Guest Христо6 Добавено Юни 30, 2010 Доклад Share Добавено Юни 30, 2010 Да, знам че "грешен" и "праведен" са като че ли относителни, субективни понятия. Ще ги използвам условно ... В учебното помагало "Християнска етика" ( Издателство "Слънце", София 2003г.)пише, че тези които живеят по - грешен живот, които са по - грешни, които не се стремят към по - голяма праведност се дразнят от тези които са праведни, по - праведни от тях, стремящи се да бъдат по - праведни. Пише че се дразнят, защото така наречените "праведни" напомнят/припомнят ( дори неволно)на така наречените "грешни" за техните грехове/недостатъци/падения. А пък хората по принцип не обичат да им се посочват слабостите, било то нарочно или неумишлено. Мислите ли, че наистина "грешните" се дразнят от "праведните", защото с начина си на живот "праведните" им напомнят за техни недостатъци ? Или пък всичко е частен случай ? Чел съм ( особено тук), че човек се дразни на неща в другите, които неща той също носи в себе си и които неща може и да не осъзнава. Аз лично не съм съгласен с това, поне засега. Мисля че може да се дразниш и от неща, които носиш в себе си, и от неща които не носиш. Като че ли всичко е частен случай. Може би и това твърдение за така наречените "грешни" и "праведни" звучи много обобщено и затова неточно. Надали ако някой е голям грешник и се харесва какъвто е, ще се трогва от това, че другите са по - праведни и надали ще му дреме, че те му напомнят за неговите грехове ? А дали има праведни/ по - праведни, които се дразнят от начина на живот на грешните/по - грешните от тях, защото им завиждат за това, че си позволяват определени грешки/грехове ? Ако се дразнят, може би стремежът им към праведност не е толкова искрен и те самите на са наистина праведни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юни 30, 2010 Доклад Share Добавено Юни 30, 2010 (edited) Не, всъщност "по-праведните" се дразнят от "по-грешните". Редактирано Юни 30, 2010 от БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Юни 30, 2010 Доклад Share Добавено Юни 30, 2010 (edited) Според мен няма абсолютно праведни и абсолютно грешни!Само Бог може да съди кой е по-праведен и кой по-грешен.Ние сме си едни обикновени хора и понеже сме различни,понякога се дразним един от друг. Редактирано Юни 30, 2010 от granat1 Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо6 Добавено Юни 30, 2010 Доклад Share Добавено Юни 30, 2010 Възможно е някои грешни, да се дразнят от някои по - праведни, защото си мислят, че те са лицемерно добри, защото не разбират стремежа им към по - голяма праведност и го считат за глупост. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
val68z Добавено Юни 30, 2010 Доклад Share Добавено Юни 30, 2010 "не заради праведните, а заради грешните дойдох" "който е безгрешен, нека той да хвърли камък..." ХРИСТА. никои не е само бял ,или черен. ХРИСТА допусна МАРИЯ - МАГДАЛЕНА , да измие нозете му... а може би "праведните" тогава , би трябвало да си основат клуб, на чийто вход да пише - за неправедни забранено? сещам се и за исторИята за разпъването на ХРИСТА на кръста ,и за двамата разбойници ,разпънати заедно с ХРИСТА. НЕ СЪДИ ,за да не бъдеш съден. въпросът е трябва ли да гледаме светът през розови очила , или да го погледнем такъв какъвто е , за да възприемш понякога дадена истина или факти трябва да имаш и силата да понесеш последствията от нея Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо6 Добавено Юни 30, 2010 Доклад Share Добавено Юни 30, 2010 (edited) "val68z каза :а може би "праведните" тогава , би трябвало да си основат клуб, на чийто вход да пише - за неправедни забранено?" Ааааа, не знам. Питай праведните. Пък и в постовете ми не съм споменавал подобно нещо, освен това съм казал, че тези понятия са относителни и поясних, че по - скоро трябва да се имат предвид : тези които се стремят към по - праведен живот ( така както го разбират) и тези които не се стремят, и не им дреме за праведността. Пък и аз не съм съдил никой в случая. А и твърдението, че Мария Магдалена е била проститутка, може да е женомразка измислица на църквата. ------------------------------------------------------------ П.