Его заблуди и методи за отклоняване

[B__]

Егото си служи с доста хитри похвати, за да отклони човек от усилията му за духовно развитие и от пуътя за постигане на единение.

Ето един от тях

"Натовари магарето със слонски товар"

Казали са ви, че ви бъде полезно да правите всеки ден по 10 клякания и така 6 месеца. Очакват се забележителни постижения.

Правите 10 и се "въодушевен" и правите още 100, ей така, защото можете и сте "як".

Следващия ден правите още 200.

На третия ден правите още 300.

На четвъртия ден нищо не правите, защото сте скапан и въобще не мислоите, че тези клякания може да са полезни.

Чрез прекомерно засилване и утежняване на леките упражнения, егото се стреми да създаде в съзнанието впечатление, че не може да понесе и леките упражнения.

Така хората се впускат отначало в многочасови медитации, съзерцания по половин час, Тай Дзи по цял ден и т.н. и т.н. И накрая се отказват.

Има и по-лош вариант, егото да утежни упражненията, от които няма особена полза като обсеби цялото време на човека и той е "сляп" за това, което наистина трябва да прави, но от което егото бяга като дявол от тамян

[Креми (късметче)]

Божидар, докато си в дуалността "его" <-> "духовност", няма особено развитие.

Егото е инструмент за оцеляване в материалния свят и е полезно, когато се ползва в здравословните граници.

А как ще научим къде са границите, ако не ги наобикаляме - ту от едната, ту от другата страна ( което значи че сме ги прекрачили).

Винаги има връщане в границите.

[Станимир]

Хубава тема. Но аз пак ще обърна внимание първо на това с което не съм съвсем съгласен:

...

Чрез прекомерно засилване и утежняване на леките упражнения, егото се стреми да създаде в съзнанието впечатление, че не може да понесе и леките упражнения.

...

Всъщност съгласен съм, но с уговорката, че това е само една от възможностите. Ако човекът се окаже със слаба воля или непостоянен, и се откаже от по-нататъшното изпълняване на упражненията, то наистина човек може да си изгради представата, че е слаб и увереността в собствените му сили да спадне в немалка степен. Възможно е обаче и друг вариант: човекът изпълнява упражненията, увеличавайки бройката според физическите си възможности и приема това за духовно постижение. Тук идва другия капан: щом медитирам пет часа дневно, значи аз съм по-духовен от този, който медитира един час. Все пак ако не друго, в този случай се тренира донякъде търпението (казвам донякъде, защото самото желание за постигане на някакъв духовен резултат по този начин и сравняването с другите говори за нетърпение) и постоянството. Тук за разлика от първия пример се стимулира гордостта. Възможен е и трети вариант: човекът да държи някакво ниво на изпълнение на упражнението (най-често неизискващо пренатоварване) и да превърне изпълнението на упражнението просто в неизискващ съзнателно усилие, автоматичен навик. Такъв човек е затънал в илюзията, че продължава да извършва някаква духовна практика, а в действителност навикът е в самата основа на нисшето его.

[B__]

"Вкарай света в азбучник"

Обикновеното егото мрази различните и неразбираеми неща. Не се знае откъде дебне опасност. Затова егото си служи с различни средства за борба срещу различното или усещането за неразбираемо и се грижи те да не стигнат до съзнанието.

Седите например и мислите за даден проблем. Мислите дем, месец, година и резултат никакъв. Това означава, че егото е блокирало и мисловния ви процес, така че той да не види различното и неразбираемото и да се опита да погледне на нещата от различен ъгъл. Защото различното и неразбираемото са тези неща, които ще ни позволят да погледнем на света различно и да почнем да правим нещата различно и така да получим различен резултат. А нали това е целта на мисленето.

За тази цел егото използва класифицирането на нещата. Класифициране на хора, мисли, събития, идеи и т.н. Чрез класифициране и обобщаване егото пречи на съзнанието да види различното в даден проблем, чрез несъзнваното привеждане на всико към общ знаменател. Хората с такива изяви на егото обикновено изглеждат, че знаят и разбират всичко в света, но всъщност те си затварят очите за това, че има различно и неразбираемо като егото го класифицира и подрежда в определените за целта полета на азбучника. Полетата са краен брой и човек много трудно може да промени убежденията си.

Обикновено начело на азбучника стои едно убеждение, което крепи цялостността на егото и за което егото вгряга всички методи за защита. То е свързано със смисъла на живота и как егото го представя на човека.

Удобни класификации за самозаслепяване са "жена-шофьор", "мъжете всички са такива", "баба ми казваше...".

Но има и по-изтънчени "това не е моя работа и не влиза в моите интереси", "за това се говори теоретично, а практически опит никакъв", "той не е достатъчен авторитет" (така се избират само "авторитети" подходящи на егото, а всъщност авторитет е всичко в света), "това са логически гимнастики", "без планиране никъде не може да се стигне" (а планирането спира всякаква възможност да се избегне от азбучника и става неговото "логическо" прилагане).

