Висшият Аз

[Венцислав_]

Животните не са ли просто друга еволюционна верига? Не ми се вярва да са дело на Сатаната.

Сатана и Луцифер/Прометей едно и също ли е?

Зависи от контекста.

Сатана и Луцифер са принципи. Не са някакви си там паднали ангели, а онова, което е довело да падението НИ.

Луцифер е центърът. След като се е отделил от Цялото, чрез което е предположил своята затвореност се е наложило да се обвърже с твърдостта. Тук вече се ражда Сатана, според мен.

Целият видим свят е творение на човека!!!

Това е безспорен езотеричен факт, елементарен. Първичния чист астрал ние населихме с менталните си форми, които после се уплътниха до етерни, чрез което се наложи и твърдоматериалната им изява. Този процес не е спирал, ние продължаваме непрекъснато да правим това, с тази разлика, че вече дори и в създаването на астрални форми нямаме много варианти, защото сме зависими от вече наличните, които са придобили власт над нас.

Затова светът е дело на Луцифер и Сатана. Първо Луцифер го отделя от Цялото, после Сатана го втвърдява.

Не е лъжа, че е дело и на Бог, защото творческите способности на Л и С са остатъци от божествеността им, само че са изолирани вече от нея.

И нека пак уточня, защото тук се изумих от "разбиране", че всичко това са микро и макрокосмични принципи, а не някакви същества. Самите имена можете да заместите с каквото и да е друго, важно е съдържанието.

А според нашите човешки активности се оказва, че всичките ни стремления към бог са всъщност към Луцифер - по силата на индивидуализацията и според центъра на този свят.

Представям си, че някой пак ще побеснее, но за мен това е знак, че все пак е налична реакция - егото все пак успява да възприеме нещо, нищо, че не би могло да не го отхвърли.

Тази картинка, въпреки, че е пречупена през мен, е построена основно на базата на философията на богомилството, манихейството, гностицизма въобще, Новия завет, хереметизма и зороастризма (сравнена допълнително с будизма и даозима).

Когато някой каже след малко "вие", нека има някаква представа кого включва...

[B__]

Ама виж как си противоречиш.

Ако Луцифер е Висшият Аз, то не може да е принцип, нали така?

[Венцислав_]

Бо,

ако не е принцип, то само моят Висш аз ще да е Луцифер(изиран), твоят въобще няма да го има, а съседът ще си има няколко резервни ...

[Ники_]

Първичния чист астрал ние населихме с менталните си форми, които после се уплътниха до етерни, чрез което се наложи и твърдоматериалната им изява. Този процес не е спирал, ние продължаваме непрекъснато да правим това, с тази разлика, че вече дори и в създаването на астрални форми нямаме много варианти, защото сме зависими от вече наличните, които са придобили власт над нас.

Тези, които визираш, че са "населили" астралните и етерни сфери с ментални мисли, са вече от двойствеността, която сам наричаш "ние"/""нас".

Това, което описваш е следствие от отделянето.

Самата космология на Богомилството по началото си е дуална. Л. и С. както ги наричаш са принципи, които вече са се отделели като неединосъщни с Твореца, и които са вече индивидуални по своето съществуване.

Но!

Приди това как е било? Казвате, че тези принципи имат своята Божия "следа", т.е. в тях присъства някаква по вид божествена остатъчност. Приди да се оформят като нещо отделно от Бога и да навлезат, поради това в двойствеността на разделенията, как е било и били ли са те, т.е. "вие"? И откъде силата, че те да се оформят като отделни принципи?

Пишеш за "ние", "вие", "те", но всичко това е вече дуално, а не божествено.

Луцифер преди да се отдели кой е бил? Пак ли е бил нещо неЕдиносъщно от/с Бога?

Тази картинка, въпреки, че е пречупена през мен, е построена основно на базата на философията на богомилството, манихейството, гностицизма въобще, Новия завет, хереметизма и зороастризма (сравнена допълнително с будизма и даозима).

Когато някой каже след малко "вие", нека има някаква представа кого включва...

Будизма твърди, че животът в тази сфера и телесното тяло са шанс и прекрасна възможност, която се явява въднъж на еди колко си прераждания. За будистите физическото тяло е условиято за да се премине в сферите на буда. Във ваджраянския будизъм, та дори и в махаянския, на тялото се гледа като превозно средство и като дреха, която можое да се видоизмени.

Много реализирани будисти не оставят телесни останки на земята и труп за погребение. Явлението се нарича "тяло на дъгата".

Без земята, физическото тяло, не може да бъде позната ясната и сияйна природа на небето (Буда природата).

Ето едно хубаво видео за Диамантената колесница в тази тема ТУК.

В даоизма се говори много пак за земното, за формата. Тай-Дзи-Цюан също лежи на хармонизиране на външното (природата) с вътрешното (телесните енергии). Познато е повече като Тай Чи.

Без тяло не може да бъде осъзната, натрупана и трансформирана т.н. възпроизвеждаща енергия "Дзин". Без тяло не може да се обхване, осъзнае, развие и трансформира Ци (жизнената енергия). А без Ци, не може да се осъществи Шън (Духовната енергия), която е и самият Дух в Дао. Трите заедно произвеждат "Елексира на Безсмъртието", което пак не е възможно без тяло и без любов към Земята, като първоелемент и сфера.

Има три вида безсмъртни в Даоизма, като последния вид, също като във Ваджраянския Будизъм, Християнсвото, Кабала, също и в някои течения на Исляма, също не оставят тяло за погребение. То служи на човека, на Духа/Шън за превозно средство в другите сфери. "Небесни безсмъртни" ги наричат.

Има много извесна поговорка по този въпрос:

"Само от калта може да израсте лотус."

