Висшият Аз

[Guest valentinus]

Нищо не познаваме - ни себеси, нито пък другите.

И само думи, думи, думи си редим, и няма брод през мътно словоблудие...

[Венцислав_]

Бихме ли могли да спорим, че в дълбините на всесъществуването има Един Първоизвор...

Но на онзи, който твърди, че този свят е непосредствено Негово творение, просто му липсват елементарни езотерични познания.

И тук въобще не става въпрос за някакви философски системи, древни предания или тям подобни, с които малцина биха могли да имат невероятната избраност да се запознаят, прибавяйки ги към всичко вече натрупано.

Не, става въпрос за поне бегло понятие, поглед, проникване в начина, по който нещата си функционират - сега и по принцип.

Ясно е, че материята има основна атрибутивна склонност - да запечатва. По-фината материя, естествено, възприема много по-лесно идеи и макар, че е много по-пластична, тя привлича своите подобия и по този начин се уплътнява, докато в даден момент не се роди и видимата за нас форма. Затова и земният астрал бива наричан още и "огледална сфера", макар определението да би било по-подходящо за частта на видимите явления, на които по им приляга да бъдат определени като рефлекции.

Къде обаче се образуват заобикалящите ни форми и кой ги зарежда... Знам, че ние все обичаме да търсим "дълбочината", но нека сега започнем от очевидното. Нашата жалка "творческа" дейност, под формата на емоции, мисли и т.н. от гледище на огледалната сфера, позната и като колективно подсъзнание, остава следите си точно като пътеките с боклуци, които сипем предимно поради цивилизованост. И понеже нашето съзнание образува своите лични форми посредством "преписване" от баткото "колективно подсъзнание", но после пък му предава листа с бисерите си пак на него, то последния събира достатъчно хартия, за да не спира да си прави оригами. И така се раждат видимите форми в любимия наш свят.

Това е нещо, което е достатъчно видимо, ако ние сме недостатъчно повърхностни.

И някак ни говори за съмнителна изолираност от всичко останало.

В голяма степен висшият аз може да се приеме за индивидуализация на цялостното колективно подсъзнание. Но е и малко повече, тъй като по доста по-осезателен наин се явява създател на личността и в последствия я управлява, според своите потенциали. Такива, които са изграждани според изявите на всички предходни личности, населявали съответния микрокосмос. Той наистина е бог. Богът на този свят. И тъй като външното и вътрешното взаимно се отразяват, той е баща, но и дете на този свят.

Къде тук е Първоизворът?!

Ако кажем, че тук няма нищо от него, това ще бъде абсурд, защото просто нямаше да съществуваме. Но едно обикновено разумяване на тази постановка би достигнало до действителността на един друг абсурд - частта, която сме имали от Бог, просто сме решили да си я откъснем (щото нали и ние сме много божествени). Изолирали сме я от Пълнотата. Е, не е кой знае какво. Голяма работа...

Само дето, отрязаните пръчки вече нямат нищо общо с лозата. Най-много след време да могат да се използват за тор, макар да е много по-вероятно просто да бъдат изгорени.

Мислих още много да пиша, ама ме домързя. Аз няма да затварям цикъла на това изложение - нека, който има върху какво да се замисли тук, да потърси изхода си.

"Ако светът ви намрази, знайте, че мене преди вас е намразил." (Йоан 15:18)

[Станимир]

"По същия начин, когато и вие създадете и устроите всичко в себе си, все ще поставите някого господар- да управлява онова, което сте създали. Кого ще поставите господар? Аз-а, висшето Себе."

Това думи на Учителя ли са?

Ах, какви капани поставят думите ...

Не може да има Истина, където е аз.

Всичко пак опира до това, познаваме ли себе си. Като не познаваме себе си, като не знаем какво сме, и в храма не можем да влезем. И да влезем, все едно, че сме отвън.

Защо считаме, че всичко, което е безсмъртно в човека е божествено? Не си ли спомняме чудната приказка на Горки за Данко? Големият злодей Лара е наказан с ... вечна смърт ... хем не е жив, хем това трае вечно ...

...

Ами, не знам за какъв капан на думите пишеш. Всичко в цитирания откъс от беседа е казано пределно ясно и недвусмислено.

И как ще познаваме себе си, ако няма аз???

