Донка Добавено Юни 29, 2010 Доклад Share Добавено Юни 29, 2010 трябваше да се отърся от очаквания,разочарования в душата си и погрешни представи и да ги разбера,да ги видя,всеки в неговия собствен свят и да ги заобичам лекичко полекичко,но този път истински с приемане,разбиране и без никакви очаквания. Ами това ознчава "отдалеч" - нямаше никакви проблеми да бъдат обичани по този начин и когато сте били физически далеч един от друг. Всъщност когато хората са далеч по някаква причина, те точно така се обичат. нямат очаквания, че другият ще им /или няма да им - каже нещо. Нямат очаквания, че ще или няма да направи друго... Не се вглеждат в личните му качества, не искат да го поправят за негово (най-вече за свое ) добро... Или както обичаме да си казваме с моята колежка - "не си стъпваме по аурите". А, не че не може да си стъпваме и когато сме на 100 км един от друг - това го усетих снощи например, при разговор в скайпа с човек, с когото не сме се виждали 5 годни и живее на обратната страна на планетата. Усетих и колко е вярно това, че колкото и далече да се намираме един от друг, ние си оставаме близко... Аз си го обичах такъв какъвто е и когато идваше в школата ми 2 пъти седмично, обичам го и сега. Той настъпваше хората, опитваше се и мен, но безуспешно - и тогава, и сега... Не, не е стена това, което има между мен и него - просто са различни измерения. Аз няма да влезна в неговото само защото да изпитам вълна от любов - няма нужда, аз си я изпитвам и в моето. В неговото съм била вече и го разбирам. Да обичам някого не означава да влизам в неговия свят, достатъчно е да го разбирам и да го оставям свободен да живее в него така, както той си харесва и разбира. Да обичам някого не означава да очаквам той да влезе в моя свят, достатъчно е, че сме заедно всеки със своя свят в Големия. Щом Бог ни обича в нашите различни светове и различни един от друг, значи и аз мога да се науча... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 29, 2010 Доклад Share Добавено Юни 29, 2010 Истинската любов зачита и се съобразява с личното пространство на другите. Аз поне това разбрах под „да обичаш отдалеч“. Б. Дуно в една беседа беше дал пример за това, какво ще стане ако Слънцето се приближи на такова разстояние до Земята, на каквото се намира Луната. Изводите всеки може да си ги направи. Когато обичаме някого не е необходимо да заемаме целия му хоризонт, така че той да не може да види нищо останало. Това няма да е любов, а обсебване. Колкото до очакванията, въпросът не е в самите очаквания, а в това, че ни липсва гъвкавост. Не трябва да сме зависими от очакванията си. Не трябва да налагаме очакванията си върху другите. Очакванията ни да бъдат просто една прогноза, която да не нарушава нечия свобода. Ако нещо, което сме очаквали, не се реализира, просто трябва да приемем това като запазим вътрешното си равновесие. Ако очакванията ни към някого не се оправдаят – също. Лъчезарна, Ани, Донка и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
марсин Добавено Юни 29, 2010 Автор Доклад Share Добавено Юни 29, 2010 Уау, до къде сме стигнали в разсъжденията ! Май задълбахме в обичането отдалече -не знам защо ....Мисля,че е много логично в обществените/не личните взаимоотношения да е точно така ,"от разстояние",вида на контакта предполага ,че не е нужно задълбочаване ...При личните взаимоотношения е друго- там това обичане отдалече / много ми хареса определението и е много точно,мисля / много-много не върви и си зависи от посоката на контакта/ + /- / В личния контакт то се налага,когато трябва да се защитим от нечие въздействие,или запазване на неутралитет ,мисля аЗ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо6 Добавено Юни 29, 2010 Доклад Share Добавено Юни 29, 2010 Някой бил казал, че е по - лесно да обичаш целия свят, отколкото съседа си по етаж. Ани и Дъгата 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