В процеса на растеж първоначално е тъмно - докато семето е още в Земята (материалното), после става по-светло, по ефирно - когато семето стане кълн и се покаже над Земята, навлизайки във Водата (духовното израстване). Трябва да премине през цялата Вода и да намери Небето (чистата природа на нещата). Тогава и само тогава може да се наслади напълно на лъчите от Слънчо (Любовта).

Разбира се, те (лъчите) достигат и до Земята и вътре в нея. Достигат и до Водата и вътре в нея. Колкото по дълбоко, толкова по-малко/слаби/малко осезаеми. Без Земя обаче няма живот за семето. А без живот няма смърт. Смъртта е нужна за това семе, но при тази смърт то не умира, а само се претворява в кълн - покълва/новоражда се.

Придишната му обвивка не изчазва, тя е като храна за това семе и е такава. То се ползва от нея. Земята пък е неговата защита, за да не угасне то преди да покълне и да даде плод/цвят.

Какво е нужно на семето?

Няколко неща от които плодородна Земя, а тя е такава, когато не е пренебрегвана.

Редактирано Август 14, 2010 от Ники_

[Орлин Баев]

Няма висш аз за спекулациите на ума ни! Това се преживява!

[B__]

Бо,

ако не е принцип, то само моят Висш аз ще да е Луцифер(изиран), твоят въобще няма да го има, а съседът ще си има няколко резервни ...

Е, разбира се, че имаме на най-горно ниво и общ за цялото човечество Висш Аз.

Така казва госпожа Блаватска.

[Венцислав_]

Аз се чудя, като говорим тук за Бог, за Любов, за Истина и за стремежът на Аза към тях. Чудя се какво от това, което говорим, наистина е в нас.

Човек и свят са едно и също нещо. Само различен аспект, ъгъл, осветеност, посока - човекът е изявата навътре, а светът е изявата навън.

Разбира се, когато кажем, че Истината е тук и не би могла да не е тук, защото е всеприсъстваща, ние няма как да не сме прави. Проблемът е, че го казвам, защото така сме се научили, а не защото Истината е част от нас. Тя не би могла да е част от нас, точно поради нейната неизменност и непрекъснатост. Тя наистина е тук, но само и единствено когато Аз не съм тук. Когато аз стана прозрчаен евентуално през мен ще може да се вижда, а тази "дематериализация" е изявата на психичното ми отношение (както всичко).

Когато Аз се стремя към истината, стават по-ярък и контрастен. О, как обичаме да сме ярки и конктрастни и в глупостта си да наричаме това духовност. Точно тогава обаче истината я няма. Тя е безкрайно фина и безплътна и нашата развита устойчивост я убива. Затова предимно и лъжем, като казваме, че тя е тук. Когато аз избледнея обаче, започват да изпъкват нейните черти.

Има човешко семе, има и Божествено.

Да, повечето от нас носят в себе си и Божественото.

Но има светска утроба, има и Божествена.

Само Мария

и само ако е девица

може да зачене от Божественото семе.

Който е имал уши, нека е слушал. Тук вече е късно за чуване.

[Велина Василева]

Бога най-лесно ще намерим в себе си. Когато ученикът Го намери в себе си, ще стане способен да Го намери и навсякъде около себе си.

Учителя

[Роси Б.]

Съвременните хора се свързват с духовния свят и вместо да се поучават, те повече се заблуждават. Защо? Който им проговори, те мислят, че Бог им говори. Присъствието на Бога в човека или посещението Му се придружава със следното: човек става извънредно внимателен и предупредителен към всичко. Ако види на пътя малко камъче, ще му се зарадва; ако види едно цветенце, ще го полее; ако види една мравка, път ще й стори да мине. Щом Бог не е в него, той не е внимателен, минава покрай треви, насекоми и всичко тъпче, не вижда къде върви. Бъдете всякога внимателни, защото не знаете в кой момент Бог ще ви посети. Всякога бъдете готови да Го посрещнете. Изслушвайте всички хора внимателно. Както Бог ви изслушва, така и вие изслушвайте всеки човек, който е дошъл при вас. Когато дойде някой ччовек при вас, той все иска нещо: да изкаже тъгата или радостта си, да поговори с вас. Ако изнесе някаква своя погрешка и търси начин да се оправдае, кажете му, че по-добре е да изправи погрешката си, отколкото да се оправдава. Насърчавайте се помежду си, кажете си няколко благи думи. Какво ви коства да кажете на човека няколко добри, насърчителни думи?

..................

Не търсете Бога и възможностите за реализиране на вашите желания отвън, но възложете уповаването си на вашия ум, на вашето сърце, на вашата душа и на вашия дух, които работят според законите на възвишения свят.

"Съществени връзки"-Беседа, държана от Учителя на 22.08.1937г.;10ч.; София; Изгрев.

[B__]

Венци, не че не казваш някои верни неща, но отношението към слушателите ти оплесква всичките полезни ефекти

Редактирано Август 14, 2010 от БожидарЗим

[Ники_]

Личното ми мнение е, че този физически свят не е дело на Сатаната, но той властва в него. Това е много по-различно нещо.

А да се въвежда хармония в този свят, може би означава, да властва онзи божествен ред и порядък в този свят , който е бил първоначално замислен в отсъствието на Сатаната.

[Станимир]

Ако хората са допуснали сатаната да властва в нисшите планове на Земята, това не важи за другите планети, както всъщност не важи и за съзнанието на всеки човек. В някои съзнания властва сатаната, в други – не.

[Станимир]

...

