Висшият Аз

[Илонка]

Бог има ли карма?

"Не може да не уважаваш някой, който може да напише Вторник, дори и да е с правописни грешки. Но правописът не е всичко. Има дни, когато да напишеш Вторник — просто не е нужно."

Трябва ли да казвам, че е Мечо Пух.

Редактирано Август 6, 2010 от Илонка

[B__]

Та, Моисей е символ именно на Висшия Аз (или връзката му с нисшия). А каменните скрижали са неговата дреха, липиката, карма... Той е почти първосвщеник, но както добре знаем, той повежда народа израилев към обетованата земя, но в никакъв случай не го извежда.

....

На въпроса ти, може ли да ти задам един друг въпрос - според теб Бог има ли карма? (надявам се да не подлежи на обсъждане)

Аха, знам аз. Искаш да кажа, че няма, после ще кажеш, а Висшия Аз - Мойсей има, значи не е Бог и т.н.

За пръв път срещам такова определение на Висшия Аз и предполагам, че с радост ще отговориш на няколко въпроса

1. Каква е връзката между Мойсей и това, което в Библията наричат Сатана?

2. Как наричаме днес Мойсей? Каква същност е, какво е името й?

3. Дай по-стари източници от Библията, където има подобно тълкуване на Висшия Аз?

Лека вечер

[Станимир]

Стан, виж къде е основната отлика в нагласите ни...

Манас няма нищо общо с каквито и да е натрупвания, независимо дали ни харесва да ги наричаме "духовни".

...

Аха, значи опитът и паметта са излишни, както и обективното знание, до което сме достигнали? Способността ни да обичаме, да мислим, да вярваме, да сме справедливи, да сме състрадателни, да сме силни и още куп неща какво са? Нещо външно от нас? Или вътрешни натрупвания, които никой не може да ни отнеме или унищожи? За това, дали натрупванията са духовни или само ги наричаме така вече писах.

[B__]

Стан, виж къде е основната отлика в нагласите ни...

Манас няма нищо общо с каквито и да е натрупвания, независимо дали ни харесва да ги наричаме "духовни".

...

Аха, значи опитът и паметта са излишни, както и обективното знание, до което сме достигнали? Способността ни да обичаме, да мислим, да вярваме, да сме справедливи, да сме състрадателни, да сме силни и още куп неща какво са? Нещо външно от нас? Или вътрешни натрупвания, които никой не може да ни отнеме или унищожи? За това, дали натрупванията са духовни или само ги наричаме така вече писах.

Станимир, мисля, че разбирам защо Венци отхвърля опита.

Изградих това виждане след дискусията за кармата.

Каква е най-важната роля на кармата? Не да наказва и да бъде някакъв оникновен причинно-следствен закон......както изглежда за дуалното мислене

Ролята на кармата е да ни държи в рамките на дхарма, т.е. проявяваме свободната си воля в някакви граници. Кармата държи човечестото по пътя на еволюцията, който трябва да бъде извървян и отделния човек по неговия собствен път, който трябва да бъде извървян. Поне така го знаем

Смисъла на еволюцията е човек да натрупа опит и осъзнатост, да опознае докрай целия си заобикалящ свят и себе си, и накрая тази осъзнатост да я занесе при Бог сливайки се с него. Интересното в случая е, че има много такива етапи в еволюцията и при всеки ние се издигаме ниво нагоре, и след много нива чак, когато сме опознали много светове, ще се слеем с Бог. Края на човешката еволюция не означава сливане с Бог, а че човечеството става еволюция от полубогове и тогава ще трябва да опознаем света на полубоговете. .По същия начин преди човешката еволюция ние сме преминали животинската опознавайки света на животните.

Дори и човешките ни аватари сега, които са стигнали до нирвана, не се сливат веднага с Бог, а работят на едно ниво и ако поискат могат да се слеят със същност, която е Божество на Земята. Тази същност е едно ниво под планетарния дух.

Венци като казва, че кармата е част от закона, който носи грехове, т.е. че кармата е зло, иска май да избяга точно от стъпките на еволюцията и директно да се слее с Бог. Отхвърлянето на събиране на опитности потвърждава това, ама се надявам и Венци да си го каже.

Но е нормално да има и такова човешко мислене. Мисълта, че еволюцията в Природата е наложена от лоши сили и по-добре за човечеството е да избяга от трупането на опит и директно да се върне в Бог. Затова е и такова отношението към света, в който живеем. Презрително, свят на зло, на грях, на отврат Концепцията за злото играе тук изключително важна роля за подпомагане на желанието за отхвърляне на опита и еволюцията да надделее в съзнанието.

Тук основният въпрос е еволюцията Божие творение ли е или е Дяволско такова.

Кой знае. Все някога може и да разберем.