марсин Добавено Юни 29, 2010 Автор Доклад Share Добавено Юни 29, 2010 Някой бил казал, че е по - лесно да обичаш целия свят, отколкото съседа си по етаж. да,защото съседа постоянно ми лази по нервите и "ме настъпва по аурата" жестоко-ето тук трябва да има неутралитет, дори от много голямо разстояние!!!.А целия свят-той.. не "ме настъпва по аурата " ,не ми влияе пряко. п.с : при мен го има този проблем Слънчева и Пламъче 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Юни 29, 2010 Доклад Share Добавено Юни 29, 2010 Някой бил казал, че е по - лесно да обичаш целия свят, отколкото съседа си по етаж. Да бъдеш добър със съседа по етаж не означава да го обичаш,а да бъдеш толерантен и да го търпиш с усмивка. Ани 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо6 Добавено Юни 29, 2010 Доклад Share Добавено Юни 29, 2010 (edited) А може ли хем да пребиеш някой, хем да го обичаш? Понеже преди време един лазаревист кармист ме беше заплашил, че може и с любов да ме пребие. Това е най - красивата заплаха, която съм получавал, драго да ти стане.Такива заплахи не се получават всеки ден, това е нещо уникално и неповторимо. Колко хора получават в живота си такива заплахи и по колко пъти ? Животът е пълен с уникалности. Редактирано Юни 29, 2010 от Христо6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юни 29, 2010 Доклад Share Добавено Юни 29, 2010 Ето, това е. Има хора, които не зачитат личното ми пространство. Не проявяват уважение, разбиране. А го изискват от другите! И точно тогава ставам лоша. Без да обидя давам да се разбере, че предпочитам да са по-встрани. Но това не променя вътрешното ми добро отношение и излъчване към тях. Т. е.-нямам нищо против човека Х, но де не нарушава личното ми пространство, правото ми на свободно съществуване. Така и сблъсъци се избягват. Има яснота. Пак стигаме до дон Мигел Руис и Четирите споразумения: 1.Бъди безгрешен в словото си 2.Не приемай нищо лично 3.Не прави предположения 4.Винаги прави най-доброто, на което си способен Лъчезарна и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
марсин Добавено Юни 29, 2010 Автор Доклад Share Добавено Юни 29, 2010 А може ли хем да пребиеш някой, хем да го обичаш? Понеже преди време един лазаревист кармист ме беше заплашил, че може и с любов да ме пребие. Това е най - красивата заплаха, която съм получавал, драго да ти стане. Ако е мазохист що не Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юни 29, 2010 Доклад Share Добавено Юни 29, 2010 Ако плеснеш детето си по дупето, защото е попрекалило с белите то е с любов и за добро. Но ако го биеш, за да си покажеш комплексите и наложиш волята едва ли е добро. Лъчезарна 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 29, 2010 Доклад Share Добавено Юни 29, 2010 (edited) Да, стигнахме до това, какво е да си толерантен и какво е да обичаш. Нещата са различни - едно е да си неутрален, друго - да си толерантен, трето - да си добър, четвърто - да обичаш ... Има хора, които не зачитат личното ми пространство. Не проявяват уважение, разбиране. А го изискват от другите! И точно тогава ставам лоша. Без да обидя давам да се разбере, че предпочитам да са по-встрани. Но това не променя вътрешното ми добро отношение и излъчване към тях Точно това имаше предвид Impulsa (може би); колко е трудно, когато близки хора непрекъснато ти нарушават личното пространство, а го изискват от теб, всеки ден, че и всеки час те "настъпват по аурата". И ако не позволяваш това (а то си е изморително, най-вече към близките, а и като е непрекъснато), те обявяват именно за лоша. Ти може да не се чувстваш лоша и да продължаваш да имаш добро излъчване към тях, но това почти не променя нещата (особено когато си имаш работа не просто с един човек, а направо с егрегора на семейството му - тогава е доста трудно да имаш по-силна енергетика от тяхната комплексна). Редактирано Юни 29, 2010 от Диана