напред, защото вече не са индивидуалности , нали?

Редактирано Август 17, 2010 от Диана Илиева

[Роси Б.]

В #342 помолих модераторите да затворят темата. Решението ми беше повече емоционално, отколкото разумно.

Стана ми неприятно от опитите за спам. Също така мислех, че съществените неща се казаха вече.

Днес искам да благодаря на модераторите за това, че взеха по-мъдро решение и оставиха темата открита. Прави са, че в нея има много интересни мнения, с което и аз съм съгласна. Прави са, че все още не е прекрачена границата на добрия тон.

Моля ви, не го правете!

Така могат да се включат и други участници. На мен лично ще ми бъде интересно да чуя и други мнения по въпроса.

[Guest valentinus]

...

П.С. И си мисля, че може би е хубаво модератора да направи нещо с темата, защото отдавна се отклони, а явно и изчерпа.

------------------------------------------------------------

Нищо няма да се постигне със заключване на темата, уважаеми.

Хилядолетия са ни отлъчвали, гонили, горили.

Поклон пред паметта на нашите братя гностични християни, манихеи, богомили, катари.

Докато ни е дадетно ще носим техния факел през тъмнината на царството на Княза.

Амин

Хе-хе, аз от време на време надничам в тази тема, обаче това тук си е голямо изхвърляне

А може би говоренето в 1 лице, множ. число е просто хитроумен начин постът да бъде в духа на темата, защото едно такова изразяване като руския цар подсеща за едно голямо, направо Огромно (не знам висше или нисше, няма значение) Аз .

Обаче като се замисля, хора, които казват "Ние, ...", ами те направо са (според изразените резерви спрямо обособяването и развитието на личността) един етап напред, защото вече не са индивидуалности , нали?

-------------------------------------------------------------------

Съжалявам, че го приемаш като изхвърляне, но съм си посветил живота на този път, същият, по който са вървели апостолите, манихеите, богомилите и катарите, а и още доста други. Вярвам в това и съм вътрешно убеден. Не знам дали ще стигна до "добрия край", но доколкото зависи от мен ще опитвам. При това по 24 часа всеки ден.

Намасте!

[Велина Василева]

хора, които казват "Ние, ...", ами те направо са (според изразените резерви спрямо обособяването и развитието на личността) един етап напред, защото вече не са индивидуалности, нали?

Вземам само повод от Диана, за да кажа, че човек, отстрани - едва ли може да каже нещо вярно за другите, освен ако ги е надминал и е вече реално (т.е. - обективно, според Божия Дух, Който ни учи - всекиго от нас - индивидуално) - е на по-високо ниво на разбиране, от тези братя, които визира... Но - ще дойде време, когато всеки един от нас, ще разбере колко смешно нещо е критиката и така ще се откаже завинаги, от нея...

С това тук не критикувам никого и поднасям извинения предварително на всекиго, който би съзрял критикарски дух в написаното... Такъв дух няма у мене - най-отговорно го заявявам и ще се опитам да се мотивирам, доколкото ми е дадено...

Аз съм от тези, които считат, че Работата е Божия и че се върши за Обща Полза, като всеки един от нас - е само инструмент на Духа... (Осъзнат, неосъзнат още че е само инструмент - няма значение, когато му дойде времето - ще го осъзнае, лошо няма)... В този смисъл - когато се критикуваме, изпускаме по-съществени неща и всъщност демонстрираме недоверие и съмнение в Божията Работа... (Не задължавам никого да мисли като мене, просто споделям, защото и аз съм частичка от тези, които се считат само за част от Цялото и затова думата "брат" - лесно ми се изплъзва дори и към хора, които дълбоко и искрено се чудят на това - и аз също се чудя, че те се чудят. Но това е шега)...

Ще обясня... Просто - искам да кажа, че думите - това са само символи на духовни реалности... А всеки един от нас, поотделно и според нивото си на разбиране - пълни този символ със собствено съдържание и така търси смисъл на казаното от другия... И така - разбраното е винаги субективно и отговаря на нивото на възприелия го, а не - на нивото на изговорилия го... Така стават противоречия и недоразумения, поради пълненето на едни и същи символи (т.е. на едни и същи думи, понятия) - с различно съдържание, в зависимост от това - какво изговорилият е вложил и какво - възприелият е вложил, когато е възприемал казаното...

А това - сред нас - са съвсем различни неща...

Това не е за критика - обективно е така; Духът така прави, според нуждата от развитие и задачата на всекиго от нас... И като следствие - четящият вижда ограничено, според себе си, според собственото си ниво, което в общия случай не съвпада с нивото, респ. с вложеното различно съдържание, от автора на публикацията... И в случай, че не хареса видяното - го критикува, без да съзнава, че всъщност - обективно не може да съди друго, освен своя си мироглед; себе си осъжда, своето съдържание, с което сам е напълнил предварително символа (т.е. думата, понятието)... (Извинявам се на тези, които не ме разбират, нека да пропуснат това - то не е важно сега... Принципът на Огледалото се опитах да изясня)...