------------------------------------

Помолих ти само да приемеш така, на шега, тази схема и да решиш казуса по съвест. Не съм твърдял, че филмът Матрицата е истина. Или че е точно такава истината за нашия "живот". Само предложих една идея. И тя е - ако си компютърен герой, всички нови качества и атрибути, които придобиваш по време на играта, биха ли ти помогнали да "излезеш" от нея, да се "материализираш" в света на Играча, в една по-висша реалност? И този въпрос е във връзка с разговора ни за Висшият Аз и за трупането на знания, опит и нови качества от кандидата.

Намасте!

Но нали играчът също притежава качества, които влияят на начина по който той играе играта? Ако различаваш реалността от илюзията, ще различиш и качествата на героя в играта от качествата на играча. Ние сме играча, а това, че се отъждествяваме с героя е илюзия. Дотук с аналогията. В действителност животът не е игра. Качествата, които играчът притежава в началото са само потенциални, латентни. Превръщането им в реални става чрез съзнателното им проявяване, но това е нещо, на което трябва да се научим и е възможно единствено в низшите планове, където на този етап от еволюцията хората могат да действат в будно съзнание. Съзнанието на хората в повечето случаи не е достигнало нужното ниво за да може да бъде достатъчно будно във висшите светове. „Играта“, както се изразяваш, не е за забавление, а е поле за развитие и то не на личността, героя от играта, а на самия играч. Това е единствения начин божествения потенциал във всеки човек да бъде проявен и по този начин да бъде осъзнат. Само така човек може да опознае себе си – като прояви себе си, Божественото в себе си. Само така може да познае Бог, защото Божественото в човека и Божественото извън човека е едно. Казано е: в света, но не от света. Това означава да умеем да различаваме илюзията, която ни заобикаля, да престанем да бъдем зависими от нея (т.е. играчът да бъде наистина играч, а не пионка, дотолкова увлечена от „играта“, че да е станал зависим от нея, вместо да тя да му послужи за поле, където да разгърне себе си).

Нека разгледаме едно качество, например честността. Можем ли да говорим за честност, ако например продавачът в магазина ни върне по погрешка повече пари като ресто, а ние си замълчим. Какво е честността, ако не е проявена. Всеки човек може да бъде честен, т.е. честността съществува като потенциал навсякъде, но само този, който се е научил да проявява честността в живота е наистина честен и разбира същността на това качество. Божественото в човека трябва да бъде проявено и това е връзката на човека с Бога. Това е начина по който се сливаме с Бога. Човекът трябва да се научи да различава Божественото от илюзията, за да прояви първото и да престане да бъде в плен на втората. Човекът е между двете и може да избира между двете. Манас може да бъде свързан както с астралните илюзии, така и с Божествеността на Атма и Будхи.

[Станимир]

_...

_{И ето, стана реч за онова, което наричаме любов. Не, че не сме говорили много по тази тема...}

_{Ще се повторя, но не повтаряйки думите на нечий авторитет, а споделяйки онова, което аз непосредствено съм усетил.}

_{Любовта е свързаност. Тоест - обратното на отделността. Азът и стремежът му към индивидуализация са онова, което ни прави структурно непригодни да бъдем пълнокръвна клетка от Пълнотата.}

_...

Азът и стремежът му към индивидуализация са две различни неща. Всъщност азът е индивидуализиран, но това не означава отделност. Илюзията за отделност и независимост от цялото е присъща на нисшия аз, но не и на висшия. Висшият аз напълно отразява Атма и Будхи, а те са абсолютно надличностни. Индивидуалността не е отделност.

[Велина Василева]

Но има светска утроба, има и Божествена.

Само Мария

и само ако е девица

може да зачене от Божественото семе.

Който е имал уши, нека е слушал. Тук вече е късно за чуване.

Съгласна съм, но само в контекста на това, че Марта и Мария - това са двата опорни принципа, действащи във всяка душа и в този смисъл - всяка душа е и чистата девица Мария, независимо от времето и вън от него - т.е. - по всяко време!... И няма рано, и няма късно...

Ученикът е вън от времето - ако е наистина ученик от IV ниво на съзнание! ...

Не пиша това за тези ученици, от по-ниските нива, които са на физическото поле и разглеждат нещата от тази позиция... Това е добро, но - то е до време... После се разширяваме и израстваме...Говоря за душите ни...

В тази връзка, искам да споделя нещо с тези, които не спорят, а само приемат подходящото, или не приемат неподходящото, към даден момент... Първо ще цитирам един непопулярен цитат от Библията - само като тема за размишление - за ентусиасти... Той е следният:

Исая 45:7

Аз създавам светлината и творя тъмнината; Правя мир, творя и зло! Аз Господ съм, Който правя всичко това.

Цитатът е във връзка с вчерашните ни дебати и по-скоро - с нашето неразбиране на това - какво нещо е злото... Точно неразбирането е злото... "Злото седи в неразбраните неща" - казва Учителят...

То, злото е това, което ни причинява страданията , обаче Учителят казва, че точно "мъките и страданията са Божествените рала, които подготвят почвата на ума ни за възприемане на Божественото"...

Това е трудно за приемане, още по-малко пък - за обикване, обаче е факт... И Учителят нарича "погрешките" ни - контрасти, това не са никакви "грехове", в смисъла, който им дава обикновеният черкуващ се човек, който не търси дълбочината в разбирането - просто защото още не му е дошло времето за това...

Но това време на дълбокото разбиране - ще дойде за всяка една душа... Без никакво изключение...

В този смисъл - няма рано и късно; има само Божествена Програма, Божествен План, в който всичко е отмерено и е на време, и е на място...

Марта и Мария - това са само двата полюса; двата Принципа, от които се ръководи всяка една душа, без изключение...

