Прекрояване на личността

[val68z]

здравейте искам първо да споделя, че ми липсвахте , липсва ми общуването с духовни личностти и такива стремящи се към светлината

темата, която ме вълнува, може би касае голяма част от търсещите и стремящи се ,към свободата си.  ако самоконтролът самоанализът и самонаблюдението са станали неотменима част от качествата на търсещия .

то има един друг момент ,който ме вълнува , неправилните мисъл - форми създадени или създавани от нас ,може би поради лично несъвършенство.... все пак, ако бяхме ангели едва ли щяхме да сме тук...

как да ги чистим -едната теория е да ги оставим на гладна диета и да подхранваме противоположните им .

другата е регресията , но едва ли винаги можем да прибягваме до нея, много често когато е трудничко сме сами, много сами .

някъде това понятие  може би се среща като "пазителят на прага"?

с който всеки от нас ,някога трябва да се срещне  , но предполагам, че и сумата от форми там е доста по - големичка...

мисля да поразвия темичката , защото тези усилия, в тази насока ми се струват съществени.

всъщност ако се огледате ,може би ще забележите антипода на това явления ,-масово зомбиране на принципа "прави като като мен", а до къде води този призив , няма да коментирам...

имам и още едно въпросче -какво според вас улеснява по -лесното възприемане на гласът на душата и поддържането на чист контакт с нея.?

[veselinvalchev1981]

Знаеш горе долу как да работиш върху себе си ,ако искаш още по надълбоко и ясно да работиш ти препоръчвам книгите и лекциите на П.Дънов в тях се крие много ,а още по ясни ми станаха след като прочетох книжките на Дон Мигел Руис .

[Станимир]

здравейте искам първо да споделя, че ми липсвахте , липсва ми общуването с духовни личностти и такива стремящи се към светлината

темата, която ме вълнува, може би касае голяма част от търсещите и стремящи се ,към свободата си. ако самоконтролът самоанализът и самонаблюдението са станали неотменима част от качествата на търсещия .

то има един друг момент ,който ме вълнува , неправилните мисъл - форми създадени или създавани от нас ,може би поради лично несъвършенство.... все пак, ако бяхме ангели едва ли щяхме да сме тук...

как да ги чистим -едната теория е да ги оставим на гладна диета и да подхранваме противоположните им .

Да, това е подходящото решение според мен. Но за да бъде практически изпълнено, е необходимо да работим и върху качества като търпение, постоянство, целеустременост, упоритост, вяра, сила на волята, самонаблюдение, различаване, честност в преценката на мислите, желанията и мотивите си и др. Иначе, въпреки желанието ни, няма да успеем да реализираме намерението си да подхранваме само положителните форми. Т.е. реализирането е доста по-трудно, отколкото изглежда на пръв поглед.

другата е регресията , но едва ли винаги можем да прибягваме до нея, много често когато е трудничко сме сами, много сами .

някъде това понятие може би се среща като "пазителят на прага"?

Регресията не мисля, че е решение. Тя може да помогне, да открием причините за някои наши навици, страхове, предразположения и др. под., но не и да развием духовни качества (напр. състрадателност, смелост, загриженост за ближния, честност, добронамереност и др.). Т.е. регресията няма да ни помогне да преодолеем своя егоизъм и присъщите му качества. С регресия можем да преодолеем определен вид страх, но това няма да ни направи по-смели. Можем да преодолеем отрицателното си отношение примерно към кучетата, ако коренът за това е някакво събитие от нашето минало, но няма да ни научи на любов към животните.

с който всеки от нас ,някога трябва да се срещне , но предполагам, че и сумата от форми там е доста по - големичка...

мисля да поразвия темичката , защото тези усилия, в тази насока ми се струват съществени.

всъщност ако се огледате ,може би ще забележите антипода на това явления ,-масово зомбиране на принципа "прави като като мен", а до къде води този призив , няма да коментирам...

