Страх от смъртта

[Biserr]

Здравейте,

Първо да поясня - проблемът е не с мен, а с моята съпруга. Което автоматично означава, че е и мой проблем.

Смптомите са често изпадане в депресия, невъзможност да се зарадва на дребните неща, страх от смъртта като цяло - че все някога ТОВА ще се случи. Допълнителни обстоятелства - починала любима баба миналото лято, както и ухапване (доста зловещо) на малката ни дъщеря от доберман на метър от нас (слава Богу вече почти без последствия). Държа да напиша, че съм с добро ниво на аналитичност, старая се преди да задам въпрос да се образовам (на ниско ниво разбира се, ако не ми е в специалността). До момента позачетох това онова из блогове и форуми, самият аз поразсъждавах върху темата. Изводи:

- страхът от смъртта е нещо естествено. Именно той е част от двигателя на чувството за самосъхранение.

- смъртта е обяснимо и лесно за приемане събитие, когато вникнеш и приемеш, че в края на краищата това е кръговрата на живота.

- въпреки горното, при опит за приемане на собствената смърт съзнанието ти отказва да приеме, че Ти ще изчезнеш. Неразбираеми за мен процеси могат да доведат този отказ до сериозен депресивен проблем.

- най-лекото контриране на последното чувство, е да приемеш, че със смъртта не всичко свършва (има нещо нататък, има друг живот). Трябва да вметна, че към момента аз не приемам подобно обяснение (физик съм по образование, прагматик по начин на мислене и стихът на Вапцаров "разстрел и след разстрела червеи - това е толкоз просто и логично" изчерпва темата). Не ме съдете в атеизъм - с времето започвам да мисля по друг начин и последното ми развитие е, че Природата (при мен това е аналогът на Бог) не би инвестирала толкова дълго в мен и накрая просто да ме унищожи.

- възможно е сами да се справим със съпругата (разговори, приятни мигове заедно и поотделно), но със сигурност помощ от специалист ще ускори процеса и подобри качеството на справяне.

- в момента във форума търся изначална подкрепа и първо мнение за следващи реакции (смея да твърдя, че проявявам достатъчно търпение и успявам да прокарам нотките на разума до мисленето на съпругата - зная как да убеждавам - т.е. вече имам някакви успехи).

- трябва ни препоръка за конкретен специалист.

В очакване на отговор оставам.

[д-р Тодор Първанов]

Citat -Смптомите са често изпадане в депресия

Малко подробности -как разбирате,че жена ви е в депресия.Какво наблюдавате като поведение. Това за липсата на радост-може ли да се каже,че вече не я радват неща които преди са я радвали или ,че не се радва на малките неща по принцип. Това много важно да се изясни.Засегнете -съня , апетита ,килограмите , секса , отношенията с децата и всико което ви прави впечатление. Описанието е нужно защото има нюанси на разлика в поведението при тревожност и депресия.

[Biserr]

Не се радва на малките неща по принцип. Демонстрира съпричастие и усмивка, но при удобен момент погледа ѝ започва да отбягва очите на събеседниците. Твърди, че сънува само хубави неща и именно времето, прекарано в сън, е най-хубавата и спокойна част от денонощието. Лошото било като се събуди през нощта - тогава я обземали натрапчивите мисли за смъртта и трудно заспива отново. За де не ме безпокои не ме закача. Ако я усетя и се събудя започва споделяне (но не винаги го желае) и сравнително бързо се успокоява. Апетит - по-скоро добър. Килограмите - по-скоро са си същите - 4-5 отгоре сравнено с преди година (от 56-57 сега е 60-61). Възрастта ь е 38. Секса - когато го правим си е всеотдайна и искрено се наслаждава на момента. Различното от преди обаче е, че отхвърля някои възможности за разнообразие, които преди е декларирала, че желае. Не знам в случая детайлите дали ще внесат яснота, но ако са необходими - ще трябва да направим разговора по-личен. Децата - силно се безпокои за тях, за реализацията им и съответно е строга към тях. Голямата дъщеря е на 16 и странното е, че редуваме силно каране и назидание и само минути по-късно я прегръща и глези. Това по-скоро ми изглежда нормално майчинско.

Вчера имахме пореден кратък разговор на тема нейните страхове и усещането ми е, че като че ли излязохме от разговора доста напреднали... Т.е. страхът намаля и си имаше обяснение за живота като цяло.

[д-р Тодор Първанов]

Здравейте!