За да сме в хармония, трябва да търсим доброто, във всеки пост, във всяка публикация - като знаем, че това е Работа на Духа, а никът-автор е само Негов Инструмент и винаги да прилагаме търпение, когато отвътре нещо ни напъва, да съзрем лошото, вместо доброто...

Това, вътрешното налягане, което търси и (затова, поради тази причина само) намира зло (защото "Който търси -намира", казва Библията; това е Вселенски Закон) - това са нашите лични неприятели, които са наши мисли и желания, с които имаме задача да се справим... Така - Духът ни ги показва - и ние разбираме, какво още занапред ни предстои; разбираме, че има към какво да се стремим - към утихване, към подчиняване на тези вътрешни, наши мисли и желания, които са личните ни неприятели и тях следва да преодолеем, а не - да критикуваме човека, нашия брат, който е бил употребен като инструмент - за наше добро, да ни покаже нашето духовно състояние; при това - несъзнавано от самия него е употребен - просто - като автомат на Вътрешния му човек... (Има писано във форума, че ние хората - сме само автомати на Вътрешния Човек у нас.)

Мисля, че е добре - да гледаме на себе си - като Души, а не като на индивидуални личности... Вчера Ани си е направила труда да открие нова тема с цитати от Учителя - по въпросите на Висшия Аз и Вътрешния Човек, за което - и аз, освен Божо, огромно ѝ благодаря... И аз се поучих от Учителя и посадих няколко нови идеи в ума си, като ги взех от съкровището, което Учителят ни е оставил... Ще си позволя да копна нещо малко от вчерашната публикация на Ани и да ви го предложа - като нещо много ценно...

Моментът, в който личността помисли, че е свободна, самостоятелна, напълно независима и може да прави, каквото желае, смъртта настъпва за нея. Човек живее, докато мисли, чувства и постъпва правилно. Личността трябва да има предвид, че не живее за себе си.

Личност и душа

Трябва да размисляме върху тези неща - пак, и пак... Човек не живее за себе си... Това е илюзия... Опасна, при това...

И аз мисля и колкото повече мисля, толкова повече намирам, че "ние" - е по-Богуугодно от "аз"... Учителят също използва формата "ние" - която е принципна... И е по-вярна... Той казва, че "когато се критикува погрешката на едного, трябва да се знае, че тази погрешка е на всички ни"... Погрешка на всички критикуващи става, само когато е налице критика... Ако няма критика - няма погрешка, има само контраст, човешки ценен опит...

Свободни от тази погрешка са само тези, които са преодолели критиката у себе си и не критикуват вече другите, защото търсят и затова намират само доброто у другия и него коментират, като така изпълняват Божията Заповед да ядат само от плодовете на Дървото на Живота...

[Велина Василева]

Ето нещо малко от Библията, по въпроса за Цялото, частите Му и Божият Дух, който се проявява, чрез всекиго от нас, както Му е угодно...

6 Различни са и действията; но Бог е същият, Който върши всичко във всичките човеци.

7 А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза.

8 Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание, чрез същия Дух;

9 на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг изцелителни дарби чрез единия дух;

10 на друг да върши велики дела, а на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете; на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици.

11 А всичко това се върши от един и същи Дух, който разделя на всеки по особено, както му е угодно.

12 Защото, както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос.

13 Защото ние всички, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло, и всички от един Дух се напоихме.

14 Защото тялото не се състои от една част, а от много.

15 Ако речеше ногата: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това не я прави да не е от тялото.

16 И ако рече ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото.

17 Ако цялото тяло беше око, где щеше да е слухът? Ако цялото беше слух, где щеше да е обонянието?

18 Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както му е било угодно.

19 Пак, ако те бяха всички една част, где щеше да е тялото?

20 Но сега те са много части, а едно тяло.

21 И окото не може да рече на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на нозете: Не сте ми потребни.

22 Напротив, тия части на тялото, които се виждат да са по-слаби, са необходими;

23 и тия части на тялото, които ни се виждат по-малко честни, тях обличаме с повече почит; и неблагоприличните ни части получават най-голямо благоприличие.

24 А благоприличните ни части нямат нужда от това. Но Бог е сглобил тялото така, че е дал по-голяма почит на оная част, която не я притежава;

25 за да няма раздор в тялото, но частите му да се грижат еднакво една за друга.

26 И ако страда една част, всичките части страдат с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея. 27 А вие сте Христово тяло, и по отделно части от Него.

1 Коринтяни, 12 глава

Ние сме тези части от Христовото Тяло, които трябва да се грижим еднакво една за друга, защото такава е Божията Воля...