[Пламъче]

Божидаре,много точно казано! Редактирано Юни 20, 2010 от granat1

[B__]

Митът за различието и еднаквостта

Егото примира от кеф за всякакви изключения и условности.

Има Вселенски закони, има и човешки закони. Но да погледнем един човешки закон. Стотици параграфи и паргарафчета, десетки изключения. Управляващата партия иска да сложи свой човек за президент, но той е под 40 години. Закона се промена и вече границата на възрастта е 35 години. Управляващите ще сдават властта и променят закона за преследване на престъпността по високите етажи, така че той да не важи за последните 4 години?!

Можем ли да променяме Вселенските закони? Не. При тях условности и изключения няма. На едно по-високо ниво ние всички сме едно и условности и изключения няма да има. Условностите и изключенията служат на човешкото его, за да затвърдят позицията му, че ние сме различни, по-собени, нашия случай е по-различен, отношението ни към конкретен човек трябва да е по-различно и т.н.

Но това различие се поддържа от егото само за нещата, които са изгодни на егото, т.е. за запазване на заблудите, предубежденията, вярванията.

Егото използва и обратния вариант на различността за своите цели. Варианта на еднаквостта. Иначе казно, твърди, че всички сме еднакви за нещата, които не могат да бъдат еднакви. "Ето той стана директор, а аз не. С какво той е повече от мене?!". Този похват е опорочил и съвременното разбиране за справедливост. Всички сме еднакви, всички сме равни, всеки може да стане президент, аз съм велик, защото никой не е повече от мене и едва ли не аз съм поне малко над другите. Виждате как еднаквостта прелива в различие. Как егото представя нещата в свое удобство.

Божественото понятие за справедливост е съвсем различно. Всеки получава това, което заслужава за достигнатото си ниво. Хората не са еднакви, а се намират в духовна йерархия в зависимост от степената на духовното си и еволюционно развитие. В идеалната държава на Конфуций всеки заема не мястото в обществото, което иска, а мястото, което му се полага и на което съответства.

Хем справедливостта е опорочена от заблудата за еднаквост, хем на нея се базират похватите на егото за особеност и изключителност. "Аз съм по-особен, моя случай е по-различен. Затова е справедливо да получа това и това, тъй като не съм по-лош от другите. Затова е справедливо да имам тези и тези отношения към този и този". Но Вселенските закони важат дори и на Земята, и ако се ядоствате, че директор на фирмата е станал баджанака на собственика, то това е висша справедливост и означава, че този баджанак е направил нещо в духовния свят, за да заслужи награда на Земята.

А какво да кажем за отношенията към хората? Казано е "обичай враговете си". Какво означава да обичаш? Да се грижиш за другия, ако не с действия, поне с мислите си. Грижим ли се ние за враговете си? Не. Дори да не са врагове, ако са хора, които сме отвхърлили, ние не се грижим за тях. И какво става с посланието "обичай враговете си"? Да обичаш враговете си просто означава, че трябва да обичаш всички, ама всички хора. Да има само един, когото не обичаш, то нарушаваш целия Вселенски закон. Във Вселенските закони изключения и условности няма. Ние не приемаме даден човек, избягваме контактите с него, натоварва ни разговора с него...обич към него ли е това? И така нарушаваме закона. Може да обичаме 20 миларда души без само една, но пак сме нарушили закона. Във висшите закони изключения и условности няма. Твоя ближен лъже, блудства, граби, убива. Ти трябва да го приемеш, какъвто и да е, защото да го обичаш, означава да го приемеш. А приемането означава да му простиш и да му даваш любов и правиш добро за него, докато любовта в него стане толко голяма, че вече да не прави тези неща.

Изглежда лесно на думи, но е дяволски трудно на практика.

P.S. Много ми хареса Мария какво е написала по-надолу.

Значението на справедливостта като да заемеш точно мястото, което ти се полага, а не това, което лъжливото его може да те кара да искаш, е много важно, за да станеш наистина ученик и да изпълняваш истинските си задачи, а не нечии илюзорни. И само така човек може да живее правилно.

Редактирано Юни 21, 2010 от БожидарЗим

[Мария-София]

Господ не ни е изпратил на земята да ставаме милионери, майки и бащи, свещеници и проповедници. Той ни е изпратил на земята да бъдем ученици на великото Божествено учение да се научим да живеем правилно.

Беседа от Учителя, държана на 29-ти февруари, 1920 г. София. Взето от „http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/%D0%A9%D0%BE_%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0_%D0%94%D1%83%D1%85%D1%8A%D1%82“.