имам и още едно въпросче -какво според вас улеснява по -лесното възприемане на гласът на душата и поддържането на чист контакт с нея.?

Отговорът мисля, че е ясен и сигурно звучи клиширано: любовта... може би с уговорката, че става въпрос за надличностната любов. Душата е отвъд личността (не бъркайте с индивидуалността), затова че всичко надхвърлящо егоизма на нашата личност ни води към нея.

[Розалина]

....то има един друг момент ,който ме вълнува , неправилните мисъл - форми създадени или създавани от нас ,може би поради лично несъвършенство.... все пак, ако бяхме ангели едва ли щяхме да сме тук...

как да ги чистим -едната теория е да ги оставим на гладна диета и да подхранваме противоположните им .

имам и още едно въпросче -какво според вас улеснява по -лесното възприемане на гласът на душата и поддържането на чист контакт с нея.?

Здравей Val68.Добре завърнал се.

Виждам,че си се занимал с транссърфинг.Чистенето на слоя на света според мен е непрекъснат процес.В началото едно генерално чистене и после периодични почиствания,така както чистим дома и тялото си,така следва да чистим и мислите.Пробвай да приложиш метода,когато се появи една лоша мисъл,замени я с добра.Когато някой те дразни,опитай се да видиш доброто в него.Представи си го в смешна или умилителна ситуация.Това са дребни техники за начало.С времето и ако се постоянствува в тях стават добър навик.Подхранване на собствената положителна вибрация с четене (аз чета беседи ),общуване с природата,музиката,изкуството.Но в избора е добре да се внимава.Ще дам пример с музиката,която слушаме.Понякога тя може вместо да ни повдигне,да подхрани тъгата в нас.Наскоро срещнах ето тази мисъл и си спомних за случаи ,в които музика ме е задържала наистина в едно минорно настроение.

Мнозина слушат някой да свири и казват: Хубава е тази музика. Тя навява нещо тъжно. – Според мене, тъжната музика не е Божествена. Тази музика, която внася радост в душата, е Божествена. На меланхолика и музиката е меланхолична. На оптимиста музиката е весела, здрава. Изобщо, музикантът предава нещо от себе си. Например, музиката на Шопен е тъжна, меланхолична, защото самият той е бил меланхоличен, болнав. Следователно, всичките му песни са проникнати от тъга. Казваш на някого: Изсвири ми една тъжна песен от Шопен. – Защо ти е тъжна песен? Тя е туберкулозна песен. На онзи, който е предразположен към туберкулоза, казвам: Никакъв Шопен не ти трябва. Когато е здрав, човек носи на десет души здравето върху себе си. На такъв човек казвам: На тебе е позволено да слушаш музиката на Шопен. Това не значи, че не трябва да слушате музиката на Шопен. Тази музика е за здрави хора, а не за болни. Не казвам, че аз нямам разположение към Шопена, но ви обръщам внимание, за кого е полезна тя. За онези хора, които са нежни като цвете, които имат деликатна душа, не се препоръчва музиката на Шопена. За тях е нужна друга музика.

Мисълта мощна сила

В по-общия план ,подкрепям казаното от Станимир по темата.

Светъл ден Val68

[val68z]

благодаря за отговорите  -интересни са ,

и добре заварили.

мисля че можем да допълним още нещо -овладяването на ума , и пътят към това - медитациите и концентрациите.

да си призная чувал  съм за по -високата вибрация, за Любовта , опитвал съм да  си обръщам бузата , по заветите на христянството.

но в този свят си тече война като всички други , и се старая да следвам принципите си ,пазейки равновесие.

понякога ми се случва да воювам с матрицата и с моделите на поведение ,които се опитват да ни пробутат.

ако вземем предвид "огледалото на зеланд"... понякога воюваме по инерция според несъвършенствата в нас , обусловени от нашето собствено ниво на развитие...

