Как да вземаме решение

[ris_78]

Всеки ден вземаме някакви решения ,но когато става въпрос за нещо съществено и имаме възможност обмисляме.Дори тогава често е трудно да се вземе решение,макар че никога не се знае как точно ще се развият нещата за в бъдеще.Как вземате решение?Какво повлиява и какво наделява,с какво се съобразявате с логиката,случайността,с вътрешното си усещане ,с принципите си,опита,предрасъдъци,мнението на околните,последствията.Има ли нещо приоритет спрямо останалите фактори?Има ли нещо което да е по-важно ,по-съществено за вас?Забелязали ли сте някаква закономерност, при която изходът е възможно по-добрия,ако може така да се каже?

[B__]

За вземането на решения

Психотерапевтите се шегуват насериозно, че най-добрия индикатор за лудост е неуморно да правиш нещата по един и същи начин, а да очакваш различни резултати.

„Но как, аз правя нещата по различен начин. Вчера се карах с тъщата сутринта, а днес се карах вечерта и пак не иска да ме разбере. Значи има голям проблем в нея”.

Хората имат инерция да правя нещата по един и същи начин и това е така, защото хората имат инерция да мислят по един и същи начин. Мислите, убежденията и заблудите ведно в тях си живеят в човека и нищо не може да ги застави да се променят, ако човек не го споходи някое драстично събитие, за да му покаже, че света има и други страни.

Човек е едно компютърче, а въгледите, убежденията, заблудите, нагласите и подходите съставят неговата програма. Естествено, че една и съща програма ще даде едни и същи резултати, освен когато се бъгне и даде още по-лоши резултати. Така че, ако усетите, че правите нещо безброй пъти, а получавате едини и същи кофти резултати, това се дължи на единната и непроменена програма, която използвате.

За да промени резултатите, човек трябва да промени програмата. Да промени вярванията и заблудите. Да разбере какви заблуди му пречат да направи нешата по нов начин.

Според мен борбата със заблудите е един от най-добрите подходи за вземане на решения. Първо премахваш свързаните с проблема заблуди и решението е почти готово. Как става това. Например, искам да си хвана гадже, а не мога и плача на раменете на приятелите си. Вместо да плача да се захващам да открия кои заблуди ме карат да се държа така, че да не мога да си хвана гадже. Прекалено изисквам или прекалено очаквам гаджето да ме направи щастлив? Имам разбиранията на баша си, който смята, че мястото на жената е кухнята, пък харесвам самостоятелни жени? И т.н.

Дори да не се отървете напълно от дадена заблуда, то поне знаете какво представлява и ще я изловите като почне да работи.

Всичко това ще ви даде повече варианти за вземането на решението. Убежденията и заблудите винаги свеждат света до един вариант, твърд и непоколебим. А това носи само страдание, защото вие очаквате света да се държи по „вашия начин”, който виждате като единствен и когато това не се случи, изпадате в шок и паника.

Множеството варианти ще са много по-близо до реалния свят и ще изберете най-доброто, защото всяка ситуация е уникална и сама за себе си. Освен това с множество варианти ще е различно отношението ви към резултата от него. Ще сте приели, че то може и да не се случи и като не се случи няма да овесвате нос, а има следващ вариант.

При вземането на решение е много важно да се живее в настоящето. Ако имате предположения за бъдещето или много искате еди-какво си да се случи, пак ще вземето едностранчиво решение. Ако съжалявате и се ядосвате за миналото свързано с това решение, пак ще вземете еднострабнчиво решение.

Следващото нещо е, че натрупаните знания и факти не помагат, а по-скоро вредят. Всяка ситуация е уникална. Знанията, които имаме, не отразяват реалния свят и на йота и затова по-добре да ги забравим. Ей така, първо да се опитаме да решим проблема без досегашните ни знания. Да си кажем „аз нищично не знам, но иска да разбера как да реша този проблем”. И ще ви се отвори врата към необятно знание, всред което е точно това, което ви трябва.

