Относителност и практика

[Валентин Петров]

Наскоро една приятелка на портала ми сподели следното:

Примири се с процесите на разпад, на отмиране и загниване в живота.

Според мен имаш проблем с това и затова не допускаш цикличността, вкл. и в собствения си живот.

Нужно е да слезеш "долу", за да се качиш горе.

Обаче се замислям:

Дали когато отидем на гости и ни сервират развалена храна или умрели животни, трябва да

се примирим с процесите на разпад, отмиране и загниване и да изядем смело храната?

Защо?

Дали ще купим изгнили плодове от магазина?

Защо?

Дали ще се примирим с гангрената на крака на приятел или ще му помогнем?

Ей такива едни въпроси. С храната и здравето е повече или по-малко очевидно. А по-нататък?

Редактирано Юни 17, 2010 от Валентин Петров

[B__]

Валентин, нямам наблюдения на живота ти, но по същество това, което госпожицата или госпожата е казала, е свързано с троичния архетип.

Всяко нещо се ражда, развива се и умира. Дори и Вселената.

След това почва ново начало. Затова хаоса е основата на този процес, а "реда" всъщност означава наблюдаван процес на развитие, който за човека изглежда като ред.

Всъщност реда не е ред, а състояние на хармония, защото в процеса на развитие нещото се развива и пак търпи промени в хармония.

Тя поетично е се изразила за етапа умира като "разпад, на отмиране и загниване в живота"

Ето примера за гнили плодове. Всеки плод се ражда, развива се (налива се, ах тези праскови ) и умира (откъсват го).

След като е умрял плода трябва да даде ново начало. Това става като стане храна на човека или като стане храна на микроорганизми и червеи, което изглежда като загниване.

И загниването, за което говориш, всъшност е ново начало....за червеите

И ако ти се е паднал гнил плод, просто си изпуснал момента да започнеш ти новото начало за този плод, а го е започнал друг.

Ето един софтуерен проект. Заражда се, създава се програмата, развива се, оправят се бъгове, разширения и т.н., а след това умира, хората спират да го използват. Макинтош вече няма.

Така се заражда, развива се и умира съответният екип създал програмата.

И т.н.

P.S.

Както и всеки брак се ражда, развива се и умира най-късно със смъртта на единия оот пртнерите.

Болката от разялата/умирането зависи от степента на привързаност към нещото.

Представете си, че сте се привързали към една ябълка и искате цял живот да сте с нея. Та тя ще изгние след няколко дена и ще страдате. Затова никой не се привързва към ябълка.

Да поговорим тогава за брака. Ще кажете, ама той е много продължителен, цял живот, и има толко чувства и хубави моменти, как да ги забравим.

Аз бих попитал какво е човешкият живот и брака по продължителност сравнен със вечеността.

И ако сте имали хубави чувства и спомени не е ли по-добре да се радваме, че сме ги имали, вместо да съжаляваме, че вече ги няма?!

Относно: "Дали ще се примирим с гангрената на крака на приятел или ще му помогнем?".

Помагането е част от етапа развитие и това е смисъла на развитието. Докато няма смърт, има развитие и помагането ще е ефективно.

Ами да. Гангрената на приятеля не е още смърт на приятеля. И дори от лечителска гледна точка това е възможност за развитие. И на приятеля и на помагащия.

Редактирано Юни 17, 2010 от БожидарЗим

[Креми (късметче)]

Хубава тема.

Много философска обаче и ако се излезе от конкретния пример, всеки може да си тълкува както и каквото си иска.

Затова по примерите:

За храната - мое право и задължение е да си я подбирам. Ако домакините не се съобраяват с мен, честно е да им обясня своя начин на хранене, но не и да ги задължа да се съобразяват. Съответно и аз съм отишла на гости по свое желание, така че следващия път ... може да взема друго решение.

За зеленчуковия магазин - продавачът сам е редно да заделя гнилите плодове и да ги слага за естествен тор - така те ще носят само полза. ( А загубата при продажба на нетрайни стоки е калкулирана в цената.)

За приятеля - има момент в развитието на гангренета, когато може да се спаси, оттам нататък - не. Но човек при всякакви обстоятелства може да бъде истински приятел. Дори когато изпраща някого отвъд.

[ris_78]

Много ми хареса темата.

Така отиваме на гости и ни сервират храна която сме решили да не консумираме.Първо вече е започнал някакъв процес на края на някаква цикличност.В смисъл, че за пореден път ние можем да вземем същото решение да не консумираме храната,но можем и да променим решението си.Представете си, че почувствате непреудалимо желание да ядете месо необяснимо защо.И не е толкова важно дали сте не сте яли,а защо отново не сте яли защото всека една тавака ситуация ни предлага да видим нещата от друг ъгъл и винаги има една,може би незначителна и уж маловажна подробност ,която може и за не забележим,която разширява нещата в една нова светлина изяснявайки ни нещата в по-голяма дълбочина.А това ,че домакините не са се съобразили с нас не винаги означава ,че са го направили с някакви не добри мисли.Може да е просто една случайност,която просто не е случайност.

Това за храната ми идва малко сложно.

Приятеля- много е относително...Но както и да се развият нещата ще има смисъл.Ако премем все пак ,че сме опитали да помогнем,той е приел помощта ни и сме успяли да му помогне да избегне ампутация на крака,нещата пак може да се случат и да има гантрена на ръката следващата година.И тогава или нещо ще ни е убягнало от подробностите или ще сме в нов цикъл.

А по нататък ще поживеем и ще видим.

[Станимир]

Наскоро една приятелка на портала ми сподели следното:

Примири се с процесите на разпад, на отмиране и загниване в живота.

Според мен имаш проблем с това и затова не допускаш цикличността, вкл. и в собствения си живот.

Нужно е да слезеш "долу", за да се качиш горе.

Обаче се замислям:

Дали когато отидем на гости и ни сервират развалена храна или умрели животни, трябва да

се примирим с процесите на разпад, отмиране и загниване и да изядем смело храната?

Защо?

Дали ще купим изгнили плодове от магазина?

Защо?

Дали ще се примирим с гангрената на крака на приятел или ще му помогнем?

Ей такива едни въпроси. С храната и здравето е повече или по-малко очевидно. А по-нататък?