Всичко безсмъртно в човека е божествено. Това, което е създадено, задължително бива унищожено; което е родено – умира. Единствено божествената същност в човека е вечна и неизменна. Висшият аз все пак не е тази същност, а нейно самоосъзнаващо се проявление. Висшият аз е така да се каже относително вечен, защото съществува самостоятелно по време на манвантарите и се връща в недефиренцираното си състояние на единство с цялото по време на пралайя, за да се прояви отново в следващата манвантара, обогатен с цялото наследство от предишния космически цикъл, и готов да продължи своя път на опознаване на безпределността (която е както извън него, така и в него).

[Станимир]

...

Станимир, съжалявам, ако флашчето не е било ясно за теб. В центъра е праатома а не висшия Аз, защото само праатома е безсмъртна частичка. Но се намира в... затвора на Аза. Аза е следствие на падението ни.

Всеки открива отговори за себе си, ако търси.

Пишеш наизуст. Щом праатомът е частичка, значи той е материален? Щом е безсмъртен, значи и материята е безсмъртна? Това, че разглеждаш духа и материята като едно цяло е добре. Така и не разбрах как се е появил този аз (или както го наричаш „затвор на аза“) в който незнайно как се е оказал безсмъртният праатом? Говориш за падение на аза. Какво е представлявал аза преди падението си? Притежава ли праатома индивидуалност? А самосъзнание? А съзнание? Или е просто нещо си там, неопределено какво, само че божествено?

[Роси Б.]

"По същия начин, когато и вие създадете и устроите всичко в себе си, все ще поставите някого господар- да управлява онова, което сте създали. Кого ще поставите господар? Аз-а, висшето Себе."

Това думи на Учителя ли са?

Ето още от думите на Учителя във връзка с термините, които тълкуваме тук:

"Човешкото тяло е затвор, в който душата временно пребивава.

Духът, душата и умът не умират. Душата е принцип, духът е принцип и умът е принцип. Физическото тяло е резултат на човешкия ум. Умът може да си направи каквото тяло иска. Не се стремете да победите плътта в себе си. Духовното в човека не може да се развива без плътта. Тя е подобна на подложка в растението, върху която става присаждането. Между плътта и духа има борба, която се продължава дотогава, докато духът, т.е. присадката, се прихване добре върху подложката и започне свободно да се развива. Когато соковете от подложката започнат правилно да се движат нагоре към присадката, а тия от присадката се движат правилно надолу към подложката, животът се развива нормално. Тогава ние казваме, че борбата между плътта и духа е завършена. Това наричаме още трансформиране на енергиите. Всеки човек трябва да знае този закон и да го прилага в живота си. За да може правилно да прилага този закон, човек трябва да се моли. "

Книга за здравето

[Guest valentinus]

...

Станимир, съжалявам, ако флашчето не е било ясно за теб. В центъра е праатома а не висшия Аз, защото само праатома е безсмъртна частичка. Но се намира в... затвора на Аза. Аза е следствие на падението ни.

Всеки открива отговори за себе си, ако търси.

Пишеш наизуст. Щом праатомът е частичка, значи той е материален? Щом е безсмъртен, значи и материята е безсмъртна? Това, че разглеждаш духа и материята като едно цяло е добре. Така и не разбрах как се е появил този аз (или както го наричаш „затвор на аза“) в който незнайно как се е оказал безсмъртният праатом? Говориш за падение на аза. Какво е представлявал аза преди падението си? Притежава ли праатома индивидуалност? А самосъзнание? А съзнание? Или е просто нещо си там, неопределено какво, само че божествено?

----------------------------

Праатомът е миг безсмъртие в материална капсула.

Праатомът е тънка струйка от дъхът на Твореца, нашият баща.

Праатомът е Последният остатък от Истинския.

Праатомът е синаповото зърно, посято в нивата ни.

Праатомът е линк към Божието царство.

Праатомът е ключът към Безвремието на Пустотата - нашата родина.

[Багира]

