Вътрешно единство

[Лъчезарна]

Беседа: Вътрешно единство

Втора беседа, държана от Учителя пред ръководителите (повикани 43 Души)

29 август 1930 г., 4 ч. и 30 мин., София, Изгрев

" Прочете се 1 Послание Петрово, 2:2-10 стих

Главното е опитът, който човек може да направи със своето съзнание.

Законът е: не ползува онова, което е в хамбара, но онова, което е в стомаха.

Не свещените книги, които са на гърба ти, но Словото, което е в ума ти.

Свещените книги, които носиш на гърба си дълго време, ще ти дотегнат и ще се откажеш да ги носиш.

Божиите желания и нашите желания трябва да се съвпаднат ведно.

***

Когато във вас има желание, но условия няма, също не може да стане.

Когато желания няма, а условия има, пак нищо не става.

Така че всичко става, когато има и желание, и условия.

Аз изразявам така това: Онова, което Бог желае и ние желаем, то става.

Всичката погрешка е, че не спазвате това правило. Когато Бог желае, вие не го желаете,

а когато Бог не желае, вие желаете, но нито глас, ни слушание. Това е истинската философия на живота.

По този закон са написани свещените книги, Писанията. По този закон животът е ясен;

когато вървим по Божия закон, тогаз е ясно, слънцето изгрява, а щом вървим в разрез с Божия закон,

настава тъмнота и само частично се реализират нещата.

***

Докато човек желае доброто за себе си, той нарушава Божия закон.

Защото, ако ръката живее само за да бъде на нея добре, тогаз какво ще стане с нея?

Ако краката не са здрави, тогаз и на ръцете няма да е добре.

Ако очите са здрави, а краката и ръцете не, тогаз какво можеш да постигнеш с очите си?

Законът е: всички органи да бъдат здрави, съзнанието на всички органи трябва да бъде насочено към човека,

та когато ти пожелаеш нещо, окото ти, краката ти и всичките ти удове да участвуват в това.

Това е здравият човек и той всичко може да направи.

Човек носи Божественото в себе си.

Животът, който Бог ни е дал, е реалното, той е нашият капитал, трябва да го употребим.

Не можем да го употребим за себе си. Който го е употребявал изключително за себе си,

всякога е претърпявал една вътрешна загуба. Животът, който Бог ти е дал, ще употребиш за Него,

а печалбата, която ще имаш, ще употребиш за себе си. Този закон има еднакво приложение

и във физическия, и в духовния, и в Божествения свят. В него няма изключение.

***

Има закон: при всяко отлагане на падежа на полицата, лихвата се увеличава.

Следователно с нашето отлагане се влошава животът ни. Това влошаване показва, че лихвите се увеличават.

Следователно в Божествения живот законът е: никога не отлагай! Дойдеш ли до нещо, направи го.

***

Ако проучвате историята, ще видите ред примери.

Държави са се издигали, после са изчезвали, идвали са до своя край, както римската държава.

Като дойде Христос, римляните не приложиха римското право, за да освободят Христа от кръста.

И с неприлагане на римското право римската държава какво спечели?

Единственото нещо, което разсипа римската държава, то е,

че те не приложиха римските закони на справедливост спрямо един човек.

Но някой ще каже: „Беше писано Той да умре.“ Ако бащата и майката не са живели добре,

то е писано децата да страдат, но ако бащата и майката са живели добре, писано е децата да живеят добре.

Онова, което ние дълбоко вярваме, то е бащата; онова, което дълбоко чувствуваме, то е майката.

Онова, което ти дълбоко вярваш и дълбоко чувствуваш в душата си, то определя целия ти живот.

Целият ти живот се определя от твоята дълбока мисъл и дълбоко чувствуване.

Ако нямаш тази дълбока мисъл, правата мисъл, и дълбоко чувство,

ти никога не можеш да влезнеш във връзка с Бога. Твоята права мисъл

ще те въведе в Божията права мисъл и твоето дълбоко чувствуване ще те въведе в Божията Любов.

Щом се свържеш с Бога, тогаз ще имаш пътя и условията, и методите, ще имаш всичко.

Това значи целият ти организъм да бъде в изправно положение.

***

Какво трябва да разбирате под думата „аз“?

Когато кажете: „Аз мога да направя това“, всякога трябва да разбирате под „аз“ Божественото.

Защото, ако не разбирате под тази дума Божественото, ще имате всякога неуспех.