Марта е низшият принцип; т.е. - Марта е низшата астрална душа, която е водена от ума, а Мария е висшият принцип; Висшият Манас (който дреме у низшата астрална душа, респ. - у всеки един от нас), или - вече се е събудил, у Висшата Душа Мария ( напр. ученик от IV земно ниво на съзнание; сред нас няма още такива - те не обичат публичните изяви по форуми, защото са кротки и смирени, като Учителя си - не спорят и не се фукат с постижения, като нас) и е поел управлението над ума, за да изправи "греховете" (това означава - да проумее полезния им смисъл); т.е. - да възприеме и да възрасти Божественото семе...

Умът, низшият манас, принципът Марта - у всяка една душа - е много тежък, но чудесен етап в развитието ни , с ползата, която е принесъл -"разорал" е със страданията и е "наторил" с "погрешки", или "контрасти" - както обичате - съзнанието, за да може върху тази тор да поникнат и се развият Божествените добродетели - чудесните плодове, които зреят във Висшата Душа, под управлението на висшия принцип - Мария...

Висшият Манас, Висшата Душа, Висшият Аз; принципът Мария - у всяка една душа е този, който идва при нозете на Учителя, за да приеме Словото му, тогава и когато този принцип се пробуди и задейства у всеки един от нас... (Само ученикът учи, казва Учителят; останалите се занимават - като има предвид тесния смисъл на понятието; защото в широк смисъл - всички хора са ученици - на земното ниво)...

Ще чакаме, без да роптаем и всеки ще умува, според разбирането си, към момента... Ще си споделяме идеи - без да спорим помежду си и без да се нараняваме, ако това ни е възможно... Такава е Божията Воля; всички да се стремим към мир...Това, че мислим различно е нормално, но е важно - всеки от нас да приеме правилната посока на мислене...

Това значи - умът му да се превърне в един компас, стрелкичката на който да сочи винаги доброто... Тогава ще се хармонизираме помежду си... Това не е - когато мислим всички еднакво; не е това хармония - това е ненужно и невъзможно... Хармония е - когато умът на всекиго търси и затова намира - само доброто...

Във всяко нещо - умът да търси и да намира само доброто... Защото доброто е във всяко нещо, без изключение... А пък когато умът търси зло - той го намира винаги; зло намериха умовете на хората и у най-чистия човек - Исус от Назарет... А ние, учениците, трябва "да сме слепи за злото" - да употребим волята си за това...

Нашата "свободна воля" се простира до там - винаги и без никакво изключение, във всяко проявено нещо да търсим и да намираме само и единствено доброто... Това значи да се установим твърдо в позитивизма... Това значи да изключим колебанията и съмненията от мисленето си...

И когато това стане - ето, стигнали сме до т.нар. ПРАВА МИСЪЛ... Смисълът на живота ни е това - да стигнем до правата мисъл - без съмнения и без колебания - нататък е лесно... Това го пише или в прав текст, или чрез символно представяне - в беседите на Учителя - във всяка една от тях...

Защото спасението ни дебне отвсякъде - и със зло, и с добро...

Бог е само Един и Той е Любов - промислил е най-доброто, като си е послужил и ежедневно си служи с нас - както Му е угодно...Останалото са подробности...

Редактирано Август 15, 2010 от velinavasileva

[Венцислав_]

Мария - майка, море, материя, които на езотеричен език означават едно и също,

не е някаква висша утроба, а Девическа! Тя е първичния чист астрал (примаматерията), който отдавна не е в човека.

Мария е чистото астрално тяло. Чисто не означава с някакви си "възвишени" форми в него, а изчистено от форми. Този процес започва именно в нисшия аз, който отказвайки се от себе си разхлабва и връзките си с висшия. Това е пълното смирение и себепритихване. И докато сърцето има потенциал в себе си за зачеване от Светия дух, малко по трудно е да бъде прието от мистичния дърводелец Йосиф, главата, който също трябва да последва този път. Само когато и двамата напълно се изпразнят, могат да стигнат до Витлеем (домът на хляба) и да им се роди син Божи. И нека не забравяме, че за тях нямаше място в никой хан или къща. А ние все се опитваме да ги настаним, дори още преди да са стигнали до Назарет...

[Велина Василева]

Както казах и в предния си пост - проблемът на всички ни е един и същ - че умът ни все още не се е превърнал в оня компас, стрелкичката на който във всяко проявено нещо да търси и да открива само доброто... Защото първо - нищо не се проявява случайно и второ - доброто е във всяко едно нещо - стига то да е на място и на време, разбира се... Така е създадено доброто...

Ето и мнението на Учителя, относно Мария и Марта:

Върху Марта и Мария много се е говорило. Те представят два принципа в човешката душа – активният и пасивният. В Марта и Мария ние имаме две жени, два характера противоположни, две състояния на човешкото сърце: едното състояние е тихо, спокойно, безмълвно, ум отправен към един вечен принцип, крепящ се на една вечна основа; а другото състояние е като на морските вълни, като на малките клончета на дърветата – постоянен кипеж, постоянно клатушкане. Христос обаче посочва на Марта кое е същественото, като ѝ казва: „Ти се мълвиш за много неща, които не са съществени, които са извън действителността, но Мария избра нещо по-съществено“. Мнозина от вас спадат към тия два характера – някоя е Марта, друга – Мария. Мариите са изобщо благородни жени. Те са добри, имат отлично телосложение, лице красиво, поглед мек, чело симетрично, нос правилен, а по сърце те са меки, нежни, отзивчиви към страданията на хората, готови да помагат.

„Мария“ на еврейски значи солена вода. Мария всякога посолява света; благодарение на нея, той не се разваля, не се вкисва, не гине, и когато вие имате мариения принцип у вас, вашето сърце не се разлага.

„Марта“ излиза от „мара“, което значи горчив, кисел, буен; тъй че този горчив принцип у вас постоянно се люти, гневи, недоволен е, и това той го прави не от зла мисъл, но защото е един принцип много активен, който откъдето мине, иска отворен път.