Строго погледнато разлагането се отнася само до формата. Висшите принципи се отделят от последната, а в нея остава само животът на клетъчно равнище. Т.е. всяка клетка продължава да живее самостоятелно и освободена от връзката си с цялото. Гниенето е съвсем естествен и необходим процес. Това обаче не означава, че човека трябва да има нещо общо с него. Гнилостните процеси винаги са вредни за човека и ние трябва да се стараем да стоим настрана от тях. Атмосферата около разлагащи се предмети винаги е изпълнена с нисши астрални същности.

В случая с гангрената разбира се нещата са по-различни, защото човекът все пак е жив, така че трябва да се търсят начини за ограничаване и лекуване.

Всъщност гнилостните процеси винаги следва да бъдат ограничавани, т.е. да не се допуска разрастване на въздействието им. Примерно ако сред няколко пресни плода има един развален, той трябва своевременно да се отстрани, за да не влияе на останалите. Или пък например контейнерите за боклук трябва винаги да са със свален капак.

Цикличността се отнася до живота, а не до формата. В цикличността няма раждане и смърт, а редуване на две противоположни движения – от духа към материята и от материята към духа. В този процес формите се сменят (раждат се и умират), но животът остава един и същ.

[Валентин Петров]

Валентин, нямам наблюдения на живота ти, но по същество това, което госпожицата или госпожата е казала, е свързано с троичния архетип.

Всяко нещо се ражда, развива се и умира. Дори и Вселената.

След това почва ново начало. Затова хаоса е основата на този процес, а "реда" всъщност означава наблюдаван процес на развитие, който за човека изглежда като ред.

Всъщност реда не е ред, а състояние на хармония, защото в процеса на развитие нещото се развива и пак търпи промени в хармония.

Тя поетично е се изразила за етапа умира като "разпад, на отмиране и загниване в живота"

Да. Философски погледнато е трудно да се спори с тази теория, на материалния план.

Но ако ни падне ядрена бомба на главата, малка е ползата че знаем теорията на относителността и разбираме какви ядрени реакции протичат.

Една машина която работи по цикъла на Карно след завършване на цикъл, поема енергия и започва следващия цикъл.

Дишането на човека следва същата последователност, както и детството, младостта, зрялата възраст и старостта.

Идеалната машина на Карно работи вечно стига да има приток на енергия.

Противно на общоприетото схващане, човешкото тяло също може да работи вечно, колкото човек го иска. Може би е по-добре че това не е възможно при сегашното средно ниво на развитие на земните хора.

Ето примера за гнили плодове. Всеки плод се ражда, развива се (налива се, ах тези праскови ) и умира (откъсват го).

След като е умрял плода трябва да даде ново начало. Това става като стане храна на човека или като стане храна на микроорганизми и червеи, което изглежда като загниване.

И загниването, за което говориш, всъшност е ново начало....за червеите

И ако ти се е паднал гнил плод, просто си изпуснал момента да започнеш ти новото начало за този плод, а го е започнал друг.

Това отново е за относителността, всичко е така.

За практиката, който иска да бъде здрав и щастлив, нека яде съвсем пресни зрели нетретирани химически плодове, идеално, откъснати от дърво.

Когато са незрели, могат също да причинят проблеми, но несравнимо по-малки от презрелите и загнилите.

Дори меките плодове е нужно да се дъвчат бавно, продължително и с любов. Много йоги произнасят мантри или се молят по време на ядене. Един чист и зрял плод съдържат примерно 1000 единици прана. Загнилият или смачкан плод съдържа едва 20-50 единици.

Загнилите плодове и храна съдържа предимно апана, тоест отработена прана в процеса на хранене на микробите.

Връщайки се отново към аналогията с цикъла на Карно, в началната фаза двигателят е в контакт с нискотемпературен нагревател. КПД пада, а също мощността.

Когато температуратата е ниска, тоест количеството прана в човешкото тяло е малко, човек старее, боледува и накрая умира.

Йогите готвят храната си сами или ядат храна приготвена от хора с духовни добродетели. Готвенето за тях е духовен процес. Те не приемат храна приготвена от материалисти или от хора с негативни мисли и чувства.

Триадата раждане, развитие и смърт е неразбрана от повечето хора. Самият процес на времето, което стои зад материалните процеси е зависим от праната в човека и от мощните високочестотни вибрации идващи от духовния свят.

Ето един софтуерен проект. Заражда се, създава се програмата, развива се, оправят се бъгове, разширения и т.н., а след това умира, хората спират да го използват. Макинтош вече няма.

Така се заражда, развива се и умира съответният екип създал програмата.

Това е отново относителността. Някой би казал, е да, едни проекти са по-успешни, други - не.

Само че в успешните програмистите са по-щастливи, мотивирани, допускат по-малко грешки. Те обичат работата си, учат и стават по-добри. Те задълго остават в концентрация.

Фирмите търсят добри програмисти и могат да им плащат 2 пъти повече.

Средните софтуерни проекти са 80% неуспешни. Нямат да им помогнат никакви философски дискусии върху цикъла на живот на софтуера който умира. Добрия код като правило седи много дълго някъде по сървърите, работи и ще сигурно работи докато има компютри.

Както и всеки брак се ражда, развива се и умира най-късно със смъртта на единия оот пртнерите.

Болката от разялата/умирането зависи от степента на привързаност към нещото.

Представете си, че сте се привързали към една ябълка и искате цял живот да сте с нея. Та тя ще изгние след няколко дена и ще страдате. Затова никой не се привързва към ябълка.

В Индия и другаде се знае че това не е така.Който замине по-рано, повече се мъчи да излезе нагоре, и очаква другарчето горе като прави прехода на останалия на земята през различните състояния по време на и след смъртта, много по лесни.

Аз например обичам нашата черешка. Понякога и говоря и тя ме разбира.

Да поговорим тогава за брака. Ще кажете, ама той е много продължителен, цял живот, и има толко чувства и хубави моменти, как да ги забравим.

Аз бих попитал какво е човешкият живот и брака по продължителност сравнен със вечеността.

И ако сте имали хубави чувства и спомени не е ли по-добре да се радваме, че сме ги имали, вместо да съжаляваме, че вече ги няма?!

Относно: "Дали ще се примирим с гангрената на крака на приятел или ще му помогнем?".

