Лена Добавено Ноември 10, 2005 Доклад Share Добавено Ноември 10, 2005 Защо с възраста ни минава срока на годност? Защо старите хора се чустват излишни, по-скоро като бреме? Как ние да не изпаднем в подобно положение когато остареем? Вашите мнения и препоръки Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Ноември 15, 2005 Доклад Share Добавено Ноември 15, 2005 Имах за приятел един дядо -дядо Кольо - от Варна - бяхме маистина добри приятели - живеех под наем в една от неговите стаи на улица "емануил Манолов" във Варна. Той беше жив последовател на Учителя Беинса Дуно - всяка сутрин четеше Добрата Молитва и наряда за деня, когато имаше време, четеше лекции от Учителя - с помощта на силни очила. Вчер преди лягане пак си четеше молитва. Имаше една радиоточка която ловеше радио Варна, това му беше всичката съвременна техника. Переше се със студена вода и без сапун, но не беш емръсен. Готвеше си простички супички и ястия. Почти всеки ден ходеше на лозето си - овощна градина и грозде - на спирка разклона между Варна и кв. Виница. И ходеше пеша - минаваше през пътечка през гората - напряко - около 10 километра - Бяхме приятели в периода от неговият живот когато той беше между 85-90 години, а аз на 21-26. Разбирахме се прекрасно - с вътрешно чувство. Веднъж вадихме дървета от градината му - тойме научи - с кирка и брадва - с кирката се разкопава широк кръг около дървото, доста дълбок, а с брадвата се секат корените из основи! Дядо Кольо работеше редом с мен - и размахваше кирката като младо момче - е, по-отниско, по-лекичко, но в интерес на истината по-ефективно. Аз обичам този човек и никога няма да го забравя. Често когато минаваше покрай прозореца на стаичката ми оставяше чепка грозде, праскови, сливи, ябълки... Той казваше : "Аз съм вегетариянец и следвам пътя на Учителя! Връстниците ми които ядох амесо за да бъдат силни и здрави... отдавна ги няма! Един вегетариянец трябва да има градина и да се грижи за нея ! Тя също се грижи за него и му дава здраве! " Около дядо Кольо атмосферата беше винаги спокойна и хармонична и аз обичах да поседя с него на чаша топла вода - разбира се - той нямаше пари да си купува чай... Той до края се гледаше сам и се грижеше за себе си, без да товари никого - едва в последните два месеца легна на легло и си отиде на 90 г. възраст. В миналото в България старите хора са били уважавани много, винаги им се е двало път и респект. Във всички източни страни старите хора са на изключително висика почит! Ако човек н еуважава старите хора въобще и родителите си в частност, той пряко вреди на себе си -съкращава живота си и си подготвя бъдещи болести! Казва се в еврейската книга: "ПОчитайте майка си и баща си за да бъдете здрави!" Има тясна енергийна връзка между родители - деца - и тяхната съдба директно, по невидим път влияе на нашата ! Старите хора са мъдростта, опита - и всеки един от нас ще остарее - и ще преживее през старините си това, което е мислил и правил по отношение на старите хора! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Ноември 15, 2005 Доклад Share Добавено Ноември 15, 2005 Защо с възраста ни минава срока на годност? Защо старите хора се чустват излишни, по-скоро като бреме? Как ние да не изпаднем в подобно положение когато остареем? Вашите мнения и препоръки Толстой на над 80 години е научил древногръцки и е четял гръцките философи в оригинал. Според мен най-важно е да съумеем да запазим качеството на съзнанието си - да запазим ума си! И за това трябва да живеем чист живот без излишества, с добро сърце и светъл ум! Тогава и телата ни ще бъдат здрави до края на малките ни животи! А за остаряването - Учителят е казал, че остаряването е неестествено положение - че всички сме деца и за него е мнохго старанно да ни наблюдава как се сбръчкваме... Така че сигурно някога това няма да бъде точно както е днес. Както и прераждането ще отпадне - за какво му е на някого прераждане, когато съзнанието е непрекъснато растящо на различни нива и телата се подновяват и подмладяват постоянно? Не само физическото...! Искам да споделя за този мой приятел - дядо Кольо - неговата градинка винаго беше усмихната и, както казва едно момиче, мой много близък приятел, си имаше характер - градинка с характер - когато съседните лозя боледуваха от мана и други болести, когато овошките им бяха