Холографската Вселена, аналогията и болестите

[B__]

Холографската Вселена, аналогията и болестите

...или защо не можеш да избягаш от родовата карма

Холографската Вселена. Всъщност от всичките приказки ни стига само едно основополагащо понятие: „Във Вселената всяка отделна частица съдържа информация за цялата Вселена”.

На помощ може да извикаме и законите на Хермес: „всичко е едно”, „каквото вътре, това и вън”, „каквото горе, това и долу”; които са си същото, но с повече конкретизация и практическа полза.

Та Вселената е холографска. Само в пространството? Или и във времето?

Ядете ли ябълки? Кога за пръв път през живота си ядохте ябълка? Не, мисля, че помните. Най-вероятно това време е било в доста ранна възраст. Тогава сте се научили да ядете ябълка. Да, ябълката трябва да се научи да се яде. Да се отхапва от нея, семиките да не се поглъщат, опашчицата да не се поглъща и което е най-важното стомахът ви трябва да свикне да смила ябълката. Сигурно сме цапали пелените извънредно, докато се научим да ядем ябълка.

Но след това е лесно. Каквато и ябълка да ни дадат, ние я изяждаме по привичен начин. Но как става това?! Та ябълките са различни по големина, форма, цвят, степен на киселост и т.н. Какво ни помага да изяден всяка попаднала ни ябълка, и извънредно голямата, и извънредно малката? Това че сме се научили веднъж да ядем поне една ябълка и това, че съществува аналогията.

Ние можем да си обуем къси панталони и дълги панталони. Дърводелецът веднъж научил се да прави детски креватчета ще ги прави и малки и големи, и от бор и от дъб. Математикът веднъж научил се да решава биномни уравнения ще решава всякакви независимо какви са константите, броя членове и т.н., вкл. да намери решения и за безкрайна редица от членове в някои случаи.

Излиза, че веднъж сътворено дадено събитие във времето и то все едно се повтаря и напред във времето като всяко аналогично събитие е негово проявление и част от първоначалното събитие. Всяко единично събитие е всъщност всички следващи аналогични събития. Проявление на частичката (събитието) във физическия свят по протежение на времето.

Затова, ако направите едно добро дело се казва, че то ще бъде записано завинаги и може да влияе на кармата ви, докато съществува душата ви. Всяко действие на човека веднъж направено за Вселената вече се прави постоянно.

И ако се върнем пак на „всичко е едно”, „всяка частица съдържа информация за цялото”, то излиза, че всяко действие на човека не само се извършва постоянно из цялото бъдеще, но почва да се извършва постоянно и през цялото минало.

Много хора се питат как мога да повлият бъдещето, как мога да променя миналото? Ами чрез подходящи действия в настоящето.

Много хора се питат защо съм болен, защо децата ми боледуват от „болести за възрастни”? Аз поне си го обяснявам с проявленията на холографската система. Нещо, което понякога се нарича „родова карма”, „родово проклятие” и т.н.

Но радостното е, че всеки проблем носи в себе си своето решение. Този принцип пак е проявление на хологравската Вселена. Всяка частица носи информация за цялото, значи проблемът съдържа и решението в себе си.

Какво е отделният човек? Част от рода. Йерархична структура, където човек наследява родителите си, т.е. „каквото е горе (родителите), това е и долу (децата)”. От гледната точка на холографската Вселена всеки човек съдържа цялата информация за рода си. Също така всеки човек съдържа в себе си информация за структурата на рода. По аналогия може да заключим, че вътрешната структура на човек по някакъв начин преповтаря структурата на рода. Тоест всяка част от човешкото тяло съответства на определени членове на рода.

Нека разгледаме следната схема.

Това е структурата на рода с фокус конкретен човек. Означил съм го с Ти за по-интересно.

Това е структурата на отделния човек от гледна точка на йерахията на нервната система. Не е точно медицинска, но не ни и трябва.

А следващата картинка е съотвествието на частицата (тялото на човека) и елементите на рода.

Вижда се, че Централната Нервна Система (ЦНС) и родителите са на едно ниво, което означава, че мисловния модел на човек по подразбиране и законите на Вселената е досущ като този на родителите му. Затова мисловния модел на родителите обикновено е причина за доста от болестите на човек, което са и изводи от практическите познания.

