Висшият Аз

[Диана Илиева]

Не, добре е, разбрах те (или поне така си мисля ).

Само за това "ние сме си виновни" не ми стана ясно - в смисъл ти убеден ли си, че само от нас е зависело това "пленяване"?

[Guest valentinus]

Не, добре е, разбрах те (или поне така си мисля ).

Само за това "ние сме си виновни" не ми стана ясно - в смисъл ти убеден ли си, че само от нас е зависело това "пленяване"?

------------------------------------------------------------------------------------------------

Ние сме част, в друг аспект творение на Всевишния. Като такива сме творци със свободна воля. От това следва, че тук сме пропаднали пореди свое-волието си, по собствената си воля. Пак ще цитирам Хермес Трисмегист, написал го е превъзходно:

...................

35. Тогава човекът, който притежаваше власт над света на смъртните същества и безразсъдните животни, се наведе, чрез свързващата сила на сферите, чито обвивки тай беше пробил и се показа на природата долу в красивия образ на Бога.

36. Когато природаота го видя, този, който притежаваше в себе си неизчерпаемата красота и всички енергии на седемте Ректора, свързани в образа на Бога, тя се усмихна пълна с любов; защото беше видяла чертите на тази прекрасна форма на човека да се отразяват във водата и забеляза неговата сянка върху земята.

37. Колкото до него: Когато забеляза тази форма чрез отражението във водата на природата, която толкова много приличаше на него, той се влюби в нея и пожела да живее там. Това което пожела, направи веднага, и така той започна да живее в безрасъдъчната форма. И когато природата прие в себе си своят любим, тя го обгърна напълно, и те станаха едно; защото пожара на желанието и беше голям.

38. Затова от всички създания в природата само човекът е двоен, а именно смъртен според тялото и безсмъртен според действителния човек.

39. Защото въпреки че е безсмъртен и има власт над всички неща, той изпитва съдбата на смъртните, понеже подлежи на съдбата. Чрез това той се превърна в тази сила на роб, въпреки че неговата родина е над свързващата сила на сферите; и въпреки че е мъж-жена, защото произлезе от един Баща, който самият е мъж-жена, и въпреки че е свободен от сън, защото произлезе от едно същество, което е свободно от сън, той бе победен от желанието на сетивата и от съня.”

----------------------------

Корпус херметикум, книга І

[B__]

Мда, много принцип, много сила, а никаква същност....никакъв смисъл....

[Роси Б.]

Под "атмосферни условия" разбирам енергийно-вибрационното състояние над платетата или в отделни нейни области. Те се променят непрекъснато и са един от факторите, които правят възможна работата на определени учители и школи или прекратяването на тяхната работа.

Намасте!

Освен влиянието на тези "атмосферни условия" върху "работата на определени учители и школи", аз мисля, че и самите хора също влияят на енергийно- вибрационното състояние на Земята. Това си е енергиен обмен.

Повишавайки собствените си вибрации, няма начин да не повишаваме и вибрациите на планетата. И това е една много важна задача и възможност на практика да подчиним част от нисшето в себе си.

[Ники_]

Ние сме част, в друг аспект творение на Всевишния. Като такива сме творци със свободна воля. От това следва, че тук сме пропаднали пореди свое-волието си, по собствената си воля. Пак ще цитирам Хермес Трисмегист, написал го е превъзходно:

...................

35. Тогава човекът, който притежаваше власт над света на смъртните същества и безразсъдните животни, се наведе, чрез свързващата сила на сферите, чито обвивки тай беше пробил и се показа на природата долу в красивия образ на Бога.

36. Когато природаота го видя, този, който притежаваше в себе си неизчерпаемата красота и всички енергии на седемте Ректора, свързани в образа на Бога, тя се усмихна пълна с любов; защото беше видяла чертите на тази прекрасна форма на човека да се отразяват във водата и забеляза неговата сянка върху земята.

37. Колкото до него: Когато забеляза тази форма чрез отражението във водата на природата, която толкова много приличаше на него, той се влюби в нея и пожела да живее там. Това което пожела, направи веднага, и така той започна да живее в безрасъдъчната форма. И когато природата прие в себе си своят любим, тя го обгърна напълно, и те станаха едно; защото пожара на желанието и беше голям.

38. Затова от всички създания в природата само човекът е двоен, а именно смъртен според тялото и безсмъртен според действителния човек.

39. Защото въпреки че е безсмъртен и има власт над всички неща, той изпитва съдбата на смъртните, понеже подлежи на съдбата. Чрез това той се превърна в тази сила на роб, въпреки че неговата родина е над свързващата сила на сферите; и въпреки че е мъж-жена, защото произлезе от един Баща, който самият е мъж-жена, и въпреки че е свободен от сън, защото произлезе от едно същество, което е свободно от сън, той бе победен от желанието на сетивата и от съня.”

----------------------------

Корпус херметикум, книга І

То, Вальо, всичко това дет си го копи-пействал от таз книга, приписана на Хермес, е убаво, но не забаляза ли някой, че дори преди това описано падение, което се е случило с този "богоподобен" човек, поради изгарящата му "любов" към природата, та дори преди това, пак имаме дуализъм - Човекът и Бог, две, а не Едно.

Дори преди това, пак имаме несъвършенство, което се изразява в нещо, познато днес като страст и завишена емоционалност и привличане, което е изпитал тоз ти ми човек към въпросната природа. Освен това, несъвършенството на същия човек се показва и в неговата слепота и във възможността да допусне грешка, която да го лиши от тъй "характерната" му божественост.

Две "неща" (най-малко, ако не броим такива "неща" като "смъртните същества и безразсъдните животни" + природата), Вальо - Бог и човека.

На мен ми намирисва на множественост, която никак не се вмъква в Единосъщието, щото различните "неща" не са едно и също нещо, нали!?!

Та ударението което поставям с това си мнение, е че разделението и множествеността, отделността от Бога е много преди само падение на човека. Поне така се вижда от преставената до тук от вас космология.

Човекът преди да падне някакси не е бил достатъчно божествен, след като въпросното съзнание е било склонно към това само да се прецака. То нали според вас, това си е яко прецакване?