Та накратко. Осъзнаваме заблудите, които да махнем или които ни влияят. Абстрахираме се от резултата. Отказваме се от бъдещето и миналото за момента. Казваме си, че каквото и да стане, пак ще се обичаме. Забравяме всичко, което знаем. Изчистваме съзнанието и чувствата си. Отпускаме се. Пак изчистваме съзнанието и чувствата си, и поискваме да видим всички възможни варианти за решение.

Закономерността е: колкото по-малко логика, по-добро решение.

Редактирано Юни 17, 2010 от БожидарЗим

[Мария-София]

При мен главен фактор е интуицията/вътрешното усещане/,никога не ме е подвела.

Първата ми мисъл е от нея и ако я последвам,колкото и нелогична да изглежда за момента,

нещата се развиват точно по начина,който ми е подсказала.

[ris_78]

Да,това е един от аспектите.При мен понякога е така,но друг път интуицията ми ме вкарва в много сложни ситуации от които научавам много ,макар и по болезнен начин,за което не съм се и сетила и от части темата исках да засегне и този момент.Как да постъпим, когато интуицията ни подсказва нещо в разрез със всичко останало например?Грешка ли е, че сме сме послушали интуицията си при условие ,че явно има и друг по лесен път да се достигне до същите изводи или по-безболезнен?Как да разберем за какво става въпрос и как да постъпим?

[B__]

Да,това е един от аспектите.При мен понякога е така,но друг път интуицията ми ме вкарва в много сложни ситуации от които научавам много ,макар и по болезнен начин,за което не съм се и сетила и от части темата исках да засегне и този момент.Как да постъпим, когато интуицията ни подсказва нещо в разрез със всичко останало например?Грешка ли е, че сме сме послушали интуицията си при условие ,че явно има и друг по лесен път да се достигне до същите изводи или по-безболезнен?Как да разберем за какво става въпрос и как да постъпим?

В освободено съзнание се оформят различните варианти, т.е. интуитивно.

След това може логически и на базата на знанията да се оценят различните варианти. Могат да се оценят от гледна точка на логиката, опита, знанията и чувствата. Оценката от страна на опита и логиката може да отхвърли варианти. Например, няма как да изпратим тъщата на Луната. Но не трябва да се бърза да се отхвърли веднага вариант логически. Това е пак мястото, където може да се анализира психическата настройка към съответния вариант и защо ни се иска да го отхрърлим, тъй като несъзнаваното използва най-вече логиката, за да заблуди съзнаваното

Оценката от гледна точка на чувствата е най-важна. Ако вариантът те въодушевява емоционално или събужда тръпки или плач в теб, значи е най-подходящия. По този начин могат да се подредят следните критерии за избор на вариант:

- емоционално приемане

- морално приемане

- възможност за реализиране в реалния свят

- логическа пригодност (с анализ на причините да ни изглежда логически пригоден)

- лекота за прилагане

[Мария-София]

РИС,

Мисля,че лесен път няма.То е нещо като безплатния обяд-Безплатен е обяда само в капана за мишки.

Най-бързия начин е отварянето на Любовта-Христовата.Учителя е говорил точно за първата мисъл,която дойде,че е

най-правилна,обаче не се сещам къде точно в беседите съм я чела.Сигурна съм,че някой ще я постне.Освен това нали знаеш мисълта:

Когато печелиш,не е ясно какво губиш и когато губиш-какво печелиш.Господ знае по-добре от нас какво ни е нужно.Така че :

Да бъде волята ти Господи и днес!

А пък ако имам важен въпрос за решаване-гладувам или започвам житен режим и се моля за просветление по въпроса-обикновено знаците или отговорите идват.Поне при мен е така.

Други форумци сигурно имат по-добри практики-дано да споделят.

Редактирано Юни 17, 2010 от Мария-София

[B__]

Всъщност да. Житния режим изчиства съзнанието.

Ограничаването на храната или гладуването, усамотяване (някъде там далече). Отказа от всекидневния режим, който спазваме, но и който ни вкарва в едни релси на мислене и усещане. Временния отказ от задълженията пак ще освободи съзнанието. Временния отказ от цели ще донесе спокойстяи и широта на възприятията.