Когато разбирате Божественото, тогаз зад тебе стои То и ти ще имаш сила.

***

При всяко съмнение в съзнанието човек има двама господари.

При всяко колебание, при всяка болест човек има двама господари.

Там, където има единство в мисъл, чувство и действие, има един господар,

а там, където има разногласие, там има двама господари.

***

Ако ти не вършиш волята Божия, Бог няма да те кредитира.

Ти като кръшнеш на едно място, това знаят онези същества, които ръководят живота ти;

те не могат да ти дадат вече онова доверие, което са имали досега в тебе.

И ако изпълниш волята Божия, навсякъде ще имаш отворени врати, ще те подкрепят отгоре.

***

Божествените работи са точно определени, в тях няма никакво изключение. Не се става лесно светия.

Под думата „светия“ разбирам човек, който разбира живота добре и на физичното поле,

и в духовния свят, и в Божествения свят. Един светия където и да го турите, може да се справи с живота.

Той никога не се нагърбва с нещо, което не може да направи.

***

Не се ангажирай да свършиш работата, която не е по силите ти.

Не се ангажирай да свършиш работата, в която Бог не участвува.

Не се ангажирай с работа, която не е в съгласие с Божия закон, с Божията мисъл.

Това са правила, които трябва да имате предвид в бъдеще.

Някои от вас искате да знаете доколко са прави.

Има един вътрешен закон, който определя абсолютното право.

Ако вие слушате вътрешния закон, всеки един от вас може да знае дали това, което върши, е право или не.

Има нещо в теб, което ти казва, право ли е или не това, което вършиш. И то като ти каже, че е право,

тогаз и целият свят да ти казва, че не е право, ти ще кажеш: „Право е.“

Разумните същества са работниците отвътре, знаят какво ще стане и казват понякога: „Тази работа не е за теб.“

***

Това, което Бог ти дава, то е за тебе, а това, което Бог не ти дава, не го търси.

Ако на някой човек Бог му дава една работа, и той я дава на тебе, ти не я приемай.

Ще му кажеш: „Тази работа ти ще я свършиш.“ И твоята работа, която Бог ти дава, не я давай на други.

Ако я свършиш, тогаз ще имаш дихарма, успех, посвещение. Да не правиш Божията дума на две.

Не казвай: "Не толкоз, колкото съм искал."

***

Започнеш ли по човешки работата, тя може да е голяма, но стократно ще се намали.

А започнете ли по Божественому, тя стократно ще се увеличава. Няма изключение от този закон.

И сега всички нещастия в света вървят по пътя на човешкото смаляване,

а всички щастия вървят по пътя на Божественото увеличаване.

Но, разбира се, тази е една трудна философия. Това, което аз ви говоря, зная, че е лесно за приложение.

Аз съм правил опити и с най-малките работи, и с големите работи и зная как се прилага.

Човек не трябва да се колебае. Ако човек се поколебае в една Божествена мисъл, могат да му дойдат най-големите нещастия.

Когато човек е постоянен в пътя си, той всичко може да превъзмогне.

Няма никоя сила, която може да възпре Божествените преднамерения, които Бог е турил.

Това скоро ще стане. То е въпрос само на време.

Ще дойде един ред в света, който ще изненада всички хора в света.

Ще дойде един ред и порядък в света, който ще надмине всички очаквания.

Като дойде, вие ще проверите, че е вярно. Искам да бъдете смели, да няма страх.

Страхливите не могат да наследят Царството Божие при страх от външните условия.

Второто положение: между всинца ви да се създаде една вътрешна хармония,

никаква дисхармония да не съществува. Някой път, гледам, за всевъзможни работи се явяват противоречия.

Само това може да се приложи, което се добре разбира.

Щом криво разбирате, какво ще приложите?

Най-първо трябва да имате любов и уважение един към други. Каква любов може да имате?

Като срещнеш някой човек, ти да го уважаваш и той да те уважава. Всеки да търси доброто у другите.

Ако нямаме такова разположение, тогаз не можем да вършим волята Божия.

Инак ще искаме да се изиграем един други. А там, където се изиграват хората един други, там Бог не взема участие.

Аз не искам вие да бъдете като прости стъкла, а като диаманти, като скъпоценни камъни, които силно пречупват светлината.

В скъпоценните камъни има нещо, което ги отличава.

Ако прекараме един диамант върху някой човек, който е неразположен, ще му мине неразположението.

Но ако прекараме върху него едно просто стъкло, то няма да му мине неразположението.