Ако е Марта, ще видите, че сутрин, като стане вкъщи, всички слуги са на крак, вик, крясък; вдигне ли метла, всички бягат на половин километър; тя казва: „Всичко тук трябва да бъде в ред и порядък“. Тази Марта е и в черкви, и в училища, и в съдилища – навсякъде я има. Тя е необходима: но не давайте преимущество нито на нея, нито на другата – нито на единия, нито на другия принцип.

С тези два принципа ще свържа други два принципа, които формулирам така: принцип на висшето и принцип на низшето.

Принципът, който се олицетворява в Мария, представя висшето, което показва как да служим на Бога, как да сме в хармония с висшите същества, светиите, ангелите, които знаят повече от нас, знаят да се подчиняват – ще седнем тихо и спокойно при нозете на Учителя да се учим.

Ще кажете: „Колко са учители?“ – Един е Той, един Учител аз познавам. Той може да има 250,000 косми на главата, но това не ще рече, че са 250,000 учители. Едно дърво може да има много клончета, но те не са дръвчета. Обаче в дървото и клончетата му прониква един живот. Така трябва да стои единството в ума ви. И когато дойде Учителят, духът, който е във вас, били сте мъже или жени, трябва да слушате дълбоко в себе си този глас на меката нежност, на Любовта.

Любовта не е кисела. Кое в живота обичате? Да си представим, че всичко в света е само от Марти; задигнали метли, вдигнали високо прах, викове – каква музика ще бъде то? Вярвам, че къщите щяха да бъдат добре наредени, щеше да има мебели хубави, хубави дрехи, всичко щеше да бъде в ред и порядък, щяхме да имаме прекрасни форми, но живот не щеше да има.

Обратно, ако бяха само Марии, тогава всичко щеше да бъде сол, но ако нямаше Марти, какво щеше да се осолява?

Тази Мария има отношение към нещо друго, към някакъв друг принцип, към някаква друга основа. Висшият принцип, Мария, ни показва пътя, по който трябва да служим на Бога индивидуално. В това служене ще намерим смисъла на нашия живот, и то доколкото разбираме вътрешния смисъл на нашата душа, ще разбираме и другите същества, които живеят около нас. Щом научим първия, висшия принцип – да се подчиняваме на Бога, тогава ще научим и другия принцип – да се подчиняваме на всички низши елементи – да подчиним низшия принцип у човека.

И когато съвременната наука твърди, че иска да подчини природата, аз подразбирам, че тя иска да подчини Марта, която вдига толкова шум. Трябва да се научим да бъдем добри господари. Онзи, който не се е научил да се подчинява, да слугува на Бога, не може да бъде господар, и всеки от вас, който иска да бъде господар, най-първо трябва да се научи да бъде слуга, слуга на Бога, да се подчинява: да научи този висш закон, да седне, както Мария, при нозете на Христа. И казва Христос: „Тази добра част на Мария няма да ѝ се вземе“...

... Великото учение ни най-малко не подразбира да оставим другите си длъжности в живота; но онзи час, който е определен за Мария, трябва да го дадем.

...От какво произлизат съвременните стълкновения между хората? От това, че хората са кисели, не са меки, нежни. Ако всички хора бяха меки, нежни, животът би бил щастлив – вътрешно и външно. Ако хората биха се взаимно почитали, ако имаха взаимна отстъпчивост, щеше да има велика хармония в живота. Аз не облажавам хора, които всеки ден се карат един с друг: те всеки ден роптаят против Бога. Слушам само роптания: и на учени, и на свещеници, лекари, професори, проповедници – всички роптаят. Свещеници, лекари, като им дават пари, недоволни са от даденото, малко било; Господ на други дал повече, а на тях по-малко – това е вече роптание. Ако е овчар, ще каже, че кошарата му е малка, иска повече – и това е роптание. Ученият и той роптае, че малко способности му са дадени. Кой е виновен? Все Господ! Не само за вас говоря, които сте тук, а и за онези, които са отвън – всички роптаят. Законът на висшето е винаги да блика благодарност и обич към Бога. Някои питат: „Къде е Господ? Как да го намерим?“ Господа могат да намерят и малките деца. 2,000 години вече става как философите аргументират да докажат де е Господ – на небето ли е, на звездите ли е, на земята ли е, или в човешкото сърце. Още Го търсят, никой не Го е намерил. Проповедниците казват, че е в човешкото сърце; астрономите – че е във вселената, като теготение; някои казват, че Го има, други казват, че Го няма. Ще ви представя една фигура, за да видите на какво се базират вашите философи. Представете си, че Господ, както слънцето, изгрява и залязва всеки 24 часа от изток към запад; представете си още, когато Господ изгрява, вие заспивате и спите, докато Той залезе, и когато залезе, вие се събуждате и Го търсите цяла нощ. Като не Го намерите, вие отново заспивате, когато зората пукне, и като залезе, отново цяла нощ Го търсите. Минава ден, два, месец, година, 10 години, много време минава, вие все Го търсите и не Го намирате никъде. Аз казвам: Изменете само отношенията на нещата – спете вечер, а бъдете будни сутрин, когато изгрява слънцето, и ще видите Господа, ще Го намерите. Аз Го виждам всеки ден, спя вечер, а сутрин, като пукне зора, ставам да Го посрещам. Ето философията на живота. Господ като слънце изгрява. А какво правят сегашните хора нощем? По концерти, балове, театри, а когато Господ изгрява, спят. Аристократи, от благородното добро утро! Всички хора, които спят сутрин и през деня, са от културата на бухалите. Ето защо те страдат. А тази нощна култура трябва да се замести с дневна култура. Щом се пукне зора, ще станеш, ще се изправиш и ще чакаш най-малко половин час, Господ след това ще се покаже на твоето лице, ще почерпиш от Него сила, енергия, здраве и през целия ден ще бъдеш бодър и силен да се бориш. Някои фиолософи пък казват: „Господ е аристократ, Той не приема всички, трябва да се облечем пред Него“. Аз ще ви представя друга фигура за възражение: когато слънцето изгрява, всички животни, и добри и лошо, и красиви и грозни, всички излизат със своята премяна, каквато имат. Господ огрява всички: и змиите, и гущерите, и комарите, и всички гадове, които правят толкова злини. Той не им казва: „Ти трябва да се скриеш в дупката си“. По същия начин явете се и вие пред Бога и напечете се. Това е смисълът на живота. Ние не страдаме от това, че на земята има много змии: тяхното число е определено, те са на мястото си, но когато станат два пъти повече, отколкото трябва, непременно ще се унищожи излишното число. Когато вълците са определено число, те са на мястото си, но когато се намножат, излишното пак число трябва да се унищожи. И тъй, ако не впрегнете всяка мисъл и всяко желание вътре в себе си, т.е. ако не сте се научили да служите на Бога, тази мисъл, това желание ще ви заповядва. И тогава, по същия закон, както вие се противите на Бога, така и вашите желания и мисли ще ви противодействат. Това, което ви говоря, ако може да го приложите в живота си, ще видите колко ефикасно е.