Та въпросът ми е - Защо да драпаме към този човек, и към това състояние, което е било преди въпросното падение, след като този човек, в това си състояние, никак не е бил достатъчно божествен, за да нема липси, копнежи и желанийца, които от своя страни никак не са по-различни от тези, които ти имаш днес да речем?

Защо да искаме да се върне на това ниво, след като в него ние няма да имаме достатъчно акъл, който да не гарантира да не я овапцаме отново?

Айде са, кажи ми, моля!

Редактирано Август 15, 2010 от Ники_

[Guest valentinus]

Ние сме част, в друг аспект творение на Всевишния. Като такива сме творци със свободна воля. От това следва, че тук сме пропаднали пореди свое-волието си, по собствената си воля. Пак ще цитирам Хермес Трисмегист, написал го е превъзходно:

...................

35. Тогава човекът, който притежаваше власт над света на смъртните същества и безразсъдните животни, се наведе, чрез свързващата сила на сферите, чито обвивки тай беше пробил и се показа на природата долу в красивия образ на Бога.

36. Когато природаота го видя, този, който притежаваше в себе си неизчерпаемата красота и всички енергии на седемте Ректора, свързани в образа на Бога, тя се усмихна пълна с любов; защото беше видяла чертите на тази прекрасна форма на човека да се отразяват във водата и забеляза неговата сянка върху земята.

37. Колкото до него: Когато забеляза тази форма чрез отражението във водата на природата, която толкова много приличаше на него, той се влюби в нея и пожела да живее там. Това което пожела, направи веднага, и така той започна да живее в безрасъдъчната форма. И когато природата прие в себе си своят любим, тя го обгърна напълно, и те станаха едно; защото пожара на желанието и беше голям.

38. Затова от всички създания в природата само човекът е двоен, а именно смъртен според тялото и безсмъртен според действителния човек.

39. Защото въпреки че е безсмъртен и има власт над всички неща, той изпитва съдбата на смъртните, понеже подлежи на съдбата. Чрез това той се превърна в тази сила на роб, въпреки че неговата родина е над свързващата сила на сферите; и въпреки че е мъж-жена, защото произлезе от един Баща, който самият е мъж-жена, и въпреки че е свободен от сън, защото произлезе от едно същество, което е свободно от сън, той бе победен от желанието на сетивата и от съня.”

----------------------------

Корпус херметикум, книга І

То, Вальо, всичко това дет си го копи-пействал от таз книга, приписана на Хермес, е убаво, но не забаляза ли някой, че дори преди това описано падение, което се е случило с този "богоподобен" човек, поради изгарящата му "любов" към природата, та дори преди това, пак имаме дуализъм - Човекът и Бог, две , а не Едно.

Дори преди това, пак имаме несъвършенство, което се изразява в нещо, познато днес като страст и завишена емоционалност и привличане, което е изпитал тоз ти ми човек към въпросната природа. Освен това, несъвършенството на същия човек се показва и в неговата слепота и във възможността да допусне грешка, която да го лиши от тъй "характерната" му божественост.

Две "неща" (най-малко, ако не броим такива "неща" като "смъртните същества и безразсъдните животни" + природата), Вальо - Бог и човека.

На мен ми намирисва на множественост, която никак не се вмъква в Единосъщието, щото различните "неща" не са едно и също нещо, нали!?!

Та ударението което поставям с това си мнение, е че разделението и множествеността, отделността от Бога е много преди само падение на човека. Поне така се вижда от преставената до тук от вас космология.

Човекът преди да падне някакси не е бил достатъчно божествен, след като въпросното съзнание е било склонно към това само да се прецака. То нали според вас, това си е яко прецакване?

Та въпросът ми е - Защо да драпаме към този човек, и към това състояние, което е било преди въпросното заслепено от разни неща падение, след като този човек в това си състояние никак не е бил достатъчно божествен, за да нема липси, копнежи и желанийца, който от своя страни никак не са по-различни от тези, които ти имаш днес да речем? Защо да искаме да се върне на това ниво, след като в него ние няма да имаме достатъчно акъл, който да не гарантира да не я овапцаме отново?

Айде са, кажи ми, моля!

---------------------------------------------------------------------

Само за мен си - защото имам копнеж към дома. И съм се посветил на този копнеж, защото е единственото, което имам. Толкова съм беден.

[Guest valentinus]

Под "атмосферни условия" разбирам енергийно-вибрационното състояние над платетата или в отделни нейни области. Те се променят непрекъснато и са един от факторите, които правят възможна работата на определени учители и школи или прекратяването на тяхната работа.

Намасте!

Освен влиянието на тези "атмосферни условия" върху "работата на определени учители и школи", аз мисля, че и самите хора също влияят на енергийно- вибрационното състояние на Земята. Това си е енергиен обмен.

Повишавайки собствените си вибрации, няма начин да не повишаваме и вибрациите на планетата. И това е една много важна задача и възможност на практика да подчиним част от нисшето в себе си.

-----------------------------------------

Да не забравяме, че атмосферните условия са компонента на колективната консенсусна реалност, която всички заедно непрекъснато поддържаме и абдейтваме. Така че се явяват взаимно свързани, както ти правилно отбелязваш. Затова и трансформацията дори на едно човешко същество помага на всички

[Guest valentinus]

Мда, много принцип, много сила, а никаква същност....никакъв смисъл....

---------------------------------------------------------------------------------------------------

Ако наистина искаш да си говорим, държ се прилично.

Това ти го казвам с правото на бивш даскал по история и философия.

Намасте!

[Ники_]

Ние сме част, в друг аспект творение на Всевишния. Като такива сме творци със свободна воля. От това следва, че тук сме пропаднали пореди свое-волието си, по собствената си воля. Пак ще цитирам Хермес Трисмегист, написал го е превъзходно:

...................

35. Тогава човекът, който притежаваше власт над света на смъртните същества и безразсъдните животни, се наведе, чрез свързващата сила на сферите, чито обвивки тай беше пробил и се показа на природата долу в красивия образ на Бога.

36. Когато природаота го видя, този, който притежаваше в себе си неизчерпаемата красота и всички енергии на седемте Ректора, свързани в образа на Бога, тя се усмихна пълна с любов; защото беше видяла чертите на тази прекрасна форма на човека да се отразяват във водата и забеляза неговата сянка върху земята.