наоюпадани от червеи, дръвчетата на дядо Кольо се усмихваха и бяха силни, с добро излъчване и здрави! Защото той им пееше, молеше се - не че беше голям певец, или се молеше със заучени думи - не, тананикаше си мелодия от Учителя и молитвата му беше самото му излъчване и устрема на духа му и състоянието на съзнанието му! Дядо Кольо понякога ми разказваше за живота си: как като е бил млад, го болял гърба, отишъл при Учителя и той му казал да се излага сутрин на слънце - той обаче никога не го направил, бил зает, но гърба му минал веднага след разговора му с Учителя! Дядо Кольо работил като работник по прокарването на канала между девненското езеро и морето - казва, че с големи компресори, в прах и шум... бил е дълги години санитар в болница. Никога не е бил голям специалист - семейството му не е имало пари да го изучи. Не е ли така и сега - ако човек иска да учи в нормално световно училище като Харвард , Оксфорд, Кеймбридж - всеки ли може да си го позволи? Така ли трябва да бъде - образованието да зависи от финансовият статус на родителите - не мисля така. ПОсле дядо Кольо се оженил - за добро момиче - евангелистка - разбирали се добре - готвела му отделно вегетариански ястия - имат един син. Та така - ето живота на един човек, последовател на Учителя - скромен, но вътрешно силен. Той често казваше - "Учителят пази България - бди над нея - ако не беше той - нямаш еда я има отдавна, но Той се е застъпил за нея там горе! " В заключение искам да пожелая на всички последователи на Истината да живеят дълъг и проспериращ на всички нива живот! Бъдете здрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лена Добавено Ноември 15, 2005 Автор Доклад Share Добавено Ноември 15, 2005 Светла му памет на дядо Кольо. Възхищавам се на такива хора като него, и аз мечтая към края на земния си път да си имам една градинка, с която да се грижим взаимно една за друга, и да съм изпълнена с любов и смирение, и да излъчвам спокойствие. Помежду другото, той има ли деца? Според мен старостта=мъдрост и аз точно това търся в старите хора, но рядко намирам. Обикновено са озлобени, агресивно настроени към младите, необщителни или пък освен за болестите си и за малката си пенсия нямат други теми за разговор. Веднъж имах разговор с една не чак толкова стара жена(65 годишна), която близо 2 часа непрестана да се оплаква от какво ли не (деца, внуци, ниски пенсии, болести, комшии и т.н.). Когато я попитах за това как се е запознала със съпруга й и за 45 годишния им живот (с надеждата да й припомня нещо хубаво) се оказа, че 5 мин. събра радости и вълнения за 45 години, нито разказа за това как е станала майка или баба, нищо светло не беше останало в душата й. Разплака ме. Защо се чустват така огорчени и обидени? Как може да се промени това? Нашите родители и баби не са много по-различни, а съм сигурна, че нито един участник в този форум не се отнася без уважение към родителите си. В темата за 10 000 000 някой(прости ми че не цитирам с точност) беше споменал за грижите за родителите ни и как иска достойни старини за тях. Трябва ли да ги оставим да се оправят сами или трябва да им върнем заема? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Ноември 15, 2005 Доклад Share Добавено Ноември 15, 2005 Дядо Кольо има един син - да - вече е пенсиониран - на около 70 години е - и предполагам че живее на същото място на улица "Емануил Манолов"... Спомням си нещо което дядо Кольо ми каза, като го питах какво е говорил Учителят по темата за сексуалността и защо не се пише нищо за това. Той каза че е говорил, но по-малко и в по-тесен кръг и че основно е говорил за трансформиране и че при ученикът семето се изкачва по гръбнака към мозъка, а не се губи като при всеки друг. Тогава това ми беше странно и нищо не разбрах, но след като четох източна литература, където тези въпроси са ясно обяснени, схванах някои неща. Сигурно има озлобени старци - аз пък все попадам на добри и мъдри. Маминка ми и Дядо ми - от страна на майка ми са близо 80 год., но никога не съм ги чул да се оплачат за каквото и да е - въпреки че имат болести, инфаркти и инсулти - никога не се оплакват - просто не им идва на ума - дядо ми е комунист - но от тези, истинските, идеалистите, които наистина вярват в доктрината за общият безегоистичен живот (тя си е чиста духовност в чистият си