Помагането е част от етапа развитие и това е смисъла на развитието. Докато няма смърт, има развитие и помагането ще е ефективно.

Ами да. Гангрената на приятеля не е още смърт на приятеля. И дори от лечителска гледна точка това е възможност за развитие. И на приятеля и на помагащия.

Разбира се че трябва да помогнем и да спасим живота на приятеля си.

Това означава спиране на живота на микроорганизмите на гниене в засегнатите тъкани.

Човешкияти живот е скъпоценен много повече от бактериите или гниещите плодове и храна.

"Човешкото тяло притежава висши еволюционни възможности благодарение на развития си мозък и на окултните центрове в гръбначния стълб. Нито една друга животинска форма не е толкова добре ... готова да изрази най-възхитителните прояви на Божественото"

Шри Юктешвар Гири

За храната - мое право и задължение е да си я подбирам.

За зеленчуковия магазин - продавачът сам е редно да заделя гнилите плодове и да ги слага за естествен тор - така те ще носят само полза. ( А загубата при продажба на нетрайни стоки е калкулирана в цената.)

Ами на запад обикновено някой непрекъснато минава и отделя съмнителните.

После идват емигранти и купуват на едро гниещите плодове, за да правят ракия. После я пият.

Трудно може да се излезе от този цикъл който води до ниски резултати.

Се ла ви. Както го използваме.

За приятеля - има момент в развитието на гангренета, когато може да се спаси, оттам нататък - не. Но човек при всякакви обстоятелства може да бъде истински приятел. Дори когато изпраща някого отвъд.

Мисля че трябва да направим истинско усилие да го спасим. Има много методи които работят.

Ако се наложи да го изпратим, и там можем много да му помогнем в изпълненото с риск пътуване.

Може да е просто една случайност,която просто не е случайност.

Свойствено на човека е понякога да греши.

В сериозните софтуерни компании след една по-сериозна грешка програмистът е уволнен.

При приятелите човек трябва да прояви такт, да каже че не е в състояние да приеме храната и да поиска малко плодове.

Приятеля- много е относително...Но както и да се развият нещата ще има смисъл.Ако премем все пак ,че сме опитали да помогнем,той е приел помощта ни и сме успяли да му помогне да избегне ампутация на крака,нещата пак може да се случат и да има гантрена на ръката следващата година.И тогава или нещо ще ни е убягнало от подробностите или ще сме в нов цикъл.

А по нататък ще поживеем и ще видим.

Мнението ми е че не трябва да мислим за бъдещето в този случай.

Ако те боли зъб, ще мислиш ли дали ще те боли другата година?

Не. Ти ще искаш да го излекуваш сега. Щом това са нашите стандарти към нас самите, би трябвало да са

същите в отношенията към нашите приятели.

Редактирано Юни 18, 2010 от Валентин Петров

[Валентин Петров]

Строго погледнато разлагането се отнася само до формата. Висшите принципи се отделят от последната, а в нея остава само животът на клетъчно равнище. Т.е. всяка клетка продължава да живее самостоятелно и освободена от връзката си с цялото. Гниенето е съвсем естествен и необходим процес. Това обаче не означава, че човека трябва да има нещо общо с него. Гнилостните процеси винаги са вредни за човека и ние трябва да се стараем да стоим настрана от тях. Атмосферата около разлагащи се предмети винаги е изпълнена с нисши астрални същности.В случая с гангрената разбира се нещата са по-различни, защото човекът все пак е жив, така че трябва да се търсят начини за ограничаване и лекуване.

Всъщност гнилостните процеси винаги следва да бъдат ограничавани, т.е. да не се допуска разрастване на въздействието им. Примерно ако сред няколко пресни плода има един развален, той трябва своевременно да се отстрани, за да не влияе на останалите. Или пък например контейнерите за боклук трябва винаги да са със свален капак.

Не знаех за сваления капак, никъде не съм виждал такава практика.

Силите на природата например законите на физиката, химията и биологията работят както в растенията, така и в нашето тяло.

Знаем ли законите, можем да контролираме цикличността посредством разума.

[Guest Кристиян]

Да живеем вечно в тези варосани гробници, които наричаме тела- е на това му се вика адски скучно и безсмислено съществуване. На Христос Му бяха достатъчни и 33 години...Може би защото е с връзки при Отца, или...?

[B__]

Относно цикличността и това "Нужно е да слезеш "долу", за да се качиш горе."

Природни закони ли са това или не са природни закони? Да не ни харесват означава, че им се противим или, че сме прекалено взискателни към себе си?

Аз например съм доста неодобрителен към себе си и искам да правя еди-какво си поне по еди-кой си начин

Успявам ли? Не. Трябва да си изживея периода на "падение" и май трябва да се науча да го изживявам с радост.

А нима всички не слизаме долу, за да се качим горе и свършим нещо полезно.

Ние слизаме като се раждаме, събираме "материал" и се качваме като умираме, за да осмислим "материала".

Това е слизане, за да се качиш още по-нагоре. Казват, че колкото по-овладяваш егото при следващата смърт се качваш още по-нагоре. Но преди това трябва да слезеш долу.

Не се ли подчинява и човешкият живот и практика на тази синусоида? Ако се позовем пак на холографската Вселена, то трябва да има подобие между живота на човека през всичките му прераждания и негово конкретно прераждане. Изглежда да е закономерно в един живот човек да слиза, за да може да се качи още по-нагоре.

Между другото сега съм в период на "падение", май се забелязва, а ми предстои още слизане надолу

[ris_78]

Цитат

Приятеля- много е относително...Но както и да се развият нещата ще има смисъл.Ако премем все пак ,че сме опитали да помогнем,той е приел помощта ни и сме успяли да му помогне да избегне ампутация на крака,нещата пак може да се случат и да има гантрена на ръката следващата година.И тогава или нещо ще ни е убягнало от подробностите или ще сме в нов цикъл.

А по нататък ще поживеем и ще видим.

Мнението ми е че не трябва да мислим за бъдещето в този случай.

Ако те боли зъб, ще мислиш ли дали ще те боли другата година?

Не. Ти ще искаш да го излекуваш сега. Щом това са нашите стандарти към нас самите, би трябвало да са

същите в отношенията към нашите приятели.

