Плевелите. Отношението ни към тях.

[НелиТ]

От две години се занимавам с градинката си. За първи път имам двор и градинка и съм много щастлива. Извън летния сезон ходя на село (на 65км от града, в който живея) само в събота и неделя. И, естествено, през по-голямата част от времето общувам с плевелите. Изкопавам ги, дърпам ги, скубя ги. За да посадя или посея цвете, храст, фиданка, доматче, чушка. Но често ме занимава мисълта :"Коя съм аз, че да определям кое растение да живее и кое не? Нали всичките са творения Божии? Как така ние, хората, сме решили, че едните цветя са цветя и ще ги обгрижвам, а другите са плевели и ще ги унищожавам?". Понякога ми домилява за плевелче, което е цъфнало много красиво, и го оставям да бъде част от градинската хармония, но не след дълго то ми се "качва на главата" - завзема целия двор или става два метра високо . Така наречените "плевели" са много по-издържливи от "културните" растения - и в най-голямата суша, и при бедната почва в моя двор, те са великолепно сочни и свежи, направо ти се приисква да коленичиш и да започнеш да хрупаш...

Особено големи - и душевни, и физически - терзания ми създава черният бъз. Като знам колко е полезен, изкушавам се да оставя една туфа от него - какво по-хубаво от това да си направиш имунозащитния сироп от мястото, където живееш! Но той има цяла мрежа от хоризонтални коренища, дебели колкото ръката ми и, тъкмо съм посадила нещо - бъзът се промъква коварно покрай новото нежно стръкче, пуска вертикален дебел "шиш" и направо го изяжда.

Интересно ми е какво е отношението ви към плевелите. Тревожат ли ви и вас такива мисли?

[B__]

И аз съм си задавал същия въпрос.

Ами не трябва да се прекалява с плевелите. Никога не можеш да ги махнеш на 100%. Едно 60-70% е добре.

Според мен е важно дали си си поставил за цел унищожаването или го правиш, за да постигнеш някакъв желан баланс, та градинката да увеличава любовта в теб.

Иначе, ако плевелите и унищожаването им се превърнат в самоцел вочек се пристрастява, недоволства и почва да се дразни, т.е. губи се любовта.

Аз съм оставил много бъз, както и шипки, макар че всеки се чуди защо ги оставям. Естествената природна красота няма как де постигне нарочно.

Аз съм против премахването на плевели с разни химикали. Понякога оставям някои места потънали в плевели. И се появяват интересни птички и таралежи. Значи плевелите не са зло

[НелиТ]

И аз съм си задавал същия въпрос.

Ами не трябва да се прекалява с плевелите. Никога не можеш да ги махнеш на 100%. Едно 60-70% е добре.

Според мен е важно дали си си поставил за цел унищожаването или го правиш, за да постигнеш някакъв желан баланс, та градинката да увеличава любовта в теб.

Иначе, ако плевелите и унищожаването им се превърнат в самоцел вочек се пристрастява, недоволства и почва да се дразни, т.е. губи се любовта.

Аз съм оставил много бъз, както и шипки, макар че всеки се чуди защо ги оставям. Естествената природна красота няма как де постигне нарочно.

Аз съм против премахването на плевели с разни химикали. Понякога оставям някои места потънали в плевели. И се появяват интересни птички и таралежи. Значи плевелите не са зло

Тъй като и аз не съм ползвала химикали, не гоня стоте процента премахване на плевелите - и физически ми е невъзможно, пък и, както казах , често ги използвам, за да не звучи нагласена и изкуствена градинката ми. Например тази пролет при мене "кацнаха" два сорта макове - масовият червен мак и един с много дребни пастелно-розово-винени цветове. Очистих другите тръноподобни нещица около тях и те прекрасно хармонират с тъмносините кремове, с туфите от мащерка, розмарин, маточина. Появиха се и няколко стръка див лук, чиито тъмнолилави глави с достоинство се оглеждат над другите цветя.

[B__]

Честито

Аз след доста мъки успях да завъдя лайка, че нямаше, но с маковете още нямам късмет.

В момента разсъждавам как да убедя семейството да си направим бунище. Сами да си произвеждаме торта.

[Диляна Колева]

Това с баланса плевели- цветя е много интересно, хареса ми, но не знам до колко е практично.

По принцип въпроса с плевелите е - Плевели или цветя.