37. Колкото до него: Когато забеляза тази форма чрез отражението във водата на природата, която толкова много приличаше на него, той се влюби в нея и пожела да живее там. Това което пожела, направи веднага, и така той започна да живее в безрасъдъчната форма. И когато природата прие в себе си своят любим, тя го обгърна напълно, и те станаха едно; защото пожара на желанието и беше голям.

38. Затова от всички създания в природата само човекът е двоен, а именно смъртен според тялото и безсмъртен според действителния човек.

39. Защото въпреки че е безсмъртен и има власт над всички неща, той изпитва съдбата на смъртните, понеже подлежи на съдбата. Чрез това той се превърна в тази сила на роб, въпреки че неговата родина е над свързващата сила на сферите; и въпреки че е мъж-жена, защото произлезе от един Баща, който самият е мъж-жена, и въпреки че е свободен от сън, защото произлезе от едно същество, което е свободно от сън, той бе победен от желанието на сетивата и от съня.”

----------------------------

Корпус херметикум, книга І

То, Вальо, всичко това дет си го копи-пействал от таз книга, приписана на Хермес, е убаво, но не забаляза ли някой, че дори преди това описано падение, което се е случило с този "богоподобен" човек, поради изгарящата му "любов" към природата, та дори преди това, пак имаме дуализъм - Човекът и Бог, две , а не Едно.

Дори преди това, пак имаме несъвършенство, което се изразява в нещо, познато днес като страст и завишена емоционалност и привличане, което е изпитал тоз ти ми човек към въпросната природа. Освен това, несъвършенството на същия човек се показва и в неговата слепота и във възможността да допусне грешка, която да го лиши от тъй "характерната" му божественост.

Две "неща" (най-малко, ако не броим такива "неща" като "смъртните същества и безразсъдните животни" + природата), Вальо - Бог и човека.

На мен ми намирисва на множественост, която никак не се вмъква в Единосъщието, щото различните "неща" не са едно и също нещо, нали!?!

Та ударението което поставям с това си мнение, е че разделението и множествеността, отделността от Бога е много преди само падение на човека. Поне така се вижда от преставената до тук от вас космология.

Човекът преди да падне някакси не е бил достатъчно божествен, след като въпросното съзнание е било склонно към това само да се прецака. То нали според вас, това си е яко прецакване?

Та въпросът ми е - Защо да драпаме към този човек, и към това състояние, което е било преди въпросното заслепено от разни неща падение, след като този човек в това си състояние никак не е бил достатъчно божествен, за да нема липси, копнежи и желанийца, който от своя страни никак не са по-различни от тези, които ти имаш днес да речем? Защо да искаме да се върне на това ниво, след като в него ние няма да имаме достатъчно акъл, който да не гарантира да не я овапцаме отново?

Айде са, кажи ми, моля!

---------------------------------------------------------------------

Само за мен си - защото имам копнеж към дома. И съм се посветил на този копнеж, защото е единственото, което имам. Толкова съм беден.

Но нали ти самият твърдиш, че не друг, а пак ти си избрал за себе си нов дом - където е природата, материята, поради изгаряща любов? Сега какво, новото жилище ли не ти харесва, или любовта към него е изчерпана?

Щото и в християнството е подобно, но подобно, защото там пак се говори за състояние наречено "първият Адам", но се говори и за състояние наречено "последният Адам", който е повече от първия и до което по-високо състояние се достига посредством ... ммм да речем Любовта.

Колкото до първото състояние, на първия Адам, ето какво е писано в Библията по този интересен въпрос:

1 Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.

2 Понеже в тоя дом и стенем като ожидаме да се облечем с нашето небесно жилище,

3 стига само, облечени с него, да не се намерим голи.

4 Защото ние, които сме в тая телесна скиния, като обременени, стенем; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота.

5 А Бог е, Който ни е образувал нарочно за това, и ни е дал Духа в залог на това.

6 И тъй, понеже винаги се одързостяваме, като знаем, че, докато сме у дома в тялото, ние сме отстранени от Господа,

7 (защото с вярване ходим, а не с виждане).

8 - понеже, казвам, се одързостяваме, то предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа.

9 Затова и ревностно се стараем, било у дома или отстранени, да бъдем угодни на Него.

ІІ Коринтяни 5 глава

Ами така го е видел апостола.

СТига само облечени с нашето небесно жилище да не се намерим голи, тоест да се окажем в първичната си недостатъчност, а сиреч в онова несъвършенство, в което е този човек, за който разправяш, дет е бил такъв по рода си преди падението.

п.п. И още нещо кат добавка. Това, братко, то не че ми е много приятно да го кажа и често отбягвам да го правя, та това да отхвърляме плътта и да копнеем за Небесното си Жилище, или за Дома, както го наричаш, това си е, приятелю мой, големо сметкаджийство и пак е в угода на същия аз, от който ужким искаме да се отървем. Егоизтично желание е с други думи - да заменим едни гадни (според "нас") условия, с по-добри, дет да ни е гот. Нема как да се получи, вервай ми.

Копнежа не бива да бъде към угодата, т.е. да е егоугоден.

"Обратния билет", а сиреч за да достигнем до това ниво, в което да не се намираме сами себе си голи, несъвършени, се купува с Любов към Бога, т.е. Той раздава спасението, поради Любовта.

Писано е, че ако искаме да спечелим Вечния Живот, ще го изгубим. Ако целта ни е егоугодна печалба, то няма да успеем. Любовта - тя сама по себе си е е наградата и живота и точно за нея говори апостола, че тя е "нещото", с което "да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота".

Редактирано Август 15, 2010 от Ники_

[Велина Василева]

Казвам: Вие трябва да обърнете погледа си към разумната природа, към живота и към всички форми, да намерите Божественото, скрито в тях. Само така ще се домогнете до духа на нещата, до истинското познаване на Бога. Само така ще се освободите от отрицателните мисли и чувства, от мъчнотиите и страданията. Само така ще дойдете до пълно общение с Първата Причина.

