Да правиш добро и да се бориш за доброто

[B__]

Двама си говорят. Единия пита:

- Ти знаеш ли какъв е смисъла на живота

- Да, знам. 42.

- Ама сигурен ли си?

- Ами може да е и 43. Не е голяма разлика...

И се питаме дали първия се опитва да разбере смисъла на живота или втория се опитва да налучка отговора, който може би знае първия. Като почнат хората да се питат така и е ясно, че не знаят смисъла на живота. Който знае смисъла на живота не пита. Той знае, че смисъла на живота е различен за всеки човек, иначе хората нямаше да бъдат различни. И ако го знае няма защо да пита. Но нека пита. На който поиска, ще му бъде дадено. На който почука, ще му бъде отворено. Но от къде да поиска и къде да почука? На човешки двери ли?

Човек се бори за доброто и е доволен от това. Заето му е цялото време в борба за доброто, за добрите идеи и няма време да седне да помисли какво е значението на думата боря се и и на действието боря се. Боря се за хляб, защото нямам. Боря се за свобода, защото нямам. Боря се за знания защото нямам. Боря се за морал сред хората, защото няма. Боря се за добро, защото нямам добро.

И дори и да имам някаква връзка с доброто, то борбата за него означава, че тази връзка е хилава, че ме е стърах да не го загубя, че всеки повей на вятъра може да го отвее надалече от мене. Да се бориш за доброто, означава, че нямаш добро. Да защитаваш доброто, означава, че то е слабо и хилаво и значи ти не го познаваш. Да защитаваш доброто означава , че то не е в теб, иначе никой не би успял да му навреди.

Какво е доброто и какво са възвишените идеи. Всяка една идея идва от висшите светове и се проява при човека. Например идеята за кола, идеята за свещ. Всъщност първоначалната идея за свещ май е била идеята за факлата. От нея произлизат и свеща и газения фенер и електрическия фенер. Първоначалната идея приложена с помоща на цивилизационните и културни идеи за развитието на човечеството осигурява новите и „модерни” проявления на първоначалната висша идея.

Но всички знаем как първоначалните идеи посети сред човечеството може да се изродят. И нищо чудно да видим свещ с особена форма в някой сексшоп или кола излязла от предаването „Пич оправи ми колата”, със плазма, басейн и писоар.

Всяка идея слязла сред човечеството се видоизменя и развива според спецификите и развитието на човешкото его. И това изменение засмуква в своята природа и заблудите на човешкото его. Как става това. Висшата идея бива спусната сред човечеството. Колективното несъзнавано я разпространява и обогатява за масовото й приложение. Дорук еволюцията върви добре. Колективното несъзнавано, което е микс от висшата идея и природата на човека става достатъчно силно, за да управлява хората в прилагането на „идеята”. Колективното несъзнавано или егрегорът (както по-подробно съм обяснил какво е в друга тема) вече управлява поведението на хората свързани с тази идея. И какво се получава. Хем идеята е опорочена от влиянието на човешкото его (егати свеща), хем вече силният егрегор се бори за своето спасение и просъществуване.

Каков означава егрегор да просъществува? Да има последователи, които го захранват с енергия. И егрегора почва да кара своите хора да се борят за последователи и да се борят за и защитават идеята.

Така човек се учи да се бори и защитава „идеята” (его-заразената идея) и се учи да се бори и защитава „доброто”. Доброто за егрегора.

Иначе Бог не иска човек да се бори за човешките идеи. Вселенските закони са устроени така, че човек трябва да се обърне към Божественото в себе си и да бъде (Аз съм). Да бъде добър например. Не да се бори да бъде добър или някой друг да бъде добър. Просто Да Бъде.

Но иначе не може да се отрече и полезната роля на егрегорите. Да живеят егрегорите!!!

[Станимир]

...

