Какво значи да си гъвкав

[B__]

Човек има свой вътрешен и външен живот. Нещата не винаги се нареждат, както очакваме във вътрешния живот, та какво ли остава за външния. Имаме известни очаквания, вървим нанякъде и изведнъж обстоятелствата се изменят. По някакъв начин реагираме на външните обствоятелства, изменяме стратегията, проявяваме гъвкавост.

Има един критерий, по който да разберем дали проявената гъвкавост е гъвкавост. Степента на вътрешна реакция спрямо променените обстоятелства. Наличието на съжаление, раздразнение, яд, отхвърляне, самосъжаление и дори само на изненада показва, че ние не сме достатъчно гъвкави вътрешно. Вътрешната гъвкавост означава да виждаш или поне да значеш, че има безброй варианти на ситуацията, да си готов да приемеш променени обстоятелства. Неприемането на нови обстоятелства и условия означава, че ние вътрешно не сме готови да ги използваме. Неприемането и отрицателните емоции означават, че ние се отказваме временно и несъзнателно от това да прилагаме взетите решения и да вършим това, което искаме да вършим.

Така вътрешната енергия се пренасочва в атака към новите обстоятелства, хората свързани с тях, света наоколо. Силата на вътрешно неприемане може да се измери със силата на натиска на външните обстоятелства върху нас. Човек, който е споходен от „множество удари на съдбата”, неприятности и различни по степен въздействия, има недостатъчна вътрешна гъвкавост, за да живее живота си.

Добрата вътрешна гъвкавост означава, че каквато и промяна на условията да има тя не поражда у човека отрицателни емоции и чувства и той е способен за частица от секундата да изработи нов вариант за реакция, смяна на плановете, преориентиране на целите. Гъвкавия човек може да направи сто опита да постигне нещо във външния свят и да продължи да се усмихва, докато негъвкавия ще може да направи само няколко, защото неприемането на промените ще изсмуче цялата му енергия.

Голямата негъвкавост може да доведе до затваряне в себе си, недоверие към хората и света, изсотряне на страховете.

Неприемането на новите обстоятелства означава и известни процеси в несъзнаването. Да приемеш обстоятелството означава, че отсъпваш пред него. В несъзнаваното на доста хора процеса на отстъпление е свързан с негативни оценки за себе си и света. Тези оценки може да бъдат най-различни: че отстъплението ще донесе провал в кариерата, отстъплението може да е отстъпление от доброто, остъплението ни лишава от така нужния на вътрешната сигурност контрол, отстъплението ще намали самооценката ни като добър и т.н. Всеки човек трябва да открие как гледа вътрешно на отстъплението и това ще е една от основните причини за липса на гъвкавост.

Отстъплението е моного важен за живеенето на Земята. Без да се научим на него няма да можем да виждаме, както благоприятните обстоятелства, така и тези, които ни изправят пред преминаващ влак. Отстъплението ни помага да следваме правилния път, защото така ни направлява Висшия ни Аз. Висшият Аз се грижи не само да ни предпаза, но и той е този, който ни организира изпитанията, които ни развиват.

В основата на гъвкавостта стои приемането на света такъв, какъвто е и вярата, че всичко, което ни се случва е в наша полза, сътворено и предназначено за нас от Вселенския разум. За всички неща трябва да благодарим и да ги използваме като пролука в джунглата пред нас, която ни указва правилния път.

Сещате се историята за маймуната, портокала и кутията с дупка. Маймуната пъха ръка да извади портокала, хваща го и вече не може да измъкне ръката си. Мислим си, че маймуната не е умна като нас и затова не сеща да пусне портокала. Не, тя просто не е достатъчно гъвкава, за да приеме новите обстятелства.

[B__]

Едно допълнение за хората с по-здрави нерви.

Ще споделя една постановка, която не е доказана от официалната наука, но пък достатъчно интересна и близка до реалния живот. Времето представлява синусоида, какво е показано на по-долната схема.

Всяка частичка от синусоидата (А) също е по-малка синусоида, всяка частичка от по-малката синусоида (В) също е синусоида и така нататък (С). Това е разбираемо поради характера на Холографската Вселена. Всяка частичка повтаря цялото и това важи и за времето.