Нуждаех се от пояснението, за да мога да изключа клинична депресия. С голяма сигурност го правя и приемам, че жена ви има просто страх от смъртта, ескалирал след смъртта на бабата и може би по някакъв начин усилен от ухапването на кучето.

И тук започва трудното. Проблемът е, че аз знам, че смъртта е само преход към нещо друго и самият не изпитвам никакъв страх по отношение на нея. Но това го знам от десетина години и ако преди това някой ми беше говорил нещата, които днес говоря, бих го взел или за несериозен човек или мошеник./ Не пиша луд, защото като психиатър, това е лесно да установя./

Въпросът е, че вие сте до нея и за се справи тя със страха си от смъртта, е по-разумно и вие да приемете нещо по-различно от това, че тя е край. Като лекар аз мога да ви кажа, че сте много прав в това, че тялото ни е върха на съвършенството и няма как природата да допусне нещо толкова сложно да се създава и губи безцелно. Тук ще разкажа една притча.

В Китай живял известен философ атеист. Той бил много начетен и голям оратор. Обичал да обикаля манастирите и влиза в религиозни диспути с монасите за това има ли бог или не. Винаги побеждавал.

Един ден той отишъл в манастир, в който живеел прочут монах- учител. Влезнал в двора с учениците си и казал :

-Дойдох да влезна в спор с теб и те победя. Защото бог не съществува .

-Говори и ни убеди –казал монаха.

И философа започнал да говори.

Тогава монахът станал и пред събралото се множество започнал да пляска, скача и се радва. Философът поговорил малко и му направил забележка. Монаха спрял, но щом философа започнал да говори, отново станал, започнал да скача да пляска с ръце и се радва. Накрая философа спрял и казал:

- Какво правите вие?Луд ли сте? Аз ви говоря и убеждавам, че няма бог, а вие вместо да ми опонирате, се радвате.

- Слушал съм хиляди хора как говорят. Толкова умни и убедителни думи до сега не бях чувал през живота си .Така че не мога да предположа, че те не идват от Бог. Само Бог може да създаде такива мъдри слова. Затова и се радвам.

Вие търсите помощ в сайт, посветен на Петър Дънов. Той със своят живот, думи и дела е живо доказателство за това, че живота продължава. Съветът ми е да прочетете например биографията му или нещо от сказките му, посветено на живота и смъртта/ тук искам помощ и от другите модератори /.

Не приемайте съвета ми като чудачество, в един учебник на уважаван от мен професор по-психиатрия пишеше, че Петър Дънов е бил болен от шизофрения - нещо в което аз нямах съмнение преди години. Така, че да кажа днес,че той е Учител, е голяма промяна в мен самият. А щом аз го мога, значи всеки го може, иска се само здрав разум, за да разбереш ,че този свят е подреден. Някой е създал природните закони, които физиците и химиците откривате и живота в многообразните му форми. Как ще наречем този някой няма значение. Въпросът е, че го има и смъртта не е края на съществуването ни.

От къде го знам – от опит. Работил съм с тежко психично болни. Голяма част от тях си мислят, че говорят с умрели, извънземни и какви ли не измислици. Казвам измислици, защото като психиатър наистина исках някакви доказателства за тези твърдения и не получавах. Отделно виждах как провежданото лечение правеше тези хора напълно обикновени и всички такива мисли им изчезваха. Бях материалист, за който живота беше само това, което може да видиш и пипнеш. Случайно в чужбина попаднах на една лекция на известен американски психиатър.Човекът беше пенсионер с много опит ,а лекцията беше посветена на странните случаи, които е видял през дългогодишната си практика.Тогава за пръв път видях някой толкова опитен и прочут колега да говори за предаване на енергия и мисли, за телепатия и случаи на множествена личност - в едно тяло последователно живеят няколко личности, които нямат нищо общо помежду си и нямат спомен една за друга. Например той е имал пациентка, която в едната си личност е била със сини очи, в другата си с кафяви- за това науката няма обяснения как става. Жената умира от алергичен шок от пеницилина. Проблемът е, че едната е била алергична към него, другата не. Пробата се прави на неалергичната и лекарството се започва. По време на лечението личностите се сменят и се получава алергичен шок и смърт.

Случите, които разказваше биха били просто фантазии, ако не бяха изнесени на научен форум и то от уважаван професор.

По късно аз също имах случаи и също се убедих, че предаването на мисли е възможно и го приех за нещо обикновено.