Някои казват: „Да възпитаме света, хората“. В този смисъл аз не вярвам на възпитанието, защото всички хора са индивидуални клетки на Божествения организъм, на Божественото тяло, та всеки отделно трябва да възпита сам себе си. Аз не мога да ви заповядвам: то би значило да светотатствам – да лъжа Бога. Аз не искам да заповядвам. Защо? Защото тези хора са господни, нямам право да заповядвам и злоупотребявам с чуждите неща; имам право да бъда господар само на моите мисли и желания; на тях мога да заповядвм; но на всичко, което е извън мене, ще трябва да слугувам. Така и вие трябва да правите.

Тогава ние ще слезем към низшите елементи – към неразумното. Какво казва Библията в първата глава? Бог създаде небето в първия ден, а после – земята. Небето, разбирам, Мария, а земята – Марта. Земята била неустроена, значи кисела. Учените хора казват, че когато тази Марта се явила, около нея имало буря, ураган, огън, издигане на па̀ра, и тогава Бог казал на Марта: „Марто, Марто, много шум вдигаш, прогресът не е там; Мария избра добрата част – погледни нагоре“. Земята, Марта, погледнала нагоре и започнала да се върти около себе си и около слънцето. Така се образувал живот около нея, обазували се много същества и най-после човекът. Като свършил Господ работата Си, казал: „Всичко около Марта е добре“. И стана ден първи, а след това дойде ден втори до седми. Сега, някои от вас са Марта – вдигат шум, от сърцето и от ума им излизат пламъци. Няма Марта езера, ни река, и великият Учител казва: „Марто, Марто, не се смущавай, само едно е необходимо, Небето, разумното, великото в света, погледни нагоре, то е, което ще ти даде смисъл“. Когато и вие повдигнете погледа си, веднага вашият дух ще почне да се движи правилно около своя център, около който да се движиш, който център всеки ден да изпраща необходимото и нужното за теб.

И тъй, Бог е създал едновременно в нас и Мария, и Марта – те са двата полюса на човешката душа.

Аз бих могъл да ви обясня някога вътрешния смисъл на тези два принципа, които действат в света. Но от многото казано, знанието, когато се натрупа и не се прилага, образува известни утайки, и хората почват да се смущават, кое да вършат.

... Слуги трябва да бъдем на Бога! Когато научим този велик закон, отношенията между нас ще дойдат в нормалния си път.

... Много задължения имате. Как ще ги завършите? Някои мислят, че като станат християни, нямат задължения. Не! Тъкмо обратното, християнинът има повече и трябва да изпълни много добре своите задължения, и когато завършва деня, трябва да усеща велико спокойствие, че е свършил онова, което е трябвало да свърши, а което не е направил, да го тури в програмата си за другия ден.

Един ден ще бъдете Марта, друг ден – Мария, а когато бъдете при нозете на вашия Учител, тогава нека и Марта, и Мария, всички да утихнат, за един час всичко да утихне. Там е учението и мисълта, която Христос прокарва. Научете се да служите на Висшето, за да бъдете господари на низшето.

Марта и Мария

[Венцислав_]

Както казах и в предния си пост - проблемът на всички ни е един и същ - че умът ни все още не се е превърнал в оня компас, стрелкичката на който във всяко проявено нещо да търси и да открива само доброто... Защото първо - нищо не се проявява случайно и второ - доброто е във всяко едно нещо - стига то да е на място и на време, разбира се... Така е създадено доброто...

Аз не бих казал, че имам такъв проблем. Не желая умът ми да ми е компас, защото неговият Север е твърде раз~личен от Универсалния.

Когато отхвърлиш всички компаси и разпънеш стрелките им на кръст, следват три дни пълна тъмнина. Там, в гроба на Йосиф Ариматейски, умрял за света, след три дни ще се появи Нов компас. Само дрехата ще остане, докато все още може да послужи...

[Ники_]

Както казах и в предния си пост - проблемът на всички ни е един и същ - че умът ни все още не се е превърнал в оня компас, стрелкичката на който във всяко проявено нещо да търси и да открива само доброто... Защото първо - нищо не се проявява случайно и второ - доброто е във всяко едно нещо - стига то да е на място и на време, разбира се... Така е създадено доброто...