[B__]

“Широко затворени за настоящето очи”

Егото се опитва да те накара да отвориш широко очи и да впериш взор или в миналото, или в бъдещето, но не и в настоящето.

На него не му харесва да живееш в настоящето, тук и сега. Хитро е егото. Моето настояще е моята единствена връзка с времето. А времето ражда пространството. Излиза, че моята единствена връзка с пространството (или реалния свят) е настоящето. А на егото не му харесва да виждаш реалния свят. На него му трябва да живееш в илюзорния.

Вперили сме поглед в миналото. Ах колко добре беше там, колко ни се иска времето да се върне. Или за да изживеем отново щастие, или за да се предпазим от „нещастието” изживяно. Целият ни ден е изпълнен с мисли за миналото. Тези мисли са едни тъмни очила, една превръзка, която ни пречи да видим настоящето. Един дядо казва: „Ех, едно време жените бяха по-хубави, по-добри”. Дядото не се усеща, че просто не иска да се види в настоящето и да се усети това, което усеща. А усеща, че вече жените дотолко не го интересуват, че от тях за него остават само недостатъците, а хубавото той вече няма как да го оцени. Не иска да види как живота тече. Как тече и през настоящето и не иска да види страха си от бъдещето, страха от бъдещата смърт.

Страха от бъдещето е другото средство, с което егото мобилизира всичките ресурси на човека, за да попречи да види себе, което може да стане само в настоящето. И човек почва да мисли за подсигуряване, подсигурява се срещу неща, които реално ги няма, но егото така му ги нашепва в ухото, че те стават по-реални от това да те блъсне автобус. Да, егото действа така, че страховете на човек стават много по-реални и му въздействат много повече, отколкото реалната действителност на настоящия момент. „На страха очите са големи”.

Така човек все повече забравя истинските си цели и желания, защото неговите реални емоции и желания в настоящия момент са филтрирани и преработени от вперването в миналото и настоящето. От съжалението за миналото и страха за бъдещето. Питате се как изглежда зомбиран човек? Всеки ден се срещаме по улиците J Какво е зомбито? Мъртво тяло, лишено от дух и душа, което няма собствена воля и се използва за целите на някой си. Който е вперил очи в миналото и бъдещето, няма воля в настоящето и в настоящето той се държи като зомби. Без воля. Волята е иззета от страна на егото.

Мъка.

[B__]

„Сам да се вържеш на колче в полето”

Срещали сте по полето коне и магарета вързани на кол. Те не могат да идат другаде освен около кръга, който им позволява въжето. Някои използват пранги като средство за спъване на конете. Какво е общото между спънатия човек и спънатия кон? Господарят на спънатия кон се грижи коня да не го въведе в неприятности и да не му избяга. Иска коня да е под контрол и затова го спъва или връзва за колче.

Спънатият човек се връзва сам на колче в полето на живота. Ограничава сам своята подвижност, защото това може да заплашва сигурността му или по-скоро сигурността на родителите му и наложения семеен модел (е, срещат се и друг тип родители.....ама малко). Ако като дете родителите са стожери на жизнения модел, то като порасне човек несъзнавано сам става негов стожер. Той си мисли, че върши напредничави и хубави неща, но по същество повтаря модела. Родителите са събирали мебели, парички, струпали са къщичка, за да подисгурят сигурността на бъдещето и запазването на мисловния модел, а порасналото дете си мисли, че е излязло от него и прави „по-добри” неща. Порасналото дете се занимава с духовно развитие. Кефи се на духовното развитие и мисълта за него го опива все едно е пръв новатор в семейната среда. Но то залага върху духовното развитие същите надежди като родителите: да подсигури сигурността и спокойствието на душата си, да се предпази от болести и неприятности, да предопредели бъдещето си по начин, който то иска. Да, ама същия модел на мислене предопределя същите резултати и порасналото дете си вика „о Боже, що така стана”.

Съществуващите мисловни модели, или както някои го наричат „родовата карма”, се грижат за животеца и за сигурността си. И ако вие мислите за бъдещето и подсигуряване на сигурността в него, то това не го мислите вие, да, не го мислите вие, а това е работа на закостенял мисловен модел, който се грижи да просъществува и пребъде. Моделът използва логиката и планирането, за да върже човека на колче и да му позволи да шава само в безопасния район. За модела всяко различно и неразбираемо нещо е опасно, защото излиза извън „азбучник”а и може да подкопае сигурността му.

Планирането на личния живот, духовния живот (тоз месец таз чакра отваряме, следващия другата, а след 6 месеца да съм 50% по-добър) е средството на мисловния модел да държи човек на повод и да не му позволява да се променя. Ама нали уж човека планира и си поставя цели с цел духовно развитие? Нееее, всяко планира базирано на дълго логическо мислене и „честна самопреценка” е отражение на застиналия мисловен модел, който лесно няма да се даде.

