Теология на отделянето

[Guest Христо6]

Съгласни ли сте с Кубрат Томов, според когото стимулът на Бог да създава вселени е себепознанието ? И че себепознанието му е възможно само чрез творческа дейност по създаване на вселени, все по - сложни и все по - дълбоки, за да се проявява все по - дълбоката му природа. И че познанието му с помощта на творчеството той изживява като екстаз, и че Бог се намира в перманентен екстаз. И че смисълът на живота на човека и на всичко във вселената е е в себепознание чрез творчество и екстаз ?

[Станимир]

Съгласни ли сте с Кубрат Томов, според когото стимулът на Бог да създава вселени е себепознанието ? И че себепознанието му е възможно само чрез творческа дейност по създаване на вселени, все по - сложни и все по - дълбоки, за да се проявява все по - дълбоката му природа. И че познанието му с помощта на творчеството той изживява като екстаз, и че Бог се намира в перманентен екстаз. И че смисълът на живота на човека и на всичко във вселената е е в себепознание чрез творчество и екстаз ?

Тука трябва много точно да се дефинира какво се разбира под Бог. В източните учения съществува термина свабхава, който не е от най-лесните за разбиране. Вероятно твърдението на Кубрат Томов идва от него. Чрез вселената Бог изразява собствената си същност. Аз също смятам, че това е единствения начин да я опознае, т.е. да опознае себе си. За това, че познанието с помощта на творчеството се изживява от т.нар. Бог като екстаз, не мога да се съглася. Още повече с твърдението, че Бог се намира в перманентен екстаз. Екстаза винаги е резултат от нещо, което на този етап надхвърля възможностите ни са възприятие и разбиране, от нещо с идващо отгоре, с по-висока вибрация. Как може творението (вселената) да е с по-високи вибрации от твореца.

[Guest Христо6]

За това, че познанието с помощта на творчеството се изживява от т.нар. Бог като екстаз, не мога да се съглася.

Може би защото мислиш, че екстазът не е присъщ на Богът ли ?

Още повече с твърдението, че Бог се намира в перманентен екстаз. Екстаза винаги е резултат от нещо, което на този етап надхвърля възможностите ни са възприятие и разбиране, от нещо с идващо отгоре, с по-висока вибрация. Как може творението (вселената) да е с по-високи вибрации от твореца.

Но ако себепознанието чрез творчество води до екстаз, не би ли могло да се каже, че Бог се намира в перманентен екстаз, защото неготово творческо себепознанието също е перманентно ?

Как може творението (вселената) да е с по-високи вибрации от твореца.

Може би Бог изпитва по - голям екстаз от нас. Нали уж сме по образ и подобие божие.

сЕкстаз

[Багира]

Боя се, че това е едно очовечаване на нещо, което е надчовешко. Приписваме му качества и стремежи, които са характерни за нас, хората. Може би за да заглушим огромното безпокойство, което предизвиква в нас подозрението, че има такива неща.

В старите български приказки се говори за Горна и Долна земя. че един юнак може да мине от едната в другата. И има разни юначества да извърши. Те си живеят отделно, отвреме навреме имат и някакви действия, взаимодействия. Но като цяло са отделени.

В християнските представи се говори за "този свят" и за Божието царство. Говори се за светлина, която свети в тъмнината, но тъмнината не я познава ... При това отделеността и я има, и я няма, защото царството Божие е в нас. И нищо друго не е по- близо до нас. И въпреки това ... сме отделени .

Тъмнината си живее сама за себе си. И нарича някои неща в себе си светлина. Парадоксалното е, че в нея наистина има Светлина. Но не е тази, която тя сама вижда.

[Guest Христо6]

В старите български приказки се говори за Горна и Долна земя. че един юнак може да мине от едната в другата.

Дааа, сещам се. Но май в приказките долната земя не е символ на материалния свят ? Защото нали юнаците се спускат от нашия свят в долната земя. Сигурно идеята е взета от древногръцката митология. Долна земя ми прилича повече на нещо свързано с ада, а не с един по - възвишен свят.

[Багира]

Древни са българските корени. Много древни. Далеч назад, преди гръцката митология ... Може и спомени да имаме. не от райове и адове, а от различни светове. Невероятна е дълбочината на българските народни приказки. И може да се разбира толкова по- добре, колкото по - не се опитваме да окалъпим тълкуването им, а се оставим на течението на необятната им мъдрост да ни води. Представата за рай е ад е доста ... очовечена представа. И елементарна. Опростява нещата. Но ако си представим, че някъде, близо до нашия свят, не много различно от него, има един друг свят, от който доста добре ни наблюдават, макар и да не подозираме за това, и понякога идват при нас, и използват някои от нещата, които създаваме ... че има тънко пътче между тези два свята ... че съществата, които обитават този съседен свят, знаят малко повече от нас, познават в по- голяма степен тънките нишки на битието от нас и в по- голяма степен го контролирот ... Само че не са съществено по-различни от нас, например- също са смъртни, но по малко по- сложен начин ... Да ... може да открием интересни предупреждения в приказките. Интересното е, че ако се развие точно тази идея, всъщност, нямаме работа на долната земя. А на горната е почти същото. Нашето място ще да е другаде.