Илиева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юни 29, 2010 Доклад Share Добавено Юни 29, 2010 (edited) Да! Дон Мигел, дълго мислих над фразата- " Винаги прави най- доброто на което си способен" Много двуяка фраза, за обикновеното човешко мислене. Често най- доброто на което си способен е да откриеш себе си и това да не се хареса на никого, но на теб да ти даде път за развитие, да те освободи, да те накара да се почувстваш щастлив. Понякога най- доброто на което си способен е да удариш, за да не убиеш. Ударът няма да се хареса на никой, но никой не знае, че ти си предотвратил убийство. Има много да се мисли над това. Понякога е добре да отвориш прибраните чувства и да изкрещиш- "не ми харесваш", от колкото да се усмихваш и да крещиш вътрешно, да се опитваш да си налагаш обичане. Това е ярък пример за невротизъм, когато човек казва, показва едно, а вътрешно крещи друго. Ако наистина някой не ми харесва, има грубо разминаване в моралните ни оценки, принципите, ценностните системи и отношение към живот, света и т.н. аз не желая да го обичам, и не е нужно, отблизо или от далеч, такъв човек остава чужд за мен и това е най- нормалното нещо на света. Затова писах, че няма такова нещо като всеобичане. Да се опитвам да настроя мозъка си че обичам и приемам и разбирам убиеца например си е лудост, защото означава да зачертна с две дебели линии една от Божиите заповеди, която е категорична- Не убивай!! Нима съм в позиция да споря с Бог!! Та това е според мен - Да бъдем по- добри!! Вероятно всеки си мисли, че е по- добър, а другия може ли да го разбере!? Съмнявам се, защото не знае, какво означава другият да бъде по- лош. Защото всички с високо вдигнати глави казваме, Аз мога да бъда по- добър. Но много далеч вътре в подсъзнанието си натискаме и крием от целия свят и дори от себе си онова тихо- Колко съм лош!!! Не винаги разбира се, но когато го чуем, започваме да мислим, защо сме го чули!? Ами защото то е част от нас и е дошъл момент в който това да излезе и не излезе ли, за да го видим и разберем, ще си докараме невроза. Редактирано Юни 29, 2010 от didi_ts Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юни 29, 2010 Доклад Share Добавено Юни 29, 2010 дон Мигел Руис и Четирите споразумения: 1.Бъди безгрешен в словото си 2.Не приемай нищо лично 3.Не прави предположения 4.Винаги прави най-доброто, на което си способен ЧЕТИРИТЕ СПОРАЗУМЕНИЯ 1. БЪДИ БЕЗГРЕШЕН В СЛОВОТО СИ Говори честно. Казвай само това, което мислиш. Не използвай словото, за да се самоохулваш или за да охулваш другите. Насочи силата на словото към истината и любовта. Ако проумееш, че словото има силата да твори, че това, което казваш, подготвя твоето бъдеще и бъдещето на другите, ти ще станеш по-отговорен и към себе си, и към света. Словото има силата на магия: бяла или черна - зависи единствено от теб. Дай на словото си любов и помни, че каквото изпратиш, това ще получиш. 2. НЕ ПРИЕМАЙ НИЩО ЛИЧНО Хората не правят нищо заради теб. Ти не си център на тяхната Вселена. Ти си център единствено на собствения си живот. Това, което хората казват или правят, е проекция на собствената им реалност. Когато не приемаш нищо лично, когато проумееш, че животът на другите е резултат от техния избор, тогава ти имаш имунитет срещу мнението и действията на другите и няма да станеш жертва на ненужно страдание. 3. НЕ ПРАВИ ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ Намери смелост да задаваш въпроси и да изразяваш желанията си. Никой освен теб не знае твоите мисли, затова - изразявай ги максимално точно, за да избегнеш недоразуменията. Ти не знаеш мислите на другите, затова не прави предположения, а задавай въпроси, за да избегнеш недоразуменията. Общувай с другите възможно най-ясно, за да избегнеш недоразумения, тъга и нещастия. 