Ето и мнението на Учителя, относно Мария и Марта:

Марта и Мария

В тази връзка за Мария и еврейското значение на това име ("„Мария“ на еврейски значи солена вода." Беинса Дуно), което Учителя посочва, предлагам и тази беседа: http://www.beinsadouno.com/old/lectures.php?id=2059

За солта, РН-то, състоянието на кръвта и за това, кой е благ, кой кисел, кой е солен...

Средната точка, средата между киселината и основата, между тези два полюса, се намира в числото 7. За киселинно се смята всичко, което не е равно или по-голямо от 7-цата.

Киселинността в организма, токсичността - това е нещото, върху което да работи всеки. Дишането е метод. Будното съзнаване е метод, Физическите, или умствени упражнение също са метод, а може и всичко изброено да тук, комбинирано по различен начин, а защо не и накуп.

Остатъчните газове от така нар. клетъчно дишане е самата киселинност. Те са причина за това един човек да бъде припрян, рязък, яростен, дързък, гневен, да се сопка и т.н.

Лично аз имам достатъчна опитност с тези състояния, както и борбата с тях.

За тази борба се е изписало много. Аз не успях да победя, защото насилието роди само насилие. Насила не успях. Когато имам смирение и умствен покой, тишина и пустота от мисли, то нещата сами се получават. "Не аз.." както е казал апостола. По Благодат, за да не се похвали никой, чрез личните си дела...

Та солта се намира в числото 7, а както мнозина от вас вярват и усещат - има 7 главни енергийни центрове в човека, които отговарят на 7 нива на съзнание, 7 свята и пр.

Солта, до колкото ми е извесно, е слествие на туй седмо "небе"/чакра в човека, а сиреч на покоя, който е и баланс между два полюса (както и на двете мозъчни полукълба) и тяхна хармания.

И ако "Мария" е термин, с който и кабалисти и древни библеисти и Христови сподвижници и др. знайни и незнайни, се отбелязва някакво по вид съзнание, което, като присъщо на всяка жена (но тук пиша за принцип - за женския принцип), се грижи за дома (тялото, сърцето), за разлика от мъжа (като принцип), който от време Адамово е все в пряка връзка с Бога, то този принцип е тясно свързан с логическия ум, който при това е дествен, непорочен от всякакви умствени схеми, свързани с неточните разбирания за отношението към живота и Бога.

С други думи - "Мария" - това са необременени от порока мисли, чисто съзнание, което е отправино само нагоре в посока Бога.

И точно такъв е живота на познатата ни Приснодева и майка на Младенеца, до преди да бъде дадена на мъжкия аспект на съзнанието - Йосиф. Тя е праведна и непорочна. Живее в постоянна оттаденост към Бога.

Такава бива да бъде и мисълта в ума на човека, за да зачене от Светия Дух и да роди Христово съзнание. Чиста, праведна мисъл, сол.

Редактирано Август 15, 2010 от Ники_

[Guest valentinus]

....................................................

...................

-----------------------------

Поради обективните атмосферни и планетарни условия Учителят не е инициирал Втори, Трети и Четвърти окуултен клас.

Д-р Щайнер също не успява - антропософите вече осемдесет години предъвкват само Първи окултен клас.

Чак във Втори окултен клас следва....това, което не е казано ясно. Но е подготвено, и то добре.

Поклон пред Учителя!

Съгласен съм напълно. Не, че не може да се добави още и то ... много. Може би, бих подменил термина "атмосферни условия" с някакъв друг термин , но той ще пък прекалено много насочващ и .... този употребения може би е за предпочитане и нека си остане така за сега. Но и това е достатъчно, за да се даде точната насока или поне намек за нея.

А и не е необходимо да се инициират по-горните окултни класове ако няма обективни условия за тях.

Общественото съзнание се нуждае от дълга подготовка за тях, за да може да ги приеме и асимилира по подходящия начин.

Наличието на Разумност е много важно нещо при окултизма.

---------------------------------------------------------------------------------------

Под "атмосферни условия" разбирам енергийно-вибрационното състояние над платетата или в отделни нейни области. Те се променят непрекъснато и са един от факторите, които правят възможна работата на определени учители и школи или прекратяването на тяхната работа.

Намасте!

[B__]

Е, сега какво излезе?! Формите били зло.

Доколко женското е форма, то женското е зло?!

То верно този свят е женски, ама чак зло....

[Велина Василева]

Както казах и в предния си пост - проблемът на всички ни е един и същ - че умът ни все още не се е превърнал в оня компас, стрелкичката на който във всяко проявено нещо да търси и да открива само доброто... Защото първо - нищо не се проявява случайно и второ - доброто е във всяко едно нещо - стига то да е на място и на време, разбира се... Така е създадено доброто...

Аз не бих казал, че имам такъв проблем. Не желая умът ми да ми е компас, защото неговият Север е твърде раз~личен от Универсалния.

Когато отхвърлиш всички компаси и разпънеш стрелките им на кръст, следват три дни пълна тъмнина. Там, в гроба на Йосиф Ариматейски, умрял за света, след три дни ще се появи Нов компас. Само дрехата ще остане, докато все още може да послужи...

Ти най-добре си знаеш, братко... Добро е за тебе това, което ти се дава в началото, защото краят му ще е също така добър...

(Дължа само да уточня, че идеята за ума-компас е също на Учителя)...

Доброто - произхожда и е плод на Любовта и то - нито се променя, нито се изменя; то е вечно и изборът на доброто - носи Живот...

Променят се само нашите разбирания за него...

