марсин Добавено Юни 8, 2010 Доклад Share Добавено Юни 8, 2010 (edited) Здравейте! От години се терзая поради факта,че имам ниско самочувствие,не съм "тежка" по характер.Винаги съм харесвала жени,които крият емоциите си, по-овладени са...абе тежкарки/това си е тарикатско за мен/,а аз какво- казвам си всичко, не крия пристрастност и т.н.,прекалено "лека" съм/дано ме разбирате с тези определения/,в повечето случаи премълчавам,за да не обидя другия или да вървят нещата.Много бих искала да се науча да показвам,когато нещо не ми харесва и да казвам "не" категорично/много често правя нещата само за да не обидя другата страна/.Мисля, че е много важно да отбележа,че съм със Слънце в Овен, и асцендент в Дева . Ако има някакъв начин да ми помогнете ще съм безкрайно благодарна! Редактирано Юни 8, 2010 от марсин Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 9, 2010 Доклад Share Добавено Юни 9, 2010 (edited) Здравейте, Марсин! Хубаво звучи това име, френско, изящно... Сега видях, че съм прочел погрешно горе мнението ви и затова съм писал изцяло пов=дведен от тази си грешка. Прочетох "но съм тежка по характер" вместо "не съм тежка по характер". Та, редактирам се! Овенът във вас напира да се заяви, да се изрази, а е спиран от имиджа, от ролята на девата, от "така трябва". Но, спонтанността, самоувереността и игривостта на овена със сигурност ще си пробият път навън, а качествата на девата само ще им придават подходящ израз на социална изява. Премълчаването, "гълтането" и незаявяването "на място и навреме", трудното казване на НЕ неминуемо води до трупане на напрежение, на самораняваща пасивна агресия. Често тя се проявява към по-близките, към себе си, но пред авторитета на "важния друг" преглъщаме и се нагаждаме. Обикновено такова държане води началото си от заложени отдавна психични модели. Ако желаете, разкажете за взаимоотношенията си с родителите си през ранните си години, за тяхното отношение към вас, за общуването помежду им. Когато нездраво премълчаваме, за да не обидим някого, често присъства елемента на вината, че не се вписваме в критериите му и заложения в нея страх от отхвърлянето му. Та, ако желаете напишете нещичко за ранните си години. Редактирано Юни 9, 2010 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
марсин Добавено Юни 9, 2010 Автор Доклад Share Добавено Юни 9, 2010 Здравейте ! Радвам се ,че е обърнато внимание на проблема ми .Наистина,всичко,което сте написал,г-н Баев си е така -трупам си напрежение и избухвам в "най-неподходящия момент",макар и рядко/ако знаете как ми олеква тогава,обаче.../,слава богу! Относно приемането- ако подходя в началото като овен,сякаш ме приемат и нещата си вървят,но ако се представя като Дева-/което си го налагам,не ми е първично поведение,но мога /-по-трудно ме приемат... Относно премълчаването- по-скоро за да не ми тежи на мен самата,ако откажа нещо /може би точно това е страха от отхвърляне-не съм мислила по това/.Държа на хармонията в отношенията,когато съм скарана с някого-това ме убива,чувствам вина за това,мисля,че аз не съм направила нещо както трябва...И напротив,когато има хармонични отношения в средата ми-дори да има някакви проблеми -за мен те не са толкова важни-по-важна ми е общата атмосфера ....В детството ми майка ми винаги ме упрекваше,бях калпазанка,като кажа нещо -винаги беше глупаво за нея-според мен това е в основата на проблема ми и сега!!!!! Вероятно точно това "противоречие м/у имиджа и личността "си не мога да преодолея и да балансирам... Успешен и спокоен ден желая! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 9, 2010 Доклад Share Добавено Юни 9, 2010 Има хубави книги, с помнощта на които и целенасочена работа можете да промените характера си в желаната от вас посока - стабилно, систематично, осъзнато и сигурно! Например тези двете: когнитивно поведенческа терапия за дамииз(в отвратителен и непрофесионален превод е, но четете смисъла зад машинния превод) и Да се справим с тревожността и фобиите - Наръчник за терапевти и пациенти. Много добри насоки има в книгите на Мадлен Алгафари - извън имиджа на медийна звезда, жената практикува психотерапия от 15 год. и е добра! Също и книгата на Александра Заркова, моя колежка и добра приятелка, е чудесна: щастието - мисли и преживявания на психотерапевта. Пасивната агресия, трудното казване на НЕ е чест проблемн в терапията и преодоляването му става бързо и ефективно! Но, ще ви оставя сама да прочетете, за да не ви лишавам от удоволствието по откриване на методите, подходящи за вас! Работи се с промяна на мисленето, както и с много поведенчески екесперименти... Искате ли все пак да ви дам някои методи, или предпочитате сама? (не знам защо, но пиша в болд текст и не се маха... уфффф ) Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