п. Вие хората в сайта, стремите ли се към по - праведен живот ( така както го разбирате ...). Ако отговорът е да, забелязали ли сте хора които не се стремят съзнателно към такъв живот да изпитват раздразнение към вас заради стремежа ви ? Ако има такова нещо, как си го обяснявате, как си обяснявате евентуалното раздразнение към стремежа ви за по - голяма праведност ? Ако има такова нещо, това може би е проява на закона за противоположностите ? Редактирано Юни 30, 2010 от Христо6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Юни 30, 2010 Доклад Share Добавено Юни 30, 2010 Христо,аз не знам какво точно означават праведен и неправеден живот.Живея моя си живот според мойте си разбирания и не съдя другите за техния си живот .Не деля хората на праведни и неправедни - има хора които ми харесват и други които не ми харесват. п.п. Никога не съм харесвала "прекалените светци"! Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо6 Добавено Юни 30, 2010 Доклад Share Добавено Юни 30, 2010 (edited) Ами не съм сигурен, но ... съзнателния стремеж към по - благородни и възвишени мисли, чувства и постъпки не е ли стремеж към "по - голяма праведност" ? --------------------------------------------------- П.п.:Не съм казвал, че трябва да делим хората. Просто си разсъждавам и питам. Ако А се дразни от Б, затова че Б не иска да действа като А и да мисли като А, а пък въпросният А мисли и действа по - агресивно и нечестно към В и Г, това значи ли че А се дразни от стремежа към праведност на Б ( който е вярващ и който съзнателно се стреми да е по - добър)? Това раздразнение може би е проявление на закона за противоположностите. Ако нарасне светлината в теб, сигурно нараства мрака около теб ? Мракът проявен в подигравки, че не постъпваш така както друг/други са решили за нормално, а да речем постъпваш като глупак идеалист ( според тях). И може би ако Б не се поддаде на натиска на А, Б ще постигне още по - големи резултати в стремежа си. Редактирано Юни 30, 2010 от Христо6 Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юни 30, 2010 Доклад Share Добавено Юни 30, 2010 Да, знам че "грешен" и "праведен" са като че ли относителни, субективни понятия. Ще ги използвам условно ... В учебното помагало "Християнска етика" ( Издателство "Слънце", София 2003г.)пише, че тези които живеят по - грешен живот, които са по - грешни, които не се стремят към по - голяма праведност се дразнят от тези които са праведни, по - праведни от тях, стремящи се да бъдат по - праведни. ... Мислите ли, че наистина "грешните" се дразнят от "праведните", защото с начина си на живот "праведните" им напомнят за техни недостатъци ? Христо, не знам дали се интересуваш какво пише в Библията... Въпросът, който задаваш е обяснен на доста места в Новия Завет, виж напр. в 1 Коринтяни 2 глава, само че там се използват понятията "естествен" или "плътски" човек - за този , който съответства на "грешни" и "духовен" човек - за този човек , който съответства на т. нар. "праведни"... Идеята е такава, че "плътският" човек не разбира и се дразни от "духовния", тъй като счита брътвежите на "духовния" човек за глупост. Това е така, защото "духовният", по вътрешен път , чрез Духа, получава нов тип знание - духовно , за съществуването на което знание - "плътският", материален човек, изобщо не подозира... "Духовният" научава Божиите тайни по скрит, вътрешен път, защото те външно не могат да се проповядват... Проповядва им ги Единственият Учител - Святият Дух , по причина, че тези хора са започнали да "се чистят" от светската мъгла и вече "вдяват" по нещо и от духовните неща... "Светското", "естественото", "плътското" (на наш език казано - егото) у тях, се е отдръпнало малко и е направило място и на "духовното"... Тези хора живеят едновременно и двата живота - алтернативно... Понякога са "духовни", но като се "съблазнят" - връщат се към "плътското" ... Обаче - егото им шушне, че са изцяло "духовни" и затова те , в себе си, критикуват "плътските" светски хора , че (горките те) са невежи, не разбират духовните неща ( с които тези пък се гордеят) и ще горят в ада, "заедно с дявола и неговите ангели"... Другата категория пък - "плътските" още нямат развити никакви духовни сетива ; нямат развито чувство за различаване и затова категорично още нищо не разбират от духовност... За тях - духовността е пълна глупост...