Развитието на всеки обект във Вселената става чрез преход от едно състояние в друго. Това развитие може да се състои от множество преходи, които представляват множество процеси. Всеки процес е последователен преход в състоянията на част от обекта. За да може да се осъществи преход в състоянията е нужно пространство и то се създава от самата сила, която тласка развитието на света напред - времето.

Така времето ражда пространството. Времето е силата, която тласка развитието на Вселената напред от едно начало състояние към едно целево крайно състояние през множество междинни такива.

Тъй като времето е синусоида, то естествено поражданите от него процеси и пространство ще се държат синусоидално или казано на разб ираем език ще се развиват циклично. Това е проявлението на троизния архетип, че всяко нещо се ражда, развива и умира. Всяко нещо има циклично развитие. Това определя и развитието на човека и взаимоотношенията му със света. За да може човек да се "впише" в Природата, то неговото развитие трянва да следва цикличното развитие на света около него. Човек трябва да следва циклите около себе си и в себе си и това са временните отсъпления, за които говорихме по-нагоре. Иначе влиза в противоречия, които могат да се изгладят само с преходи между процеси, т.е. съществуващия процес трябва да умре.

Човешкото съзнание може да роптае срещу циклите, да се противи, да се опитва да избяга от отстъплението, но дори и когато то си мисли, че е избягало от законите на Природата, то пак се движи по тях. Следващата картинка е илюстрация на това.

Виждаме процес Процес А развиващ се в даден обект. Той е стигнал в даден момент до върха и обекта не иска завърти цикъл наобратно (отстъплението, за което говорихме) и се опитва да стартира веднага нов възход (настъпление). Обаче този опит пак се развива по законите на Природата и пак е синусоида, въпреки че неините дъна са доста "по-високи" сравнение с тези на Процес А. Така след време почва нов възход. Този възход, обаче, е възход на друг Процес Б. Не може по законите на Природата Процес А да се развива с такъв възход, след като е ред на слизане. Така обектът преминава към нов процес Б. Какво става със стария процес по законите? Той умира. Получава се, че обекта е искал да избегне слизането на Процес А, но така е причинил смъртта му и е преминакл към Процес Б, който може би бе е искал.

Това са така наречените "удари на съдбата" и неприятности, когато не сме достатъчно гъвкави. Сервира ни се нов път като възможността за развитие по стария се спира засега. Например, човек тренира силов спорт и иска да може да вдигне щанга от 140 килограма. Тренира постоянно и идва момент, когато организмът не издържа. Трябва да си почине и възстанови. Човекът, обаче, не иска да приеме отстъплението и продължава да тренира усилено въпреки сигналите на тялото. При следващата тренировка претоварен мускул се скъсва. Човека влиза в нов процес, където стария процес умира поне за дълго време. Той вече не може да тренира вдигане на щанги.

Редактирано Юли 1, 2010 от БожидарЗим

[Станимир]

...

... Силата на вътрешно неприемане може да се измери със силата на натиска на външните обстоятелства върху нас. Човек, който е споходен от „множество удари на съдбата”, неприятности и различни по степен въздействия, има недостатъчна вътрешна гъвкавост, за да живее живота си.

...

Да, ударите на съдбата (според мене няма нужда от кавички) могат да пробудят човека. По въпроса за силата на тези удари обаче не съм съгласен. Това, че човекът, засегнат от тях, ги възприема като силни, е отделен въпрос. В действителност колкото по-гъвкав е човек, толкова противодействието на околната среда към него е по-голямо. Той обаче е в състояние да издържи на това противодействие. Не че негъвкавия човек, не може да издържи на това, което съдбата му отрежда, но той не е развил още съответните способности и навици, докато за гъвкавия човек противодействието от страна на околната среда е нещо обичайно.

Редактирано Юли 1, 2010 от Станимир

[B__]

..... В действителност колкото по-гъвкав е човек, толкова противодействието на околната среда към него е по-голямо. Той обаче е в състояние да издържи на това противодействие. ...

Е, ти казваш същото. Реално е така. Защото, колкото е по-гъвкав човек, толко повече удари може да понесе. Така може да научи повече. Затова по-гъвкавия човек се развива по-бързо. Иска някой да постигне нещо, но не е готов на отстъпление, защото смята, че то ще го забави. Именно неотстъплението го забавя, натрупва по-малко опит, по-бавно върви към нещото. По-гъвкавият получава повече уроци и съответно повече опит.