Някъде в 97-98 г.се запознах с журналиста Александър Бешков, той беше направил филма за Вера Кочовска придружавайки я в СССР и Япония. Много говорихме за това как е лекувала хора само говорейки с тях по телефона без предварително да знае каква е диагнозата, за четена мисли и т.н..Но чутото не ме изненада, бях подготвен за него.

Всичките тези неща може би ме подготвха да приема и срещата си с един напълно здрав и обикновен човек който ме убеди,че смъртта е само преход. Веднъж колега ми спомена,че познава жена която е нещо подобно на Ванга и при нея идват духове на починали хора. Знаех, че колегата не ме лъже, моето обяснение бе, че тя просто чете мислите-вече знаех, че това е възможно. За това проявих любопитство и се видях с тази жена. Не четеше мисли. При нея наистина идваха духове на починали хора. Така аз говорих не само с починалият си дядо и баба, но и с роднини, за които не се бях сещал с години- не ние избирахме кой ще дойде, те сами решават. Какво да ви кажа, още помня вечерта която се прибирах към къщи - бях въодушевен и едновременно спокоен. Знаех, че живота няма край.

За това и на следващата година спокойно приех как един от пациентите ми каза, че по време хипноза се е върнал в преден живот и понеже самият той не е вярвал в това, го е проверил, посещавайки мястото което в хипноза му се е дало.Всичко е съвпадало. Има тема в която съм го описал – регресивна хипноза.

Така че, ако вие подходите научно, няма как да не стигнете до извода – всичко това си има създател.Това вече поставя въпроса за безсмислието на живот, който приключва изцяло със смъртта - това най-малко е неикономично.

Стигайки до убеждения за липсата на логика в ,,окончателната’’ смърт ще можете да ги предадете и на съпругата си.Така и двамата ще бъдете по-спокойни.

Тук писа една жена, чиито син беше починал скоро. Не знам дали ще прочете този ми пост, но специално за нея искам да добавя, всеки един от нас в момента на смъртта си е посрещан от вече починали роднини или приятели.Така че синът и не е сам .

Ще помоля и останалите, ако имат интерес, да вземат отношение по този въпрос.

[Орлин Баев]

Тодоре, моите искрени почитания!

[Brilliance]

Здравейте!

Преди много години почина приятелката ми от болест на Хочкин.Мир на духа й! Бях до нея в него момент. Не вярвах до последно , че това се случва. Тя имаше много голям дух и хъс за живот, въпреки болестта...Държах ръката й и я галех. В един момент тя каза-не ме пипай, остави ме.На въпроса ми защо, тя отговори - усещам чрез ръката ти живота, а не го искам повече.Исакм да си отида...и се появи блаженна усмивка на лицето й. Не пророних дори сълза...Не вярвах...Не можех да приема..За мен тя беше жива...Продължавах да галя ръцете й , а кожата й реагираше на всеки мой допир-беше топла и гладка , както винаги е била. В следващите дни сълзите ми течаха непрекъснато. Просто се стичаха, независимо къде и с кого съм. Не можех да ги контролирам. А вечер...заспях ли, не сънувах нищо. Просто се появяваше нейния образ и така стоеше вероятно докато се събудя.Не се страхувах от това, но не приемах събитието. Бях сигурна някъде вътре в себе си , че тя е жива...Не можех да се оттърва от този кръг, в който се въртях.Започнах да си мисля ,че полудявам. Именно тогава започнах да търся и да чета. Разбрах, че тя наистина е жива, но в друга форма. В момента, в който осъзнах това, образът, който ме съпътстваше през нощите не се появи никога повече, а сълзите спряха да текат.