марсин Добавено Юни 9, 2010 Автор Доклад Share Добавено Юни 9, 2010 (edited) ами ако може -с удоволствие ще с евъзползвам от предложението! Редактирано Юни 9, 2010 от марсин Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 10, 2010 Доклад Share Добавено Юни 10, 2010 (edited) 1) Осъзнайте връзката между сегашното си поведение и залаганията от мама. Вижте как и сега това малко момиченце е във вас и задоволява вътрешния образ на мама чрез проекцията му във "важните" други и замълчаването пред тях и прекомерното съобразяване. Осъзнайте вината от "аз се провалих в очите на важния друг, страх ме е че ще ме отхвърли и затова на всяка цена трябва да се нагодя към изискванията му" и връзката на тази ви реакция с онова малко момиченце от миналото и във вас тук и сега. Осъзнавайте тази си реакция в общуването от позицията на страничен спокоен зрител. Възнамерете да я промените, да помогнете на това дете във вас да разчупи програмата и да стане щастлива заявяваща се жена! 2) Изпратете мислено прошка светлина и непривързана любов към мама. Визуализирайте между вас двете тъмни нишки, между телата ви. Сега и изпратете пълна с прошка и свободна непривързаност светлина и вижте как нишките се стопяват и губят. 3) Поговорете с тази програма-дете във вас, която вече ясно виждате и спокойно и плавно можете да промените. Поговорете на глас или на ум. Поговорете на детето във вас и с дните, когато го правите, осъзнавайте как расте и съзрява до щастлива индивидуалност: - Обичам се! Вярвам си! Мога всичко! Аз съм важната! - Моето мнение е важно! - Имам право да бъда щастлива! Имам право да се заявявам открито и спокойно! - Точно когато се нагаждам прекалено към другите, ставам тяхна "изтривалка" - затова сега решавам веднага и на място да изразявам мнението и позицията си! Точно тогава хората ме харесват! Защото аз се харесвам и приемам! - Аз имам право да бъда център на вниманието! Уча се да го искам! - Искам да се науча да бъда здраво егоистична - само така мога да бъда щастлива и само так амога да давам щастие и на другите! - искам да се науча да обичам другите, както обичам себе си! Затова сега се уча да се обичам! - Приемам се безусловно! Заедно с всичките си плюсове и минуси! Обичам се безусловно! Обичам и несъвършенствата си и тази обич ги прави част от чара ми! - Имам право да искам повече привилегии, повишение и заслуги - защото съм важна, знам, мога и имам харизма, идваща от безпрекословната ми вяра в себе си! - Искам да се науча да "чувам" желанията и нуждите си и да ги удовлетворявам! Само така другите ще чуват гласа и мнението ми! - Уча се спокойно да греша, когато се случва. Знам, че е нормално да греша. Грешките са възможностите за учене и естествена част от развитието ми! Приемам, че понякога ще с епровалям и това е абсолютно нормално! Временният провал е част от пътеката към по-големия успех! - Искам да се науча смело и спокойно да казвам НЕ, когато това е нужно!!! .................... Напишете всяка от горните мисли на отделен лист, с големи букви и ги сложете из апартамента си - така неимоверно бързо и естествено се програмират в подсъзнанието ви, дори съзнателно да не ги забелязвате! 4) направете си списък със ситуации, в които ви е трудно да се заявите и кажете НЕ или да изразите мнението и позицията си! Степенувайте ситуациите по трудност. Започнете с по-лесните ситуации - когато се повтарят в живота ви, реагирайте различно - спокойно се заявявайте или бъдете здраво егоистична. Това ще донесе известно напрежение, което е нужно за растежа ви! Постепенно минавайте към по-трудните ситуации! 5) Когато "гълтате", осъзнайте мислите, идващи в съзнанието ви, например: "той/тя ще ме отхвърли, ако бъда себе си", "по-добре д азамълча", "Сега ще с епроваля и затова трябва да с енапрегна и вместя в исканото от него еди си какво си..."..... Долавяйки мисълта, я неутрализирайте с логиката си и я заменете "на място" с някоя от мислите от предната точка. Например: "Да ме отхвърли, какво от това - не мога да угодя на всички. Имам право да изисквам за себе си!". Или "МОга да замълча, но това само ще ме накара да се почувствам като бомба, която всеки миг ще избухне. Затова сега "пет пари не давам какво ще кажат хората" и с такт се заявявам - себе си и мнението си. С такт и вяра в себе си! ... ............................. Практикувайте горните стъпки! Успехи: Орлин Редактирано Юни 10, 2010 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