В скъпоценните камъни има живот. Та добрият човек има изобилен живот.

Добрият трябва да бъде като скъпоценен камък. Желая всинца вие да бъдете като скъпоценни камъни.

Да пречупвате Божествената светлина и да имате новото, с което да се отличавате.

Има четири вида хора: обикновени, талантливи, гениални и светии.

Гениалният човек твори, а светията всичко завършва.

Не искам да бъдете обикновени. Някои от вас са талантливи. Искам всички да бъдете гениални.

Гениалният не иска да върви по утъпкания път. Той е готов за всички жертви за новото, което му се дава,

само гениалните хора могат да изпълнят волята Божия, понеже те вървят по новите пътища.

Човек, който върви по новите пътища, ще има повече работа и повече мъчнотии, но ще има и по-големи придобивки.

Когато се намериш в най-трудното място, трябва да знаеш, че два човека има в тебе.

Ти пожелай и кажи: „Духовният човек, или Божественият човек, в мене да се прояви.“

Дойдеш до едно място, станеш кисел, кажи това и тогаз Божественият човек в тебе ще се прояви.

Има една разлика между твоето обикновено и твоето Божествено състояние.

Обикновеният човек в тебе ще забърка една каша, че години ще ти завземе да я оправиш,

а Божественият човек веднага ще я оправи. И всеки един от вас, оставяйте Божествения човек във вас да работи.

Като работят те, двамата, това наричам аз работа според Бога, тогаз се върши волята Божия на земята.

Някои от вас имате опитност. Вие може да познавате кога работи Божественото.

Когато работи Божественото в човека, има един външен физически белег.

Да кажем, че отивате при някой човек в града в момента, когато работи в него Божественото,

по неговото лице заиграва една хубава усмивка и те посреща разположено.

Аз желая, първо, всички да работим за постигането на това добро във вас, което Бог е вложил отначало във вас.

Второ, работата, която Бог ви е дал в този живот, желая да я свършите, да не я отлагате, да не кажете:

„Като се преродя втори път.“ За следующите прераждания има друга мисъл.

В този живот свършете си това, което ви е дадено сега да свършите.

А пък за следующия живот има съвсем други задачи.

И ако изоставите това, което е дадено сега да свършите, ще имате лоша карма.

Сега използувайте добрите условия, свършете работата, която Бог ви е дал.

Не я оставяйте за следующия ден.

Само проявената Божия Любов,

само проявената Божия Мъдрост,

само проявената Божия Истина носят пълния живот. (три пъти)"

"6. Защото е писано в писанието: - "Ето, полагам в Сион крайъгълен камък, избран, скъпоценен; И който вярва в Него, не ще се посрами".

7. За вас, прочее, които вярвате, Той е скъпоценност, а на тия, които не вярват, "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла",

8. и, "Камъкът, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват"; защото се спъват о словото и са непокорни, - за което бяха и определени."

Първо Послание Петрово, 2

[Розалина]

Лъчезарна .

И аз отбелязах една мисъл,която си цитирала и затова ще я повторя.Уж го знаем и разбираме ,но май по-често забравяме.

Човек носи Божественото в себе си. Животът, който Бог ни е дал, е реалното, той е нашият капитал, трябва да го употребим. Не можем да го употребим за себе си. Който го е употребявал изключително за себе си, всякога е претърпявал една вътрешна загуба. Животът, който Бог ти е дал, ще употребиш за Него, а печалбата, която ще имаш, ще употребиш за себе си. Този закон има еднакво приложение и във физическия, и в духовния, и в Божествения свят. В него няма изключение.

Не можеш се изгуби, когато вървиш по този закон. Бог ти дава на разположение през деня слънце, да ти помага. Питам, кой е онзи, който може да ти открадне слънцето? Но някой ще каже, че може да се заоблачи времето. Заоблачаването на времето показва, че в живота ти има нещо криво, т.е. има отклонение от правия път. Под думата „облаци“ разбирам, че в тебе влизат мисли, които засенчват, влиза едно криво разбиране.

и

Какво трябва да разбирате под думата „аз“? Когато кажете: „Аз мога да направя това“, всякога трябва да разбирате под „аз“ Божественото. Защото, ако не разбирате под тази дума Божественото, ще имате всякога неуспех.

Аз-а е реабилитиран,обаче с нови отговорности..

Благодаря Лъчезарна.Малко ми е забързано темпото ти, но пък е приятно.