Ако ние не отстраним плевелите, те ще отстранят цветята ни.

И като се има придвид, колко огромни площи с плевели имо и никой не ги закача, защо пък да няма и малко площи без тях!?

Така че Нели, поздрави за градинката и смело с плевелите.

[Guest pavletA]

Много ме провокира твоята тема Нели Т.Аз също обичам природата и имам свое място, където отглеждам зеленчуци, плодове,овощни дървета.И редовно се справям със задачата да отстраня плевелите.Реално погледнато ние хората трябва да се грижим за културните растения, тези с които се прехранваме.Плевелите въпреки, че ги изкоренявам ги оползотворявам за животните.Не знам, някои хора са по- категорични и използват и препарати с тази цел.За мен е недопустимо.Моят проблем са Алантусови дървета, които не желая да виреят в моето място и редовно ги отстранявам.В моето дворно място си съжителстват овощни дървета, дървен бъз, джанки, акации, череши, кайсии.Това място е рай и за славея, редовно ме изненадва с пеенето си.

 

[бял оман]

За мен " плевелите" са просто растения и като такива те винаги са полезни- ако не за нас, хората, то поне за всички други в природата. Не бих искал да си представям земя, която няма нищо- дори плевели.

Що се отнася до съжителството с "култивираните " растения, мисля, че въпроса има не само практическа страна, свързана с добиви, разходи и т.н. Лично за мен въпроса се свежда и до моята отговорност към растенията, които съм посял или засадил- ако те разчитат на мен и ми се доверяват, че ще се грижа за тях, значи и аз трябва да положа усилия и да им осигуря условия, при които биха се чувствали добре- вкл., ако е нужно, да унищожа и част от плевелите.

Но само част-защото и те помагат и на култивираните растения да бъдат по-жизнени чрез конкуренцията помежду им.

Разбира се, не винаги успявам

Споделям и вашите мнения и се радвам, че и вие си задавате тези въпроси. Лично аз още не знам какъв точно е верния отговор, но вярвам, че наистина е свързан и с чувството за хармония и усета за красота, за които вие говорите.

Ако все пак държим да се "преборим" с плевелите: "най добре е плевенето да е при намаляваща Луна, в дните на Козирог/ от януари до юли/........

Има и друг метод- чрез прекопаване на земята, която ще засяваме, в дните на Лъв при нарастваща Луна. Тогава стимулираме повечето плевелни семена да покълнат и после ги унищожавамв със следваща обработка" / Извадката е от

" Точното време" на Йохана Паунгер и Томас Попе/

Но все пак нека не забравяме, че при сегашните"научни технологии" на монокултури и химия бактериалната флора намалява, почвата се изтощава и вкислява.И единствения ни приятел за запазване на почвената жизненост в тези случаи са именно Плевелите

[B__]

....Но все пак нека не забравяме, че при сегашните"научни технологии" на монокултури и химия бактериалната флора намалява, почвата се изтощава и вкислява.И единствения ни приятел за запазване на почвената жизненост в тези случаи са именно Плевелите

Много точно казано Има "плевели", които се садят на неподдаващи се на култивиране почви, които проникват на метри дълбочина с корените си и преобразуват почвата. И така могат да се отглеждат после зленчуцжи например.

Прав си: точното време и точното място

[Eлф]

За мен " плевелите" са просто растения и като такива те винаги са полезни- ако не за нас, хората, то поне за всички други в природата. Не бих искал да си представям земя, която няма нищо- дори плевели.

Що се отнася до съжителството с "култивираните " растения, мисля, че въпроса има не само практическа страна, свързана с добиви, разходи и т.н. Лично за мен въпроса се свежда и до моята отговорност към растенията, които съм посял или засадил- ако те разчитат на мен и ми се доверяват, че ще се грижа за тях, значи и аз трябва да положа усилия и да им осигуря условия, при които биха се чувствали добре- вкл., ако е нужно, да унищожа и част от плевелите.

Но само част-защото и те помагат и на култивираните растения да бъдат по-жизнени чрез конкуренцията помежду им.

Разбира се, не винаги успявам

Споделям и вашите мнения и се радвам, че и вие си задавате тези въпроси. Лично аз още не знам какъв точно е верния отговор, но вярвам, че наистина е свързан и с чувството за хармония и усета за красота, за които вие говорите.

...