Може би не се изразих правилно.Разбира се че ще направиш това което можеш по-най бързия и добър начин.Дори може би повече отколкото за себе си ,без да мислиш за бъдещето.Имах в предвид ,че по някога нещата се повтарят.Може следващата година друг приятел да е с гангрена.Това имах в предвид като реална вероятност,защото много често забелязвам как човек се изправя пред един и същи проблем няколко пъти,което дори като вероятност е странно да има такава честота.

[Валентин Петров]

Да живеем вечно в тези варосани гробници, които наричаме тела- е на това му се вика адски скучно и безсмислено съществуване.

Големите йоги само отчасти живеят в телата си и то за да помагат на достатъчно напреднали ученици.

Докато има хора които неотклонно търсят истината и доколкото не саизчерпили напълно и с резерв земната карма, големият йоги запазва тялото.

Каква полза да заминават, ако ще се наложи отново да идват?

На Христос Му бяха достатъчни и 33 години...Може би защото е с връзки при Отца, или...?

Христос се роди отгоре и през време на живота си беше поддържан от многобройни духовни същества също от много чисти души отново родени на земята за да станат негови ученици. Неслучайно пророците предсказваха задълго преди раждането му основните моменти от неговия велик живот. Това идване беше подготвяно няколко стотин години.

По същото време отдолу подготвиха посредством последователни демонински прераждания политици като Ирод, свещеници като Анна Кайфа, предателя Йуда Искариотски.

Христос не може да се уподоби. Неповторим e и до днес. Неговата роля не можеше да се играе дори от Велика душа, каквито са много от големите йоги и народни водачи на Индия.

Относно цикличността и това "Нужно е да слезеш "долу", за да се качиш горе."

Природни закони ли са това или не са природни закони? Да не ни харесват означава, че им се противим или, че сме прекалено взискателни към себе си?

Противи се или опитва на сляпо човекът който няма достатъчно знания. Никой няма да повери конструирането на мост на човек с недостатъчни знания. Защото ще струва страшно скъпо. Същото е животът на пробите и грешките и човек се износва и накрая е пас на всичко.

Целият школски живот както и първите три години от университета, човек учи и опитва знанията си.

След това през мастъра и нагоре започва да се занимава с изследване, хипотези, проверка, докато не развие интуицията до необходимата степен. След това е учен. След това може и да падне до програмист

Неповторимо усещане е когато правиш нещо за пръв път основавайки се само на знанията си, и то се получава, и продължава все добре.

Това важи и в индивидуалния и обществен живот разбира се.

Можем да не харесваме резултата от законите, но след това по-мъдро е да хармонизираме живота си в съгласие с тях.

Не, не е задължително да слезеш долу, макар че за някои хора това може би е единственият път.

Разумът може да използва природните закони. Обратното, когато човек попада под ударите на закона, говори че мисълта не е била там.

Аз например съм доста неодобрителен към себе си и искам да правя еди-какво си поне по еди-кой си начин

Успявам ли? Не. Трябва да си изживея периода на "падение" и май трябва да се науча да го изживявам с радост.

Да. Все пак по-добре от пасивното радостно очакване да отминат старите последствия и новите реакции, е да си направиш един хубав пост на изворна вода и плодове. Ще имаш и радост, и бързо поемане нагоре. Постът на Св Петър и Павел е по дълъг сега, каква хубава възможност да се обновим

А нима всички не слизаме долу, за да се качим горе и свършим нещо полезно.

Ние слизаме като се раждаме, събираме "материал" и се качваме като умираме, за да осмислим "материала".

Това е слизане, за да се качиш още по-нагоре. Казват, че колкото по-овладяваш егото при следващата смърт се качваш още по-нагоре. Но преди това трябва да слезеш долу.

Колкото повече човек пребивава в медитация и самадхи, толкова повече е независим от промените на феноменалната вселена (астрологическите влияния и деструктивните хаотични флуктуации в тялото. ) // перифраза от Шри Йюктешвар

Не се ли подчинява и човешкият живот и практика на тази синусоида? Ако се позовем пак на холографската Вселена, то трябва да има подобие между живота на човека през всичките му прераждания и негово конкретно прераждане. Изглежда да е закономерно в един живот човек да слиза, за да може да се качи още по-нагоре.

Да. Когато човек не е овладял своите желания, това е така. Но стигне ли до Нирваната на Буда, целият маскарад на трите свята не може повече да го примами да се роди. Той е Свободен. Ще се роди когато реши и където реши, или никога.

Между другото сега съм в период на "падение", май се забелязва, а ми предстои още слизане надолу

Ами както решиш. Можеш да докажеш на себе си и възможността да минеш бързо нагоре.

Водата в една студена кана няма шанс да излети, което е детска игра за един мехур пара когато каната започне да кипи.

Ако премем все пак ,че сме опитали да помогнем,той е приел помощта ни и сме успяли да му помогне да избегне ампутация на крака,нещата пак може да се случат и да има гантрена на ръката следващата година.И тогава или нещо ще ни е убягнало от подробностите или ще сме в нов цикъл.

...по някога нещата се повтарят.Може следващата година друг приятел да е с гангрена.Това имах в предвид като реална вероятност,защото много често забелязвам как човек се изправя пред един и същи проблем няколко пъти,което дори като вероятност е странно да има такава честота

Човек трябва да опита да направи най-доброто. Това е моето мнение.

Редактирано Юни 19, 2010 от Валентин Петров

[B__]

....

Не, не е задължително да слезеш долу, макар че за някои хора това може би е единственият път.

...

Колкото повече човек пребивава в медитация и самадхи, толкова повече е независим от промените на феноменалната вселена (астрологическите влияния и деструктивните хаотични флуктуации в тялото. ) // перифраза от Шри Йюктешвар

...

Да. Когато човек не е овладял своите желания, това е така. Но стигне ли до Нирваната на Буда, целият маскарад на трите свята не може повече да го примами да се роди. Той е Свободен. Ще се роди когато реши и където реши, или никога.

...

Пост на плодове и изворна вода добре звучи.

Но ми са интересни да разбера горните три мисли.

Нека приемем, че не съм стигнал до нирвана на Буда. Поне аз не знам

Колкото повече пребиваваме в медитация, толко повече ставаме независими от егото си и се научаваме да отчитаме и използваме "астрологическите влияния".