За примера за щангите. Когато човек се пресили физически, това веднага се усеща. Когато човек се пресили психически и духовно, това трудно се усеща и може да докара до многократно по-големи проблеми. Например, депресията не винаги се усеща от депресирания. Той страда, но не се усеща, че е депресиран, че трябва да промени нещо или посика помощ. Продължава да търпи депресиращите го обстоятелства.

Духовното пресилване пак се дължи на нежелание за отстъпление. Човек смята, че ще издържи още малко, че ще изтърпи още малко. Лошото е, че това търпение не е от рода на "ще потърпя, докато му дойде времето, за да получа нещото", а от рода на "ще потърпя лошите обстоятелства, защото само това е верния път и ако отстъпя, ще стане зле. Човек не разпознава знаците, че трябва да отстъпи и е решил да ги изтърпи. Става все по-зле и по-зле. Накрая рязка смяна на процесите.

[Розалина]

Човек има свой вътрешен и външен живот. Нещата не винаги се нареждат, както очакваме във вътрешния живот, та какво ли остава за външния. Имаме известни очаквания, вървим нанякъде и изведнъж обстоятелствата се изменят. По някакъв начин реагираме на външните обствоятелства, изменяме стратегията, проявяваме гъвкавост.

Има един критерий, по който да разберем дали проявената гъвкавост е гъвкавост. Степента на вътрешна реакция спрямо променените обстоятелства. Наличието на съжаление, раздразнение, яд, отхвърляне, самосъжаление и дори само на изненада показва, че ние не сме достатъчно гъвкави вътрешно. Вътрешната гъвкавост означава да виждаш или поне да значеш, че има безброй варианти на ситуацията, да си готов да приемеш променени обстоятелства. Неприемането на нови обстоятелства и условия означава, че ние вътрешно не сме готови да ги използваме. Неприемането и отрицателните емоции означават, че ние се отказваме временно и несъзнателно от това да прилагаме взетите решения и да вършим това, което искаме да вършим.

Божидар,като си направил едно тъй пространно изложение можеш ли да ми го свържеш с родителството .И евентуално да ми разясниш също толкова добре ,как да се приложи гъвкавост пред тийн хитроумия.Ще съм ти много благодарна.Можеш да си развиеш мислена ситуация,да не обяснявам моята.Както разбрахме имаш дъщеря ,т.е наясно си как тези малки духчета,на които според един млад наш съфорумец ние сме шивачи на дрехи(добър пример Хриско),са способни да ни сервират ситуации,в които нашата гъвкавост е подложена на изпитание.И човек започва да се чуди,дали да се втвърди и да изчете едно конско(сиреч да прояви 0 гъвкавост на ситуацията) или да бъде достатъчно гъвкав и да погледне ситуацията от най-благоприятната и гледна точка,с цел да не си разваля настроението.Обаче ,ако подходим по втория начин,като едни широко скроени хора,това не е ли един бумеранг,който хвърляме ,ама ще се върне.Така,че тази тема за гъвкавостта,според мен няма самостоятелно приложение като нещо ,което като разберем и си оправяме житейските въпроси.

Поздрави

[Креми (късметче)]

Klaudia,

мисля, че по-полезно за тебе ще е, ако подадеш конкретна ситуация.

Понеже и аз съм родител, наблюдаващ второ проявление на тинейджърството, съвсем различно от първото ( моите такива години ги броим за нула ) ...

замислих се доколко аз съм била и съм гъвкава.

Мисля, че съм успявала , когато съм анализирала сходна ситуация в моето такова време на развитие.

Например ( защо в този форум все бягаме от конкретния пример и конкретната си индивидуалност )

- когато исках да стана едновременно очен хирург ( защото работата им е най-фина сред хирурзите) и художник ... беше невъзможно. Само след 10 г. пластичните хирурзи бяха сред най-печелившите и търсени в гилдията. ( Не че оправдавам екстремните им занимания в Бг и по света - това е друга тема.)

- още няколко години по-късно разбрах, че има техника, която ги надминава във всички отношения - и тя е стара като света .

Така че - вярвай в детето си и в най-неосъществимите му мечти.

Ролята на родителя е да спомага за осъществяването им, като в никакъв случай не взема позицията на по-важния, а винаги мислено е в ролята на чирака, а детето - на майстора. Мислено и само пред себе си!