Човек се бори за доброто и е доволен от това. Заето му е цялото време в борба за доброто, за добрите идеи и няма време да седне да помисли какво е значението на думата боря се и и на действието боря се. Боря се за хляб, защото нямам. Боря се за свобода, защото нямам. Боря се за знания защото нямам. Боря се за морал сред хората, защото няма. Боря се за добро, защото нямам добро.

И дори и да имам някаква връзка с доброто, то борбата за него означава, че тази връзка е хилава, че ме е стърах да не го загубя, че всеки повей на вятъра може да го отвее надалече от мене. Да се бориш за доброто, означава, че нямаш добро. Да защитаваш доброто, означава, че то е слабо и хилаво и значи ти не го познаваш. Да защитаваш доброто означава , че то не е в теб, иначе никой не би успял да му навреди.

...

Доброто е безкрайно. Можем да проявяваме доброто, но никога няма да достигнем предела на възможностите в това отношение.Да се бориш за доброто, не означава, че доброто е слабо. „Слабо“ е относително понятие, само по себе си без стойност. Борбата за доброто означава неговото утвърждаване. Лесните неща нямат стойност. Погледни на борбата от тази гледна точка. Борбата не означава да мразиш препятствията, а просто да полагаш необходимите усилия за да ги преодолееш. Животът е борба, и винаги ще бъде, колкото и да не се приема тази дума от мнозина. Това не е в противоречие с духовността. Старите, изживели времето си форми трябва да бъдат разрушени, за да може животът да се прояви в нови и по-подходящи. Старите форми обаче не си отиват от само себе си, а се борят с всички сили за съществуването си. Пример за това са всички навици, предразсъдъци и илюзии. Та дори и най-елементарното движение среща своето съпротивление, т.е. имаме борба.

[Слънчева]

Да се бориш за доброто, значи, че приемаш, че има зло. А това значи-дуалност...

Когато се свържем с Бога, вече няма дуалност, има Абсолютно Добро, има Любов...

/имам знанието, и като го приложа вече, ще е супер/

Редактирано Юни 11, 2010 от Слънчева

[Донка]

Да се боря за доброто? Ами не се боря. Предпочитам да си отварям очите и душата и да ги почиствам по-често. То доброто си го има достатъчно и е навсякъде около мен. Проблемът е в зрението.

Да правя добро? Че коя съм аз да знам и да правя добро? Бог си знае и си го прави. Аз да имам уши и сърце и да ги почиствам честичко, за да чувам волята МУ.

[B__]

Станимир,

Слънчева го е казал безкрайно добре.

Когато се бориш за нещо, значи нещо друго вече си го отхвърлили и осъдил (холографската Вселена).

И не съм казал, че доброто е "слабо". Казал съм, че ако си мисли чопвек еди-какво си, то излиза доброто "слабо", а няма как да е слабо.

Освен това не съм казал да не се бориш, а съм коментирал борбата за добро.

Бори се, колкото ти харесва и доставя удовлетворение

Донка

Да почистим ума и сърцето си, за да чуем тихия глас, който ще ни насочи какво да правим.

И за това нещо може и да се борим, макар че пак борбата ще е по-скоро с нас самите Но то не е нито добро, нито зло, а за Божествени нужди.

Редактирано Юни 11, 2010 от БожидарЗим

[Станимир]

Да се бориш за доброто, значи, че приемаш, че има зло. А това значи-дуалност...

Когато се свържем с Бога, вече няма дуалност, има Абсолютно Добро, има Любов...

/имам знанието, и като го приложа вече, ще е супер/

Злото си съществува. Не бива да се отрича неговото съществуване, пък било то и относително. Доброто, което проявяваме, също е относително. Единна е само същността на нещата. В проявения свят всичко е троично, а по природа – дуално, т.е. породено от две начала.

[Станимир]

Да се боря за доброто? Ами не се боря. Предпочитам да си отварям очите и душата и да ги почиствам по-често. То доброто си го има достатъчно и е навсякъде около мен. Проблемът е в зрението.