ще нахвърлям някои не особено светли ,но точни, мисля щрихи-хората живеят в претъпкани градове ,обградени от машини и техника доста често това за тях ,е върха на бора. прекъснат е контактът им с природата и съответно и източника им  на енергия от нея, , да не говорим какво твори  с нея "венецът на природата"/ за справка Мексиканският залив или избиването на тюленчета в КАНАДА../

Често е трудно да останеш безпристрастен, да не говорим за енергийните взаимодеиствия, някои от които са си чиста проба посегателства и кражби на енергия.

да се избере лесния път обикновено е по -лесно,може би трябва да вметнем ,че някои определено се стреми да манипулира съзнанието на хората и успява , средствата биват най- различни , но личен избор обикновено съществува.

та отново стигаме до любовта   и как се постига тя . имам навик да наблюдавам излъчванията на хората и обикновено за това ми трябва много малко време , процентът на позитивните излъчвания обикновено е доста малък и предимно сред децата.

та понятието ЛЮБОВ явно не  е  често срещано явление в сферата на човешките взаимоотношения. и са ми интересни тези които са я постигнали , 

зная че най- вероятно има такива , но не важи ли за тях принципа - "ако аз не изгоря ,ако ти не изгориш , как ще има слънце на света "

всичко добро..

[Донка]

Спомянм си - бях млада учителка и моя колежка пожела да влезе в един от часовете ми - 3 клас, английски. Никога не съм се притеснявала, защото още първата минута изключвам, че има външни хора - дори понякога ги включвам в играта. Та след часа колежката ми каза загрижено, че ако така горя всеки час, много бързо ще изгоря... От устата ми спонтанно се откъсна "ама аз горях ли? - защото аз останах с усещнето, че цял час играх и се забавлявах заедно с децата." Въобще съ съпруга ми често се смеем, че ние сме си намерили супер професия - цял ден си играем с децата и отгоре на всичко ни плащат.

Та толкова за горенето. Истинската топлина и светлина от човека са от този източник, който колкото повече гори, толкова повече гориво му се събира... В моя случай - колкото повече играеш, толкова повече ти се играе... И ставаш заразен за хората около себе си. Е, на който не му е до игра (все още) - ами да стои и да гледа или да иде някъде и да се наплаче, като се наплаче, да дойде да играе с децата...

Така набързо излекувах едно момиченце, което беше свикнало все да хленчи за щяло и нещяло. Няколко пъти се опитахме да я въвлечем в играта и да я убедим, че няма сериозни основания за тревога, но явно тя беше изработила такъв механизъм на привличане на внимание - любов. Един ден просто я хванах нежно за ръчичка и шепнешком я изведих в празната чакалня - прегърнах я и и казах, че докато ние играем, тя може на спокойствие да си поплаче и потъгува там - щом смята, че има за какво. Ние няма да и пречим. Когато реши, че и се играе, да влезе и направо да започва да играе. Тя ме гледаше изумена... след минута подаде главица, но всики бяха увлечени и никой не я видя (само аз и кимнах). Постоя така още минутка и ... си отиде на мястото... след малко нямаше помен от нацупеното носле... Е, други става по-трудно - зависи и от семейната среда...

За постигането на безусловната любов - ами според мен то не е точно постигане, по-скоро е завръщане към нея, отлюспване на това, което ни е наслоено... Затова моля внимавайте какво наслоявате върху децата си... Нищо по-лесно, просто и естествено от такава любов. Представете си, че на пътечката виждате малко охлювче, което бавно и сериозно си влачи къщурката нанякъде ... вие сте клекнали над него и г наблюдавате с любов и радост и дори разговаряте с него... Това е усещането... И не му правите забележка за нещо неправилно извито по черупчицата или за слузта, която се точи след него, и не му се сърдите, че се скрива в черупчицата си, когато усети присъствието ви, и не искате от него веднага да се покаже и да тръгне... нали? Е, ако когато видите охлювче, мислите за супа - това вече е друг урок. Много труден и стръмен.