Защото - откакто Светият Дух е даден на Петдесетница и всички знаем това - време е да проумеем, че Той е (не сме ние, частите), а Той е факторът, Който върши всичко - за обща полза ...

Не можем да очакваме, че ще го разберем веднага (окултно - това значи - "да ядем плода" на тази идея... Но ако я посадим в ума си и почакаме необходимото технологично време за покълване, израстване, цъфтене и плодоносенето ѝ - накрая - ще "ядем", т.е. - ще го схванем как е точно, т.е. - ще го разберем. Затова тук се прилага търпението, като метод, не се бърза... ).

Кротостта и смирението , са нашият личен капитал, нашата база за бъдещо разбиране, което пак Духът ще ни даде - когато и както Му е угодно - отново за обща полза; за Цялото...

[Диана Илиева]

...

------------------------------------------------------------

Нищо няма да се постигне със заключване на темата, уважаеми.

Хилядолетия са ни отлъчвали, гонили, горили.

Поклон пред паметта на нашите братя гностични християни, манихеи, богомили, катари.

Докато ни е дадетно ще носим техния факел през тъмнината на царството на Княза.

Амин

Хе-хе, аз от време на време надничам в тази тема, обаче това тук си е голямо изхвърляне

А може би говоренето в 1 лице, множ. число е просто хитроумен начин постът да бъде в духа на темата, защото едно такова изразяване като руския цар подсеща за едно голямо, направо Огромно (не знам висше или нисше, няма значение) Аз .

Обаче като се замисля, хора, които казват "Ние, ...", ами те направо са (според изразените резерви спрямо обособяването и развитието на личността) един етап напред, защото вече не са индивидуалности , нали?

-------------------------------------------------------------------

Съжалявам, че го приемаш като изхвърляне, но съм си посветил живота на този път, същият, по който са вървели апостолите, манихеите, богомилите и катарите, а и още доста други. Вярвам в това и съм вътрешно убеден. Не знам дали ще стигна до "добрия край", но доколкото зависи от мен ще опитвам. При това по 24 часа всеки ден.

Намасте!

Не, аз съжалявам. Прозвуча ми съвсем театрално, а ти си бил съвсем сериозен.

Все пак аз не бих приравнявала себе си с някой, изгорен на кладата, но това се отнася за мен, не за теб.

Както и да е.

Радващо е, че си усърден, по 24 часа на ден.

Пожелавам ти да стигнеш до най-добрия за теб край!

[Guest valentinus]

...

------------------------------------------------------------

Нищо няма да се постигне със заключване на темата, уважаеми.

Хилядолетия са ни отлъчвали, гонили, горили.

Поклон пред паметта на нашите братя гностични християни, манихеи, богомили, катари.

Докато ни е дадетно ще носим техния факел през тъмнината на царството на Княза.

Амин

Хе-хе, аз от време на време надничам в тази тема, обаче това тук си е голямо изхвърляне

А може би говоренето в 1 лице, множ. число е просто хитроумен начин постът да бъде в духа на темата, защото едно такова изразяване като руския цар подсеща за едно голямо, направо Огромно (не знам висше или нисше, няма значение) Аз .

Обаче като се замисля, хора, които казват "Ние, ...", ами те направо са (според изразените резерви спрямо обособяването и развитието на личността) един етап напред, защото вече не са индивидуалности , нали?

-------------------------------------------------------------------

Съжалявам, че го приемаш като изхвърляне, но съм си посветил живота на този път, същият, по който са вървели апостолите, манихеите, богомилите и катарите, а и още доста други. Вярвам в това и съм вътрешно убеден. Не знам дали ще стигна до "добрия край", но доколкото зависи от мен ще опитвам. При това по 24 часа всеки ден.

Намасте!

Не, аз съжалявам. Прозвуча ми съвсем театрално, а ти си бил съвсем сериозен.

Все пак аз не бих приравнявала себе си с някой, изгорен на кладата, но това се отнася за мен, не за теб.

Както и да е.

Радващо е, че си усърден, по 24 часа на ден.

Пожелавам ти да стигнеш до най-добрия за теб край!

---------------------------------

Благодаря ти за изказаното разбиране.

Не бих се приравнил до тези носители на светлина, които доброволно, хванати за ръце, са се хвърляли в кладите пред алтернативата да се откажат от пътя си. Щото аз съм само един посредствен ученик, при това в началото на пътя. Но на същия път, надявам се. Съжалявам за фанатичния оттенък в последните ми постове, в действителност съм весел и ухилен човек, съпруг и баща.

Намасте!

[Велина Василева]

Ако братът е направил една погрешка, той трябва да сподели половината с брата си. Защото ние участвуваме и в погрешките на брата и в добрините на брата.