Проблемът с думите е, че човек предполага, че те служат за разбирателство, но практиката показва, че от тях се поражда неразбирателство. По най- различни причини, но не на последно място е и причината, че когато говорим за висшето в човека, за безсмъртното, просто не можем да си го представим. Нашите понятия нямат нищо общо с него. Затова Иисус все го уподобява на познати на учениците му неща. И те са все различни. Нито в един израз не казва какво това безсмъртно в човека е. Но навсякъде казва: "е като..." . Затова различни изказвания на един и същ учител, а още повече - на различни учители, изглеждат противоречиви. В същото време се отнасят до едно и също нещо. Така на места Учителя говори за висш аз (някои виждат акцента върху аз- а, за съжаление) но на други места недвусмислено говори за висшето в човека, или за "вътрешния човек" . И от никъде не следва, че това е висше азово самосъзнание. Има един проблем. За да се откажеш от нещо, все пак трябва да го имаш първоначално. Само една изградена личност, в цялата си пълнота, може да извърши процеса на трансформация, за който говори Учителя. С развитите и максимално здрави физическо и всички останали тела. Така че ако някой е твърде смачкан и нечувстваш се личност, все пак може би първо трябва да се почувства личност. Но ако остане с тези си тела и само с тях, ако остане опиянен от усещането си за азова личност ... тежко му и горко! Може да ги развива колкото си ще, да достига до неизмерими висоти вътре в тях, ще си остане клет затворник!

Макс Хайндел обръща специално внимание, че всяко тяло си има предназначение. За връзката с Твореца четворната личност (физическо, етерно, астрално и ментално тяло) няма инструмент. Няма нужното тяло. Нужно е още едно, друго тяло. То не може да бъде изградено от градивните елементи на този свят . И съвременният човек го няма. Нито с висшите си, нито с нисшите си компоненти.

Станимир, има много сравнително безсмъртни неща, и те никак не са Божествени. Не се ли сещаш поне за едно? Но как е възможно да има неща, които не са Божествени? Много просто. Като пожелаят да се отделят. Веднага стават отделени. Всъщност те са смъртни. Но няма проблем, да удължават живота си, колкото искат. Как? Пак не е особено сложно - за сметка на други. И ако си спомним, че в нашия свят всички същества живеят за сметка на други ... И сега ли не се сещате какво означава това?

В заключение ще кажа, че може само да бъде благодарен на Съдбата този, който все пак не успее да се свърже с висшия си аз .

Макар че ако би се свързал, в следващия си живот би бил много сигурен какво да не прави. Ако е вярно, че преражданията са инструмент в ръцете на еволюцията.

Редактирано Юли 30, 2010 от Багира

[Ани]

Каква е разликата между понятията "вътрешен човек" и "Висш Аз"? Може би спорещите в тази тема да са наясно, но за мен например тези две понятия се препокриват...донякъде...?

[Диана Илиева]

A на мен знаете ли какво ми прави впечатление - категоричните изказвания и то в стил: "Аз разбирам, ти/вие не разбираш/те."

Няколко примера:

...

Станимир, съжалявам, ако флашчето не е било ясно за теб.

...

Всеки открива отговори за себе си, ако търси.

...

Но на онзи, който твърди, че този свят е непосредствено Негово творение, просто му липсват елементарни езотерични познания.

...

Това е нещо, което е достатъчно видимо, ако ние сме недостатъчно повърхностни.

...

И сега ли не се сещате какво означава това?

...

И все ми се струва, че ако някой се е добрал до Истината, свързал се е с Нея, няма да говори по този начин.

...

Станимир, има много сравнително безсмъртни неща, и те никак не са Божествени. Не се ли сещаш поне за едно? Но как е възможно да има неща, които не са Божествени? Много просто. Като пожелаят да се отделят. Веднага стават отделени. Всъщност те са смъртни. Но няма проблем, да удължават живота си, колкото искат. Как? Пак не е особено сложно - за сметка на други. И ако си спомним, че в нашия свят всички същества живеят за сметка на други ...

...

Тук съзирам едно противоречие - на много места защитавахте тезата за пълна липса на свободна воля у човеците. А тук виждам, че все пак, ако си пожелаем нещо, а именно да се отделим, то това може. И тук се сещам за култовата фраза: "Значи кучета и котки може, а прасета не може?!"

И друго интересно - който и да си поиска да се отдели и ... веднага ставал отделен. Има ли и друго нещо дето да става така "бързо, лесно, вкусно" и то винаги, без изключения?

...

Може да ги развива колкото си ще, да достига до неизмерими висоти вътре в тях, ще си остане клет затворник!

...

В заключение ще кажа, че може само да бъде благодарен на Съдбата този, който все пак не успее да се свърже с висшия си аз .

...

Между другото това успяване и неуспяване да развиваме телата си, да се свържем с Аз-а си и т.н. пак ми заприличва на нещо, което с волята си правим или неправим. Или ... греша?

[Багира]

Между другото това успяване и неуспяване да развиваме телата си, да се свържем с Аз-а си и т.н. пак ми заприличва на нещо, което с волята си правим или неправим. Или ... греша?

