Пламъче Добавено Септември 12, 2010 Доклад Share Добавено Септември 12, 2010 Вече съм абсолютно сигурна в това,че добро се прави само на добри хора. Защо? Би ли пояснила какво имаш предвид. Под добри хора съм имала предвид хората които не лъжат и не лицемерят. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 12, 2010 Доклад Share Добавено Септември 12, 2010 Ами отговорът е много прост - човек всичко прави сам на себе си. Това всички култури винаги са го знаели - има десетки пословици в различните езици и фолклорни традиции! Та всеки получава точно това, което е изпратил във вселената - при това увеличено. Значи ако аз смятам нещо за добро, но то не е добро за Вселената, ще мога да разбера това по обратната връзка - по това, което получавам. Ако смятам, че давам любов, а получавам ревност, значи и моята любов я включва по някакъв начин, макар и скрита дори за моето съзнание. Точно такъв беше моят случай. Когато промених начина, по който обичах аз самата, ревността изчезна от отношенията ми с другите хора. Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Септември 12, 2010 Доклад Share Добавено Септември 12, 2010 Мисля, че човек се променя, ако вътрешно реши да се съобрази с един по-висш идеал... В тази връзка е и работата над себе си, която той съзнателно върши, щом счете това за важно за него... Защото - рано, или по-късно - за всекиго идва и такова време... Човек изпитва вътрешна нужда от промяна на светоусещането си... Има един специфичен път към развиване и освобождаване на душата - пътят на страданието. Това е "първото нещо, което християнството препоръчва за пречистване на човека". Страданието означава, че човек излиза от Злото и влиза в Доброто. Земята е горестно място на страданията, защото човек е дошъл на нея да се учи. В страданията, изпитанията и паденията си човек изпитва себе си и любовта си. "Истинският човек не се бори отвън да възстанови честта си. Той знае, че според великия морал в света честта отвън не се възстановява. Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не са в състояние да възстановяват честта на човека, освен той самият." Учителя извежда още един критерий за правилно поведение: "Разумният човек има едно особено душевно разположение - той не мисли зло никому. Той мисли добро на всички хора и никога не си отмъщава." Според Учителя Петър Дънов в настоящия етап от своето духовно развитие човек е под властта на следните седем принципа: гордост, гняв, сладострастие, леност, скъперничество, завист, лакомия. Крайно необходимо е да се култивират нови принципи в отношението му към ближния. Първият от тях изисква да не се върши насилие, защото всяка човешка душа трябва да бъде обичана - това е търпението. Вторият изисква да се подтисне гневът и яростта - това е кротостта. И най-накрая - заглушаване на алчността и гордостта, което е истинското смирение. Учителя Петър Дънов препоръчва: "В доброто не трябва да има отлагане. Щом намислиш да направиш едно добро, трябва да го направиш моментално, без отлагане. Отложиш ли, моментът е пропуснат." И в заключение: "Не забравяйте при това, че човек трябва да остане неизвестен в доброто, както се стреми да остане неизвестен в злото." Основен закон на нравствения живот е законът за дълга. Неговата същност е, че човек не се ръководи от грижата за себе си или от егоизма, а от чувството за дълг към общността, към Цялото. Спрямо Бога човек може да се издигне до положението на Син Божий, когато постигне своя идеал: "Сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като Вселената, Дух мощен като Бога и едно с Бога!" Основните принципи и постановки в етиката, формулирана от Учителя Петър Дънов, разкриват силна вяра в човека и неговия физически, нравствен и духовен потенциал, определят на личността решаваща роля в промяната на условията на собствения й живот. Бъдещето на човека лежи в самоусъвършенстването на отделната индивидуалност, вследствие от което ще настъпи нова ера във взаимоотношенията между хората - братство, разбирателство, алтруизъм. Като най-важна ценност на морала се разглежда себеотрицанието, разбирано като жертва на личния интерес, породен от егоизма, в името на общото. източник Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Септември 12, 2010 Доклад Share Добавено Септември 12, 2010 Случвало ми се е да направя на някого доброто,което е поискал от мен ,а се е оказвало че не е трябвало да го правя,защото последствията са се оказали недобри. Винаги и на всеки ли трябва да правим доброто,което е поискал от нас или първо да помислим за последствията? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 12, 2010 Доклад Share Добавено Септември 12, 2010 Ами напоследък все повече учени стигат до извод, стар колкото цивилизацията - че ние мислим най-добре с мозъка, който се намира в сърцето ни. Това ни е вселенският мозък, а човешкият, предназначен за земните условия - е в главата. Може би е добра идея да се консултираме с мозъка на сърцето, когато имаме да вършим добро - без значение дали е искано от някого изобщо. За мен има само един авторитет, който може да ми поиска да направя добро - Бог... и неговия Син. Човешкото поискване не се брои. Пламъче и Слънчева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Септември 12, 2010 Доклад Share Добавено Септември 12, 2010 Случвало ми се е да направя на някого доброто ? ,което е поискал от мен ,а се е оказвало че не е трябвало да го правя,защото последствията са се оказали недобри. Винаги и на всеки ли трябва да правим доброто,което е поискал от нас или първо да помислим за последствията? Вярно е, че човек не винаги може да прецени, в момента - дали нещо е наистина полезно (и в този смисъл - добро), за този, който го иска... Но щом последиците са се оказали недобри - ясно е, че поисканото "добро" - не е било за добро в общоприетия смисъл, но все пак е принесло някаква полза - с горчивия опит, който е донесло... То затова се е случило, заради опита, който винаги е полезен, ако човек го забележи и вземе предвид... Не знам друг начин, освен вътрешното чувство, интуицията, която да ни помогне - в даден конкретен случай - да решим дали нещо е добро, или не е добро; дали е полезно, или е вредно за човека... Защото умът ни лесно се заблуждава в преценките си... Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Септември 12, 2010 Доклад Share Добавено Септември 12, 2010 Имало е моменти,в които съм усещала,че не трябва да правя това,което се иска от мен,но е надделявало това, което ми е втълпявано с години - не отказвай помощ на никого,щом я е поискал от теб. Натрупаният горчив опит ме научи да мога да отказвам,без да се чувствам виновна. Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Септември 12, 2010 Доклад Share Добавено Септември 12, 2010 Вече съм абсолютно сигурна в това,че добро се прави само на добри хора. А, Гранат, това горното никак не е равнозначно на това: Имало е моменти,в които съм усещала,че не трябва да правя това,което се иска от мен,но е надделявало това, което ми е втълпявано с години - не отказвай помощ на никого,щом я е поискал от теб. Натрупаният горчив опит ме научи да мога да отказвам,без да се чувствам виновна. Това първото ми прозвуча много странно. Чудех се по-скоро какъв критерий прилагаш, за да квалифицираш някого като "добър човек"? И какво следва да правим на т.нар. "лоши хора"? Или поне недотам добри? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Септември 12, 2010 Доклад Share Добавено Септември 12, 2010 (edited) Човек не винаги може да се изрази точно,особено когато е все още под влиянието на преживяното.Проблемът се вижда най-добре когато емоцията отстъпи място на разума. Вече не бих направила добро на хора които злоупотребяват с мен чрез лъжа и лицемерие. А иначе вече съм го писала - хората не са нито добри нито лоши,просто в различните ситуации и с различните хора се проявяват различно. Аз съм привличала към себе си т.н. "лоши хора" с мисловната си нагласа,но не съм го съзнавала.