вид), комунист от тези които цял живот са ходили по бригади след работа и са строили светлото бъдеще, носещ в себе си светлината на идеала и вярата в доброто! Маминка ми пък само се чуди на младите - за какво са им толкова пари и защо поостоянно говорят за пари - те двамата вземат пенсия сигурно 200, двеста и нещо лева - и с тях осигуряват компоти и ракия на двете си деца - хранят внуците си всеки ден, и никога, наистина никога не съм ги чул да се оплачат! Същите са и другите ми баба и дядо от страна на баща ми - дядо ми почина, но въпреки че накрая на живота си беше съвсем сляп, никога не мънкаше за нищо - слушаше радио, мислеше, разсъждаваше - беш есилен и умен мъж! Баба ми и сега е жива, на 80 и нещо - леко оглупяла, но също така никога не съжаляваща за нищо и ведра и весела... Та така - поклон пред старостта и мъдростта - аз винаги съм си мечтал да бъда мъдър спокоен ведър старец, който не се занимава с глупостите на житейските вихрушки, а може да се отдаде на вътрешният си живот...! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Ноември 16, 2005 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2005 Помня леля Надя от София - много възрастна жена, която посетихме последно преди около 2 години, малко преди да си замине. Разказваше ни спомени с Учителя Беинса Дуно. Той три пъти и спасявал живота. Първия път особено фрапантен, била ухапана от отровна змия и се задушавала, оставили и минути живот. Тръгнали да търсят Учителя, а той вече бързал към тях. Застанал над леля Надя и започнал да се моли. Веднага приток на въздух проникнал в дробовете си. Казал и да пише гореща вода в следващите дни и и дал наставления за възстановяване. Но да не се отклонявам.... Леля Надя беше толкова лъчезарен човек. Имаше някаква особена светлина, която излизаше от нея, особена живост и излъчване. Разказваше ни за Изгрева, за срещите си с Учителя. И за когото и от братята да я питахме, все казваше: О, той беше страхотен човек. Виждаше във всички доброто, положително. Всяка сутрин ставаше при изгрев слънце, бях свидетел, молеше се, записваше си съня и си отбелязваше в една тетрадка времето, облаците, слънцето, така както била научила от Учителя. При излизане от домът си казваше молитва - така ни учеше тя. Стаята и балконът и бяха пълни с цветя, за които се грижеше с особена любов и казваше, че те са нейните приятелчета. На една от етажерките беше поставена малка бележка, на която беше написала един от методите даден от Учителя: "Всеки ден изправяй по една своя погрешка". Оправяше се с всичко сама - готвеше, чистеше и все гледаше къщата и тя самата да е винаги чиста, добре изглеждаща, усмихната.... Помня и сестра Весела Несторова, мисля че беше около 90 годишна вече. Макар и много възрастна, беше много позитивно настроена, но и малко измъчена. Особено ме впечетли, когато на една нейна лекция в Бургас каза (преразкзавам по памет): Ако видите някога възрастен човек да рови из боклука, отидете и му купете един хляб. Ако решите да му дадете дрехи, купете му нови, а не стари... Помня и д-р Чаушев от свети Влас. Въпреки че беше над 70 годишен вече, ставаше при изгрев да медитира, ходеше бос цяла година и се къпеше всеки ден в морето. Хранеше се главно със зеленчуци, плодове, ядки и мед. Някои смятаха, че е ясновидец. Един ден отиваме при него, а аз по пътя нося да чета романа "Занони", който много ме беше впечетлил по това време. Докато говореше пред малката група, по едно време ме погледна леко, усмихна се и почна да обеснява нещо за романа "Занони". Беше лекар и народен лечител. Разказваше за дядо Влайчо, ученик на Учителя и голям ясновидец, който един път му казал: Един ден, като погледнеш хората, ще знаеш от какво са болни и ще можеш да ги лекуваш. И наистина постоянно идваха при него болни от цял свят, които да лекува или просто да подкрепи морално. При една от срещите ни, каза на мен и на приятелката ми: вечерта ще се помоля за вас. Извор на сила, вдъхновение и здраве бликаше от него. Обичаше да се смее и постоянно се шегуваше. На стената му, в стаята на втория етаж от къщата му, имаше снимки на Бабаджи и Беинса Дуно. В личния си архив имаше писма от Михаил Иванов от Франция, Шивананда и др. Писмото от Шивнанда адресирано до него започваше: Мой Обичнии... А на долния етаж имаше закачена на стената една мисъл (цитирам