[Станимир]

...

да си призная чувал съм за по -високата вибрация, за Любовта , опитвал съм да си обръщам бузата , по заветите на христянството.

но в този свят си тече война като всички други , и се старая да следвам принципите си ,пазейки равновесие.

...

Е, любовта се проявява по хиляди начини, често противоположни. „Да си обърнеш бузата“ означава когато те ударят да не приемаш това като обида, като нещо, което може реално да ти повлияе, освен чрез начина по който ти самият го интерпретираш. Означава да не отвръщаш на удара с омраза и защото гордостта ти е била наранена. Но не означава, че не трябва да отвръщаш на удара в случаите когато това е целесъобразно. Може физически да се въздържиш да отвърнеш на удара, но в мислите си все още да желаеш да нараниш другия. Значи не физическо отвръщане на удара се има в предвид. Има немалко случаи в които ще си навлечеш много по-тежка карма ако не отвърнеш на удара, но пак повтарям, важното е да го направиш в спокойствие и равновесие, защото е необходимо, а не защото се чувстваш обиден и защото искаш да нараниш другия. Желаеш ли да нараниш другия, това вече е прегрешение.

Редактирано Юни 23, 2010 от Станимир

[erendil]

 неправилните мисъл - форми създадени или създавани от нас ,може би поради лично несъвършенство.... все пак, ако бяхме ангели едва ли щяхме да сме тук...

как да ги чистим -

     Отговора е Любовта - обичането. Това е една практика която е нужно трайно да се останови в нас, да се изреже с златни букви в съзнанието ни. Така фанатично да я правим, както сме се научили и да необичаме. Можем да обичаме всичко: времето, обувките си, дърветата по улицата, хората, града, колите. Нужно е да разпалим и подържаме пламъка на обичането в сърцето си - момент след момент. Да го подържаме жив, като крехко цвете. Чрез двойна концентрация на съзнанието, да подържаме този пламък в сърцето си - постоянно. Никога да не забравяме че е жив и е в нас. Защото когато този пламък е жив в леките моменти от живота ни, така ще бъде жив и в тежките моменти от живота ни. 

    Реално погледнато, концентрирането на съзнанието ни в сърцето, изтегля жизнената ни енергия от корема в чакрата на сърцето, където се захранва Любовта. Извънтелесното усещане е на безпроблемност, безусилие и спонтанна радост, докосване до душата. 

    Нужно е винаги да помним, че ние сме 3 в 1. Физическо тяло, ментално тяло и душа. И целта е да постигнем триединство. Нужно е да се грижим с обичане и за трите: и за физическото си тяло; и за разума и емоциите; и за душата си. Смирение, гордост, добруване- постоянно се лутаме в този триъгълник. Няма лошо и няма добро, има само възможности. Всяка възможност е златна. Когато се изправим пред конфликтна точка в живота си, ни се дава избор. Казва ни се:- Избери сега! - какво искаш? - какво е за теб? И ние избираме- размишляваме от позицията на тялото. Размишляваме от позицията на емоциите си. Размишляваме от позицията на душата. Взимаме решение и действаме или със смирени или с гордост. Резултатите винаги са добри за нас, само дето, ако сме горделиви заобикаляме повече. 

   Тялото си иска своето, да е задоволено, да е сигурно и в комфорт. Разума иска емоции и власт, пада си драматург. Душата не иска нищо, тя винаги дава, позволява всичко и винаги отстъпва, тя е безуслован Любов. Когато вземаме решение, ние обвиваме проблема с енергия и започваме да я завихряме. Ако завихрим енергията в първата и втората или третата чакра, се осланяме на сигурноста, емоциите и силата на егото. Ако издигнем енергията до сърцето се докосваме до Любовта. Взависимост от това на кое еволюционно ниво сме, реагираме по различен начин. Така че въпроса е как да достигнем до Любовта: има много начини: чрез отдаденост на благородна кауза (много женска практика), чрез грижа, чрез постоянна концентрация в сърцето (много мъжка практика), чрез молитва, чрез мантри... съзерцаване, отдаване, отваряне и т.н. 