4. ВИНАГИ ПРАВИ НАЙ-ДОБРОТО, НА КОЕТО СИ СПОСОБЕН Най-доброто, на което си способен, е променлива величина. При всички обстоятелства давай най-доброто от себе си и няма да се самоосъждаш, самобичуваш и самосъжаляваш, защото съвестта ти ще е чиста. За да проумееш същността на Четирите споразумения, трябва да преминеш през познанието за Опитомяването и Самоопитомяването, за Одобрението и Справедливостта, за Личния ад на Самоотхвърлянето. И тогава ще разбереш, че Изходът е в Четирите споразумения. Л Е К У В А Щ О С Ъ З Н А Н И Е представя някои от философиите на здравето, от които може да изберете тази, която е най-подходяща за вас тук и сега АЗ СЪМ ТОВА, КОЕТО ВИЖДАМ АКО ЖИВОТЪТ Е ИГРА, ТОВА СА ПРАВИЛАТА БОДХИДХАРМА: "донеси със себе си ... " ДЕСЕТТЕ КЛЮЧА НА ЩАСТИЕТО ДУХОВНИТЕ ЗАКОНИ НА ЖИВОТА ЗА ПРОШКАТА И БЛАГОДАРНОСТТА ЛУИЗ ХЕЙ и НЕЙНИТЕ ПОЗИТИВНИ УТВЪРЖДАНИЯ ЛЮБОВ, МЕДИЦИНА, ЧУДЕСА НАСОЧВАНЕ НА УМА КЪМ ИЗЦЕЛЕНИЕ ОЦЕЛЯВАЩО ПОВЕДЕНИЕ ПО ПЪТЯ НА ИЗЦЕЛЕНИЕТО С ЛУИЗ ХЕЙ УТВЪРЖДАВАЙТЕ ДОБРОТО ХИПНО-МЕДИТАЦИЯТА ЧЕТИРИТЕ СПОРАЗУМЕНИЯ НА ТОЛТЕКИТЕ ЧУДОТО НА ПРОШКАТА 22 НЕОСПОРИМИ ЗАКОНА ЗА СЪВЪРШЕНОТО ЗДРАВЕ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 29, 2010 Доклад Share Добавено Юни 29, 2010 Да, така е didi_ts! A колкото до последния абзац: ... Та това е според мен - Да бъдем по- добри!! Вероятно всеки си мисли, че е по- добър, а другия може ли да го разбере!? Съмнявам се, защото не знае, какво означава другият да бъде по- лош. Защото всички с високо вдигнати глави казваме, Аз мога да бъда по- добър. Но много далеч вътре в подсъзнанието си натискаме и крием от целия свят и дори от себе си онова тихо- Колко съм лош!!! Не винаги разбира се, но когато го чуем, започваме да мислим, защо сме го чули!? Ами защото то е част от нас и е дошъл момент в който това да излезе и не излезе ли, за да го видим и разберем, ще си докараме невроза. много си права. И знаеш ли - мен повече ме притесняват хората, които дори не си позволяват да чуят това "Колко съм лош." в себе си. Заглушават го с всякакви методи, защото противоречи на убеждението им, че вече са надраснали това, че са го преживели и са се променили/извисили, че вече са над тези неща и т.н. Един чудесен индикатор дали го има в нас това "Колко съм лош.", а ние да не го чуваме, не е дори неврозата (неврозата обикновено си я докарват хората, които са в другата крайност - непрекъсното си повтарят "Ох, колко съм лош."), а соматизирането на проблема в някаква болка. Забележи - не казвам болест, а болка; нещо в тялото ни боли (или може би пари и др.п.). Така хем сами се наказваме, хем сами си сигнализираме, да спрем да се самоманипулираме. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 29, 2010 Доклад Share Добавено Юни 29, 2010 (edited) Ами ако ни е хубаво и не се усещаме лоши - това какво значи: - че се заблуждаваме, че не сме лоши?? - че се крием от себе си и другите, че сме лоши и сме с маска?? А може ли например просто наистина да ни е хубаво и да не сме лоши? Ако някой друг смята, че аз съм лоша, това означава ли, че аз трябва да мисля така за себе си? И ако аз не мисля така за себе си, то има ли той основание да твърди, че се заблуждавам или маскирам и имам проблем? Или може би проблемът не е мой? Редактирано Юни 29, 2010 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юни 29, 2010 Доклад Share Добавено Юни 29, 2010 Нужно е да се познаваме-Да! Нужно е да сме си признали и хубавите и лошите си страни. Не познавам абсолютно добър човек. Само при Бога има абсолютно Добро и Абсолютна Любов... Помислете дори и Христос, дори и Учителя е бил "лош" за някои хора. /далеч съм от мисълта да се срявнявам с тях, просто пример/. Нашето ограничено съзнание ни прави номера. Та вътрешното намерение е много важно. Вътрешното усещане за пълнота, за щастие. "Ако живееш в минал сън, ти не се наслаждаваш на случващото се сега, защото винаги ще ти се иска да бъде различно от онова, което е. Няма как да пропуснеш някого или нещо, защото си жив. Да не се наслаждаваш на настоящето означава