Да планираш личностното си бъдеще е да си определиш един-единствен вариант на развитие и да се оставиш сляп за възникващите във времето по-добри и по-истински варианти. Освен закостенялостта планирането е источник и на егаси стреса (това прозвуча като Егаси Костов J ), защото си прилепнал към едиствения вариант и изменянето му те стресира или по-точно стресира мисловния модел, а той ти го връща двойно, за да те върне при колчето.

Това планиране оказва влияние не само на действията на човека в околния свят, но и на вътрешния му живот. „Азбучник”-а му казва какво да чувства. Ако то е в линия с планираното, той ще чувства властоподдържаните чувства, ако чувствата са извън него, или ще ги фалшифицира, или въобще ще ги потисне.

Ако си мислим, че като планираме себе си осигуряваме по-добро бъдеще, грешим. Осигуряваме по-добро бъдеще на закостенялостта. За да намерим пътя, си трябва да се откъснем от колчето и да избягаме в полето, или гората...или където и да е.

[Слънчева]

Божидар, последните ти две мнения са с прозрения и ти благодаря за тях. Масово хората са се "вързали" за минало, за бъдеще... Страшно е, че малко хора живеят в настоящето.

За да си скъсал връзките с миналото трябва да си го осъзнал, да си си простил и простил, да не се страхуваш от бъдещето значи да вярваш и да си изпълнен с Любов, с оптимизъм... Но това значи да си сам и да те обявят за луд...

А знаеш ли колко често това дразни околните?... Иска ми се да прегърна хората и да заподскачам от радост, както пишеше в един твой пост, дори и мислено да го направя може само някоя ругатня да си изпрося...

Жалко е, че хората не разбират, че всичко, което ни е нужно е вътре, външният свят е само илюзия и суета... Ама това са заблудите на его-то... на майя.

Ще светне, ще има и Любов, всичко ще е и Е прекрасно.... търпение....

[Станимир]

Минавал веднъж падишахът покрай градината и видял зад оградата старец, който садял праскова.

– Ей, старче – обърнал се падишахът към градинаря, – животът ти клони към заник, ти няма да дочакаш плодовете на това дърво. Какъв е смисълът от усилията ти? ... Да, знам, знам, какво ще кажеш: „Нашите предци са се трудили за нас, а ние трябва да се трудим за потомците си.“ Но отговори, има ли смисъл да се мисли за миналото ,което си е отишло в тъмнина, и за бъдещето, което още не е излязло от тъмнината? Та нали само настоящето ни принадлежи.

– Ти ли, властелине, ще разбереш градинаря? – отговорил старецът. – Ти не искаш да си спомниш миналото. Значи при теб то е такова, че е по-добре изобщо да го е нямало. Не искаш да мислиш за бъдещето. Значи се боиш от него. Така че не завиждам аз на твоето настояще!

Всичко, което правим, го правим заради бъдещето. Причината е в бъдещето. Бъдещето е безкрайно и е пред нас; настоящето е ограничено. Бъдещето е изпълнено с възможности. Настоящето е просто една изходна точка. Миналото е опитът ни, натрупаните познания и духовни качества. Настоящето е една точка между две безкрайности. В същност даже, това, което считаме за настояще е една илюзия. Например можем да наблюдаваме една звезда. Но предполагам, че всички знаят от астрономията, че това, което наблюдаваме е звездата от преди множество години. По-същия начин голяма част от случващото се на физически план е следствие от нещо отдавна заложено и съществуващо във висшите светове. То е съществувало отдавна, но ние го възприемаме една сега, след като се е проявило физически. Пример е и ясновидството. Една част от това, което ще се прояви в бъдеще, вече съществува и е в определена степен неизбежно, т.е. ще се прояви в съответните условия и срокове. При създаването на причината, проявлението на следствието в бъдещето е вече неизбежно. Какво е в състояние да сътвори човекът, без мисъл за бъдещето? Без нужната отговорност и проницателност?

[B__]

.... Но това значи да си сам и да те обявят за луд...

А знаеш ли колко често това дразни околните?... Иска ми се да прегърна хората и да заподскачам от радост, както пишеше в един твой пост, дори и мислено да го направя може само някоя ругатня да си изпрося...

.....

Учителя е казал, че окултния учник трябва да мълчи и пази в тайна това, което прави, дори от домашните. На друго място казва, че трябва да се държиш с околните по привичния им начин.

Това е изразено и с изречението "ние не сме от този свят, но живеем в този свят".

Иначе казано вътрешно да живееш според Бога, да прегръжаш и любиш хората вътрешно, а вънщно да се държиш като човек като другите.

[B__]

....Всичко, което правим, го правим заради бъдещето. Причината е в бъдещето. Бъдещето е безкрайно и е пред нас; настоящето е ограничено. Бъдещето е изпълнено с възможности. ....