Ако някой от вас тук направи погрешка, всинца ще вземете; ако някой направи добро, всинца ще вземете и от доброто. Следователно трябва да правим доброто. Ползуваме се всички. Ако мислим добре, добре е за всички. Ако ние чувствуваме добре, добре е за всички. Ако постъпваме добре, добре е за всички.

Казвам: Ние сме една колективна единица, в която Бог се проявява.

В колективния живот Бог се проявява. Срещнеш един брат, Бог говори чрез него.

Има един Божествен език, който трябва да разбирате.

При един американски милионер минава един просяк и той му дава четвърт долар, минава втори просяк и той му дава половин долар. Минава една млада мома, много красива, нищо не му казва, само мило го поглежда. Като дойдат просяците, той гледа да си вървят, а като дойде момата, казва: „Искате ли някаква услуга от мене?“ Тя казва: „Не зная дали сте разположен.“ – „Как, може ли?“ Тя казва: „Ще Ви огорча?“ – „А-а, не, не.“ Казва: „Може да мислите нещо лошо за мене.“ – „А-а, не, не.“ Тя казва: „Може да не харесате моя поглед.“ – „А-а, не.“ – „Може дрехата ми да не Ви е приятна.“ – „А-а, не, всичко е хубаво, много е приятно.“ Казва: „Може да не искате аз да седя тук?“ – „А-а, не, много ми е приятно.“ Тя казва: „Аз искам да отгадая дали Вие сте готов да услужите.“ Той казва: „На Ваше разположение съм.“ Като идва на втория ден, момата му казвала: „Аз не искам нищо от Вас, но има една бедна вдовица, инвалид, не може да ходи, аз желая ти да донесеш нещо, да ѝ дадеш каквото ти се откъсне от сърцето. Искам ти да идеш при нея, да я видиш и с ръцете си да ѝ дадеш каквото пожелаеш.“ – „Къде е тя?“ Момата дава му адреса. Той веднага се разпорежда, отива при тази бедна вдовица. Като влиза, момата казва: „Доволен ли си?“ – „Никога не съм виждал такава вдовица като тази.“

Та, казвам: Когато дойде Любовта, тя няма да иска нищо за себе си. Тя ще ви каже да идете някъде и да помогнете и каквото тя ви е оставила, да послужите доброволно. Свобода трябва да има.

Няма по-страшно нещо от подозрението, когато подозираш един човек.

Ти ще пратиш този човек при тази вдовица и няма да искаш нищо от него. Ако искаш, ще ти даде четвърт долар, половин долар или един долар. Повече от един долар хората не дават. На безлюбието повече от един долар не дават. Като идеш четвъртия път, ще ти кажат: „Иди да работиш.“ Там, дето Любовта дойде в света, сърцата на хората се отварят.

Казвам: Тази красивата мома, то е Духът Божи, Който като дойде, ще ви кажете къде да идете и как да постъпите. И казвам, че само по тази начин нашият съвременен живот може да се измени, само по този начин здравето на човека може да дойде. Нищо друго в света не е в състояние да измени света. Само Слънцето, което огрява Земята, е в състояние да промени лицето на Земята. Без Слънцето нищо не става.

Казвам: Без това Божествено слънце нищо не може да вирее. Само когато изгрее Божието слънце, тогава всичко ще стане.

Сега ще ви дам два глагола. Първо глагола будя. Будя – изгрява моето слънце в моята душа. Да се слави името Божие. Будиш – изгрява Божието слънце в мен, в сърцето. Да дойде царството Божие. Буди – изгрява слънцето на моя дух. Да бъде волята Божия. Будим – изгрява слънцето на нашите ангели. Да се въдвори царството на Отца нашего на светлините. Будите – изгрява слънцето на великия Господ на мира в нашите души. Да обнови Господ нашите души със своята сила. Будят – изгрява слънцето на всички слънца в нашите духове. Да ни даде Господ живот и здраве и свобода.

Вярвам в Тебе, Господи, Който си ми говорил в миналото, вярвам в Тебе, Господи, Който ми помагаш сега. Вярвам в Тебе, Господи, който ще ми помагаш в бъдеще. Да се слави името Ти и в Твоята слава да живеем ние. Да се въдвори царството Ти и да участвуваме в Твоята радост. Да бъде волята Ти, както горе на небето, така и на Земята. И ние да работим с Тебе заедно. Амин, така да бъде.

Нека да видим във всеки слънчев лъч Божието присъствие, във всеки плод да видим Божието присъствие, във всеки цвят Божието присъствие, във всяка радост Божието присъствие и във всяка блага дума, която излиза из коя да е уста, да видим Божието присъствие.

Живи и мъртви закони

[Станимир]

Ето нещо по темата. С малко желание лесно може да се разгличати и висшия аз (индивидуалността, Атма-Будхи-Манас), и вътрешния човек (зърното на духа, Атма-Будхи) и много други неща.