Но все пак нека не забравяме, че при сегашните"научни технологии" на монокултури и химия бактериалната флора намалява, почвата се изтощава и вкислява.И единствения ни приятел за запазване на почвената жизненост в тези случаи са именно Плевелите

Точно това обяснявах на майка ми онзи ден докато спорехме по този въпрос, защото тя държи да няма едва ли не нито едно буренче в градината и хамалогията е голяма. Казах и да се слее с ритъма на живота и хармонията давайки и за пример една нейна роднинна, но дали ме е разбрала!? Все пак царствено ще и докажа правотата си повиквайки я за да и прочета това мнение . Хм, май дипломката ми за "Аграрикономист" все пак дава някакъв резултат въпреки, че си мислех че нищо не знам защото го изкарах на пищови . Явно докато съм ги писала все пак нещо ми е останало в главата )). Поздрави!

Редактирано Юни 15, 2010 от Eлф

[Eлф]

НелиТ и това миловидно цветенце е с подобно коренище. Една приятелка не може да си отърве градината от него та нека всеки който реши да си развъжда момина сълза да го има в предвид. А да не говорим за къпината каква калпазанка е и за акацията...В близост до къщурката ми има акациева горичка, баща ми накрая се беше предал защото го мъчеше коксартроза и само гледаше мъдро и казваше. - Не се сади туй що го садиш, туй що го не садиш то се сади )). Е, казваше, поне като поотраснат ще има достатъчно дървен материал. След като баща ми почина брат ми реши въпроса с една фадрома и така . Сега често ме спохожда с една резачка помагайки ми в борбата срещу издънките от люляка, вишната и т.н...

"17 А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си. 18 Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева. 19 С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш. " Битие 3 глава

Редактирано Юни 15, 2010 от Eлф

[Диана Илиева]

От две години се занимавам с градинката си. За първи път имам двор и градинка и съм много щастлива. Извън летния сезон ходя на село (на 65км от града, в който живея) само в събота и неделя. И, естествено, през по-голямата част от времето общувам с плевелите. Изкопавам ги, дърпам ги, скубя ги. За да посадя или посея цвете, храст, фиданка, доматче, чушка. Но често ме занимава мисълта :"Коя съм аз, че да определям кое растение да живее и кое не? Нали всичките са творения Божии? Как така ние, хората, сме решили, че едните цветя са цветя и ще ги обгрижвам, а другите са плевели и ще ги унищожавам?". Понякога ми домилява за плевелче, което е цъфнало много красиво, и го оставям да бъде част от градинската хармония, но не след дълго то ми се "качва на главата" - завзема целия двор или става два метра високо . Така наречените "плевели" са много по-издържливи от "културните" растения - и в най-голямата суша, и при бедната почва в моя двор, те са великолепно сочни и свежи, направо ти се приисква да коленичиш и да започнеш да хрупаш...

Особено големи - и душевни, и физически - терзания ми създава черният бъз. Като знам колко е полезен, изкушавам се да оставя една туфа от него - какво по-хубаво от това да си направиш имунозащитния сироп от мястото, където живееш! Но той има цяла мрежа от хоризонтални коренища, дебели колкото ръката ми и, тъкмо съм посадила нещо - бъзът се промъква коварно покрай новото нежно стръкче, пуска вертикален дебел "шиш" и направо го изяжда.

Интересно ми е какво е отношението ви към плевелите. Тревожат ли ви и вас такива мисли?

Ох, тревожат ме, и още как.

При всяко отскубнато стръкче, някъде дълбоко в мен отеква едно "ох"

Но и това за качването на главата също е вярно.

Голяма дилема!

Пък при мен направо си е конфликт на интереси - нали се занимаваме и с такива дейности като озеленяване, поддържане на зелени площи и др.п.

Засега се затварям някак (да не усещам) и плевя. Докога - не знам.

Иначе определено съм фен на поликултурното земеделие, което е и по-нормалното, защото в природата е така.

И един съвет към любителите градинари - детелината е едно добро почвопокровно растение, което заглушава голяма част от плевелите, непретенциозно, с плитка коренова система, че и красиво. Може да го използвате за помощник в градината.

[Злинчо]

Благодаря ви ,Приятели! излиза,че не само аз се измъчвам и споря с близките си по този въпрос. много полезна тема. Благодаря, Диана!

Поздрави!!!

[prana_plovdiv]

Плевелите?!?