За самадхи не знам. Но пък се сещам, че астрологическите влияния не са само на физическо ниво и не идват само от физическо ниво. Та астрологическите влияния би трябвало да влияят и във висшите светове, където попадаш по време на самадхи. Чудя се дали ако си достигнал самадхи може да избереш да умреш ей-сега по твое желание или трябва да чакаш естествената "предписана" дата за умиране ? !

А и самото влизане в самадхи и излизане от самдхи и връщане на Земята е пак слизане и качване. Пак цикличността.

И по първата мисъл, че "не е задължително да слезеш долу" се съмнявам наистина да го мислиш, защото си слязъл долу, за да я напишеш тази мисъл и после пак си се качил в самадхи. И така слизаш и се качваш

Да не слизаш означава постоянно да си в самадхи, но явно от слизането има нужда ...или все нещо още ни привлича на Земята

Но какво всъщност означава слизането ?!?!?!

Падението е да спреш да се занимаваш с това, което смяташ за нужно, важно и полезно; и да почваш да отработваш неща, които още не "знаеш", че трябва да отработиш или да помогнеш на другите или себе си с нещо, което още не "знаеш", че трябва да свършиш.

Да се откажеш от "развитието" си, за да помогнеш на развитието си.

Надявам се да съм представил моите разбирания така, че да мога да ги обогатя с тази дискусия

Редактирано Юни 19, 2010 от БожидарЗим

[Станимир]

...

А и самото влизане в самадхи и излизане от самдхи и връщане на Земята е пак слизане и качване. Пак цикличността.

И по първата мисъл, че "не е задължително да слезеш долу" се съмнявам наистина да го мислиш, защото си слязъл долу, за да я напишеш тази мисъл и после пак си се качил в самадхи. И така слизаш и се качваш

Да не слизаш означава постоянно да си в самадхи, но явно от слизането има нужда ...или все нещо още ни привлича на Земята

Когато се говори за цикличност, трябва да умеем да различаваме необходимостта от свободния избор (волята ни). Цикличността е нещо, което ни оказва влияние, а не е породено от нашата воля, въпреки че нерядко между двете има зависимост. Да вземем за пример дишането. То е необходимост. Аз не мога да не вдишам въздух. Със силата на волята си мога да отложа вдишването си няколко десетки секунди, но в един момент ще бъда принуден да си поема въздух. Друг пример е прераждането. Ако съм натрупал карма, чието отработване може да стане единствено на физически план, аз ще се преродя на земята. Ако притежавам съответното знание, по определени начини мога да отложа това прераждане изключително дълго време, но в никакъв случай няма да успея да го избегна. Цикличност е само тази цикличност, която се случва независимо от волята ни. Нещо повече, нашата воля е зависима от цикличността в по-голяма или по-малка степен според конкретния случай. Аз мога да не спя примерно два-три дена, но накрая волята ми ще отстъпи пред необходимостта, т.е. пред въздействието на природните цикли.

Но какво всъщност означава слизането ?!?!?!

Падението е да спреш да се занимаваш с това, което смяташ за нужно, важно и полезно; и да почваш да отработваш неща, които още не "знаеш", че трябва да отработиш или да помогнеш на другите или себе си с нещо, което още не "знаеш", че трябва да свършиш.

Да се откажеш от "развитието" си, за да помогнеш на развитието си.

Надявам се да съм представил моите разбирания така, че да мога да ги обогатя с тази дискусия

Божидар, слизане и падение не са едно и също. По горе останах с впечатлението, че си ги смесил. Иначе не мога да се съглася с написаното от тебе. Какво искаш да кажеш? Да не се занимаваме с това, което смятаме за нужно? Как можеш да се занимаваш с неща, за които не знаеш, че трябва да отработиш? Според мен трябва първо да осъзнаеш, че нещо има нужда да бъде отработено, и едва след това да започнеш да го отработваш. Иначе не могат да се постигнат никакви резултати. Хаотичните и несъзнателни усилия не могат да доведат до нищо съществено в духовен план.

[B__]

Хората това слизане го приемат за падение, да

Редактирано Юни 19, 2010 от БожидарЗим

[Розалина]

Процесът на развитието е обратен, т.е. да се издигнеш от това поле, в което си паднал, ти няма да минеш вече по същия път. Сега ти ще започнеш, като минеш през тясната врата на единия конус в другия, който допира върха си в другия и ще почнеш своята еволюция. Така ще минаваш от поле в поле, докато дойдеш в нашия свят. Едва си влязъл в този нов свят, ще те срещне някой философ и ще ти каже: "Защо ние, хората, не живеем така, както си искаме? Защо да не се проявяваме самостоятелно и независимо от всички закони?" Ти ще го попиташ: "Слизал ли си ти в конуса на живота?” - Не. "Слез да видиш, как се живее там. Аз слизах един път и втори път, за нищо в живота си, няма да сляза." Мнозина ще слезете в този конус и когато минете през тясната врата, ще си спомните моите думи. Всеки, който е минал един път през тясната врата на конуса, той става велик в Царството Божие; а който се е спрял в първия конус, ще се нарече най-малък в Царството Божие. Този, който се е спрял в първия конус, се намира в положението на една мравка, която е попаднала в конуса на мравоядеца. Той я хваща постепенно, ту за едното, ту за другото краче, докато свърши с нея.

И така: "Който наруши една от най-малките заповеди и научи така хората, най-малък ще се нарече в Царството Божие; а който стори и научи, най-велик ще се нарече в Царството Божие."

Аз ви говоря върху този стих, защото всяка душа има свои стремежи. Не казвам за всички, че нито сте добри, нито сте лоши, защото хиляди пъти през деня постъпвате и добре и зле; хиляди пъти през деня се сменят вашите желания. Ставате сутрин и си казвате: "Днес вече ще живея добре." Но като се върнете вечер у дома и си дадете сметка за всичко, казвате си: "Не стана така, както мислех, защото при днешния живот, при хората, които ме обикалят, не може да се живее честно. Търговецът казва, че днес не може да се живее без лъжа. Земеделецът казва, че не е възможно при орането и разработването на земята, да не унищожим живота на много червеи. Политикът казва, че при днешните условия на живота, не може да се води честно политиката. Също така говори и духовникът. Всички говорят, че не е време за добър и чист живот. А кога ще дойде това време? Когато дойде Новата култура, тогава щял да се подобри животът. Живееш ли в своите мисли, ти си в своето минало.