г. Какво е това Аз?

Аз преживях няколко смърти, сваляйки през определени промеждутъци от време една след друга всички свои временни обвивки, плътното и ефирното тяло, след това тялото на чувствата и накрая тялото на мисълта. И сега останах сам със себе си, без да имам повече какво да отхвърля, значи по-неумиращ, значи - безсмъртен, вечен... Какво е това безсмъртно вечно Аз?

То е триединно. Най-висшата част - това е частица от божественото, искрата на духа - Огън, Лъчът на Абсолюта: на Изток тя се нарича Атма. Това божествено ядро е затворено в Будхи - духовната душа, духовния разум, „тялото на блаженството", това, което се нарича „сърце“, способността за прозрение, способността да проникваш в същността на нещата чрез мигновено озарение - интуиция или чувство.

Съединението на Атма и Будхи образува „зърно на духа" - божествената вечна монада. Това огнено зърно на духа е неунищожимо и неизменно, нерушимо и вечно. То е еднакво при всички хора, то е безсъзнателна основа на всеки човек.

Около зърното на духа се натрупва и расте съзнанието на човека - Манас или „Мислител". Това е висшият разум, умът на абстрактното мислене, „умът на идеите", самосъзнанието. Той съответства на логиката на огнения синтез, озарен от светлината на интуицията.

Това е нетленна съкровищница на всички резултати от жизнените опити и преживявания, достойни за съхранение. В нея се пазят веднъж придобитите умствени и нравствени качества - иначе те не биха могли да нарастват. Атма, Будхи и Манас заедно образуват безсмъртното Аз на човека.

Този Вечен човек, индивидуализираното божествено Аз е действащо лице в телата, в които е облечен. Неговото присъствие дава чувството за аза еднакво на тялото и на душата. Бидейки самосъзнател-но, това Аз често лъжливо се отъждествява с онази от обвивките, в която действа най-енергично.

Например при чувствения човек неговото Аз се слива с физическото тяло и с природата на желанията (финото тяло): от тях той извлича своите радости и разглежда себе си и тези тела като едно цяло, защото целият му живот е в тях. За учения неговото Аз се определя от разума, защото от дейността на последния произтичат всички радости за учения, в него е съсредоточен целият му живот. И само малцина могат да се издигнат до абстрактните височини на духовната философия и да почувстват вечния Човек като свое истинско Аз.

Влиянието и въздействието на Висшето Аз върху неговите тела се нарича „съвест", когато става въпрос за нравственост и „изблици на интуиция", когато те просветляват интелекта. Ако последните са толкова постоянни, че станат нещо обичайно, съвкупността им се нарича „гений". И всеки от нас носи в себе си това вселенско съкровище, този Огън, единен и неизменен за цялата Вселена!

Този Вечен Човек няма непосредствени проявления в низшите светове. Затова той се нуждае от проводници - тела, съответстващи на световете, в които той се проявява. Съвкупността на преходните обвивки, чрез които човек действа в Мисловния, Финия и Плътния свят, на Изток се нарича „личност". Тя се създава за всяко земно въплъщение.

А висшата триада Атма - Будхи - Манас, това безсмъртно дърво, което откъсва от себе си личности, подобно на листата през пролетта, лятото и есента на земния живот, се нарича „индивидуалност". Тя живее вечно - облича се в тела и ги сваля така, както човек облича върху себе си дрехите нови и ги съблича стари. Тя е вечен събирач на достиженията на множество въплъщения.

Процесът на излизане от физическото въплъщение, наричан смърт, не представлява никаква разлика за индивидуалността. Отхвърляйки всички тела, Вечният Човек остава сам със себе си. И тогава той отново е у дома, макар че всъщност не е напускал своята обител. Той само е съсредоточавал част от съзнанието и волята си с помощта на проводници от низшата материя.

Човек живее и проявява дейността си в три свята: в плътния с постъпките си, във финия с желанията си, в мисловния с мислите си. За всеки от тези светове човек притежава тяло или проводник на съзнание от материята на този свят, което му служи като средство за опознаване на света и за общуване с него. Човек използва тези проводници за по-голям или по-малък срок от време, а когато престане да има нужда от тях, той ги отхвърля от себе си.

Това, което ние наричаме живот и смърт, за индивидуалността е само временно насочване на част от нейното съзнание към низшите светове, а после връщане на съзнанието към висшите светове. Смъртта е само промяна, която освобождава човека от най-тежките от всички вериги, смъртта е само раждане за по-широк живот, връщане след кратко изгнание на Земята в истинската обител на човека - преход от тъмницата към свободата на небесния въздух. Смъртта е най-великата от земните илюзии: смърт няма, има само промяна в условията на живот.

д. Готвя се отново да се родя

Когато свърши срокът на пребиваването ми в Огнения свят, за мен, както и за всеки Мислител, дойде момент на ясновидство. За един миг аз видях миналото си и причините, създадени в това минало, които ще действат и в бъдещето ми, и общите черти на най-близкото ми въплъщение се разкриха пред мен без обвивка. Всеки, който пристъпва към нов земен живот, има искра на просветление, когато разбира какъв товар те кара да поемеш едно или друго изпитание - така се обуславят задачите на земния живот.

Какво те кара да се върнеш на Земята? Космическият закон: както гладът тласка гладния към храна, така законът за въплъщението насочва готовия дух към срока на въплъщаването му. Настъпва моментът, когато той започва остро да чувства магнитно притегляне съм земното въплъщаване, тъй като единствено Земята е горнилото, където трансмутират нашите енергии и се получава обновяване и натрупване на нови.

Високият дух не се противи на естествената смяна на битието, той се радва на възможността да усъвършенства една нова страна от своя живот! Той помага да намери трудни задачи, за да изпита чрез тях обновеното съзнание. Високият дух се стреми към труден път.

Седемте велики тайни на космоса - Н. Рьорих

Редактирано Август 18, 2010 от Станимир

[Роси Б.]

Цитатът от Рьорих е много хубав, Станимир го е дал в по-пълен вариант от моя.

Но ако не си чел точно такава литература с тези термини, едва ли ще ти стане ясно за какво иде реч.

Така или иначе стигнахме до различната терминология в която се спъна и темата.

Не зная защо се опитвам да обясня нещата малко по-разбираемо и просто, може би защото през цялото време зная, че си говорим за едни същи неща, но с различни имена.

Висшият Аз, така както го разбирам, е нашия Дух, ангелът в нас, искрата от Бог. Това, което ни вълнува всички, защото знаем, че не сме само това тяло и усещанията в него. В нас определено има нещо Божествено. Вярваме в това.

Но е казано, че Божественото в нас е триединно: Светата троица; Атма-Буддхи-Манас..... Кабалистите си имат други понятия.

Няма защо да се опитваме да го делим на три. Освен ако не искаме по-подробно да го разберем. Само че анализът не винаги помага за разбирането, понякога синтезът върши повече работа. Не напразно Учителят за говори за връзката между ума и сърцето.

Та в тази връзка нека да продължим да мислим за Висшият Аз като за неделима тройка, но с акцент на Духа.

Ние основно разгледахме в темата Манаса, или висшият Ум, висшето Его. Не говорихме почти нищо за Духа, освен някои от цитатите на Учителя, в които имам усещането, че някак не видяхме същественото. Някои дори не са ги прочели.

Не бива също да пропускаме Душата като елемент от троицата. Може би за нея бихме могли да кажем повече неща. Все си мисля, че колкото и да си говорим за нея, тя все още е неразбрана. Както каза вече Орлин: "Ами то по-скоро се преживява".

Ани зададе въпрос за вътрешния човек. Ами това е той- истинския, триединен, безсмъртен, абстрактен ако щете.

От тук насетне можем да си поговорим за неговите прояви в личността. Или как да се свържем с Божественото в себе си?

Ще нахвърля само бегли насоки за разсъждения или примери от опита ни.

-връзката с Бог;

-самооценка;

-вътрешен мир;

-духът над материята;

-въображение и фантазия;

-радост;

-безгранични възможности;

-интуиция и мъдрост.

[Guest valentinus]

Ще опитам за последно, па дано да е хаирлия - може пък и да стигне нещо до някой...

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Представете си една фекалия, едно лайно. От различни фини и груби субстанции, с различни слоеве и съставки - низш аз

/с трите центъра/, Висш Аз, четворна телесна система и т.н....

А вътре, в средата му - едно СЕМЕ. Само то е важното, само в него е надеждата...

Та фекалията е добре да се разложи на плодородна почва и да даде старт на скритото СЕМЕ. От семето ще се роди и израсте Истинският, Божият син. А торта ще го храни и така ще се претопи в Божествения. Само по този начин може да участва във висшата реалност, в Божието царство, в Любовта.

Това е нейното предназначение.

Ерго,

Нашето предназначение е да помогнем на семенцето в сърцата ни. И толкова. След което се оттегляме.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Това е квинтесенцията на мистерийния път, който се е предавал от Учители и Школи през всички времена.

Благодаря Ви за вниманието

Редактирано Август 22, 2010 от valentinus

[val68z]

това беше много изчерпателно и съдържателно , сигурно биха ви завидели на изразните средства.

но има и още един силен момент, може би е по - достъпно за разбиране.

и все пак си мисля , ако тази  тема се лиши от участници, къде ще спорят те тогава и защо го правят -заради егото или просто заради спора.

всичко добро и от мен.

Редактирано Август 22, 2010 от val68z

[Роси Б.]