Редактирано Юли 12, 2010 от Багира

[Роси Б.]

Но ако си представим, че някъде, близо до нашия свят, не много различно от него, има един друг свят, от който доста добре ни наблюдават, макар и да не подозираме за това, и понякога идват при нас, и използват някои от нещата, които създаваме ... че има тънко пътче между тези два свята ... че съществата, които обитават този съседен свят, знаят малко повече от нас, познават в по- голяма степен тънките нишки на битието от нас и в по- голяма степен го контролирот ...

Ще си позволя да довърша "приказката на Багира" по различен начин.

Например в този друг свят съществата са много по-различни от нас, знаят много повече, много по- добри са от нас и между тях съществуват връзки от любов. Те наистина ни наблюдават и искат да ни помогнат, но затова трябва ние самите да ги повикаме и да поискаме помощта им. Иначе те нямат разрешение да се намесват в нашия живот, дори когато виждат, че грешим.

"Пътчето между тези два свята" се оформя от нашата чистота, добронамереност и желание да се свържем с тях.

[Багира]

Ако става дума за една долна земя, откъдето излизат отвреме - навреме разни лами, ясно е, че за любов, доброта и любовни връзки не може и дума да става, освен ... по някакъв ламски начин.

А ако става дума за любов, доброта и желание за помощ ... нещата са други. Оттам не ще да идват лами, обаче.

Ако принципно може да има свят, в който на другия край на любовта да не стои непоклатимо омразата, на другия край на добротата да не стои жестокостта и т.н., то този свят е несъмнено отделен от света на полярностите. Тъй като е принципно невъзможно да съберем едно снопче от хубави полярности в нашия свят, като се изолираме от другите им краища, ясно е, че освобождаването от "лошите" полярности е възможно само и единствено като освобождаване изобщо от полярностите. Преодоляване на отделеността. Към това зове и учението за завръщане към Божието царство. Което не е нито горната, нито долната земя.

[Guest Христо6]

Благодаря ти за това което каза : че не всички светове са светове на полярностите. Би било доста кофти във всеки следващ свят, в който отиваме да има лоши неща. Значи в други светове, може и да не се проявяваме закона за противоположностите ? Този закон само в материалния свят ли ни е нужен, за да израстваме духовно ?

[Станимир]

Благодаря ти за това което каза : че не всички светове са светове на полярностите. Би било доста кофти във всеки следващ свят, в който отиваме да има лоши неща. Значи в други светове, може и да не се проявяваме закона за противоположностите ? Този закон само в материалния свят ли ни е нужен, за да израстваме духовно ?

Защо разделяш световете един от друг. Противоположностите са навсякъде в проявения свят. В света на относителността противоположностите са неизбежни. Опитай се да погледнеш на противоположностите като движение, т.е. живот.

[Роси Б.]

Мисълта, която Христос оставя на съвременните хора, е следната: “Приятели и неприятели, жители на ада и на Небето, живейте всички в мир и съгласие, обикнете се като братя.” Велики Духове слизат в ада да помагат на падналите души. Колкото по-велик е Духът, толкова по-дълбоко трябва да слезе, да работи за изкуплението на падналите и изоставени същества. И Христос казва за себе си: „Не дойдох да помагам на Ангелите, но на загубеното Адамово семе." На друго място е казано: „Чух от мало до голямо да славят Бога." Ще слезе Бог между всички същества и ще ги примири. (Беинса Дуно)

Колко точно ми звучи този цитат от Учителя като илюстрация на "приказката за двата свята", която разказваме тук.

[Багира]

Противоположностите са навсякъде в проявения свят. В света на относителността противоположностите са неизбежни. Опитай се да погледнеш на противоположностите като движение, т.е. живот.

Ако това е така, не разбирам с какво би могло да бъде по- различно Божието царство. И тогава делото на Иисус Христос е нещо като работа на туристическа агенция. Някой ни призовава да попрескочим до още един остров, малко по- различен от нашия.

Но не считам, че е така.

Неотделимите противоположности на мен ми говорят за друго движение, чиято проява те са. Животът се дължи не на противоположностите, а на движението зад тях.

Не зная, дали противоположностите са навсякъде в проявения свят. Това е много интересен въпрос. Нека бъдем искрени и да си признаем, че всъщност ... не знаем. А не, че няма. Последното твърдение се прави по силата на логиката на граховите зърна в шушулката, както с много любов и хумор ги описва Андерсен в известаната приказка.