Да правя добро? Че коя съм аз да знам и да правя добро? Бог си знае и си го прави. Аз да имам уши и сърце и да ги почиствам честичко, за да чувам волята МУ.

Дали прави добро човек си проличава по следствията. Никой не е казал, че трябва да разгласяваме наляво-надясно „аз правя добро“. Правя това, което считам за целесъобразно, без да го квалифицирам в момента на извършването.

Колкото до борбата (вкл. за доброто): съпротивление няма само там където сме изградили навик в себе си; когато сме повтаряли нещо толкова много пъти, че сме го превърнали в линията на най-малкото съпротивление и вече го правим автоматично. Колкото и да е добър един навик обаче, той трябва да бъде преодолян и да се устремим към нещо по-високо, защото в противен случай ще спре развитието ни.

[Станимир]

Когато се бориш за нещо, значи нещо друго вече си го отхвърлили и осъдил (холографската Вселена)

Точно така. Въпреки, че е по-точно да се каже не, че си го отхвърлил, а че се стремиш да го отхвърлиш. Старата форма е била необходима до един момент, но после става ненужна за развитието ти и трябва да се освободиш от влиянието й.

Имам чувството, че борбата се свързва с някакво напразно и нецелесъобразно пилеене на нашите сили, но това, дори и да се случва често, не е задължително да е така.

[Светлата]

...

Човек се бори за доброто и е доволен от това. Заето му е цялото време в борба за доброто, за добрите идеи и няма време да седне да помисли какво е значението на думата боря се и и на действието боря се. Боря се за хляб, защото нямам. Боря се за свобода, защото нямам. Боря се за знания защото нямам. Боря се за морал сред хората, защото няма. Боря се за добро, защото нямам добро.

И дори и да имам някаква връзка с доброто, то борбата за него означава, че тази връзка е хилава, че ме е стърах да не го загубя, че всеки повей на вятъра може да го отвее надалече от мене. Да се бориш за доброто, означава, че нямаш добро. Да защитаваш доброто, означава, че то е слабо и хилаво и значи ти не го познаваш. Да защитаваш доброто означава , че то не е в теб, иначе никой не би успял да му навреди.

Какво е доброто и какво са възвишените идеи. Всяка една идея идва от висшите светове и се проява при човека. Например идеята за кола, идеята за свещ. Всъщност първоначалната идея за свещ май е била идеята за факлата. От нея произлизат и свеща и газения фенер и електрическия фенер. Първоначалната идея приложена с помоща на цивилизационните и културни идеи за развитието на човечеството осигурява новите и „модерни” проявления на първоначалната висша идея.

Но всички знаем как първоначалните идеи посети сред човечеството може да се изродят. И нищо чудно да видим свещ с особена форма в някой сексшоп или кола излязла от предаването „Пич оправи ми колата”, със плазма, басейн и писоар.

Всяка идея слязла сред човечеството се видоизменя и развива според спецификите и развитието на човешкото его. И това изменение засмуква в своята природа и заблудите на човешкото его. Как става това. Висшата идея бива спусната сред човечеството. Колективното несъзнавано я разпространява и обогатява за масовото й приложение. Дорук еволюцията върви добре. Колективното несъзнавано, което е микс от висшата идея и природата на човека става достатъчно силно, за да управлява хората в прилагането на „идеята”. Колективното несъзнавано или егрегорът (както по-подробно съм обяснил какво е в друга тема) вече управлява поведението на хората свързани с тази идея. И какво се получава. Хем идеята е опорочена от влиянието на човешкото его (егати свеща), хем вече силният егрегор се бори за своето спасение и просъществуване.

...

От поста ти разбирам, че иде реч не за добро,а за добруване. А "правя добро" и "боря се за добруването си" са две коренно различни неща

[B__]

От поста ти разбирам, че иде реч не за добро,а за добруване. А "правя добро" и "боря се за добруването си" са две коренно различни неща

Абе, ти знаеш ли, че ......не знам какви са ти очите, но си много много права.