"Понякога воинът на светлината- без да иска- прави погрешна стъпка и потъва в бездната.

Призраците го плашат, самотата го измъчва. И понеже винаги се е стремял към Справедливата битка, изобщо не е предполагал, че може да го сполети подобно нещо; но го сполетява. Обгърнат от мрака, той разговаря с учителя си.

- Учителю, паднах в бездната- казва воинът.- Водата е дълбока и черна.

-Спомни си!- отговаря учителят, -Човек се дави не защото е скочил, а защото е останал под водата.

И воинът впряга всичките си сили, за да излезе от положението, в което се намира."

Паулу Коелю- "Воинът на светлината";Обсидиан;София;2005г.

Някои тук не са паднали във водата, а на по- неприятно място, както сами се изразяват. Можем само да им пожелаем да излезат сами от там.

Намасте!

[Guest valentinus]

"Понякога воинът на светлината- без да иска- прави погрешна стъпка и потъва в бездната.

Призраците го плашат, самотата го измъчва. И понеже винаги се е стремял към Справедливата битка, изобщо не е предполагал, че може да го сполети подобно нещо; но го сполетява. Обгърнат от мрака, той разговаря с учителя си.

- Учителю, паднах в бездната- казва воинът.- Водата е дълбока и черна.

-Спомни си!- отговаря учителят, -Човек се дави не защото е скочил, а защото е останал под водата.

И воинът впряга всичките си сили, за да излезе от положението, в което се намира."

Паулу Коелю- "Воинът на светлината";Обсидиан;София;2005г.

Някои тук не са паднали във водата, а на по- неприятно място, както сами се изразяват. Можем само да им пожелаем да излезат сами от там.

Намасте!

---------------------------------------

Благодаря, Роси, но не съм Воин на Светлината, защото нямам с кого и с какво да воювам.

От прах съм и пак на прах ще стана.

Но дано в краткият си миг на съществуване помогна, или поне не преча, на Другия, на Истинския, на Божия син, който е заключен в сърцето ми.

И дано по-бързо угния и се превърна в плодородна почва...

Намасте!

[Роси Б.]

"Понякога воинът на светлината- без да иска- прави погрешна стъпка и потъва в бездната.

Призраците го плашат, самотата го измъчва. И понеже винаги се е стремял към Справедливата битка, изобщо не е предполагал, че може да го сполети подобно нещо; но го сполетява. Обгърнат от мрака, той разговаря с учителя си.

- Учителю, паднах в бездната- казва воинът.- Водата е дълбока и черна.

-Спомни си!- отговаря учителят, -Човек се дави не защото е скочил, а защото е останал под водата.

И воинът впряга всичките си сили, за да излезе от положението, в което се намира."

Паулу Коелю- "Воинът на светлината";Обсидиан;София;2005г.

Някои тук не са паднали във водата, а на по- неприятно място, както сами се изразяват. Можем само да им пожелаем да излезат сами от там.

Намасте!

---------------------------------------

Благодаря, Роси, но не съм Воин на Светлината, защото нямам с кого и с какво да воювам.

От прах съм и пак на прах ще стана.

Но дано в краткият си миг на съществуване помогна, или поне не преча, на Другия, на Истинския, на Божия син, който е заключен в сърцето ми.

И дано по-бързо угния и се превърна в плодородна почва...

Намасте!

И аз не воювам. Просто се уча да плувам.

Не ми хареса метафората ти. Прости ми, но понякога съм искрена и лична.

Радвам се, че смени думите с по-благозвучни.

Намасте!

П.П.Колкото до Блога- стиховете не са лоши.

[Guest valentinus]

"Понякога воинът на светлината- без да иска- прави погрешна стъпка и потъва в бездната.

Призраците го плашат, самотата го измъчва. И понеже винаги се е стремял към Справедливата битка, изобщо не е предполагал, че може да го сполети подобно нещо; но го сполетява. Обгърнат от мрака, той разговаря с учителя си.

- Учителю, паднах в бездната- казва воинът.- Водата е дълбока и черна.

-Спомни си!- отговаря учителят, -Човек се дави не защото е скочил, а защото е останал под водата.

И воинът впряга всичките си сили, за да излезе от положението, в което се намира."

Паулу Коелю- "Воинът на светлината";Обсидиан;София;2005г.

Някои тук не са паднали във водата, а на по- неприятно място, както сами се изразяват. Можем само да им пожелаем да излезат сами от там.

Намасте!

---------------------------------------

Благодаря, Роси, но не съм Воин на Светлината, защото нямам с кого и с какво да воювам.

От прах съм и пак на прах ще стана.

Но дано в краткият си миг на съществуване помогна, или поне не преча, на Другия, на Истинския, на Божия син, който е заключен в сърцето ми.