Затова се дразнят... Прав си, че "грешни" и "праведни" - са условни понятия ... И двете категории си намират кусури едни на други и се критикуват и явно, и тайно... Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо6 Добавено Юни 30, 2010 Доклад Share Добавено Юни 30, 2010 (edited) " Велина :Христо, не знам дали се интересуваш какво пише в Библията..." Горе долу се интересувал, но още не съм посегнал да я чета от някои притеснения, чийто източник може да се открие в поста ти : " Велина :Идеята е такава, че "плътският" човек не разбира и се дразни от "духовния", тъй като счита брътвежите на "духовния" човек за глупост." Не казвам, че съм духовен и праведен, но са ми интересни тез духовни работки ... Мисля че преди в по - голяма степен, а сега вече в по - малка степен, различни притеснения са ми пречели напълно да изразя/изявя/покажа интереса си към тези въпроси. От самата Библия съм чел много малко. Повечето неща от нещата, които знам, че ги пише там, съм ги научил индиректно/косвено ( от други места). --------------------------------------------------------- П.П.Като стана дума за Библията ... Веднъж зададох въпроса в сайта, но не ми беше отговорено директно, на лс също съм го задавал, но не помня отговори, може да съм забравил ...Чудил съм се защо тази книга се използва в учението на Учителя, след като е толкова преправяна през вековете ? Редактирано Юни 30, 2010 от Христо6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Юни 30, 2010 Доклад Share Добавено Юни 30, 2010 Ами не съм сигурен, но ... съзнателния стремеж към по - благородни и възвишени мисли, чувства и постъпки не е ли стремеж към "по - голяма праведност" ? --------------------------------------------------- П.п.:Не съм казвал, че трябва да делим хората. Просто си разсъждавам и питам. Ако А се дразни от Б, затова че Б не иска да действа като А и да мисли като А, а пък въпросният А мисли и действа по - агресивно и нечестно към В и Г, това значи ли че А се дразни от стремежа към праведност на Б ( който е вярващ и който съзнателно се стреми да е по - добър)? Това раздразнение може би е проявление на закона за противоположностите. Ако нарасне светлината в теб, сигурно нараства мрака около теб ? Мракът проявен в подигравки, че не постъпваш така както друг/други са решили за нормално, а да речем постъпваш като глупак идеалист ( според тях). И може би ако Б не се поддаде на натиска на А, Б ще постигне още по - големи резултати в стремежа си. Ако А се дразни от Б,затова че Б не иска да действа и да мисли като А,това означава че А има авторитарен характер,а Б е свободолюбив.Според мен печели свободолюбивият. Колкото по-силна е светлината,толкова по-гъст ще е мрака извън тази светлина. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо6 Добавено Юни 30, 2010 Доклад Share Добавено Юни 30, 2010 Моето его именно това не харесва. Че като се увеличи светлината в теб, ще нарасне и мрака...Тъкмо си се "извисил" над даден мрак, станал си по - светъл и ти е гот в условията и тогава ще дойдат още по-тъмни условия, които да надрастваш, пфффф. Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Юни 30, 2010 Доклад Share Добавено Юни 30, 2010 С мрака ще се пребориш като подбираш хората около себе си - да са светли! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо6 Добавено Юни 30, 2010 Доклад Share Добавено Юни 30, 2010 То като общуваш с хора, по принцип се получава така че горе долу да имате общи неща, да са ти приятни. Ако не те кефят, избягваш ги ...Пък ако са ти приятни се стремиш към тях, сам ги търсиш да общувате. Понякога животът налага да общуваме с хора, които не са като нас, по би ни било удобно да са други, но така се получава, че трябва и с различни да общуваме. Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Юни 30, 2010 Доклад Share Добавено Юни 30, 2010 Налага се да общуваме с различни хора,но трябва да внимаваме какви хора допускаме близо до себе си.Ако знаеш колко пъти съм допускала неподходящи хора...Сега внимавам - "Парен каша духа"! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Юни 30, 2010 Доклад Share Добавено Юни 30, 2010 Да, знам че "грешен" и "праведен" са като че ли относителни, субективни понятия. Ще ги използвам условно ... В учебното помагало "Християнска етика" ( Издателство "Слънце", София 2003г.)пише, че тези които живеят по - грешен живот, които са по - грешни, които не се стремят към по - голяма праведност се дразнят от тези които са праведни, по - праведни от тях, стремящи се да бъдат по - праведни. Пише че се дразнят, защото така наречените "праведни" напомнят/припомнят ( дори неволно)на така наречените "грешни" за техните грехове/недостатъци/падения. А пък хората по принцип не обичат да им се посочват слабостите, било то нарочно или неумишлено. Мислите ли, че наистина "грешните" се дразнят от "праведните", защото с начина си на живот "праведните" им напомнят за техни недостатъци ? Или пък всичко е частен случай ? Чел съм ( особено тук), че човек се дразни на неща в другите, които неща той също носи в себе си и които неща може и да не осъзнава. Аз лично не съм съгласен с това, поне засега. Мисля че може да се дразниш и от неща, които носиш в себе си, и от неща които не носиш. Като че ли всичко е частен случай. Може би и това твърдение за така наречените "грешни" и "праведни" звучи много обобщено и затова неточно. Надали ако някой е голям грешник и се харесва какъвто е, ще се трогва от това, че другите са по - праведни и надали ще му дреме, че те му напомнят за неговите грехове ? А дали има праведни/ по - праведни, които се дразнят от начина на живот на грешните/по - грешните от тях, защото им завиждат за това, че си позволяват определени грешки/грехове ? Ако се дразнят, може би стремежът им към праведност не е толкова искрен и те самите на са наистина праведни. Привет! Никак не са относителни и субективни понятията. Греховността си е нищо повече от неизправност (липса на правота - любов към Бога, а от там и към ближния) в ядрото на човешката клетка и по-конкретно в ДНК-то. Всички наклонности, "наследствени" белези, склонности и пр. работи, които привличат човека към разне неща, чрез които облагодетелства себе си за сметка на околните и всичките изкривявания са там. Склонността към гняв, към ревност, към омраза, към насилие, към възгордяване, към егоизъм и пр., всичко е там. Това е първородния грях. Той се онаследява. Изкривяване в системата и несъвършенство в ДНК-то. Живели някога човеци, който достигнали своя връх. Настъпил тяхната златна ера. Царството на Мира и на Любовта, на Свободата и Щастието. Както обаче знаем в света няма застой и всеки връх е последван от упадък, от инволюция, за да се залакатуши отново колелото към изкачването. За да се изкачваш, то трябва да си ниско долу, да си слязъл. И така живели си тез човеци и владеели първоелементите. Творили и претворявали Битието. Те били Богове. Същите, ползващи се от своята мощ, създали хората (телата), така, че те да им бъдат от полза и да им служат. Помолили Бог да даде на новия вид съзнание (дух) и ето, че светът станал друг. Създателите на хората първоначално не били лоши. Напротив, били много добри и любящи, но както споменах по-горе, те вървели към инволюция и постепенно времето им изтичало, правейки ги слаби и немощни. Все по-често създателите се ползвали от странични и изкуствени мчетоди, за да държат нещата под контрол, но въпреки това все по-малко власт имали. Поради предопределението, Бог постепенно ограничавал техните сили и ги водил към изчезване. Кръвта на тези създания била синя, царска, свещена. За да предадат част от свето познание, творците на хората прибяхнали до омешване на тази кръв. Така от жените на хората се родили синове на боговете. Те били първите ханове, вождове, царе, фараони и в тяхната кръв присъствало онова съвършенство, което било хорактерно на боговете. От крайв време кастата на монарсите се опитва да