"Борбата за добро" всъщност е "борба за добруване" Изява на егото с цел осигуряване добруване на егото.

мерси за дълбокото уточнение.

Като се бори за добро в околния свят егото всъщност затвъждава своите устои и заблуди във вътрешния свят.

Редактирано Юни 12, 2010 от БожидарЗим

[Станимир]

Като се бори за добро в околния свят егото всъщност затвъждава своите устои и заблуди във вътрешния свят.

Ще перефразирам:

Като се бори за „добро“ в околния свят, (нисшето) его всъщност затвърждава своите устои и заблуди във вътрешния свят.

и

Като се бори за добро в околния свят, човекът всъщност затвърждава своите духовни устои и добродетели във вътрешния свят.

Въпросът е от позицията на кое се борим: на нисшия аз, личността или от позицията на своя дух.

[B__]

Като се бори за добро в околния свят егото всъщност затвъждава своите устои и заблуди във вътрешния свят.

Ще перефразирам:

Като се бори за „добро“ в околния свят, (нисшето) его всъщност затвърждава своите устои и заблуди във вътрешния свят.

и

Като се бори за добро в околния свят, човекът всъщност затвърждава своите духовни устои и добродетели във вътрешния свят.

Въпросът е от позицията на кое се борим: на нисшия аз, личността или от позицията на своя дух.

Човек се бори за това, което разбира като "добро". И се бори за това, което смята за "духовни устои и добродетели", които смята за "добро".

А всичко това е маркирано и протъкано от егото със заблуди. Верно може да има някой истински добродетел, ама той е за замаскиране на заблудите.

Егото вижда "грешките" на другите, за да се изкара добро и човек да го остави да си поживява, както иска.

Както казаха по-горе, всяко добро означава, че нещо сме обявили за лошо. Борбата за "добро" показва желанието ни "лошото" нещо да го няма в този свят, т.е. "редактираме" Създателя.

"Борбата за добро" е част от егото като добро. Излиза, че да "редактираш" Създателя е добро. И обратното, че ако нямаш критики към Създателя е лошо.

Тоест, да критикуваш Бог е добре. Излиза се мислим за по-горни от Него

Виж как дуалната логика прави мазало

Сега да видим другия логически път. Ако кажем, нека "лошото" го има в този свят, за да не критикуваме Създателя. Тоест приемаме "лошото". Излиза, че то е добро.

[B__]

Тука ми хрумно нещо, което хем е само за себе си, хем е свързано с горния ми отговор.

На доста хора ни се струва невероятно с помоща на дуалното мислене да стигнем до заключение за неговата ограниченост.

Обаче не е така.

В темата за Холографската система се оформи извода, че "всеки проблем съдържа в себе си своето решение".

И ако дуалната логика куца в нещо, то това може да стане ясно именно чрез дуалната логика.

Има една теорема на Теоремата на Гьодел за непълнота, която "описва математически невъзможността за изразяване на цялата истина за дадена предметна област с формални средства".

Тоест ние не можем да изразим цялата истина за света около нас чрез формалмното средство ; дуалната логика, тъй като тя е точно такова средство.

Който иска може да погледне тук.

Философският извод на теоремата е съществуването на Висша Сила.

Но аз ще използвам един еквивалент на тази теорема, за по-разбираема илюстрация.

В Теория на Програмите има следната теорема:

"За която и да е налична програма не може да се състави втора програма, която да може да провери верността (правилността) на първата".

Всеки дуален алгоритъм за вземане на решение е всъшност една програма. Нейните изходни данни са нашите възгледи и убеждения, а самата програма е създадена от дуалната логика>

Ето:

Изходни данни: "добро е да се защитава доброто", "брането на сливи в чуж двор е зло", "човек може да защити доброто чрез порицание на злото".