Добре че не са били чак толкова "лоши"! Редактирано Септември 12, 2010 от granat1 Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Септември 13, 2010 Доклад Share Добавено Септември 13, 2010 Имало е моменти,в които съм усещала,че не трябва да правя това,което се иска от мен,но е надделявало това, което ми е втълпявано с години - не отказвай помощ на никого,щом я е поискал от теб. Натрупаният горчив опит ме научи да мога да отказвам,без да се чувствам виновна. Трудно е да заглушим натрупванията от общоприетите "норми" за добро-лошо. Да се откъснем от това-какво ще кажат другите? Но постепенно, ако съзнанието ни е будно можем да се справим. Ако в мен остава някаква дисхармония, че нещо не е както трябва /независимо дали съм избрала да помогна или не/, то значи съм в разрез с Вселената. И просто при следващ случай е добре да усетя, кое е правилното решение. Когато не си послушам вътрешното нашепване, а избързам, греша. Всяка ситуация си е отдална, просто е нужно изключване на външнита гласове.... Пламъче и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Септември 13, 2010 Доклад Share Добавено Септември 13, 2010 Понякога всички думи на хората са излишни. Създават излишен шум, а това не ни прави по- добри. Понякога дори мислите пречат, защото не са нужни мисли, а една единствена мисъл. В природата на хората е да бъдат добри! http://www.vbox7.com/play:894c4c6c http://www.vbox7.com/play:894c4c6c&start=34 Донка, Слънчева, Иванка Калбурджиева и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest pavletA Добавено Септември 14, 2010 Доклад Share Добавено Септември 14, 2010 Да бъдем по- добри, означава да приемем,че всичко около нас е майа.Във всякакви възможни варианти ни се предлагат уроци от Всевишния да трупаме любов към Бога.В библията Христос проповядва да прощаваме на враговете си 7 пъти по 77. Това е наистина много голяма цифра.Но това е работа през целия ни живот, да се научим да бъдем добри. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
miroSlava18 Добавено Януари 11, 2011 Доклад Share Добавено Януари 11, 2011 (edited) Една поучителна история с мен самата - един колега, който трябваше да отиде до Общината да свърши нещо, но беше употребил алкохол и не можеше да използва собствения си автомобил, дойде и ме помоли да го закарам, за да си свърши работата. Общината беше наблизо, обикновено повечето автомобили използваха едни странични улици за по пряко, но когато трябваше да се включим в движението на главния път, се получаваше една опашка от няколко автомобила. И така ние сме 5-6 кола, в момента по тротоара се движи една жена, млад мъж се впуска към нея, скъсва златния и ланец и хуква да бяга. В този момент от колите започнаха да изскачат хора и подгониха крадеца. Моя колега също отваря вратата за да се впусне в гонката, но аз го спирам, вероятно защото все пак е употребил алкохол. Нямам друго обяснение защо го спрях в този момент. На следващия ден сутринта извеждайки кучето си на разходка, слизайки с асансьора на първия етаж, преди още да отворя вратата, тя се отваря и една немска овчарка, която вече я прибират, връхлита към моето куче и почва да го дави. За първи и последен път ми се случи това, но да разкажа докрай историята. Толкова се изплаших, започнах да крещя неистово, чувах как съседа в апартамента на първия етаж покашля, но не ми се притече на помощ. Всичко продължи около една-две минути, успяха да приберат овчарката, на моето куче му нямаше нищо, остана само силният стрес, който изпитах. По-късно премислих ситуацията и разбрах, че така както аз спрях колегата ми да отиде и помогне на жената предишния ден, така и на мен в този момент никой не ми помогна. След два дни разбирам, че съседа от първия етаж, който не ми помогна, решил да се качи някъде нагоре по етажите, влизайки в асансьора, вътре друг съсед с кучето си, което се впуска и го ухапва по корема. Започнах да се смея и си казах - всеки от нас си получи заслуженото. И така нещата приключиха, повече нито на мен, нито на съседа от първия етаж не се случи нещо подобно. Редактирано Януари 11, 2011 от miroSlava18 Дъгата и Розалина 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Април 1, 2011 Доклад Share Добавено Април 1, 2011 Добротата ражда доброта. Има много примери, но ми се иска да споделя един от онзи ден. Дъщеря ми скъса и двете си ученически чанти, занесе едната на шивач, като реши, че