запази тази кръв, обаче не е определено тя да бъде пазена по този изкуствен начин. Днес също сме свидетели как много принцове, лордове, принцеси и пр. влизат в съпружески отношения с хора от по-ниските слоеве. Царската и благородническа кръв (благо роди) е одавна изгубена, но тя може да бъде възтановена и то не само от онези, които наричат себе си благородници (а не са), а от всички, дори и от най-големия просяк. ДНК-то може да се измени. На благородния човек ДНК-то му е съвсем различно. В него не само са изчезнали първичните наследствени белези, които сами по себе си водят до неправда, беззаконие и грях, но даже са се появили блага и дарби. ДНК-то на праведния човек познава т.н. Христово съзнание и разбира отлично това що е Мир, Благодарност, Съгласие и Любов. Енергията на праведния човек се е издигнала право нагоре, към върха на света (микрокосмоса), където се е сляла с първоизтгочника. По пътя си, тази енергия на правидния човек не крони нито на ляво, нито надясно и не се разпилява в нито една от хоризонталите, водещи към различни измерения. В отговор на тази преданноотдаденост Бог спуска Милостта Си, която изменя греховността до най-дълбоките и корени, а сиреч до ядрото на всяка една от клетките, до мозъкът на костите. Доста "вода обаче изтича" докато някой не просветне напълно, докато цялото тяло, без никакъв остатък не се окъпе в Светлина. http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/08.06_Preobrazhenie_Gospodne.htm#evangelie Това е и изходния билет от тук. Тогава тялото е друго - Ново Небе и Нова Земя. Спасението е на лице. Това което следва, във християнската традиция, а и не само там, се нарича Възнесение/Успение. http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/Vaznesenie_Gospodne/index.htm http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/08.15_Uspenie_Bogorodichno.htm Тогава човек вече е извънземен и като всеки друг извънземен (такъв чийто първоелемент "земя" е претворен) и той може да "идва" и да си "отива" когато си поиска. Да се явява и да изчезва без следа... Преди това е било по-трудно, но утре това ще споходи мнозина, затова хората трябва да си помогаме, защото това нещо се постига най-лесно когато сме заедно: http://www.vbox7.com/play:0e631a86 Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юни 30, 2010 Доклад Share Добавено Юни 30, 2010 П.П.Като стана дума за Библията ... Веднъж зададох въпроса в сайта, но не ми беше отговорено директно, на лс също съм го задавал, но не помня отговори, може да съм забравил ...Чудил съм се защо тази книга се използва в учението на Учителя, след като е толкова преправяна през вековете ? (Писах ти това съобщение на лични, но системата ми отговори, че не можеш да получаваш повече съобщения... Май си се препълнил? ) Питаш защо Учителят използва Библията, след като се знае, че тя е манипулирана през вековете, от църковните владици... Така е - от Библията са премахнати някои текстове / книги, с цел да се премахнат ИДЕИ, които не са допадали на властимащите, в Църквата... В това се състои манипулацията - в укриване на някои ИДЕИ, чрез заличаването им от Писанието... Обаче - премахвали, премахвали - колко да премахнат?... В Библията има още МНОГО ИДЕИ, които са ценна духовна храна за тези, които се интересуват, тъй като имат стремеж и усет да различат духовното от чисто физическото... Въпреки това, Учителят казва, че нищо не е написано в земната Библия, в сравнение с това богатство , което се съдържа в небесната Библия, която ще изучаваме "горе"... Лека вечер, Вили Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Юли 1, 2010 Доклад Share Добавено Юли 1, 2010 Като стана въпрос за Библията - в едно от своите пророчества Ванга казва,че Мир на Земята ще има тогава,когато дойде "Огнената библия",която ще важи за всички хора. Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Май 10, 2012 Доклад Share Добавено Май 10, 2012 (edited) ...За да се прояви истината.... стремежът към благодетелност - ...