Програмата:

///Ако настъпи ситуация "някой бере сливи в чужд двор", то "трябва да се защити доброто", следователно се предприема действието "порицание"///

Та по горната теорема за тази програма не може да се състави друга програма, която да може да провери верността й, т.е. дали програмата е добра или лоша, т.е. невярна.

Иначе казано, с дуалната логика не може да се прецени дали горното е вярно или невярно, т.е. добро или зло.

Излиза, че за кое и да е действие мотивирано от дуалната логика ние просто не знаем дали то е добро или зло?!?!

И то без дори да сме дефинирали кое е добро и кое зло.

Или още по-точно казано безпредметно е човек да дели света на добро или зло.

В своето отношение към света.

Редактирано Юни 12, 2010 от БожидарЗим

[Светлата]

Уважавам стремежа ти да търсиш отговори на метафизични въпроси по логичен начин. Но все пак човешката логика е ограничена до понятия, които са "събитийни", т.е. случват се в момента или вече са се случвали някога. Дори и хипотезите и предположенията ни са основани на базата на опита, а това еедна твърде миниатюрна част от Вселената.

... още по-точно казано безпредметно е човек да дели света на добро или зло.

В своето отношение към света.

Така и така си тръгнал в тази посока, предлагам ти да поразсъждаваш върху следният цитат от Учителя :

Защо Бог създаде света, тепърва трябва да го учим. Когато на човека е добре, казваме, че светът е добре създаден. То са наши понятия. Когато разглеждаме нещата от божествения свят, тъй както е създаден светът, и в единия, и в другия случай е за добре. Злото е непроявено добро, пък доброто е проявено зло. Какво ще кажете? Доброто е проявено зло; злото е непроявено добро. Следователно ти страдаш, защото доброто не е проявено – затова страдаш. Ти се радваш, защото злото е проявено и е станало на добро. Всяко нещо, което се изявява в света, на добро става.

"Което излиза из устата"

Редактирано Юни 12, 2010 от Светлата

[B__]

Светлата, благодаря за точните цитати. Тази беседа не я бях чел.

По същество това, което споделям по-горе е в линия с мислите на Учителя, но съвременните хора май не го разбират по съвременно затова използвам логиката именно да покажа, че "хипотезите и предположенията ни са основани на базата на опита, а това еедна твърде миниатюрна част от Вселената".

Ето и ти сега почваш да се чудиш как ли пък точно горното съответства на учението на Учителя

Редактирано Юни 12, 2010 от БожидарЗим

[Станимир]

„Борбата не е лошо нещо. В нея се показва силата на човека. Човек някой път трябва да се бори. Често юнаците се борят, да се покаже кой е по-силен. Човек в себе си се бори със злото. И трябва да се бори по всичките правила. И тогава може да се развие неговият характер – когато доброто има сила да побеждава злото. Ако в тебе една добра мисъл не може да победи една лоша мисъл, една неорганизирана мисъл, тогава твоите мисли не са силни; ако в тебе едно добро чувство не може да победи едно лошо чувство, то тогава в тебе Божественият свят слабо действа; и ако в тебе една добра постъпка не може да победи една лоша постъпка, ти си на слабата страна. Искате някой път да знаете кога сте силни. Силни сте, когато добрите ви постъпки побеждават лошите, когато добрите ви чувства и мисли побеждават лошите мисли и чувства. Лошото съществува извън човека. Човек отпосле е дошъл в този неорганизиран свят.“

Единствен цяр

„Казват: „Животът е борба“. И мъжът, като се ожени, казва: „Животът е борба“. А с кого воюва? С жена си, и жената – с мъжа си. Народят им се деца, и те четат девиза: „Животът е борба“, и си казват: „Е, ами ние с кого ще се борим – братчетата със сестричетата“. И започва борба, хванат се за косите и като се разплачат, хайде при мама и при тате. Хората имат девиз! Като нямат истински противник, те си го създават – мъж с жена, брат със сестра, свещеник със своите пасоми, учител с учениците си. Ето хора, които не разбират живота. Борба трябва да съществува, обаче с онази природа, която трябва да се подчини. Когато предстои да разрушим известна скала в планината, да пробием тунел, разбирам да действаме така, но да употребим тия средства в организирано общество, не разбирам. Туй показва, че хората не разбират отношението, което съществува между тях и техния Дух, задачите, които им налага последният.“