Според мен не трябва да подхождаме крайно! Всички растения са полезни по свой уникален начин. Тук са някои от мислите на Учителя, които с помощта на някои съмишленици открихме. Така че просто се замислете за ползата от тях?! А полза има. И то голяма. Можете да ги използвате за мулч - да покриете с тях повърхността на почвата. Така ще се изпарява по-малко вода от нея и растенията, които отглеждате ще растат по-добре. Органичната материя, която "плевелите" ви дават ще се разложи и ще подхрани не-плевелите, за които се грижите. Направете ги на компост или просто ги оставете там откъдето сте ги откъснали.

А ако сметнете, че следващата информация ще ви помогне, възползвайте се!

Скъпи приятели,

Бих желал да ви поканя на 15 август 2010 на семинар "Скритата страна на биологичното земеделие" с лектор Рамакришнан Нагасами от Индия. На този семинар той ще говори за влиянието на прана или жизнената енергия върху растежа и качеството на растенията.

Семинар: Скритата страна на биологичното земеделие

Място: Пловдив, Висше Училище „Земеделски Колеж”, Аула 7, бул. “Дунав” No 78.

Време: 15^ти август, от 9 до 17 часа.

На този семинар той ще представи резултати от научни изследвания с 2 растителни вида и опита на фермери с над 15 растителни вида: Пипер, Домат, Ориз, Пшеница, Сорго, Картоф, Гонгура, Червено чили, Памук, Амарантус, Сладък лимон, Лимон, Манго, Кашу, Какао … С всички тях е работено с енергия (прана).

Ще ви бъдат представени някои от техниките и протоколи за ползване на прана за подобряване на качеството и количеството на реколтата, за справяне със сушата и други полезни и приложими във вашата ферма, градина, двор или саксийни растения съвети.

Надявам се, че ще намерите тази информация за любопитна и ще я споделите с вашите приятели, или с колкото можете повече хора. Моля, качете я където можете в интернет или отпечатайте плаката от прикачения файл и го поставете в магазина за здравословни храни до вас или друго място. Ако имате желание да донесете някакви плодове или зеленчуци, отгледани от вас във вашето стопанство и да споделите вашите резултати, сте добре дошли.

Благодаря ви за съдействието за разпространяването на тази информация.

Семинарът е без такса за участие, но ако искате да дарите нещо, набраните средства ще бъдат използвани за подпомагане на по-нататъшните експерименти в тази област и/или както лекторът реши.

Моля потвърдете вашето присъствие или ако се нуждаете от настаняване или от повече информация се свържете с нас по ел. поща: nvalkov@yahoo.com; смс или обаждане: +359889555303.

Необходима е помощ: Ако някои от вас практикуват Лечение с прана за напреднали или Лечение с прана с кристали и биха желали да помогнат при експериментите по време на семинара сте добре дошли, но моля заявете го по-рано.

Допълнителна Програма на 14^ти август.

Ако се интересувате от следните теми е необходимо да го заявите предварително, за да подготвим място:

Програма 1

Програма 2

Управление на стреса (Чрез техниките за лечение с прана)

Да станем по-успешни - Тайните на Основната чакра и нейното ефективно използване.

Присъствие: Отворена за всички.

Присъствие: Отворена за лечители с прана (не запознати могат да присъстват също)

Продължителност: 5 часа.

Продължителност: 3 часа.

Какво представлява стреса? Лесни техники за намаляване и управление на стреса.

Какво е влиянието на Основната чакра върху нашето енергийно тяло и нашия успех?

Благодаря за подкрепата!

Искрено Ваш,

Николай Вълков

[prana_plovdiv]

Тази година си направих експеримент с лимец. Посях го на необработена почва и на широко междуредие 50 см. В началото на пролетта плевелите бяха по-буйни, но бяха от тези с кратък вегетационен период - заплевелиха междуредието и освен тях - ниските ефемерни плевели други не пораснаха. Те просто засенчиха всичко. Лимеца полека лека ги изпревари към средата на април и сега се люлее щастливо над изсъхналите вече плевели.

С елдата още наблюдавам - там въсприех друг подход - посях я слято. В момента цъфти и вързва. Плевелите, които изникнаха помежду й са високи колкото нея 30 - 35 см. Сега обаче листата на елдата започнаха да наедряват, стават по-широки. Ще видим как ще се справи.