Те многото възможности за решения в бъдещето не може да избереш от тях отсега, а когато дойде момента за избор...който е в настоящето

Колко хора са казвали: "като стана голям и ще имам много широк избор на професии, но отсега решавам да стана философ". Но момента за избор, който е винаги в настоящето, идва като порасне човека. Пораства човека и става адвокат.

Сега ще кажете, ние не сме деца, ние сме далеч по-мъдри. Възрастен мъж си казва аз ще се оженя за такава и таква жена. И даже физически портрет си е оформил. Идва любовта и той се женаи за жената, която силите са предопределили за него. Ако се държи строго по планчето и игнорира любовта, може и неоженен да остане. Всички сме чували за старите моми, които са чакали "идеалния" кандидат.

Човек си представя "идеалния" вариант на бъдещето. Идеален ли е нашия вариант за бъдещето. Във всеки момент в настоящето бъдещето има само един вариант за нас. Варианта може да има много проявления, но по същество е един.

Какъв е закона за причината и следствието, кармичния закон. Ще получиш това, което си създал, а го създаваш в настоящето. Значи настоящето определя бъдещето спрямо това доколко се изпълнява и следва закона на кармата, а не по "планчето", което някой си е създал.

И ти в настоящето създаваш едно бъдеще. Но кармата действа по цялата лийния на времето действа и назад във времето. Ако кармата усети, че в настоящето вършиш такива неща, че в бъдещето ще се отклониш драстично от предначертаните задачи, то ще започне кармичните удари още в настоящето, а няма да чака съвсем да се оплетеш.

Миналото, настоящето и бъдещето са едно. Човек осъзнава своя живот чрез настоящето и да си в настоящето означава да осъзнаваш наистина живота си. Да осъзнаваш означава да правиш с пълно внимание и разбиране всяко нещо, което правиш....и да спреш да мислиш за минало и бъдеще.

Във висшите светове време няма. Има само преходи. При човека има чувство за време, за да осъзнае преходите в състоянията си, които всъщност са преходи в пространството и енергията.

Кое е по-важно за човека? Да осъзнава преходите в състоянията, които реално се извършват или да се съсредоточи върху преходите, които евентуално биха се извършили. Да се съсредоточава човек върху евентуалното си развитие е самозаслепяване за реалното развитие, което става с него.

.... Миналото е опитът ни, натрупаните познания и духовни качества. Настоящето е една точка между две безкрайности.

Настоящето не е точка между две безкрайност, а прехода между две наши състояния.

Да, прехода между две наши състояния. НИ преминаваме от едно състояние в друго. Това е смисъла на времето,

И въобще не мога да се съглася, че миналото е "опитът ни, натрупаните познания и духовни качества".

"Опитът ни, натрупаните познания и духовни качества" това сме ние, нашата същност, това, което заявяваме като "Аз съм", тук и сега. Състоянието, в което се намираме точно сега. Състоянието, вкоето се намират "опитът ни, натрупаните познания и духовни качества" точно сега. И ние се развиваме като променяме "опитът ни, натрупаните познания и духовни качества" в следващо състояние.

..... По-същия начин голяма част от случващото се на физически план е следствие от нещо отдавна заложено и съществуващо във висшите светове. ...

Не е отдавна заложено, а просто е заложено. Във висшите светове време няма.

Също така е заложена и кармата и задачите и "планчето" за всеки човек, което трябва да се изпълнява. Затова за тези неща човек не трябва да си прави "планчета", защото ще се отклони и висшите светове ще го "изправят"

... Една част от това, което ще се прояви в бъдеще, вече съществува и е в определена степен неизбежно, т.е. ще се прояви в съответните условия и срокове....

Ами да, то зависи от състоянието, в което се намира човека сега... а не от плановете му

Минавал веднъж падишахът покрай градината и видял зад оградата старец, който садял праскова.

– Ей, старче – обърнал се падишахът към градинаря, – животът ти клони към заник, ти няма да дочакаш плодовете на това дърво. Какъв е смисълът от усилията ти? ... Да, знам, знам, какво ще кажеш: „Нашите предци са се трудили за нас, а ние трябва да се трудим за потомците си.“ Но отговори, има ли смисъл да се мисли за миналото ,което си е отишло в тъмнина, и за бъдещето, което още не е излязло от тъмнината? Та нали само настоящето ни принадлежи.

– Ти ли, властелине, ще разбереш градинаря? – отговорил старецът. – Ти не искаш да си спомниш миналото. Значи при теб то е такова, че е по-добре изобщо да го е нямало. Не искаш да мислиш за бъдещето. Значи се боиш от него. Така че не завиждам аз на твоето настояще!

Падишахът не иска да си спомни миналото. Той не може да си го прости или да го прости на някой. Съжалява за миналото. Иска да е било друго.