трябва да си отиде. Добродетелният човек, който съзнава, че се стреми към добродетелност, няма никога да открие действителното. Той може да е много почтен човек, но това няма нищо общо с човека на истината... Добродетелният човек е добър човек, но той никога няма да открие истината, защото добродетелта за него е прикритие на неговия аз. Стараейки се да бъде добродетелен, той засилва своя аз... човекът, богат със знания и вяра, ще познава само тъмнината и ще бъде средище на беди и страдания... Какво сега, излиза че ако си праведен и съзнаваш своята праведност или ако се стремиш към праведност, няма да си човек на истината и нещастието ще е вътре в теб и няма да си истински щастлив, а ще си човек познаващ само тъмнината ?! Не ми се вярва. Вий как смятате, обосновете се моля ? Източник на цитата : "Първата и последна свобода", "ГЛАВА 9. Какво е Азът?", Дж.Кришнамурти. http://realize.my.co...m#_Toc198265940 Редактирано Май 10, 2012 от Христо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 10, 2012 Доклад Share Добавено Май 10, 2012 Още вчера ти отговорих на този въпрос. Праведността и добродетелността не бива да се превръща в култ на който да служим. Праведността не бива да е нещо външно към което да се стремим, а ние трябва да гледаме на праведността като на нещо съществуващо в нас самите и което следва да изявяваме. Не може едновременно да бъдем праведни и да се стремим към праведност. Не, праведността е в нас. Липсата й или по-скоро илюзията, че праведността е някъде отвън, поражда нещастие, а осъзнаването й не като нещо външно, което да постигнем, а като нещо, което винаги е било и ще бъде част от нас води до истинско щастие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Май 10, 2012 Доклад Share Добавено Май 10, 2012 (edited) Още вчера ти отговорих на този въпрос. Не помня. Праведността и добродетелността не бива да се превръща в култ на който да служим.Праведността не бива да е нещо външно към което да се стремим, а ние трябва да гледаме на праведността като на нещо съществуващо в нас самите и което следва да изявяваме. Така де. Но без съзнателни целенасочени усилия за проявяването им...? Вярно, че не трябва да се вкопчваме в тях (Лазарев говори за издигане на духовността в кумир), но все пак ...може би са нужни умерени усилия, целенасоченост. Той майче отрича и съзнаването, че я изявяваме или че трябва да я изявяваме. Струва ми се, че той все едно казва :"Не трябва да си мисля, че аз сега постъпвам праведно, че аз ще се опитвам да постъпвам праведно, или че преди малко постъпих праведно." Не знам дали правилно ми се струва. Или аз не разбирам, макар че за 2-3 път чета работите, или той просто има (поне донякъде) по - различни убеждения от убежденията на други учители и автори, или си е представял вижданията по начин, по който поне на пръв поглед да изглеждат по - различни от да речем същите виждания на други учители. Има една теория, че духовните учители говорели за едни и същи неща, че нямало противоречия в същността на информацията, че едва ли не всичко е еднакво, ама представено по различни начини. Не съм убеден. Възможно е да става дума за различаващи се и дори противоположни възгледи поне в някои отношения. Абе гледаш написано едно такова просто с прости думи, изчистено...пък ти се струва, че има някаква сложност в него. И все пак дори и идеите в същността си да са еднакви (Кришнамурти говори против ръководенето от идеи), та дори да са еднакви представяните виждания, някои работи са просто очевидни разминавания : Единият учител ти казва, че с молитви не можело да се стигне до Истината, защото молитвите били свързани с проекции на нашето съзнание, ние уж сме получавали отговори от подсъзнанието си когато се молим, а Истината била неизразима и нямала общо с молитвите ни. Друг учител съветва учениците си да се молят, дава им текстове на молитви. Просто не може и А, и Б да са верни. Някой може да е смятан за просветлен/учител, но реално да не е или пък ако е - то тогава да греши за някои неща. Не може и А, и Б. На мен по - Логично ми изглежда да няма нищо лошо в молитвите, а тъкмо Напротив : да са инструмент за израстване, за приближаване към Бог/Истината или каквото е там, да са средство за повече щастие, за отговори от божественото и т.