Не само, че прилича, ами и си е точно така. Ние с волята си правим, или неправим. Тоест - да бъде моята воля. А нали трябваше нещо друго да бъде ...

Що се отнася до липсата и наличието на свободна воля у човеците ... Учителя е казал, че човек може да прави каквото си иска ... Но после идва каквото следва. Ето едно специфично за човека съчетание на свободна воля и пълна липса на такава.

Напълно е възможно бързо да пожелаем нещо и дори и да стане бърже. Последствията се разгръщат в доста по- голям интервал от време. Няма да посмея да попитам не се ли сещате за такива неща. Вярвам, че ще се сетите ... бързо!

Между другото, нашите мнения не са на хора, които считат, че са се добрали до Истината. А на хора, които съзнават, че са доста по- далеч от нея, отколкото биха искали. И като такива считат, че колкото повече хора прозрат поне положението, в което са, толкова по- бърже това положение може да се промени.

Що се отнася до съвпадането на висшия аз с вътрешния човек въпросът е много интересн и не бих искала да свърши обсъждането му тук. Като едно продължение ще предложа един откъс от "Фауст" на Гьоте, преди малко ми попадна:

"Съзнал един-единствен порив

о, никога ти другия недей познава!

Две души живеят, ах, в мойта гръд –

и всяка иска от другата да се отлъчи.

Едната с любовна сласт за света се хваща

и корени дълбоко в него впива.

А другата – от прахта мъчително

въздига се към селенията висши на Отца!"

Редактирано Юли 30, 2010 от Багира

[Станимир]

Макс Хайндел обръща специално внимание, че всяко тяло си има предназначение. За връзката с Твореца четворната личност (физическо, етерно, астрално и ментално тяло) няма инструмент.

...

Да, но четворната личност все пак е нисшия аз, а темата е за висшия.

... Има един проблем. За да се откажеш от нещо, все пак трябва да го имаш първоначално. Само една изградена личност, в цялата си пълнота, може да извърши процеса на трансформация, за който говори Учителя. С развитите и максимално здрави физическо и всички останали тела. Така че ако някой е твърде смачкан и нечувстваш се личност, все пак може би първо трябва да се почувства личност. Но ако остане с тези си тела и само с тях, ако остане опиянен от усещането си за азова личност ... тежко му и горко! Може да ги развива колкото си ще, да достига до неизмерими висоти вътре в тях, ще си остане клет затворник!

Личността е средство за проявление на индивидуалността. Развита личност е тази, която е подчинена на висшия аз. В обратния случай имаме затъване в илюзиите и желанията на нисшето его, т.е. желанията и зависимостите на личността са превърнати във фокус, но това не прави личността развита. Това, което е развито в този случай са желанията и зависимостите. Отхвърля се не нисшия аз (личността), а егоистичните, астрални желания и зависимости на последния. За отхвърляне на висшия аз е безсмислено да говорим, след като реално дори и нисшия аз не може да бъде отхвърлен докато се въплъщаваме на Земята.

[Guest valentinus]

Превземане управлението на Висшият Аз е цел на окултното развитие. По това няма спор.

Но това не е всичко.

А е само начало.

Или по-точно дава нови възможности.

------------------------------------------------------

Следващият етап е срещата с Пимандър, с Параклет на богомилите и катарите.

12 И обърнах се да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника;

13 и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс;

14 а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му, като огнен пламък;

15 и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена: а гласът Му беше като на много води;

16 и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата му излизаше меч остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си.

17 И когато Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв; а Той тури десницата Си върху мене и каза: Не бой се, Аз съм първият и последният и живият

18 бях мъртъв, и, ето, живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада.

Откровение, гл.1

Редактирано Юли 31, 2010 от valentinus

[Ани]

Не разбрах добре разликата между Висшия Аз и вътрешния човек, но как Учителя Петър Дънов вижда непреходното, Божественото, истинското в човека можете да видите тук.

[Диана Илиева]

Между другото това успяване и неуспяване да развиваме телата си, да се свържем с Аз-а си и т.н. пак ми заприличва на нещо, което с волята си правим или неправим. Или ... греша?

Не само, че прилича, ами и си е точно така. Ние с волята си правим, или неправим. Тоест - да бъде моята воля. А нали трябваше нещо друго да бъде ...

Що се отнася до липсата и наличието на свободна воля у човеците ... Учителя е казал, че човек може да прави каквото си иска ... Но после идва каквото следва. Ето едно специфично за човека съчетание на свободна воля и пълна липса на такава.