Падишахът не иска да мисли за бъдещето. И наистина се страхува от бъдещето

Идеята на притчата според мен е, че който съжалява за миналото и се страхува за бъдещето, той няма настояще.

И си е точно така.

Какво прави човек като почне активно да планира в настоящето своето бъдещо развитие?

Това означава две неще.

Първо, че не е доволен от развитието си досега. Защото, ако беше доволен, щеше да продължава да се оставя на течението, което го ръководи. Значи той съжалява за миналото.

Второ, че го е страх от бъдещето. Който планира иска бъдещето да се развие само по определен начин. Значи го е страх от възможните алтернативи. Например, да остане по-малко духовен Страх го е от бъдещето.

И излиза, че който планира в настоящето, няма настоящето.....ами най-малкото го губи в планиране

[Guest Veselin]

БожидарЗим, може ли да разясниш какво точно имаш предвид под "да се оставяш на течението"? Всеки би могъл да го разтълкува по различен начин. Примерно някой може да каже "Това означава да не правя нищо, пък каквото ще да става". Хубаво е да се разгледа всяка една точка в различните възможни аспекти на проявление.

[Диана Илиева]

Мда, не е лесно да се прецени ...

Пък и хич не е лесно да си дадем без бой правото на планиране

И аз съм се чудела.

Това, което обясняваш, погледнато от една страна така лееееко замирисва на манипулация; най-малкото спрямо логиката и съвременния ни начин на мислене.

От друга страна има много примери от живота, които подкрепят тезата ти - примерно, за да стане човек адвокат, трябва да учи именно право и то в продължение на около 5 години; т.е планирал е (той или неговите родители), кандидатствал е, после е проявил постоянство няколко години подред ...

Ама колко хора има, които са завършили едно, а работят друго? Много!

Дори хора, на които талантът и призванието личи отвсякъде, са правили такива опити - мисля Георги Парцалев беше учил медицина, кой друг пак много талантлив наш актьор беше се изучил за минен инженер, та и стаж имаше в рудниците, сякаш , ама ... в крайна сметка съдбата си казва тежката дума.

Та се чудя - кой какво си избира, чий план се осъществява и ... в крайна сметка има ли объркани животи или колкото и да е провален (според нашите човешки критерии) и колкото и поврати да е имал, то животът е ТРЯБВАЛО да бъде такъв, предопределено е било?

[B__]

Всеки трябва да слуша вътрешното си чувство доколко да планира и доколко да се остави на моментната интуиция.

Планирането е средство и не трябва да се слага над живота на човека.

Слушай свободната си воля. Не я планирай. Тя има достатъчно планове.

Редактирано Юни 24, 2010 от БожидарЗим

[Велина Василева]

Учителя, в беседата " Трите живота " :

Има три вида живот.

Единият наричам материален. В този живот човек мисли само за осигуряване...... Материалистът се стреми към натрупване на богатства ... ... от материалния живот човек минава във втория – в духовния живот, в който започва да мисли за осигуряване на душата си. Осигурен материално, той мисли, че може да се отдаде свободно на работата върху себе си и започва да се съсредоточава, да размишлява върху отвлечени въпроси.

Докато е в материалния и духовния живот, човек още не е ликвидирал с егоизма.

Третият, същинският живот наричам Божествен.

Тук вече се свършва с егоизма.

Това е живот на съвършената Божия Любов, дето човешкият ум и човешкото сърце се развиват правилно.

Докато при първите два живота се прилага

метода на различаването, на анализирането,

при

третия живот

този метод е изключен –

тук се прилага закона на Любовта – изпълнение на Божията воля.

[Станимир]

Всъщност, Учителя неведнъж споменава, че трябва да живеем в настоящето. Но какво точно се разбира с това? Както вече казах, повечето хора живеят в илюзия. Когато се говори да живеем в настоящето, то мисля, че се има в предвид да не живеем в мечтите и бляновете си за бъдещето, заменяйки с мечтите си реалните усилия да постигнем нещо в живота си. Но това не е бъдещето, а една наша мечта – едно с нищо неподплатено желание за това, какво искаме да бъде то. Когато се казва да не живеем в миналото, според мен се разбира да не оставям успехите и погрешките от това минало да ни държат привързани към него. Но това също не е миналото, а нашия изключително субективно изкривен спомен за него. Истинското минало е просто един факт, независещ от нашата емоционална оценка. Именно последната ни държи привързана. Настоящето всъщност е настоящето в причинния свят. Това не е настоящето в смисъла, в който можем да го разберем тук на физически план. Въобще времето не е такова, каквото тук го възприемаме (това разбира се не го твърдя от личен опит). Човек във всяко свое действие и мисъл трябва да се стреми да прокарва колкото се може по-дълга линия в бъдещето. Ако при това той е реалист и полага действителни усилия да постигне желаното бъдеще, а не само да мечтае за него, такъв човек според мене е постигнал много. Наистина, когато планираме бъдещето има известен риск ако в плана ни липсва гъвкавост. Но при едно гъвкаво съзнание и проницателност, плановете, които то си изгражда, ще допускат всички възможности и реализирането на плана ще може да се осъществи по множество пътища.

[Guest Мона]

Егото си служи с доста хитри похвати, за да отклони човек от усилията му за духовно развитие и от пуътя за постигане на единение.

Ето един от тях

"Натовари магарето със слонски товар"

Казали са ви, че ви бъде полезно да правите всеки ден по 10 клякания и така 6 месеца. Очакват се забележителни постижения.

Правите 10 и се "въодушевен" и правите още 100, ей така, защото можете и сте "як".

Следващия ден правите още 200.

На третия ден правите още 300.

На четвъртия ден нищо не правите, защото сте скапан и въобще не мислоите, че тези клякания може да са полезни.

Чрез прекомерно засилване и утежняване на леките упражнения, егото се стреми да създаде в съзнанието впечатление, че не може да понесе и леките упражнения.

Така хората се впускат отначало в многочасови медитации, съзерцания по половин час, Тай Дзи по цял ден и т.н. и т.н. И накрая се отказват.

Има и по-лош вариант, егото да утежни упражненията, от които няма особена полза като обсеби цялото време на човека и той е "сляп" за това, което наистина трябва да прави, но от което егото бяга като дявол от тамян

Това не е Его, това са мимикриите на Персоната. Всеки се идентифицира с някаква персона, коята трудно осъзнава; тя поема отговорността и за егото, и за всичко ..

Тук няма его.

Обикновено това е резултата от енантиодромията - всяко нещо достига своята противоположност в търсене на оправдание за битието си. А пътят всъщност до истинското Его коства големи жертви, жертви, които малцина са готови са дадат.

Ти не говориш за его, а за маски, това е и персоната. А горкото несъзнавано така и не осъзнава в какъв миш-маш е замесено.

Редактирано Юни 24, 2010 от Мона

[Диана Илиева]

Но при едно гъвкаво съзнание и проницателност, плановете, които то си изгражда, ще допускат всички възможности и реализирането на плана ще може да се осъществи по множество пътища.

А който няма проницателност какво да прави?

И въобще тук въпросът беше - в състояние ли сме да си съставяме подходящи планове?

Пък и тези планове, дето на нас точно са хрумнали, наши ли са наистина, ние ли сме ги създали, или просто сме си получили по мейла сценария от "централния сървър"

[Станимир]

Ами тя проницателността и способността ни да си съставяме планове, да не потъваме в илюзии и т.н. са на степени и, което е по-важното, подлежат на развиване.

[Велина Василева]

Но при едно гъвкаво съзнание и проницателност, плановете, които то си изгражда, ще допускат всички възможности и реализирането на плана ще може да се осъществи по множество пътища.

А който няма проницателност какво да прави?

И въобще тук въпросът беше - в състояние ли сме да си съставяме подходящи планове?

Пък и тези планове, дето на нас точно са хрумнали, наши ли са наистина, ние ли сме ги създали, или просто сме си получили по мейла сценария от "централния сървър"

Учителят каза:

Новото идва отвътре, не отвън.

Не са хората,

които могат да внесат нов строй, има един Божествен план, който ще се реализира.

Всъщност реално е невидимото. Видимите неща са забава за хората, а невидимите са реалност, с която се гради.

Видимите неща - „веди" - това, което може да учиш. Невидими - „не веди" - неща, които не си учил.

В света ще стане една коренна промяна, няма да ви кажа кога, но вие ще я видите. Тя ще стане внезапно. Хората ще заспят и като се събудят, ще видят, че не са такива, каквито са били.

В света ще влезе един нов елемент, който веднага ще внесе хармония. Хармонията ще дойде изведнъж.

Ония, които са вече готови, за тях ще бъде това възкресение.

Тия, които ще възкръснат,

те са синовете Божии.

...

Ние живота не сме го още опитали.

Имаме предчувствие, но какво е животът, още не знаем.

Петър Дънов, "Българската душа", за теглене

[B__]

Но при едно гъвкаво съзнание и проницателност, плановете, които то си изгражда, ще допускат всички възможности и реализирането на плана ще може да се осъществи по множество пътища.

А който няма проницателност какво да прави?

И въобще тук въпросът беше - в състояние ли сме да си съставяме подходящи планове?

Пък и тези планове, дето на нас точно са хрумнали, наши ли са наистина, ние ли сме ги създали, или просто сме си получили по мейла сценария от "централния сървър"

Диана, сега разбирам прекрасното ти уточнение. Да, когато планирането спуснато свише, то това е най-доброто планиране.

Моля те виж тука повече за планирането и задачите на човек, за да се види, че няма лошо в планирането. Само трябва да се внимава.

[Велина Василева]

Имаме ли усещането,

че това , което пишем , относно себепознанието , е

наистина знание, добито чрез Христовия ум, висшето Себе, което е вътре, у всеки човек,

а не е просто преходно схващане,

добито чрез егото, низшия ум у човека?

Защото егото е експерт по земните дела,

но то е ограничено и

няма капацитета да разбере знанието...

Егото се произнася, без да разбира за какво говори...

Егото само схваща половината от идеята и после е принудено да я пусне, защото е дошло времето му – да схване другата половина, от същата идея . Това е също преходно, но егото го преценява - като по-стойностно, към дадения момент... И така – схващайки по половин идея, учейки се, то расте, докато стигне до своето самоотричане...

Докато сме в егото си – ние още не можем да се произнесем вярно за истинското, цялостно знание, за Божественото звучене на нито една идея, която коментираме. Ние нито себе си разбираме, нито Бога... Това, което пишем - служи само за занимание; за човешко, временно схващане на някои половинчати идеи... Е, разбира се, това е твърде полезно, защото така егото расте и се развива, което е добре, от гледна точка на висшето Себе...

Мине ли самоотричането на егото – чак тогава висшият Ум, Висшето Себе поема щафетата и чак тогава човек идва до непреходното знание, до цялото , до разума, до мъдростта, до любовта и може да ги разбере цялостно; т.е. - така, както Бог ги разбира...

Самото самоотричане е процес; то не е акт и взема време...

Затова четем Учителя и сравняваме своите разбирания, добити чрез егото – с тези,

коренно различни - от нашите - разбирания на Учителя ,

относно това – що е безлюбието; що е мъдростта , що е разум,

които Петър Дънов дава в Словото си и без да го критикуваме , се поправяме...

Така егото расте, (докато, в определеното му време, стигне и до своето отрицание) и

чрез себеотричането –

човек се подчинява на висшето си Себе и слуша вече него; приключил е с егото...

Дошло е смирението...

Защото смирението е вътрешно качество; то е само пред Бога,

а не е външно, пред хората...

Само Бог знае кой човек е смирен и кой е фарисей...

( И така - всяко его е направено така, че да схване само половината от идеята... Затова казваме, че това мислене на егото - има не-достатък... Не му достига половината от схващането на идеята, за да разбере смисъла, който Бог е вложил в нея и така да добие знанието...Знанието обаче – изобщо не е в половините от идеите, които ние си постваме, занимавайки се и убивайки времето, докато дойде часът ни да се родим "изново"...

Защото егото винаги греши , в половинчатите си преценки за дадена идея и затова то трябва да се поправя, в схващанията си и то наистина се поправя, докогато може...

До самоотричането му се стига едва тогава , когато всяко его, лично, вътрешно, осъзнае, че винаги, на 100 процента греши, щом се произнася за духовните неща; че винаги се изказва от гледището не на цялата, но на половината от идеята...

Един от символите на егото – е скорпионът... Притиснат от огъня на истината, като последна мярка - той вдига опашката си и се самоубива)...

Това , накратко казано, пише в беседите на Учителя...

[Велина Василева]

Его заблуди и методи за отклоняване

Егото си служи с доста хитри похвати, за да отклони човек от усилията му за духовно развитие и от пътя за постигане на единение.

Няма много методи "за отклоняване", за нас - освен един , единствен метод ...(Така е, защото след като една заблуда се разпознае, от егото - незабавно на нейно място идва друга заблуда, от по-висока степен...Под "заблуда" - разбираме полуистина, която звучи перфектно на интелектуалеца, но е базирана, т.е. - родена е от дуалността, от раздвояването... Затова, след време - човекът се отказва от тази полуистина и търси друга полуистина, която да е съгласна с порастналите му схващания, за себе си, и Бога... И така - прераждане, след прераждане - съществуване в света на полуистините...Докато човек търси - той е в егото си, макар и да не го осъзнава, все още)...

Единственият познат метод , достъпен за нас, християните (които не сме запознати с гносиса), е самоотричането... Исус (човешкият син) ни преподаде този урок на самоотричане на Кръста, след което стана Христос (Божият Син)...

За нас, този път за постигане на единението, започва със самоотричането... Това проповядва целият Нов Завет... Това е записано и в беседите на Учителя, независимо, че той не се базира строго на християнството. Обаче Петър Дънов е енциклопедист , за разлика от нас... Той може да мотивира всякак идеите си, а ние сме ограничени и затова трябва да стъпим на нещо познато, и да го проучим много, много задълбочено - защо и как...

Самоотричането не е страшно нещо... То идва естествено, когато му дойде времето; няма никакво насилие в него...