Постигнете ли това, вие сте вече вън от болницата, готови за работа. Следователно, ако някой ви пита какви убеждения имате, към коя партия принадлежите, не се чудете какво да отговорите, но кажете: „Аз съм на оздравяване. Бях болен, прекарах известно време в болницата и сега излизам навън. Какво ще правя след това, не зная“. Посмей се малко на себе си, че не знаеш какво да правиш.

Ще дойде някой да те пита, вярваш ли в Бога. Трябва да знаеш за кой Бог се говори, за да разбереш, вярваш ли в Бога, или не. В Европа има 250 милиона богове. За кой от тях се говори? Някой казва, че е българин. Кой е праотецът на българите? Евреите имат свой праотец. – Аврам. В Битието е казано, че Бог е посетил Аврама и му казал, че чрез него ще се благословят всички еврейски племена. Нека българите мислят върху въпроса за своя праотец.

Ще кажете, че Адам е праотец на цялото човечество, следователно и на българите. Обаче Адам напусна рая. Първият Адам е Христос. Той пръв влезе в рая. Хората Го изпъдиха от света, за да влезе в рая. Сега светът е вън от рая, а Христос – в рая. Когото светът не приема, жителите на рая го приемат.

Който иска да живее охолно, ще бъде изгонен от рая. Болният, страдащият се готви за рая. Онзи, на когото слагат букаи на краката, се спасява от смъртта. Ако е свободен, той ще отиде в гората, между мечки и вълци, които могат да го изядат. Когато затворникът се възпита и прояви доброто и разумността, букаите ще паднат от краката му.

Какво се иска от съвременните хора? – Да бъдат здрави, да мислят, чувстват и действат право, да станат служители на Бога и носители на новата култура – културата на Любовта. Ще се възрази, че днес малко хора се стремят към Любовта. Малкото расте и се увеличава. Казано е в Писанието, че някъде били събрани 120 души в името Божие, но скоро нарастнали до 120,000.

Силата на човека се увеличава постепенно. Тя се крие в знанието, което той получава от Духа.

Съвременните хора живеят в непрекъснат страх. Те се безпокоят за неща, които нямат отношение към тях. Например мнозина се питат какво ще стане със света, с вселената, ако слънцето изгасне. И да изгасне слънцето, светът няма да се свърши. – Защо? – Защото Бог е създал и слънцето, и света. Ако нашето слънце изгасне, ще се създаде друго слънце. Ако една слънчева система изчезне, вместо нея ще се яви друга. Слънцето никога не изгасва, т.е. не се губи, но само се видоизменя. Бог има на разположение милиони свещи: ако една изгасне, друга ще я смени. Важно е да има свещи, които да горят и светят. В природата всичко се изменя.

Такава промяна става и вътре в човека. Неговите мисли и чувства се изменят всеки момент. Няма мисъл, няма чувство в човека, които да не са подложени на промяна. Радвайте се, докато стават промени във вас, за да свържете вашето съзнание с Божественото и да се почувствате свободни.

„Истината ще ви освободи.“ За да се домогнете до Истината, трябва да се молите един за друг, да желаете доброто на всички. Само онзи може да се повдигне, който желае повдигането на всички хора. Той знае, че благото на неговата душа е благо на всички. И обратно – благото на всички е и негово благо.

Така трябва да мислят и ученият, и философът, и музикантът. Казано е: „Никой не живее за себе си“. Организмът е здрав дотолкова, доколкото отделните удове работят в съгласие с цялото. Хората живеят добре и успяват в работите си дотолкова, доколкото са в съгласие с Божиите закони и законите на разумната природа.

Докато изпълнява Божията воля, човек се развива правилно. Щом се отрече от тази воля, той сам подписва своята присъда.

Не се отдалечавайте от Бога, нито поставяйте между Него и своята душа преграда, която да Го засенчи. Велик е Бог, нищо не може да Го засенчи, но временно може да падне сянка върху Него. Сенките се дължат на човешките заблуждения.

Докато се освободят от заблужденията си, макар и временно, сенките ще витаят в съзнанието им. Стремете се към Великото в живота, което разпръсва сенките в съзнанието, което осветява ума и стопля сърцето.

Достатъчно е само да помислите за Бога, за да се освободите от заблужденията, болестите и мъчнотиите в живота си.

Материални прояви на живота

[Багира]

Въпросът за това - дали е добро състоянието на човека преди падението и дали си струва да се връщаме към него е много интересен. Лама Оле Нидал направо казва с очарователна насмешка - какъв е този рай, от който може да се изпадне?

Разбира се, всеки си го решава сам за себе си. който реши, че си струва - пробва. Който реши, че не си струва- стои си, където е. Това не е лошо, стига да не си въобразява, че блатото, в което е, само да си представи, че е красиво и чисто езеро и то - ще стане. Но дори и да си въобразява не е лошо, щото как иначе ще се срещне със заблудата си. Нека да се срещне с резултатите от нея и ще разбере. Рано или късно ...

Срещаме се с безкрайната мъка на този свят ежесекундно. Може ли да ни утеши, че има разни радости на другия и край? Та дори и на мен сега да ми е радостно и хубаво, това не трае никак дълго, и ни най- малко не променя другия край ... Може да се задоволим с радостите и да се правим, че "лошия край" го няма. Но като ни се озъби отблизо, се оказва, че го има. И никакво въображение не помага. Тогава би трябвало да намерим сили и да се запитаме- на въртене на краища на пръчици ли ще си играем, или има и други неща, освен тези пръчици с два края.

Кой от нас може да си представи един истински безкрай? Ако е такъв, дори и да не можем да си го представим, все пак той включва всички възможности. Възможността за падение не виждам как може да бъде изключена от това всичко. По същата логика трябва да има и възможност да не изпадне човек. Ами да, някои са я избрали нея, а други - първата възможност. Ето така виждам проблемът с падението. И ние с вас, драги четящи тук, е ясно коя възможност сме избрали. Щом сме заедно и тук ...

Хубавите цитати на Велина ми харесват и на мен, но кой знае защо ги чета откъм съвсем друга посока. Ето например - "Светът е вън от рая" - уви, да. Като е изпаднал от него ...