Напълно е възможно бързо да пожелаем нещо и дори и да стане бърже. Последствията се разгръщат в доста по- голям интервал от време. Няма да посмея да попитам не се ли сещате за такива неща. Вярвам, че ще се сетите ... бързо!

...

Ха, тук видях нещо интересно и съвсем конкретно.

Обаче моля за допълнително разяснение.

Ето моя ред на мисли:

Значи сега човек може да направи каквото си иска, но после идва каквото следва. Приемам тази теза.

Нека се върнем "един такт" назад. Тогава това сега е било послето на едно по-ранно сега.

А приехме, че послето е обусловено от направеното сега.

Следователно човек няма как да направи каквото си иска.

И това "Да бъде моята воля!" в същност е илюзорно.

Поправете ме, ако греша, но излиза, че или имаме свободна воля, или нямаме никаква такава, а не специфично съчетание на двете.

А за неща, които бързо пожелаваме и стават бързо ... не знам. Дори и да скоча бързо от 10 етаж, ако Той е решил нещо друго, също така бързо отдолу ще застане ремарке пълно с дунапрени .

Редактирано Август 1, 2010 от Диана Илиева

[Академик]

Според вас понятието "Висш Аз" еквивалентно ли е на понятието "Свръх Аз" на Зигмунд Фройд? Да напомня, че Свръх Азът е образуван чрез социално и морално трансформиране, наложено от околната среда и възпитанието. Т.е. той е обществен продукт, който съблюдава общоприетите норми и условия. В този аспект "Свръх Азът" контролира подсъзнателните пориви на "Аза", на индивида.

Редактирано Август 1, 2010 от Академик

[Багира]

Нека се върнем "един такт" назад. Тогава това сега е било послето на едно по-ранно сега.

А приехме, че послето е обусловено от направеното сега.

Следователно човек няма как да направи каквото си иска.

И това "Да бъде моята воля!" в същност е илюзорно.

Поправете ме, ако греша, но излиза, че или имаме свободна воля, или нямаме никаква такава, а не специфично съчетание на двете.

А за неща, които бързо пожелаваме и стават бързо ... не знам. Дори и да скоча бързо от 10 етаж, ако Той е решил нещо друго, също така бързо отдолу ще застане ремарке пълно с дунапрени .

Гадничко. Не стига, че нямаме никаква свободна воля, ами и сме убедени, че сме като волни птички!

Това за скока ми навява асоциация с едно от изкушенията на Иисус в пустинята. И двете показват, че човек има свободата дали да се изкуши, или да не се.

Може би във всеки момент имаме свободата да избираме дали да сме свободни, или да не сме. След като изберем да не сме- вече не сме свободни. Елементарните избори - бяло, или черно, червено, или черно, ръбесто, или гладко и т. н. не са реализация на свобода, макар че човек дълго време си мисли, че е.

Може ли в света, в който живем, да бъдем свободни? Изглежда, че не. Но животът ни в такъв свят вече е следствие от направен избор. Вътре в това следствие няма свобода, наистина. Освен свободата да излезем оттук. При това не можем сами. Изрично предупреждение за това виждаме в известните думи на Иисус Христос

Та цялото ни съществуване е следствие от един такъв избор. Изборът да вкусим от плодовете за познаване на доброто и злото. Имаме избор - да вкусим, или да не вкусим .След това вече не сме свободни от последствията на избора си. Но казват, че има изход. Нещо в нас също така счита. Също, нещо изобщо няма намерение да излиза, харесва си му тук. И двете неща ги има и в една инкарнация и в друга ... можем да считаме, на това основание, че и двете са безсмъртни. Но състоянието на човешкото същество тук и сега не е точно живот. Това е като вечното свободно падане на обект, намиращ се на орбита около космическо тяло.

Това, което иска да се освободи от последствията на избора на плодовете за познаване на доброто и злото за да живее в свободата, за която смътно си спомня, че я има някъде, това е "вътрешния човек" сърдечния атом - искра, "психическото същество" на Шри Ауробиндо, Божието царство в сърцата ни - според Евангелията. Но това не е аз. Където е аз - няма свобода. Тъй като сега явно не е активно (дори не можем да си представим състояние не-аз, считайки състоянието "аз" за висша, дори Божествена добродетел, дар...), можем да го разглеждаме като спящ, пасивен елемент Спящата красавица, която очаква своя принц. И снея е заспал и целия и свят ...