Явлението на Духа

„От 8000 години светът е в непрекъсната борба, даже и между най-малките животинки. Съвременните хора наричат, че животът е борба. В борбата е животът. Това е един необходим импулс за живота.“

Десен и ляв път

„Казвам: Истинският човек може да се прояви само при една вътрешна борба. Тъй, както днес е организиран, човек не може да се прояви, ако не се натъкне на тази вътрешна борба в себе си. Това е неизбежен закон. Ако животът ви е хармоничен, вие ще бъдете в положението на непроявени житни зърна в хамбара. Този живот не може да се сравни даже и с живота на кристалите. Докато са в хамбарите, житните зърна са мъртви, в спящо състояние. Щом стане някакво стълкновение между тия зърна, животът в тях започва. Тази борба, това стълкновение може да е малко, но то е начало на живот. Колкото малка да е вътрешната борба в човека, била тя за добро или зло, радвайте се; тя е посещение от невидимия свят. Невидимият свят е обърнал внимание на вас. Той изпраща малък ветрец към вас, да ви поразхлади, да понаведе клончетата ви наляво, надясно, да се поборите малко. Такъв е законът на равновесието. Когато някоя външна или вътрешна сила дойде върху човека, той излиза от своето равновесие, но за да не го изгуби, наклонява се ту надясно, ту наляво. Обаче целта не е да вървиш нито наляво, нито надясно, но да запазиш равновесието си и да вървиш нагоре. Следователно вътрешната борба в човека е важен психологически закон, необходим в живота на човека, за урегулиране на силите в него, за запазване на равновесието. Всеки човек има равновесие, но не го задържа за дълго време. Рече ли да предприеме нещо добро, веднага един глас ще му каже: „Отложи това нещо за друг път! Днес условията не са благоприятни, не му е времето сега“. Аз пък казвам: Не отлагайте нито за един час! Всякакво отлагане е губене на време, губене на сили. Решите ли да направите нещо, приложете го. И в съдилищата често отлагат делата. Какво се постига с отлагането? Разноските се увеличават, времето се губи, хората се разтакават нагоре-надолу и в края на краищата се изгубват благоприятните условия. Никакво отлагане! Когато човек отлага нещата, той мисли, че утрешният ден ще му донесе по-добри условия, но винаги остава излъган.“

Възможни постижения

„Що се отнася до живота на миналото, там е пълен с отрицателни прояви, а сегашният води човека към положителното. Като наблюдавате детето, вие виждате в него и двата живота: миналия и настоящия. Когато миналият живот се проявява, детето изглежда като старец. Щом се прояви настоящият живот, лицето на детето става светло и красиво. Божественото е в настоящето. Миналият и сегашният живот в човека са в постоянна борба. Слушате някой да казва, че иска да направи едно добро, да се прояви. На другия ден го виждате с потъмняло лице, недоволен от себе си и казва: „Тази работа не е за мене“. Той ту пада, ту става, докато един ден се освободи от старото и влезе в новия живот. Борбата, която става в човека, е неизбежна. Не се смущавайте от тази борба. Както сте създали миналото, така трябва да го подчините на новото, да му станете господари. Спасението седи в това, да станете господари на миналото. Какво значи да стане човек господар на своето минало? Това значи да преодолее всички спънки, всички мъчнотии, които той сам е създал. Мъчнотиите, спънките и слабостите на човека са остатъци от неговия минал живот. От желанието и съзнанието на човека зависи справянето му с мъчнотиите на неговия живот.“

Правилно разрешаване

[B__]

Станимир, много добри цитати.