МАЛКИЯТ ЗАКОН -НБ

[Диана Илиева]

...

Но какво всъщност означава слизането ?!?!?!

Падението е да спреш да се занимаваш с това, което смяташ за нужно, важно и полезно; и да почваш да отработваш неща, които още не "знаеш", че трябва да отработиш или да помогнеш на другите или себе си с нещо, което още не "знаеш", че трябва да свършиш.

Да се откажеш от "развитието" си, за да помогнеш на развитието си.

Надявам се да съм представил моите разбирания така, че да мога да ги обогатя с тази дискусия

Божидар, слизане и падение не са едно и също. По горе останах с впечатлението, че си ги смесил. Иначе не мога да се съглася с написаното от тебе. Какво искаш да кажеш? Да не се занимаваме с това, което смятаме за нужно? Как можеш да се занимаваш с неща, за които не знаеш, че трябва да отработиш? Според мен трябва първо да осъзнаеш, че нещо има нужда да бъде отработено, и едва след това да започнеш да го отработваш. Иначе не могат да се постигнат никакви резултати. Хаотичните и несъзнателни усилия не могат да доведат до нищо съществено в духовен план.

Забелязах кавичките. След като са сложени, аз разбирам следното - Божидар е искал да каже, че понякога съзнателно ние се опитваме да правим неща, които уж са много наложителни, много важни, а в същност това са някакви наши, много често неподходящо поставени цели, които именно волево се напъваме да осъществим, защото трябва да ги направим (такива са ни убежденията или по-скоро предубежденията, заблудите ...); често тези цели дори не са съвсем или дори никак наши, ами са формирани или поне повлияни от семейство, приятели, средата, в която живеем...

А ако решим да се освободим от това съзнателно трябва, което сами си налагаме, то от несъзнателното започват да изплуват в нас стремежи към действителното наше призвание; това е искал да каже според мен с това "още не "знаеш"".

Прекаленият контрол и самоконтрол, прекаленото планиране и то на неща, които няма как да сме сигурни как е най-добре да протекат, прекаленото придържане към поставени цели ... всичко тези волеви прояви могат да спънат или дори тотално да възпрепятстват развитието ни. Или хайде, общо погледнато човекът ще се е развил/променил, но в посока, която може да не е никак подходяща за него, която ще го е отвела твърде встрани от пътя му.

Съзнавам, че в нашето общество да кажеш: "това е волеви човек", звучи като положителен атестат, както и "безволев човек", звучи като мекотело, като някой, който нищо не може да постигне. Но и аз се замислям напоследък - не е ли по-добре нашата човешка воля да се смири/смали, да се опитаме да чуваме и разбираме Божията такава? Защото в крайна сметка какво постигаме, ние, волевите хора - постигаме точно резултати, а именно в духовния план като че ли те не са толкова важни; съществено е развитието, пътя, движението напред ...

Хм, прочетох се и виждам, че не звуча ясно; обаче и не мога да измисля, как да го кажа по-разбрано. Идеята ми е, че не, че не бива да развиваме и прилагаме волята си, но че поне засега обичайния начин на прилагане е най-често неподходящ.

Виждам край себе си хора, които полагат неимоверни усилия да постигнат нещо и ... нито им е комфортно, докато полагат тези усилия (обаче ги правят, защото така трябва или защото целта е примамлива, благородна и т.н., всеки с мотивацията си), нито са доволни след това, когато са постигнали набелязания резултат. Виждам и други, които съжаляват за неща, за които не са проявили достатъчно воля да ги постигнат. А много сме едновременно в някои отношения от единия тип, в други - от другия тип. И едните, и другите не успяват да стигнат до същността на нещата спред мен.

А, какво съвпадение - тъкмо написах поста си и видях пуснатата беседа: Пътят на добрите постижения. Нещо такова се опитвах да изразя и аз, естествено далеч не толкова добре.

Редактирано Юни 19, 2010 от Диана Илиева

[Валентин Петров]

За самадхи не знам. Но пък се сещам, че астрологическите влияния не са само на физическо ниво и не идват само от физическо ниво. Та астрологическите влияния би трябвало да влияят и във висшите светове, където попадаш по време на самадхи. Чудя се дали ако си достигнал самадхи може да избереш да умреш ей-сега по твое желание или трябва да чакаш естествената "предписана" дата за умиране?!

В Самадхи дишането и биенето на сърцето спират. Човекът е отвъд астралните влияния и се намира в умствено-причинното тяло.

Самадхи не прави кармата равна на 0. Докато има земна карма, ще трябва да се живее още на земята, дори и да умрем.

При дълго пребиваване в самадхи кармата намалява бързо.

А и самото влизане в самадхи и излизане от самдхи и връщане на Земята е пак слизане и качване. Пак цикличността.

И по първата мисъл, че "не е задължително да слезеш долу" се съмнявам наистина да го мислиш, защото си слязъл долу, за да я напишеш тази мисъл и после пак си се качил в самадхи. И така слизаш и се качваш

Да не слизаш означава постоянно да си в самадхи, но явно от слизането има нужда...или все нещо още ни привлича на Земята

След всяко влизане в самадхи обстоятелствата са други. Земята не е просто един материален свят и толкоз, а група от много паралелни разумни светове с идеална реакция на развитието на човека. Променя се съдбата и тн

Когато една кола се движи, колелатата се движат циклично около осите си, буталата - в цилиндрите. Човек отива на работа.

Стигне ли до там, паркира и цикличните движения в колата спират.

Но какво всъщност означава слизането ?!?!?!

Падението е да спреш да се занимаваш с това, което смяташ за нужно, важно и полезно; и да почваш да отработваш неща, които още не "знаеш", че трябва да отработиш или да помогнеш на другите или себе си с нещо, което още не "знаеш", че трябва да свършиш.

Да се откажеш от "развитието" си, за да помогнеш на развитието си.

Описваш състояние в което не знаеш какво трябва да правиш.

Затова търсиш смисъла, което може да бъде разумно или хаотично.

[Станимир]

...

