Как да вземаме решение

[Валентин Петров]

Ако вариантът те въодушевява емоционално ... значи е най-подходящия.

Да. То е като топло, студено. От един вариант изпитваме студ и дискомфорт. Най добре веднага да се отхвърли.

За важни решения или за необходимост от избор в нестандартна ситуация.

Може търсенето на решение да започне в ситуация на безпокойство и голям дискомфорт при мислене върху

всички изглеждащи възможни варианти.Трябва спокойно да се изчака да свърши вътрешната духовна работа.

Тогава всички негативни чувства постепенно отпадат, както и неправилните варианти.

Накрая сме убедени в правилността на единственото оставащо решение.

За обикновените (не военни) ситуации мисля че колкото изборът ни е по-предвидим за нас и за останалите, толкова по добре.

Редактирано Юни 19, 2010 от Валентин Петров

[Son_Goku]

В 17.06.2010 г. at 11:25, B__ каза:

За вземането на решения

 

Психотерапевтите се шегуват насериозно, че най-добрия индикатор за лудост е неуморно да правиш нещата по един и същи начин, а да очакваш различни резултати.

 

„Но как, аз правя нещата по различен начин. Вчера се карах с тъщата сутринта, а днес се карах вечерта и пак не иска да ме разбере. Значи има голям проблем в нея”.

 

Хората имат инерция да правя нещата по един и същи начин и това е така, защото хората имат инерция да мислят по един и същи начин. Мислите, убежденията и заблудите ведно в тях си живеят в човека и нищо не може да ги застави да се променят, ако човек не го споходи някое драстично събитие, за да му покаже, че света има и други страни.

 

Човек е едно компютърче, а въгледите, убежденията, заблудите, нагласите и подходите съставят неговата програма. Естествено, че една и съща програма ще даде едни и същи резултати, освен когато се бъгне и даде още по-лоши резултати. Така че, ако усетите, че правите нещо безброй пъти, а получавате едини и същи кофти резултати, това се дължи на единната и непроменена програма, която използвате.

 

За да промени резултатите, човек трябва да промени програмата. Да промени вярванията и заблудите. Да разбере какви заблуди му пречат да направи нешата по нов начин.

 

Според мен борбата със заблудите е един от най-добрите подходи за вземане на решения. Първо премахваш свързаните с проблема заблуди и решението е почти готово. Как става това. Например, искам да си хвана гадже, а не мога и плача на раменете на приятелите си. Вместо да плача да се захващам да открия кои заблуди ме карат да се държа така, че да не мога да си хвана гадже. Прекалено изисквам или прекалено очаквам гаджето да ме направи щастлив? Имам разбиранията на баша си, който смята, че мястото на жената е кухнята, пък харесвам самостоятелни жени? И т.н.

 

Дори да не се отървете напълно от дадена заблуда, то поне знаете какво представлява и ще я изловите като почне да работи.

 

Всичко това ще ви даде повече варианти за вземането на решението. Убежденията и заблудите винаги свеждат света до един вариант, твърд и непоколебим. А това носи само страдание, защото вие очаквате света да се държи по „вашия начин”, който виждате като единствен и когато това не се случи, изпадате в шок и паника.

 

Множеството варианти ще са много по-близо до реалния свят и ще изберете най-доброто, защото всяка ситуация е уникална и сама за себе си. Освен това с множество варианти ще е различно отношението ви към резултата от него. Ще сте приели, че то може и да не се случи и като не се случи няма да овесвате нос, а има следващ вариант.

 

При вземането на решение е много важно да се живее в настоящето. Ако имате предположения за бъдещето или много искате еди-какво си да се случи, пак ще вземето едностранчиво решение. Ако съжалявате и се ядосвате за миналото свързано с това решение, пак ще вземете еднострабнчиво решение.

 

Следващото нещо е, че натрупаните знания и факти не помагат, а по-скоро вредят. Всяка ситуация е уникална. Знанията, които имаме, не отразяват реалния свят и на йота и затова по-добре да ги забравим. Ей така, първо да се опитаме да решим проблема без досегашните ни знания. Да си кажем „аз нищично не знам, но иска да разбера как да реша този проблем”. И ще ви се отвори врата към необятно знание, всред което е точно това, което ви трябва.

 

Та накратко. Осъзнаваме заблудите, които да махнем или които ни влияят. Абстрахираме се от резултата. Отказваме се от бъдещето и миналото за момента. Казваме си, че каквото и да стане, пак ще се обичаме. Забравяме всичко, което знаем. Изчистваме съзнанието и чувствата си. Отпускаме се. Пак изчистваме съзнанието и чувствата си, и поискваме да видим всички възможни варианти за решение.

 

Закономерността е: колкото по-малко логика, по-добро решение.

А аз как бих могъл да стигам до правилни решения, като заради проблема ми с натрапчиви мисли често правя нещата насила, за да се отърва от компулсията. И сега отново съм в такова положение. Вече съм се побъркал, едно мине друго дойде. Почнах да се чудя и каква терапия да търся. Как да намирам решения когато са обвързани с натрапчива мисал, въздействаща насилствено над миналата ми. Ако мисалта не е обвързана с този ужас решението го намирам без проблем. Даже напоследък отново сякаш се влушавам заради мисалта. Тъй като това няма край, едно свършва друго почва. Пробвах какво ли не и вече се отчаях. Пиша тук с надеждата за някакъв съвет. Защото се чувствам много изморен вече от тази безкрайна битка с нищото.

[АлександърТ.А.]

Как да вземаме решения ?

Son_Goku

Трябва да знаеш , че обикновено няма фатално значение от решението  . Обикновенно няма голям избор . Просто поглеждаш с мисълта , кое е най добре за теб и другите хора . Тогава решението само ти се показва .

Според мен проблема е в реализирането , не в мисленето .Просто , по някога трудно се преминава , от мислене към действие .А няма страшно дори и да сгрешиш . Страшното , е в колебанието , То блокира и отваря пространство за страхове . Даже да сгрешиш в избора , пак е добре . Следващия път ще знаеш  кое да избягваш .

А  последващото на решението действие ? Действа се , без колебание . Ще гледаш резултата после като свършиш .Чак тогава ще коригираш нужното и пак действаш . Мислите са си мисли и са изобилни . Грешка е да  се обръща внимание на всичките .

За да е полезен съвета , съветващия трябва да знае ориентировъчно ценностната ти система . тази която не я показваш на всеки Така , че помисли за терапевт .

А ето едно универсално упражнение . Ще е по трудно ако се впечатляваш от лаещи кучета . Значи , когато минаваш по край затворено в двор куче и то те лае упорито .До като минаваш , наблюдавай поведението му чрез въпроса ,,дали има нужда да си поиграе или нещо друго му липсва , храна , вода , ласка" . Или пък нещо не те харесва , страхува се . Опитвай един два дена с единия въпрос после с другия . Когато усетиш  разликата в чувствата , наблегни на тях да ги затвърдиш .   Какво да затвърдяваш ? Ами умението да контролираш чувствата си . При единия въпрос а различни от , при другия .

 

Редактирано Ноември 19, 2019 от АлександърТ.А.