Когато нещо ви е смутило концентрацията по време на Паневритмия

[Донка]

От известно време имам проблем с комарчетата на поляната. Отначало нещата просто излизаха от контрол и докато се усетя ухапаните места отичаха стряскащо. Това започна да ми заема съзнанието дори по време на игра. Мисълта ми все бягаше към ухапаното място и сърбежът от това се усилваше. Не знам защо, винаги си приготвях спря за отблъскване и все го забравях сутринта.

Явно трябваше нещо да осмисля. Започнах да наблюдавам развитието на проблема и стигнах до извода, че самото ухапване не е страшно и минава бързо и незабелязано ако не го раздразня аз самата. Тгава срещнах проблем да удържа рефлекса на почесване на сърбящото място. Нещата отиваха към борба - или с комарите, или със себе си. А аз не вярвам в ефективността на борбата.

Тази сутрин се събудих с друга нагласа. Зададох си въпроса: на какво ме учат тези ухапвания? И забелязах връзката - то е като да те "ухапят комари" в живота - неизбежно е, защото това е част от живота. Малко сърби, но ако човек не му обърне особено внимание, минава. Разчеше ли, обаче, мястото, приеме ли нещата лично, направи ли от мухата слон, започне ли да взема едно комарено ухапване като сериозен проблем - той се превръща в такъв наистина.

И тази сутрин благодарих на комарчетата, които си "похапнаха" от крака ми преди да започна и на тези, които щяха да си хапнат докато играя - за урока. След пентаграма забелязах една подутинка сериозна и едва тогава усетих сърбежа. Зарадвах се, че не е успял да ме разконцентрира и забравих отново за него.

И сега подутинката и сърбежа ги няма.

Какви неща ви смущават или са ви смущавали преди или по време на Паневритмия и как сте успявали да ги преодолеете?

[Розалина]

Ленивият живот е неразбран живот. Във всичките хора, в цялото органическо царство има една тенденция, една склонност към покой. Леността излиза от покоя. Първоначално при най-добрите условия в света се е създала леността. Млекопитаещите са седели под големите дървета, храна е имало изобилно. Като се наядат, лягат да спят. Като е лениво животното, не учи. Природата е била заставена и Бог бил заставен да изпратят хапливите мухи, комари, комарчета и комаряги и тия стършелите, как ги наричате? Те започват да мислят защо ги хапят, какво искат, защо им нарушават спокойствието. В същото състояние и вие се намирате. Вашите страдания са като хапливите мухи за животните. И млади, и стари страдате от мухи и стършели, и комарчета. Имаш приятно настроение в себе си, мечтаеш си. Тогава дойде една неестествена мисъл, ухапе те някъде. Някой недоимък имаш и ти страдаш, че животът не може да бъде малко по-спокоен. Не търсете добрия живот. Добрият живот не е живот на спокойствие, но на усилена работа. В усилената работа, в тревожната работа като работи човек, намира удоволствие. И в пеенето например, забелязвам вие като пеете, във вас има желание на покой. Пеете, но не е съсредоточена мисълта ви. Песните мислите да ги изкарате както и да е, че да се отървете. После започвате друга песен, пак гледате да се освободите от нея, като че е една тягост.

Красиви движения

Донче ,днес комарчета ли бяха тия дето ни похапваха на поляната?

Ето,че на тебе ,комарчетата ,са ти помогнали да видиш и разбереш нещо наистина важно.Като си припомних тая мисъл на Учителя,като спонтанна реакция на твоето мнение и аз намерих един отговор за себе си.Мисля,че понякога излизам на игра с желание за покой.А паневритмия е работа и успеха на тази работа , е свързан с добрата концентрация и будност на съзнанието.Днес и аз трудно се концентрирах.Обикновено,като усетя ,че се разсейвам,търся с погледа си помощ отвън.Обект ,към който да насоча вниманието си.Днес това бяха 4 гълъба,които бяха кацнали на няколко метра от кръга в група и едно куче,което над тях на алеята ни гледаше много внимателно и сериозно,застанало в покой.След като регистрирах тези наблюдатели на нашата игра,аз се вглъбих в усещането за музика и в текстовете и изключих всичко друго,дори ухапванията,които и мен ме поразиха днес.

[Орлин Баев]

Предполагам, че с опита все по-малко неща те разконцентрират - свикваш. Тук на поляната в парка интересно защо комари няма, няма и мушички. Има хора, които тичат и зяпат, има подвикващи майки и собственици на кучета наоколо. Днес имаше точно до нас работници по градинката - косяха тревата точно на три метра с машина, подвикваха си. В кръга се усети известно вълнение, попогледнахме, поусмихнахме се и се продължи паневритмията на фона на цигулката и косачката ! А радостта и онова тихо присъствие на молитвеното настроение си бяха там.

Мен повече ме смущават отношенията в кръга, когато не са хармонични - макар че и това е само трудност, уроче за преодоляване. А то става с разбиране и обич!

[Злинчо]

Привет! никога не съм считала комарите за неприятност. като дете,а дори и сега недоумявам чисто физически факта-как може човек да се смущава от дребни гадинки,които си пъплят по Божиите пътечки? и не съм имала проблем с комари...досега?! оказа се,че ухапванията точно ,когато играя са неусетни, но впоследствие се образуваха непрекъснато сериозни отоци. явно имам да научавам други неща. докато играя не е проблем, но аз искам да свиря, а тогава просто спирам, изгонвам комара и догонвам другите. въпросът е - какво ще стане,ако всички се догонват

по-сериозен проблем в концентрацията за мен в началото представляваха хората,които изчакват края на дадено упражнение за да се включат в кръга. дори и да са ми познати, аз се притеснявах от "критичният им поглед", роден , разбира се в моето съзнание. изведнъж ми хрумна нещо, което много разсмя сестра ми: представях си тези хора като дървета и изведнъж ме обхващаше много благо усещане. сега не се разсейвам по такива поводи, но забелязвам, че винаги "излиза" нещо ново ))

Поздрави!