н. Нали живеем в полярен свят : възможно е някои от религиите/ученията да са коренно противоположни една на друга, именно поради тази причина. Редактирано Май 10, 2012 от Христо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 10, 2012 Доклад Share Добавено Май 10, 2012 Е, той отговорът не беше насочен към теб, но засяга същия въпрос. В темата „Или праведен, или ученик“. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Май 10, 2012 Доклад Share Добавено Май 10, 2012 Редактирах си горното мнение. Сега ще видя какво си писал в другата тема. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 10, 2012 Доклад Share Добавено Май 10, 2012 Опитваш се да примириш своите възгледи с тези на Кришнамурти, които явно са ти далечни (да си призная и на мен не са ми особено близки). Не е нужно. Остави Кришнамурти на тези, които чувстват възгледите му като близки до своя светоглед. Не бива да се абсолютизират посланията му. Да не се стремим към праведност може да означава да не ставаме зависими от фикс-идеята да бъдем праведни на всяка цена, като често си нямаме представа какво всъщност включва праведността. Ние трябва да сме свободни от подобна привързаност. Праведността следва за нас да е нещо естествено. И да, първоначално от нас ще се изискват усилия за да я проявяваме, но това трябва да са правилно насочени усилия. Кришнамурти може би има предвид неправилно насочените усилия – тези, които пилеят енергията ни и всъщност нищо не постигаме с тях. Някой може да иска да е праведен, защото така пише в Библията и поради страх от божието наказание. При него липсва разбиране за праведността и истинско осъзнаване на необходимостта от нея. Това ще бъде едно насилствено налагане на праведността. И то, въпреки че до известна степен е добро, не е истинската праведност. Праведният човек наистина не си мисли при всяко свое действие: аз съм праведен. В него липсва желание да бъде праведен – това е просто една ненужна самооценка. Той просто прави това, което счита за необходимо, отчитайки последствията от действията си. Това, което прави, прави заради последствията, а не защото правенето на нещо добро го прави праведен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Май 10, 2012 Доклад Share Добавено Май 10, 2012 (edited) ....Да не се стремим към праведност може да означава да не ставаме зависими от фикс-идеята да бъдем праведни на всяка цена, като често си нямаме представа какво всъщност включва праведността. Ние трябва да сме свободни от подобна привързаност. Праведността следва за нас да е нещо естествено. И да, първоначално от нас ще се изискват усилия за да я проявяваме, но това трябва да са правилно насочени усилия. .... Станимир, явно темата е свързана с онази за праведността и ученичеството. Знаеш ли къде е камъчето. Ти продължаваш да приемаш праведността за нещо естествено и за естествено да се следва. Но праведността това е и съвкупност от всички заблуди, които са ни довели до ..... сещаш до какво ни е довело нашето съвремие. В друга тема хора говореха как са напред в духовното развитие и ще бъдат спасени, а ТЕ (демек тези, които са назад) ще бъдат претопени?! Е бива ли таквиз неща. Та ние хората се смятаме за напред в духовното развитие, ако сме праведни.....А пък праведността е заблуда.....и кой ли ще бъде претопения. По-глобално погледнато хората за в заблудата, в манията, в обуслявянето, в програмирането ДА БЪДАТ НЯКАКВИ. .....вместо да бъдат себе си. Ти да не мислиш, че му трябваш на Бог да бъдеш някакъв. Та той очаква да бъдеш себе си. И дори да ни е обърнал гръб (както казват някои), то законите си действат Праведни.....Нашето съвремие е показало, че с праведност до никъде не се стига. Досега действаха "белите" сили. Но идва време на новите сили, които още не можем даже и да си позволим да допуснем, че ги има......а те си действат. Особено тази година, човек трябва да взема решения базирани единствено на чувството за любов. Не на праведността, не на ума, не на заблудите. Редактирано Май 10, 2012 от БожидарЗим query и Слънчева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.