По-тривиални са примерите от света на модата ... но като не знам къде точно е проблемът ...

Още един пример - отложих времето,в което малката ми дъщеря ще си пробие ушите - първоначално като вътрешно усещане не ми се искаше. По-късно разбрах, че там се намират важни центрове и ако ушите бъдат пробити правилно, това ускорява духовното развитие, но ако не ... Сега чакам да се намери аюрведичен лекар. Качествен. Обясних на детето си своите аргументи и й казах, че е свободна да решава. А аз на нейно място бих намерила най-напред правилния съветник. ( И всъщност го търся. )

Редактирано Юли 1, 2010 от късметче

[Розалина]

Всъщност късметче исках да кажа на Божидар и го казах накрая,че гъвкавост сама по себе си,нищо не значи.Няма такова нещо като "Аз съм" ",Аз ще бъда гъвкав .Има живот,има ситуации.И ние сме ту гъвкави,ту не толкова.Но то не е нещо самостоятелно и важно,макар да е добре казано в постинга на Божидар.Обаче самата дума ми е празна от значение,колкото и да са хубави обясненията за нея.Не ми я напълват.Естествено,че това е моето малко,частно,субективно мнение,което не се стреми да оборва,а се мъчи да се интегрира към казаното от Божидар в темата,както и да звучи на някого.Дадох пример с тийновете,защото наистина се появи нещо бързо на хоризонта.Не ми се разказва.Мисля,че го реших за момента.Дали правилно,само времето ще покаже.Но кой няма ежедневни ситуации,щом си има малки и големи деца.В тия ситуации аз виждам проекция на много от нещата ,за които си говорим тук и не само тук.Обаче не е въпрос на гъвкавост,а на нещо друго.Като разровя пластовете и все стигам до оная думичка дето я преекспонираме от повтаряне( и аз в това число),а толкова трудно я реализираме на практика -Любовта и безлюбието.А на въпроса ти,защо бягаме от конкретните ситуации във форума.Аз не мога да отговоря за другите,но ще кажа за себе си.Всяка ситуация има заряд.Пускането и във форума от моя гледна точка е като да пуснеш духа от бутилката.Колкото повече се говори за нещо,толкова повече то се проектира в съзнанието на човека със ситуацията.И става така,че покрай ценните съвети,които ще получи,ще е живял доста време мислено в ситуацията си,което не е добре от гледна точка на нейното развитие.Не мислиш ли.В слуачая моята представа за гъвкавост( за да съм в темата) е не да си заровя главата в пясъка и да забравя ситуацията,но да се опитам да я разгледам,осветя и реша ,без да и давам нов живот чрез споделяне.

Поздрави

[Креми (късметче)]

Разбира се, всеки има своя гледна точка и право на нея.

Моята не-гъвкавост пак се проявява в това да мисля, че всеки пишещ има нужда от помощ.

Преставам да бъда вселенски спасител за няколко минути

Ще се огъна и ще проявя малко Любов към себе си- и ти благодаря за това, Клаудия!

П.П. Обективно

" гъвкавост" е качество, противоположно на "закостенялост".

Учителят говори доста за това.

Аз съм за баланс между двете - златната среда.

Проблемът на всички ни май не е толкова, че не си даваме Любов.

По-скоро всеки дава Любов, прецедена през ситото на собствения му характер, на личностния сбор от качества.

А получателят не я разпознава нито като Любов, нито като любов, а като нещо друго (най-често - терор. )

Майсторлък е да се даде такава любов, каквато е необходима на другия, според представите на "получателя" , а не на "подателя".

Оттам тръгват проблемите и ред пословици , като:

Пътят към ада е постлан с добри намерения.

Не прави непоискано добро.

и т.н.

П.П.П. Най-гениалната гъвкавост е хуморът!

Шапка свалям на този, който го умее във всяка ситуация!

Светът е оцелял, защото се е смял.

Редактирано Юли 1, 2010 от късметче

[Розалина]

късметче,ти си роден спасител,дори,когато си даваш почивка.Излъчваш една добронамереност.Благодаря ти.

Съгласна съм с твоето определение на гъвкавост ,като противоположност на закостенялост в света на идеите и възгледите,които от своя страна ни подтикват към едно или друго действие във физическия свят и конкретните му ситуации.