[Мария-София]

Всъщност да. Житния режим изчиства съзнанието.

Ограничаването на храната или гладуването, усамотяване (някъде там далече). Отказа от всекидневния режим, който спазваме, но и който ни вкарва в едни релси на мислене и усещане. Временния отказ от задълженията пак ще освободи съзнанието. Временния отказ от цели ще донесе спокойстяи и широта на възприятията.

Това с усамотяването е лукс,който поне аз не мога да си позволя.Иначе звучи примамливо.А и Учителя говори за това-Работиш и по задачките в материалния живот и после по духовните...,щото да сме в този свят,но не от него-каквато е целта.

[Пламъче]

Когато ми предстои да взема важно решение,премислям всички възможни варианти.Ако това не ми помогне,просто оставям решението само да се появи "отнякъде".И то винаги се появява и е най-правилното!

[Guest Кристиян]

Решенията са "взети"-т.е. картите са раздадени. Въпроса в това, доколко на човек му е ясно, че играе за забавление и няма никакво значение дали ще спечели или ще загуби- защото само егото е способно да преживява "печалба" и "загуба".

Е, понякога е забавно да се допусне възможността за иизбор, и ...тц-тц-тц...започва чуденето тъй ли да бъде или инак...Няма начин който и да е бог или Бог да е позволил опция "свобода на избора и волята" на нас хората, в това състояние, в което се намираме- просто би било проява на неложествена немарливост от негова или-Негова страна...

В причинно-следствената мелница движението е възникнало от едно погрешно движение- всичко от там нататък е следствия, които стават причини за други следствия- наричат го карма. Наличието на карма лишава всякаква възможност за избор...освен във въображението на невежия, или заслепените с религиозно-мистични или окултни илюзии кръжочници, чието състояние спрямо невежите е къде-къде по-окаяно...защото при невежия поне има възможност да се раздели с невежеството, докато мистика или окултиста най-често сами си надяват примката и ритват столчето, лишавайки се от други възможности...просто защото считат, че са "намерили"...Блажени невежите, защото има възможност да се просветят.

Както и да е. Най-важното е да изиграеш раздадените още преди да се родиш карти, напълно равнодушен относно това дали ще победиш или ще загубиш...и това е първата глътка от "свободата"- независимо от вида и количеството й...

[Диана Илиева]

Решенията са "взети"-т.е. картите са раздадени. Въпроса в това, доколко на човек му е ясно, че играе за забавление и няма никакво значение дали ще спечели или ще загуби- защото само егото е способно да преживява "печалба" и "загуба".

Е, понякога е забавно да се допусне възможността за иизбор, и ...тц-тц-тц...започва чуденето тъй ли да бъде или инак...Няма начин който и да е бог или Бог да е позволил опция "свобода на избора и волята" на нас хората, в това състояние, в което се намираме- просто би било проява на неложествена немарливост от негова или-Негова страна...

В причинно-следствената мелница движението е възникнало от едно погрешно движение- всичко от там нататък е следствия, които стават причини за други следствия- наричат го карма. Наличието на карма лишава всякаква възможност за избор...освен във въображението на невежия, или заслепените с религиозно-мистични или окултни илюзии кръжочници, чието състояние спрямо невежите е къде-къде по-окаяно...защото при невежия поне има възможност да се раздели с невежеството, докато мистика или окултиста най-често сами си надяват примката и ритват столчето, лишавайки се от други възможности...просто защото считат, че са "намерили"...Блажени невежите, защото има възможност да се просветят.

Както и да е. Най-важното е да изиграеш раздадените още преди да се родиш карти, напълно равнодушен относно това дали ще победиш или ще загубиш...и това е първата глътка от "свободата"- независимо от вида и количеството й...

Мда, картите са раздадени - много точно !

И буквално, и преносно, и всякак.

Аз може да съм искала да се родя в Кения, като висок, атлетичен негър, който ще спечели олимпийско злато на 5 000м, ама на, не съм

Преди години много обичах да играя бридж.