някак ще изкара 1 ден с другата, която беше от изкуствена материя, която не подлежи на ремонт. Но на другия ден когато отиде при шивачката намери бележка на вратата, че ателието ще отвори след 1 седмица. Решихме че така или иначе няма какво да направим, пооправих старата чанта, така че да изкара 3-4 дена. Когато отиде обаче след 1 седмица имаше нова бележка, че ателието ще отвори на следващата седмица. тук вече аз малко се изнервих и я попитах няма ли телефон на който да се обадим, за да разберем, кога всъщност ще отвори, но разсеяната ми дъщеря не видяла телефон, а и аз не настоявах, просто старата чанта се ползва още известно време. След още 1 седмица в един следобед дъщеря ми се връща с поправената чанта и ми казва: - Шивачката е била болна и е лежала в болница. Благодари ми, че само аз от всички клиенти не съм и звъняла да я притеснявам и да и се карам и от благодарност ми е оправила и механизма на дръжката за който не съм плащала. Мъничко нали но от сърце. Малкият жест връща малък жест, а големия.... Латина, Донка, Светлина и Хармония и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Галатея Добавено Април 1, 2011 Доклад Share Добавено Април 1, 2011 "Като дойде някой, изисква се голяма прозорливост да разбереш от какво има нужда той.Той има едно потайно желание,има нещо, от което той се нуждае и ако го намериш, то е важното сега.Една твоя дума може да го огорчи.Един твой поглед може да го огорчи.Ако няма прозорливост, ти няма да знаеш как да постъпиш.Като дойде той,ти можеш да го погледнеш така мило.че още като влезе той, отвори му се сърцето.Не е лесно човек да бъде в пълния смисъл на думата човек!Не е в свиването на очите, но важно е съзнанието в дадения случай.Като видя някой беден човек, аз пазя моето съзнание да има правилно отношение към него,а не да кажа:"Този човек откъде е?"Казвам:"Този е един човек, когото Бог праща при мене."На библейски език казано:"Този, бедния човек, Бог го праща при мене,да ме опита какво зная и как ще постъпя.И като го видя казвам:"Заповядайте,влезте ,седнете."И почвам да се разговарям с него. А иде някой,когото дявола е изпратил. И той иска да ме изпита.Той е богат,учен.Тогаз като го видя, аз си свия веждите, навъся се и казвам му:"Ще кажеш на вашия господар,че тук лъжи не минават.То беше едно време.Едно време нашият род е много страдал."Това е учението,Ще се навъсите, като видите дявола, ще си свиете веждите.А пък като видите доброто,ще се поусмихнете." ООК; година 17,Запалена свещ;стр.86-87,Учителя Беинса Дуно Светлина и Хармония 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
wonderful Добавено Април 1, 2011 Доклад Share Добавено Април 1, 2011 (edited) Днес малката ми дъщеря почти на 3 годинки като видя снимка на Учителя каза: Петьов Дънов, много сладко звучи с нейното гласче. И след това добави: "дето ни учи да сме добри". Винаги като види на филм или снимка Беинса Дуно с радост възкликва; Петьов Дънов ! Петьов Дънов! Редактирано Април 1, 2011 от wonderful Латина и Иванка Калбурджиева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
марсин Добавено Април 1, 2011 Автор Доклад Share Добавено Април 1, 2011 Здравейте! Отдавна не съм влизала тук и темата удивително се е "уголемила".Преди седмица след паневритмията слязохме пеш по стъпалата/ играем на високо в града/...И ние,щото заредени силно позитивно от паневритмията , си поздравяваме всички качващи се нагоре наши съграждани ... ами и те ни поздравяваха,че и се разговаряхме/както на село в детството ни,много обичам това сравнение/....Беше супер емоция за всички,чувствахме се сякаш по-силни и по-задружни... wonderful , да ти е здрава госпожицата! Латина, Светлина и Хармония и Иванка Калбурджиева 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
wonderful Добавено Април 2, 2011 Доклад Share Добавено Април 2, 2011 (edited) wonderful , да ти е здрава госпожицата! Благодаря, Марсин! Вкъщи палуват две госпожици! Да са живи и здрави и двете! Да са живи и здрави всички деца по света! Редактирано Април 2, 2011 от wonderful Диляна Колева и Светлина и Хармония 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.