Да, борбата е вътре в човека. Навън човек не трябва да се бори, а да живее живота си.

И не бих го нарекъл борба, а работа, но пък думата борба мобилизира повече. Макар че не е точно борба, а работа с разбиране.

Аз бих добваил и цитати от лекцията за благодарността, където Учителя казва за какво да благодарим на околния свят. За всичко. И изрежда:

"Благодарете за ума, за сърцето и за душата, които ви са дадени. Благодарете и за сиромашията, и за болестите, които също ви са дадени. Болестите, страданията, сиромашията представят проявите на Бога, Който ви хваща с ръцете си и изпитва любовта ви. Вие се сърдите, недоволни сте, защото не знаете, че чрез тях ви посочват нов път към любовта. Ще благодариш за всичко: ако си болен, ще благодариш; ако си здрав, пак ще благодариш; като умираш, ще благодариш; и като се раждаш, пак ще благодариш. Днес, като се ражда някой, всички благодарят; като умира, всички скърбят. Щом дойде смъртта, кажи: Благодаря, че е дошло време за умиране. Има ли нещо страшно в смъртта? Ако умреш, за да излезеш от затвора, ти придобиваш свободата си. По-страшно е, когато се раждаш в затвор. Благодари и при единия, и при другия случай. Герой е онзи, който благодари и когато умира, и когато се ражда. Човек се изпитва и чрез смъртта, и чрез живота. Ако не мине и през двете положения, той не може да разбере любовта и обичта. Когато момъкът и момата се влюбят, те трябва да дадат нещо от себе си, да се откажат от нещо, да се научат да служат един на друг. "

[Станимир]

Да, борбата е вътре в човека. Навън човек не трябва да се бори, а да живее живота си.

И не бих го нарекъл борба, а работа, но пък думата борба мобилизира повече. Макар че не е точно борба, а работа с разбиране.

Вътрешното и външното са взаимозависими. Борбата е и в нас, и отвън нас. Но за външната победа е задължително първо да постигнем вътрешна. Това е причината поради която много хора борейки се, всъщност пилеят усилията си напразно. В един от цитираните текстове по-горе обаче беше казано ясно: „И трябва да се бори по всичките правила.“ Значи борбата трябва да е разумна, а не хаотична и провокирана от астралните ни емоции.

Понеже в момента тече световното по футбол в Южна Африка, мисля че примерът на Нелсън Мандела би се оказал от полза за разсъжденията ни по темата. В действителност истинския успех на неговата борба идва, когато сменя метода, но той не спира да се бори. След дългите години прекарани в затвора, наистина, той първо е победил вътре в себе си, а външната победа неминуемо следва като резултат от това.

[Белла]

А непоискано добро?Къде е разликата?

Твоето добро не е моето,моето не е неговото и т.н.

Злото част от доброто ли е или е непроявено добро?

Това не са ли двете страни на една монета - взаимно зависими и изключващи се?

Има ли всемирно добро?

[Слънчева]

Има ли всемирно добро?

Има-това е нашето намерение, то е вътре в нас... По-скоро е Абсолютно Добро-Любов...

Има външен/видим и вътрешен/невидим свят. Вътрешния ни води към Бога

Редактирано Юни 13, 2010 от Слънчева

[B__]

Вътрешното и външното са взаимозависими. Борбата е и в нас, и отвън нас.

.....

Понеже в момента тече световното по футбол в Южна Африка,

Борбата е само вътрешна. Външното се постига чрез вътрешното ("каквото вътре, такова и вън", Холографската Вселена.).

Всеки сам си кове съдбата. Собствената му съдба включва и целия околен свят.

Външното е само отражение на вътрешното. Ще тярбва да помисля за нов, добър пример....

Случайно знам как е успял Мандела в борбата с апартейда.

