Хората с увреждания

[chimera]

Здравей xameleona!

Дъщеря ти наистина е благословия. Убедена съм, че ще ти донесе още много, много Любов и искрено ви желая и на двете ви да вземате за себе си от живота само най-хубавото.

А случката, която разказваш, тя само потвърждава, че хората могат да бъдат много жестоки в неразбирането си. Проблемът е, че не осъзнават кое е жестокото. Иначе много от тях биха се отказали от подобно поведение. Или поне аз си мисля, че биха се отказали, ако знаеха какво предизвикват с поведението си.

[Слънчева]

Така е мила, но те са просто различни. Различно неосъзнати.....

"Прости им Господи, защото те не знаят какво правят...."

[chimera]

Така е мила, но те са просто различни. Различно неосъзнати.....

"Прости им Господи, защото те не знаят какво правят...."

Трябват обяснения. Колкото повече хора разбират, толкова повече ще има промяна в някаква положителна насока, защото ще има повече желаещи да променят нещо към по-хубаво и по-добро.

Какво велико дело изпълнявате вие пред Бога...

Бъдете благословени.

Chimera, много, ама много ми е симпатичен твоят аватар.

Не.

Не е велико дело. Просто всеки от участниците по темата дава нещо от себе си и надявам се, получава по нещо за себе си. Дано да е на хубаво за всички накрая.

Благодаря ти, че хареса аватара ми.

[Ася_И]

Здравей, Химера,

В темата за страданията писах, че не приемам понятието грешник или че съм грешна и затова съм наказана така.

В темите за смъртта и прераждането също съм споделила мнението си по въпросите, които засягаш. Не се различаваме много по вижданията си. Само че аз приемам, че има Господ.

Наскоро имаше среща на съфорумците от София - десетина човека. Искам да ти кажа, че на никой не му попречи това, че недочувам и трябва да си повтаря думите или нещо не съм доразбрала. Никой не ми направи забележка, че говоря малко по-високо, което често се получава като съм в по-шумна среда. Аз се чувствах сред приятели, надявам се и на другите да им е било така приятно с мен. Та това, което се опитах да кажа в предишния си пост (понякога срещам затруднения с точното изразяване, имам и такова нарушение) е, че тук можеш и ще срещнеш толерантността към другия, уважението към Човека, защото никой не казва: 'Ама ти с увреждане ли си? Ооо, ти не си за тук.'

Оставам с усещането, че погрешно си разбрала поста ми или се нуждаеш от мишена, към която да адресираш своето послание. И за да не разваляме темата, която е насочена повече към това как ние се вписваме в обществото, дали въобще искаме да сме част от цялото и доколко и как обществото ни признава като хора, а не като грешници или уроди, оставам на твое разположение на лични.

[chimera]

Здравей Ася Иванова.

Оставам с впечатлението, че си мислиш, че нападам твоите възгледи или хората от този форум. Не е така.

Здравей Ася Иванова.

Оставам с впечатлението, че си мислиш, че нападам твоите възгледи или хората от този форум. Не е така.

[Guest azbuki]

Не е велико дело.

Хм. Така го почувствах и си вярвам на чувството. Всеки си има своето велико дело, аз почувствах вашето. Беше от сърце, не ми го връщайте, това е подарък

[Ася_И]

Преди няколко дена в трамвая, с който пътувам, се качи една баба. С викове, крясъци да й се помогне, че била с патерици, после да я настаним да седне, после багажа, пък слизане - много натоварваща ситуация. Защо Ви разказвам това? Защото след като се качи на тротоара, тя си хвана багажа в едната ръчичка, патериците в другата и се оказа, че не е толкова болна, колкото се правеше. И се замислих, че хората, които са наблюдавали това, следващия път, когато срещнат човек с увреждане, който наистина се нуждае от помощ, може би няма да помогнат. И ще са прави.

Всъщност, в повечето случаи хората с увреждания (ХУ) гледат да не затрудняват другите. Писах преди повече от години по темата и няма кой знае какво да добавя.

Дали се е променило нещо за този период? Да, все по-често срещам хора, които са готови да помогнат. Особено в общините, социално подпомагане - независимо, че условията на работа са мизерни (който е ходил в СП има идея), хората са внимателни, учтиви. Надявам се все по-често да срещам такива хора. За частните фирми няма какво да коментирам - в големите лошо отношение няма как да получиш - особено тези, които работят с чужденци.

В училищата - все още няма напредък, но е необходим един дълъг период, в който да се промени мисленето на, може би, цяло едно поколение за да има резултат.

Дали ХУ имат право да съществуват? Има "Международна конвенция за опазване и насърчаване на правата и достойнството на хората с увреждания" (колко дълго и сложно).

Та там се казва:

"Позовавайки се на Международния пакт за икономическите, социалните и културните права, Международния пакт за гражданските и политически права, Международната конвенция за премахването на всякакви форми на расова дискриминация, Конвенцията за премахване на всякакви форми на дискриминация срещу жените, Конвенцията против изтезанията и всякакви други жестоки, нехуманни или унижаващи човешкото достойнство форми на третиране и наказание, Конвенцията за правата на детето, както и на Международната конвенция за защита правата на работещите имигранти и членовете на техните семейства," и едва след това се говори за правата на ХУ, т.е ние сме и жени, и деца, и малцинство (в някои случаи) - по-нищо не се различаваме от другите, а само че не можем да бъдем на 100% пълноценни в обществото. Но забележете - говори се за физическа пълноценност.

И ето още един цитат, за който иска да помисли по въпроса:

"Осъзнавайки, че всеки индивид, със своите задължения по отношение на останалите индивиди и на общността, към която принадлежи, е отговорен да се стреми към насърчаване и съблюдаване на правата, признати в Международната харта на човешките права."

И сега искам да ви разкажа за почивката ми в Поморие, която, забележете беше организирана от здрави, прави хора, които с нищо не са задължени (в смисъл като работа) да го правят.

Запознах се с хора, които, независимо от трудностите с придвижването (инвалидна количка) водят доста активен живот. Е, това че тротоарите не са пригодени за тях - ами няма голям проблем, свикнали са . Това, че я някои заведения не желаят да преместят 2-3 стола за да се освободи място за количките - ами няма да се караме я, отиваме там където сме желани. И така. Та тези хора ходят на състезания, общуват, когато могат. Често е по нета, ама какво да се прави? Достъпност на средата. Видях хора, които знаят, че са обречени - т.е. всеки един момент може да умрат (това не се коментираше - съдба); хора които знаят, че никога няма да могат да имат деца или поне да си осиновят - и те се усмихваха и гледаха много ведро на живота и по нищо не се различават като житейска ситуация от здравите. За първи път присъствах на място, където имаше събрани толкова ХУ, но беше весело и приятно. Най-интересно беше, когато излизахме привечер на разходка. Някой от страни подвикваше "Я, атракцията на Поморие минава", а те се усмихваха и продължаваха с количките напред. Какво да обясняват - че утре всеки един от нас може да е в количка? Това, който не желае няма да го разбере, той ще продължава да казва "уроди".

И ако ви се чете нещичко, написано от един "инвалид", както често ни наричат, ето един друг поглед върху историята с Поморие, надявам се да ви хареса. Авторът е около 30-годишен.