  И благодарността, постоянно да благодарим, че сме живи, че има за всички, че има изобилие, че всичко е Любов. Дори и агресията е обърната Любов. Аз съм си закачил едно благодарствено камъче на шията. Благодаря!

[Розалина]

БЛАГОДАРЯ erendil.Добре казано.Добре дошъл.

[val68z]

извинявам се ,че навлязох в детайли, а май не трябваше...

ако приемем, че на злото трябва да се дава адекватен отпор.се случва човек да балансира между двата елемента в себе си , тоест  да върви по ръба , запазвайки равновесие и неизменяйки на принципите си,докато още не е постигнал Любовта ,а към Любовта предполагам ,че има и предверие - непричиняването на зло.

[shining_star]

извинявам се ,че навлязох в детайли, а май не трябваше...

ако приемем, че на злото трябва да се дава адекватен отпор.се случва човек да балансира между двата елемента в себе си , тоест да върви по ръба , запазвайки равновесие и неизменяйки на принципите си,докато още не е постигнал Любовта ,а към Любовта предполагам ,че има и предверие - непричиняването на зло.

:sorcerer:Val, не знам какви точно мисъл-форми визираш, не съм запозната със Зеланд. Знам, че ако си в конфликт с някого и обръщаш внимание на това, ако мислиш за това с негативна емоция, между тебе и човека се отваря един вид нещо като невидим канал, по който тече информация от него към тебе, и от тебе към него. Факта че обръщаш внимание и се занимаваш в мислите си с него и с негативни ситуации, свързани с тебе и с него... припомняш си какво е станало, кой къде е бил, какво е казал...говори, че си допуснал да бъде отворен канала от твоята страна. Ако не си го допуснал, няма да приемеш негативизма, който идва откъм него, няма въобще да стига до тебе и да го възприемаш.

Много зависи от това кой е човека, каква е ситуацията, различно е. Ще ти кажа какво направих при един такъв случай с нашия бивш директор. Той ме беше взел на мушка и постоянно създаваше конфликти и изкуствено напрежение... Хващах се как с часове мисля за това, как водя мислено някакви диалози с него, в които му "давам да се разбере"... как се събуждах посред нощ с гневни мисли за него...Какво направих: взех категорично решение, че няма да мисля за него, и за нищо свързано с него. След това една вечер мислено се обърнах към него и му казах каква е позицията ми по въпроса, и му казах да ме остави на мира. Това реши въпроса. Но е много важно да не си настроен негативно, когато мислено му казваш това, което си решил за себе си.

[Станимир]

извинявам се ,че навлязох в детайли, а май не трябваше...

ако приемем, че на злото трябва да се дава адекватен отпор.се случва човек да балансира между двата елемента в себе си , тоест да върви по ръба , запазвайки равновесие и неизменяйки на принципите си,докато още не е постигнал Любовта ,а към Любовта предполагам ,че има и предверие - непричиняването на зло.

Духовното развитие е комплексно. Любовта не може да бъде развивана отделно от мисълта и волята. За да обичаш трябва да разбираш света (битието) и хората, да ги познаваш, да проникнеш в тяхната същност. Това не може да стане без ума. От своя страна за да развиваш ума си е необходимо да възпиташ в себе си духовните чувства, да извършиш една вътрешна трансформация, а това изисква огромна воля, сила и постоянство. Нещата са взаимосвързани. Любовта се разкрива постепенно и ненасилствено. Ние просто създаваме подходящите условия в себе си, за да може любовта, която е в самата ни същност, да се прояви правилно в нас. Действията ни са вторични. Посоката им зависи от любовта, която вече е в нас. Непричиняването на зло е следствие от любовта. То е едно действие свидетелстващо за любовта в нас.