Но какво всъщност означава слизането ?!?!?!

Падението е да спреш да се занимаваш с това, което смяташ за нужно, важно и полезно; и да почваш да отработваш неща, които още не "знаеш", че трябва да отработиш или да помогнеш на другите или себе си с нещо, което още не "знаеш", че трябва да свършиш.

Да се откажеш от "развитието" си, за да помогнеш на развитието си.

Надявам се да съм представил моите разбирания така, че да мога да ги обогатя с тази дискусия

Божидар, слизане и падение не са едно и също. По горе останах с впечатлението, че си ги смесил. Иначе не мога да се съглася с написаното от тебе. Какво искаш да кажеш? Да не се занимаваме с това, което смятаме за нужно? Как можеш да се занимаваш с неща, за които не знаеш, че трябва да отработиш? Според мен трябва първо да осъзнаеш, че нещо има нужда да бъде отработено, и едва след това да започнеш да го отработваш. Иначе не могат да се постигнат никакви резултати. Хаотичните и несъзнателни усилия не могат да доведат до нищо съществено в духовен план.

Забелязах кавичките. След като са сложени, аз разбирам следното - Божидар е искал да каже, че понякога съзнателно ние се опитваме да правим неща, които уж са много наложителни, много важни, а в същност това са някакви наши, много често неподходящо поставени цели, които именно волево се напъваме да осъществим, защото трябва да ги направим (такива са ни убежденията или по-скоро предубежденията, заблудите ...); често тези цели дори не са съвсем или дори никак наши, ами са формирани или поне повлияни от семейство, приятели, средата, в която живеем...

А ако решим да се освободим от това съзнателно трябва, което сами си налагаме, то от несъзнателното започват да изплуват в нас стремежи към действителното наше призвание; това е искал да каже според мен с това "още не "знаеш"".

И аз забелязах кавичките, но това нищо не променя. Дали знаейки нещо се заблуждаваме или не, нищо не променя. Ние действаме на базата на това знание, пък било то и илюзорно. Не бива да се предполага единствено възможността, че знанието ни е погрешно, т.е. че се заблуждаваме, и да се поставя думата в кавички. Аз допускам тази възможност, но не отхвърлям другата. Пътят до истината не е лесен процес и разпознаванети й не може да дойде отвън. Това е качество, което се развива със собствени сили, чрез собствения опит на човека. Разпознаването на истината от заблудите е част от пътя. Човек трябва сам да разбере, че се заблуждава, за да може да преодолее дадените заблуди. В противен случай той ще си остане подвластен на тях, пък ако дори и самия Бог го наставлява в действията му.

[B__]

Но какво всъщност означава слизането ?!?!?!

Падението е да спреш да се занимаваш с това, което смяташ за нужно, важно и полезно; и да почваш да отработваш неща, които още не "знаеш", че трябва да отработиш или да помогнеш на другите или себе си с нещо, което още не "знаеш", че трябва да свършиш.

Да се откажеш от "развитието" си, за да помогнеш на развитието си.

Описваш състояние в което не знаеш какво трябва да правиш.

Затова търсиш смисъла, което може да бъде разумно или хаотично.

Въпрос. Как може да търси човек смисъла по двата начина?

Не питам просто така, а сериозно.

Редактирано Юни 20, 2010 от БожидарЗим

[Валентин Петров]

Втория начин е като метода на Монте Карло.

Случайно действие и наблюдение на резултата.

Тестваме с интуицията дали посоката е топла, после правим още действия с вариация

на посоката, докато усетим това ли ни трябва или не.

Повтаряме с друго наглед случайно действие и т.н.

Неприятността на този подход е, че ако се прави всред хора - колеги, семейство и т.н., в един

момент се губи доверието на хората и можем да стигнем до неприятни последствия.

Разумното търсене на смисъла изглежда вътрешно противоречиво, защото като че ли не бихме могли да стигнем до нов по-висок смисъл. В действителност можем.

Както съм казвал и по-рано, много е важно човек да знае мечтите си от времето когато е бил 3-4 годишен. Душата все още помни защо се е родила през този живот, какви опитности и знания е дошла да придобие. Знае каква професия иска да работи, кои хора трябва да намери за приятели, дори къде иска да живее и т.н.

Щом това се знае, не може да се допусне грешка при търсенето на новата посока. Просто трябва да се върнем в правилния коловоз за този живот. Най добре е това да става търпеливо, изчаквайки подходящ случай.

Ако мечтите не се знаят, трябва човек без бързане да реши какви висши принципи иска да ръководят неговия живот.

Те трябва да се запишат, да се четат от време на време докато добре се запомнят.

Какво ми харесва и вдъхновява? Какви са несъответствията на сегашния ми живот и професия с този идеал? Какви мои качества не съответстват на идеала ми и ми пречат за постигане на щастие?

След това трябва да търсим начин на живот, работа и на общество от хора които ще помогнат.

Редактирано Юни 20, 2010 от Валентин Петров

[Диана Илиева]

...

Забелязах кавичките. След като са сложени, аз разбирам следното - Божидар е искал да каже, че понякога съзнателно ние се опитваме да правим неща, които уж са много наложителни, много важни, а в същност това са някакви наши, много често неподходящо поставени цели, които именно волево се напъваме да осъществим, защото трябва да ги направим (такива са ни убежденията или по-скоро предубежденията, заблудите ...); често тези цели дори не са съвсем или дори никак наши, ами са формирани или поне повлияни от семейство, приятели, средата, в която живеем...

А ако решим да се освободим от това съзнателно трябва, което сами си налагаме, то от несъзнателното започват да изплуват в нас стремежи към действителното наше призвание; това е искал да каже според мен с това "още не "знаеш"".

И аз забелязах кавичките, но това нищо не променя. Дали знаейки нещо се заблуждаваме или не, нищо не променя. Ние действаме на базата на това знание, пък било то и илюзорно. Не бива да се предполага единствено възможността, че знанието ни е погрешно, т.е. че се заблуждаваме, и да се поставя думата в кавички. Аз допускам тази възможност, но не отхвърлям другата. Пътят до истината не е лесен процес и разпознаванети й не може да дойде отвън. Това е качество, което се развива със собствени сили, чрез собствения опит на човека. Разпознаването на истината от заблудите е част от пътя. Човек трябва сам да разбере, че се заблуждава, за да може да преодолее дадените заблуди. В противен случай той ще си остане подвластен на тях, пък ако дори и самия Бог го наставлява в действията му.