Хората са започнали политика на непротивене, никакви стачки, никакви размирици. Никаква съпротива и никакво действие, но и никаква кооперация. В смисъл, че черните спрели тотално да пазаруват.

Тъй като те са основното потребеление, икономиката се сринала и с нея и основните устои на апартейда.

Удържали са победа в себе си над желанието за разправа и бой, над човешките нужди за потребление и оживяване. А знаем колко темпераментни са негрите И така вътрешно повлияли на външния свят.

Я, ето го примера

Редактирано Юни 13, 2010 от БожидарЗим

[Станимир]

А непоискано добро?Къде е разликата?

Твоето добро не е моето,моето не е неговото и т.н.

Какво значи „непоискано добро“? Доброто си е добро, без значение дали е поискано или не. Освен това, когато се говори за „моето добро“ и за „твоето добро“, това е просто една субективна оценка. Доброто е над отделната личностна преценка. Това, че аз оценявам нещо като добро, не означава, че въпросното нещо наистина е добро. Но подобно оценяване не е и необходимо. Аз предприемам определени действия с определена цел, защото така смятам за правилно. Доколко действията ще се окажат добро времето най-добре показва.

Злото част от доброто ли е или е непроявено добро?

Това не са ли двете страни на една монета - взаимно зависими и изключващи се?

Има ли всемирно добро?

Злото е това, което пречи на доброто да се прояви. Последното е само едно определение, разкриващо частично истината.

В духовната си същност всяко нещо е добро. Това е абсолютното добро. В проявения свят, колкото в по-голяма степен проявяваме въпросната същност в живота си, толкова в по-голяма степен проявяваме доброто. И обратно: в колкото по-малка степен проявяваме духовната същност в живота си, толкова повече действията ни могат да се нарекат зло. В проявения свят можем да говорим само за относително добро и зло. Това, което се проявява чрез двете е едно и също – духът, – но в много различна степен.

[Станимир]

Вътрешното и външното са взаимозависими. Борбата е и в нас, и отвън нас.

.....

Понеже в момента тече световното по футбол в Южна Африка,

Борбата е само вътрешна. Външното се постига чрез вътрешното ("каквото вътре, такова и вън", Холографската Вселена.).

Всеки сам си кове съдбата. Собствената му съдба включва и целия околен свят.

Външното е само отражение на вътрешното. Ще тярбва да помисля за нов, добър пример....

Случайно знам как е успял Мандела в борбата с апартейда.

Хората са започнали политика на непротивене, никакви стачки, никакви размирици. Никаква съпротива и никакво действие, но и никаква кооперация. В смисъл, че черните спрели тотално да пазаруват.

Тъй като те са основното потребеление, икономиката се сринала и с нея и основните устои на апартейда.

Удържали са победа в себе си над желанието за разправа и бой, над човешките нужди за потребление и оживяване. А знаем колко темпераментни са негрите И така вътрешно повлияли на външния свят.

Я, ето го примера

А ето че ти отново смесваш противенето с борбата. Докато продължаваш да го правиш, разговорът ни е безсмислен. Политиката на непротивене не е ли борба? Всичко опира до правилния избор на целта и средствата, а не до това ще се борим ли или няма да се борим.

Външното е само отражение на вътрешното.

Тук са необходими някои доуточнявания. Ако под „външното“ разбираме начина по който ние възприемаме света, то това е така. Но ако разбираме света такъв, какъвто той е реално, независимо от нашата оценка, то външното в никакъв случай не може да е отражение на вътрешното, а е точно обратното. Частта е отражение на цялото. Но това са отвлечени разсъждения. В практически план, светът в който живеем се определя от съзнанията на всичките населяващи го същества. Дори и да съм постигнал нещо вътре в себе си, за да бъде проявено то във външния свят е необходимо определено участие и от страна на другите.

[Слънчева]

Да не се противим на злото, но да разпространяваме и сеем Доброто...

Работи за Мира, а не против войната...

[B__]

Страстта към доброто ... е страст като всяка друга.