по памет): Ако искаш да служиш на Бога, помагай на хората. Такива работи. Възхищавам се и се прекланям пред тези възрастни хора, които бяха съхранили до сетния си час радостта си от живота, любовта към Божественото и към ближния, здравето и оптимизма си. Колко много страдат възрастните хора особено в България. Има много какво да се желае от социалната ни система. А и всеки може да даде малък принос за възрастните хора. Ако не друго, поне повече уважение, разбиране и търпение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лена Добавено Ноември 16, 2005 Автор Доклад Share Добавено Ноември 16, 2005 Снощи прочетох притчата за "Когато си мислиш, че не те гледам", сетих се и за Тимур и неговата команда, как помагаха на старите хора, които са сами, а техните деца са на фронта. И ми дойде една идея. Всеки от нас да вземе под опека стария самотен съсед и да му помогне с каквото може, дори с една усмивка и въпроса "как си днес?' или купичка топла супа. По такъв начин ще дадем пример на децата си да уважават възрастните (и нас, когато остареем) и ще отдадем дължимото на тези, който са били преди нас. Поне за себе си разбрах, че имам нужда от мъдростта на предходното поколение и да срещна хора като дядо Кольо, леля Надя и сестра Весела Несторова. Определено тези хора ми липсват в живота. И по този начин се надявам, че когато си отида от тази Земя да оставя топли и възвишени спомени поне в по един Иво и един Орлин. Благодаря и на двама ви , че споделихте какви хора на преклонна възраст познавате. Благодаря за помощта ви! Успешен и слънчев ден! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ради Добавено Ноември 16, 2005 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2005 Здравейте, Аз също имам баба и дядо, които са на легло. Те са в много лошо здравословно състояние, живеят при майка ми и тя направо не смогва да се грижи за тях. Те са ме гледали много кто малък, и в момента ми е тежко като ги виждам така. Аз бих построил в бъдеще, или бих помогнал да се построи старчески център, където условията и грижите са възрастните хора са на необходимото ниво, да могат да бъдат с лекота посещавани от своите близки, да общуват помежду си, да предават своя опит и знания на по-младите. Утопия, ще кажат някои. Не, не е. Практичност е. Мислеки за тази идеия, ние помагаме за реализацията и. Наистина тя се нуждае от голямо финансиране, но богатството и изобилието са в нас. Щом вътре, те ще се проектират и навън - тогава ще има средства за реализацията на хуманни планове. Добрите и разумни хора също ще имат материален ресурс за въплътяване на идеите си. Това го желая на всички добри и разумни хора тук, и ви благодаря за споделеното по тази тема. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Ноември 16, 2005 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2005 Може да не се започва от нулата, а да се използват досегашните ресурси и да се подобрят правилата. Най-добре в повечето случаи е грижите за старите и немощни хора да се осъществяват в домашна среда. Да се помисли и за здравите край тях, да могат да живеят по-пълноценен живот, да не прекъсват своята реализация в обществото. Постижимо е, ако се осигури персонал за обгрижване вкъщи, както в болничните заведения и старческите домове /звучи грозно този израз/, но тази тежест да не тежи изцяло върху близките роднини, а да е достъпна и регламентирана от държавата, международни, правителствени и неправителствени организации. Къде ни е гражданското общество?! Много неща бихме могли да постигнем, ако сме единни и готови да работим за подобни каузи общо взето безвъзмездно, поне на първо време. Има и по-интелигентни начини, с привличане на средства по съответни проекти, с използване на чужд опит и ресурси. За всичко това се искат мотивирани и подготвени хора. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Февруари 7, 2006 Доклад Share Добавено Февруари 7, 2006 Програма за малки безвъзмездни помощи 2006 на Световната банка за граждански организации в България Краен срок: 17 март 2006 г. Програмата за малки безвъзмездни помощи подкрепя дейности, чиято основна цел е гражданската ангажираност. Тази година Програмата за малки безвъзмездни помощи ще бъде насочена към всички области в страната. Приоритет ще се дава на организации до този момент неполучавали грант по програмата. Размерът на даренията обикновено варира между 3,000 щ.