Но и която и друга игра да вземем (покерджиите сигурно най-добре ще разберат) - същото е. Получаваш си картите и правиш с тях, каквото можеш. И да - колкото по-малко емоции и желание за победа, толкова повече успяваш да извлечеш максималното от картите.

А колкото до избора - амиии ... човек може да оплеска и най-хубавата ръка; а може и със сравнително слаба ръка да направи доста, но все пак не повече, отколкото му позволяват картите.

[B__]

В съгласие с последните два поста.

Лесно е да се вземат решения, които служат за изпълнение на задачите, които са ни поставени в този живот.

Трудно е да се вземат решение, които ни отклоняват.

Редактирано Юни 17, 2010 от БожидарЗим

[Станимир]

Всеки ден вземаме някакви решения ,но когато става въпрос за нещо съществено и имаме възможност обмисляме.Дори тогава често е трудно да се вземе решение,макар че никога не се знае как точно ще се развият нещата за в бъдеще.Как вземате решение?Какво повлиява и какво наделява,с какво се съобразявате с логиката,случайността,с вътрешното си усещане ,с принципите си,опита,предрасъдъци,мнението на околните,последствията.Има ли нещо приоритет спрямо останалите фактори?Има ли нещо което да е по-важно ,по-съществено за вас?Забелязали ли сте някаква закономерност, при която изходът е възможно по-добрия,ако може така да се каже?

Не

Винаги разчитам и на логиката, и на вътрешното си усещане. Понякога и на случайността. С принципите си гледам винаги да се съобразявам. Последствията са основното нещо, поради което предприемаме дадено действие. Мнението на околните гледам да не ми влияе, но не мога да твърдя, че наистина е така. Сигурно и то ми влияе в някаква степен. От предразсъдъците не мисля, че съм застрахован. Иначе ако мога да ги забележа, не бих предприел някакво действие в резултат на тяхното влияние. Тяхното действие обаче винаги е прикрито. С опита няма как да не се съобразявам. Всъщност забавното е, че опитът може да се свърже както с предразсъдъците, така и с вътрешното усещане.

[Деяна]

Ако започна да разсъждавам как взимам решения и защо и с какво се съобразявам накрая няма да взема никакво решение! Стига бе хора ... прекалено много мислите! Излишно се товарите! Просто вземете решнието ... и толкова! Грешно, правилно все тая! Част от прословутия ни път

[Guest Мона]

Понеже обичам българския език - какво?

Нека да кажа, че дума като "вземаме" няма/ Има или взимам - еднократно действие или вземам, без е, като суфикс.

Преди да открием света, нека открием българския език и тогава да се усмихваме на словото

Да не говорим за сложни мисли като "мисля" и запътил съм се нанякъде ....

Редактирано Юни 17, 2010 от Мона

[Донка]

Вземаме

[Guest Мона]

Вземаме

Лошото е, че всеки може да се позове на разни източници, извън контекста на формулировката на темата. Още повече, че вземаме упоменава протяжност във времето, а взимаме - за еднократен акт на действието.

В съвременния български език ще се предпочете - вземем, пред вземаме

Това е оф топик, разбира се. Решението ще се вземе някой ден.

Редактирано Юни 18, 2010 от Мона

[ris_78]

Вземането на решение, е приемане нещо да се случи от една страна.Нека обичащите българския и знаещи го го разтълкуват каква е връзката между вземам и приемам.Наистина мисля ,че ще излезе нещо интересно.

[Тесаракт]

Най-бързия начин е отварянето на Любовта-Христовата.Учителя е говорил точно за първата мисъл,която дойде,че е

най-правилна,обаче не се сещам къде точно в беседите съм я чела.Сигурна съм,че някой ще я постне.Освен това нали знаеш мисълта:

Когато печелиш,не е ясно какво губиш и когато губиш-какво печелиш.Господ знае по-добре от нас какво ни е нужно.Така че :

Да бъде волята ти Господи и днес!