Това, което собствено е направило изборът да вкуси от плодовете за познаване на доброто и злото може да се нарече висш аз - защото има азово самосъзнание, защото е висше и е безсмъртно. Но е видоизменено, съвсем различно от това, което е било преди да е направило избора си. Не е вече това, което е имало връзка с Божественото. Не може да се изявява като божие творение. Самозатворило се е в създаден от самото него подсвят. И му харесва да си седи затворено. Докато не му дойде до гуша, разбира се.

Редактирано Август 1, 2010 от Багира

[Станимир]

Човек може да се освободи от последствията от предходни свои решения чрез промяна на отношението си към тези последствия... когато в резултат на духовното развитие е осъществена трансформация в човешкото съзнание, така че въпросните последствия да не намират нищо в човека, към което да бъдат привлечени. Тогава за човека е безразлично какво ще му се случи през живота, остават единствено неговите духовни стремежи, които следва, без значение на земните условия (които вече се осъзнават като илюзия). Човешката свобода е в духа, в духовните стремежи. По какъв начин ще бъдат реализирани, лесно или съпътствани от множество страдания, това за свободата е без значение. Тук може да се поразсъждава и за саможертвата, но това е друга тема.

Писал съм го и преди: именно това, че всеки избор има своите последствия и те не са случайни, а подвластни на космическите закони, които са абсолютни и неизменни, дава възможност на човека (ако разполага с необходимите качества) да предвижда последствията от своя избор. В колкото по-голяма степен човек е способен да предвиди последствията от решенията, които взема, в толкова по-голяма степен човек е свободен. Значи последствията, които привидно ограничават човешката свобода, в действителност я обуславят. Коренът на всяко действие е в бъдещето, защото всяко действие се извършва заради някаква цел, която не е в настоящето, нито в миналото, а именно в бъдещето.

Редактирано Август 1, 2010 от Станимир

[Роси Б.]

Разговорът се завъртя в посока за божествеността на Висшия Аз, което за мен е очевидно. Някои категорично я отричат. Разпънаха Аз-а на кръст, така както навремето е разпнат Христос.

Най-голямата война, в която Христос взимаше участие и пострада, беше обвинението срещу Него, че се е наричал Син Божий. ........

Не се ли повтаря същата история и днес в света? Кой не е разпнал Божественото в себе си? Някой казва:" Мъчи ме нещо вътре."Мъчи те нещо, защото си изгубил мира си. Който не говори истината, той изгубва своя вътрешен мир. Повечето хора днес се лъжат едни други на общо основание. Освен това много хора не признават, че нямат любов и казват:"Ние имаме любов, но външните условия, хората около нас ни създават препятствия и мъчнотии." Не, външните условия не създават трудностите в живота, но вътрешните условия в самия човек са причина за всички страдания, мъчнотии и противоречия. Защо се мъчи гладния човек? Защото храната, Словото не е в него. Защо страда човек? Защото няма любов.

"Любов към Бога"-Беседа, държана от Учителя на 12юли 1931г.Петровден, 5ч.

Все пак темата насочва към връзката ни с него, но всеки сам определя посоката, в която ще се движи- дали ще се приближи или отдалечи от своя Висш Аз. Много ми се иска да видя повече мнения в посоката навътре.

[Багира]

Много ми се иска да видя повече мнения в посоката навътре.

Присъединявам се с радост и надежда към това пожелание!

[Венцислав_]

Целите не са обективности, а психични проекции, чиято база, много ясно, се намира в обуславящото изграждащо минало на тази психика, която смята, че в този конкретен момент ги полага.

Колко твърдо и непроницаемо звучи... Точно като нас и почти колкото висшия аз.

И колко жалко... За онова най-фино пламъче, което в даден момент отново е замъждукало в нас. За да ни обезпокои. И по този начин да ни направи търсещи, с един много далечен интуитивен белег за едно изгубено състояние на божественост.

Но човек не би могъл да си позволи да се отдръпне от себе си, за да има това пламъче достатъчно кислород, за да се разрастне.

Точно това е любимия момент на Висшия Аз, който заявява на отрочето си: „Ето, виждаш ли, ти трябва да бъдеш съвършен, започвай да натрупваш вече други придобивки, които по-трайно да носиш в раницата си.”

И ние започваме да се мъчим да бъдем все по-малко егоцентрични, за да можем качествено да нахраним...