Гръбнака съответства на самия човек. Той пак може да страда заради мисловния модел на родителите, но той носи и „товар”, с който човек се е нагърбил по свое желание в този живот. „Товар” като пресилване, осъждания, съзнателно приети заблуди, обиди през този живот и т.н.

По-нататък. Пръстите на краката и ръцете например (пак от практиката) са свързани с децата и въобще с потомците. Което означава, че ако имаме изразени страдания там, то потомците ни ще страдат от някои болести. И тези болести се дължат на комбинацията ни ЦНС и гръбнак. Тоест мисловния модел, който сме пропуснали към потомците си, както и насъбрания ни „товар” през този живот.

Какви изводи могат да се направят от тези съответствия?

- Нашата ЦНС и тази на родителите ни са свързани. Което означава, че закона за кармата събира подобни души обикновено с подобен опит – да си съответстват.

- Нашата ЦНС и тази на родителите ни са свързани. Ако родител промени мисловния си модел, то автоматично се променя и нашия. Ако ние го променим, то се променя и този на родителите.

- Аналогично. Ако променим мисловния модел и „изчистим” гръбнака, то това може да се отрази благотворно на потомците ни. Ако някой потомък направи това, то не само ще има промени в мисловния ни модел, но и например обиди натрупани в досегашния ни живот могат да изчезнат

И което е най-важното като извод. Един единствен човек в рода, който целенасочено е решил да се развива в посока към любовта, може да предизвика положителни промени в целия род. И нагоре, и надолу. Искате да излекувате детето си? Променете се. Искате да облагородите майка си? Променете се.

От Холографската Вселена идва и разбирането, че всеки човек е отговорен за целия свят около себе си. Всеки човек е повторение на цялата Вселена. Ако се промени той, ще се промени вселената. Ако се промени той, например, политиците могат да станат по-добри. Е, за големи промени е нужно човека да е достигнал до нужното духовно развитие.

Как човек може да промени бъдещето? Като промени мисловния си модел и нагласи.

Как може да промени миналото? Като прави добро, но това е по-бавния процес. Казахме, че всяко събитие всъщност действа из цялото време. Да предположим, че в миналото сме подритвали яко котката. Ей, така нерви ни и я ритаме. От днес решаваме да сме добри с котката и наистина галим, храним и обичаме. Обаче, ритането на котката в миналото е събитие, което продължава да „действа”. Как може да променим това събитие?

Елементарно, връщаме се в миналото и го променяме? Хе хе, не е шега. Как човек може да се върне в миналото? След като човек е частица от Вселената, той не само я повтаря като такава, но в себе си повтаря и цялото време на съшествуването на Вселената. Значи, човек може да се върне мислено назад към съответните по-драстични събития, да изрази съжаление, да се извини и помоли за прошка, да благодари за нея и да си представи не как рита котката, а как я глези по някакъв начин.

Някои специфики.

Осъждаме някого за нещо и искаме това нещо да изчезне. Но „всичко е едно” и това всъщност е осъждане на себе си и искаме нещо от нас да го няма. И ни се връща със страдания и програма за самоунищожение.

Недоволството от света и желанието някои неща просто да ги няма. Но „всичко е едно” и това всъщност е осъждане на себе си и желания нас да ни няма. И ни е връща със страдания и програма за самоунищожение. И то дори, без да има значение дали това срещу, което недоволстваме е добро или зло.

Редактирано Юни 10, 2010 от БожидарЗим

[Мария-София]

[Лъчезарна]

„Във Вселената всяка отделна частица съдържа информация за цялата Вселена”.

...

Осъждаме някого за нещо и искаме това нещо да изчезне. Но „всичко е едно” и това всъщност е осъждане на себе си и искаме нещо от нас да го няма. И ни се връща със страдания и програма за самоунищожение.

Недоволството от света и желанието някои неща просто да ги няма. Но „всичко е едно” и това всъщност е осъждане на себе си и желания нас да ни няма. И ни е връща със страдания и програма за самоунищожение. И то дори, без да има значение дали това срещу, което недоволстваме е добро или зло.

В едни други теми, тези дни, се вихри темата за осъждането.

Осъждането е вид "енергиен вампиризъм". Когато не знаем как да разпределим енергиите си,

в дадени места те са в излишък, на други - липсват.

Там, където са в излишък - появяват се заболявания, там, където липсват - също заболявания.