[Венцислав_]

Аха, значи опитът и паметта са излишни, както и обективното знание, до което сме достигнали? Способността ни да обичаме, да мислим, да вярваме, да сме справедливи, да сме състрадателни, да сме силни и още куп неща какво са? Нещо външно от нас? Или вътрешни натрупвания, които никой не може да ни отнеме или унищожи? За това, дали натрупванията са духовни или само ги наричаме така вече писах.

Не желая да участвам в полемики, но няма как да не отбележа,

че този пост говори много...

За мен е абсолютно неасимилаемо, как смяташ, че този безкраен егоцентризъм може да те доближи по някакъв начин до онова, което дори само ти смяташ за бог.

Наистина ли здравото стискане на всичко, което си придобил и безспирната алчност за още, ще ти донесе някаква универсалност...

По принцип за всяка една способност от тук изброините, бих могъл да ти докажа, че отнесена към човека тя не е истинска, но в момента няма смисъл да дребним погледите си, пък и няма да извикам друго у теб, освен съпротиви.

Разбира се, че натрупването е нещо външно, иначе не би било натрупване. И по-големия проблем е, че ние се идентифицираме чрез това външно нещо и дори си мислим, че растем чрез него.

Ами, всъщност, до голяма степен сме прави - растем. А това идва да покаже, че май самите ние сме само външни и нищо друго.

Радостно е, от една страна, че човек има стремежи към подобни качества. Това означава, че не е изгубил напълно несъзнателния спомен за своята събожественост.

Но е трагично, че той се опитва от кал да създаде външни имитации на атрибутивни за определена същност излъчвания.

Нима наистина е възможно да си помислим, че опитвайки да развиваме в себе си сенки на проявления, можем да достигнем до същността, която ги изявява като част от себе си... Да, това е човешкото безумие...

Но ако случайно нещо от тази същност все още не е безвъзвратно изгубено в нас, дали наистина можем да достигнем до това най-дълбоко, най-чисто и най-тихо местенце в нас чрез натрупвания... Или по-скоро чрез освобождаване от всички натрупвания, за които можем само да се надяваме, че не са успели докрай да го задушат, а само са го упоили.

Бо, пътят от Първоизвора до този порядък на съществуване ли наричаш еволюция?!

Да, материята е еволюирала във формите си, като естествено следствие от затворения в нея дух (само в този порядък), чието постепенно приближаване към нея, която го е отразявала, е носело и отсрещното нейното "оживяване". Но точно по силата на отразителната и способност, духът, идеите, са извървели обратния път - на пропадане, обездвижване и т.н. Това ли наричаш еволюция?

Без опита не бихме стигнали до тук. С опита не бихме могли да стигнем до никъде другаде. Точно той е онзи тесен тунел, за който, до колкото си спомням, именно ти беше повдигнал тема.

Това са стълбите под краката ни, но също и стените ни. Хайде сега да познаем, кои са онези храмови стени, които Христос казва, че ще разруши... Защото само така би могъл и да вдигне Нов Храм. За три дни.

Казах си каквото имах, но вие по-добрете забравете какво съм казал, защото няма да продължа да споря. Прави сте си.

[Роси Б.]

За да се избавите от Кама, вие трябва да потиснете всичките си материални инстинкти- " да потиснете материята". Плътта е дело на навика, тя механично ще повтаря както добрия импулс, така и лошия. Съвсем не плътта винаги е изкусителят, в девет от десет случая това е Нисшият Манас, който чрез своите образи вкарва плътта в изкушение.

.........

Висшият Ум насочва Волята, нисшият я превръща в егоистично Желание.

...........

Смисълът на всяка еволюция се съдържа в придобиването на опит.

Елена Блаватска-"Тайната доктрина";том3;

В цитатите много ясно се разграничават нисш от висш Ум, нисше от висше Его. Но все пак всеки сам си изгражда различителна способност.

[Роси Б.]

Тук основният въпрос е еволюцията Божие творение ли е или е Дяволско такова.

Божидар, надявам се от следващия цитат да разбереш.

Макар че вероятно не се намирате все още на Пътя, все пак вие сте около него и много от вас са поели в правилната посока. Между користните постъпки, които са неминуеми в нашето обществено окръжение, и разрушаващата развратност, описана в редакторската забележка по повод "Сатаната" на Елифас Леви, лежи пропаст. Ако ние не сме станали "безсмъртни в доброто, отъждествявайки се с Бога(нашия)" или АУМ, Атма-Буддхи-Манас, ние несъмнено не сме направили себе си "безсмъртни в злото" по пътя на срастването със Сатаната, низшето "Аз". Обаче вие забравяте, че всичко трябва да има своето начало, че първата крачка по хлъзгавия планински склон е необходимият предшественик на стремителното падане към дъното и в ръцете на смъртта. Аз съм далеч от подозрението, че някой ученик на езотеризма е стигнал макар и малко до някоя по-значителна точка в плана на духовното падение. Но въпреки това аз ви предпазвам от правенето на първата крачка. Вие можете и да не се дотъркаляте до дъното в този или следващия живот, но сега можете да породите причините, които ще ви осигурят духовно разрушение във вашето трето, четвърто, пето и дори по-нататъшни раждания.