[Ники_]

Ще кажете, че Адам е праотец на цялото човечество, следователно и на българите. Обаче Адам напусна рая. Първият Адам е Христос. Той пръв влезе в рая. Хората Го изпъдиха от света, за да влезе в рая. Сега светът е вън от рая, а Христос – в рая. Когото светът не приема, жителите на рая го приемат.

Материални прояви на живота

По този въпрос е нужно разсъждение и внимание - относно т.н. първи Адам де.

Според Учителя, Христос е първият Адам, но пак според него, той е влязъл в Рая, след като "хората Го изпъдиха от света".

Този същия Христ, за който Учителя говори, апостола нарича Последният Адам, който станал животворящ Дух.

Нека никой не си мисли, че апостола и Учителя Беинса Дуно са говорили за различни неща, понеже са ползвали две различни думи, или словосъчетания - "първият Адам" и "последният Адам".

Първият библейски Адам няма нито опита, нито Любовта на Христос. Той е сътворен гол и дори не знае голотата си/празнотата си.

Но Първият Адам, който влиза в Рая, след грехопадението е наистина Христос. И само Христос и чрез Христа може всеки друг да влезе отново в Рая. Самият Христос е Рай.

"Вземето моето иго връх себе си, защото..." - Тъй е рекъл Божият Син.

І Коринтяни 15

39 Всяка плът не е еднаква; но друга е плътта на човеците, а друга на животните, друга пък на птиците и друга на рибите.

40 Има и небесни тела и земни тела, друга е, обаче, славата на небесните, а друга на земните.

41 Друг е блясъкът на слънцето, друг блясъкът на луната и друг блясъкът на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясъка.

42 Така е и възкресението на мъртвите. Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление;

43 сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила;

44 сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Ако има одушевено тяло, то има и духовно тяло.

45 Така е и писано: Първият човек Адам "стана жива душа", а последният Адам стана животворящ дух.

46 Обаче, не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното.

47 Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето.

48 Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните.

49 И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния.

Още преди Иисуса Христа има човеци, които са Грабнати от Бога. Сега, дали те са въведени в Рая, или не са е въпрос на още куп дискусии, но Писанията свидетелстват, че има такива - Енох, Илия...

Редактирано Август 15, 2010 от Ники_

[Guest valentinus]

Ние сме част, в друг аспект творение на Всевишния. Като такива сме творци със свободна воля. От това следва, че тук сме пропаднали пореди свое-волието си, по собствената си воля. Пак ще цитирам Хермес Трисмегист, написал го е превъзходно:

...................

35. Тогава човекът, който притежаваше власт над света на смъртните същества и безразсъдните животни, се наведе, чрез свързващата сила на сферите, чито обвивки тай беше пробил и се показа на природата долу в красивия образ на Бога.

36. Когато природаота го видя, този, който притежаваше в себе си неизчерпаемата красота и всички енергии на седемте Ректора, свързани в образа на Бога, тя се усмихна пълна с любов; защото беше видяла чертите на тази прекрасна форма на човека да се отразяват във водата и забеляза неговата сянка върху земята.

37. Колкото до него: Когато забеляза тази форма чрез отражението във водата на природата, която толкова много приличаше на него, той се влюби в нея и пожела да живее там. Това което пожела, направи веднага, и така той започна да живее в безрасъдъчната форма. И когато природата прие в себе си своят любим, тя го обгърна напълно, и те станаха едно; защото пожара на желанието и беше голям.

38. Затова от всички създания в природата само човекът е двоен, а именно смъртен според тялото и безсмъртен според действителния човек.

39. Защото въпреки че е безсмъртен и има власт над всички неща, той изпитва съдбата на смъртните, понеже подлежи на съдбата. Чрез това той се превърна в тази сила на роб, въпреки че неговата родина е над свързващата сила на сферите; и въпреки че е мъж-жена, защото произлезе от един Баща, който самият е мъж-жена, и въпреки че е свободен от сън, защото произлезе от едно същество, което е свободно от сън, той бе победен от желанието на сетивата и от съня.”

----------------------------

Корпус херметикум, книга І

То, Вальо, всичко това дет си го копи-пействал от таз книга, приписана на Хермес, е убаво, но не забаляза ли някой, че дори преди това описано падение, което се е случило с този "богоподобен" човек, поради изгарящата му "любов" към природата, та дори преди това, пак имаме дуализъм - Човекът и Бог, две , а не Едно.

Дори преди това, пак имаме несъвършенство, което се изразява в нещо, познато днес като страст и завишена емоционалност и привличане, което е изпитал тоз ти ми човек към въпросната природа. Освен това, несъвършенството на същия човек се показва и в неговата слепота и във възможността да допусне грешка, която да го лиши от тъй "характерната" му божественост.

Две "неща" (най-малко, ако не броим такива "неща" като "смъртните същества и безразсъдните животни" + природата), Вальо - Бог и човека.

На мен ми намирисва на множественост, която никак не се вмъква в Единосъщието, щото различните "неща" не са едно и също нещо, нали!?!

Та ударението което поставям с това си мнение, е че разделението и множествеността, отделността от Бога е много преди само падение на човека. Поне така се вижда от преставената до тук от вас космология.

Човекът преди да падне някакси не е бил достатъчно божествен, след като въпросното съзнание е било склонно към това само да се прецака. То нали според вас, това си е яко прецакване?

Та въпросът ми е - Защо да драпаме към този човек, и към това състояние, което е било преди въпросното заслепено от разни неща падение, след като този човек в това си състояние никак не е бил достатъчно божествен, за да нема липси, копнежи и желанийца, който от своя страни никак не са по-различни от тези, които ти имаш днес да речем? Защо да искаме да се върне на това ниво, след като в него ние няма да имаме достатъчно акъл, който да не гарантира да не я овапцаме отново?

Айде са, кажи ми, моля!

---------------------------------------------------------------------

Само за мен си - защото имам копнеж към дома. И съм се посветил на този копнеж, защото е единственото, което имам. Толкова съм беден.

Но нали ти самият твърдиш, че не друг, а пак ти си избрал за себе си нов дом - където е природата, материята, поради изгаряща любов? Сега какво, новото жилище ли не ти харесва, или любовта към него е изчерпана?