А пък ако имам важен въпрос за решаване-гладувам или започвам житен режим и се моля за просветление по въпроса-обикновено знаците или отговорите идват.Поне при мен е така.

Други форумци сигурно имат по-добри практики-дано да споделят.

Така е, Мария! Интуицията е винаги в началото, после следва логиката! И аз съм срещал това в беседите! Но проблема е в това, че нашата интуиция не е все още добре развита! Ние сега я развиваме и затова доста често грешим. Особено ако не сме спокойни вътрешно, ако нямаме вътрешен мир и хармония има голяма вероятност да сгрешим!

В някоя от беседите се казваше, че когато трябва да вземем някакво решение първо трябва да помислим за проблема и ако ни е спокойно "под лъжичката", т.е. в слънчевия сплит, значи всичко ще е наред, а ако имаме напрежение, значи нещо не е наред!

Не мисля, че по време на пост или на житен режим можем да вземаме по-точни решения, особено в началото на режима, защото психическото напрежение от смяната начина на живот тогава е по-голямо. Но след поста наистина интуицията работи по-добре!

[B__]

Вземането на решение, е приемане нещо да се случи от една страна.Нека обичащите българския и знаещи го го разтълкуват каква е връзката между вземам и приемам.Наистина мисля ,че ще излезе нещо интересно.

Излезе още нещо важно. Понякога си позволяваме да вземем само тези решения, които можем да приемем

[Станимир]

Ако започна да разсъждавам как взимам решения и защо и с какво се съобразявам накрая няма да взема никакво решение! Стига бе хора ... прекалено много мислите! Излишно се товарите! Просто вземете решнието ... и толкова! Грешно, правилно все тая! Част от прословутия ни път

Това разбира се е така. В момента на вземане на решение може да се окаже глупаво, да анализираме, дали вземаме въпросното решение интуитивно, разсъждавайки, водейки се от опита, поради предразсъдъци и т.н. Но темата предполага един последващ размисъл по въпроса, затова намирам разсъжденията по нея за оправдани, дори за необходими. Вземайки едно решение ние трябва да сме наясно от каква позиция го вземаме. Ако в пристъп на ярост обидя някого, това решение почти сигурно ще предизвика негативни последствия както за мен, така и за обидения. Значи за да мога да огранича за в бъдеще възможността да вземам подобни решения, аз трябва да съм направил ясно в съзнанието си връзката между нивото на което се е зародила причината (в случая емоционално) и следствието. Трябва да съм наясно кой фактор влияещ върху решенията ми, до какви резултати може да доведе.

Тук ще цитирам една притча:

Един папагал умеел да вика „Благ Учител!“ – но с това не подобрил своите възможности. Една мечка случайно оставила своята плячка на прага на гладуващ, но не престанала да бъде звяр. Пчела случайно пробила абсцес на болен, но не заработила блаженство за себе си. Даже змията веднъж с отровата си спасила живот. Само съзнателността и неотменността дават последствия.

Не можем да очакваме последствия несъответстващи на/надвишаващи нивото на което са зародени. Ако примерно вземем едно решение под влиянието на предразсъдъците си, ние само ще затвърдим тези предразсъдъци, но няма да постигнем нищо примерно в ментален, а още по-малко в духовен план. Дори и последствията от взетото решение да се окажат положителни на физическо ниво, те ще се ограничат само до това ниво, но на висшите планове, които са много по-реални от физическия, няма да се отразят, даже е възможно да окажат отрицателно въздействие.

[Деяна]

Вземайки едно решение ние трябва да сме наясно от каква позиция го вземаме. Ако в пристъп на ярост обидя някого, това решение почти сигурно ще предизвика негативни последствия както за мен, така и за обидения. Значи за да мога да огранича за в бъдеще възможността да вземам подобни решения, аз трябва да съм направил ясно в съзнанието си връзката между нивото на което се е зародила причината (в случая емоционално) и следствието.

Ще се обърна към Краля Мечове за съвет! )))

[Диляна Колева]

Трудните решения са тези, които ни водят до успех или до провал, който ни е необходим в момента.