При всички случаи, с противоположности, или без, коренът на злото е отделеността от основните "природни" закони, от Познанието за Твореца и за липсата на връзка с цялото Творение, както и с Твореца.

Така се казва и н Библията: Осия, гл.4: 6 Людете Ми загинаха от нямане знание; Понеже ти отхвърли знанието, То и Аз отхвърлих тебе да Ми не свещенодействуваш; Понеже ти забрави закона на твоя Бог, То и Аз ще забравя твоите чада."

[Guest Христо6]

Ако божието царство е почти като човешкото, няма какво хората да се стараят да отидат в божието.

[Станимир]

Ако божието царство е почти като човешкото, няма какво хората да се стараят да отидат в божието.

Думите „Божие царство“ служат единствено за да се представи по близък за християнското мислене начин по-висшите в духовно отношение сфери от познатите ни. Божието царство не е като човешкото, но и там противоположностите са налице. Например всичко в тия светове може да изглежда добро и дори съвършено от нашата гледна точка, но от една още по-висша гледна точка нещата няма да стоят така. Всъщност представянето на Божието царство като един абсолютен и съвършен свят, който няма накъде повече да се развива е ограничение. Свободата е в развитието, в откриването на все по-нови, по-красиви и по-фини сфери на развитие.

[Guest Христо6]

Е, добре, ама какъв е смисълът хората да се стараят да отидат в по - висши сфери на съществуване, ако и там няма да са доволни от съществуването си и постоянно ще жадуват за все по - висши сфери ? Вярно е че щастието се състои да си щастлив с това, което имаш, но все пак би било тъпо всеки следващ свят да ни изглежда толкова лош, колкото сегашния.

[Багира]

Всъщност представянето на Божието царство като един абсолютен и съвършен свят, който няма накъде повече да се развива е ограничение. Свободата е в развитието, в откриването на все по-нови, по-красиви и по-фини сфери на развитие.

Представата за свят, в който няма развитие е наистина една лентяйска представа. Но тя си е ... на лентяите. Какво развитие е възможно , ако "развиващият се " е отделен от фундаменталните закони, от фундаменталното Познание?

Всъщност - виждаме какво. Мислим си, че е развитие. А то ... Самсара.

[Guest Христо6]

Ще заживее ли човечеството в светове, където всички или почти всички да са доволни/щастливи от живота в тези светове ? И където да няма невежество, убийства, кражби, самоубийства и т.н.?

[Станимир]

Всъщност представянето на Божието царство като един абсолютен и съвършен свят, който няма накъде повече да се развива е ограничение. Свободата е в развитието, в откриването на все по-нови, по-красиви и по-фини сфери на развитие.

Представата за свят, в който няма развитие е наистина една лентяйска представа. Но тя си е ... на лентяите. Какво развитие е възможно , ако "развиващият се " е отделен от фундаменталните закони, от фундаменталното Познание?

Всъщност - виждаме какво. Мислим си, че е развитие. А то ... Самсара.

Самсара също е поле за развитие.

Редактирано Юли 13, 2010 от Станимир

[Станимир]

Ще заживее ли човечеството в светове, където всички или почти всички да са доволни/щастливи от живота в тези светове ? И където да няма невежество, убийства, кражби, самоубийства и т.н.?

Това мисля, че е сигурно. Тук съм цитирал нещо, което е свързано с въпроса ти.

[октим]

Ще заживее ли човечеството в светове, където всички или почти всички да са доволни/щастливи от живота в тези светове ? И където да няма невежество, убийства, кражби, самоубийства и т.н.?

Това мисля, че е сигурно. Тук съм цитирал нещо, което е свързано с въпроса ти.

Никога! Това би означавало край на развитието!

[Станимир]

Ще заживее ли човечеството в светове, където всички или почти всички да са доволни/щастливи от живота в тези светове ? И където да няма невежество, убийства, кражби, самоубийства и т.н.?

Това мисля, че е сигурно. Тук съм цитирал нещо, което е свързано с въпроса ти.

Никога! Това би означавало край на развитието!

По принцип си прав ако разглеждаш щастието в общоприетия смисъл – да си доволен от това което вече си постигнал. Но дали щастието във висшите светове не се основава именно на възможността за развитие, т.е. не на постигнатото, а на постигането, в движението към нещо още по-високо?

[Guest Христо]

Прочетох още от времето, когато пуснах тази тема, початих още във връзка с нея и сега съм по - близо до разбирането, че не е имало никакво грехопадение. Ако не е имало грехопадение, защо ли съществува тази идея, да не би да е с цел хората да се чувстват грешни и по - лесно да бъдат манипулирани от държавите с помощта на църквите.

[Guest Христо]

Какво е имал предвид Дънов, като е говорил за грехопадение ?