Друг е въпросът,че някои ситуации,ни сварват неподготвени и за кратко дори парализират ума ни.Може би,защото не са обикновени ситуации,а са урок или проверка на наученото.Знам ли какво точно са,но има такива .Те вероятно трябва да се споделят,за да се извлече поука ,но когато се развият и решат.Пак частно-субективно, днешно и повлияно от ситуацията мнение,но вече от по-спокойни хоризонти.

Хубав и напълнен остатък на деня.Ето,че е било нужно Божидар да отвори тая тема,та да хвана твоята помощ от въздуха.

Поздрави

[Креми (късметче)]

Клаудия, ти сама повдигна въпроса по подходящ начин и сама извлече необходимото.

За това е нужна И гъвкавост ( например да не се разстройваме, ако нещо не съвпада с представата ни и да извличаме само полезното). Сигурна съм, че и детето ти е готино ... като майка си.

Успех!

[B__]

Радвам се, че помощта лети насам-натам и стига събирателните центрове

Още повече се радвам, че сте се оправили сами и сега аз мога с не толко натоварваща отговорност да си отдъхна

Самата дума гъвкавост за мен също нищо не значеше. Това, което съм се опитал да опиша е не само смисъл, колкото точки за самонаблюдение и медитация. Наистина медитация. Повечето неща са мои наблюдения, които впоследствие съм проверил Особено важна е несъзнаваната причина за кофти възприемането на отстъплението.

Ти искаш сега да обясня взаимоотношенията дете родител в един пост Собствената гърювкавост може да видиш в околния свят, вкл. и в децата си.

Ако те не слушат и се противят, това е липса на гъвкавост от тяхна страна. А децата носят мисловните модели на родителите. Ако ти ги промениш, то те би трябвало повече да слушат Лично аз съм забелязъл, че ако не съм гъвкав към дъщеря ми, тя не е гъвкава към мен и се получава, че не слуша

Точно ситуациите, които "парализират" ума ти са важни. Те крият причините човек да иска да реагира по познатия начин, нищо че не е адекватен за ситуацията.

Има два вида реакция вътрешна и външна. Както късметче казва златната среда. Но среда между вътрешна и външна реакция. Вътрешната трябва да остане чиста и идеално гъвкава, за да може да прецениш ситуацията добре. Външната реакция може да включва наказания за детето и това понякога е жизнено важно за изграждането му. Трябва да се подсигури чисто вътрешно усещане, а във физическия свят можем да приложим безброй решения с различна по степен твърдост. Това пак е проява на вътрешната гъвкавост.

Имам още 3 дъщери и три сина

...не съм казал, че е лесно да си гъвкав

П.С. Сега след две часа си мисля, че от двете ви научих доста ценни неща

Редактирано Юли 1, 2010 от БожидарЗим

[Диана Илиева]

...

Така вътрешната енергия се пренасочва в атака към новите обстоятелства, хората свързани с тях, света наоколо. Силата на вътрешно неприемане може да се измери със силата на натиска на външните обстоятелства върху нас. Човек, който е споходен от „множество удари на съдбата”, неприятности и различни по степен въздействия, има недостатъчна вътрешна гъвкавост, за да живее живота си.

...

С това не бих се съгласила. Количеството удари на съдбата не зависят само от липсата или наличието на гъвкавост, а също така от кармата, както и от задачите, които са предвидени за този живот. Някои хора привличат като магнит най-различни удари, други - не.

А гъвкавостта просто ще позволи на първата група хора да се справят добре или поне що годе с ударите и да оцелеят, както и обратно - ако не проявят гъвкавост, животът им става доста тежък и ... може дори да не издържат. Докато втората група - те минават по-леко в този си живот, независимо от това какво правят.

Погледнато астрологично, хората родени под постоянните слънчеви знаци са най-праволинейни и упорити; тези от кардиналните изглеждат много напористи и устремени в дадена посока, но въпреки този си вид , успяват да правят завои и то навреме; подвижните знаци са най-гъвкави и адаптивни. Всичко това, разбира се, е по принцип, най-общо, защото понякога човек с друг слънчев знак има струпани много лични планети в постоянните знаци (особено Телец) и пак реагира така праволинейно и упорито, както и обратно - при много лични планети в подвижните знаци.