Елена Блаватска-"Тайната доктрина";том3;стр.660.

Има една поговорка, която ми е любима: " Кой каквото си направи и Господ не може да му го направи". Всеки сам избира с кого да се свърже, с божественото в себе си или...с друго.

Между другото, има много интересен коментар за бездушните хора на съседните страници, мисля че вече се спомена в темата за така наречения "Обитател на Прага". Но за него, другия път.

[Роси Б.]

Като сме тръгнали с изрезки, ето и от мен малко:

Римляни 3:20

Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела изисквани от закона, понеже чрез закона става само познаването на греха.

Римляни 4:15

понеже законът докарва, не обещание, а гняв; но гдето няма закон, там няма нито престъпление.

Римляни 7

4 И тъй, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържете с друг, сиреч, с възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.

5 Защото, когато бяхме плътски, греховните страсти, които се възбуждаха чрез закона, действуваха във вашите телесни части, за да принасяме плод който докарва смърт;

6 но сега, като умряхме към това, което ни държеше, освободихме се от закона; тъй щото ние служим по нов дух, а не по старата буква.

7 Тогава що? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но напротив, не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: "Не пожелавай".

8 Но грехът понеже взе повод чрез заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.

9 И аз бях жив някога без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях:

10 намерих, че самата заповед, която бе назначена да докара живот, докара ми смърт.

1 Коринтяни 15:56

Жилото на смъртта е грехът, и силата на греха е законът;

Галатяни 2

16 като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа, - и ние повярвахме в Христа Исуса, за да се оправдаем чрез вяра в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя твар.

17 Но, когато искахме да се оправдаем чрез Христа, ако и ние сме се намерили грешни, то Христос на греха ли е служител? Да не бъде!

18 Защото, ако градя изново онова, което съм развалил, показвам себе си престъпник.

19 Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога.

20 Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.

21 Не осуетявам Божията благодат; обаче, ако правдата се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.

Галатяни 3:13

Христос ни изкупи от проклетията на закона, като стана проклет за нас;

Галатяни 3:19

Тогава, защо се даде закона? Прибави се с цел да се изявяват престъпленията, докле да дойде Потомъкът, на Когото биде дадено обещанието; и беше прогласен от ангели чрез един ходатай.

Галатяни 5:4

Вие, които желаете да се оправдавате чрез закона сте се отлъчили от Христа, отпаднали сте от благодатта.

Евреи 10

1 Защото законът, като съдържа в себе си само сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то свещениците, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с тях да направят съвършени в чистота ония, които пристъпват да жертвуват.

2 Другояче те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, еднаж очистени, не биха имали вече никакво изобличение на съвестта за грехове.

3 Но в тия жертви всяка година става спомен за греховете.

Венци, благодаря за "изрезката", както я наричаш! На мен ми харесват цитатите, защото оставят свободата всеки сам да тълкува написаното от оригинала. Навремето в училище по литература ни питаха: "Какво е искал да каже авторът?" Че аз откъде да зная, какво искал да каже, мога да отговоря само какво ми говори на мен. Затова използвам "изрезките".

Пък ти сам ще видиш това, което искаш в тях. Не е задължително да видим едни и същи неща.

Доброто и злото са относителни и могат да се засилват или отслабват в зависимост от условията, с които човек е заобиколен. Принадлежащият към тези, които ние наричаме "безполезната част на човечеството", така да се каже към светското мнозинство, в много случаи е безотговорен. Престъпленията, извършени поради Авидя, или невежество, влекат след себе си физическа, но не и морална отговорност или Карма. Вземете например идиотите, децата, диваците и хората, които нищо по-добро не познават. Но по съвсем различен начин стоят нещата с човек, който е свързан с обещание към ВИСШЕТО АЗ. Вие не можете да призовавате този божествен свидетел без последствия и след като сте поставили себе си под негово наставничество, по този начин вие молите Сияещата Светлина да осветява и просветява всички тмни ъгли на вашето съществуване; съзнателно вие сте призовали Божествената Справедливост на Кармата да забелязва вашите подбуди, старателно да преглежда действията ви и всичко да записва за ваша сметка. Тази крачка е толкова необратима, колкото е и раждането на детето. Никога повече вие не можете да накарате себе си да се върнете обратно в състояние на Авидя и безотговорност. Дори и да избягате на другия край на Земята, да се скриете от хорските погледи или да потърсите забрава в буйния социален вихър, тази Светлина ще открива и осветява всяка ваша мисъл, слово и действие.