Но тъй като липсите са по-ясно усетими, ние несъзнателно, провокираме другите да ни отдадат енергия.

Започва завихряне от типа: "Аз на тебе, ти - на мене!", което си е още от Мойсеево време.

Бог се е ограничил в нас, като проявление, за да се опознае.

Когато ние се себепознаваме и осъзнаваме, вървим към единение с него.

Защото сме частици от него. Ако "Бог", като понятие не ни хареса, ние сме достатъчно "умни",

да си го наименоваме с различни други думички, но те винаги клонят към нещо обобщаващо.

Всичко е във Всички. Тогава, наистина, осъждането и недоволството

са срещу нас самите, респективно срещу доброто и злото,

респективно срещу това, което ги е породило.

Ние съдържаме и доброто и злото.

Защото живеем в дуален свят и няма как де не ги съдържаме.

Желанието за унищожаване е под ръководството на ума.

Неговата същност изисква от подчинените му, да го боготворят,

да го възвисят и да го признаят за единствен владелец.

Но, ако усещанията ни провокират идеята, че той и властта му върху нас,

са проява на злото, отново се себеунищожаваме.

Ако осъждаме чувствата в нас, че не можем да понасяме владелеца,

отново се проявяваме като самоунищожители.

Бог е в нас и ние сме в Бог.

Големият кръг съдържа малкия.

Малкият кръг се съдържа в големия.

Къде е примирението на малкия кръг - в смирението.

Защото, в началото сме били точка, която бавно и постепенно расте,

разширява се, докато достигне до големия кръг.

Първият закон е на страданието.

Вторият закон е на изкушението – духовете ви изкушават чрез хората.

Третият закон е на Божественото благословение.

Колко велики закони са те, само да можете да ги разберете!

Ще ги научите заедно по теория и практика.

Волята Божия, Беседи пред сестрите, 29.03.1917 г., София

Кръгът страда, когато се разширява, растейки.

Растенето изисква и отдаване, и приемане.

Липсата на баланс, като крайна проява,

води до заболявания на физическото тяло.

Кръгът се изкушава от други кръгове.

Моето разширение, ако го повториш, е по-добро и ти ще имаш по-добър успех.

Умът и чувствата биват възпитавани и възпитаващи.

Кръгът, осъзнал се като част от Големия кръг,

обвзел в сърцевина истинския закон за разширение,

плавно, спокойно и неотклонно, смирено,

израства, за да се слее с него.

А хармонията, излъчена от сливането на един малък кръг с Големия,

неминуемо преминава през другите кръгове,

защото те всички се съдържат

в Големия.

Редактирано Юни 10, 2010 от Лъчезарна

[Диана Илиева]

Божидаре, и за мен в общи линии така стоят нещата. Естествено, доста по-комплексни са, въобще не знам дали може лесно да се изяснят и то в едно кратко изложение; но в това отношение, което си засегнал, струва ми се е станало достатъчно ясно.

Само дето си пропуснал да споменеш нещо много важно - този призив "Променете се!" звучи така много леко и приятно, почти като "Преоблечете се!"

А това да се променим е едно от най-трудните неща.

Дори и когато истински, дълбоко и съзнателно го искаме.

И понякога вместо да се променим, просто се преобличаме и се правим, че сме се променили; пред другите, пред себе си ... докато нещо в живота ни не ни напомни поговорката "Пременил се Илия, огледал се, пак в тия."

П.П. И още нещо, специално за максималистите - Моля, имайте предвид, че промяната не зависи изцяло от вашите воля, желания, старания и т.н. Има определени параметри, които колкото и да се напъваме, не можем да надхвърлим/прескочим, поне в сегашното си превъплъщение. Естествено, за всички тези параметри са различни; просто искам да подчертая, че промяна е до някъде, докъдето ни е възможно, не повече, поне на този етап.

Редактирано Юни 10, 2010 от Диана Илиева

[B__]

Не е лесно.

Преди време исках да започна да помагам на хората, чиито коли буксуват на леда и снега. Имах блокировка, която ми пречеше за това.

Та това желание за добро му трябваше една година някъде, за да се развие, влезе в несъзнаваното, за да мога напълно свободно като видя закъсала кола, да спра моята и да изляза да бутам. За който и да е.

Не е лесно, верно е.

Редактирано Юни 10, 2010 от БожидарЗим