егото си.

И трупаме. И растем. И пламъчето се задушава.

Но какво значение има, ние вече сме поели една друга посока, която ще ни изведе към така желаната вездесъщност. И тя наистина е постижима. Сава богу, че имаме този Висш Аз, който да ни помага с полусъзнателни импресии за всичко, което е било, което е и което предстои, за най-добрите начини да се издигнем....

В този свят.

Какво?! Има само един свят, какво е това определение?!

Разбира се, че има само един свят за личността и висшия аз, които са негов продукт.

Личността се развива неимоверно, придобива много способности (как би могло да има нещо егоцентрично в това) и стига до онези среща в пустинята, представена ни в новия завет. Само не е преминала през онзи 40-дневен пост, но пак се среща в пустинята с когото трябва, със своя бог. И когато той и предлага да превърне тези камъни в хлябове, тя изпълнява, за да подчертае вездесъщността си. Ако случайно откаже да упражни тази магическа дейност, защото по някакъв странен в случая начин, е дочула от някъде, че това би предизвикало огромно обврързване с материята и причинно-следствените закони, то е възможно тя да достигне до следващия етап в тази среща. Тогава висшия и аз и предлага да се хвърли от ръба на твърдата материя, за да докаже, че е покорител на света. Тя изпълнява, защото над видимата материя вече ще се превърне в съзнателна част от диалектичната йерархия и ще служи на света. Но ако по някакъв начин, ама наистина много странен, тя успее да осъзнае извора на подбудите си, че все пак се касаят за личното възвеличаване, то има някакъв шанс да се достигне и до третият етап на тази среща. И когато висшият аз заведе личността на най-високия връх и и покаже целия свят, с обещанието, че ще и го предостави. Тя, разбира се, му се поклонява, та нали той е нейния бог и наистина получава света. И готово. Всичко, което някога е било пожелавано, е осъществено. А тази личност се слива с бога...

на този свят.

За радост, в един подобен миг, онази Първична жизнена искра, която е била тотално задушена, се завръща в своя Първоизвор, но необогатена и несъзнателна.

На личността тя определено не и трябва, защото се е сляла с цялостния порядък на този свят и нито би могла да си представи, че би могло да съществува нещо отвъд него, нито има начин вече да бъде освободена от него.

Просто когато необходимостта от този авариен порядък отпадне, поради освобождението на останалите Божествени искри, всичко ще потъне в космичната нощ, но не завръщайки се във Великата непроявеност, а просто изчезвайки, поради липсата на каквато и да е истинност в неговите форми. Те бяха създадени от човека в неговото все още близкобожествено състояние, когато тръгна (избра) по пътя на отделяне. Просто защото като изолиран (свободен) от всеобщия план, той имаше нужда от свое собствено отражение за изява. В последствие той трябваше все повече да се отделя от Пълнотата, поради което и външното му отражение ставаше все по-изолирано. Сега е естествено ние вече да нямаме и грам спомен или съзнателност за първоначалното състояние, но и заради това вече не сме съзнателни и в дотворяването на нашия си свят и затова той е вече напълно затворен за божествените сили.

И все пак, Светлината свети.

Светлината свети и в мрака.

Но той я не позна.

В този личен вариант на Новия завет инициативата на Ирод с младенците беше успешна.

Ние дори не можем да навлезем в новите си предпоставки ( за този етап на земно съществуване), а да не говорим за изпълнение на този Нов завет.

Природният бог на стария завет така или иначе никога няма да пусне юздите си.

Можеше служенето нему да бъде само подготовка. Получихме невъоразимата милост на тази възможност.

Но не успяхме да я използваме. Защото и нея опитахме да обземем.

Нима Универсалното може да се хване за дръжката, за да бъде придърпано към личното...

Е... все е път...

[Роси Б.]

Но как можем да пренебрегваме личността, когато именно от личностите се изгражда индивидуалността?...

Не, ние трябва да се стремим всеки нов облик, всяка личност да бъде по-прекрасна от предходната. Трябва да мислим за красотата на настоящия живот, да гледаме на него като възможност за шлифовка на най-хубавия елмаз в огърлицата на нашия дух.

Интелектът не е висш манас, Висшият разум е мъдрост, плод на дългогодишни наслоявания. Може да притежаваш блестящ интелект и да нямаш великия синтез, който ни дава прозрение за истинската същност на нещата.

Изкупителят Христос, разбира се, живее в нас самите. Вие вече знаете, че за първите християни, както и в целия древен свят, Крестос или Христос е бил синоним на нашето Висше Аз.

"Писма на Елена Рьорих" 1929-1938; том1; изд.Славена; гр.Варна; 2002г.

[Guest valentinus]

Но как можем да пренебрегваме личността, когато именно от личностите се изгражда индивидуалността?...

Не, ние трябва да се стремим всеки нов облик, всяка личност да бъде по-прекрасна от предходната. Трябва да мислим за красотата на настоящия живот, да гледаме на него като възможност за шлифовка на най-хубавия елмаз в огърлицата на нашия дух.

Интелектът не е висш манас, Висшият разум е мъдрост, плод на дългогодишни наслоявания. Може да притежаваш блестящ интелект и да нямаш великия синтез, който ни дава прозрение за истинската същност на нещата.

Изкупителят Христос, разбира се, живее в нас самите. Вие вече знаете, че за първите християни, както и в целия древен свят, Крестос или Христос е бил синоним на нашето Висше Аз.

"Писма на Елена Рьорих" 1929-1938; том1; изд.Славена; гр.Варна; 2002г.

-------------------------------------------------------

Агни йога е път за овладяването на Висшия аз, на ауричния наместник, който управлява вместо Истинския.

И всичко това става тук, в тази реалност.

Това не е Изход.

Може да е само подготовка.

А може и да е още една верига, приковаваща ни в килията.

който има ухо, нека слуша...

[Станимир]

И трупаме. И растем. И пламъчето се задушава.

Или може би пламъчето расте. Но за това е необходимо да го подхранваме. Ама трябва да имаме с какво...

Редактирано Август 2, 2010 от Станимир

[Станимир]

Но как можем да пренебрегваме личността, когато именно от личностите се изгражда индивидуалността?...

Не, ние трябва да се стремим всеки нов облик, всяка личност да бъде по-прекрасна от предходната. Трябва да мислим за красотата на настоящия живот, да гледаме на него като възможност за шлифовка на най-хубавия елмаз в огърлицата на нашия дух.

Интелектът не е висш манас, Висшият разум е мъдрост, плод на дългогодишни наслоявания. Може да притежаваш блестящ интелект и да нямаш великия синтез, който ни дава прозрение за истинската същност на нещата.

Изкупителят Христос, разбира се, живее в нас самите. Вие вече знаете, че за първите християни, както и в целия древен свят, Крестос или Христос е бил синоним на нашето Висше Аз.

"Писма на Елена Рьорих" 1929-1938; том1; изд.Славена; гр.Варна; 2002г.

-------------------------------------------------------

Агни йога е път за овладяването на Висшия аз, на ауричния наместник, който управлява вместо Истинския.

И всичко това става тук, в тази реалност.

Това не е Изход.

Може да е само подготовка.

А може и да е още една верига, приковаваща ни в килията.

който има ухо, нека слуша...

Има само една реалност. Така и продължавам да не разбирам защо поставяте висшия аз в зависимост от илюзията на заобикалящия ни свят.

Никой няма претенциите да предлага изход. А иначе изходите са два: победа или поражение. Бягството е поражение.

В книгата „Пещерите и дебрите на Индустан“ в 33 глава, а и в следващата има доста интересни неща свързани с темата. Тук няма да навлизам в подробности, нито ще цитирам.

[Багира]

Има само една реалност. Така и продължавам да не разбирам защо поставяте висшия аз в зависимост от илюзията на заобикалящия ни свят.

Никой няма претенциите да предлага изход. А иначе изходите са два: победа или поражение. Бягството е поражение.

В книгата „Пещерите и дебрите на Индустан“ в 33 глава, а и в следващата има доста интересни неща свързани с темата. Тук няма да навлизам в подробности, нито ще цитирам.

Има само една реалност? Напълно съм съгласна! Но няма никакъв проблем в нея нещо да си създаде един самозатворен илюзорен свят, и това прави т.нар. висш аз. Когато това се случи, той става зависим от създадения от него свят. Така се самозадушава някой, който се е завил презглава. Вдишва си издишаното от самия него.

Също така е напълно възможно друго нещо да не си създаде такъв самозатворен илюзорен свят и да си пребивава в едната реалност. Но тогава не се изживява като аз.

Няма никакъв проблем да издигнем на висок пиедестал нещо, което наричаме висш аз. В това имаме пълна свобода. После ... идва, каквото следва. И от него никак, ама никак не сме свободни.