Неприемането е вредно

[B__]

Напоследък някой неща май много бързо ми се “връщат”.Тази нощ се събуждам от силна болка между плешките, което е странно, защото откакто мога да се лекувам сам (в известен смисъл) такива болки не съм имал.

Чудех се откъде идва, ама нищо. След известни мъки заспах и дойде следния сън:

“Сънувам, че с жената и малката ми дъщеря отиваме в Македония на гости на бабата на малката. Но всеки път на границата мен ме спират и задържат. Този път съм в някакви зелени дрехи, имам нещо като радиостанция с прикачен отварящ се мобилен телефон, кабел до ухото от време навреме говоря по телефона. Слизам по стълбите на изхода към летището. Но там пак ме спират и ми вземат всичко и пак ще ме задържат. Идва щерката и ми подава планинското яке, което е в бяло и синьо. Казвам й „не го давай, та аз не мога да го задържа”. Но настоя и го приемам. Пак ме задържат за една нощ и на следващия ден отивам при тях. Виждам през оградата на къщата бабата и тя казва, че малката постояно е питала за мен и се чудели какво да й кажат, а всеки път става така. Тръгвам потиснат по оградите и все едно аз съм пред себе си и гледам на гърлото ми цялото рана, но не дълбока и тече лимфа от нея, и я закривам със зелени листенца. Като живовляк и с кокалчетата на пръстите ги натискам да прилепнат, а те са лепкави и блестящи от лимфата. И си мисля: „Ето, ти обвиняваше хората, че са престъпници, а сега тебе те обвиняват, че си престъпник. Една ли не вече се чудя дали не съм наистина престъпник”.”

Събудих се и се чатнах. Вчера в един форум попаднах на една тема случайно уж, където един македонец дълго време е доказвал как са отделна нация, а ние как не сме. Та не знам какво ми стана и написах нещо в смисъл, абе ти знаеш ли, че след като толко добре те разбирам, то твоя език си е чист български “само малко като диалект провинциален, от провинцията Македония”.

Болката между плешките идва точно от осъждане, от неприемане. А всяко неприемане всъщност означава отхвърляне. И аз съм отхвърлил националното самосъзнание на цяла една държава и съм пожелал лошото на всички хора там. Да се откажат от много важно нещо за тях: националното самосъзнание.

Зелените дрехи в съня и военно-мязащата комуникациона екипировка означават точно това. Тръгване на война. А войната цели унищожение. И е естествено да има ответен удар. Задържане на границата за една нощ. Болки за една нощ.

При мен болките между плешките идват и от вратните прешлени. Физически това означва, че проблема идва и от главата, от лоши мисли. Също така на нивото на врата, където е пета чакра пак има проблем: шия с изтичаща лимфа (а лимфата е част от енергията). Пета чакра означава и отпускане и разбирането, че си частица от Вселената и подвластен на нейните закони. А това означава и “отпускане” от страстите, заблудите и предубежденията. Планинското яке, което ми дава дъщеря ми е точно в цвета на чакрата и означава да се идигна над нешата, а аз неохотно го приемам.

Мислите за престъпниците означава пределно ясно едно; ако мислиш лошо на другите, то това ще ти се върне.

Уж има разлика между бурните емоции и „тихите” емоции като обикновеното неприемане.

Напоследък при мен при бурни негативни емоции веднага усещам завихряне и „слягане” на енергетиката около главата. Ленсо се усещам понякога (като звънче е) и емоцията изчезва.

Но сега се усещам, че това неприемане вчера вечерта е подготвян процес продължаващ няколко дена, който мога да нарека известна загуба на гъвкавост. И накрая се отпушил към Македония.

Тихите негативни процеси не мога да ги чувствам, а те се натрупват (капка по капка вир) и после избушват. И ги усещам като директна болка в слънчевия сплит и отмаляване.

Затова „тихите” емоции като неприемането са много по-вредни според мен от бързото и яростно изливане.

Та какво мислите за неприемането?