да живееш в миналото и да бъдеш полужив. Това води до самосъжаление, страдание и сълзи. Щастието е ваше рождено право. Както и любовта, насладата от нея и споделянето й. Живи сте, така че вземете живота си и му се радвайте. Не се съпротивлявайте на разливащия се във вас живот, защото това е живеещият във вас Бог. Самото ви съществуване доказва съществуването на Бога. Съществуването ви доказва съществуването на живота и енергията. Не е необходимо да знаем или доказваме каквото и да било. Единственото, което има значение, е да бъдем, да поемем риска и да се радваме на живота. Кажете „не", когато искате да кажете „не", и „да", когато желаете да кажете „да". Вие имате правото да бъдете самите себе си. А ще бъдете самите себе си, само когато правите най-доброто, на което сте способни. Когато не го правите, вие отричате правото си да бъдете самите себе си. Заслужава си да подхранвате това семенце в ума си. Не ви е необходимо познание или велики философски концепции. Не ви е необходимо другите да ви приемат. Вие давате израз на собствената си божественост чрез живота си и любовта си към себе си и към другите. Да кажеш „Обичам те" е проява на божественото."- Из Четирите споразумения За себе си мога да кажа, че не съм се страхувала да кажа-Обичам, да го покажа, да изразя по различни начини. Е, дали са отговорили, приели? Това ми е носило и болка, но и уроци. Болката ме направи по-силна, по разумна. Около мен хората са ме приемали различно, но отдавна съм надраснала това желание някой да ме приеме. Просто, защото наистина зная, че хората не са лоши, но живеят в своите си заблуди, предразсъдъци, ограничения и т. н. Не отговарям за другите-отговарям за себе си. Често моето щастие и заряд ядосва някого, но това също не е мой проблем. Носим отговорност за вътрешните си подбуди, намерения. Донка, Дъгата и Иванка Калбурджиева 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 29, 2010 Доклад Share Добавено Юни 29, 2010 Ами ако ни е хубаво и не се усещаме лоши - това какво значи: - че се заблуждаваме, че не сме лоши?? - че се крием от себе си и другите, че сме лоши и сме с маска?? А може ли например просто наистина да ни е хубаво и да не сме лоши? Ако някой друг смята, че аз съм лоша, това означава ли, че аз трябва да мисля така за себе си? И ако аз не мисля така за себе си, то има ли той основание да твърди, че се заблуждавам или маскирам и имам проблем? Или може би проблемът не е мой? Да, Донче, означава именно двете неща с тиренцата, които си изброила. Слънчева добре ти е отговорила: Нужно е да се познаваме-Да! Нужно е да сме си признали и хубавите и лошите си страни. Не познавам абсолютно добър човек. Само при Бога има абсолютно Добро и Абсолютна Любов... Помислете дори и Христос, дори и Учителя е бил "лош" за някои хора. /далеч съм от мисълта да се срявнявам с тях, просто пример/. Нашето ограничено съзнание ни прави номера. За мен на етапа, на който сме в момента, оптималното състояние, което можем да търсим и да постигнем е това: да ни е хубаво, въпреки че усещаме, че сме лоши. Не звучи много добре така написано, но нарочно така го формулирах, за да се забележи разликата с формулираното от теб първо изречение. Сега ще изясня какво имам предвид - да, никой от нас не е идеален, всеки си има кусури, слаби места, или ако такава формулировка не ви харесва , нека кажем, че са места, по които имаме да работим - в това, а може би и в следващи въплъщения. Оптималното е, ние хем да си даваме сметка за тях, хем да се приемаме такива, каквито сме. При това давайки си сметка за недостатъците си, нека това да не е фиксация в тях, а да е градивно - т.е да се усещаме/хващаме в определени конкретни ситуации и да се опитваме да работим по въпроса, доколкото можем; а приемането също - да е пълно, искрено и безрезервно. Еднакво важни са и двете неща; ако само едното от тях куца - можем да очакваме проблеми. Понякога куцат и двете. Това, което казвам, изглежда някак много просто и естествено, но за съжаление почти никой не може да го постигне (поне от моите наблюдения върху мен самата и върху другите около мен). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Юни 29, 2010 Доклад Share Добавено Юни 29, 2010 За себе си мога да кажа, че не съм се страхувала да кажа-Обичам, да го покажа, да изразя по различни начини. Е, дали са отговорили, приели? Това ми е носило и болка, но и уроци. Болката ме направи по-силна, по разумна. Около мен хората са ме приемали различно, но отдавна съм надраснала това желание някой да ме приеме. Просто, защото наистина зная, че хората не са лоши, но живеят в своите си заблуди, предразсъдъци, ограничения и т. н. Не отговарям за другите-отговарям за себе си. Често моето щастие и заряд ядосва някого, но това също не е мой проблем. Носим отговорност за вътрешните си подбуди, намерения. Това е, то. Толкова е просто, колкото и трудно понякога. Аз се присъединявам към казаното от Слънчева. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 29, 2010 Доклад Share Добавено Юни 29, 2010 Ами ако ни е хубаво и не се усещаме лоши - това какво значи: - че се заблуждаваме, че не сме лоши?? - че се крием от себе си и другите, че сме лоши и сме с маска?? А може ли например просто наистина да ни е хубаво и да не сме лоши? Ако някой друг смята, че аз съм лоша, това означава ли, че аз трябва да мисля така за себе си? И ако аз не мисля така за себе си, то има ли той основание да твърди, че се заблуждавам или маскирам и имам проблем? Или може би проблемът не е мой? Да, Донче, означава именно двете неща с тиренцата, които си изброила. Слънчева добре ти е отговорила: Нужно е да се познаваме-Да! Нужно е да сме си признали и хубавите и лошите си страни. Не познавам абсолютно добър човек. Само при Бога има абсолютно Добро и Абсолютна Любов... Помислете дори и Христос, дори и Учителя е бил "лош" за някои хора. /далеч съм от мисълта да се срявнявам с тях, просто пример/. Нашето ограничено съзнание ни прави номера. За мен на етапа, на който сме в момента, оптималното състояние, което можем да търсим и да постигнем е това: да ни е хубаво, въпреки че усещаме, че сме лоши. Не звучи много добре така написано, но нарочно така го формулирах, за да се забележи разликата с формулираното от теб първо изречение. Сега ще изясня какво имам предвид - да, никой от нас не е идеален, всеки си има кусури, слаби места, или ако такава формулировка не ви харесва , нека кажем, че са места, по които имаме да работим - в това, а може би и в следващи въплъщения. Оптималното е, ние хем да си даваме сметка за тях, хем да се приемаме такива, каквито сме. При това давайки си сметка за недостатъците си, нека това да не е фиксация в тях, а да е градивно - т.е да се усещаме/хващаме в определени конкретни ситуации и да се опитваме да работим по въпроса, доколкото можем; а приемането също - да е пълно, искрено и безрезервно. Еднакво важни са и двете неща; ако само едното от тях куца - можем да очакваме проблеми. Понякога куцат и двете. Това, което казвам, изглежда някак много просто и естествено, но за съжаление почти никой не може да го постигне (поне от моите наблюдения върху мен самата и върху другите около мен). Е, аз мисля по друг начин, но не споря с изложената по-горе позиция - може би затова съм лоша за тези, които мислят, че съм лоша, и че се заблуждавам, че ми е хубаво и че се маскирам като добра. Ами нямам уещането никто да се маскирам, нито да се заблуждавам за нещо - вече нямам, но знам за какво говориш. Никак не ме интересува (вече) дали другите ме смятат за лоша или маскирана или заблудена И това за мен означава, че ги обичам. Ако мнението на другите хора ме засягаше или ми влияеше някак - това не е обич, защото означава, че аз искам да притежавам и манипулирам това мнение. На мен наистина ми си е радостно от каквото и да стане...