.........

Въпреки това, не падайте духом, а дерзайте, винаги дерзайте; двайсет неуспеха са поправими, ако ги следват също толкова несъкрушими стремежи нагоре. Нима не е същото, когато се извършва изкачване в планината? По-нататък знайте, че ако Кармата безжалостно записва за сметка на езотерика такива лоши действия, каквито при невежия човек би оставила без внимание, то равносилното правило е и това, че при всяко от неговите добри действия, поради връзката му с Висшето Аз, стократно се усилва като потенциалност на доброто.

Елена Блаватска- "Тайната доктрина";том3;стр.661

Редактирано Август 7, 2010 от Роси Б.

[B__]

Ами Венци, разбира се, че като говори за разрушаване на храма, Исус говори за разрушаване на тялото.

Гледам вие със Стан си водите някакъв спор за способностите, а то истината е по средата.

От една страна наистина способностите ни закрепват по-стабилно за земята. Вследствие порастват желанията свързани със способностите, страха от тяхната загуба и т.н.

Какво е безсмъртното, което пренасяме през преражданията? Ние си мислим това е мъдростта. Не е вярно. Някаква изградена мъдрост, казват, можела да просъществува само 4-5 прераждания.

Това, което се пренася е опита и осъзнатостта. Но не кой да е опит и осъзнатост, а осъзнаването на любовта, взаимосвързаността в света и опита да натрупваш любов. Натрупаната любов е нашата енергия, която като реактивен двигател (брей какво сравнение) ни извисява, ама съвсем буквално ни извисява след смъртта.

Та съвсем без опит не може. Любовта е опит. И тя е колиеско.

Когато сме обвързани със желания и страхове, след смъртта ние не можем да се откачим от тях, да ги забравим и затова си оставаме на някакво ниско ниво и по принуда се прераждаме. Има нещо вярно в това, че трябва да знаем, че нищо от физическия свят не трябва да ни привързва. Докато ни привързва ще има карма.

Но нещо много важно, което Венци сега като го прочете и ще се възпротиви. Към този свят ни задържат отношенията ни към него, отношения на привързване и отношения на отричане. Ако отричаме този свят и го смятаме за зло, ние сме яко свързани с него.

Как става това.. Отричайки нещо в света ние отричаме колективното несъзнавано, което го поддържа. Влизаме в конфликт с егрегор. А влизаме под контрола на егрегор, както когато го обичаме, така и когато го мразим. Най-малкото ще ни направи хитър, мръсен, умен номер, за да ни попречи да се освободим. Мразейки нещо в този свят ние захранваме енергийно егрегор в този свят. Губим енергия. Губим освобождение.

Не стига дето сме се лепнали към егрегора на духовната ни школа, ами и се лепваме за един куп други егрегори.

Та тракива ми ти работи. Не е лесна таз работа. Както и да се върти човек и дупето му все отзад хе хе хе

[Guest valentinus]

Точно така - не с мразене.

С неутрализиране, с "Ву вей" на Лао Дзъ, с неконфликтност, липса на критика, добронамерено, но безлично отношение и помощ към друрия до нас.

Само така веригите, които ни привързват към самсара, ще ръждясат. Защото омразата, привързаността, емоционалните и интелектуалните взривове и напъни са елея, който ги смазва и поддържа здрави.

Намасте!

[Роси Б.]

БожидарЗим в една друга тема каза:

Верно е, но е пето подниво. Манас: пето подниво на Кама Манас.

Ще трябва да се минат след това и последните две поднива на ниво Кама Манас преди да се мине към ниво Манас. Да се извървят докрай расите на тази планета.

После за ниво Манас минаваме на друга планета.

Подниво Манас има още поднива: нисши и висши.

Ще го помоля да ни даде цитат и източник с нивата на съзнание и тяхните поднива. Мисля, че за четящите темата, ще бъде интересно. Поне на мен определено ще ми е много интересно, защото имам друга информация по въпроса.

[B__]

БожидарЗим в една друга тема каза:

Верно е, но е пето подниво. Манас: пето подниво на Кама Манас.

Ще трябва да се минат след това и последните две поднива на ниво Кама Манас преди да се мине към ниво Манас. Да се извървят докрай расите на тази планета.

После за ниво Манас минаваме на друга планета.

Подниво Манас има още поднива: нисши и висши.

Ще го помоля да ни даде цитат и източник с нивата на съзнание и тяхните поднива. Мисля, че за четящите темата, ще бъде интересно. Поне на мен определено ще ми е много интересно, защото имам друга информация по въпроса.

Емиииии, като имаш друга информация дай цитат.

Ти претендираш за нещо, не аз. Споделям и това е.

[Роси Б.]

Смъртта е бирник, който услужва на кармичните духове. Тези духове са наречени още стражари. Те присъствуват при всеки умиращ и спорят за душата му.

За всеки човек е определено от какво ще умре и кога ще умре.

Когато умре човек, всичко оставя на земята. Единственото нещо, което взема със себе си, това е капиталът, вложен в неговия мозък. Когато човек умира, душата му стои до главата, чака последното му издихание, за да вземе веднага този капитал. Цял живот тя е работила върху него, превръщала е нисшето във висше, организирала го е и сега слиза, за да го вземе със себе си. Тя взема само есенцията на мозъка.

..............

Знанието е материал, с който се пречиства съзнанието, а съзнанието е, което храни и поддържа умственото тяло. Ако вие не можете да се учите, да придобивате знания, умственото тяло ще отпадне.

................

За да дойде до по-високо съзнание, човек трябва да придобие равновесие между ума и сърцето си. Щом дойде до това равновесие, процесите в неговия организъм ще стават правилно

Книга за здравето

П.П. Божидар, вече ти писах на лични.

Редактирано Август 7, 2010 от Роси Б.

[Станимир]

Аха, значи опитът и паметта са излишни, както и обективното знание, до което сме достигнали? Способността ни да обичаме, да мислим, да вярваме, да сме справедливи, да сме състрадателни, да сме силни и още куп неща какво са? Нещо външно от нас? Или вътрешни натрупвания, които никой не може да ни отнеме или унищожи? За това, дали натрупванията са духовни или само ги наричаме така вече писах.

Не желая да участвам в полемики, но няма как да не отбележа,

че този пост говори много...

За мен е абсолютно неасимилаемо, как смяташ, че този безкраен егоцентризъм може да те доближи по някакъв начин до онова, което дори само ти смяташ за бог.

Наистина ли здравото стискане на всичко, което си придобил и безспирната алчност за още, ще ти донесе някаква универсалност...

...

Защо ми е да стискам здраво нещо, което не мога да загубя? А моята „алчност за още“ поне не е стремеж да постигна всичко (пълно сливане с Бог) отведнъж и с почти никакви усилия (съизмерени с крайния резултат). Кое е по-голям егоизъм? Ако човек можеше да бъде отведнъж съзнателно съвършен, той щеше да е такъв, а не да се развива. А колкото до универсалността, въобще не се стремя към такава. Държа на индивидуалността си и въобще нямам намерения да я приравнявам с каквото и да било. Едно е да обхванеш всичко в себе си, да си в хармония и да имаш разбиране за света и хората, друго е да се опиташ да избягаш от индивидуалността си търсейки някаква универсалност и сливане с всичко съществуващо вън от тази индивидуалност.

Иначе относно натрупванията, цитата от Роси в предходния пост е доста подходящ.

[Guest valentinus]

Наистина този, който е насъбрал много знания, опитности, умения и авторитет, трудно се отказва от себе си...

_________________________________________________________________________________________________________

16 И ето един момък дойде при Него и рече: Учителю, какво добро да сторя, за да имам вечен живот?

17 А той му каза: Защо питаш Мене за доброто? Един [Бог] има, който е добър. Но ако искаш да влезеш в живота пази заповедите.

18 Казва Му: Кои? Исус рече: Тия: Не убивай; Не прелюбодействувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай;

19 Почитай баща си и майка си; и Обичай ближния си както себе си.

20 Момъкът Му казва: Всичко това съм пазил [от младостта си]; какво ми още не достига?

21 Исус му рече: Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и дай на сиромасите; и ще имаш съкровище на небесата; дойди и Ме следвай.

22 Но момъкът, като чу тая дума, отиде си наскърбен, защото беше човек с много имот.

23 А Исус рече на учениците си: Истина ви казвам: Мъчно ще влезе богат в небесното царство.

24 При това ви казвам: По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

_________________________________________________________________________________________________________

Матей, 19

Редактирано Август 8, 2010 от valentinus

[B__]

Точно така - не с мразене.

С неутрализиране, с "Ву вей" на Лао Дзъ, с неконфликтност, липса на критика, добронамерено, но безлично отношение и помощ към друрия до нас.

Само така веригите, които ни привързват към самсара, ще ръждясат. Защото омразата, привързаността, емоционалните и интелектуалните взривове и напъни са елея, който ги смазва и поддържа здрави.

Намасте!