д. и 7,000 щ.д., и никога не надвишава 15,000 щ.д. Половината от бюджета трябва да бъде в натура или от други източници. Документите трябва да бъдат изпратени на български език, с кратко резюме на проекта подготвено на английски език, по пощата или предадени на ръка не по-късно от 17:00 часа на 17 март 2005 г. (петък) на следния адрес: Програма за малки безвъзмездни помощи СТЦ “Интерпред” Световна Банка, София Бул. “Драган Цанков” 36 1057 София, България За повече информация: smgp@worldbank.bg http://www.worldbank.bg Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ММария Добавено Юли 4, 2006 Доклад Share Добавено Юли 4, 2006 Орлине, не съм съгласна че българинът уважава стари хора. В моето село все още младите изритват старите в мазето. Някои ги пращат на Старчески дом. На трети им убират парите. Други пък сме набили Емиграция за да преживяваме и старите са оставени на своеволията на съдбата и бързо-бързо си отиват, когато семейството ги напусне. Тук, в Скандинавия пък са ги бутали в миналото от най-високата канара. Йеттестююпан. Когато са бреме. Това е показателно. Има стари хора които умират без никой да ги навести. Вмирисват се в апартаментите си с месеци се разлагат докато по вонята ги открият случайни минувачи. То хубаво да идеализираме живота на село. Но повечето хора над 40 са вече болни. Държавата би трябвало да осигурява гаранция а не да обременява съседи, и роднини. Според мен не всички стари могат да се препитават сами. Има тежки заболявания при които не биха имали шанс. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юли 4, 2006 Доклад Share Добавено Юли 4, 2006 Как да помогнем на старите хора? Хората на почтена възраст, забелязали сте всички, много приличат на децата по наличието на чистота. Може би, това се дължи, до известна степен, на липсата на някои хормони и при едните и при другите, както повечето си го обясняват, но си мисля, че ще е свързано не с това, а с по - голямата си близост до надлежащи светове, едните - малко след като са дошли от там, а другите - малко преди да отидат отново там. Забелязват се добрите лъчи в очите на възрастните хора, истинността, която извира от тях и както с децата, не са необходими много думи, за да се разбираме. А и те - дечица и старци, затрогващо се търсят едни други. Някъде по средата, ние, в активната възраст, забързани във " важните " си дела, забравяме, че сме били и ще бъдем като тях един ден. А те - нашето минало и бъдеще, не искат много, защото имат много повече от нас от онова, което ние сме поизгубили по пътя си някъде в лабиринтите. Как да им помогнем? По - скоро въпросът е как ние да си помогнем, помагайки им. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Юли 5, 2006 Доклад Share Добавено Юли 5, 2006 старите хора...как да им помогнем...всеки от нас знае как...две неща са им много необходими...Време + Внимание( обгрижване + общуване +уважение искрено + обичливо поведение + благо настроениеза приятелите около мен многа да споделя, че делата ги има... щото има и доволни възрастни около нас Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Любомир89 Добавено Юли 5, 2006 Доклад Share Добавено Юли 5, 2006 старите хора...как да им помогнем...всеки от нас знае как...две неща са им много необходими...Време + Внимание( обгрижване + общуване +уважение искрено + обичливо поведение + благо настроениеза приятелите около мен многа да споделя, че делата ги има... щото има и доволни възрастни около нас Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Октомври 15, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 15, 2006 След като държава като нашата не е помислила достатъчно добре по въпроса как да се помогне на стрите хора и след като въобще има задавани подобни въпроси, значи нещо куца, значи има нужда от подобна помощ. И може да помогнем по един много обикновен и човешки начин, като просто всеки който има възрастин около себе си може да му помогне-с това от което има нужда-дали грижа, финансова подкрепа, гледане, приятелство и разбиране и пр. Защото тези възрастни са наши родители, прародители, приятели, които са дали нещо от себе си и за нас и за страната ни и не е никак добре когато тези хора се чувстват изоставени, ненужни и безполезни Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 15, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 15, 2006 Защо с възраста ни минава срока на годност? Защо старите хора се чустват излишни, по-скоро като бреме? Как ние да не изпаднем в подобно положение когато остареем? Вашите мнения и препоръки Мисля, че не всички хора се чувстват излишни и бреме. Може би е до човек и съдба, може би резулатат от начина на им на мислене и живот? Имах прабаба, която почина на 96 години. През последните години едва ставаше от леглото само за хигиенните си нужди. Искаше да си я прибере Бог, защото "вече дружките не и останали и с младите нямало какво да си приказва". Но всъщност имаше - все ни разсмиваше, мотаеше някакви кълбета, нижеше тютюн, накрая само вече лежеше и си пееше или си мърмореше нещо. (тогава не знаех,че било молитва). Всички много я уважавахме - животът и беше минал много тежко, но никога не беше се оплакала от нищо - даваше кураж на всички, помагаше с каквото можеше, никога не критикуваше, не клюкарстваше, никой не беше чул от устата и нито една "лоша дума". Отиде си с усмивка в съня си... Но познавам и други... не като нея... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Октомври 15, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 15, 2006 Имах прабаба, която почина на 96 години. През последните години едва ставаше от леглото само за хигиенните си нужди. Искаше да си я прибере Бог, защото "вече дружките не и останали и с младите нямало какво да си приказва". Отиде си с усмивка в съня си... Но познавам и други... не като нея... И аз познавам. Дядо ми си отиде на 2 юли тази година с блаженство и мир на 93 години. Също вече трудно ставаше, искаше да си отиде. Десет минути преди заминаването той погледна в пространството, явно видя нещо и изведнъж се отпусна и успокои. Това е направило силно впечатление на майка, след като тя го е забелязала...Избра точния момент-той дочака няколко много важни момента-своят рожден ден на 24 май, раждането на правнучката си на 16 юни и моята публична защита на 27 юни, беше в пълно съзнание за тези неща, и после вече можеше да си тръгне оттук. Живя достойно, работи хуманна професия(зъболекар) и 10 години след пенсия, а и да подчертая-не обичаше да яде месо, не пушеше и рядко вкусваше алкохол. Нямаше болест, просто от старост. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Октомври 14, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2007 Старостта е мъдрост. Старостта е смирение. Старостта е хармония. Старостта е трансцендиране на привидностите. Старостта е радост от възможността за намаляване на връзките с илюзиите и радост от очакването на предстоящото пътешествие - завръщане у дома. Старостта в венецът на живота. Старостта е младост за душата и духа, пълн оотдаване на истината, мъдростта и обичта, цялостно сливане със светлината, радостта и космическата воля! Старостта е пълна с възможности за богатата на светлина и мъдрост душа. Старостта е преминаване през тунел, водещ към реалността! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Октомври 14, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2007 "Защо с възраста ни минава срока на годност? Защо старите хора се чустват излишни, по-скоро като бреме? Как ние да не изпаднем в подобно положение когато остареем?" Защото са достигнали и преминали отдавна нивото си на самодостатъчност- белите им коси са показатгел за това, че са достигнали нивото на егоизъм, което отразява всичката светлина, която идва отвън...а като има празнота отвътре, която не позволяват да се попълни нито отвън, нито отвътре....какво им остава, Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Лагорда Добавено Октомври 14, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2007 (edited) Старостта е мъдрост. Старостта е смирение. Старостта е хармония. Старостта е трансцендиране на привидностите. Старостта е радост от възможността за намаляване на връзките с илюзиите и радост от очакването на предстоящото пътешествие - завръщане у дома. Старостта в венецът на живота. Старостта е младост за душата и духа, пълн оотдаване на истината, мъдростта и обичта, цялостно сливане със светлината, радостта и космическата воля! Старостта е пълна с възможности за богатата на светлина и мъдрост душа. Старостта е преминаване през тунел, водещ към реалността! В