Щото и в християнството е подобно, но подобно, защото там пак се говори за състояние наречено "първият Адам", но се говори и за състояние наречено "последният Адам", който е повече от първия и до което по-високо състояние се достига посредством ... ммм да речем Любовта.

Колкото до първото състояние, на първия Адам, ето какво е писано в Библията по този интересен въпрос:

1 Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.

2 Понеже в тоя дом и стенем като ожидаме да се облечем с нашето небесно жилище,

3 стига само, облечени с него, да не се намерим голи.

4 Защото ние, които сме в тая телесна скиния, като обременени, стенем; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота.

5 А Бог е, Който ни е образувал нарочно за това, и ни е дал Духа в залог на това.

6 И тъй, понеже винаги се одързостяваме, като знаем, че, докато сме у дома в тялото, ние сме отстранени от Господа,

7 (защото с вярване ходим, а не с виждане).

8 - понеже, казвам, се одързостяваме, то предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа.

9 Затова и ревностно се стараем, било у дома или отстранени, да бъдем угодни на Него.

ІІ Коринтяни 5 глава

Ами така го е видел апостола.

СТига само облечени с нашето небесно жилище да не се намерим голи, тоест да се окажем в първичната си недостатъчност, а сиреч в онова несъвършенство, в което е този човек, за който разправяш, дет е бил такъв по рода си преди падението.

п.п. И още нещо кат добавка. Това, братко, то не че ми е много приятно да го кажа и често отбягвам да го правя, та това да отхвърляме плътта и да копнеем за Небесното си Жилище, или за Дома, както го наричаш, това си е, приятелю мой, големо сметкаджийство и пак е в угода на същия аз, от който ужким искаме да се отървем. Егоизтично желание е с други думи - да заменим едни гадни (според "нас") условия, с по-добри, дет да ни е гот. Нема как да се получи, вервай ми.

Копнежа не бива да бъде към угодата, т.е. да е егоугоден.

"Обратния билет", а сиреч за да достигнем до това ниво, в което да не се намираме сами себе си голи, несъвършени, се купува с Любов към Бога, т.е. Той раздава спасението, поради Любовта.

Писано е, че ако искаме да спечелим Вечния Живот, ще го изгубим. Ако целта ни е егоугодна печалба, то няма да успеем. Любовта - тя сама по себе си е е наградата и живота и точно за нея говори апостола, че тя е "нещото", с което "да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота".

-----------------------------------------------------------------------------------------

Правилно, егоистично е да мислим само за собственото си спасение, за единично бягство от затвора. Но за да помогнем на други, най-напред трябва да счупим собствените си окови. И това става с...е, всеки сам си решава какъв метод да използва. Стига да го иска.

И от къде да поиска помош, като се увери, че сам не може.

Стига да го иска.

И тогава чудото наистина ще се случи

Тогава, когато вече няма да го иска. Щото собственото спасение вече няма да го вълнува. Иначе няма спасение.

Намасте!

[Ники_]

Това не е лошо, стига да не си въобразява, че блатото, в което е, само да си представи, че е красиво и чисто езеро и то - ще стане. Но дори и да си въобразява не е лошо, щото как иначе ще се срещне със заблудата си. Нека да се срещне с резултатите от нея и ще разбере. Рано или късно ...

Какво пренебрежение и ненавист се усеща в тези думи, към света, към материята.

Ами може би такъв е замисълът, та да може,чрез болката и страданието, човешкото сърце да спре да бъде коравосърдечно и чрез Бога да познае Любовта, която е смисълът, наградата и самият Живот.

Не става въпрос за въображение, Багира. Светът, видимият, е черен само на пръв поглед. Негостоприемен е на пръв поглед, но слава Богу, че е такъв за някои, защото същите са блажени.

Онези, които считат света, материалния за о.к. (а не че той не е такъв реално), и не са изпитали страданието, са или реализирани Свободни Човеци, или вси още приспани в сладката дрямка на илюзията.

[Ники_]

Правилно, егоистично е да мислим само за собственото си спасение, за единично бягство от затвора. Но за да помогнем на други, най-напред трябва да счупим собствените си окови. И това става с...е, всеки сам си решава какъв метод да използва. Стига да го иска.

И от къде да поиска помош, като се увери, че сам не може.

Стига да го иска.

И тогава чудото наистина ще се случи

Тогава, когато вече няма да го иска. Щото собственото спасение вече няма да го вълнува. Иначе няма спасение.

Намасте!

Да, това е и обета на бодхисатвите, но вече те попитах, как се "трошат тези метални огледала", за които спомена, защото ми мирише че по същия начин се "къса и веригата". Нужна е температура, за да може молекулите да преминат в претворяване, чрез разпад, и в ново пренареждане, а тази топлина, която е необходимата точка на топене е самата Любов.

[Багира]

Нужна е температура, за да може молекулите да преминат в претворяване, чрез разпад, и в ново пренареждане, а тази топлина, която е необходимата точка на топене е самата Любов.

Пренареждане? Това ми напомня за алхимичен процес. Не е зле, но пак стигаме до условието, при което той може да се осъществи. Точно за него висшият аз пречи.

При такава температура смъртното просто не може да се запази. В което, казват, се е убедила още Семела.

Редактирано Август 15, 2010 от Багира

[Ники_]

Аха. И какво да правим ние с нашите два аза - нисш и висш при това положение?

Но ако ще търсим помощна информация в оставеното от апостол Павел (чудесна идея, както ми се струва) защо не се опитаме да разберем какво значат, например, думите:

"42 Така е и възкресението на мъртвите. Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление;

43 сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила;

44 сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Ако има одушевено тяло, то има и духовно тяло."

Кои са мъртвите, дето ще възкръснат? Кое е духовното тяло? Кой е сеячът ?

Мъртъв е всеки, който няма Любов в себе си, защото Любовта е Живота.

Душата - това е желанието/копнежа за наслада/ заЛюбов на първия Адам, който е гол и който е слязъл в материялния свят, за да придобие опитност, познание, а от там и целта си.

Съзнанието се сее. Когато възкръсва от мъртвите, неговото тяло се превъплътява в Духовно. Самото тяло е отражение на съзнанието. Ето защо някои тела придобиват нетление, а други се възнасят. Днес е Успение Богородично. Приснодевата се възнесе и тяло след себе си не остави.

Забележи как започва писмата си стареца Йосиф Исихаст - виж началото на същите ТУК:

Когато дойдох на Света Гора, започнах да търся пустинници, които се упражняват в молитвата. В онова време, преди четирдесет години, се срещаха много, които имаха живот в себе си. Ние си избрахме духовен старец от тях и те станаха наши наставници.

Редактирано Август 15, 2010 от Ники_

[Венцислав_]

Мъртва е всяка Любов, която е в Себе,

защото Любовта е безусловна.

Да твърдиш, че имаш живот в себе си,

е потъпкване на Живота, защото той е неизменен и непрекъснат.

И най-нелепо е да говориш за тях, като качества, които трябва да украсят Аза, защото единствения начин да ги докоснеш е, когато се стопиш.

Аз просто нямам думи, когато чуя някой да казва, че има любов в себе си.

Това е най-сигурно доказателство за вида на неговата "любов" - егоцентрична.

И във всеки, който в пълно отчаяние осъзнава невъзможността си да проведе Любовта, която не е от него!!! ,

аз виждам нейните кълнове.

[Guest valentinus]

Ники, все повтаряш, че ни липсва любов. Да, липсва ни, ма на всички. Щото в този свят тук няма любов. Има само някакъв мижав заместител, от най-пошлите. Сега и ще се обоснова, за да не ме наскачате веднага

-----------------------------------------------

Любов е състояние на перманентна свързаност, съпричастност, съпреживяване и пълно, безусловно себеотдаване.

То е състояние на единство, на липса на разделение, противопоставяне, лъжа и фалш.

Е, такова нещо тук, в тази печална реалност, няма. И най-великата тукашна любов е егоцентрична, нетрайна, едностранчива /само към някой специален, не към всички и всичко/. и ВИНАГИ се стреми към своя близнак - омразата.

-----------------------------------------------

Сега стана ли ясно за каква Любов ни наставлява апостол Павел? Към Любовта в Божието царство, в света на Единия, на Вечната свързаност ни насочва той.

Другото са илюзии и самозаблуда.

Намасте!

ПП Венци, извинявай че те повтарям, но след като публикувах поста си видях написаното от тебе.

Редактирано Август 15, 2010 от valentinus

[Ники_]

Мъртва е всяка Любов, която е в Себе,

защото Любовта е безусловна.

Да твърдиш, че имаш живот в себе си,

е потъпкване на Живота, защото той е неизменен и непрекъснат.

И най-нелепо е да говориш за тях, като качества, които трябва да украсят Аза, защото единствения начин да ги докоснеш е, когато се стопиш.

Аз просто нямам думи, когато чуя някой да казва, че има любов в себе си.

Това е най-сигурно доказателство за вида на неговата "любов" - егоцентрична.

И във всеки, който в пълно отчаяние осъзнава невъзможността си да проведе Любовта, която не е от него!!! ,

аз виждам нейните кълнове.

Да, Венци. От една гледна точка е така - колкото по-малко себичност, толкова повече Любов, но все пак Любовта (Лозата/Розата) покълва в човешкото сърце още преди аз-ът да си е отишъл и следва процес, които е именно благодарение на разрастването на тази Любов, която нараства обратнопропорционално на тази себичност.

Ако държим на буквалността и точността - Любовта не може и да се притежава. Това са просто изрази.

Например при китайците, Ци (Жизнената Енергия) бива осъзната и разгърната, но чак след нейното пълно разгръщане се осъзнава Шън (Духът), или както му казват в хиндуизма - "Атман", което преживяване е същинското новораждане - това да се родиш изново/от горе.

Ци първо расте, нараства и после Шън, а с идването/познаването на Шън/Атман се познава и Единосъщността с Всичко и Всички, което според някои течения в хиндуизма е Брахман.

След като познаеш веднъж Единосъщието, чрез Атмана/Шън, идва ред на Вечната Любов и нищо не може да я спре, защото друго, освен Едното няма.

Редактирано Август 15, 2010 от Ники_

[Ники_]

Ники, все повтаряш, че ни липсва любов. Да, липсва ни, ма на всички. Щото в този свят тук няма любов. Има само някакъв мижав заместител, от най-пошлите. Сега и ще се обоснова, за да не ме наскачате веднага

-----------------------------------------------

Любов е състояние на перманентна свързаност, съпричастност, съпреживяване и пълно, безусловно себеотдаване.

То е състояние на единство, на липса на разделение, противопоставяне, лъжа и фалш.

Е, такова нещо тук, в тази печална реалност, няма. И най-великата тукашна любов е егоцентрична, нетрайна, едностранчива /само към някой специален, не към всички и всичко/. и ВИНАГИ се стреми към своя близнак - омразата.

-----------------------------------------------

Сега стана ли ясно за каква Любов ни наставлява апостол Павел? Към Любовта в Божието царство, в света на Единия, на Вечната свързаност ни насочва той.

Другото са илюзии и самозаблуда.

Намасте!

ПП Венци, извинявай че те повтарям, но след като публикувах поста си видях написаното от тебе.

"Царството Божие вътре във вас е" - следователно любовта е насочена първо навътре. Царството не е някъде там, незнайно къде, то не е вън. То е вътре. И то трябва да превземе цялата природа на човек. Ето за това обличане говори Апостола.

Кое царува в материята и кое бива да е Цар. Господ на Силите... "Възвишете се вий вечни двери..."

Не съм твърдял, че всички нямат любов. Познавам и такива дет тя ги навестява и то често.

За себе си - имал съм случаи, в които тази желана гостенка е идвала. За сега все още като на гости идва, но има време, един Ден ще и предоставя "собствения" си дом, както подобава.

Когато тя е идвала, тогава всичко е било Едно и точно така "свързаност", както го описваш. Даже най-точно да се каже - Единосъщно. Сливане.

Редактирано Август 15, 2010 от Ники_

[Багира]

E, не те ли смущава, че толкова много говорим за такова сливане, а толкова не става?

[Роси Б.]

Само с говорене няма да стане, иска се и работа. Работа върху себе си. Може би ни трябва нравствена дисциплина?