Аха, ама виж как едностранчиво съм се изразил

Казвам, че мъдроста може да се предаде само през 4-5 прераждания. По принцип вярно, но пак дуален начин за анализ. Мъдростта ще се предаде само през 4-5 прераждания, ако човек през тези прераждания не се занимава с нея и не я развива. Нормално е през някое прераждане човек да не трябва да прилага мъдрост, но ако е последователен в усещанията и пътя си и редовно поддържа и развива мъдростта си, неговата мъдрост ще просъществува и хиляда живота. Ще я увеличава и накрая ще достигне до Бог.

Но пак да кажа основното са натрупването на любов и осъзнаването. Развитието означава осъзнаване. Всички останали способности са само средства за натрупване на любов и осъзнаване, осъзнаване единността на света. Дори постигането на мъдростта може да е против любовта и да доведе до загуба на мъдрост. Затова способносите са много необходими в преражданията, защото могат да се използват като средство за увеличаване на това, което остава вечно. Неизползването им като средство, а като самоцел води до обратния резултат.

Да, повечето способности не преминават през преражданията, но са средство за натрупване на опит и духовно издигане.

Има дори такива спосбности, за които човек не се и сеща да мисли, но които са вечни и преминават през преражданията. Какво е например изграждането на астралното тяло, или на менталното тяло? Да, ние губим тези тела през преражданията, но пренасяме способностите и опита да ги изградим наново. Макар и този опит да е несъзнателен за съвременния човек. Този опит ще го имаме и когато станем полубогове, и ще можем дори да помагаме на следващи нива в еволюцията в изграждането на астралните им и ментални тела.

Хм, сещам се, че този опит макар и несъзнателен, може да се забележи как работи. Когато бях на 20 години изведнъж усетих как иведнъж мисленето ми се е променило. Не начина на мислене, мирогледа и т.н., а да го нарека дълбочината на мислене. По сегашните ми разбиране е започнало същинското развитие на ментално тяло. Ако ги знаех тогава тези неща, може би щеше да се развие доста по-добре под съзнателен контрол. А сега какво? Гледам си тъпо понякога

Мъдростта и Любовта, казват, водят към Истината. А Истината това е сливането с Бог. В процеса на еволюция става точно натрупване на любов и мъдрост.

Сега, Венци описва нещо, което трябва да е скок от сегашното ни състояние, т.е. със наличния ни опит, скок оттука до сливането с Бог. Да, ама няма ли да изгорим?! Основната роля на телата на човека е да го пазят жив, да понесе по-високата вибрация на по-високия свят, в който попада. Ако сега например ми изчезне менталното тяло, най-вероятно ще си пукясам.

Та как ще се измене пътя пттук до Бог след като още нямаме опита да осъзнаем този път?!

[Станимир]

Наистина този, който е насъбрал много знания, опитности, умения и авторитет, трудно се отказва от себе си...

...

Сравнено с безкрайността нищо не е много. Пък и не само с безкрайността. Лошо е когато придаваш прекалено голямо значение на постигнатото. Тогава това наистина се превръща в излишна гордост и самочувствие. Но пък от друга страна постигнатото не бива да се омаловажава. Това от което се освобождаваме са единствено илюзиите. Но не за натрупване на илюзии писах в темата., въпреки че беше направен опит да ми се припише подобна позиция.

Колкото до отказа от себе си, зависи кой с какво се отъждествява – с телата си или с Божествената си същност.

Редактирано Август 8, 2010 от Станимир

[Guest valentinus]

Проблемът е със съзнанието. Това, с което се индентифицираме и което управлява /или поне така си мисли/ микрокосмоса ни. Защото съзнанието е сложно нещо, с вързано с егото, аза и себето, с три центъра и във връзка с космичното ни съзнание, което само опосредствено участва. Та това наше съзнание е проекция на цялата ни система и на всеки неин елемент. Всеки атом, всяка клетка, органела и орган си имат своя проекция на нещо като съзнание, да го наречем протосъзнание. Сбора от всичко това е нашето съзнание.

Та нашето съзнание е неразривно свързано с телесната система /с изключение на Висшия аз и космическото му съзнание, което хем участва индиректно, хем е отделено /

и зависи от нея. При смъртта и следващите процеси на постепенно разпадане на телата накрая съзнанието ни угасва. Микрокосмосът е готов за реинкарнация и възпламеняване на едно ново съзнание. Само опитностите се запазват в аурата /седалището на висшия аз и космисеското съзнание/.

Та от моето съзнание няма да остане след време нищо. Само опитностите ми. Това е Втората смърт.

Освен ако...

________________________________________________________________________________________________________________________________

36 Безумецо, това, което ти сееш, не оживява, ако не умре.

37 И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще изникне, а голо зърно, каквото се случи, пшенично или някое друго;

38 но Бог му дава тяло каквото му е угодно, и на всяко семе собственото му тяло.