Ето Библията :

- Второзаконие 30 глава

да си припомним и да видим в какво седи "свободната" воля на човека -

(т.е. - между какво и какво има възможност и може "да избира" човек):

15 Ето днес положих пред тебе живота и доброто, смъртта и злото,

16 като ти заповядвам днес да любиш Господа твоя Бог, да ходиш в Неговите пътища и да пазиш заповедите Му, повеленията Му и съдбите Му, за да живееш и да се умножаваш, и да те благославя Господ твоят Бог в земята, в която влизаш, за да я завладееш. 17 Но ако се отвърне сърцето ти та не слушаш, но се заблудиш та се кланяш на други богове и им служиш,

18 аз ви заявявам днес, че непременно ще загинете; няма да се продължат дните ви на земята, към която преминавате през Иордан, за да влезете да я притежавате.

19 Днес викам небето и земята за свидетели против вас, че положих пред вас живота и смъртта, благословението и проклетията; за това, изберете живота, за да живееш, ти и потомството ти;

20 избери да любиш Господа твоя Бог да слушаш гласа Му, и да бъдеш привързан Нему, (защото това е животът ти и дължината на дните ти), за да живееш на земята, за която Господ се е клел на бащите ти, на Авраама, Исаака и Якова, че ще им я даде.

[Диана Илиева]

Отец е първият, Христос е вторият,

а Бог, от Когото излязох, е третият.

Това са три принципа, които трябва да проникнат в ума на човека, за да може всяка негова идея да се реализира, да има успех в света. При това положение човек може да бъде напълно нормален, външно и вътрешно.

...

Сам Отец

Валентинус, пейстнах дълъг цитат, защото е поучителен за нас, но те моля да нахвърляш няколко мисли само върху идеята "а Бог, от Когото излязох, е третият", която не е много популярна сред нас... Ако ти е по-удобно - може и на ЛС... Благодаря ти. Вили

--------------------------

Тук нашият брат и учител завоалирано съобщава нещо много важно - че цялата видима вселена, земята и човек са рожба на демиурга, на наместника на Всевишния.

Всевишния, Великият Архитект, е извън битието.

Той еманира един демиург, който създава тази реалност, която познаваме. И я населява с форми, задвижвани от енергии и сили, нему подчинени.

Негова направа /на демиурга/ са и Седемте ректори - управителите на нашия космос.

Негови са дванадесетте астрални течения, които влияят на живота ни /някои ги наричат зодиак/.

Негови са и елохимите, сеферотите и т.н. същности, непосредствено участвали /и участват/ в градежа тук.

А Христос е планетарният дух, в друг аспект е слънчевия дух - Той прониква всички реалности, всичките седем слоя, сфери или области на Универса и се слива с Отца ни - Всевишния в Небитието, който обгръща и прониква Универсума.

Интересно твърдение.

По принцип възможно и би обяснило част от нещата, но за останалата част ... май влиза в противоречие.

Би ли назовал този демиург?

Енергиите и силите, нему подчинени, извън правомощията на Всевишния ли са?

Чий дух все пак е Христос и какъв е Неговия (на Христос) произход?

[B__]

Да бе, кой е този Демиург.

И след като Той е еманирал Демиурга, не е ли Демиурга Божествен?!

И също така. Кой е Христос и на кой е наследник?

Редактирано Август 15, 2010 от БожидарЗим

[Guest valentinus]

Отец е първият, Христос е вторият,

а Бог, от Когото излязох, е третият.

Това са три принципа, които трябва да проникнат в ума на човека, за да може всяка негова идея да се реализира, да има успех в света. При това положение човек може да бъде напълно нормален, външно и вътрешно.

...

Сам Отец

Валентинус, пейстнах дълъг цитат, защото е поучителен за нас, но те моля да нахвърляш няколко мисли само върху идеята "а Бог, от Когото излязох, е третият", която не е много популярна сред нас... Ако ти е по-удобно - може и на ЛС... Благодаря ти. Вили

--------------------------

Тук нашият брат и учител завоалирано съобщава нещо много важно - че цялата видима вселена, земята и човек са рожба на демиурга, на наместника на Всевишния.

Всевишния, Великият Архитект, е извън битието.

Той еманира един демиург, който създава тази реалност, която познаваме. И я населява с форми, задвижвани от енергии и сили, нему подчинени.

Негова направа /на демиурга/ са и Седемте ректори - управителите на нашия космос.

Негови са дванадесетте астрални течения, които влияят на живота ни /някои ги наричат зодиак/.

Негови са и елохимите, сеферотите и т.н. същности, непосредствено участвали /и участват/ в градежа тук.

А Христос е планетарният дух, в друг аспект е слънчевия дух - Той прониква всички реалности, всичките седем слоя, сфери или области на Универса и се слива с Отца ни - Всевишния в Небитието, който обгръща и прониква Универсума.

Интересно твърдение.

По принцип възможно и би обяснило част от нещата, но за останалата част ... май влиза в противоречие.

Би ли назовал този демиург?

Енергиите и силите, нему подчинени, извън правомощията на Всевишния ли са?

Чий дух все пак е Христос и какъв е Неговия (на Христос) произход?

------------------------------------------------------------------------------------------------

- Не бих могъл, тъй като не е същност, а сила. Нарекох го демиург /творецана демоните, на боговете/, защото тази сила създава и поддържа, на свой ред, редица силови фактори /различните традиции и школи използват специфични имена/, които градят, поддържат и рушат отделни части и аспекти на нашата реалност.

- Не са извън правомощията на Всевишния /нищо не е извън Неговото творение-а приори/, но е Негов наместник, със свободна воля да твори и ръководи така, както реши.

Той, демиурга, не ни е виновен с нищо - той е възвишена сила, която работи с материя и съответните и енергии. Ние сме си виновни, че сме се оставили някога, преди началото на Времената, да бъдем пленени от същата тази материя.

- Христовия дух е част от Всевишния, негов силов поток, проникващ в Царството на демиурга. В други аспект Христос се явява слънчев логос, планетарен дух и атом на духовната искра в нас. Стана сложно, за което се извинявам.

Намасте!