Нуждая се от подкрепа. Липсва ми лична мотивация.

[gabriella]

здравейте! Не знам как да започна,защото моят "проблем" сякаш ми се струва прекалено блед и семпъл на фона на сериозните проблеми,които тук обсъждате,но това Вие ще кажете.Може би имам нуждата от прост съвет,или нуждата да споделя с някой и той да ме разбере.На моменти се чувствам самотна,неразбрана,нежелана,отхвърлена от приятелите ми,от близките ми (дори понякога от семейството ми).Не знам как да постъпя и единственото,което правя е да плача,да плача докато не мога повече,докато заспя.Нямам нужната мотивация и подкрепа от страна на близките ми.Държа да отбележа,че съм адски непостоянна и много импулсивна и за да се занимавам с нещо ми трябва доста сериозна мотивация,както се казва "лесно се паля и бързо угасвам" ... Баща ми е спортист и

още от малка ме учеше колко важно е човек да бъде поддържан,в добро здраве и т.н.,а и нали спорта е здравословен-е от мен така и не излезе спортистка...занимавах се и с хандбал,и с волейбол последно се бях вманиачила на тема фитнес,но много бързо се отказах ..може би година по -късно реших,че и фитнеса не е за мен и от там дойде и разочарованието на баща ми (не ми е казвал директно,че е разочарован от мен ,но по реакцията му и по отношението му към мен го забелязах).В училище бях отличничка,печелех конкурси и карах родителите ми да се гордеят с мен.Но сега не е така..с времето сякаш се отчуждихме,Още уча,но все по-често се замислям и за бъдещето ми като професионална насока.Липсва ми усмивката на родителите ми,когато им покажа,че ги обичам. Не ги обвинявам,мисля,че вината е изцяло моя.За всичко обвинявам изцяло себе си и винаги търся грешката в мен.Трудно ми е да опиша отношенията с приятелите ми...сякаш се разбирам по-добре с момчетата.Приятелки имам, но сякаш са по-скоро добри познати,нямам им достатъчно доверие за да споделя някои по-лични неща.Объркана съм и не знам как да продължа...Преди 8 години загубих най-близкия ми човек-дядо.От всички хора в живота ми с него се разбирах най-добре,обичах го страшно много,но така и не му го казах преди да си отиде от този свят и това ми тежи много.Сега се чувствам самотна и неразбрана.Имам желание за постигане на дадена цел,но искам някой да повярва в мен.Имам нужда от малко подркепа от страна на близките ми,а дори не знам как да им го покажа.

Извинявам се,че написаното от мен е толкова хаотично,надявам се да ме разберете.

[Princess_of_love]

Здравей, gabriella,

знам, че е позволено само психолозите да ти отговорят , но тъй като пишеш и за подкрепа - и аз искам да ти напиша няколко думи ...

Хората имат нужда от подкрепа винаги - искам да знаеш , че има много хора като теб - обезнадеждени ийменно защото

най-трудно се изразява любовта , това че обичаш някой и искаш той да е щастлив.

Подкрепям те в това , което даваш и искаш - любов и внимание

Подкрепям те в това да бъдеш силна и да намериш начинанието, което ще имаш сила да доведеш докрай ,

Подкрепям те в това да търсиш всичко от което имаш нужда - смело напред - родителите те обичат със сигурност -това се разбира от фактите, че са искали да си здрава и да успееш в нещо(просто са се разминали нещата - от това, което искаш ти и съответно те)

Ти си добро момиче , родителите ти ъс сигурност се гордеят с теб , просто може би е нужно да споделиш с тях, че имаш нужда да го чуеш с ушите си ...

[gabriella]

Благодаря ти,за бързия и искрен отговор. Благодаря ти и за милите думи и за подкрепата.

[princessa]

Габриела,аз не намирам проблема ти за маловажен.Да се чувстваш по описания начин си е доста депресиращо.Да се чувстваш сам сред свои е направо отчайващо.Осъзнаваш,че те обичат,но някак си не го усещаш,не се чувстваш като част от цялото,не се чувстваш обичана и ценена.

Като чета как си се описала,май има доста огън в картата ти-огнена зодия,огнен асцендент,огнена луна...Това е много енертгия/ако съм права за зодията де/,която понякога се обръща против притежателя си,ако не е правилно канализирана.Не се правя на психолог,но  си мисля,че ако наистина вложиш енргията си в нещо,което наистина искаш да правиш,за себе си,не заради татко ти или който и да е друг,ще останеш доволна.А когато се появят и първите резултати от положения труд,когато правиш крачка по крачка към поставената от теб цел,тогава ще се повиши и самооценката ти и именно тогава ще усетих любовта и уважението на околните.Първо трябва да спечелиш собствента си любов и уважение.

Ако греша нека психолозите ме поправят

[gabriella]

Ами относно огъня в картината-овен съм!А за целта,ще стискам зъби и право напред пък ще видим до къде ще се стигне,дай боже малко повече упоритост от моя страна,малко повече търпение и се надявам да се справя.Може би,тогава всичко ще си дойде на мястото.Благодаря много за съвета

[gpg]

Здравей, gabriella,

Изпращам ти и моята подкрепа!

Изпитах желание да ти напиша няколко думи, защото състоянието ти ми напомни един период от моя живот, за който сега се сещам с усмивка .

Поздравявам те за смелостта да потърсиш помощ! Ако тогава имах твоята смелост (и по-малко гордост), вероятно щях да си спестя доста "въртене на педалите" на празен ход . Но сега поне знам от собствен опит, че всяко зло е за добро! Толкова от мен. Да почерпим Мъдрост от Учителя:

"Казвам, че пътят към щастието и към нещастието е един и същ. Кой е този път? Това е пътят, който води към Бога. Ако разбираш законите на този път и правилно ги прилагаш, ти си намерил щастието; ако не разбираш тия закони, макар че си в същия път, ти си влязъл в областта на нещастието."

http://www.beinsadouno.com/old/lectures.php?id=1439

"Следователно, причината за вътрешната хармония или дисхармония в човека се дължи на неговата мисъл. Ако мисълта е права, човек се радва на вътрешна хармония в себе си. Правата мисъл свързва човека с причинния или реалния свят, или по-право казано – с Бога. Който има права мисъл, той е в хармония с всички Божии прояви. Той държи името Божие в чистота и светост. Няма ли права мисъл, човек изпада в противоречия и е готов да припише всички неуспехи и нещастия на Бога. ...Едно трябва да знаете: Бог е създал положителните, красивите и велики неща. Вън от тях всичко останало е човешко изобретение. Правата мисъл е излязла от Бога, а кривата – от изопаченото в човека... За да се справи със страданието си, човек трябва да мисли право. Красиво нещо е правата мисъл. Когато мисли право, човек разбира,че страданията, които му са дадени, съдържат в себе си някакво благо. Страданието е признак, че от разумния свят обръщат внимание на човека. При радостта човек не мисли много, но като дойдат страданията, той започва да мисли... Щом търси причината на нещата, човек мисли вече. Страданието учи човека."

http://www.beinsadouno.com/old/lectures.php?id=1430

Дано не си разочарована, че не ти отговарям на конкретните въпроси, които поставяш. Но ако се научиш да виждаш принципа, който е в основата на дадена ситуация, ще ти бъде лесно да се справиш с детайлите. Желая ти да отвориш очите си за прекрасните възможности на това, което ти се случва в момента! Успех по пътя!

[B__]

Привет,

Има едно основополагащо човешко чувство, което определя усещането за собственото щастие: чувството за принадлежност.

Принадлежност към семейството, към някоя група, към идея.

Най-общо казано това е да намериш своето място в света, това, което наистина вътрешно искаш да правиш, което винаги е свързано по някакъв начин с другите хора.

Чувството за принадлежност се изгражда вътре в човека и зависи от самия човек, а не от външния свят.

Както казва Принцеса "ако наистина вложиш енргията си в нещо,което наистина искаш да правиш,за себе си,не заради татко ти или който и да е друг,ще останеш доволна"

Не е задължително своята принадлежност да я намериш в семейството А това, че си непостоянна просто означава, че още не си я намерила.

Всеки човек минава през това и винаги това е съпроводено с някаква криза. Наричат се оздравителни кризи.

Така че няма нищо страшно. Всичко е в реда на нещата, а вече като знаеш какъв е смисъла на тези процеси, ще ти е много по-леко на душата

Редактирано Юни 14, 2010 от БожидарЗим

[gabriella]

Благодаря Ви за отговорите! Ще послушам съветите Ви и ще се постарая по-скоро да откия своята принадлежност.Там където се чувствам добре,областта,в която се чувствам силна -там май ще да е моето място-въпрос на време е да го открия.

[Злинчо]

и само като си представиш колко нови приятели имаш вече...

Успех!

[gabriella]

Хеей,Благодаря ти! Това беше мило! Благодаря Ви на всички

[ris_78]

Здравей,момиче,

аз подкрепям гореказанато на сто процента.Изпадала съм в тази ситуация.Учих,завърших.И в момента това което съм учила от части ми помага.Ето след доста време в момента съм на 31 малко по малко започнах да се занимавам с това което съм искала ,макар че малко любителски и въпреки това ме удоволетворява толкова много колкото никой друг успех, който съм постигнала.Никога не съм осъзнавала явно колко е важно това за мен,докато не започнах да го правя.И аз като теб се захващах за кратко с много неща,и съм била добра, не посредствена.Но това не ме удоволетворяваше по никакъв начин независимо от одобрението,нищо не можеше да ме задържи.А семейството ме ме упрекваше ,че съм несериозна.Но от сегашния момент оценям нещата по различен начин.Просто така е трябвало да се случи,сега е трябвало да се случи за да мога да оценя нещата точно по този начин,макар че никога няма да се занимавам с това професионално пак изпитвам неописуемо удоволетворение и пълнота.А семейството ти - никого няма да обича повече от теб, повярвай ми.Да ти дам съвет не мога ,защото не зная как ще се развият при теб нещата.Щом си във този форум значи вярваш в нещо повече от живота,затова ще ти кажа само едно слушай сърцето си то знае всичко ,но трябва да си прекалено тиха,сдържана и разумна за да разбереш какво ти казва.А отговора с какво искаш да се занимаваш може и сега да го знаеш просто да ти се струва невъзможен поради някаква причина.Аз моя винаги съм го знаела.Дори на времето бях тръгнала по този път ,но ме спряха.И за това не съжалявам и не обвинявам вече никого защото нещата се подредиха по някакъв странен ,но най-добрия за мен начин. Желая ти светъл път и много любов.

[andyboy]

Тъй като работя в областта на психотерапията и хипнозата бих препоръчал медитации към позитивизъм и възпроизвеждане(да си го представиш) на преживяни хубави моменти от преди.

[лидия м]

Скъпа моя напълно те разбирам, защото и моя живот беше разбит тотално,не казвам че не съм виновна за това,но всичките ми приятели и роднини ме изолираха,за щастие имам децата си и родителите си, там ми е опората за момента,опитай да намериш тази опора за да градиш живота си,огледай се и виж красотата около теб,радвай и се и значимите неща във всекидневието,обичай и ще те обичат,дори да не те разбират