39 Всяка плът не е еднаква; но друга е плътта на човеците, а друга на животните, друга пък на птиците и друга на рибите.

40 Има и небесни тела и земни тела, друга е, обаче, славата на небесните, а друга на земните.

41 Друг е блясъкът на слънцето, друг блясъкът на луната и друг блясъкът на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясъка.

42 Така е и възкресението на мъртвите. Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление;

43 сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила;

44 сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Ако има одушевено тяло, то има и духовно тяло.

45 Така е и писано: Първият човек Адам "стана жива душа", а последният Адам стана животворящ дух.

46 Обаче, не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното.

47 Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето.

48 Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните.

49 И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния.

50 А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното.

51 Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим,

52 в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.

53 Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие.

54 А когато това тленното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: "Погълната биде смъртта победоносно".

55 О смърте, где ти е победата? О смърте, где ти е жилото?

56 Жилото на смъртта е грехът, и силата на греха е законът;

57 но благодарение Богу, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос.

58 Затова възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всякога в Господното дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е празен.

___________________________________________________________________________________________________________________________________________

Коринтяни, 15

[B__]

Ми не виждам проблем със съзнанието. То е ясно, че за да има трансформация, трябва поне временно то да бъде ограничавано.

Понякога то е насилствено ограничавано. Например, юродивите, които се мислят от нас за светци и шизофрениците, които се мислят от нас за обратното на светци

Ето пак се очаква съзнанието по дуалистичен мнодел да изчезне с едно махване на пръчката. Съзнанието е носителя на свободната воля и то я фокусира към Божествнеото в нас. Докато се издигнем толко високо, че да се слеем с някое Божество, все ще бъдем отделна същност и поради това ще имаме поне малко съзнание. То ще изчезва постепенно и дори не изчезва, а се включва. Така, както десетки и хиляди човешки души могат да се обединят и да работят под общо съзнание.

Я кажи Исус имал ли е съзнание или не? Хе хе хе.

Имал е и съзнаие и его. А пък Апостол Павел какво съзнание е имал? И какво голяяяяяяяяяяяяямо ЕЕЕЕЕГООООООО.

Ти по-добре кажи нещо за горния ми въпрос как може да бъде изминат път, който не познаваш, за който нямаш опит и ресурси да оживееш по него

П.С. Казано на ушенце съзнанието съдържа и всичко, което още не сме осъзнали за света като негова "егати" проекция у нас (ти ще кажеш отражение) и всичко, което не харесваме в света. Тези двете неща се припокриват в известна степен. Та, за да се отърве човек наистина от съзнанието трябва да осъзнае цялото единство и взаимосвързаност на света и да заобича всичко в него. Колко по-малко неща остават да мразиш, не обичаш или отхвърляш, толко повече се смалява съзнанието, т.е. разширява се Божествнеото ни съзнание.

Редактирано Август 8, 2010 от БожидарЗим

[Венцислав_]

Човекът, отделността, не може да осъзнае цялото единство и взаимосвързаност в света. Може само да си втълпи, че понеже е чел за това, някак го почти разбира и т.н.

Но когато оставиш съзнанието за отделност да си отиде,

Единството и Пълнотата, чиято природа е да СА,

просто биват непосредствено осезавани, като съществуване. И друго нищо не съществува.

Колкото и да се лъжем тук, това е непроменимо.

Ние сме точка (център). Колкото и да я храним, тя може само в един момент да се пръсне.

В момента, в който точката се разтвари, остава Цялото.

Тя може да се разтвори само като е неограничена и чиста, защото така все пак още пази усет за цялото и истинско съзнание за принадлежността си към него.

Но като започнем да я уголемяваме с натрупвания и особено "духовни", тя просто започва да трупа тлъстини, да става по-тежка и инертна. И като спечели състезанието за най-тежката точка в майя, получава грамота за хващане на Господ за шлифера.

Честито!

Аз си имам колекцийка с такива грамоти. Понеже са непоклатими, не успявам и да ги домъкна до контейнера за смет. Сигурен съм, че шлиферът няма да ми се сърди, ама...

ПП: Стан, нещо не си схванал. Аз не искам веднага да се слея с Бог. Аз искам просто да липсвам.

Вярно е, че е едно и също като резултат, но... (ако някой усети това, думите относно всичко останало ще са излишни)

Редактирано Август 8, 2010 от Венцислав_

[B__]

....ПП: Стан, нещо не си схванал. Аз не искам веднага да се слея с Бог. Аз искам просто да липсвам.

...

Ами метода да липсваш е много прост. Вземаш един пистолет...може и револвер и се застрелваш. Правиш го само няколко прераждания. След това ще те анихилират И липсваш

[Guest valentinus]

....ПП: Стан, нещо не си схванал. Аз не искам веднага да се слея с Бог. Аз искам просто да липсвам.

