Относителност и практика

[Валентин Петров]

Предприемаш каквото и да е действие свързано с проблема и то ще сложи началото на поредицата събития водещи до решението. Не е нужно действието да е правилното или неправилното.

- Каквото и да е - може ли да е и зло за околните? А иначе не може да бъде наистина произволно.

Доброто действие означава че разумът работи и избира добрия, а не произволен вариант.

"Неприятността на този подход е, че ако се прави всред хора - колеги, семейство и т.н., в един

момент се губи доверието на хората и можем да стигнем до неприятни последствия."

Сега се усещам, че съм сънувал въпроса, който ще ти задам.

Каква е ролята на произволното действие по пътя към решението и на допускане на противното, все едно допускаме, че невярното е вярно?

Какво е Холографската Вселена. Всяка частичка повтаря цялото...и най-вероятно и задачите на цялото. Всеки проблем съдържа в себе си своето решение. И ние сме обречени да решим, който и да е проблем

Да правиш произволни действия какво означава? Да си позволиш да видиш и нещата, които не водят до решаване на проблема. ТОЕСТ да видиш проблема в неговата завършена цалост. Това, което е и това, което не е. Защото и грешния подход към проблема е част от преоблема и той прави решаването на проблема цялостно. Ако искаме да интегрираме и минем на по-високо ниво, не просто ще решим проблема, а част от решението е да знаем какво не го решава.

Мисля че не можем да си позволим лукса да проверяваме и правилното, и неправилното. Проверява се доброто, правилното и се прави още по-добро.

Ако човек е скитник или отшелник в панината, или пациент в психиатрична клиника, той има значителна свобода и възможност да прави каквото му хрумне.

В обществото всички реагират когато някой се променя и то често, и прави произволни действия. Започват реакции и реакции на реакциите - най лошия случай. Възможността историята да завърши с един от горните 3 варианта е висока.

Има такава цивилизация която търси истината посредством разумна реакция на пълния диапазон от входни въздействия, но земната не е от този вид.

Та сега да си задам въпроса. Мислиш ли, че търсенето "всред хора" не е част от целостта на решението на проблема. Ти повтаряш цялата Вселена. Ако си решиш проблема, то той трябва да се отрази на хората и близките около теб. Нима това "губене на доверие" не е част от решението и част от равитието на хората около теб?!

Нима опознаването на това, което не решава проблема, не води до неговото решаване?!

Не трябва ли да се решават толкова много проблеми в нашия земен живот? Една проста аритметична задача има примерно 5 верни решения и неизброимо множество неверни? Като тръгнеш да изследваш неверните методи за да ги отхвърлиш, ще ли ти стигнат и милиони земни живота?

Губенето на доверие освен че те оставят намира, няма кой знае какви ползи които да донесе.

Има един метод процесинг, където се казва, че Буда е опознал себе си Бог като е разбрал какво не е. Какво не е Буда и какво не е Бог. И като опознаеш какво не е Бог, то вече знаеш какво е Бог.

Да, този процес е продължил 3 денонощия. Но Буда е работел на съвсем друго ниво, той е оборвал сложни концепции и в ума, така наречения мислен експеримент. Имал е достъп до спомените си на над хиляда прераждания. Умът му е бил трениран да мисли със стотици обекти и асоциации в секунда. И пак не е ясно точно как е успял.

[B__]

Хубаво си поговорихме.

Доколкото разбирам, ти се притесняваш от това някое твое действие да не подейства зле на околните.

Не знам какво имаш предвид, но сигурно е нещо свързано с духовното развитие.

Но пък в твоя блог видях си публикувал преди две години този линк към беседа: Духът и плътта. Приливи и отливи в живота

Та и там се говори за цикличността и как някой може "да си отпусне пояса".

Ето един интересен цитат от беседата "Мисъл, сила и любов":

"Като дойде Духът, като кон ще обикаляте. На едно място няма да стоите. Ще напуснете баща си и майка си, и децата си, жена си, всичко. Като дойде Духът, ще минете всички през дармон[*дармон (от гр.) - решето с едри дупки], ще ви пресеят. Някои мислят, че като дойде Духът, ще се уредят всичките им материални работи. То не се знае дали ще се наредят материалните работи. Духът си има свои схващания, а не нашите схващания. Понеже Духът е на силата, той ще тури нещата в съвсем друг ред. "

Материални работи са и отношенията с другите хора. Ние имаме едно виждане за тях, а Духът явно съвсем друго.

Другото, което се сещам е от Библията Матей 10:

"34. Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч;35. защото дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от майка й, и снаха от свекърва й.

36. И врагове на човека са неговите домашни.

37. Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене;

38. и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене.

39. Който е запазил душата си, ще я изгуби, а който е изгубил душата си заради Мене, ще я запази."

Последно мога да споделя лично, че ако си бях запазил взаимоотношенията с един човек, то щях да съм още напълно подвластен на модела наложен от родовото мислене и най-вероятно нямаше да пиша тук и в подобни сайтове. На брат ми този модел му се отрази много зле. Сещаш се какво имам предвид.

[Валентин Петров]

Много бързо стигна до най-дълбоките въпроси. Ще стигнем и до тях някой ден.

Засега съветът ми е ако някой иска да изпитва битието с метода на Монте Карло, нека ходи в гората и планината

може и заедно с хора с подобни търсения. Не е невероятно да стигне и до нови мисли, до нови разбирания.

А сега нека се върнем към темата с помощтта на беседата Религиозни и духовни хора

Човек е малко, но много горделиво същество. Мисли, че много знае. Той казва: „Абсолютно“. Че какво е абсолютно? Грандиозно. Но какво нещо е грандиозността? Често казват хората: „Знаеш ли съвременната квантова теория? Ами теорията на Айнщайн за относителната реалност?“ Писали са хората за относителната реалност, но човешкото понятие е относителната реалност. Казват, че има абсолютна реалност, но какво е тя, нищо не знаят за нея. Говорят за относителна реалност, но и нея не знаят. Говорят за две неща непонятни.

Темата, тоест.

Имаме понятия за светлина и тъмнина. По същество не разбираме какво нещо е светлината и тъмнината. Относително разбираме, че светлината разкрива света пред нас и ни предпазва от падане. Като ходим в света, не се препъваме. А като ходим в тъмнината, се спъваме. Когато човек възприема правилно светлината, не боледува, но когато не я възприемат правилно, боледуват.

...

Та казвам, когато ние не можем да схванем известен брой трептения на известна реалност, при която се приближава, в нас се заражда едно болезнено състояние. Запример приближава се при тебе една мечка, на която трептенията са силни, внушава ти страх, ти не можеш да издържиш енергията ѝ. Уплашиш се и бягаш. Значи тази енергия е по-слаба. Приближиш се при огъня, започва да ти пари. Туй показва, че организмът не е в състояние да издържи. Ако може да издържи тази топлина, ще ти бъде приятно. Дотогава, докато топлината ти е приятна, ти възприемаш правилно трептенията на топлината. Щом започне да те пари, трептенията са по-силни, отколкото твоят организъм може да издържи.

Относителното се превръща в зло или добро за човека когото засяга, в зависимост от неговите знания и умение да влезе в правилно взаимодействие с тях:

Казват: „Ти вярваш ли в хляба?“ Вярвам. Аз определям четири реалности, които са достъпни и отгдето трябва да започне зданието. Вярвам в светлината, вярвам във въздуха, вярвам във водата, вярвам в хляба. Туй е на земята. И други реалности има. Но ако ти не можеш да възприемеш правилно светлината, ако ти не можеш да възприемеш въздуха и да си служиш с него, ако ти не можеш да възприемеш правилно водата...[очакват те проблеми]

Искате да идете в оня свят – оня свят е свят на послушание. Адам нали беше там. Казва му Господ: „От дървото на познанието на доброто и злото няма да ядеш. В който ден ядеш, из рая навън ще излезеш“. На Ева дойде онзи, черният адепт, и казва: „В който ден ядете от дървото на доброто и злото, ще станете като Бога“. Тя повярва в туй, че ще бъде тъй, отиде и убеди Адама. И като ядоха от плода, кое беше вярно? Станаха ли и двамата божества? Те излязоха из рая. Онова, което каза Бог, излезе вярно. Те не станаха силни като Бога и познаха, че са слаби божества.

Който е "с широки разбирания"се опитва да е "над доброто и злото" като относителни - неизбежно допуска злото в своите действия. Не може да стигне далече.

Злото ката влезе в живота на човека [като деградация], спрямо другите човешките същества и спрямо животните, става реално зло (или осъществено, практическо зло), със съответните последствия:

Ева не трябваше да слуша адепта, а трябваше да каже в себе си: „Аз не може да послушам това. Ако ям от дървото, не мога да стана като Бога“. Тя повярва, че ще стане. Кой е онзи, който прави престъпление, че може да стане като Бога? Никой. Ако правиш добро, можеш да станеш, но ако правиш зло, ти си под влиянието на земята. Кармата ще те намери.

Абсолютно зло може да има в два смисъла, 1-реално зло, както и 2-такова зло, в което няма нищо добро.

Много хора смятат че няма абсолютно зло във втория смисъл. Често се дава примера с Менгеле, който посредством изследванията си изби често по мъчителен начин, няколко хиляди човека в концлагерите. Отн друга страна, резултатите от изследванията му, взети от американците след войната послужиха много на медицинската наука и на фармацевтиката.

Разсъждението е че злото извършено от Менгеле послужи за добро.

А вие как мислите?

Редактирано Юни 22, 2010 от Валентин Петров