Даже като изгоря гърнето защото го забравихме - малко ми домъчня, защото го обичах много, но после светнах, защото се сетих, че ми трябваше хубава саксия за едни цветя - точно ставаше за тях.... Дали имам недостатъци - ами аз не ги наричам такива - вече. Аз всеки ден работя с хора - деца и неуверени възрастни в позицията на деца. Забелязах, че започна ли да наричам недостатъци в себе си нещо, над което работя, в което израствам или просто си е моя характерна черта, започвам и в тях да виждам недостатъци. А това вече много ми пречи и наистина строи яки стени между мен и учениците и близките ми. Няма такава картинка - само в себе си виждам, но в другите - не. Това вече си е наистина лицемерие. И като всеки друг и аз си имам свои лични щуротийки - когото го дразнят - да не седи до мен - на мен ми е хубаво и с разсеяността и хаотичността ми - даже често са ми полезни, много полезни. Затова и мога да освободя останалите да си имат своите щуротийки и да са добри с тях. Дори ако тези шщуротийки са непрекъснато мрънкане, оплакване, претенции. Да си мрънкат, да спорят - аз не споря - дръпвам се настрани да си свърша (или мисля) нещо интересно и полезно , а те спокойно да преживяват каквото обичат. Или докато мрънкат и се опитват да ме въвлекат в това, събирам много интересни за мен като психолог наблюдения. Дори си експериментирам неща разни. Или това, за което говорех по-горе - аз съм в друго измерение. Аз наистина съм изработила през годините умение да виждам само добри неща в хората около мен - професията ми го изискваше беапелационно от мен. Да, знам какво имаш предвид, Дианче - дълги години и аз живях в това измерение. Но, повярвай ми, има и друго - това, което ти описвам. Надявам се един ден и ти да го усетиш. Това измерение, в което има още една чертичка и тя е: - Ами ако ни е хубаво и не се усещаме лоши - това какво значи:- че се заблуждаваме, че не сме лоши?? - че се крием от себе си и другите, че сме лоши и сме с маска?? - че сме успели да стопим критериите за добро и лошо за своя личен свят, а какво мислят другите за това - оставяме те да решат сами и свободно, но това не оказва влияние върху нашя свят. И такова животно дето е в синьото има. nina7705, Слънчева и Дъгата 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 29, 2010 Доклад Share Добавено Юни 29, 2010 Донче, допуснах, че като кажа така директно нещата, формулировката няма да се хареса, затова в своето изложение написах това: никой от нас не е идеален, всеки си има кусури, слаби места, или ако такава формулировка не ви харесва , нека кажем, че са места, по които имаме да работим - в това, а може би и в следващи въплъщения. Оптималното е, ние хем да си даваме сметка за тях, хем да се приемаме такива, каквито сме. При това давайки си сметка за недостатъците си ... Виждам, че и ти пишеш същото: започна ли да наричам недостатъци в себе си нещо, над което работя, в което израствам или просто си е моя характерна черта, Просто бягаш от думата недостатъци. Добре. Може да не ти допада, това е твое право, но на практика говорим за едно и също нещо, просто го назоваваме с различни имена. Животното в синьо ... - може ли в такъв случай един въпрос: Как определяш без критерии това, над което работиш, в което израстваш и как - нещата, над които нямаш нужда да работиш? Ани 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 29, 2010 Доклад Share Добавено Юни 29, 2010 Не ги определям аз. Определят ми ги. Аз само си отварям очите, ушите, сърцето и ума. Мога да дам и много примери - и със себе си, и с хората, с които живея и работя... но сега ми казват да си лягам, че утре ме чака дълъг ден..., Ани 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 29, 2010 Доклад Share Добавено Юни 29, 2010 Ами ако ни е хубаво и не се усещаме лоши - това какво значи: - че се заблуждаваме, че не сме лоши?? - че се крием от себе си и другите, че сме лоши и сме с маска?? А