И дано по-бързо угния и се превърна в плодородна почва...

Намасте!

И аз не воювам. Просто се уча да плувам.

Не ми хареса метафората ти. Прости ми, но понякога съм искрена и лична.

Радвам се, че смени думите с по-благозвучни.

Намасте!

П.П.Колкото до Блога- стиховете не са лоши.

---------------------------------------------------

Е, щом съм те потресъл със сравнението си, значи съм постигнал целта си - образно да се изясня, търдо и категорично.

И не може някой да твърди, че не сме се разбрали, нали?

Ма това е толкова естествено - нищо, абсолютно нищо от тази реалност не може да се пренесе в по-висша. Щото ще изгори моментално. Ние сме съставени от субстанции и енергии на този свят, те просто не са пригодни за Божието царство. Само Христос в сърцата ни, само Тоя, чието царство не е от този свят...

Намасте!

Редактирано Август 22, 2010 от valentinus

[Роси Б.]

Този Вечен Човек няма непосредствени проявления в низшите светове. Затова той се нуждае от проводници - тела, съответстващи на световете, в които той се проявява. Съвкупността на преходните обвивки, чрез които човек действа в Мисловния, Финия и Плътния свят, на Изток се нарича „личност". Тя се създава за всяко земно въплъщение.

А висшата триада Атма - Будхи - Манас, това безсмъртно дърво, което откъсва от себе си личности, подобно на листата през пролетта, лятото и есента на земния живот, се нарича „индивидуалност". Тя живее вечно - облича се в тела и ги сваля така, както човек облича върху себе си дрехите нови и ги съблича стари. Тя е вечен събирач на достиженията на множество въплъщения.

Процесът на излизане от физическото въплъщение, наричан смърт, не представлява никаква разлика за индивидуалността. Отхвърляйки всички тела, Вечният Човек остава сам със себе си. И тогава той отново е у дома, макар че всъщност не е напускал своята обител. Той само е съсредоточавал част от съзнанието и волята си с помощта на проводници от низшата материя.

Човек живее и проявява дейността си в три свята: в плътния с постъпките си, във финия с желанията си, в мисловния с мислите си. За всеки от тези светове човек притежава тяло или проводник на съзнание от материята на този свят, което му служи като средство за опознаване на света и за общуване с него. Човек използва тези проводници за по-голям или по-малък срок от време, а когато престане да има нужда от тях, той ги отхвърля от себе си.

Това, което ние наричаме живот и смърт, за индивидуалността е само временно насочване на част от нейното съзнание към низшите светове, а после връщане на съзнанието към висшите светове. Смъртта е само промяна, която освобождава човека от най-тежките от всички вериги, смъртта е само раждане за по-широк живот, връщане след кратко изгнание на Земята в истинската обител на човека - преход от тъмницата към свободата на небесния въздух. Смъртта е най-великата от земните илюзии: смърт няма, има само промяна в условията на живот.

Седемте велики тайни на космоса - Н. Рьорих

В този цитат се твърди, че висшите принципи се пренасят в нисшите. Т.е. те се изявяват чрез тях. Три слизат в четири. И тези четири са вече нашата реалност: мисли, чувства, желания, постъпки. Но те са само отражение на висшите принципи.

И никой не иска да пренася нисши принципи във висши, просто говорим за подчиняване на висшите, за подтискане на нисшите.

Ясно е, че в Божието царство няма да пренесем нищо от нисшето, но можем да се потрудим да станем по-висши още тук на Земята,

за да няма много за горене, като идем там горе.

[Багира]

Този Вечен Човек няма непосредствени проявления в низшите светове. Затова той се нуждае от проводници - тела, съответстващи на световете, в които той се проявява. Съвкупността на преходните обвивки, чрез които човек действа в Мисловния, Финия и Плътния свят, на Изток се нарича „личност". Тя се създава за всяко земно въплъщение.

Да, за да получи изява, проява, е необходимо съответното тяло. Човекът в състоянието, в което е сега, го няма. Но това ново тяло може, наистина, да бъде изградено.

И никой не иска да пренася нисши принципи във висши, просто говорим за подчиняване на висшите, за подтискане на нисшите.

Подтискане? Не. Предполагам, че имаш нещо друго предвид, не точно подтискане. Практиката многократно е показала, че всяко подтискане създава напрежения. Които неминуемо се развихрят впоследствие. Не ... не подтискане. Когато се изгради другото тяло, чрез което Вечният човек може да се изявява, тогава не е необходимо никакво подтискане. И никакво волево усилие, за да бъде човек такъв, или онакъв. Така желаните качества се оказват прости и естествени атрибути на Вечния човек. Разбира се, той трябва да работи с тях. Иначе не може да расте.

[braman]

 В либидото също има напрежение! Интересно ми е как правите секс?   

Редактирано Август 22, 2010 от braman