Хубаво, че си забелязал кавичките.

И естествено, че това променя смисъла на казаното.

А в моя пост забеляза ли думата понякога, която сега оцветих в червено (има и други думички - уж, много често и т.н.)? Следователно и аз (и предполагам Божидар) не предполагам(е) че винаги, а само понякога; не допускаме само едната възможност, а и другата.

С останалата част от поста съм съгласна; точно това имах(ме) предвид аз (и Божидар предполагам, откривайки темата), че разпознаването на истината от заблудите не е лесно, че в съзнанието ни има напластени разни убеждения от страна на родители, приятели, общество, възпитание, книги, морални норми и т.н., много от които не само не помагат, но дори пречат на разпознаването й и т.н. да не се повтарям.

[B__]

Няма как да опиша всички варианти е един пост. Има кавички и винаги има и понякога.

НО има и основна мисъл и послание. Това, че не съм споделил другите варианти, не значи, че ги отричам.

Ако почна да изреждам всичко, може да се получи азбучник

Редактирано Юни 20, 2010 от БожидарЗим

[B__]

Втория начин е като метода на Монте Карло.

Случайно действие и наблюдение на резултата.

Тестваме с интуицията дали посоката е топла, после правим още действия с вариация

на посоката, докато усетим това ли ни трябва или не.

Повтаряме с друго наглед случайно действие и т.н.

Неприятността на този подход е, че ако се прави всред хора - колеги, семейство и т.н., в един

момент се губи доверието на хората и можем да стигнем до неприятни последствия.

Разумното търсене на смисъла изглежда вътрешно противоречиво, защото като че ли не бихме могли да стигнем до нов по-висок смисъл. В действителност можем.

Както съм казвал и по-рано, много е важно човек да знае мечтите си от времето когато е бил 3-4 годишен. Душата все още помни защо се е родила през този живот, какви опитности и знания е дошла да придобие. Знае каква професия иска да работи, кои хора трябва да намери за приятели, дори къде иска да живее и т.н.

Щом това се знае, не може да се допусне грешка при търсенето на новата посока. Просто трябва да се върнем в правилния коловоз за този живот. Най добре е това да става търпеливо, изчаквайки подходящ случай.

Ако мечтите не се знаят, трябва човек без бързане да реши какви висши принципи иска да ръководят неговия живот.

Те трябва да се запишат, да се четат от време на време докато добре се запомнят.

Какво ми харесва и вдъхновява? Какви са несъответствията на сегашния ми живот и професия с този идеал? Какви мои качества не съответстват на идеала ми и ми пречат за постигане на щастие?

След това трябва да търсим начин на живот, работа и на общество от хора които ще помогнат.

Много ми е близко това, което обясняваш. Метода Монте Карлко не съм разглеждал, но еквивалента е мотода на последователните приближения. Предприемаш каквото и да е действие свързано с проблема и то ще сложи началото на поредицата събития водещи до решението. Не е нужно действието да е правилното или неправилното. Просто действие (имам и разказ свързан с тази идея).

Другият вариант е метода с допускане на противното. Допускаш противното и кристално ясно става истинското решение.

Та много ми е уютно изложеното горе. Само едно нещо мина по-особено през мозъка ми. Ей това:

"Неприятността на този подход е, че ако се прави всред хора - колеги, семейство и т.н., в един

момент се губи доверието на хората и можем да стигнем до неприятни последствия."

Сега се усещам, че съм сънувал въпроса, който ще ти задам.

Сега пък натиснах грешен клавиш и всичко горе изчезна и го писах наново. Но благодарение на това се сетих какво съм пропуснал.

Каква е ролята на произволното действие по пътя към решението и на допускане на противното, все едно допускаме, че невярното е вярно?

Какво е Холографската Вселена. Всяка частичка повтаря цялото...и най-вероятно и задачите на цялото. Всеки проблем съдържа в себе си своето решение. И ние сме обречени да решим, който и да е проблем

Да правиш произволни действия какво означава? Да си позволиш да видиш и нещата, които не водят до решаване на проблема. ТОЕСТ да видиш проблема в неговата завършена цалост. Това, което е и това, което не е.

Защото и грешния подход към проблема е част от преоблема и той прави решаването на проблема цялостно. Ако искаме да интегрираме и минем на по-високо ниво, не просто ще решим проблема, а част от решението е да знаем какво не го решава.

Та сега да си задам въпроса. Мислиш ли, че търсенето "всред хора" не е чааст от целостта на решението на проблема. Ти повтаряш цялата Вселена. Ако си решиш проблема, то той трябва да се отрази на хората и близките около теб. Нима това "губене на доверие" не е част от решението и част от равитието на хората около теб?!

Нима опознаването на това, което не решава проблема, не води до неговото решаване?!

Има един метод процесинг, където се казва, че Буда е опознал себе си Бог като е разбрал какво не е. Какво не е Буда и какво не е Бог. И като опознаеш какво не е Бог, то вече знаеш какво е Бог.

Редактирано Юни 20, 2010 от БожидарЗим

[Станимир]

...

А в моя пост забеляза ли думата понякога, която сега оцветих в червено (има и други думички - уж, много често и т.н.)? Следователно и аз (и предполагам Божидар) не предполагам(е) че винаги, а само понякога; не допускаме само едната възможност, а и другата.

...

Това можеш да го твърдиш по отношение на себе си и аз разбира се не бих го оспорил. Но моето мнение беше написано по отношение на поста на Божидар, който дори и да допуска другата възможност, в поста му не намерих никакви признаци за това. Така че реших за най-уместно да посоча тази възможност

[Станимир]

Няма как да опиша всички варианти е един пост. Има кавички и винаги има и понякога.

НО има и основна мисъл и послание. Това, че не съм споделил другите варианти, не значи, че ги отричам.

Ако почна да изреждам всичко, може да се получи азбучник

Ами няма и смисъл да изреждаш всички варианти. Ти изреждаш вариантите, които считаш за необходимо да отбележиш, а аз посочвам варианта, на който аз считам за необходимо да се обърне повече внимание.