Някои тук говорят за умъртвяване на тялото. Може би трябва да се разбира в нравствен смисъл: да се сдържа всяка поход и страст и да се употребява най-проста храна. Към това са призовавали неоплатониците.

Учителят говори за същото.

[Ники_]

E, не те ли смущава, че толкова много говорим за такова сливане, а толкова не става?

Не ме смущава, защото това също е процес, който се разгръща. Започва с кратки моменти на сливане, които се преживяват. С времето тези мигове се умножават, преминавайки в минути. После нарастват в часове, а накрая стават дни. Критичната точка е 24 часа. След тези 24 часа прецесът вече не е обратим.

Защо 24 часа?

Защото това е пътя на посвещението. По-светло става и по-светло.

Това е промяната на цялата НС с 12-те чифтни черепномозъчни нерви.

Това са 12-те зодии. 12 Орфеически посвещения. 12-те подвига на Херакъл/Херкулес и пр..

Героят Херакъл /Херкулес/ извършва 12 подвига, за да бъде допуснат до Елевсинските мистерии. Всъщност тези подвизи са изпитание за духовна издържливост и за да получи Посвещение. Тълкуването на 12-те подвига е следното:

1. Убиване на гордостта и надменността;

2. Унищожаване на егоизма;

3. Добиване на кротост, доброта и красота;

4. Овладяване на агресивността;

5. Отказ от материално притежание;

6. Изчистване на тялото, душата и духа;

7. Овладяване на сексуалната енергия;

8. Овладяване на желанието за власт;

9. Добиване на вътрешен мир;

10. Получаване на първите духовни знания за живота и смъртта;

11. Получаване на висши едотерични знания за същността на нещата и скритите сили в човека;

12. Приемане на саможертвата и получаване на безсмъртие.

Което е:

"Херкулес извършва 12 подвига по заповед на Евристей, при когото бил пратен на служба от Хера:

1. убива немейския лъв
2. убива лернейската хидра
3. улавя керинейската кошута
4. улавя еримантския глиган
5. изчиства авгиевите обори
6. избива стимфалийските птици
7. укротява критския бик
8. побеждава тракийския цар Диомед и улавя кобилите му
9. взима колана на царицата на амазонките Хиполита
10. отвлича кравите на великана Герион
11. отнася златните ябълки от градината на хесперидите
12. улавя и извежда от подземното царство Цербер "

Китайците свързват тези 24 часа с хода на енергията по 12-те чифтни енергийни меридиани, който ход е назван с термина "Голям Небесен Кръг:

http://zlaten-drakon.../s24_0014-1.jpg

http://zlaten-drakon.../s24_0014-2.jpg

http://zlaten-drakon.../s24_0015-1.jpg

http://zlaten-drakon.../s24_0015-2.jpg

http://zlaten-drakon.../s24_0016-1.jpg

http://zlaten-drakon.../s24_0016-2.jpg

http://zlaten-drakon.../s24_0017-2.jpg

Той следва циркулацията на енергията по "Малкия Небесен Кръг", съставен от двата срединни меридиана предния и задния, от които последния е познат в хиндуизма като канал, по който се издига Кундалини.

Значи какво имаме?!

Първо - събуждане/раждане на Ци/Чи (Жизнената енергия/Любовта).

Тя започва да се издига.

Христос се ражда в "ясли" (простота, естественост, душевна чистота) в земите на Израел (сърцето - четвръта чакра), но поради гонението на "цар" Ирод (егоизтичното съзнание) го завеждат в Египет (първа чакра). Там той расте, докато не идва времето да се завърне в обетованата земя - сърцето и четвърта чакра.

Четвръта и първа чакра са тесно свързани.

Искрата Любов проблясва в сърцето, което пали онова семе заровено в земята, или както го наричат някои Божествената клетка. От Земята (първа чакра) се издига Кундалини ("От Египет ще повикам Сина Си"), изкачвайки пласт след пласт и нива след ниво.

Китайците му казват преобразуване на Дзин в Ци и Ци тръгва по хода на задносредния меридиан, преминавайки през редица важни точки, които сега няма да ги изброявам, достигайки до върха на главата и темето - точката "Бай Хуей", или известна с името "сахасрара" в хиндуизма - сиреч седма чакра, където е онова преживяване в което "губиш своите граници", сливаш се. Наричаг го просветление. http://www.lekove.bg...bd756be6871.jpg

Познание върху Духъ, Атман, Шън и пр.

При китайците тези "Три съкровища" - Дзин, Ци и Шън, когато се обединят в едно, се образува "хапчето на безсмъртието" и потича Елексира на Безсмъртието", наричан още "Златен елексир", "Амрита", "Амброзия", "Нектар на боговете" и др.

Досега Ци е текла по меридианите. Сега вече, след като този Елексир на Безсмъртието (което е различно от Ци) се спусне отново до ниските центрове (долния дан-тян), затваряйки "спермения дворец" и "Малкия Небесен Кръг":

http://zlaten-drakon.../s24_0017-1.jpg

http://www.lekove.bg...09/12-02me2.jpg

http://i2.squidoocdn.com/resize/squidoo_images/-1/lens10798711_1272821195zen-buddhism-2.jpg

Този елексир на свой ред започва да тече по меридианите, като първо прави няколко кръга по Микрокосмическата орбита (Малкия Небесен Кръг), а след това тече и по Макрокосмическата орбита (Големия Небесен Кръг), докато не проходи и докато не изпълни всеки един енергиен канал на тялото. Тогава прониква и в костната система, променяйки ДНК-то на човек да самият им корен, а сиреч костния мозък, а от там и тялото.

"смъртното е погълнато от Живота"

Пълното обхождане на всичките 12 чифтни меридиани е за точно 24 часа.

Това са и 12-те Орфеически мистерии. 12-те посвещения.

По-светло и по-светло.

Редактирано Август 15, 2010 от Ники_

[Ники_]

Само с говорене няма да стане, иска се и работа. Работа върху себе си. Може би ни трябва нравствена дисциплина?

Някои тук говорят за умъртвяване на тялото. Може би трябва да се разбира в нравствен смисъл: да се сдържа всяка поход и страст и да се употребява най-проста храна. Към това са призовавали неоплатониците.

Учителят говори за същото.

Да!