Тези решения, които ни карат да не спим често нощем, са чертожниците на нашия бъдещ път. Никой не е ясновидец за живота си, затова и често имаме трудни избори.

Няма рецепта за вземане на решения. Мислене, пресмятане, виртуално разиграване на вариантите, разговори, съвети, формули, молитви, интуиция ...... последната дума е в мен...... и от там нататък започва пътя..... ако и други хора зависят от моето решение става още по -трудно.

Хубаво е да се научим поне да отсяваме важните решения от маловажните, това ще ни спести най- малкото време.

Имах една клиентка, която си купуваше много цветя, решението обаче, беше много трудно. Нареждахме се с нея пред 10-тина саксии от едно и също цвете и започваше трудното вземане на решение- кое от всичките да вземе. Около час, час и половина правехме основна дисекция на всяко цвете, на листата му, на цветовете му, само дето кореновата му система не можехме да коментираме, в началото давах съвети, после се отказах, защото това се повтаряше по два пъти на седмица, за да се купи 1 цвете. Гледах я тази млада жена и се чудех, как ли е взела решение за кого да се омъжи, и кога, и къде?

При мен решенията се вземат лесно. Първият критерий е: знам ли с какво се захващам или на къде тръгвам, или не знам.

Ако знам всичко е въпрос на логика, опит и действие. Ако не знам ... първите две отпадат остава действие, което ще ме доведе до логиката, която ще оформи опита. От второто обикновенно имам главоболие........ и безсънни нощи. До друг вариант в момента, обаче не съм стигнала.

[B__]

Още един критерии, че се намираме пред вземане на правилното решение е изпадането в тотална несигурност и логическа безизходица. Проемането на несигурността води до правилното решение.

За да промени човек живота си, трябва да навлезе в непознати досега територии. Там среща неразбираеми неща. На човек това му изглежда като несигурност, но това е начина за реална промяна. Като приеме несигурността това означава, че приема да се промени към новото и си позволява да "види" подходящото решение. Защото, както казах, си позволяваме да вземем само тези решения, които можем да приемем.

Редактирано Юни 19, 2010 от БожидарЗим

[Мария-София]

Най-бързия начин е отварянето на Любовта-Христовата.Учителя е говорил точно за първата мисъл,която дойде,че е

най-правилна,обаче не се сещам къде точно в беседите съм я чела.Сигурна съм,че някой ще я постне.Освен това нали знаеш мисълта:

Когато печелиш,не е ясно какво губиш и когато губиш-какво печелиш.Господ знае по-добре от нас какво ни е нужно.Така че :

Да бъде волята ти Господи и днес!

А пък ако имам важен въпрос за решаване-гладувам или започвам житен режим и се моля за просветление по въпроса-обикновено знаците или отговорите идват.Поне при мен е така.

Други форумци сигурно имат по-добри практики-дано да споделят.

Така е, Мария! Интуицията е винаги в началото, после следва логиката! И аз съм срещал това в беседите! Но проблема е в това, че нашата интуиция не е все още добре развита! Ние сега я развиваме и затова доста често грешим. Особено ако не сме спокойни вътрешно, ако нямаме вътрешен мир и хармония има голяма вероятност да сгрешим!

В някоя от беседите се казваше, че когато трябва да вземем някакво решение първо трябва да помислим за проблема и ако ни е спокойно "под лъжичката", т.е. в слънчевия сплит, значи всичко ще е наред, а ако имаме напрежение, значи нещо не е наред!

Не мисля, че по време на пост или на житен режим можем да вземаме по-точни решения, особено в началото на режима, защото психическото напрежение от смяната начина на живот тогава е по-голямо. Но след поста наистина интуицията работи по-добре!

Да,съгласна съм с теб,прав/а си,ама нали споделяме опит.Моя е този.Аз някак си знам резултата предварително.А интуицията ми е силна и когато съм послушала логиката си/логическо мислене-дал Господ-взела съм пет висши математики,физика, механика,съпромат,машинни елементи/винаги съм бъркала.