...

Ами метода да липсваш е много прост. Вземаш един пистолет...може и револвер и се застрелваш. Правиш го само няколко прераждания. След това ще те анихилират И липсваш

------------------------------------

Нееееееееееееее, не е това.

Имаме работа тук, много, много важна - после ще почиваме в НЕбитието.

[B__]

....ПП: Стан, нещо не си схванал. Аз не искам веднага да се слея с Бог. Аз искам просто да липсвам.

...

Ами метода да липсваш е много прост. Вземаш един пистолет...може и револвер и се застрелваш. Правиш го само няколко прераждания. След това ще те анихилират И липсваш

------------------------------------

Нееееееееееееее, не е това.

Имаме работа тук, много, много важна - после ще почиваме в НЕбитието.

Е, каква работа, нали не е нужен опит никаква работа

[Станимир]

Някои предпочитат да се стремят към празнотата, други към пълнотата – въпрос на личен избор. Аз предпочитам пълнотата.

Доста странни теории за съзнанието прочетох. Нашето съзнание не е сбор, нито е зависимо от съзнанията на клетките в нашия организъм. Съзнанието ни отразява единствено нашата способност да възприемаме живота, такъв какъвто той е. Където има Дух (Атма) и форма чрез която Духът се проявява, там има и съзнание. Нека да припомня някои думи от Учителя:

"Що е съзнание? - По този въпрос е писано в много философски и окултни книги, които сами можете да четете. С няколко думи казано съзнанието подразбира склад от положително знание, вложено в духа, ума и сърцето на човека. Съзнателния човек никога не върши зло... Думата "съзнание" е образувана от съюза "съ" и съществителното име "знание". Следователно, думата "съзнание" подразбира да се направи връзка между знанието на Божествения и човешкия дух, да се прехвърли мост, който да свързва Божествения и човешки свят."

"Четете, размишлявайте върху съзнанието, да се домогнете до смисъла на това понятие. Под думата "съзнание" някои философи разбират Същината на нещата. В това отношение, те не са далеч от Истината. Други философи под думата "съзнание" разбират формата на нещата. Като разглеждат в този смисъл съзнанието, те се отдалечават от Истината, защото съвършено идеята за съзнанието в техните умове се изменя."

„Онова, което не се изменя, което остава всякога едно и също, това е човешкото съзнание. Съзнанието на човека може само да се разширява. Какво представя съзнанието? - То може да се уподоби на външната форма на чешма, направена от камъни или тухли, а водата, която постоянно тече през нея, това е самият живот. Животът, както и водата, не могат да се делят на части, нито могат да се завладяват.”

...

„Същината на човека се крие в неговото съзнание, което всеки ден го повдига все по-високо и го напътва в живота му. То му нашепва какво да прави, как и кога да се прояви. В този смисъл съзнанието на човека не е нищо друго, освен неговото ръководно начало. Някои го наричат още интуиция, ангел пазител и др. Който слуша гласа на своята интуиция, работите му се нареждат добре.”

"Мощни, велики сили работят върху човешкото съзнание, с Цел да подобрят положението му."

От тук

[B__]

Ех, никога май истината не заема страна. Пак е някъде извън нас.<BR> <BR>Мисля, че наистина клетките в тялото имат съзнание, но нашето съзнание не е нещо като механичен сбор от техните съзнания. Всяка клетка си има своя енергиен представител на горните нива. Така нареченото съзнание на клетката може да е част от несъзнаваното от човека, т.е. програмите или енергетиката, които той не съзнава. Как например едни клетки съзнателно пращат импулси към сърдечния мускул, а човешкото съзнание не участва в това. Може да види само резултата. <BR><BR>Човешкото съзнание е нещо повече от съзнанието на клетките в тялото му. Още повече, че то има фокус и ние всъщност под съзнание разбираме фокуса на съзнанието. Има я обаче яко обратната връзка на човешкото съзнание към съзнанието на клетките. Човек си изгражда грешно мислене, то минава в несъзнаваното, оттам уврежда съзнанието на клетките и се получава раково заболяване. <BR><BR>Всъщност това със съзнанието на клетките е идеално нагледно обяснение за болестите у човека. Благодаря Валентинус. <BR><BR>И мисля, че е вярно и това, че трябва да се отдръпнеш от себе си, от логиката и да забравиш убежденията си, за да усетиш единството на света. Но пък убежденията на човека по пътя към единството могат да се променят единствено през съзнанието. Както цитира Станимир в него се проявява интуицията, осъзнават се мислите. Нека не го смятаме чак за враг, а за инструмент, който може да оставим понякога или завинаги, ако се наложи.

Редактирано Август 8, 2010 от БожидарЗим