Редактирано Юни 19, 2010 от БожидарЗим

[Розалина]

Божидар ,приемането е първа стъпка по пътя на изчистването.Изчистване от негативни чувства ,мисли и емоции,които ако се натрупат ,наистина могат да ни поразят сериозно на физическо ниво.Приемането не е еднократен,а периодичен процес.Достатъчно е според мен човек веднъж да види тази връзка,която ти така добре си ни описал , между неприемането и случките в живота си,за да започне да се учи на приемане.

Поздрави

Редактирано Юни 19, 2010 от Klaudia

[Пламъче]

От личен опит знам,че докато не приема нещо което ми пречи,то ще продължава да вгорчава живота ми.В началото ми беше доста трудно,но свикнах да приемам нещата и хората такива,каквито са.Ех,ако знаех това по-отдавна,много неща в живота ми щяха да бъдат различни...Благодарна съм,че макар и късно все пак го разбрах!

[Станимир]

...

Затова „тихите” емоции като неприемането са много по-вредни според мен от бързото и яростно изливане.

Та какво мислите за неприемането?

Не мога да се съглася, че неприемането е тиха емоция. То нерядко се проявява бързо и яростно.

Иначе за неприемането... ами зависи за какво се отнася. Понякога то може да се изразява не в отхвърляне, а в поддържане на определена дистанция. Не всички съчетания са подходящи и хармонични. Но и когато имаме отхвърляне, пак зависи какво и как отхвърляме. Например шофьор кара бързо и блъска човек на улицата. Нормално е да не приемем подобен тип действия от негова страна, но не и да отхвърлим факта, че шофьорът вече е извършил въпросното действие, както и правото му на свободен избор да кара автомобила си както пожелае (разбира се носейки отговорност за последствията). Всъщност това, което вреди са емоциите съпътстващи неприемането. Самото неприемане обаче не е емоция. Такива съпътстващи емоции могат да са раздразнението, омразата, несдържаността и др.

[B__]

...Не мога да се съглася, че неприемането е тиха емоция. То нерядко се проявява бързо и яростно.

....

Мдам, разнообразява тихата си работа с бързина и ярос понякога.

А не се усеща понякога, че е тиха емоция, защото действа в несъзнаваното.

Ето например отхвърлиш човек по някакви причини, после ви викаш ама не е хубаво така и се насилваш да не го отхвърляш и уж вече не го правиш. Да, ама не става толко лесно и неприемането си работи в несъзнаваното.

Затова неприемянето и всички подобни чувства, котио искаме да ги променим, не трябва да ги насилваме, а да ги оставим и да ги наблюдаваме. Анализа откъде идват хем ще ни научи още нещо за себе си, хем проявата им по този начин е проследима напълно до причината оттам по-лесно овладяема. Освен това трябва като се взема нещо (неприятната емоция) да се даде нещо, да се замени с нещо. Например с непреходни ценности. Защото ние се опитваме в името на "доброто" да овладяваме емоции, а човещкото добро е преходно. На несъзнаваното се пращат преходни сигнали, които могат да бъдат оборени всеки момент в околната среда и съответно емоцията да продължи тихичко да "беснее"

[B__]

...Не мога да се съглася, че неприемането е тиха емоция. То нерядко се проявява бързо и яростно.

....

Мдам, разнообразява тихата си работа с бързина и ярос понякога.

А не се усеща понякога, че е тиха емоция, защото действа в несъзнаваното.

Ето например отхвърлиш човек по някакви причини, после ви викаш ама не е хубаво така и се насилваш да не го отхвърляш и уж вече не го правиш. Да, ама не става толко лесно и неприемането си работи в несъзнаваното.

Затова неприемянето и всички подобни чувства, котио искаме да ги променим, не трябва да ги насилваме, а да ги оставим и да ги наблюдаваме. Анализа откъде идват хем ще ни научи още нещо за себе си, хем проявата им по този начин е проследима напълно до причината оттам по-лесно овладяема. Освен това трябва като се взема нещо (неприятната емоция) да се даде нещо, да се замени с нещо. Например с непреходни ценности. Защото ние се опитваме в името на "доброто" да овладяваме емоции, а човещкото добро е преходно. На несъзнаваното се пращат преходни сигнали, които могат да бъдат оборени всеки момент в околната среда и съответно емоцията да продължи тихичко да "беснее"