може ли например просто наистина да ни е хубаво и да не сме лоши? Ако някой друг смята, че аз съм лоша, това означава ли, че аз трябва да мисля така за себе си? И ако аз не мисля така за себе си, то има ли той основание да твърди, че се заблуждавам или маскирам и имам проблем? Или може би проблемът не е мой? Аз не се мисля за лош. В същото време осъзнавам доста мои слабости. Не бива да се приравняват понятията добър и съвършен (респ. лош и несъвършен). Това, че човек има слабости не го прави лош. Колкото до това дали ми е хубаво да не съм лош, ами определено се чувствам супер, когато постъпвам добре (според моя личен идеал за това). Но това са просто отделни постъпки, а постоянството е качество, над което все още работя. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
diana dimitrova Добавено Юни 29, 2010 Доклад Share Добавено Юни 29, 2010 Кое определя, дали сме добри или лоши? От лична гледа точка няма човек , който да каже за себе си ,че е лош.За някои хора сме добри, за други лоши .Но понякога в желанието си да бъдем добри ограничаваме хората покрай нас със съвети и прекалената си <обич и загриженост> , не им оствяме лично пространство . Донка, Иво, Слънчева и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 30, 2010 Доклад Share Добавено Юни 30, 2010 Ето кое му е хубавото на заспиването! Докато спи човек, дава свободата на някой друг да свърши работата по-добре. Благодаря на Станимир и Диана! Нямам какво повече да добавя. Особено ми хареса последното изречение на Дианчето: Но понякога в желанието си да бъдем добри ограничаваме хората покрай нас със съвети и прекалената си <обич и загриженост> , не им оствяме лично пространство . Точно така е. Както човек се отнася към себе си, така се отнася и към другите. Както се отнася към другите, така се отнасят и те към него. То всичко има в този свят - въпросът е в какво се фокусираме. Ани и Иво 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юни 30, 2010 Доклад Share Добавено Юни 30, 2010 По въпроса за отдалечаването, Учителят, в "Проява на Любовта", каза: Съвременните хора страдат, мъчат се, искат да се освободят от противоречията на живота си. Докато мислят по стар начин, те всякога ще се натъкват на противоречия. Какво се иска от човека? Като е дошъл на земята, човек трябва да разбере отде иде, сам ли е дошъл, какво трябва да прави и т.н. Като мисли върху тия въпроси, той ще се домогне до разрешението на въпроса, че е дошъл да изпълни волята Божия, т.е. волята на своя Баща. Отговори ли си на този въпрос, той ще разбере, че не е сам на земята и не живее само за себе си. Той е обиколен от своите братя и сестри. Всички хора са братя и сестри помежду си. Разреши ли този въпрос в себе си, човек трябва да се определи в отношенията си към хората като техен брат. Почувства ли се брат на човечеството, всички противоречия в живота му ще изчезнат. Сегашните хора са забравили своя произход, забравили са, че са братя и сестри, вследствие на което са се отдалечили един от друг. Днес всеки мисли за себе си. Що се отнася до неговия ближен, той го счита за чужд, а често гледа на него като на свой враг. Започне ли да гледа на ближния си като на душа, която познава, никой човек не може да му причини зло. Време е вече хората да започнат да гледат на себе си като на братя, родени от един Баща. Когато братът срещне сестра си, той ще я прегърне и целуне със свещен трепет на своята душа. Той ще познае сестра си, която ще го заведе при своя Баща. При това положение и братството, и сестринството имат смисъл. Истински брат и сестра са ония, които отиват заедно при своя Баща и получават Неговото благословение. Отдалечаването е функция на живот в егото (вместо живота в истинското Себе на човека, който идва, когато осъзнаем идеята за братството вътре в себе си, а не само на думи)... Лъчезарна, Пламъче, Дъгата и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.