продължение на 3 години се грижех, за възрастни и болни хора. Мисля, че знанията и опита които получих за този кратък период от време щяха да ми отнемат още много дълги години ако не се беше случило да мина по този път. Притчи 16:31 Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата. Притчи 20:29 Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите им коси. Редактирано Октомври 14, 2007 от Лагорда Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Октомври 14, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2007 Това за косите е интересно! Моят дядо си отиде на 92 години с много гъста и почти черна (едва-едва прошарена) коса. Той по принцип беше много спокоен и мъдър човек, жив сборник от народни приказки, песни, легенди, поговорки... Много често отговаряше на най-обикновени въпроси с някоя поговорка, афоризъм или алегорично. До последните си дни помнеше наизуст българската история по години, ханове, царе, битки ... от Аспарух до днес. Много обичаше да чете - книги, вестници, каквото му попадне; въпреки големия диоптър очила през последните му години, под възглавницата му винаги беше "заредено" някакво четиво. Иначе беше много висок и снажен човек (с каракачанска жилка), после към 80 годишен се попрегърби, но винаги е бил много силен - физически и психически. Когато беше на 80 години си спомням как пренасяха чували със зърно с баща ми, който тогава е бил на около 45. След като всеки от тях беше пренесъл по 10-12 чувала (поне по 50кг всеки), моят дядо без въобще да спира и да се задъха дори, погледна баща ми и се поусмихна: "Охо, сине, ти се измори май ... почини си малко." и продължи да носи. А от време на време споменаваше за неговия дядо, който на 105 години, яздейки един по-буен кон паднал и си счупил врата, защото коня го хвърлил на земята. А иначе бил здрав, жизнен с черна коса и мустаци! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Лагорда Добавено Октомври 14, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2007 (edited) Това за косите е интересно! Моят дядо си отиде на 92 години с много гъста и почти черна (едва-едва прошарена) коса. Той по принцип беше много спокоен и мъдър човек, жив сборник от народни приказки, песни, легенди, поговорки... Много често отговаряше на най-обикновени въпроси с някоя поговорка, афоризъм или алегорично. До последните си дни помнеше наизуст българската история по години, ханове, царе, битки ... от Аспарух до днес. Много обичаше да чете - книги, вестници, каквото му попадне; въпреки големия диоптър очила през последните му години, под възглавницата му винаги беше "заредено" някакво четиво... До тук имах чувството, че чета за моя баща, с тази разлика, че той си замина много по-млад. На 60 години косата му беше много гъста, къдрава и гарваново черна май имаше 2-3 бели косъма за късмет и беше много мъдър човек. Казвам го не само защото ми беше баща, а защото наистина беше мъдър. Мисля, че белите коси, за които пише в Библията са символ на мъдростта . Редактирано Октомври 14, 2007 от Лагорда Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Октомври 31, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 31, 2007 Много хубава тема... Поздравления за добрите ви сърца.. За възрастните хора мисля е необходимо най - вече присъствие... Те винаги има какво да разкажат, да изплачат... хубаво е да има на кого... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Октомври 12, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2008 http://news.ibox.bg/news/id_138023096 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Ноември 7, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 7, 2009 Защо с възраста ни минава срока на годност? Защо старите хора се чустват излишни, по-скоро като бреме? Как ние да не изпаднем в подобно положение когато остареем? Вашите мнения и препоръки Има стари хора от които лъха мъдрост и величие.Има стари хора от които лъха глупост и и падение.Защото едните са живяли живота си с достойнство,а другите без достойнство.Когато един човек е извисен духовно,той не е бреме за никого.Бреме могат да бъдат само първичните хора.Повечето хора имат щастието или нещастието да остареят.Старее тялото,а не душата.За да не бъдем бреме,трябва да се стремим към духовното от младата си възраст. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.