След като се разделихме със съпруга ми, той почина от рак.Мир на духа му!Когато отидохме на погребението му, имах усещането, като че ли този човек никога не съм го познавала.Като че ли не осъзнавах какво се случва и за какво съм там.Тъй като беше много горещо, около гроба имаше много хора, аз се подхлъзнах и в момента, в който щях да полетя в него, като че ли някой, нещо ме дръпна...Не обърнах внимание, отдавайки случилото се на горещината, събитието и т.н. След като всичко отмина и се прибрахме, отново сълзите започнаха просто да си текат...Не можех да го приема, но вече знаех, че той е жив, а опаковката просто я няма. Въпреки това сълзите си течаха. В сънищата ми започна да се появява той и да ми говори-не плачи, аз съм добре, аз наистина не съм умрял. И така докато спрат да текат сълзите ми. От тогава, вече 8 години, винаги когато имам някакъв проблем, или ми е трудно за нещо, той се появява в съня ми и казва- не се притеснявай, всичко ще се оправи, само спокойно. Винаги е много истински и реален и съня , и той. И наистина нещата се оправят. И вече си зная-винаги , когато го сънувам или ми каже нещо, то ще се случи или ще се оправи. Сигурна съм, че той е жив, че е добре, че осъзна много неща...Вероятно и заради това не мога да говоря за него в минало време...Вярвам, че живота не може да приключи с това което е в момента и просто да изчезне ей така. Духът е винаги жив. Той е това ,което е същественното. Само опаковката е различна. Защото чрез различните опаковки, духът учи различни неща и усвоява различни уроци. В зависимост от нивото му. Преди известно време се подложих на регресия-видях и осъзнах причината за проблема, който се корени още в 16 век. Тогава имах възможност да се върна в нормалното си състояние, но пожелах да изживея момента на смъртта си....невероятно усещане на блаженство, свобода и светлина...Няма страх, няма неизвестно...Просто духът е свободен, не е окован в опаковка... Когато човек спре да се отъждествява с опаковката , а осъзнае, че освен тяло е и дух, че освен материя има и енергия, тогава спира страха от смъртта.

Осмелих се да споделя всичко това,благодарение на написаното от hip и трансформацията в мисленето, която е настъпила. За което наистина се възхищавам от силата на неговия дух. За това се иска доста смелост...В учебниците по психиатрия има диагноза дъновизъм и както той казва, Учителя са го смятали болен от шизофрения...

Благодаря на hip,че провокира в мен смелостта да споделя някой неща, а и надявам се с това по някакъв начин да помогна на Biserr

[Ани]

Здравейте! Според мен е нормално човек да се страхува от смъртта. Вярата в нещо повече от видимата материя осмисля живота според мен. Не, че вярващите нямат този страх... Зависи от много неща, от силата и убедеността на всеки човек.

Думите на Brilliance:

Вярвам, че живота не може да приключи с това което е в момента и просто да изчезне ей така. Духът е винаги жив. Той е това ,което е същественното. Само опаковката е различна. Защото чрез различните опаковки, духът учи различни неща и усвоява различни уроци.

са думи казани и от Учителя Петър Дънов:

"Животът никога не се прекъсва, той вечно продължава. Външните форми се разрушават, ала животът вечно продължава. Нищо не е в състояние да го разруши – животът е по-силен от смъртта. Той е свободен, неуловим, непреривен. Той не спира. Той непреривно се влива вътре и изтича навън. Защото, ако животът не се влива вътре и не изтича навън, човек не може да се свърже с околната среда."

Това е от книгата на Георги Радев: ”Учителя говори”, съставена от него още през 1939г. по избрани мисли от Словото на Учителя Петър Дънов, подредени по теми. Книгата може та се изтегли от тук. Може да се прочете директно и от библиотеката „Триъгълника” на този адрес. (Достатъчно е да се прочете главата „Животът”. Тя не е голяма и нещата са изложени в доста стегнат вид.) В аудио формат книгата може да бъзе изтеглена от тук.

Вие търсите помощ в сайт, посветен на Петър Дънов. Той със своят живот, думи и дела е живо доказателство за това, че живота продължава. Съветът ми е да прочетете например биографията му или нещо от сказките му, посветено на живота и смъртта/ тук искам помощ и от другите модератори /.

В „Портала за съзнателен живот” за отношението на Учителя към живота и смъртта може да се прочете в много беседи. Но в началото може да се прегледат извадки на мисли от тях в подфорума „Мисли на Учителя за:”

Безсмъртие - раждане, смърт, възкресение,

Мисли за прераждането.

Ето някои теми във форума в които се разглеждат въпросите за смъртта, прераждането,...

Смъртта - какво е отношението ви към нея - част 1, част 2,

„Душата” част 1

„Душата” част 2,

Какво всъщност е човекът,

За прераждането,

Как възприемате вие смъртта в настоящия момент,

Какво е по-страшно от Смъртта?,

Една скорозародила се натрапчива мисъл относно смъртта...