марсин Добавено Юни 13, 2010 Автор Доклад Share Добавено Юни 13, 2010 Благодаря за предложените от Вас методи! Хареса ми всичко/лесно изпълнимо е /,особено "Точно когато се нагаждам прекалено към другите, ставам тяхна "изтривалка" - затова сега решавам веднага и на място да изразявам мнението и позицията си! Точно тогава хората ме харесват! Защото аз се харесвам и приемам!" ..... Не можете да си представите колко широко ми отворихте очите за проблема ми,г-н Баев! Сърдечно благодаря! Мисля да пробвам да медитирам в/у някои от мислите.Като пробвам,ще дам отзив. Успешна седмица желая! Бъдете здрав! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 14, 2010 Доклад Share Добавено Юни 14, 2010 Да, и си купете горните книги! Ясни и точни са, ще ви помогнат много! И продължавайте да се самонаблюдавате, осъзнавате и спокойно да променяте мисленето и поведението си в посока "Аз се заявявам "на място", с мека дипломация, но твърдо и решително, без грам вина и срам - защото имам право да съм щастлива и си вярвам!". Тогава и чувстването ви ще стане спокойно, радостно, уравновесено и уверено! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
glen Добавено Юни 18, 2010 Доклад Share Добавено Юни 18, 2010 [ без грам вина и срам - защото имам право да съм щастлива и си вярвам!". Тогава и чувстването ви ще стане спокойно, радостно, уравновесено и уверено! Да поговорим за вината - ако позволите да се включа в темата? А какво, ако се чувстваме виновни затова, че сме щастливи, когато другите са нещастни? винаги съм изпитвала вина когато ми се е случвало нещо хубаво, никога не съм успявала да се насладя на момента, винаги съм искала да го споделя с моите родители, а разбира се - това не винаги е било възможно. Не мога да убедя майка си да открие радостта в живота - тя не иска - а това прави мен дълбоко нещастна. В такъв случай долният метод влиза в противоречие с моето състояние и е неизпълним на практика: - Искам да се науча да бъда здраво егоистична - само така мога да бъда щастлива и само так амога да давам щастие и на другите Дънов казва, че родителите не могат да направят децата щастливи. т.е. това не е в тяхната власт, тъй като децата им следват своя път. А какво мислите за обратното: дали децата могат да помогнат на родителите си да бъдат щастливи? Дано не ви обърках Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 18, 2010 Доклад Share Добавено Юни 18, 2010 (edited) [ без грам вина и срам - защото имам право да съм щастлива и си вярвам!". Тогава и чувстването ви ще стане спокойно, радостно, уравновесено и уверено! Да поговорим за вината - ако позволите да се включа в темата? А какво, ако се чувстваме виновни затова, че сме щастливи, когато другите са нещастни? винаги съм изпитвала вина когато ми се е случвало нещо хубаво, никога не съм успявала да се насладя на момента, винаги съм искала да го споделя с моите родители, а разбира се - това не винаги е било възможно. Не мога да убедя майка си да открие радостта в живота - тя не иска - а това прави мен дълбоко нещастна. Вината е едно продължение на срама. Срамът е страх от мнението на другия, страх от незадоволяване на очакванията му и негативната му обратна връзка. Вината е логичното продължение на срама, превърнал се в автоагресията на самораняването. Автоагресията на вината представлява самонаказание, психично самобичуване за това, че не сме задоволили очакванията на "важния" друг около нас. Или на интернализираните очаквания на този друг в самите нас - на суперегото си. Когато видите родителите си нещастни, във вас протича автоматизиран още от ранните ви години процес - заложен от самите тях. Заложена програма. А тя гласи: "Аз преживявам щастието си през щастието на важните за мен хора. Стремя се да ги задоволя и направя щастливи и когато не мога, трябва да бъда нещастна!". Тази програма се прехвърля и в ежедневието ви, в делата ви във всяка област: "Поставям си високи изисквания, за да задоволя очакванията на "важното общество, чуждо мнение" - само така съм щастлива!". Това са програми, заложени във вас отдавна и вероятно съзнавате само повърхността им, не и ядрото им в несъзнаваното си. Във всеки от нас има базисен нагон за щастие, за