П.П. Това с времето е логично построено, но ... се опира на аксиомата: "Времето е синусоида.". И ако не е вярна аксиомата - всичко рухва. А защо да е точно синусоида?

П.П.П. Имам си тийнейджърки и аз . Гъвкавост е нужна, да, обаче в същото време са нужни и граници, които с възрастта бавно и постепенно се разширяват; а самите граници, от една страна е добре да са стабилни и неотменни, от друга - като че ли е по-добре да има една междинна зона, в която детето да усеща, че е наближило границата и че по-нататък ще среща все по-сериозна съпротива на средата (в случая в лицето на семейството/родителите). По-образно мога да го опиша така - все едно някаква мембрана, която може да се разпъва в определена посока до ... едно известно положение и след това - вече не.

[Ирина - Horus - Чебурашка]

Какво значи да си гъвкав?

Според мен, да си гъвкав - значи, да бъдеш устойчив

Това значи, при всякакви обстоятелства да запазваш хармонията в себе си и със света около теб.

Както ветровете люлеят тръстиката - така и ние сме подложени на постоянни изпитания. Както живакът, който запазва своята цялостност във всяка среда. Но, мъдростта на тръстиката и живакът се състои в това, че условията за тях са просто Път, през който преминават благодарение на своята гъвкавост и Път, в който оцеляват - благодарение на своите корени и устойчивост.

Редактирано Юли 1, 2010 от Ирина - Horus - Чебурашка

[Донка]

Тийнейджърите се появяват в живота на родителите си в период, в който по много най-различни и обективни причини, вързастният е склонен да се втвърди, да ограничи мисленето си, убеден, че е пораснал достатъчно да се грижи и да дава акъл на "по-малките". Те са ни учители - на мен са цял живот. Докато се опитвах тях да уча, животът ми "подаряваше" шамари, когато запчонах да се уча от общуването си с тях, кармата ми се промени на 180 градуса...

[B__]

...

Така вътрешната енергия се пренасочва в атака към новите обстоятелства, хората свързани с тях, света наоколо. Силата на вътрешно неприемане може да се измери със силата на натиска на външните обстоятелства върху нас. Човек, който е споходен от „множество удари на съдбата”, неприятности и различни по степен въздействия, има недостатъчна вътрешна гъвкавост, за да живее живота си.

...

С това не бих се съгласила. Количеството удари на съдбата не зависят само от липсата или наличието на гъвкавост, а също така от кармата, както и от задачите, които са предвидени за този живот. Някои хора привличат като магнит най-различни удари, други - не.

А гъвкавостта просто ще позволи на първата група хора да се справят добре или поне що годе с ударите и да оцелеят, както и обратно - ако не проявят гъвкавост, животът им става доста тежък и ... може дори да не издържат. Докато втората група - те минават по-леко в този си живот, независимо от това какво правят.

Ами разбираемо е, че не би се съгласила. И аз не съм съгласен.

Аз се зачудих защо Станимир говореше, че трябва да е без кавичките. Много неразбрано съм го написал.

Кавичките бяха, за да се покаже, че човек субектино възприема нещата като удари, ужас и ах и ох

Горното да се чете така:

"Така вътрешната енергия се пренасочва в атака към новите обстоятелства, хората свързани с тях, света наоколо. Силата на вътрешно неприемане може да се измери със субективно възприеманата сила на натиска на външните обстоятелства върху нас. Човек, който възприема житейските уроци като „удари на съдбата”, неприятности и различни по степен въздействия, има недостатъчна вътрешна гъвкавост, за да живее живота си."

[B__]

Ирина, да!

Гъвкавостта означава устойчивост. Устойчивост на вътрешната хармония и отношение към света. Независимост на настроенията и решенията от външните обстоятелства. Разбирането, че щастието е вътрешно състояние.

Гъвкавостта е и баланс на реакциите към света. От "меки" до "твърди". Понякога голяма гъвкавост означава да се реагира твърдо.

Гъвкавостта не може да се планира, защото тя не може да се прояви в миналото, нито в бъдещето. Проявява се в настоящия момент. Затова за нея е нужно не толко предварителна подготовка, а състояние на съзнанието и желанието да се отдръпнеш и погледнеш острани, когато обстоятелствата се изменят. Не може да си кажеш: "абе аз от утре ще съм гъвкав" или "ако стане еди-какво си, ще съм гъвкав".