В сайта има няколко статии посветени на темата за смъртта, прераждането, невидимия свят, вярата в нещо повече от материалната видимост и др.. Ето някои от тях:

„Пътища и методи за влизане във връзка с Невидимия свят”, Влад Пашов, част1 и част2

"Космичната Стълба на реалността" - д-р Методи Константинов

"Аз съм повече от физическото си тяло" - Робърт Монро

„Мистика и безверие”, Николай Райнов

„Извънтелесни преживявания”, Майкъл Толбот

„Преживяването на Прага на Смъртта”, Майкъл Толбот

„Живот след живота - от д-р Реймънд Мууди” кратко въведение в книгата от Ивайло Станев

„Старост, смърт и безсмъртие. Интегрална и трансперсонална психология”, Орлин Баев

Има доста писано по този въпрос, което означава, че доста хора се вълнуват от темата за смъртта и е нормално да има страх от нея. Не мога да преценя кога този страх става опасен за психиката на човека?

[Biserr]

Здравейте!

Най-напред искам искрено да благодаря за обстойното обяснение, за взетото отношение и за на практика поставената диагноза.

Благодаря и за основната насока дадена ми в публикацията Ви:

Въпросът е, че вие сте до нея и за се справи тя със страха си от смъртта, е по-разумно и вие да приемете нещо по-различно от това, че тя е край.

Споменатия от мен успех постигнах именно с твърдението, че смъртта не е край, а просто продължение. При това аргументирайки се именно с нелогичността едно толкова красиво, сложно и развивано с години произведение (Човекът), да бъде унищожено, захвърлено, изоставено.

Моята прагматичност не ми пречи да развивам мисленето си, разбиранията си и обясненията на всичко, на пръв поглед необяснимо. Така че не ме съдете - не съм безбожник, аз съм просто човек, вървящ по пътя си и ще стигна там, където е нормално да стигна. След това ще продължа натам, накъдето е нормално да продължа. В момента съм защитник именно на гореспоменатата теза и може би това е част от моето осъзнаване.

Един последен въпрос - имайки пред вид, че към момента съм в този форум без знанието на половинката (но пък съм й споменал, че споделям проблема ни с някого), редно ли е да я запозная с цялото съдържание на темата сега или да изчакам?

Благодаря още веднъж на всички, взели отношение и вдъхнали ми увереност.

[Brilliance]

Здравейте!Тъй като няма случайни неща, а всяко нещо се случва, за да научим нещо или да разберем , или открием и т.н.,приемете , че всичко това ви се случва може би, за да тръгнете по Пътя...Не става въпрос за безбожие , а именно за осъзнаване , както вие самият казвате.От случващото се вероятно половинката ви трябва да научи нейния урок, а вие вашия.Не е случайно, че точно в този момент сте и заедно.Така ,че помагайки си, всеки от вас ще разбере това, което му е необходимо на този етап. Относно запознаването със съдържанието на темата-ако искате изчакайте още мнения по въпроса, въпреки ,че Ани е посочила доста материал. Но можете и да й кажете-вие познавате Човека и най -добре можете да прецените момента, съобразно развитието на състоянието й.Но колкото по-бързо човек осъзнае проблема си и започне да търси път към решението му, Желая ви Светлина и Любов!

[д-р Тодор Първанов]

Здравейте,

Във въпроса ви личеше искрена загриженост за съпругата ви и семейството ви, а това, което вие наричате прагматизъм, за мен е просто здрав разум. По тази причина отделих времето, за да напиша тзи дълъг пост. Вие познавате много добре съпругата си, но аз не виждам нищо лошо в това, ако и покажете нашите отговори на питането си. Мога да ви уверя, че пишещите тук наистина сме хора със здрав разум, искащи чистосърдечно да помогнат със своите знания и опит.

ПП. Обърнете внимание с колко любов са написаните постовете на Brilliance.

Редактирано Юни 11, 2010 от hip

[Biserr]

Здравейте пак!

Именно заради струящите позитивизъм и любов тук аз си споделих проблема и зададох въпросите в този форум. Оценявам по достойнство персоналното отношение и вникване в случая ми от всеки един пост в темата.

Благодаря на всички ...

[galgo]

здравей Biserr,

ти спомена че си физик, може би една книга която препоръчва <Надеждна> в един от подфорумите ще ти е интересна - "Физика на вярата"

http://abritus.info/...zika-na-viarata

[Човек_88]

Чест и почитания за мнението на д-р Първанов. Това е човек, който не само че ме избави от социалната фобия, но ме накара да придобия една нова, по-мъдра, духовна и приемаща гледна точка, дивидентите от която извличам всеки ден и наистина живея нов живот.

Докторе, моля ви дайте повече информация за човека, чрез когото сте говорили с починалите си баба и дядо. Знаете, че наскоро загубих близък и любопитството ме тласка към това.