Да правиш добро и да се бориш за доброто

[Станимир]

Доброто е над страстите. Самите страсти са илюзия и зависимост. Има обаче много други начини да се утвърди доброто. „Аз съм“ е основата на „ще бъда“. Без последното не може да има никакво развитие на нивото на което се намират хората еволюционно. Един друг Бог е казал: „Да бъде Светлина!“.

Редактирано Юни 16, 2010 от Станимир

[Диана Илиева]

Страстта към доброто ... е страст като всяка друга.

Мда, вярно, стремежът към добро може да е страст ... (не самото добро, както Стан е уточнил).

И то не обикновения, нормален стремеж, а болния, прекомерния стремеж. Не случайно има поговорка "Прекаленият светец и Богу не е драг.". Обикновено към такъв стремеж-страст са склонни хора, които преди това са се чувствали жертви на злото.

И бих искала да допълня, че изживяването на страстта към доброто може да стане и по много по-префинени начини, отколкото е описал Божидар в блога си - примерно човекът много се стреми да е добър, и това което прави да е добро, въобще всичко около него да е добро, да няма конфликти или недоволство, да не се допускат грешки и ... започва да проявява един свръхконтрол - над себе си, и над всички около себе си, и над всичко, което прави той и другите около него. И тъй като и самия човек трябва да е добър, то най-подходящо е този свръхконтрол да се проявява под формата на манипулации, защото тогава всичко, поне привидно, е мирно и кротко, всичко става уж доброволно, като че ли отвътре им идва и на него, и на другите около него, а то на практика е режисирано. Обаче човекът е доволен - нали той е "добър" (не избухва, не се кара, не плаче, не обвинява), всичко около него също е такова "добро", каквото на него му се струва, че трябва да бъде (а, "струва му се" е слаба дума, той може направо да е убеден или дори да вярва, че Отгоре му казват как трябва да бъде).

А ако е много добър в манипулациите, тази илюзия и зависимост (Стан ) може доста дълго да продължи, за него и за околните му, докато не се срине с гръм и трясък.

Много ми хареса това:

Да не се противим на злото, но да разпространяваме и сеем Доброто...

Работи за Мира, а не против войната...

Като единственото, което мога да допълня към него е: без да се афишираме ...

[B__]

Попаднаха ми едни цитати на Учителя относно борбата за добро, което обясняват страстите към доброто.

Беседата е "Ето Човекът"

"Мнозина християни разбират, че като станат християни, трябва да напуснат света. Вие можете да се откажете от вашите къщи, богатства, жени, деца и при все това пак да мислите за тях. Можете да отидете в някой уединен манастир и пак да мислите: „Какво ли стана с жена ми, децата ми, къщата ми?“ А това значи, че вие не сте се отказали от тях, че не сте свободни. Да се откажем от нещата не значи да ги забравим, а да оставим хората свободни – да оставим жената да постъпва както тя знае, да оставим сина да постъпва както той знае. Да се откажем от света, значи да го напуснем, да не му пречим – нека си върви по своя път. Можем ли да спрем течението на реката? – Трябва да я оставим да върви по своя път; можем да направим само едно – да я използваме. Тъй също не можем да спрем и Живота, а трябва само да използваме нещата. И Исус ясно и положително ни казва: „Ако Ме обичате“ – а трябва да Го обичаме; никак не казва: „Горко вам, ако не Ме обичате!“ Не, Господ никога не иска насила жертви от нас.

Хората казват: „Защо Господ, като е всемогъщ, не оправи света?“ Как да го оправи? – „Онзи, който лъже, да му изсъхне езикът; онзи, който краде, да му изсъхне ръката.“ Ами тогава ние щяхме да имаме един свят само от неми и сакати. Как мислите, щеше ли да ни бъде приятен такъв един свят само от недъгави хора? Господ обаче дава диаметрално противоположно управление, върви по обратния на този процес и казва, че който иска да бъде господар, трябва да бъде слуга. Тоя процес се състои в следното: силните хора искат обикновено всички реки да се вливат в тяхната река; в Доброто обаче процесът е тъкмо обратен – Господ се разлива в малки рекички и наместо Той да ги управлява, оставя те сами да се управляват."