радост и удоволствие. Тази програма по един много пагубен начин блокира този мощен нагон. Това е и вероятната причина за паниките и телесното ви напрежение. Когато тази програма ви забранява да бъдете щастлива, нагонът за щастие се проявява по изкривен, невротичен начин - през паниката и соматизирането в телесните напрежения и болки. Срамът и вината имат мястото си като някакви социални отношенчески регулатори - но само при несъзнателните и автоматично действащи хора. А при вас, както виждате, задействат и невротични реакции в психиката и тялото ви. Съзнателният и разумен човек разбира, че срамът и вината практически винаги са излишни. Има място светлото разширено съзнание и инструмента на здравия разум. Помислете си: с какво допринасяте за щастието на родителите си с вината си и собственото си нещастие? С нищо - само добавяте в състоянието им още гориво чрез собственото си състояние. Преповтаряте автоматизирана програма, заложена от самите ви родители, която е болезнена, безсмислена и безполезна! Ако искате да дадете щастие на родителите си, е нужно да се освободите от тази програма. Те са ви я заложили, но не ги винете - вероятно просто я препредават от техните си родители. Вие сега имате задача да прекъснете тази програма. Има начини за това, но накратко: "Обичай ближния, както обичаш себе си!". За да давате щастие на другите, първо е нужно вие да сте щастлива! Иначе не може, не е възможно! В такъв случай долният метод влиза в противоречие с моето състояние и е неизпълним на практика: - "Искам да се науча да бъда здраво егоистична - само така мога да бъда щастлива и само така мога да давам щастие и на другите!" А какво мислите за обратното: дали децата могат да помогнат на родителите си да бъдат щастливи? Влиза в противоречие с несъзнаваната ви програма за болезнено автораняване чрез вината при подчиненото свръхсъобразяване с "важния" друг! Та - избирът е ваш. Можете да продължите да бъдете водена на невидима "каишка" от болезнената си и ненужна програма, а можете и да се научите да бъдете щастлива, спокойна, здрава и преливаща от весела обич! Когато в съвременната психология се казва "здраво егоистична", смисловият заряд е същият като в думите на мъдреца: "обичай ближния както обичаш себе си!". Логическо противоречие е да си мислите, че можете да направите родителите си или който и да е друг щастлив като вие самата сте жертва на самояденето на програмата си за вина. Всъщност, можете, но по невротичен, садо-мазо модел. А вие вече желаете щастието си и можете постепенно да почнете да искате все повече свободата си и спокойствието си, знам това! Можете да помогнете на родителите си като прекъснете болезнените нишки на дезадаптивните програми, които са ви заложили и като намерите независимото си щастие! Тогава, когато се научите спокойно да го преживявате, дори и при тяхното нещастие (те сами си го правят), те ще видят във вас зрял и стабилен, щастлив човек и самите те ще се повлияят от вас. Илюзия е да смятаме, че ще помогнем на другия със съжаление. То няма нищо общо със състраданието. Последното е вътрешна стабилност, щастие и сила, както и разумна помощ - но давана от позицията на дълбинно равновесие и щастие! Ако можете да направите нещо практически за родителите си, правите го. Но от позицията на собственото си щастие. То не е някакво "захарно" състояние, а здрава връзка с любовта, идваща от душата ви, от Вселената ако щете! ........................................................................................................................................... Искам само да уточня семантиката на "обичай ближния както обичаш себе си!". Според мен в много хора прочитането на този вече две хилядолетен израз води до доста погрешно разбиране. Често човек си мисли, че изразът означава да обичаш другия, пренебрегвайки себе си, жертвайки себе си. В изразът обаче ясно и съвсем логично се казва: да обичаш другия така, както обичаш себе си. Ако имаш вина, ако имаш срам, ти обичаш другия виновно и срамежливо. Ако имаш страх, обичаш другия страхливо. Ако се подценяваш, ако се потискаш, обичаш другия потиснато и изкривено! Само когато наистина се цениш, себеуважаваш и обичаш, можеш по същия начин да цениш, уважаваш и обичаш другия! Само когато качествено задоволяваш собствените си емоционални нужди - само тогава можеш качествено да задоволяваш и чуждите емоционални потребности! Редактирано Юни 25, 2010 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts